Четиридесето народно събрание комисия по отбрана До деловодството
Изтегляне 293.08 Kb.
|
| четиридесето НАРОДНО СЪБРАНИЕ
комисия по отбрана До деловодството Относно: Непрочетени в пленарната зала текстове от проекта на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /Четиристотин и деветдесето заседание, петък, 24 април 2009 г.,10.00- 10.30 часа , 12.30 – 14.00 часа / Чл. 110. В случай на внезапно въоръжено нападение на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да се чака обявяване на положение на война. Чл. 111. (1) Военно положение се обявява при заплаха от въоръжено нападение или от война на цялата или на част от територията на страната. (2) За начало на военно положение се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на положение на война или отменянето на военно положение. Чл. 112. След обявяване на военно положение започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и военновременните планове или на частта от тях, съответстваща на степента на заплахата. Чл. 113. При обявяване на положение на война или на военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ и създадените от него органи за ръководство на отбраната. Чл. 114. (1) С въвеждането на положение на война или военно положение, или с фактическото започване на военните действия Президентът на републиката формира Върховно главно командване. (2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили. (3) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на извънредните ситуации, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и други лица, определени от върховния главнокомандващ. Чл. 117. Военновременната служба се организира и изпълнява съобразно уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ. Чл. 118. Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите на военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени с отделен закон. Чл. 121. Военновременната служба във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта за демобилизацията. Чл. 124. При обявяване на положение на война или на военно положение Министерският съвет разрешава използването на държавните резерви и военновременните запаси. Чл. 129. (1) Мобилизацията може да бъде обща или частична. (2) Обща мобилизация се извършва в случай на: 1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната; 2. обявяване на положение на война; 3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на военно положение на територията на цялата страна. (3) Частична мобилизация се извършва при обявяване на военно положение на част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация. (4) За срока на участие в мобилизационно мероприятие резервистите и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които живеят. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до изтичането на срока на службата. Чл. 134. (1) Военната служба се изпълнява като професия във военните формирования и структурите на Министерството на отбраната на територията на страната и извън нея. (2) Военна служба извън територията на Република България може да се изпълнява: 1. в състава на български или многонационални формирования; 2. в задграничните представителства на Република България; 3. на национални или международни длъжности в щабове и/или органи на международни организации или на други международни инициативи. Чл. 135. Военнослужещите са офицери, сержанти (старшини) и войници (матроси). Чл. 136. (1) Офицерите, заемащи длъжности, са които се изискват висши офицерски звания, са висш команден състав. (2) Длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Чл. 137. При приемането на военна служба на военнослужещите се присвояват военни звания. Чл. 138. Военните звания са:
Чл. 139. Приемането и изпълнението на военна служба от военнослужещите се основава на следните принципи: 1. централизирано планиране и управление на подбора и професионалното развитие на военнослужещите; 2. равни възможности, основани на предварително установени изисквания и критерии за заемане на длъжности във въоръжените сили; 3. прилагане на мотивационни механизми и публични процедури за назначаване, кариерно и кадрово развитие и за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба. Чл. 145. (1) След завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация от военнослужещите сроковете по чл. 142, ал. 4, чл. 143, ал. 4 и чл. 144, ал. 3 се удължават след: 1. завършване на военна академия – с 5 години; 2. придобиване на образователна и научна степен „доктор” – с 5 години; 3. придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” по гражданска специалност – с 4 години; 4. придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по гражданска специалност – с 3 години; 5. завършване на професионален колеж – с 5 години; 6. завършване на курс с продължителност повече от 6 месеца – с 2 години.
