Част I въведение
Изтегляне 0.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Оценка на целите на политиката на държавите-членки
- 2. Разпределение на финансови средства, предложено от държавата – членка
- 3. Взаимосвързани политически въпроси и ефективно изпълнение
- 4. Други важни въпроси
- ЧАСТ II 1. Договорености за гарантиране на хармонизирането със Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на Съюза
- Интелигентен растеж: научни изследвания и иновации, конкурентоспособност, ИКТ Научни изследвания и иновации
| Заверен превод от английски на български език
Реф. номер: Ares(2013)3493145 – 15/11/2013 ЧАСТ I Въведение Изложените по-долу забележки са направени в рамките на наличните към момента резултати от преговорите по Регламента относно общите разпоредби и правилата за отделните фондове. Забележките вземат предвид специфичните за всяка държава- членка препоръки за 2013 г., приети от Съвета на 9 юли 2013 г. (Решение на Съвета 10634/1/13 REV. 1, ОВ C 217, 30.07.2013 г.), подкрепящи анализи към тях (SWD (2013) 352 окончателен 29.05.2013 г.) и се основават на Книгата с позициите на службите на Комисията (КПСК) за използването на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в периода 2014 - 2020 г. Забележките са насочени към въпроси, основани на наличния към момента проект на Споразумение за партньорство. Там, където информацията е недостатъчна, Комисията може да представи допълнителни забележки, след като бъде представена цялата информация. Забележките са представени следвайки структурата на Споразумението за партньорство, както е заложено в образеца. Най-критичните въпроси за Комисията са отразени в част I. 1. Оценка на целите на политиката на държавите-членки Версията на Споразумението за партньорство (СП) от август 2013 показва значително подобрение по отношение на неговата структура, но същият е нараснал по обем. Нещо повече, често анализите не са отделени от планираните действия, стратегии и мерки, които следва да бъдат предприети. В същото време в СП е необходимо да бъде обърнато по-голямо и по-съществено внимание на „Научени уроци от програмен период 2007-2013 г.“, като се анализират причините за слабото усвояване на средства от фондовете в някои области, като например водния сектор. Анализът на потребностите често описва един много широк кръг от въпроси, без да доказва връзката между тях или тяхното относително значение, вместо да приоритизира ключовите такива. В раздел 1.3 „Избор и обосновка на тематични цели, основни резултати по тематични цели и по фондове“ е полезн, но се припокрива с раздел 1.1.5, в който действително могат да бъдат заменени някои от текстовете. Тази липса на ясно приоритизиране води до трайна липса на фокус в стратегията, залегнала в Споразумението за партньорство, което рискува загуба на концентрация на средства, което пък ще окаже отрицателен ефект върху ефективността и въздействието на Европейските структурни и инвестиционни фондове, докато същите следва да бъдат увеличени в сравнение с предходните програмни периоди. Поради това от съществено значение за качеството на документа е ресурсите да бъдат приоритизирани, докато представените до момента приоритети и подприоритети често се явяват като каталог с мерки без ясни и изрични ключови действия, които да бъдат предприети, например по отношение на секторите на здравеопазване, транспорт и енергетика.
