Червената планета марс надя Кискинова наоп „Ю. Гагарин”, Стара Загора

• 
  Диаметър 6 794 км или 2 пъти по-малък от земния
  
• 
  Маса 0,107 земни маси
  
• 
  Плътност 3,95 г/куб.см
  
• 
  Период на околосно въртене 1,025957 дни
  
• 
  Разстояние до Слънцето 227,9 млн км или 1,5237 а.е.
  
• 
  Средна орбитална скорост 24,1 км/сек
  
• 
  Ексцентрицитет 0,093
  
• 
  Наклон на ос на въртене спрямо равнина, перпендикулярна на еклиптиката /наклон на екватора към орбитата/ 25,2º
  

3.

ВИДИМО ДВИЖЕНИЕ НА МАРС ПО ЗЕМНОТО НЕБЕ

Последователността от изображения на Марс от края на юли 2005 - долу вдясно, до февруари 2006 г. – горе вляво демонстрира обратното движение на планетата върху земното небе. В точката си на противостояние – в центъра е бил на 7 ноември 2005 г. Тогава е бил най-близо до Земята за периода и затова е най-ярък. В левия ъгъл се виждат красивите Плеяди.

4.

Обяснение на видимото преместване на външния спрямо земната орбита Марс по небето с движението му по орбита, по-далечна от земната.

КОНФИГУРАЦИИ НА ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ПЛАНЕТИ

Конфигурациите на планетите обясняват видимостта им на нашето небе. Положението ни като земни наблюдатели, положението на планетата върху нейната орбита в даден момент, видимата им осветена от Слънцето част, това са неща с които наблюдателите трябва да се съобразяват. Докато вътрешните планети имат видимост призори или привечер и са във четвъртина фаза, то външните планети се наблюдават като дискове, изгряващи в различни часове на нощта или по цели нощи, ако са в противостояние.

6.

Когато външна планета като Марс е в съединение, тя е най-далеч от нас и се крие в лъчите на дневното ни светило Слънцето. Тогава има период на невидимост на планетата. В западна и източна квадратура се вижда през половината от нощта – до и след полунощ. Особено благоприятен период за наблюдение на външна планета настъпва при противостоянията, когато видимостта им е през цялата нощ и са най-близо до нас.

Земята и Марс са космически съседи. Марс е по-далеч от Слънцето и обикаля около него за около 2 земни години. Марсианската орбита е по-силно сплескана елипса от земната и разстоянието между планетите постоянно се мени. Освен това, следвайки законите на планетното движение, по-близката до Слънцето Земя се върти по-бързо около него, Марс – по-бавно. Случва се на всеки две години двете планети да се подредят една до друга в пространството и тогава настъпват моментите на тяхната близост – противостоянието на Марс. Само 100-тина милиона км са между двете съседки. На всеки 15-17 години обаче близостта им е най-голяма – 50-60 милиона км. Тогава са Великите противостояния на Марс. При това колкото по-близо до датата 28 август са противостоянията, толкова са “по-велики”, тъй като към този ден Земята е най-близо до перихелия на Марс.

8.

Великото противостояне на Марс в началото на септември 1877 г., станало историческо с това, че американският астроном Асаф Хол открива двата много малки спътника на Червената планета – наречени в съзвучие с нея Фобос и Деймос – Страх и Ужас

9.

Защо Фобос е толкова тъмен – това явно се дължи на астероидния му произход и на това че се състои от камъни, примесени с воден лед. Фобос е толкова близо до Марс, че за някои места от планетата, този спътник изгрява и залязва по 2 пъти за 1 ден.

10.

Освен тъмни петна, по повърхността на Марс могат да се видят бели полярни шапки – също като земните и те са от лед, но предимно от “сух” лед – съединение на въглерода и кислорода. Предполага се, че под кората от “сух” лед има воден лед и то в големи количества. Все още в епохата на космическата ера и засиленото проучване през последното десетилетие с марсиански роботи на повърхността и непосредствено от околомарсианска орбита не е ясно на какво се дължат сезонните промени в северната и южна част на планетата. Защото и Марс като Земята се върти около оста си за почти 24 часа и то около постоянно наклонена в пространството ос от около 23 градуса спрямо вертикалата на орбиталната му равнина. Само че сезоните на Марс траят 2 пъти по-дълго от земните , поради 2 пъти по-дългата марсианска година.

11.

