Части на речта Изменяеми

а) думи или изрази в простото изречение, или

б) прости изречения в състава на сложното.

Пр.: а) Момичето купи мляко и бисквити.

б) Обичам да танцувам, но нямам подходящи обувки.

2.Видове

А) по произход:

- същински: и, а, но, че, да, ако и др.

- съюзни думи – местоимения и наречия в служба на съюзи – койТО, чийТО, какъвТО (относителни местоимения); кой, чий, какъв, колко (въпросителни местоимения); кога, къде, когато, където, защото (наречия) и др.

Пр.: Загубих топката, която ми бяха подарили.

Той попита кой говори по телефона.

Замина за Занзибар, където искаше да види местните обичаи.

Пр.: Ще дойда и ще хапна торта. (Ще дойда. Ще хапна торта.)

- подчинителни – свързват две прости изречения в състава на сложното, които НЕ са РАВНОПРАВНИ, а едното е подчинено на другото.

Пр.: Ще дойда, при условие че ще хапна торта.

- прости – състоят се само от една дума: ала, обаче, като, ако и др.

- сложни – състоят се от две или три думи: макар че, така че, въпреки че, след като, в случай че, при условие че и др.

3. Пунктуация

А) пишем запетая:

- Пред съюзите: а, но, ала, ама, че, обаче.

Пр.: Първо ще закусвам, а после ще уча.

- Пред втория при двойни съюзи: а – ала, и – или, ту – ту, дали – или, ли – или, нито – нито, както – така и др.

Пр.: Или ще ме слушаш, или ще ходиш сам във Варна!

- Пред съюзи и съюзни думи: понеже, макар че, преди да, вместо да, при условие че и др.

Пр.: Взех си чадър, въпреки че нямаше да вали дъжд.

-При еднократно употребени съюзи: и, или, да

Пр.: Обичам да слушам музика и да танцувам.

-При еднократно употребено въпросително местоимение, свързващо прости изречения в състава на сложното: кой, колко

Пр.: Тя попита кой ще пие сок?

4.Правопис

А) слято писане – затова, докато, доколкото, отколкото

Б) разделно писане – като че ли, тъй като, освен да.

В) особености при предлози:

- за това; от както – предлог + местоимение

- като – може да бъде и Предлог, но тогава се използва в простото изречение за сравнение (Този щангист е като скала.)

5. Употреба на съюзите в речевата практика

А) при изброяване: и, и-и

Б) изреждане на възможности, които взаимно се изключват: или, дали-или, ли-или и др.

В) редуване: ту-ту

Г) отрицание: нито – нито

Д) противопоставяне: а, ала, но, обаче

Е) думи, характерни за неофициалното общуване: хем, та, пък, ами, ама, затуй, сякаш, та да и др.

УПРАЖНЕНИЯ, стр. 74 от учебника по БЕ

1/74

Същински - И, с, а, на, за, до, та, че, но, макар че

Съюзни думи – които, като, на когото

3/74

Предлог: Изглеждаше ни като истинско учебно пособие…

Съюз: …като предаваше урока за затъмненията…

4/74

Показателни: толкова, това, такива

Относителни: които, когото

Отрицателни: нищо, никакво

Обобщителни: всички

5/74

Алпинистът се изкачваше към върха, без да си прави почивка.

Ще ти се обадя, ако имам нужда от почивка.

През лятото ще пътувам в чужбина, или ще почивам…

Публиката остана на стадиона, макар че…

Младежите се ориентираха, като четяха…

Получих автограф от лекоатлета, който…

Жената купи от магазина и плодове, и зеленчуци.

Б) докЪто – докАто

В)

8/75

А) …настроение, въпреки че…

9/75

А

10/75