Въпреки че за демографската криза в България, особено категорична в селските и отдалечените райони, става явно, че е едно от най-големите предизвикателства и следва да бъде разгледано, стратегията на българските органи за преодоляване на проблема с обезлюдяването остава неясна. В СП се посочва подпомагане на голям брой градове, местни пътища „от всякаква категория“, туризма като цяло, както и развитие на културни и исторически обекти, без да се уточнява в кои части на страната се намират те. Колкото повече концентрация на ресурси, толкова по-силно въздействие върху икономическия растеж; това е причината броят на 67-те града, отговарящи на условията за участие
По отношение на общинските и републиканските пътища следва да се предприеме подобен подход, изискващ интегрирана транспортна стратегия, която отговаря на инфраструктурните нужди на страната, след като отпуснатите средства от ЕСИФ са очевидно недостатъчни, за да обхванат цялата територия на България. Необходим е ясен и изчерпателен анализ на предизвикателствата и възможностите за растеж в крайбрежните и морските региони, изготвен или по съответния фактор за растеж, или по отделни глави от фактори за син растеж, включват всички съществуващи инструменти за финансиране от ЕСИФ. Разпределението на средства за водено от общността местно развитие (ВОМР) следва да зависи от подходяща процедура за подбор на добре подготвени проекти и капацитета за тяхното управление. Затова предварителното обозначаване на Смолян като ВОМР регион противоречи на подхода „отдолу-нагоре“. Вместо това, в Споразумението за партньорство следва да се посочат видовете територии, където ще се изпълнява ВОМР, а не списък, обясняващ избора на политика за възможността за използване на множество фондове и отличителните характеристики на отделни целеви региони. Здравеопазване - СП следва да признава необходимостта от реформа в сектора на здравеопазването, като се позовава на специфичните за всяка страна-членка препоръки, в случая за България. В СП е посочена Националната здравна стратегия 2014-2020 г. като документа, очертаваща плановете за реформа, но тази стратегия не е специфична или достатъчно конкретна в частта си с плановете за реформи, срокове и финансиране. Необходимо е доказателство за по-силна национална ангажираност, с ясен план за действие, който установява стратегическата политика, бюджета и рамката за наблюдение преди извършването на инвестиции в сектора на здравеопазването. Води и отпадъци - Анализът на управлението на водите (страница 41) представя много малка част от основните слабости на сектора и уроците, научени от програмен период 2007-2013 г. , като например липсата на капацитет на общините да се справят със сложни проекти и предизвикателства, пред които е изправена реформата в сектора (неясна собственост на активите, лошо планиране, поради липса на генерални планове, недостатъчното финансиране за реинвестиране, свързано с механизмите за определяне на тарифи). Също така изглежда, че в СП значително е разширен териториалния обхват на интервенциите на ЕЗФРСР за водна инфраструктура през новия период, освен населени места с население до 2 000 жители, което е нито обяснено, нито оправдано. Взаимното допълване на интервенциите на ЕЗФРСР и ЕФРР трябва да бъде изяснено в съответствие с подготвяните устройствени планове на регионите. По отношение на инвестициите в напояването следва да бъде разработена цялостна стратегия за напояване, за да се осигури насочването на (ограничени) ресурси от ЕЗФРСР. Образование - Анализът се нуждае от укрепване, като взаимното допълване следва да бъде осигурено с анализа на научните изследвания и иновациите, по-специално приносът на висшето образование за растежа. Специфичната за всяка страна - членка препоръка за образованието от 2013 г. призова за приемането на Закона за училищното образование и реформата на висшето образование, но освен SWOT таблицата, СП не препраща към значението и очакваното въздействие на новия Закон за училищното образование, който предстои да бъде приет от парламента. По отношение на националните цели за 2020 г. анализът е твърде положителен поради използването на остарели данни; трябва да бъдат използвани цифри от 2012 г. Дотолкова, доколкото специфичната препоръка за България за 2013 г. се отнася до средното образование, последното не е достатъчно добре разгледано в анализа на потребностите (като се представя по-ясно в таблицата „Обосновка на тематичните цели и основни резултати“ на страница 99). Аспектите на качеството на образованието (включително и тези на професионалното обучение) трябва да бъдат по-видно разгледани в анализа на потребностите. Инвестиционният (под) приоритет, посветен на образованието, обучението и ученето през целия живот трябва да отделя повече внимание на интеграцията на ромите в образователната система. Анализът на висшето образование е слаб: не се споменава за настоящото сътрудничество с бизнеса и изследователския сектор. 2