Това изображение с висока разделителна способност от областта на басейна Скиапарели на Марс, получена на 3 юни 2003 г. от “Марс Орбитер” дава слоистите образувания във вътрешността на кратер от ударен произход. На Земята подобни структури може да се видят при наслояване на утайки на дъното на древни езера и океани. Този кратер е с диаметър 2,3 км. Вероятно е някога той да е бил пълен с вода, макар че такива слоисти структури може да се получат и в резултат от ерозията на динамичната марсианска атмосфера.

Каналите на Лоуел

Част от марсианската повърхност по снимки и зарисовки на известните астрономи Вокульор, Жентили, Камишел, Лио и Слайфер в периода от 1939-1941 г.

По време на последното Велико противостояне на Марс точно на 28 август 2003 г., когато до Марс ни деляха 55 милиона и 760 хиляди км, добре забележима бе южната полярна шапка. В телескопи, с каквито разполагат Народните обсерватории в нашата страна – 15-см рефлектори, всъщност това бе най-добре забележимото образувание на марсианската повърхност. Но с добри окуляри, снимки и електронни преобразуватели – ССД матрици, марсианската повърхност става наистина интересна дори и за любителски телескопи

Ярката област в центъра е южният полюс на Марс – снимка, получена през септември 2001 г. от сондата “Марс глобал сървейър” по време на разгара на пролетта. Областта тук е около 400 км. Виждат се в долната част мъгла и облаци от ледени кристали, а вдясно горе близо до нащната част на планетата се виждат по-тъмни области вече освободени от леда. Последните изследвания на полярните шапки на Марс сочат, че през последните години като цяло площта им е намаляла, което говори за глобални промени на марсианския климат в посока затопляне. Ако това продължава с такава скорост, освободеният в атмосферата въглероден диоксид ще увеличи двойно атмосферното налягане след стотици до хиляди години.

Така ярко блестеше Марс на нашето небе по време на Великото му противостояние на 27 август 2003 г. Тогава мнозина се изкушиха да погледнат през телескоп към този далечен свят, към който някога ще се отправят първите космически заселници.

Планетата Марс, наречена на римския бог на войната, раздорите и размириците блести на нашето небе с червеникавия цвят на пролята кръв. През месеците на противостоянието в края на 2007 г. яркото небесно светило бе сред звездите на Близнаци. Тази област от небето става добре видима на нашия хоризонт след 21 часа, а към края на годината – още по-рано. На Бъдни вечер - 24 декември 2007 планетата бе в опозиция, което означава, че се виждаше прекрасно на безоблачното небе през цялата дълга зимна нощ. Това е моментът на поредното противостояние на Марс и още нещо – естетите можеха да се насладят не само на червеникава ярка планета, но и на пълната Луна почти до нея. А тези, които освен от красотата на небето се вълнуват и от ставащото по него – в ранната утрин на 24 декември биха могли да наблюдават окултация на Марс от Луната, макар че точно в нощите, когато видимо Марс е близо до яркия лунен диск е трудно да се наблюдават подробности по марсианската повърхност.

През 1898 г. писателят-фантаст Хърбърт Уелс написал най-известния и досега роман за нашествието на марсианци на Земята “Войната на световете”. Истерия обхванала света след няколко десетилетия, когато се понесли първите звуци от радиоапаратите, сред които била радиодраматизацията по романа на Уелс – някои приели фантазията за реалност и започнали да търсят начини да се укрият от двуметровите кръвожадни марсианци. И това станало след поредното Велико противостояне от 1909 г., когато френският астроном от гръцки произход Антониади с мощния за времето си телескоп на Медонската обсерватория близо до Париж, вместо канали видял отделни тъмни петна с различна големина.

Наблюдателите на Марс особено по време на противостоянията трябва да са наясно с релефа, тъй като Марс се върти почти с периода на околоосното въртене на Земята и през различните часове от нощта показва различни части от своя лик.

21.

Двете изображения на космическия телескоп “Хъбъл” от юни и септември 2001 г. дават съвършено различна марсианска повърхност. На лявото се виждат неголеми “зародиши” на буря около котловината Hellas – долният десен край на Марс и северната полярна шапка. На дясното изображение, получено след 2 месеца се вижда глобална прахова буря в пълна сила. Развитието на марсианските бури трябва да се следят, особено ако на планетата е предвидено спускане на изследователска сонда.

За съжаление, точно по време на противостоянията много често се разиграват глобални марсиански бури, които не позволяват да се видят особеностите на марсианската повърхност.

Ако сте недоволни от земния климат, то погледнете към Марс по време на глобална прахова буря. “Марс глобал сървейър” фиксира последователните етапи на развитие на такава буря по време на поредното противостояние на Марс през 2001 г.

