Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров
Изтегляне 64.33 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Материал
- Резултати
- Обсъждане.
- Заключение
- Литература
Частично колянно ендопротезиранеВ. КожухаровУМБАЛ “Св. Анна” София, клиника по ортопедия и травматология Рeзюме: Деформиращата артрозна болест обхванала колянната става е причина за значителни оплаквания от страна на пациентите. Голяма част от тях търсят помощ когато болката стане нетърпима и движенията в ставата се ограничат. Деструкция по-често се локализира в медиалния отдел на ставата. Тук е мястото и времето да се помогне на тези пациенти с подмяна само на износената зона от колянната става. За период от 5 години сме поставили 17 частични коленни ендопротези. Постигнатото обезболяване и подобрение в движенията на оперираните пациенти, прави тази процедура предпочитана пред другите алтернативи за лечение. Ключови думи: коляно, ендопротезиране, имплант. Артрозната болест в коляното започва в следствие на износване на ставния хрущял, или на локализиран остеохондрален травматичен или дегенеративен процес. Началният симптом болката се появява в края на деня, след продължителен преход или при промяна във времето. Следва период на интермитентни ставни изливи. Започва постепенно появата на контрактура, а след време и деформация на ставата от най-често варусен тип. Ако на рентгенография с натоварване се установи стеснение на ставната междина, то възможностите на медикаментозното лечение вече са намалели. Тук е мястото да предложим на пациентите с желание за по-голяма двигателна активност – ендопротезиране на увредената колянна става. Частичното колянно ендопротезиране започва през 70-те години. Първоначалният ентусиазъм е последван от отлив от тази процедура, поради ранно разхлабване на компонентите. Някой промени в дизайна и оперативната техника правят тази оперативна процедура по-сигурна и с добри отдалечени пезултати не отстъпващи на тези при тоталното ендопротезиране. Особено популярно е частичното ендопротезиране на коляното в Швеция. Ендопротезното заместване на колянната става дава възможност за коригиране на ъгловите деформации настъпили в следствие на артрозния процес. След операцията има възможност да се намали дозата на нестероидното средство поради намалялата болка. Показани за частично ендопротезирането на коленните стави са пациенти с:
Като контраиндикации могат да се посочат:
При болни с ревматоиден артрит са подходящи тоталните колянни ендопротези. Не рядко при тези пациенти се налага протезиране на няколко стави. То е избор на лечение за тежко увредени и функционално изчерпани стави. Локализацията и тежестта на увреждането, както и типа на заболяването определят вида ендопротеза. При увреда само на единия бедрен кондил може да се протезира само той (фиг.1, 2, 3). За лезии засягащи единия бедрен кондил и подлежащата му част от тибиалното плато се прилагат двукомпонентни частични ендопротези. (фиг. 6, 7) Те са подходящи и за случаи, при които е необходимо да се направи корекция на ъглова деформация в колянната става, което се постига предимно с позиционирането на тибиалния компонент. И в двата случая, обаче се постига трайно обезболяване и увеличаване на обема на движение и стабилност в засегнатата става, а с това и функционалната активност на пациентите. МатериалКлиничният материал включва 17 пациенти с частино ендопротезирани коленни стави през последните 5 години. При 15 от тях сме реконструирали медиалния отдел на ставата, а при двама латералния отдел. При 4 от случаите е подменен само медиалния бедрен кондил. Две латерални частични ендопротези са само на тибиалното плато. Причина за ендопротезирането при 2 от пациентите е системно заболяване с остеоартроза, при 9 е гонартроза, 4 са с дисекиращ остеохондрит на медиалния бедрен кондил, един с тумор на тибиалното плато (хондромиксофибром) и един с посттравматичен остеоартрит (фиг.4, 5). От симптоматиката на тази група пациенти водеща е болката. Присъстват в определена степен ставната нестабилност, флексионната контрактура и варусната или валгусна деформация. Налице е и слабост на екстензорния апарат. Дефицитът в екстензията варира от 10 до 20º, а във флексията от 0 до 40º. Варусните отклонения са до 25º, валгусните до 20°, но се коригират пасивно. Прилагаме индивидуално адаптирана кинезитерапевтична програма включваща още в първия следоперативен ден изометрични мускулни съкращения на бедрената и глутеална мускулатура, активни движения на свободните стави и другия крак. При всички оперирани пациенти сме имобилизирали колянната става за 5 дни с дорзална гипсова шина. Болните са вертикализирани на втория следоперативен ден и обучени в ходене, слизане и качване по стълби до изписването им от болницата. През етапа на функционално възстановяване се цели засилване на околоставната мускулатура, преодоляване на мускулния дисбаланс, патологичните двигателни стереотипи и компенсаторни движения, постигане на оптимална подвижност на ставата и правилна походка. Темпът на увеличаване на обема на движение е индивидуален и се движи в следните ориентировъчни граници. Първи месец 0-60º, втори месец 0-90º, трети месец над 90º. Движенията трябва да са активни, като в началото е необходима асистенция от кинезитерапевт за неутрализиране на гравитацията. За засилването на околоставната мускулатура се включва пулитерапия, аналитични упражнения, прилагат се техники от проприоцептивното нервно-мускулно улесняване. За увеличаването на обема на движение се използва суспенсионна терапия, релаксиращи упражнения, постизометрична релаксация. Пациентите се обучават в ходене без помощни средства след третия месец от операцията.
