/рецитал/
ПЪТЕКАТА НА БОТЕВ
Има ботевска, вечна пътека,
има ботевска, свята следа.
Сто години, а сякаш сто века
ти по нея вървиш, свобода!
Вие, живи, след Ботев родени,
по хайдушки, орлови места
намерете я.Тя е свещена.
Все нагоре изкачва се тя.
И вървете с протегнати длани
към върха, от зората огрян.
Там е Ботев.Стои на Балкана,
по – висок от самия Балкан!
ПЕТЯ ЙОРДАНОВА
ЖИВ Е ТОЙ
Жив е той, жив е – в нашето знаме,
Ботев е обич, песен и меч.
Дето сме ние – винаги там е,
там, дето екне българска реч.
Жив е той, жив е! Ботев живее
нашата радост, в детските дни,
там, дето родното знаме се вее,
дето звънчето звънко звъни.
АСЕН БОСЕВ
ЦВЕТЯ ЗА БОТЕВ
За Ботев вчера ми разказа мама,
за Ботев слушах в детската градина.
И зная вече, че от него няма
по – верен син на нашата родина.
За него песни пеят днес децата,
портретите му тичат да накичат.
А мама казва: ,, Щом за свободата
загине някой, всички го обичат.”
РАДОЙ КИРОВ
БАЛАДА ЗА БОТЕВ
Какво е Ботев?
Буря или ласка,
къде живее вече повече от век?
Защо ни буди и защо ни стряска
при всеки тътен и при всеки ек?
Защо не слезе горе от Балкана
по съдбоносния врачански друм,
да му превържем кървавата рана,
да го предпазим от опасния куршум?
Да ни запее, ехото да писне,
пак шепа пръст с ръка да загребе,
да се изправи силен сред скалите
и да зарее поглед в нашето небе?!
Във нас е Ботев!
Той гърми и вика,
когато буря грозна забучи
и мълнии размята като саби,
и урагани и камшици зли.
И дъни дънери, и листи граби,
и удря с град, и с леден дъжд вали.
Във нас е Ботев!
Знаем го отколе,
нима е Ботев някога умрял?
Защо сега тревожите героя,
та още той съвсем не е живял!
МАРКО НЕДЯЛКОВ
В. Това е Ботев – един поет, доказал с живота и смъртта и своята истинска поезия!
В. Един гений, един недостижим връх, един свободен дух, пред който ние единствено можем да сведем глави!
В. Мнозина са тези, които живеят така, като че ли са безсмъртни, но малцина са тези, които могат да изковат от смъртта си безсмъртие.
В. И Ботев е един от тях!
В. Скъпи ученици, уважаеми родители и гости!
В нашия град има много училища. Всяко едно от тях има свой облик. Основно училище „.........“ има своя визия сред всички останали. Учениците и учителите в нашето училище умеят да тачат традициите и да създават нови. Това проличава на всички училищни празници. И днес малките рецитатори от трети клас ще представят рецитал по стихотворението „Хаджи Димитър“, написано от Христо Ботев в далечната 1873 година.
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, засмена!
Танц на самодивите
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Народните песни дават израз на мислите и преживяванията на българина.
Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, кавалджии. Истински изпълнителски талант ще покажат днес ...........от втори клас. Те ще изпеят за вас „Полегнала е Гергана“ – сватбарска песен от Тракия.
Шестокласничките от нашето училище ..............се класираха за международно участие в обучителния център на НАСА в град Измир, Турция. Те печелят наградата с есе на тема "Ако можех да взема трима човека с мен на междузвездно пътуване , кого бих взел и защо?".
Класирането за участие в международния „Space Camp" е успех за учениците, за училището и за Гоце Делчев. Той за пореден път доказва, че нашите деца са умни и талантливи. А сега нека чуем техните есета.
Усмихнати и празнично облечени, с грейнали от вълнение очи, тук са и малките първокласници. Като че ли беше вчера, когато те прекрачиха плахо училищния праг, а ето, вече знаят всички букви, могат да четат и пишат.Съвсем наскоро те отбелязаха своя Празник на буквите. Така заявиха с гордост „Ние вече сме грамотни” и доказаха, че са направили първата, най-трудната крачка в живота си. Днес те ще покажат и как хубаво пеят. И не само това. За всички вас те са подготвили изненада – драматизация на стихотворението „Малък Пенчо“ от Петко Рачов Славейков.
В една песен на "Бийтълс" се пее - "Музиката ще е рокендол, ако искаш да танцуваш с мен?". От своето начало през 50-те години на ХХ век до днес този музикален жанр продължава да има много фенове . Неговата магия завладя сърцата и на учениците от втори клас. Те ще изпълнят песента „Рок до сутринта“.
Колко модерно днес е да танцуваш зумба и да учиш чужди езици. Винаги в крак с новото и актуалното са четвъртокласниците от нашето училище. Те ще ни покажат колко много обичат танците и как добре изпълняват руски песни.
В нашето училище учат деца от различни етноси. В игрите и песните те винаги са заедно. От звуците на хубавата музика се стопля и се вълнува всяко детско сърце. Ето как се случва това при нашите изпълнители на песента „Като горско цвете“.
Шопските песни и ритми са в кръвта на всяко кюстендилско дете. Това ще ни докажат ученици от шести клас със своето изпълнение на песента „Двете свашки“
Учениците от нашето училище обичат българското. С интерес изследват българските традиции и обичаи, заучават народни песни и хора от Гоце Делчевско, пресъздават празнични обреди.Участват в Национални и Международни фестивали и конкурси. Печелят награди. Те ще изпеят за вас любимите си песни от Нашия край, заедно с читалищните дейци от с. Мусомища.
По случай 10-годишнината от своето създаване, денс формацията Дийп Зоун Проджект пусна дългоочакваното видео към своя най-нов сингъл - "Никой друг". Наши специални гости днес са Надя, Криско и-и-и …Дийп Зоун Проджект!
За да бъде ден, е нужна светлина! За да бъдем човеци, е нужен разум! За да бъде свободата, е нужна саможертва! Ние, учениците от Първо основно училище „............“, нямаме право да забравим великата личност – Христо Ботев. Изгаряйки в борбата , жертвайки себе си, той става за нас символ на националната доблест, на българската саможертва.
-
Ние сме листа от дървото на живота. Растем и гледаме с ненаситни очи света.
2. Ние сме хора. Когато пътуваме през настоящето, помним миналото и мислим за бъдещето.
3. Ние сме наследници на смели и мъдри мъже и жени, които са ни завещали трептящи знамена, заветни песни и думи.
4. Ние сме частица от България – една и единствена – като сърцето.
5. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от дъгата, извила 7 полукръга пред очите ни, от буквите, с които изписваме нейното име.
7. И нека роденият последен помни... България започва с всеки от нас, с нашия живот, с нашата усмивка. /всички заедно/
Песен „Нашата планета Земя“
А сега нека всички извием едно кръшно македонско право хоро! Нека се полюбуваме и на всичко, което децата са изработили по проект „Заедно играем, учим и успяваме“! Нека видим и многобройните награди, спечелени на общински, областни и национални състезания! За да разберем, че тук, в Първо основно училище „.........“ учат даровити деца, които се трудят и играят, творят и мечтаят и които като цвят, украсяват този свят!
| 