Тази снимка, получена от околомарсианска орбита на 29 август 2000 от от “Марс глобал сървейър”, е запечатала огромна буря, зародила се на северната полярна шапка на Марс. С настъпването на лятото в съответното полукълбо такива прахови бури стават нещо обичайно. Участъците в бяло са всъщност сух лед – въглероден газ в твърдо състояние. Когато започне топенето на шапките при настъпване на лятото, разликата в температурите поражда ураганни вихри в граничната им област, а тук в центъра на бурята се вижда симетрична струя с дължина до 900 км. Макар скоростта на вятъра може да достигне до 100 км/час, поради разредената марсианска атмосфера бурите тук не са толкова разрушителни , както на Земята.

Изображенията от повърхността на Марс на автоматичната сонда “Марс глобал сървейър” показват на места някакви тъмни следи, които доскоро оставаха загадка, но сега стана ясно, че те се дължат на прахов смърч, подобен на торнадото на Земята. Тук се вижда не само тъмна следа, но и самият смърч, издигащ се по стената на кратера. Праховите смърчове на Марс се образуват, когато се нагрява атмосферата от нагрятата повърхност и получава въртеливо движение, издигайки се нагоре. Височината, до която могат да се издигнат е 8 км, но същестуват съвсем кратко – няколко минути.

В лявата част на картинката е изображението на космическия телескоп “Хъбъл”. Отдясно е подробното изображение на марсианската буря. На лявата снимка е северната полярна шапка през марсианското лято. Подобен циклон е наблюдавал и “Викинг” преди 20-тина години. Този тук е 1,5 хиляди км в диаметър, а централната дупка е 300 км. По тези характеристики, марсианският циклон е аналогичен на земните в полярните области, но характерното време за развитие на такава буря на Марс е няколко дена.

Северният полюс на Марс е обкръжен с пръстени от морски пясъчни дюни. В северното полукълбо на Марс пролетта започва в средата на юли. Тогава северната полярна шапка намалява размерите си и разкрива тези дюни. На тази снимка на орбиталния апарат “Марс глобал сървейър” север е горе. Картинката обхваща област с размер от 1,9 км н 77 градуса северна марсианска ширина. Дюните са се образували от ветрове, духащи от юго-запад. Те се покрити с скреж на въглеродния газ.

Едно много добро изображение на Марс, на което се вижда една от характерните особености почти в средата на диска като голяма драскотина – Долината на Маринър.

През юли 1965 г. апаратът “Маринър-4”, прелитайки на 9,5 хиляди км от Марс, направи 21 снимки, сред които и това.

29.

Тази картинка е мозайка, съставена от снимки на космическия апарат “Викинг”. Това е общ вид на марсианската най-голяма долина на Маринър – огромна бразда с дължина 4 000 км и дълбочина до 6 км. За сравнение Големият каньон в Колорадо е дълъг 80 км и дълбок 1,5 км.

Долината на Маринър от марсианска орбита.

Областта тук е 10-тина км и представлява неголяма част от северния край на каньона Маринър с дължина 4 хиляди км. Съставът на тъмките рязко очертани слоеве на стръмните склонове на каньона е неизвестен, но те свидетелстват за сложното геологично минало на планетата.

Тази снимка, получена от автоматичната междупланетна станция “Марс Глобал Сървайър” демонстрира многослойната структура на дъното на Каньона Кандор в Долината на Маринър. На това изображение, обхващащо област 1,5 х 2,9 км може да се различат до 100 поразително еднородни и равни отделни пластове с дебелина от 10 до 11 метра – достатъчно твърди, за да образуват кръгли издатини. Тези слоисти структури са широко разпхространени в областта на екватора и са на възраст поне 3,5 млрд години. На Земята подобни образувания се дължат на утайките в дъното на големите водоеми. Ако това важи и за Марс – това означава, че сега виждаме оголените дълбини на някогашни океани и морета. Изследователите обаче съветват да се внимава с интерпретацията, защото такива слоисти структури може да се дължат и на други процеси.

Каква е причината за образуването на тези бели хребети на Марс? Те са заснети с възможно най-висока резолюция на този етап от височината на марсианска орбита. Получени са от камерата на “Марсиански орбитален изследовател”. Според сега работещата хипотеза, тези хребети са такива поради водата, която е излизала на повърхността някога, обтичала ги е и ги е направила по-твърди от заобикалящите скали, които впоследствие по-бързо се рушат в резултат на ерозията. Такива места са интересни с оглед търсенето на съществуваща или съществувала форма на живот на тази планета.

