ЧАТАЛ ХЮЮК И НЕОЛИТНАТА КУЛТУРА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК.
1. Чаталхююк
Разположен е в равнината на Кония, централна южна Анатолия и е едно от
най-голямите неолитни селища в Близкия Изток с площ от 13.5 ха. Образува селищна могила с височина 21 м. (Селищните могили се образуват от многовековно обитаване на едно и също място – постепенно се образува хълм, обикновено плосък отгоре.)
Селището дава важни сведения за т.нар. „неолитна революция”, започнала в „Плодородния полумесец” – той обхваща земите от делтата на Нил на север по сиро-палестинското крайбрежие до горните течения на р. Тигър и р. Ефрат. Включва и малка част от югоизточна Анатолия – плодородната низина на по-късната Киликия. В този „плодороден полумесец” е започнало земеделието и одомашнавянето на животните. Макар че на изток има по-древни селища от Чаталхююк – Йерихон и Джармо, праисторическото селище в Коня дава най-богати сведения за ранните земеделци.
Чаталхююк е открит от британския археолог Джеймс Меларт (James Mellaart), който го разкопава между 1961-1965 г. С неговото име е свързано и с изследването на още два големи и важни обекта в Анатолия – Хаджилар, на запад от Чаталхююк (селище от неолита и халколита) и Бейджесултан в северозападна Мала Азия (селище от ранната бронзова епоха, сравнимо с Троя). От 1993 г. ръководител на големия международен екип, проучващ Чаталхююк е отново британски учен с големи приноси в теоретичната археология - Йън Ходер (Ian Hodder). Неговата експедиция потвърждава някои от тезите на Дж. Меларт, но отхвърля други.
Селището е просъществувало около 1000 г. – от 7400 до 6000 г. пр. Хр.
-
в близост до находища на обсидиан; предполага се, че селището е контролирало търговията с обсидиан - вулканично стъкло, от което са се правели много твърди и остри сечива и оръжия, огледала;
-
открити са ок. 40 храма от 12 строителни хоризонта; състоят се от по 4-5 помещения, долепени едно до друго; комуникациите са се извършвали по плоските покриви и през отвори в тях;
-
жилищата и храмовете са от непечени тухли, без камък; последните проучвания показват, че е имало и втори етаж (откриват следи от допрени до стените дървени стълби, както и нападала мазилка, която принадлежи на пода на втори етаж)
-
погребват мъртвите под платформите в жилищата (интрамюрално, т.е. в пространството на жилището) – все още не съществува идеята за град на мъртвите, за некропол и отделено от живите пространство; понякога посипват останките с охра или киновар
В Чаталхююк са открити многобройни статуетки от глина и камък, главно на жени. Предполага се, че представляват богиня (или богини).
Изображенията на богиня са в три хипостази (състояния):
а. млада жена
б. майка
в. стара жена
- една от фигурките изобразява двойна богиня (майка и дъщеря?);
- богинята седи на леопарди;
- богинята ражда бик
Мъжкият бог (?) се изобразява като:
-
дете или юноша, син или любим на Богинята;
-
бог с брада, седящ на бик
В релефите мъжкото божество винаги е във формата на бик, в антропоморфен(в човешка форма) вид се появява само в статуетки.
Богинята ражда бича глава – Богиня-майка
Стенописи с естествени бои върху бяла замазка:
-
човешки ръце (леви) – магически функции; над тях изобразени фазите в развитието на пчелата;
-
грифони, които кълват обезглавени човешки фигури – помещение, свързано с култа към мъртвите или въобще със смъртта;
-
ловни сцени (от ІІІ хоризонт, ок. 5800 г. пр. Хр.);
-
нечетни изображения на бик – винаги на северната стена на помещението;
-
рисунка на изригващ вулкан и план на селището.
Монументални релефи:
-
червен и черен цвят;
-
използване на истински черепи на бик или овен в самите релефи;
-
редици от рогати бичи глави върху пейки или стълбове (само от хоризонт VІ А, т.е. ок. 6000 г. пр. Хр.).
Екипът на Йън Ходър оспорва наличието на толкова много храмове и търси по-практическо обяснение на женските статуетки. Учените са склонни да видят по-скоро домашен култ, свързан с предците, а не култ към Велика богиня-майка. Въпреки това, не може да се отрече, че някои от помещенията са имали по-специални функции. Освен земеделието и скотовъдството, сложна символика и ритуали обединяват човешката общност.
2. Хаджилар.
Селище от „късния неолит”, съществувало ок. 100 г.: 5700-5600 г. пр. Хр.; загива от пожар и следва селище от ранния халколит – до 5000 г. пр. Хр.
-
жилища от тухли върху каменна основа, втори етаж от дърво (намерена е стълба от кирпич, която води към втори етаж);
-
по-големи пространства между жилищата, оформят се нещо като дворове;
-
няма специални култови постройки; намерени са много статуетки – вероятно предназначени за домашен култ; ритуални съдове във формата на животни, чаши във формата на човешки глави
Изображения на богинята с бога – като дете или възлюбен;
- каменни статуетки на прегръщащи се двойки - хиерогамия (свещен брак).
Богинята, седяща на един или два леопарда.
Няма фигура на мъжки бог, освен като дете.
4. Богините от ІІІ хил. пр. Хр.
- статуетки от Аладжахююк и други съседни селища
- т.нар. щандарти от Аладжахююк – намерени в гробове, дървени гробници; много златни предмети – съдове и накити;
- статуетка на богиня, която поддържа гърдите си от Кюлтепе, или Каниш, асирийската търговска колония в централна Мала Азия в началото на ІІ хил. пр. Хр.
ЛИТЕРАТУРА:
Мелларт, Дж. Древнейшие цивилизации Ближнего Востока. Москва, 1982.
Маразов, Ив. Видимият мит. С., 1982 – „Богът-бик и богинята-пчела от Чатал Хюйюк. Началото на един мит”, с. 77-101.
Kuhrt, A. The Ancient Near East c. 3000-300 BC. 1-2. Routledge, London and New York, 1995.
Сподели с приятели: |