Ченгето разказва
Изтегляне 0.51 Mb.
|
| ЧЕНГЕТО РАЗКАЗВА
Всичко, казано в тази книга е плод на авторската фантазия. Всяко съвпадение с имена и събития е чиста случайност. Авторът не носи отговорност за това. Позвъни се. Отворих. “Имате телеграма. Подпишете”. В погледа на пощальона се четеше нещо лукаво. Машинално врътнах някакви криволици и впих поглед в листчето хартия. Четири къси фрази: “Беше прав!Обичам те! Ела! Naatalie”. Влязох в кухнята. Налях си чаша вино. Изпих го мигом.
С това разговорът приключи. Впрочем, това по-скоро е матрица. Използваме я сегиз-тогиз. Когато жена ми е в добро настроение отвръща: “Фак ми! И в съда да ме попитат – ще потвърдя!Дете имам от теб!” Но сега беше вперила поглед в поредната сапунена опера. Налях си пак. “Натали! Господи Натали! Започваме всичко отново, или? Не, няма значение! Нищо няма значение! Натали! Натали! Обичам те Натали! Обичам тялото ти, което мирише на прясно уловена риба! Очите ти, дъхът ти! Обичам тежката ти, черна като асфалт египетска коса, дори розовите ти кюлоти, които обличаш в студените зимни дни и гордо заявяваш: “Наши! Отечествени!” О Натали, Натали, Натали!” Мислите и чашите с вино се премятаха. А навън валеше, сякаш сме в зоната на мусоните. “На хаир да е!” – Извиках и пресуших чашата. - Откаченяк! – реагира жена ми... Потече диалога от матрицата. Ето, така си живеем. Тя със своята романогерманска филология и носталгията по своята родина – бедна съседна страна. Казва ми, че е студена английска жена, но къде ти английско възпитание на Балканите, знам, че ме мрази. Аз пък съм вглъбен в книгите си. И понеже съм прабългарин – с една жена не мога да живея. Намирам утеха в другите. Докато не срещнах украинката Наташа. Нарекох я Natalie, като във френски шансон. В лицето и имаше нещо от Синилга, героинята от “Угрюм река”. Нейното шаманско излъчване ме плени, както е пленявало в древността дедите ни. Огромните и очи ме поглъщаха и превръщаха в мека глина, която тя моделираше. Магьосницата Натали. Едрите и като плодове гърди сякаш се надбягваха със страстта, целите осолени от пот. Потта се смесваше с парфюма и ме замайваше. Няма по-велика комбинация от тая – изкъпана жена, напарфюмирана и любена. Разбира се, който го умее, защото мераклиите на тоя свят са повече от азиатците, а можещите – по-малко от ватиканците. Но за мен това все още не се отнася. Прегръщах лицето и, давех се в океана на косите и. Целувах я до просълзяване, притисках я... Първото, което отроних след първата любовно нощ беше: “Влюбих се в самодива!” Но, самодивите са затова – да те примамят и блъснат в първия вир. Някога, три самодиви водили дядо ми досами реката. Чак тогава се сетил и ги пропъдил. Ала дядо ми беше герой – умирал на Чаталджа и Дойран. Той нямаше страх от смъртта. А аз... аз нямах сили да го сторя... и се оставих да ме води... Любехме се така, че съседите чукаха кой отдолу, кой отстрани, защото любовта е като шарката – дори да я криеш – все ще излезе на лицето. Пък и така стенеше... Докато един ден всичко свърши. Не, не се появи друг. Проклетото нейно съветско възпитание – руската жена е винаги права, винаги мъжествена. То това си върви отдавна, и Монтескьо в писмата си го е отбелязал. Натали реши да ми докаже, че сама може да се справи с живота си. И си тръгна... Пътуването до Харков приличаше на галоп. На третият ден пристигнах на гарата. Тук всичко ми е познато, защото всичко започва с това място – първото и последното пътуване в този град. Грабнах чантата с подаръците и побягнах към изхода.