Тук е част от долината на Маринър, където могат да се разгледат детайли до 1 метър!

34.

Настоящото изображение е получено от “Маринър-9”, който летя около Марс през 1971-2 г.

Това е планината Олимп, заснета от апарата “Викинг” от орбита около Марс през средата на 70-те години на миналия век.

Вулканът Аполинарис е по-малък от планината Олимп и други щитовидни марсиански вулкани. Той се издига на височина само 5 км, но и на тази височина в рядката марсианска атмосфера върхът на вулкана е потопен в светли водни облаци. Вулканичните структури на Марс, т.н. патери по размери са не по-малки от щитовидни вулкани. Разликата е в това, че първите са по-стари от вторите, чиято възраст е около 3 млрд. години. Така например, може да се види как от вулкана Аполинарис има тънки бразди от централния кратер – калдерата. Счита се, че вътре в патерата има огромно количество леко извеяна прах. Калдерата на Аполитарис е 60 км в диаметър.

37.

Вулкани отдавна са наблюдавани на марсианската повърхност – при това, най-големите в Слънчевата система. На тази снимка от космическите апарати Mars Global Surveyor са два от марсианските вулкани – отляво е Церауниус Толус и Ураниус Толус отдясно. Това са сравнително неголеми вулкани на север от областта Тарсис.

Необикновените плата в областта Сидония на Марс изглеждат доста ефектно. Това изображение е на космическия апарат “Марс-експрес” от околомарсианска орбита, а обхваната област от височината на полета му е с големина 90 км. В долния десен ъгъл има живописна планина, която, осветявана от Слънцето под определен ъгъл много напомня човешко лице – т.н. Лице на Марс, снимани за първи път през 1976 г. от “Викинг”.

39.

“Лицето” на Марс и други като че ли грамадни скулптори в областта Сидония. През април 1998 г. спускаемият апарат на “Марс глобал сървейър” ще е в изгодна позиция отново да снима тази местност.

...хълмове - “Лицето” на Марс отблизо, заснето от “Марс Експрес”.

Това е една от първите снимки на “Викинг-1” от повърхността на Марс през 1976 г. На преден план се вижда част от апарата.

Американският биолог Джоузеф Милър отново анализира информацията, получена от “Викингите” от 1975-6 г. И на двата апарата бе извършен експеримент за откриване на жизнена активност от евентуални марсиански микроорганизми. За целта марсианска почва бе разбъркана с органични вещества, съдържащи радиоактивен изотоп на въглерода. Предполага се, че живите микроорганизми в марсианската почва би трябвало, ако ги има, поглъщайки храна, да отделят въглероден газ. Наистина е фиксирано отделянето на такъв газ и то циклично. Милър предполага, че тази цикличност трябва да е свързана с денонощния ритъм на марсианските организми. Разпечатката наистина показва денонощен ритъм на отделяне на въглеродния газ. Други аргументи за тезата в полза на марсианския живот е дългият период на активност и почти постоянната температура вътре в опитната камера.
42.

На 20 юли 1976 г. на повърхността на Марс кацна първият космически апарат “Викинг-1” и след месец и половина – двойникът му – “Викинг-2”. Тези апарати работиха до средата на 1980 г. и получиха хиляди изображения от повърхността на Червената планета, изучаваха климата и геологията й, направиха сложни химически изследвания за откриване на живот.

На това изображение е равнината Хрис, а долу вдясно е част от апарата.
43.

Какво е изобразено на тази снимка – Марс или Земята? Колкото и да е странно – това е Марс, а това, което наподобява земна брегова линия е от древни слоисти почви, покрити с марсиански пясък. Този участък е около 3 км и е в кратера Скиапарели. Как са възникнали наслояванията засега остава въпрос. Може би под действие на водата или на пясъчни наноси? Това, което изглежда като вода е просто тъмен пясък.

Долу:

Във вътрешността на малкия кратер, разположен вътре в големия кратер Нютон на Марс, се забелязват множество тесни ровове към дъното на кратера. Картинката обхваща район от 3000 метра. Подобни ровове на Земята се образуват от течаща вода, но това едва ли е така при Марс, макар че някои учени предполагат, че е възможно водата изпод повърхността на планетата да се промъкне, да образува рововете, да се стече на дъното, да замръзне и да сублимира в марсианска атмосфера.