1. на офицерите от висшия команден състав – с указ на Президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната; 2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица; 3. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица. Чл. 149. (1) След връчването на заповедта за приемане на военна служба военнослужещият е длъжен да положи военна клетва, което се удостоверява с подписване на клетвен лист. (2) Съдържанието на военната клетва е: "Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и уставите на въоръжените сили, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!". (3) Текстът на военната клетва на лицата с чуждо гражданство и без гражданство се определя от министъра на отбраната. Чл. 150. (1) При приемане на служба военнослужещият подава декларация за имуществото и доходите си и декларация, че не членува в политическа партия. (2) Ежегодно до 31 март военнослужещите подават декларация за имуществото и доходите си. (3) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 и 2 военнослужещите подават декларация в едномесечен срок от настъпването им. Чл. 152. Ако назначеният военнослужещ не се яви по местоназначението си в срока по чл. 151, ал. 1, не положи клетва или не подаде декларациите по чл. 150, ал. 1 издадената заповед за приемане на военна служба се отменя. В този случай правоотношението по изпълнение на военна служба се смята за невъзникнало. Чл. 153. Заемането на длъжности от военнослужещите, придобиването и повишаването на професионалната им квалификация, кариерното и кадровото развитие се осъществяват при зачитане на техните интереси и военната служба. Чл. 155. (1) Военнослужещите се понижават във военно звание по реда на неговото присвояване при условия, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред. (3) Военните звания „редник” и „матрос” не могат да бъдат отнемани. Чл. 156. (1) Условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите и за ротацията на старшите офицери се определят с правилника за прилагане на закона. (2) Ротацията е преминаване на старшите офицери през различни длъжности в едно или в различни управленски нива за придобиване на управленски опит. Чл. 157. (1) Военнослужещите се атестират ежегодно с цел осигуряване на кариерното им и кадрово развитие. (2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват личностните характеристики, постигането на предварително съгласувани професионални цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на военнослужещите. (3) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с акт на Министерския съвет. Чл. 161. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява: 1. на офицерите от висшия команден състав – с указ на Президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната; 2. на останалите офицери - със заповед за на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица; 3. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица. Чл. 162. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието; 2. при навършване на пределна възраст от военнослужещия; 3. при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи и психолози; 4. при преминаване на платена изборна длъжност с изключение на случаите по чл. 187, ал. 3; 5. при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност по реда на чл. 206, ал. 3; 6. когато военнослужещият не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.; 7. със смъртта на военнослужещия. Чл. 163. (1) Правоотношението за изпълнение на военна служба може да се прекрати с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3. (2) Срокът на предизвестието е 3 месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3. Чл. 164. Правоотношението за изпълнение на военна служба може да се прекрати, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3, отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при: 1. организационно-щатни промени или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие; 2. промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако военнослужещият не отговаря на тях; 3. изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия; 4. изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия; 5. придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Чл. 167. (1) В случаите по чл. 164, т. 1 министърът на отбраната обявява вакантните длъжности в реорганизираните или в други военни формирования, на които военнослужещите в срока на предизвестието могат да кандидатстват за заемане на нова длъжност. (2) Условията и редът за кандидатстване и за назначаване на длъжностите по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона. Чл. 168. Страната, която има право да прекрати правоотношението за изпълнение на военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Чл. 169. Военнослужещите, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, могат да бъдат освободени от служба по тяхна молба със съгласието на министъра на отбраната. Чл. 172. (1) При отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията. (2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение. Чл. 173. Военнослужещият може да предявява искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени при или по повод изпълнение на военната служба. Чл. 174. (1) Военнослужещите носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната. (2) Правилата за носене на униформа и отличителните знаци се определят с уставите на въоръжените сили. Чл. 175. (1) На всеки военнослужещ се съставя и води служебно дело. (2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от военна служба, кариерното и кадровото развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ. (3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (4) Военнослужещият има право да се запознава със служебното си дело, както и да получава заверено копие от него при освобождаване от военна служба при спазване на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 176. Неуредените в този раздел въпроси по организацията и редът за приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба се определят с правилника за прилагане на закона и с уставите на въоръжените сили. Чл. 180. Статусът на военнослужещите, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон, с приложимия международен договор и с правилата за използване на сила. Чл. 181. Военнослужещите, които по време на военни действия са интернирани на територията на друга държава или са пленени, запазват статуса на военнослужещи по този закон. Чл. 186. (1) В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните си задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието в Министерството на отбраната. (2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на сдруженията по ал. 1. (3) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации. (4) Дейността на сдруженията в министерството се урежда със споразумение между сдружението и министъра на отбраната. Чл. 190 Военнослужещите имат право да носят и да използват служебно оръжие по ред, определен с уставите на въоръжените сили. Чл. 192. (1) Военнослужещите жени се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение. (2) Бременните военнослужещи – жени, и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила по Кодекса на труда при уволнение. Чл. 196. В случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 за часовете над служебното време по чл. 194, ал. 2 или за почивни или празнични дни. Чл. 198. Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на военнослужещия, но за не повече от една година. Чл. 199. Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба. Чл. 208. Редът за разрешаване и ползване на отпуск, за неговото отлагане и прекъсване, се определя с правилника за прилагане на закона. Чл. 209. На военнослужещите в мирно време задължително в денонощието се осигурява почивка за хранене през служебното им време. Чл. 211. Министърът на отбраната може да обявява празнични дни за военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната и извън обявените в Кодекса на труда. Чл. 213. (1) На военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размери, както следва: 1. две на сто – за първата прослужена година; 2. пет на сто – за две прослужени години; 3. десет на сто – за 3 и 4 прослужени години; 4. двадесет на сто - за 5 и 6 прослужени години; 5. двадесет и пет на сто – за 7 до 9 прослужени години; 6. тридесет на сто – за 10 и 11 прослужени години; 7. тридесет и пет на сто – за 12 до 14 прослужени години; 8. четиридесет на сто – след 15 прослужени години. (2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов или служебен стаж, приравнен към първа категория труд. Чл. 215. (1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ. (2) Заместването по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника, който има право да назначава на длъжността на отсъстващия. (3) За времето на заместването военнослужещият продължава да изпълнява задълженията на основната си длъжност. (4) Срокът на заместването не може да бъде по-дълъг от една година. (5) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 1 е 25 на сто от основното месечно възнаграждение на замествания. (6) Възнаграждението по ал. 1 не се изплаща на военнослужещите, които по длъжност са заместници на отсъстващия или заместват подчинените им служители. Чл. 216. (1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за вакантната длъжност. (2) Назначаването се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на вакантната длъжност. (3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от една година. Чл. 218. Брутното месечно възнаграждение на военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Чл. 219. При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение пътни, дневни и квартирни пари при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Чл. 221. Медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите, които се осъществяват от Военномедицинската академия, са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната в частта му за Военномедицинската академия. Чл. 222. Трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория. Чл. 224. (1) На военнослужещите се изплащат пари за униформено облекло. (2) На военнослужещите се осигурява храна. При обективна невъзможност за осигуряване на храна в натура на военнослужещите се изплаща левовата й равностойност. (3) Доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се осигуряват в размери, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Чл. 226. Пътуването на военнослужещите и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на Министерството на отбраната. Условията, редът за изплащането на средствата и конкретният им размер се определят с акт на министъра на отбраната. Чл. 228. (1) За определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж. (2) При освобождаване от военна служба поради пенсиониране, на прослужилите последните 13 години и 4 месеца като военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на: 1. прослужените години на военна служба; 2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
1. забележка; 2. мъмрене; 3. строго мъмрене; 4. предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година; 5. понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година; 6. предупреждение за уволнение; 7. уволнение. Чл. 246. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите. (2) Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение", съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслуша нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. (3) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда. (4) Командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Чл. 247. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Чл. 248. Дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Чл. 249. (1) Дисциплинарните наказания “забележка” и “мъмрене” се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението, но не по-късно от 6 месеца от извършването му. (2) Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. (3) Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган. (4) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск, по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или е отстранен от длъжност, както и до приключването на образувано производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност. Чл. 250. (1) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на военнослужещия наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. (2) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Чл. 252. Редът за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагане на закона. Чл. 253. (1) Военнослужещите отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. (2) За вреди, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността се определя в съответствие с гражданския закон. (3) Имуществената отговорност на военнослужещите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние. (4) Военнослужещият не отговаря имуществено за вредите, които са настъпили в резултат на военна или друга рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните му задължения. (5) За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на военнослужещи, Министерството на отбраната има право на иск срещу виновно причинилите вредите военнослужещи при условията на ал. 1 или 2. Чл. 254. (1) Военнослужещият отговаря за претърпените вреди, но не и за пропуснатата полза. (2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването й, а ако това не може да се установи - към деня на откриването й. Чл. 255. (1) За вреди, причинени по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размера на вредите, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата. (2) Имуществената отговорност по ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредите са изтекли повече от 3 години. Чл. 256. (1) Военнослужещ, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря: 1. в размер на вредите, но не повече от трикратния размер на брутното месечно възнаграждение; 2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите обезщетения не може да надвишава размера на вредите; 2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно. Чл. 258. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът определя със заповед основанието и размера на отговорността. Когато вредите са причинени от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник. (2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от 3 години от причиняването им, а когато вредите са причинени при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването им, но не по-късно от пет години от тяхното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. (3) Ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда.. (4) Дължимата сума се удържа от възнаграждението на военнослужещия и/или от полагащите му се обезщетения при освобождаване от военна служба в размер, определен в Гражданския процесуален кодекс. (5) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от компетентните органи по Закона за държавната финансова инспекция, ако вредите са установени по реда на същия закон. Чл. 259. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Военнослужещият може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство. (2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия. Чл. 266. (1) Формирането и използването на резерва на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от министъра на отбраната. (2) Формирането и използването на резерва на специализираните формирования на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от ръководителя на съответното на ведомство. (3) Формирането и използването на резерва на въоръжените сили във военно време се ръководи от върховния главнокомандващ. Чл. 272. (1) С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, възнаграждението на резервиста, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнението му. (2) Срокът на договора за служба в постоянния резерв е до 3 години, който може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните. Чл. 273. (1) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда, съответно на чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител. (2) Работодателят, съответно органът по назначаване, нямат право да прекратяват трудовото или служебното правоотношение с работници или служители по времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв. (3) Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на Министерството на отбраната и се изплащат при условия и по ред, определени с Правилника за резерва на въоръжените сили. Чл. 274. Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория. Чл. 286. (1) На цивилните служители се осигуряват: 1. безплатна топла храна и ободряващи напитки при нощно дежурство; 2. безплатна храна при извършване на дейности със специфичен характер; 3. лични предпазни средства, специално и работно облекло. (2) Доволствията по ал. 1 не се облагат с данъци и се осигуряват във вид, по норми и при условия, определени с акт на министъра на отбраната. Чл. 287. Пътуването на цивилните служители при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на средствата за социално-битово и културно обслужване. Условията, размерът на сумите и редът за изплащането им се определят с акт на министъра на отбраната. Чл. 289. Министърът на отбраната съгласувано с министъра на финансите определя категориите цивилни служители, които задължително се застраховат за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет. Чл. 291. Трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват, изменят и прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Чл. 295. Брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Чл. 297. (1) Цивилните служители получават добавка за работа в Министерството на отбраната при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната. Това не се отнася за работниците, на които размерът на трудовите възнаграждения се определя според изработеното. (2) Когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни. (3) Министърът на отбраната определя длъжностите, за които се прилага ал. 2. Чл. 298. (1) На цивилните служители се изплащат пари за представително облекло. (2) На цивилните служители се осигурява храна. При обективна невъзможност за осигуряване на храна в натура се изплаща левовата й равностойност. (3) Доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се осигуряват при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната. Чл. 299. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и на Кодекса на труда. Чл. 315. Преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на загинал при или по повод изпълнение на службата военнослужещ имат право на безплатна медицинска и психологична помощ по ред, определен с акт на министъра на отбраната. Чл. 322. Министърът на отбраната образува или дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на министерството. Чл. 325. Поддръжката и ремонтът на въоръженията, бойната и специалната техника се извършват в съответствие с необходимостта от осигуряване на постоянната им готовност за използване в бойни условия при условията и по реда за възлагане на обществени поръчки. Чл. 326. (1) Процедурите по изграждане на инфраструктурни обекти и за доставка на въоръжения, техника и друго оборудване за нуждите на отбраната се възлагат от Министерството на отбраната при спазване на следните принципи: 1. публичност; 2. точно прилагане на законовите изисквания; 3. постигане на висока ефективност в провеждането на държавната политика в областта на отбраната; 4. осъществяване на политиката за ускорено развитие на националната икономика.