Потеглихме. Мерцедесът новичък. Тия от службите си угаждат. -Турските служби ли ти го купиха? – Попитах уж между другото. Мишо знае този мой журналистически прийом. Много пъти ми е казвал, че съм ченге по душа и отдавна трябвало да ме вземе на работа. Затова ми доверява някои неща. Обикновено, в края на кариерата си, ченгетата много приказват. Други пък безобразно започват да лъжат. Трети се затварят... някак си, на повърхността излиза натрупания интелект. Уволнят ли ги – стават пияници, или се скриват в глухата провинция, защото ченгето и на оня свят си остава ченге. Дори и в преражданията. Тази игра не признава време и пространство. Докато свят светува.
- Рутинно. Влизат в хотелската ти стая. Знаят всичко за теб. Тайни на тоя свят няма. Каже ли нещо един държавник, след 20 минути информацията е обиколила света. Дори американският президент не е застрахован. Той знае всичко за всички и всички знаят всичко за него. Отварят пред теб две куфарчета. В едното пари, а в другото – пистолет със заглушител. Избирай!
-Сещам се за кого говориш. Напротив, той отдавна бе избрал първото. Само че играта му загрубя, а това не се хареса на партньорите му. Ако си спомняш големите разкрития по времето на Андропов и Горбачов. Руснаците имаха свой приятел в ЦРУ и той издаде имената на всички съветски дипломати, преминали от другата страна Естествено ги разстреляха. Юрченко усети работата и се престори на отвлечен. Такава е нашата работа – все по ръба на бръснача. Трябва да угодиш и на своите и на останалите. Как да е, тук си да напишеш нова книга ли? – Мишо се ухили, като изкриви устата си малко наляво, присви лукаво очи и рече: - Имам чувството, че ще напишеш най-хубавата си книга. Колата пробяга по улица “Клочковка”. Профуча край дома на Людмила Гурченко. Зави по “Отакар Ярош” и спря пред студентското общежитие. Тук прекапах най-хубавите си години. Бях бохемчето на общежитието. После срещнах жена си. То бе любов – то беше чудо. Докато се роди момчето и всички потеглихме към България, като по-привлекателната страна. За да озлобее и намрази всичко мое. Дори по име не ме нарича. Преди две години дойдох в Харков – да се видя с приятелите от студентството и да си попием на воля, като в доброто тоталитарно време. Шеф на общежитието беше станал Васко Неплюев, отпръск от дворянски род, в чест на който е наречено едно село в Урал. Неговото потекло, не му пречеше да пие като мужик – по 14 дни без прекъсване. На това тук му казват “запой”. 14 дни той пресушаваше бутилка подир бутилка, къде хубав алкохол, къде менте с малко храна. А аз, като добър българин отидох при съседката Наташка. Пиехме чай и гледахме “Досиетата Х”. Тя ми превеждаше от украински на руски текста. После,разбира се пихме чай, говорихме за древната медицина, енергиите, кармата. Пак като добър българин я целунах за “Лека нощ”. После още веднъж...още веднъж...Главата ми се завъртя, както преди много години, в моето детство, когато го направих за първи път. Бях на 6 години. Ц§ялата детска градина ни заведоха край една урва. С даскалицата разговаряше една жена. До нея беше малкото и момиченце. Още от детството си съм си бил смотаняк. Засилих се отгоре и като не мажех ни да спра, нито дори да завия – блъснах момиченцето и то се търколи като топка. Бързо се скрих в близката царевица. Но за мое учудване, майка и нито се развика, нито ме подгониха, дори не ме биха след това.Нещо много рядко за нашия Червенобрежки край, където е земната ос на простотията. От този ден малкото момиченце идваше при мен и ми казваше: “Аз искам само с теб да си играя!” После дойде целувката.Видях как го правят в един филм. Селският кинооператор беше мой съсед и това ми давеше определени привилегии – можех да гледам всички филми без пари. По това време се появи и “Каста дива”. Гледах го и се прибрах вкъщи късно. Майка ми ме би затова, а аз плачех не заради болката, а заради героинята... Скрихме се в една градина и неловко обгърнах с длани личицето и. Носовете ни се сблъскаха и “открихме”, че трябва да си извъртим главите. Впих устни и главата ми се завъртя. Никога повече не срещнах никоя от която да ми се завие свят. Никога, докато не срещнах Натали. Пред общежитието стоеше висока ограда. Надникнах и изстинах. Сградата беше в ремонт. Никой не живееше тук. Работниците изнасяха парчета мазилка, късове тухли, потрошена санитарна техника. Погледнах безпомощно Мишо. Не разбирах нищо. Къде е Натали? Къде е Васко Неплюев? Общежития много...
