„Чалгизирането” на българската култура

„Чалгизирането” на българската култура

Преди всичко трябва да изясним какво точно означава понятието „чалга”, от къде произлиза и в какъв смисъл се употребява, а след това ще проследим как този феномен влияе върху съвременната българска култура и как от вид музика чалгата се превръща в източник на културни модели.

След като описахме явлението „чалга” в нейният музикален и културен аспект и доказахме нейната масовост в модерното българско общество следва да изясним какви културни и поведенчески модели носи чалгата и как определя битието на много голяма част млади (но не само) хора в България. Можем да твърдим, че след Хипи, Пънк или Скин хедс, (които така или иначе нямат такова влияние в България) чалгата се е превърнала в една нова микрокултура. Това е така, защото налице при чалгата са всички или поне почти всички белези на субкултурите от средата и края на миналия век. Чалга културата бързо се оформя като спонтанно обединие на малди хора обединени на основата на ценности, които са различни от тези, които доминират в животата на голямото общество.⁴ Но чалгата е нещо различно. Тя е надраснала нивото на микрокултурата, въпреки че носи нейните характерни белези. Различава я както масовото разпространение, така и голямото влияние, което оказва върху живота днес. За разлика от другите микрокултури чалгата не може да се определи като култура на малкия или големия град, не може да се определи и като култура на богати и бедни. Тя не може да бъде и музиката и културата на хора от български, турски или ромски произход. Но основната обединяваща сила на чалгата е в мечтите и стремежите, които тя налага. Независимо какъв си независимо къде живееш ти искаш да бъдеш такъв какъв чалгата ти казва, че трябва да бъдеш за да бъдеш щастлив. Искаш да бъдеш и това, което твоите връстници, приятели или близки искат да бъдат.

Днес хората определящи се като принадлежащи към културата на чалгата изглеждат почти еднакво. Облеклото и стилът на обличане служат като етикет и като определение. ”Облеклото на чалгата” се характеризира с крещящи цветове, екстравагантсност, предизвикателност. Жените носят къси поли, блузи с голи гърбове или рамене, а обувките са предимно на висок ток. При мъжете облеклото варира повече като започнем от дънки и прилепнали блузи до потници и т.н. Също така много характерно е старателното и продължително гримиране при жените, които прекарват дълги часове пред огледалото. Всичко това е взаимствено от визията на изпълнителите на този жанр музика, която непрестанно се налага чрез музикалните чалга телевизии, чрез рекламите, в които участват или при участията им в дискотеките. Но не можем да се ограничим само до описание на облеклото на чалгата. Друга важна характеристика на тази култура е поведението. Подхождайки на стила на обличане чалгата провокира демонстративно екстравагантно и дори предизвикателно поведение сред младите хора. Именно в поведението откриваме и друга черта на младежките микрокултури, а именно увеличаване на дистанцията между поколенията. Поведението провокирано от чалга културата, приемливо за младите и привърженици бива заклеймявано от по-възрастното поколение като неприемливо, шокиращо и неподхождащо на един млад човек, от който би следвало да се очаква благоприличието характерно за миналите поколения. Шокът в поведението настъпва от това, че чалгата провокира поведение, което може да се асоциира с демострация на явна сексуалност, което преди е било недопустимо. Това неприкриване на сексуалноста е породено както от текстовете на песните така и от визията на изпълнителите и не на последно място от визията на видео клиповете към чалга песните.

Като заговорихме за клиповете трябва да подчертаем, че именно там се заражда подмяната на светогледа, мечтите и стремежите сред младите хора. За младите жени става важно да изглеждат точно така както изглеждат техните идоли. В тяхна мечта се превръща силиконовия бюст, многото мъже, които да ги ухажват, но не какви да е мъже, а мъжете, които биват показвани в същите тези клипове. От своя страна мъжете трябва да бъдат такива каквито „тези” жени изискват от тях – здраво и атлетично телосложение, да бъдат финансово независими, като колата и куфарчето с пари биват считани за предимство. Така чалгата се превръща в един особен вид нов „диктатор на морал”, приласкавайки младите с разходване – консумирай алкохол, жени, коли, скъпи дрехи и най-после пари.⁵ Така чалгата формира особен нов светоглед сред младежите, който обхваща всяка сфера от съществуването им – от ежедневието до плановете за бъдещето.

