Черноморско крайбрежие

България има прекрасен морски бряг, дълъг 378 км. От нос Картал на север до Резовска река на юг отвесни скални брегове се редуват с широки пясъчни плажове и дюни или с полегати каменисти склонове, между които текат реки към морето или се крият блата и лагуни. По пясъчната ивица и пясъчните дюни се развиват растителни видове, приспособили се към специфичните условия на пясъчния субстрат като пясъчната амофила и морският ветрогон, равенският ериантес, пясъчната самодивска трева и др. В северната част на крайбрежието, в зоната между обработваемите земи и високия морски бряг край Балчик расте лерхиановият пелин, а по солените ниски терени се среща соленолюбива растителност: солянка, спергулярия и др. По стръмните скали растат скален копър, морско зеле и др.

Видово богатство на животните по Черноморието е изключително голямо. Срещат се главно топлолюбиви видове. От земноводните типичен представител е сирийската чесновница. Тук са наблюдавани всичките 6 вида костенурки, установени в България. Южни видове са и балканският гекон, змиегущерът, вдлъбнаточелия смок, кримският гущер и др. Българският морски бряк е особенно привлекателен за прелетните птици. От птиците тук гнездят голям маслинов присмехулник, някои коприварчета, пъстроопашато шаварче и др.

По Черноморското ни крайбрежие се намират преобладаващата част от естествените влажни зони в България. Разнообразието им е голямо – от свръхсолени водоеми (тузли) до изцяло слатководни езера и блата. Шелфовата ивица на Черно море от Дуранколак до Резово е с дълбочина до 6 м. Тя е обитавана от 122 вида риби, три вида делфини, един вид тюлени. Малка част от черноморския шелф е в границите на резервата “Калиакра”.

Свръхсолени езера и тузли са Наневската, Балчишката, Шабленската, местността Ялта, Поморийското и Атанасовското езера. Най-голямо значение за биологичното разнообразие имат последните две езера, превърнати в солници. Те са гнездовище и зимно обежище за много редки видове птици. С големите количества лечебна кал тузлите имат значение за рекреацията и лечебното дело.

Полусолени дослатководни езера и блата са Дуранкулашкото, Шабленското, Варненското, Белославското, Бургаското езеро Вая, Мадренското, Узунгерен, Пода, Алепу и Аркутино. Някои от тях имат значителна водна площ и големи тръстикови масиви. Разположени са на втория по големина европейски прелетен път – Виа-Понтика – и имат съществено значение за миграцията и зимуването на грабливи, водолюбиви и пойни видове птици. В миналото те са имали големи рибни запаси – най-рибопродуктивният естествен водоем в Европа е Вая. Шабленското – Езерецко езеро е известно със сладководните си раци. В Дуранкулашкото, Шабленското езеро и Алепу живеят ендемични видове попчета.