Това е известният марсиански метеорит с микроскопични структури, които според някои са вкаменени марсиански бактерии. Досега са открити поне още дузина такива марсиански метеорита със същия химичен състав. В един от тях има малки мехурчета газ, идентични с изотопния състав на марсианската атмосфера. Това още веднъж доказва произхода на метеоритите. Характерната им възраст е 1,3 млрд години, а този с вкаменени бактерии – на 4,5 млрд. години.

В 17 часа УВ на 4 юли 1997 г. космическият кораб “Марсиански изследовател” кацна на повърхността на Червената планета и се активира 90 минути преди самото кацане. Корабът изпусна охлаждаща течност, изхвърли платформата си, забави спускането си в разредената марсианска атмосфера, разгърна 7-метровите си парашути, постави топлинен щит и спусна 18-метрови въдички, запали двигателите за забавяне на спускането, наду въздушните пашкули за омекотяване на падането върху повърхността и постоянно бе във връзка със Земята. Всичко това бе под зоркото око на бордовия компютър. При всичко това, веднага след кацането на повърхността на планетата и освобождаването от омекотяващия пашкул, роботът излезе от платформата си и се зае с предаването на първите си изображения.

Горе вляво:

Това са ледени облаци високо в марсианската атмосфера, заснети от повърхността от “Марсиански изследовател” през 1997 г.

Долу:

Камъкът Йоги е най-сниманият на Марс. Обработеното изображение на марсианския “Изследовател” е подробно и позволява добре да се разгледа повърхността му. Това може да наведе на идея за произхода на камъка. Гладката повърхност на камъка може да е свидетелство за това, че някога той е бил обтичан от вода.

“Марс глобал сървейър” след 10-месечно пътешествие се спусна на ниска марсианска орбита, откъдето предава данни за планетата от 11 септември 1997 г.

Студовете на Марс наистина са свирепи. Температурата може да спадне до минус 100 градуса Целзий.

Тази разноцветна цифрова мозайка на кратера Лоуел на 52 градуса южна марсианска ширина е направена на 17 октомври 2000 г. от сондата “Марс глобал сървейър”. Вижда се, че дъното на 201-км кратер е започнало да побелява от скреж.
50.

Басейнът Нютон на Марс е с множество тесни канали. Тук областта обхваща 1500 метра, а изображението е получено с високоразделителната камера на “Марс глобал сървейър”. На Земята такива русла образува течната вода на повърхността, но на Марс някои считат, че течната вода из-под повърхността, размива почвата и образува такива канали, замръзва и сублимира. Ако това наистина е така, означава, че в подповърхностния слой на планетата има достатъчно течна вода, а може би и живи организми?

Инструментите на “Марс глобал сървейър” откриха поразителна и неочаквана структура на магнитното поле на планетата, което е на ивици. Червените и сини ивици означават различни полярности. Това е област от южното полукълбо на Марс. На Земята локалното магнитно поле има същата структура и тя е обоснована от наличието на тектонични плочи, които се раздалечават в направления, успоредни на океанските хребети. През 200 000 години глобалното земно магнитно поле сменя полярността си, оставяйки отпечатъци в кората. Така тези отпечатъци на Марс може би свидетелстват за същото, за което става дума и за Земята.

В началото на април 2001 г- от нос Канаверал, Флорида стартира космическият апарат “2001 Марс Одисей” с ракетата “Делта ІІ”. Сондата е наименувана така в чест на “Космическа одисея 2001” на Артур Кларк. Сондата “Одисей” картира по повърхността на Марс наличието на химически елементи и минерали, търси още доказателства за наличието на вода и изследва радиоактивността на Марс. Това ще послужи за разбиране геологията, климата на планетата и дали някога на нея може да е имало живот.

Вдясно инфрачервеното изображение е получено със системата за сканиране на изображения чрез топлинното им излъчване на космическия апарат “Марс Одисей 2001”, който от есента на 2001 година е на орбита около планетата. Получено е от височина от 22 хиляди км над повърхността с “поглед” откъм южния полюс на планетата, където тогава е било лято. Студеното почти кръгло образувание е южната полярна шапка от сух лед с температура от -120 градуса по Целзий. Диаметърът на шапката в момента на получаване на изображението е дил към 900 км и намалявал с настъпване на лятото. По-топлите облаци около полярната шапка с в оранжево. По-топъл е районът, където в момента е марсианското пладне. Тънките сини дъги в горната част от лимба на планетата е марсианската атмосфера.

Тази снимка обхваща област с дължина 6 500 км от единия до другия край на планетата с разделителна способност 5,5 км на пиксел.