Но както всяка появила се внезапно и оказало голямо влияние върху обществото субкултура и чалгата понася своите упреци. На първо място както казахме чалгата няма български корени и често бива обвинявана заради ориенталските мотиви, които внася заедно със своята култура. Не можем да не признаем ориенталщината, която носи чалгата – от музиката, през облеклото до характерните за нея танци. Така традиционната българска култура бързо губи своята стойност и се замества от културата на чалгата. Силното неудобрение на тази ориентализация има както културни, така и историчиски корени. Някой българи не могат да приемат масовоста на музика, която е произлязла от същите тези земи, от които са дошли и османските турци, завладяли България. Това неудобрение се превръща в расизъм противопоставяйки българските традиции на азиатски забавления. Все повече българи, неудобряващи това чуждо културно проникване се сещат за думите на Любен Каравелов : "Когато кьочеците играят, то турците ги гледат сладострастно, пъшкат, лигавят се, и хвърчат по Мохамедовия рай. ... Аз не зная нещо по-гнусаво”.

Друг основен упрек е свързан с това, че чалгата навява мисъл за агресивност, за насилие, пиянство и т.н. Някой журналисти, гравитиращи около Мартин Карбовски упрекват чалгата като причина за побоищата по дискотеките, агресията сред младежите. Срещат се дори и мнения, че чалгата е основен „виновник” за организираната престъпност в България и бива определяна като „културата на мутрите”. Привържениците на чалгата биват определяни като привърженици на мутрите и обвинявани, че възпитават децата си с тези ценности и в духа на тази смятана за модерна или дори престижна култура.⁶ Със своите текстове и клипове чалгата бива определяна като подривен елемент за българското общество, което се смята от много хора за напълно деградирало. Основните упреци към поведението и начина на живот, породени от културата на чалгата са свързани с пошлите текстове на песните, елементарните музикални мелодии, неприличните и не напълно издържаните естетически видео клипове, поп-фолк изпълнителите, които нямат никакви певчески качества както и безвкустното им най-често неприличино или оскъдно облекло.⁷ Много българи недоволстват от тези неща и изпитват носталгия от миналото време, когато това не е можело да се случи и в същото време настояват за налагане на стандарти за мярка и добър вкус.⁸

Но въпреки тези терзания на част от българите не трябва да забравяме, че чалгата (и като музика и като култура) се подкрепя от голяма част от обществото. А трябва и да признаем, че чалгата винаги е имала ниша в България. Макар че изгрява в зората на демокрацията в България чалгата е съществувала и през социализма, но се е слушала нелегално. Българските поп и рок певци упрекват чалгата в пошлотия, но всъщност трябва да признаем, че на концертите им събират може би от 3 до 5 пъти по-малко публика от концертите на чалгата⁹.

За да се опитам да проуча по-детайлно чалга културата в България проведох няколко дълбочинни интервюта предимно сред млади хора. Сред интервюираните има както мъже, така и жени, възрастите на респондентите варират от 18г до 31г, сред тях са хора от различни вероизповедания и с различни политически убеждения, но въпреки това не мога да претендирам за представителна извадка. Трябва да отбележим, че около 40% от интервюираните споделят, че не слушат поп-фолк(чалга) и по никакъв начин не се причисляват към културата на чалгата. За тях мисля да не говорим тъй като те споделят упреците, които описах по-горе. От интерес за мен бяха отговорите на останалите 60%, които отхвърлят всякакви упреци спрямо чалгата и открито признават, че слушат чалгата като музика или споделят стилът на обличане, поведението или маниерите свързани с чалга културата. На въпросът „Защо слушате чалга или се определяте като член на чалга културата?” отговорът е почти един и същ. Респондентите отговарят, че средата на приятелите и познатите е оказала значително влияние за техният избор и всъщност дори не се сещат как точно са започнали да слушат чалга (а от там и придобили културата на чалгата). Това всъщност потвърди и разшири моите разсъждения. Само един отговор се различава от този, но всъщност и в него има голяма доза истина. Един от респондентите споделя, че решаващо за неговия избор се е оказало масовото присъствие на чалгата в медиите както и в нощните клубове. Чалгата е толкова масова, че дори ограничава избора на начин за забавление. На въпросът „Сещате ли се за някой ваш мнго близък човек, който бихте причислили към чалга културата?” 100% от респондентите отговарят „Да.”-това смятам да оставя без коментар. Очевиден проблем се оказа въпросът „Как да се ограничи негативното влияние на чалгата върху българското общество и българската култура?”. Тук се срещат изключително разностранни отговори – от призив към безкомпромисно цензуриране през конкретни предложения за въвеждане на мярка до твърдения, че такова негативно влияние въобще не съществува. На последният въпрос, на който ще се спра „Според вас чалгата днес масово явление ли е?”, отговорите и на подкрепящите и на отхвърлящите е положителен.