- Ще позвъня на колегите. Ще я имаш след два часа. Мишо извади мобилния телефон, поговори с някой и рече:
Потеглихме отново. Хотел “Мир” е на около 300 метра. И тук съм живял. Все в стая 1024. Зад радиатора е монтиран микрофон. Подслушваха ме, как любя състудентките си. Имах чувството, че тия от КГБ или си обратни, или биционисти, или идиоти. Защото латиноамериканките и без подслушвани ще разбереш с какво се развличат. Викат, сякаш го правят за последен прът. ... Тя и моята не беше лесна – 60 красавици и само аз. Влязохме в мебелиран апартамент. Седнах. Мишо донесе шише с уиски. Блъснахме чашите и отпихме. По тялото ми се разнесе сладка нега. Не бях опитвал подобно досега.
- Да, така е. Харесва ли ти тук? Работя заедно с украинските колеги.Наблизо са документите на ДС. Струпахме ги на ул. “Шекспир”, където беше паспортното отделение.
- Да! По-интересното е, че някои от тях ще бъдат разсекретени. Ония лайняри, политиците го искат. Наредили им от ЕС. То на импотента и вълната му пречи. Платиха им да спрат машиностроенето, земеделието, вдигат всеки ден цените на енергоносителите и все с това се оправдават: НАТО го иска, МВФ го налага, ЕС настоява. Оня шаран Ферхойген е тръгнал да ги разправя, но ще му вземем накрая мярката. Мамицата му... ние на европейците им трябваме за пушечно месо. Стигне ли се до война – идват при нас – краката ще си строшат. После ни загърбват и пак ни се подиграват. – Мишо отпи голяма глътка, сякаш беше минерална вода и си наля отново.
-По познатият – една част ще дадем на писателите, свързани с ДС, друга на журналистите, за да направят поредното си журналистическо разследване. Между нас казано, изобщо не ми пука за тези, които трябва да го отнесат, защото са лайнари, но начина по който ни наредиха отгоре ме вбеси. Как и да е! - В България журналистите са малко. Преобладават послушните говняри. Пък и, вашите хора в писателския и журналистическия свят за нищо не ги бива. Един свестен донос не могат да напишат, камо ли репортаж, или роман да сътворят. -Не ги подценявай. Ако си погледнеш досието, това което е, а не прочистено, ще ахнеш. Във вестник “Земеделско знаме” доносниците са били 9/10. Помниш ли откритото писмо до Иван Шундаров
- Знам как се казва. Секретарката на шефа изчиташе материалите и ги докладваше. Така Иван пристигна на другия ден и осуети публикацията. - Така беше. Добре...м-м-м ще ми дадеш ли документите на мен. На крака чак в Харков пристигнах. Пък и – приятелчета сме. - Добре. – Мишо отново отпи глътка и ме изгледа втренчено, - но нито дума докато не публикуваш произведението си. Нито дума.
- За сделката! – Мишо изпи до дъно чашата, замези парче украинска сланина. Трябва да признаем, че никъде по света няма по-вкусна сланина от украинската. Пък и ние, българите не подбираме мезето спрямо пиенето. – Дойде 10 ноември 1989 година. Живков си отиде, съгласно решенията от Малта. Той беше политически играч от висок ранг и точно прецени момента. Отиде си, защото иначе щеше да се случи това, което стана в Румъния. Отиде си, защото икономиката трябваше да бъде съсипана, а бай Тошо предвиждаше излаз от кризата за три години.
