Частни болници плашат държавата със съд

Частни болници плашат държавата със съд

 В момента у нас работят около 100 частни лечебни заведения. Повечето от тях обслужват здравноосигурени пациенти и работят с пари от Здравната каса от създаването си. Според министър Симеон Дянков, обаче, догодина тази схема може да се промени. Това потвърдиха за Нова телевизия от финансовото ведомство. Идеята е новооткритите частни лечебни заведения да се самоиздържат три години, преди да заработят с обществени пари.

 Ако това не се случаи, частните болници са готови да отговорят. „Ще съдим този, който нарушава законите... ще имаме доста големи протести в тази насока”, каза още доц. Спиридонов.

От Здравната каса засега не коментират доколко приложима е идеята на финансовия министър. Приемат ли я обаче пациентските организации? „Има наистина такава тенденция – частните лечебни заведения да изграждат печеливши отделения и да сключват договори само за печеливши клинични пътеки – това не е редно. Прав е г-н Дянков, че лечебните заведения в България са прекалено много, но аз смятам, че с публични средства трябва да работят само най-добрите лечебни заведения”, коментира д-р Станимир Хасърджиев.

Целта е с издействаните от фирмите отстъпки да се купят повече консумативи, т. е. да се разшири достъпът на пациентите, обясниха от НЗОК.

Освен досегашните 14 медицински изделия, ползвани в болничната помощ, от следващата година НЗОК ще покрива и изделията от 4 нови групи. Това са вътреочни лещи, раменни стави, ушивате-ли, както и консумативи, прилагани в неврохирургията. Стентовете, които по вътрешносъдов път се поставят на пациенти с мозъчни кръвоизливи, за да ги спасят лекарите от смърт, струват между 20 000 и 40 000 лв. В момента много тежко болни българи разкриват дарителски сметки и участват в благотворителни кампании, защото само така могат да съберат крупните суми за спасението си. Такъв е и случаят на Силвия Петрова от Сопот, за която „Труд" написа поредица материали. Първата й неврохирургична операция струваше 40 000 лв., семейството събра 9000 лв., а останалите след материалите във вестника бяха дарени от Министерския съвет по предложение на здравната министърка Десислава Атанасова.


Бизнесът все още чака правителството да го чуе
Цветелина Катанска

Все още правителството не се вслушва достатъчно в нуждите на бизнеса, прекалено много се разчита на парите от европрограмите, липсва електронно правителство, недостатъчно реформирани остават секторите здравеопазване, енергетика и сигурност.

Това са обобщенията от седмата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Този път събитието мина под мотото "Големите въпроси". Отговори обаче бяха получени само на част от тях.

"На седмата среща с правителството можем да отчетем, че една част от предложените от нас преди година мерки са вече факт, други се изпълняват, а трети бяха "негласно" отхвърлени", коментира Огнян Донев, председател на КРИБ, при откриването на събитието. По думите му вече се виждат положителните за бюджета резултати от свързването на фискалните устройства на фирмите с данъчните.

Освен това са узаконени, вместо да бъдат разрушени, строежи отпреди 2001 г. и това не е довело до построяването на небостъргач срещу "Шератон", каквито са били опасенията, посочи той. Положителна стъпка било и предвиденото уеднаквяване на наказателните лихви при закъснение на плащането на осигуровки и данъци на 10%.

Критики

Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Харпарцумян пък изтъкна, че липсва предвидимост на средата.

Отговорите

"Вътрешното потребление се свива, но това е, защото хората са уплашени. Има криза на доверието не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Трябва да запазим чувството си за самосъхранение и да действаме заедно", призова българската еврокомисарка Кристалина Георгиева.

Тя припомни, че все още са нужни структурни реформи, по-голяма подкрепа за малкия и средния бизнес и най-важното - да се работи в условия на реализъм.

Според Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, неправилно се разчита само на финансиране от Брюксел. По думите му едва 10% от всички разходи ще дойдат от еврофондовете, а в същото време две трети от инвеститорите разчитат на парите. Думите му бяха подкрепени от кметицата на Габрово Таня Христова.

"Не приемаме сценарии без евросредства, а същевременно бюджетът ни се свива заради кризата. Какво ще стане, ако спре финансирането от Брюксел?", попита Христова.