ИКТ - Необходими са по-добър анализ и задълбочена оценка на пазара, като се отдава приоритет на скоростта на пренос на данни, а не на самата технология. Регионалният анализ на териториални диспропорции по отношение на достъпа и използването на ИКТ е недостатъчен и съществува риск от припокриване на инвестиции с няколко съвместно съществуващи публични и частни широколентови мрежи. Следователно, анализът и стратегията в СП трябва да вземат предвид дейността на частните оператори. Координацията със стратегията за развитие на селските райони също не е видна. България трябва да представи подробна и актуална карта, показваща текущото широколентово покритие (оптични кабели и безжично), ясна оценка на нуждите и стратегията за широколентов достъп, след както ЕСИФ не може да покрие всички широколентови нуждае, напр. ЕЗФРСР в селските райони. Научни изследвания и иновации – Необходими са по-голям фокус върху стратегията за научни изследвания и иновации и концентрация на средства, като се вземат предвид заключенията от проучването на Световната банка на Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Малки и средни предприятия (МСП)/конкурентоспособност - Оценката на потребностите на малките и средните предприятия е доста обширна, а същата трябва да разглежда основните пречки, възпрепятстващи растежа на малките и средните предприятия, които бяха споменати във версията на СП от април, като например липса на квалифицирана работна сила, интернационализация, достъп до финансиране, регулаторна рамка, ниска степен на иновации и енергийна ефективност, и т.н. В СП следва да бъде повдигнат въпроса за нуждите от финансиране на иновативни малки бизнеси и резултатите от прилагането на инструментите за финансовия инженеринг за периода 2007-2013 г. Видимо достъпът до финансиране за малките и средни предприятия не е развит в дълбочина, докато същият е маркиран в специфичните за всяка страна – членка препоръки за 2013 г. и Книгата с позициите на службите на Комисията. МСП в синята икономика трябва да бъдат разгледани. Административен капацитет - СП следва да осигурява по-добра съгласуваност с Книгата с позициите на службите на Комисията по отношение на повишаването на професионализма и почтеността на държавните служители и магистратите. Също така идентифицираните нужди следва да бъдат преведени по подходящ начин в стратегическите приоритети. Необходима е по-ясна оценка на текущата политика за управление на човешките ресурси в администрацията и съдебната система, включително и адекватността на съответните политики за кариерно развитие на държавните служители и магистратите. Възобновяеми енергийни източници – В СП следва да се посочи как действията за постигане на енергийна ефективност ще бъдат правилно координирани, въпрос, който представлява голямо безпокойство и който е бил повдиган от службите на Комисията по няколко възможни повода. Рибарство - СП следва да се насочи към изготвянето на политическа рамка за българския Черноморски риболовен флот и концепция за развитието на пристанищната инфраструктура в областта на рибарството в съответствие с основните принципи на реформата на ОПОР, т.е. прехода към максимален устойчив улов и забрана за изхвърляне. В съответствие с Книгата с позициите на службите на Комисията, България следва да оцени и установи оставащия свръхкапацитет на своя риболовен флота, за да го преустанови постепенно. Необходимостта от намаляване и премахване на нежелания улов и изхвърлянето на улов следва да бъде разгледана по-добре. 3
Примерно разпределение на финансови средства е било дадено само за ЕФРР, КФ и ЕСФ. По отношение на ЕЗФРСР и ЕФМДР е представено разпределение на финансовите средства в проценти. Въпреки това, сумите не съответстват. За България са допустими 7 472 млн. евро от ЕФРР/КФ/ ЕСФ ( + 166 ЕТС) милиона, но в таблица са представени общо 6 825.7 млн. евро , което е със 647 млн. по-малко. С 49.5% от планираните разходи за тематични цели 1-4 (научноизследователска дейност и иновации, ИКТ, МСП и нисковъглеродна икономика ), България изглежда, че остава под 50%, което е изискване за по-слабо развитите региони (< 75% от БВП на ЕС), въпреки че е предвидено финансиране за научноизследователска дейност по тематична цел 10. С 15% България ще покрие минималния стандарт от 12 % за тематична цел 4. По отношение на индикативното разпределение на средства от ЕСФ, в таблиците с финансови параметри е посочено, че финансирането от ЕСФ трябва да бъде 28,6% от средствата от Структурните фондове, но същевременно то е равно на 26,7%. Според последната налична версия на Регламента относно общите разпоредби, член 84 (3) предвижда, че минималният дял на ЕСФ (28,7% в случая на България), следва да се прилага, след като средствата за Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица са били приспаднати от общите ресурси от Структурните фондове. Не е ясно какви видове дейности са включени в изчисляването на разпределението на средства от ЕЗФРСР по тематичните цели (ТЦ) в раздел 1.4. Разпределението за TЦ 1 (0.45 %) и ТЦ 8 (2,5%) може би е твърде ниско; също така има нужда да се изяснят видовете интервенции, взети предвид при изчисляването на разпределението на средствата от ЕЗФРСР за ТЦ 6 (40.5%). Информацията е необходима също и за да се направи оценка на спазването на законовото изискване от 5% за подхода ЛИДЕР и 30% за разходи, свързани с околната среда и климата в рамките на ЕЗФРСР. България трябва да направи преоценка на индикативния процент на подкрепа от ЕФМДР към индивидуалните ТЦ и да разгледа възможността за увеличаване на скромното разпределение на средства за ТЦ 8 за ВОМР, като вземе предвид съответните средства от ЕФР и нуждите за рибарските общности. Разпределеният бюджет от ЕФРР/КФ за транспорт изглежда значително по-нисък (300 млн. евро ) в сравнение с бюджета за 2007-13 г. Като се имат предвид нуждите и значението за икономическото развитие е необходимо увеличаване на разпределения бюджет за транспорт и/или следва да се намерят алтернативни източници на финансиране (национално, публично – частно партньорство, вътрешни инициативи за финансиране). Оперативна програма „Добро управление“ се явява като мулти-финансирана от ЕСФ и ЕФРР (страница 121), като се има предвид, че службите на Комисията са отправили препоръка, че предвид заложения обхват на дейностите, тази ОП трябва да бъдат моно-финансирана от ЕСФ, за да се улесни бъдещото й изпълнение.
По отношение на предварителните условия (ПУ), част II на това писмо съдържа предварителна оценка на Комисията на самооценката, предоставена от България, без да се засяга окончателна оценка на представянето на програмите. И все пак е ясно, че някои от предварителните условия няма да бъдат изпълнени в началото на програмния период, най-вече по отношение на здравеопазването, водите, ИКТ, научни изследвания и иновации, транспорт. Също така за ПУ 4 „Ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки“, службите на Комисията се нуждаят от допълнителна информация, тъй като изглежда, че предварителните условия са изпълнени само частично. В СП са изброени основните очаквани резултати за всяка от тематичните цели и за всеки от ЕСИФ. Количественото определяне на целите и ясните графици са от съществено значение за създаването на добавена стойност на ЕСИФ. Следователно, постиженията следва да бъдат по-конкретизирани и с определено количество, установявайки по-добри връзки между идентифицираните области за финансиране и очакваните резултати. Включването в СП на консолидирана таблица с показатели за резултатите, етапи и цели, установени в програми за рамката на изпълнението, следва да позволява цялостен мониторинг на изпълнението на различните програми по ЕСИФ. 4
Мерки за борба с корупцията (Раздел 2.5) – В СП следва да се обясни как съответните управляващи органи ще създадат и прилагат ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите. Ромско население – В СП следва да се споменат дискриминационните и анти - ромските настроения от страна на основната част от обществото като причина за социалното изключване, както и интервенции, които да отговарят на настоящите социални различия и изключването на ромските общности. Диагнозата трябва да обяснява причините за образователната пропаст между ромите и основната част от обществото (страница 14, английски текст). „Културната изостаналост“ не се приема като причина. Деинституционализация - Липсва ангажираност от страна българските органи в СП за продължаване на функционирането на междуинституционалната работна група по деинституционализация на детските грижи с оглед на високата прозрачност на процеса и осигуряване на правилното координиране на текущи дейности чрез индивидуални програми по ЕСИФ (страница 147). Обществени поръчки – Българското законодателство в областта на обществените поръчки и неговото прилагане дават повод за безпокойство; честите законодателни промени, заедно със сложната правна и регулаторна среда, излагат правната сигурност на риск. Изглежда съществуват някои важни несъответствия в националното законодателство със законодателството на ЕС относно обществените поръчки. Освен това, административният капацитет, който не е на ниво, както и недостатъчните предварителни проверки, са в компетенциите и се извършват от Агенцията по обществени поръчки (АОП). Разходите за поддръжка на инвестиционни проекти по ЕСИФ не са допустими за финансиране от ЕСИФ и трябва да бъдат поети от държавния бюджет, за да се гарантира устойчивостта на инвестициите от фондовете на ЕС. Принцип на партньорство - Участие на следните заинтересовани групи следва да бъде изяснено: (сдружения на) хора с увреждания, „организации, работещи в областта на равенството между половете и недопускане на дискриминация“, заинтересованите лица в областта на морското дело и рибарството или Местни групи за действие в областта на рибарството (МГДОР), частния научноизследователски и иновационен сектор, екологични неправителствени организации, заинтересовани страни от областта на селското стопанство. 