- Те и сърбите предадоха. Най-постоянната черта на руската политика е нейното непостоянство. Предадоха ни на Берлинския конгрес, в Ялта и Малта. Когато мастодонта е гладен, той изяжда и децата си. Муканов взе в свои ръце съдбините на държавата.
- Дълъг разговор. Неговият прадядо е бил свещеник. Той е предал дякон Левски, а не поп Кръстьо. Муканов беше играч, голям играч, на ниво. Бос на босовете – “каппи ди тутти каппи”. Способен, коварен... беше Муканов. Беше като едно от чудесата на света – подобно статуята на Зевс, стъпил с единия крак върху един остров, с другия крак върху друг остров.
-Точно така. В нашия случай единия остров се нарича Лубянка, а другия Ленгли. Той беше пълномощника за Балканите.
-Дори за Румъния. Не забравяй, че с Йон Илиеску са състуденти. Заедно са завършили в Москва. Но Кремъл повече доверяваше на Муканов, защото е роден в Москва и говори руски без акцент.
- Раиса направи от къдрокосото комсомолско секретарче генерален секретар. Тя е роднина на Громико. Горби е едно от явленията на ХХ век, но това ще се разбере едва след десетилетия. За личните му спестявания няма да говоря. Но той уреди нещата така, че шестте най-големи банки в света да се контролират от руски капитали.
- Направи го. И вероятно беше по-добре че стана бързо, вместо процесите да се проточат безкрайно дълго и непредсказуемо. СССР беше многонационална и мултирелигиозна държава. Нима вярваш, че мюсюлманите бяха във възторг от това което стана в Афганистан и недоволни от действията на евреите срещу палестинците? И в двата случая застанаха на страната на правоверните. Друг е въпроса, че ислямската интелигенция не одобрява самоубийствата, но това е друг разговор Големият проблем дойда от социалната политика. Русия, която чрез кооперативите тръгна напред изплаши Запада. Има правило в политиката – “Аз ще съм добре, докато съседа ми зле!”
- Точно така. Русия никога не е управлявана от руснаци. Нито киевските князе са славяни – те са българи от рода Дуло, нито пък Романови, които са волжки българи. Ленин беше немски шпионин. Също и Сталин. Когато един българин откри газовата тръба, която връща буталото назад и така автоматично се презарежда оръжието, т.е. откри автомата, Сталин отказа да го въведе на въоръжение. Но немците го “откраднаха” от личния му сейф. На основата на това откритие те разработиха концепцията за Втората европейска война.
- Така е, но Горбачов е кацап, т.е. чист руснак. С неговите великоруски комплекси. Той обича Гърция, заради великоруската византийска мечта. Дори герба на Русия е този на Византия – двуглавия орел. Не случайно порите на руските мафиоти са в руски банки и то със знанието на най-висши сановници. Затова и България няма да получи излаз на Бяло море. Гърция е галеницата на Европа и Русия. Другият голям приятел на Кремъл е Белград. Югославия беше микромодел на Византия, със същия герб и с руския трикольор.
- България е в сметките да и вземат, а не да и дадат. През 1963 година договора за белиморието изтече. Но Живков беше притиснат от Москва да го предподпише. Нямаше как. Тогава Живков го подписа, но не ратифицира в парламента. Така той е унищожаем. Гърците се опомниха едва през 1996 година, но Виденов отказа преподписване и ратификация. - Значи никога няма да си върнем Беломорието. Никой и нищо няма да се върне оттам, където е отишъл във времето и пространството. - Мъдро, но крайно песимистично. Необходим е момент. Както през 1974 година. Тогава просто се изхрачихме на късмета си. Турция и Гърция се сбиха за Кипър. Турция беше на наша страна, а гърците имаха бензин едва за три минути да бъдат машините им във въздуха. Изпуснахме! През 1990 година те разработиха концепцията Помакия.