1. за офицери със звание "майор" - 54 години; 2. за офицери със звание "подполковник" - 56 години; 3. за офицери със звание "полковник" - 60 години; 4. за офицери със звание "бригаден генерал" - 62 години; 5. за офицери със звание "генерал-майор" - 63 години; 6. за офицери със звание "генерал-лейтенант" - 64 години; 7. за офицери със звание "генерал" - 65 години. (6) Пределната възраст за военна служба в Националната служба за охрана е: 1. за сержантите (старшините) – 53 години; 2. за офицерите със звание „майор” (капитан III ранг) и по-ниско – 53 години; 3. за офицерите със звание „подполковник” (капитан II ранг) – 54 години; 4. за офицери със звание "полковник", "капитан I ранг" - 55 години; 5. за офицери със звание "бригаден генерал", "комодор" - 57 години; 6. за офицери със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години; 7. за офицери със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години. (7) Военнослужещите от Националната разузнавателна служба при изпълнение на служебните си задължения могат за прикритие да заемат и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. § 11. В Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили (ДВ, бр. 102 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13 ал. 1 се изменя така: „(1) Министърът на отбраната разрешава преминаването през и/или пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на: 1. отделни военнослужещи и/или формирования до 1000 военнослужещи от съюзнически въоръжени сили; 2. чужди въоръжени сили в състав до 120 военнослужещи; 3. военни кораби и/или военни подводни кораби, и/или до 15 военни въздухоплавателни средства включително от съюзнически въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени и енергийни установки на борда, с техните екипажи във връзка с участието им в мероприятия и военни учения, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в международни организации и съюзи, по договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България; 4. до 5 военни кораба и/или един военен подводен кораб, и/или до
2. В глава втора се създава се чл. 18а: „Чл. 18а. (1) Министърът на отбраната определя условията и реда за преминаване през и/или пребиваване на територията на страната на чужди и/или съюзнически въоръжени сили, когато те са в изпълнение на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, в който са посочени целите, периодът на пребиваване и съставът на въоръжените сили. (2) В случаите по ал. 1 исканията по чл. 14 постъпват по дипломатически канали и се разглеждат от министъра на отбраната.” § 18. В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност (обн., ДВ, бр. 13 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2008 г.) чл. 2, ал. 2, т. 8 думите „Генералния щаб на Българската армия” се заменят с „отбраната”. § 18. В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност (обн., ДВ, бр. 13 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2008 г.) чл. 2, ал. 2, т. 8 думите „Генералния щаб на Българската армия” се заменят с „отбраната”. § 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. 24 април 2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНАТА: ДИМИТЪР ДЪБОВ Каталог: pub -> StenD StenD -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства StenD -> Четиридесето народно събрание комисия по правни въпроси до Деловодството на StenD -> Доклад за второ гласуване Относно: Законопроект за изменение и допълнение на StenD -> Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства StenD -> Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на StenD -> Доклад за второ гласуване з а к о н за изменение и допълнение на StenD -> Доклад за второ гласуване на з а к о н за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча StenD -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и първо народно събрание комисия по културата, гражданското общество и медиите нечетени текстове в пленарна зала в заседание StenD -> Четиридесето народно събрание временна комисия за промени в изборното законодателство до Деловодството на Изтегляне 293.08 Kb. Сподели с приятели:
|