След 200-дневното междупланетно пътешествие в края на октомври 2001 г. космическият апарат “Марс Одисей 2001” се установи на околомарсианска орбита и започна внимателно слизане в марсианската атмосфера , за да достигне височина на орбитата си 400 км над повърхността. Оттам той изследва климата и геологията на планетата, търсене на вода и среда, подходяща за живот. На това изображение художникът е изобразил апарата с включени ракетни двигатели в момент на маневри за достигане на необходимата орбита

Представете си, че току-що сте се събудили на дъното на неголям марсиански кратер. Наоколо е безплодна, странна и чужда гледка. Чрез вашите очи към този свят гледат милиарди хора на родната планета. Вие сте същество с шест колела, една ръка и очи, долавящи рентгеновите лъчи. Вие сте марсоходът “Опортюнити” и това са първите ви изследователски впечатления от Червената планета.

А после се окопитвате и тръгвате по своя път – пътя на Изследователя...

Долу: Това е “път”, по който все още никой не е пътешествал на дъното на кратера Виктория на Марс и по който марсоходът “Опортюнити” е минал. Светлите места – “пътят” – е естествено образувание на почвата на Марс.

Марсоходът “Спирит” отново атакува планетата Марс през 2004 г. Дадена бе команда да се изследват от близко разстояние интересни камъни около хълма Колумбия. Изображенията показват повърхността на камъните от базалт, обработени под въздействието на вода, каквито се срещат в Западната пустиня на Египет на Земята.

Горе вляво е приносът на “Опортюнити”:

На някои участъци от повърхността на Марс има множество загадъчни малки топчета, които и камерата на марсохода “Опортюнити” получи на това изображение. То е с размери около 6 см и еоколо местността, наречена Каменна планина. Типичният размер на топчетата е около 4 милиметра и те са по-сиви и твърди от околната почва. За природата им доста се спори – дали те са възникнали в резултат на бавно отлагане или бързо изстиване на скалиста почва, разпръсната от удар с метеорит или изригване на вулкан. Ако бъдат открити топчета със слоиста структура, би натежала хипотезата за утайки при наличие на вода.

През януари 2004 г. НАСА осъществи две мисии на Марс “Спирит” и “Опортюнити”, които се оказаха изключително успешни и продължени още. Марсоходите работиха поне 5 пъти по-дълго от заплануваното. “Спирит” пресече дъното на кратера Гусев, достигна Колумбийските планини, изминавайки общо 4 км. На другата страна на Марс “Опортюнити” пътешества по платото Меридиан, изследва кратера Издръжливост с ширина 130 м. Резултатите от работата и на двата апарата доказват наличието на солени океани на повърхността на планетата донеотдавна.

Вляво

Предполага се, че тези камъни, открити по пътя на марсохода “Спирит” са вулканични. Вдлъбнатините в камъни са от мехурчета горещ газ в магмата, които са се пукнали на повърхността.

Поредната атака на Марс от марсохода “Спирит” през септември 2005 г. – този той изследва хълма Хасбенд.

Каква е геологичната история на Марс? За изясняване на този въпрос, марсоходът “Спирит” изследва и снима местността по пътя си към върха на хълма Хазбънд.. За целта бяха зондирани и снимани множеството камъни по повърхността. Тук се вижда не само кратера Гусев от тази местност, но и голяма част от самия апарат с размера на хладилник. Виждат се слънчевите панели, слънчевия часовник и кръглата високочувствителна антена.

Тази марсианска скала наподобява пирамида. Всъщност, отблизо тя има доста неправилна форма и размерите на футболна топка. Нарекли я Адирондак и именно оттук започва пътешествието си марсоходът “Спирит”.

Марсоходът “Спирит” се натъкна на тази светла скала, нар. Бяла лодка и се зае да я изучи. Тя е сравнително голяма с големината на футболна топка и е вулканичен базалт.

Тези като че речни долини на повърхността Марс наистина може да се окаже, че са места, където отвреме навреме водата изпод марсианската почва излиза отгоре. Тези странни форми бяха открити едва сега при последните изследвания на планетата със сондата “Марс глобал сървейър” с високоразделителната камера за изображения. От общо 20 хиляди изображения едва на 250 са открити подобни образувания. Овразите са разположени далеч от екватора в умерените и високи ширини и са изтеглени по направление към полюсите. Тези, представени тук са дълги до 3 км и са в южната част на кратера Noachis Terra. Тези и другите подобни образувания са сравните млади на възраст, но дали и сега се пълнят с вода, остава да се почака с отговора.