- Държава на помаците в Родопите. В Атина отпечатаха дори помашко-гръцки речник. Отпечатаха и карта. Забележи, не Турция, а православна Гърция го искаше.
- Няма от това ниво да го направят. Но много от нашите министри са техни. Как мислиш, защо българските продукти са по-скъпи на пазарите? Защото южните ни съседи финансират разбойниците у нас, които определят цените на плодовете и зеленчуците. Искаш или не – купуваш по-евтиното. А то е гръцкото. Те заплатиха и на правителството на Фичев да разгроми българското земеделие, защото квотите в европейската общност щяха да станат под въпрос. Никой няма нашето земеделие и нашата земя. Целта е, тази земя да бъде купена от чужденците, а ние да станем техни слуги.
- Разбира се, че не. Изборите през 1991 година са под въпрос. Моята информация е, че ги спечелиха комунистите. Дружбашите удариха 17,5%. Но Ценко Барев е убеден голист. Никой не обича дьо Гол и голизма. И в Америка и в Европа. дьо Гол извади страната си от НАТО. Там тя е само с политическо присъствие. Изигра американците и върна доларовите хартийки, за да получи златното им покритие. Английският премиер поставил въпроса пряко:
- Не! Отвърнал френският президент. Англичанинът заплакал. дьо Гол саркастично му отвърнал: “Не плачете мадам”. /Песен на Едит Пиаф/. Никой не обича дьо Гол. И това Муканов добре го знаеше. Но защото обичаше да разиграва хората като пионки, предпочете Фичев – клиент на лудницата.
- Вярно е. Но България е малка държава. Сам Стамболов го е казал: “Или голяма България, или да си вървим в Турция. Иначе ще пълзим в краката на Европа”. И е бил прав. Още тогава великите сили са показали зъбите си. На Берлинския конгрес не е присъствал нито един български представител.
- Бисмарк се опитва, но изхождайки от реалностите се отказва. Но той постига най-много – свой човек за княз. Но дай да не накъсваме разговора. Разбира мерака ти да знаеш повече. Ти беше дясната ръка на Дертлиев. Ти си дружбаш, а той ти вярваше повече, отколкото на своите. Четири конгреса му изнесе. Нали така- на никой не доверяваше отпечатването на материалите. Дертлиев беше явление. Но баба му е беломорска българка. Дядо му е вардарски българин. Баща му и брат му са пращани по затворите от комунистите, заради това, че се опълчили срещу македонизирането в Пиринския дел. Дертлиев беше последният български възрожденец, но играта на Муканов беше съвсем друга – Фичев, който е управляем.
- Ще ти обясня популярно. Спомняш ли си убийството на Джон Фиджералд Кенеди, на Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг? Тримата нарочени убийци нямат нищо общо със станалото. Те бяха подбрани за този роля, поради поради изключително лабилната си психика. С такава е и Фичев. Прекарал детството си само с отчаяната си майка. Тя му повтаряла какво не трябва да прави и нито веднъж не го поощрила. Пребивала го и за най-малкото провинение, защото подсъзнателно смятала своят син за виновник за лошо скроения и живот. Смятала с бой да изтрие характера на лошия баща. Детето живеело в постоянно състояние на травма. Децата не играели с него, понеже в страха си той се боял да не направи поредната пакост. Фичев дружел повечето с момичетата, понеже техните хормони са други – те не са така палави. В крайна сметка развил “женски синдром”.
- Престанал да се чувства мъж. Чушлето между краката му само го засрамвало в любимото му дамско общество. Момичетата го карали да си сваля гащичките, за да задоволят любопитството си. Момчетата го наричали “женката” или “женския”. Те насила смъквали кюлотите му и плюели патката му. Това го съсипвало, смазвало, травмирало.Фичев, Ли Осуалд, Сирхан са братя близнаци. Подтиснати между мъжкото си достойнство и женската плахост. Комплексирани до пълно задръстване.