РезултатиСлед ендопротезирането болката постепенно отзвучава. Необходимостта от обезболяване при повечето пациенти изчезва след 3-4 следоперативен ден. Постигна се корекция на варусните и валгусни деформации в значителна степен. Само при един от пациентите (с предоперативен валгус от 25º) има остатъчен валгус от 10º. При болните с флексионна контрактура до 10º още през първия следоперативен месец тя е преодоляна, а постигнатата флексия е от 30 до 60º. При останалите пациенти с по-голяма флексионна контрактура през първия месец след операцията недостигът в екстензията е 5-10º, флексията варира от 40 до 60º. Шест месеца след ендопротезирането флексията е увеличена с 10 до 35º, засилена е околоставната мускулатура. Година след операцията при двама пациенти има дефицит в екстензията от 5-6º. Нито един от пациентите не е с по-малък обем на движение в сравнение с предоперативните измервания. Двама от пациентите, един с протезиране на тибиалното плато и един с протезиране на медиален бедрен кондил имаха няколко месеца след операцията ставен излив. Други двама имаха инсерционитна болка на pes anserinus. Нямаме инфекциозни усложнения. За този макар и кратък период на проследяване, нямаме разхлабени ендопротези. Постигнахме обезболяване и подобрение в походката при 88% от случаите. Обсъждане.Някой автори препоръчват решението, дали ще се постави частична или тотална ендопротеза да се вземе интраоперативно. Ние не сме на това становище. Има достатъчно данни, които биха могли да помогнат на оператора да вземе правилното решение преди операцията. Ограничения според величината на деформацията, която ще се коригира няма, но величини над 350 биха изисквали остеопластика. Счита се, че основна причина за разхлабването е хиперкорекцията на деформитета. Като цяло частичното колянно протезиране е една минимално инвазивна и сравнително сигурна процедура с дълготраен резултат. Освен обезболявашият ефект на операцията други предимства са, че прцедурата е щадяща, запазват се ставните връзки, кръвозагубата е малка, по-бързо е възстановяването, има по-малко усложнения в сравнение с тоталното ендопротезиране.
ЗаключениеАртритните и артрозни изменения на ставите днес представляват една от основните причини за инвалидизиране. При изчерпване на всички неоперативни и някои оперативни форми на лечението им единственото решение на проблема остава ендопротезирането. Разнообразието от имплантати дава възможност да се избира между тоталното и частично ендопротезиране според локализацията на увредата, тежестта и типа на заболяването. Важни за крайните резултати и постигането на поставените цели са подборът на пациентите, планирането на операцията, вида ендопротеза, и предоперативното функционално състояние на пациента, прилагането на адекватната постоперативна рехабилитация и адаптирането на стила на живот на пациента към изискванията, коитo налага ендопротезата. Литература
Ф Fig. 1, 2, 3. Osteochondritis dissecans in 65 years old patient treated with unicondylar prosthesis.
Фиг. 4, 5. Посттравматичен остеоартрит след фрактура на тибиалния латерален кондил при 45 г. пациент, лекуван с еднокондилна ендопротеза на тибията. Fig. 4, 5. Ptsttraumatic osteoarthritis in 45 years old patient, treated with unicondylar tibial prosthesis.
Фиг. 6, 7. Гонартроза при 71 г. пациент с варусна деформация и флексионна контрактура лекуван с уникомпартментна ендопротеза Fig. 6, 7. Gonarthrosis in 71 years old patient with verus deformity and flexion contracture treated with unicompartmental prosthesis. Каталог: lekardata -> 26138 -> statii statii -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров statii -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел statii -> Първично ендопротезно заместване на субкапиталните фрактури на бедрената шийка при пациенти на възраст над 70 год statii -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Безциментна фиксация на ацетабулума при дисплазична тазобедрена става Веселин Кожухаров lekardata -> Syndrom et morbus Rayneaud д-р Мария Стамболова-ревматолог Изтегляне 64.33 Kb. Сподели с приятели:
|
иг. 1, 2, 3. Дисекиращ остеохондрит при 65 г. пациентка лекувана с еднокондилна ендопротеза.