4. Други важни въпроси Въпреки че Споразумението за партньорство от август 2013 г. представлява подобрена версия, дължината на документа (158 страници без приложенията) трябва да бъде намалена (идеална максимална дължина 100 страници). Нивото на подробност на информацията, по-специално в раздели 1.1.5 и 1.3 е много високо. Представени са също така и дълги описания на националните стратегии, които могат да бъдат значително съкратени (съдебна система, електронно правителство, здравеопазване). Подробните описания на отделните интервенции, мерки и проекти са по-подходящи за отделните програми. 5
Анализът трябва да се позовава на наличните европейски статистически данни, по-специално по отношение на целите на стратегия „Европа 2020“ (1.1.3 ), които трябва да бъдат коректно съотнесени (източник, референтен период, териториалната справка). Моля да се уверете, че данните в СП и проекта на ОП/ПРСР са приведени в съответствие. Примери за несъответствия: Разликата в общия брой на населението, безработицата в селските райони, заети в селското стопанство в ГРЕ, производителността в селското стопанство, брой на селата в селските райони. Разделът с анализа на потребностите е доста обширен. Той обхваща повечето от важните аспекти, свързани с Книгата с позициите на службите на Комисията и Специфичните за всяка държава-членка препоръки за 2013 г., но в някои от подразделите текстът е твърде подробен при описанието на текущото състояние и постиженията вместо да описва проблемите и да ги свързва с фактическата информация (например подраздела относно съдебната система). Също така се срещат и дълги описания на националните стратегии, които могат да бъдат значително съкратени (съдебна система, електронно правителство, здравеопазване). Изглежда, че анализът на потребностите не установява приоритизация на основните ключови въпроси и къде има най-големи нужди и по наше мнение описва много широк кръг от въпроси, без нюансиране на отношенията помежду им или нивото на тяхната важност. Насрещна проверка на SWOT таблицата и анализа; някои SWOT групи не са включени в раздел 1.1.3. Например, препратката към „Читалища“ в „Силни страни“, липса на мрежа за сътрудничество на селските общности в „Слаби страни“. Отнасянето на „Възможност за въвеждане на нови култури в земеделието“ към възможностите на SWOT анализа е неясно и може да бъде заменено с „недостатъчно използван потенциал за екологосъобразно и устойчиво управление на земите“.
Една цялостна дългосрочна национална политика в областта на научните изследвания и иновациите следва да се занимава с фрагментацията на инфраструктура на научните изследвания и иновациите, регионалните различия, ниското ниво на иновационни дейности и небалансирано териториално и тематично разпределение на научноизследователските инфраструктури. СП представя добър анализ на различията и нуждите за развитието, въпреки че трябва да се обърне внимание на националния потенциал (иновации, научни изследвания, развитие), свързани с биологичното разнообразие и природата. Информационни и комуникационни технологии Връзката между социално-икономическите данни, засягащи достъпността и възможността за тяхното използване, не е видна и следва да бъде подобрена. Необходимостта от човешки ресурси и политически капацитет за електронно правителство следва да бъде разгледана в СП. Заключенията от проучването на ЕК на степента на широколентово покритие и проучването на широколентовите нуждите на България, финансирани от българската ПРСР 2007-2013 г., следва да бъдат включени в стратегията на СA. 6 В СП липсват някои аспекти: обучение по ИКТ , населението в риск от социално изключване, мерки в подкрепа на търсенето, синергия между инфраструктура и укрепване на капацитета за планиране на ИКТ (например ИКТ центрове за компетентност). Необходимостта от въвеждане на подходящи координационни механизми, позволяващи взаимодействие и добро планиране на мерки в областта на ИКТ (проблем, посочен в Книгата с позициите на службите на Комисията), включително взаимодопълняемост между инвестициите от ЕСИФ за широколентовата инфраструктура следва да бъдат доразвити. Конкурентоспособност Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|