- Ще ти я разясня по-обстойно. Два часа преди смъртта на тримата сиятелни личности, техните убийци не знаят къде са се намирали. Губят им се. Убиецът на Кинг е заловен от полицията на една спирка с пистолет в едната ръка. Той четял роман, със съдържание, описващ поведението на убиеца, изпитал върху себе си пост-хипнотичния фактор. Какво представлява пост-хипнотичният фактор? Едно онагледяване. Мишо извади видеокасета, включи видеото и екрана светна. Появи се доктор и пациент. Докторът каза: “Сега ще преброя до три. Ти ще се събудиш. След като взема очилата от бюрото, ти ще разхлабиш вратовръзката си. Едно...Две...Три...”. Поговориха около минута. Сетне доктора посегна към очилата си, а пациента разхлаби вратовръзката.
- Това, което видя се нарича пост-хипнотичен ефект,- продължи Мишо. – Експериментът е направен първо в Ленгли, но може да се извърши навсякъде. Достатъчен е доктор и пациент. Първият програмира, а втория изпълнява. Информацията се наслагва под кората на мозъка и в определения момент реагира. По този начин се били подготвени хората, които е трябвало да бъдат обвинени в убийството на тримата за които говорим. За улеснение, поръчителите са използвали хора с лабилна психика. - Но Кенеди също са живеели под натиска на родителите си. Особено Джон. Той трябвало да стане президент, или да бъде обявен за нищожество. Баща му все повтарял: “Ако беше жив Джо... Ах! Ако беше жив Джо! ... Джо би се справил, а ти...”. Името на загиналия във войната по-голям брат се превърнало в проклятие за Джон. - Това е един добър въпрос. Но Джон не е възпитан в средата на Фичев. Той е израснал в семейство със спартански ценности. От шестгодишна възраст всеки в това семейство учи география, история. На път към гостната, където бил сервиран обяда прочитал изрезките, закачени на табло и трябвало да ги обсъди с останалите. Майка му мерела килограмите и сантиметрите на децата всяка седмица и всичко старателно записвала. Над и под телесната норма не се допускало Девизът на семейството е: “Постигай своето без да подбираш средствата!”. Кенеди са възпитавани в мъжскарство. Иначе, баща им би ги захвърлил в океана, като излишни котета. Отново Кенеди-старши посвещава синовете си в тайната на косматата топка, скрита в гащичките на дамите. Джон Фиджералд Кенеди не можеше да стане педераст, защото беше програмиран Кенеди. И затова го удря на секс с няколко жени едновременно. Животът му се заключава в преследване на жени, преследване на политически амбиции, борба с болката в гърба и с фламидиите, които едва не му донесоха смъртта след първата операция.
- Това е една от неразгаданите мистерии в клана Кенеди. Прави са и прагматиците и идеалистите. Истината е по средата. На Джон му е трябвала достойна съпруга, за да се кандидатира за президент. Ерген-президент не върви. Хубавицата на USA се омъжи за него въпреки фламидиите. Още след първият сеанс тя е трябвало да бъде заразена. Затова, за последно, тя прекарва една безумна нощ с един художник в Париж и едва тогава потегля при годеника си отвъд океана. Поради приемането на инфекцията, Джаки не би родила повече от две деца и остава болна за цял живот. Но тя го прави, защото се бои от бедността. Защото знае, че скоро ще се появят първите бръчки и няма на кого да се опре. Баща и не може да се отърве от алкохола и скоро фалира. Далечният и братовчед Гор Видал няма с какво да и помогне. Той по-скоро я използва, за да се сближи с висшето общество и опише. Да...Джаки е сама в този свят, а в Америка на никого на дават бонус. Подобна е съдбата и на госпожа Кенеди. Тя е родена в стая, където нямало дори топла вода. Затова трябва да плати цената на разкоша като се опитва да не забелязва поредния трипер на съпруга си. За всичко на този свят се плаща. Дори с душата си. Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|