В сферата на реализма дойде и изказването на вицепремиера Симеон Дянков, който освен нови мерки за справяне с кризата, разкритикува три от секторите, които се нуждаят от реформи - здравеопазване, енергетика и сигурност.

Има и постижения.

Като добри постижения Дянков отчете намаляването на броя на големите данъкоплатци от 3000 на 1080, сключването на новите газови договори с Русия, както и намаляването на задълженията на държавата към бизнеса.

По думите на вицепремиера преди четири години държавата е дължала 3 млрд. лева на бизнеса, а сега дългът е намален на 345 млн. лв.

На което Светослав Глосов, председател на строителната камара, контрира, че наистина държавата е намалила задълженията си към бизнеса, но не и общините, от които строителният бранш има да си прибира около 180 млн. лева.

Своя представа за бъдещия растеж на България изрази икономическият министър Делян Добрев. Според него ресорното му ведомство е направило три неща в тази насока - създаден е единен орган за управление на подземните богатства, ускорена е оперативната програма "Конкурентоспособност" и туризмът придобива все по-голямо значение.

Защо няма е-правителство.

По време на срещата беше разискано и забавянето на проекта за електронно правителство. Според зам.-министъра на транспорта Валери Борисов, който пряко отговаря за проекта, две са основните причини за забавянето - липсата на достатъчно средства от бюджета за изграждането на електронно правителство, както и липсата на достатъчно административен капацитет.

Според него трябва да бъдат прехвърлени електронно над 2100 услуги, 80% от които се предлагат от общините. Борисов предложи да се създаде черен списък на фирмите, които не изпълняват задълженията си по поръчки на държавата.

Миналата седмица, докато депутатите гласуваха сурови наказания за всеки, който посегне на лекар, един 69-годишен мъж издъхна в линейка в София заради малшанса да живее в кв. Обеля, вместо в кв. Света Троица.

Не обаче дългото разстояние до болницата стана причина за тази смърт, а отказът на медик в Трета градска да приеме умиращия човек, защото не живеел в същия район.

Като оставим настрана факта, че райониране при спешни случаи няма от години, този лекар наруши всички възможни правила и норми като Кодекса на професионалната етика, Националния рамков договор. И най-вече като представител на тази възможно най-хуманна професия демонстрира липса на най-елементарна човещина. За Хипократовата клетва няма и смисъл да споменаваме - явно днес тя е някаква отживелица...

Докторът от Трета градска удари дъното и хвърли петно не само върху себе си и болницата, но и върху цялата гилдия. И точно за това лекарското съсловие преди всичко трябва да има интерес подобни случаи да бъдат разследвани и наказвани строго.

Случаят от миналата седмица не е първият - имаше такива инциденти с хора с инфаркт, дори с деца - което изисква адекватна реакция - за отказ от лечение трябва не само да се прекратяват лекарски права, но и да се носи наказателна отговорност.

За момента практиката показва, че при лекарски грешки и немарливост, дори и при случаи на причинена смърт поради непредпазливост най-често наказанията са глоби и забрана да се практикува професията в срокове до 2 години.

От една страна, ясно е, че няма съдия, който да прати в затвора медик с чисто съдебно

минало, от друга, това не устройва по никакъв начин близките на дете, починало в болница след серия от лекарски грешки.

На почернените родители няма как да обясниш, че докторът може да бъде глобен по Закона за здравето между 500 и 1500 лева за мъртвото им дете, а един бракониер например за убита сърна плаща 4500 лв.

Не са много логични тези цифри, нали? Очевидно е - зее дълбока пропаст между причинените на пациента и близките му болки и страдания и възмездието за виновника.

Суровите наказания за всеки, който посегне на медик по време на работа, трябва непременно да бъдат приети от парламента. Лекарите трябва да бъдат добре платени и да работят спокойно. Но и да носят адекватно произтичащите от това отговорности.

"Набраните до момента данни се утроиха - каза пред "168 часа" Владимир Генчев, участник в проекта на ЦЕРН. - Те ще бъдат събирани до Нова година, след което за две години ще спре работата на ускорителя. Тези данни ще бъдат обработвани в течение на две години. Единственият въпрос, който остана, е дали това е стандартен Х-бозон или суперсиметричен Х-бозон. Теоретиците -привърженици на суперсиметрията, твърдят, че са предсказали, че само суперсиметричен може да съществува с такава малка маса. Докато на стандартния модел са правени хиляди проверки и винаги са потвърждавани. За да се докаже, че това е стандартният Х-бозон и че си оставаме реалния свят, трябва да се определи едно число, което се нарича спин. Данните, които ще утроят статистика, ще са насочени към измерването на спина на Х-бозона."