Понастоящем температурата и налягането на марсианската атмосфера не позволят на водата да е в течно състояние на повърхността, но ако в миналото климатът е бил по-подходящ, а атмосферата – по-плътна – това би могло да е възможно.

Тази снимка с като че ли пресъхнали речни корита
62.

Фонтани и гейзери има не само на Земята. Заснети са и на спътника на Сатурн Енцелад, както и на марсианските дюни. На Титан са открити езера, а остатъци от потоци са открити по стените на марсианските кратери. На телата от Слънчевата система се срещатт течности от метан, сублимиращ въглероден газ и др. На това изображение светлата ивица в средата вероятно е от потоци вода по марсианската повърхност, текла там през последните години.

Това са т.н. “бели пръсти на Марс” – бели скали, върху които може би се отлагала морската сол някога. Изучаването им обаче показа, че те са покрити от вулканична пепел и са вулканични образувания. Това изображение е получено от Системата за изображения на топлинното излъчване от борда на космическия апарат “Марс Одисей”.

Пясъчните дюни на Марс могат да са с доста екзотичен вид. Теза например, напомнят зъби от акула, а може би – кутия шоколадови бонбони! Те са в 170-км кратер на Проктор и са открити още от сондата “Маринър-9”, а тази снимка е направена от орбиталния апарат около Марс “Марс глобал сървейър”.

Какви се тези черни петна по марсианските дюни? Те се появяват при топенето на ледовете по време на марсианската пролет. По-тънките слоеве лед се разтопяват по-бързо и се появяват тъмни петна, които обхващат целите дюни по време на марсианското лято, когато ще разтопи изцяло ледената покривка.

66.

Автоматичният марсоход „Опортюнити” все още се разхожда по повърхността на Марс и то по най-стръмния склон от последните 3 години, откакто е там. Известно време марсоходът изследва кратера Виктория и търсеше път кам дъното му. Тук е изображението на нос Свети Винсент – част от склона на кратера Виктория, откъдето апаратът ще започне спускането си към дъното му. Разкритите пластове по този склон говорят за миналото на Марс преди образуването на кратера. Именно затова точно тук „Опортюнити” ще започне спускането си.

Това е първото тримерно изображение на северния полюс на Марс, получено през 1998 г. от “Марс Глобал Сървейър” чрез Лазерния си орбитален висотометър. С помощта на този уред бе съставена подробна топографска карта на околностите около северния полюс. Диаметърът на ледената шапка е 1200 км, максималната дебелина – 3 км, а дълбочината на каньоните и впадините – до 1 км. Измерванията показаха също така, че шапката се състои предимно от воден лед, пълният на който е 4% от леда на земната Антарктида. Това е само 1/10 част от количеството вода, която някога е имало на Марс.

Предназначението на апарата е да предава изображения на планетата от околомарсианска орбита.
69.

При северния полюс на Марс се извисяват 2-км вертикални стени. Червените области на снимката са марсианската северна полярна шапка – скалисто-пясъчни образувания, а белите са покрити с лед. Съставът на тъмните области засега е неизвестен, но се предолага, че в него има вулканична пепел. Стените граничат с калдера – обширна овална или кръгла котловина от вулканичен произход. Марак скроновете да са много стръмни на Земята още по-стръмни са склоновете на каньона Колка с дълбочина 3,4 км, скалата Верона Рупес на спътника на Уран Миранда с дълбочина цели 20 км.

Тази снимка е получена с помощта на стереокамерата с висока разделителна способност и е обработена чрез цифров метод за получаване на дълбочина или перспектива. Стереокамерата е на борда на автоматичния космически апарат „Марс Експрес” на Европейското космическа агенция и е на орбита около Марс.
70.

На 3 декември 1999 г. “Марс Полар Лендер” трябваше да кацне на повърхността на Марс в областта на южния полюс, отбелязана на това изображение, там, където се наблюдава странната слоиста местност. Една от задачите на робота бе да изследва древния марсиански климат и да търси вода в марсианската почва.

“Феникс” е става реалност.

“Марс Полър Лендър” възкръсна от пепелта си, за да се прероди във “Феникс”.
73.

Кацането на сондата „Фенкс” на повърхността на Марс стана на 25 май 2008 г. на 68º северна ширина или близо до северния полюс. Той няма предназначението да се придвижва по повърхността като все още действащите марсоходи „Опортюнити” и „Спирит”, а да събере през следващите 3 месеца образци от марсианската почва и леда с цел да открие вода и други предпоставки за наличие на живот на Марс.