"Тогава аз съм абсолютно убеден, че ще се докаже, че това е стандартният Х-бозон - казва топученият ни. - Така ще отпаднат съмненията, че това е статистическа грешка. Абсолютно невъзможно е да е направена грешка."

На въпрос какво може да е приложението на това фундаментално откритие, Генчев казва: "Позитронът е открит през 1932 г., а чак сега е намерено приложението му. Теорията на Айнщайн е отпреди 100 години, но чак сега има приложение в навигационните уреди. Така че може би след 100 години и тази частица ще намери своето място в практиката. Ние предлагаме това откритие на индустрията и бизнеса, нека опитат те да му намерят приложение", коментира ученият.

-Видяхте проекта ни за соларна енергия. Безопасната и чиста енергия трябва да бъде транспортирана. Това направление също трябва да се развие. Именно тук ние в ЦЕРН можем да помогнем с нашата експертиза. Транспортът на енергия вече е ключов въпрос.

-Защо?

-Защото има много енергия, но на места, където не е така необходима. И тя трябва да бъде транспортирана до места, където от нея имат нужда.

-Ние вече работим с българската индустрия и сътрудничеството ни се засилва. Но индустрията ви трябва да има по-голяма готовност с проекти. Разбира се, това важи и за другите страни. Необходими са и стимули, може би за малките и средните предприятия. Примерно някои големи компании в Германия не проявяват интерес да работят с нас, но малките са по-гъвкави.

"След раздадени премии шефката на НЗОК си подаде оставката. Редно е и председателката на КЗД да я последва", смята независимият депутат Тодор Великов.

"Майка ми получава пенсия от стотина лева, а тези хора по 7000 - безочие", отсича той. Допълва, че ще инициира дебат дали КЗД не трябва да се закрие, след като произвежда скандал след скандал.

"Интересно ми е как премиерът би приел поредното раздаване на бонуси. Нали обеща, че вече няма да има, защо практиката продължава на високи обороти," попита депутатът от ДПС Йордан Цонев.

Той е личността, която може да направлява човешките състояния, да контролира колебанията и да внушава сигурност.

Вярват му. И това е основанието за моята тревога. Не тревогата на журналист, който повече от четиридесет години се е опитвал да доближи тази крехка територия - душата на непознатия, да помогне с нещо, да успокои някого... А тревогата на майката, родила три деца, познала родилната болка и целия свят на това сбъдване.

Раждането е нещо, в което жената съсредоточава всичките си сили, цялата си дадена от живота енергия - и е потопена в тази всевластна самота, за да даде живот. Спомням си първото раждане. Разхождах се в предродилната зала и ми се искаше това да е изпит, който мога да отложа. Да дойда друг път. У мен набъбваше страх, неясното грозно пулсираше в пространството - и очакването оставаше зад гърба на страха. Беше май и след като болките се изплъзнаха от мен, заедно с детето, усетих зеленината на болничния двор, вечерта дойдоха с оркестрите си и ята щурчета. Бях спокойна, в болнично легло, до други като мен, сред акушерки и лекари. И онези останали вече далече във времето родилки са част от онова тържество, което животът ми позволи да имам. Те са част от моето настроение и никак даже не ми пречи присъствието на тези полупознати жени.

Възразявам с цялата си душа

на жена едно внушение да бъде наложено на бъдещите майки -че трябва да раждат у дома. В случая правото на избор има детето - а то ще е защитено в болнично заведение. Няма защо тук да отгръщам страници, ненапи-сани, запазени у мен - за случаи толкова тежки, че без намесата на специалист едва ли щеше да е спасена майката - или детето. Или и двете. И ако един психолог изисква връщане към "естественото" раждане, заради уюта на душата - според него - как една майка и едно дете да получат целия контрол, осъществим в родилен дом - изследванията, прегледите, консултациите? И

как екипът, който ще обслужва родилката, ще бъде едновременно и в родилния дом,

където сигурно чакат други жени. Или ще има специален екип за домашно раждане? Колко екипа? Всъщност при цялата неуредица в родното здравеопазване една такава идея е абсурдна.

Къде да се завърнем? Майка е раждала преди повече от седемдесет години в частна клиника. Дядо е бил адвокат, баба - учителка, имахме огромна библиотека, имали са познания за много неща. Защо са предпочели болнично заведение? Раждането е било седалищно. Къщата ни е предполагала условия, но е приет като решение изборът на специалиста: болница. Един повърхностен анализ на темата веднага зачерква болницата като добър вариант за сегашните майки. Защото имало риск.

Винаги има процент на неочакваност, въпреки отговорността и уменията на специалиста. Един

организъм може да бъде видян като част от общото, но той има своите неизвестни. Ако говорим за естествено раждане, разбирам отричане на секциото като единствена възможност, като право на жената да избяга от болката и прочие. Тази манипулация трябва да е по медицински показания. И ето: да речем, тесен таз. Раждането започва у дома. Трябва бърза намеса - детето не може да се пребори с трудностите на родилния път.

Какво ще направи бащата?

Или който и да е от близките? Ще звъни... в болницата. Но понякога и секундите са решаващи. С много неприятно чувство прочетох и редовете срещу лекарите. Защото те бяха поставени като основна причина да се ражда у дома. За да се избяга от грубостта им. Това не е аргумент. Защото не всички лекари са такива. И не навсякъде условията са лоши. А ако са - каква е вината на лекарите за това? Имам близък професор, допитах се до него, когато чаках едно от внучетата си. И той ми каза: "Да... но и плъхове да има, пак ще изпратя моите деца да раждат в „Майчин дом" - там са специалистите!"

Бих приела един анализ на психолога как се отразяват на родилката условията в болницата. Но с отправка към представителите на държавата, която осигурява тези условия. Бих приела като аргумент и грубостта - но с името на специалиста. Анонимността обижда всички други, които спазват всяка буква на Хипократовата клетва. И по-скоро - спазват своите собствени принципи на честни и почтени медици.

Невинаги можем да срещнем точно тях. Но нямаме право да ги поставяме под общия знаменател на грубостта и цинизма. Не съм от жените, при които всичко е вървяло гладко... Но това още повече ме кара да изпратя една молба в общественото пространство: дами, не се връщайте в миналия, че и в поминалия век. Никой не знае кога и как ще се срещне с небреж-

ността, общественият механизъм далеч не е уравновесил отношенията между всички нас. При едно от ражданията парче от плацентата останало у мен. В поликлиниката лекарят все ми повтаряше: "Нали си раждала, така е ..." Докато попаднах в болница, слава Богу, в златните ръце на незабравимия Карло Огнянов. Оживях. Но без намесата на специалиста отдавна щях да съм някъде другаде

Жените, които ще раждат, трябва да знаят колко трудно се става лекар. Колко се учи. И да не пренебрегват тези знания с едно лекомислено решение. Ако не заради себе си - заради децата. Небрежните и безотговорните трябва да бъдат наказвани. Човечността трябва да е изискване към всеки лекар. Но обществото ни трябва да пре-

стане да тръгва след всякакви странни идеи. Която и да е изпълнителна власт лукаво приема много от "обществените" предложения, за да се задържи или да спечели още няколко години власт. И този диктат на " обществото" (всъщност на някакъв процент от него) при-плъзва развитието ни във всякакви главоломни посоки.

Ще раждаме у дома, тротоарите ще бъдат има-няма метър ... Но моля ви - зад много подобни идеи има интереси, които не са нашите, на всички нас интереси ... Но звучат така добре, така интересно! - и се втурваме след тях ...

Хайде да махнем ваксините, границите, да си отидем в пещерите ... Толкова е естествено ...

Един млад човек, психолог, събужда доверието на неофита. Непосветеният ще види в тази идея застъпничество, човечност, някакъв уют, ласка. Не, не е така. Дайте път на науката, пък имайте претенции и за човечност. Намирам изповедта на психолога, искрена и убедителна, за вредна. Вредна за бъдещето на живота.

(Материалът е по повод статията в „168 часа" за психоложката Румяна Божкова, избрала да роди третото си дете вкъщи.)