За първи път след твърдото кацане на „Викинг 1 и 2” през 1976 г. „Фенкс” се спусна в разредената атмосфера на Марс с помощта на парашутна система и реактивни двигатели. След това разтвори слънчевите си панели и пристъпи към работа.

Дотук нещата вървят успешно.

Апаратът бе изстрелян през август 2007 г.

Кацането на Феникс означава и край на близо деветгодишно чакане да бъде изпратен успешно спускаем апарат край полюсите на Марс. През 1999 година Марс Полър Лендър се насочи към Южния полюс на Червената планета, но малко преди спускането сигналът е изгубен завинаги. Предполага се, че той се е разбил на повърхността. Поради загубата на Марс Полър Лендър НАСА спира подобен проект за спускаем апарат, планиран за 2001 година, наречен 2001 Марс Сървеър Лендър.

Но през 2003 година екипът на Феникс предлага почти построения космически кораб за 2001 година да бъде използван за бъдеща мисия. Проектът им е одобрен, и след тежки усилия Феникс е завършен, изстрелян, и вече се намира на повърхността на Марс. Успешно. Така той наистина оправдава името си. Марс Полър Лендър възкръсна от пепелта си, за да се прероди във Феникс.

http://www.cosmos.1.bg
74.

Първите снимки също така ни дадоха обща представа как изглежда равнинната местност, където Феникс е кацнал.

Вдясно:

Именно от метеорологичната станция пристигнаха първите научни резултати!!!

Данни от LIDAR показаха прах, издигнат на височина 3.5 километра! Времето на вторият ден от кацането беше слънчево със средна концентрация на праха. Максималните температури бяха минус 30 градуса по Целзий. Минималните температури бяха минус 80 градуса по Целзий.

Долу:

13 юни 2008

Микроскопично изображение на марсианската почва през уреда MECA – най-детайлните досега.

Тези форми и цветове може да означават - вулканично стъкло, оливин...

20 юни 2008

Космическият кораб на НАСА - Феникс, който успешно кацна в северния полярен район на Червената планета потвърди, че почвата е богата на вода под формата на лед! "Трябва да е лед", каза Петър Смит от Аризонския университет. "Тези мънички бучки, които напълно изчезват в рамките на няколко дни, това е прекрасно доказателство, че има лед. Имаше съмнения, че белият материал може да бъде някаква сол. Солите не могат да правят такива неща".

Също така роботизираната ръка на Феникс, копаейки на различно място, достигна твърда повърхност. Възможно е тя да е достигнала нов леден слой!

Надеждите ни са в дълбочина някъде да се запазват "джобове" течна вода, където живот може да има.
77.

 Тънък слой слана (от воден лед) се простира на повърхността на Марс пред спускаемия апарат на НАСА – “Феникс”.

МОСКВА, 21 сен - РИА Новости. Стартът на руската изследователска мисия “Фобос-грунт” е отложен за 2011 г. във връзка с необходимостта от извършване на допълнителни изпитания, съобщава директора на Института за космически изследвания към РАН Лев Зельони след проведено съвещание на Роскосмос. Причината дори не е в недостига на финансиране, както може да предположи всеки във връзка със световната икономическа криза. Просто руснаците дълго време не са предприемали такав амбициозен проект след предишния “Фобос”, който се провали по неизвестни и досега причини. Сега ръководителите на Роскосмос искат да се презастраховат с допълнителни изпитания на техниката. Иначе вече можехме да следим пътят на сондата към Фобос.

Сондата Dawn е изстреляна през 2007 г. и е предназначена за изследване на големите астероиди Веста и Церера.

На 17 февруари 2009 г. на път към астероидите сондата прелита покрай Марс на разстояние 549 км. Извършена е гравитационна маневра. Траекторията на сондата е отклонена на 5 градуса и е ускорена с 1,1 км/сек.

На 20 февруари сондата “хвърля” последен поглед към Марс и се отправя към местоназначението си.

С Веста трябва да се срещне през 2011 г., а с Церера – през 2015 г.

84.

Горното изображение е направено в близост до момента на най-голямото сближение с планетата и показва зъбатия кратерист ръб от региона "Темпъл Тера". Насипът се осветява от сутрешната Слънчева светлина. В долната порция на изображението се наблюдават следи от мъгла.

Снимката е направена в близката инфрачервена област от електромагнитния спектър.

85.

Продължението и цялата предистория на полетите към Марс
и
други космически мисии следете
на

http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php