Четиридесето народно събрание комисия по външна политика и отбрана До деловодството

З А К О Н

„Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.”

„Чл. 33. (1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбрана, който е колегиален съвещателен орган на министъра на отбраната и включва заместник-министрите на отбраната, началника на политическия кабинет, постоянния секретар на отбраната, началника на отбраната и неговите заместници, командващия на Съвместното оперативно командване, началниците на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили.

(2) В заседанията на Съвета по отбрана по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица извън лицата по ал. 1.

(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната, като в него се внасят за обсъждане:

1. проект на Национална отбранителна стратегия;

2. проект на Устройствен правилник на Министерството на отбраната;

3. проекта на бюджет на министерството;

4. проекта на план за развитие на въоръжените сили;

5. предложенията за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания.

(4) Министърът на отбраната внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси.

(5) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.

(6) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.

(7) Министърът на отбраната със своя заповед определя състава на Програмен съвет, Съвет по отбранителни способности и Съвет по въоръженията и приема правилници за тяхната дейност.”

§ 13. Член 39 се отменя.

§ 14. Член 50 се изменя така:

„Чл. 50. (1) Въоръжените сили на Република България включват:

1. 
   Българската армия;
   
2. 
   служба „Военна полиция”;
   
3. 
   служба „Военна информация”;
   
4. 
   военните висши училища;
   
5. 
   Военномедицинската академия;
   
6. 
   Националната гвардейска част;
   
7. 
   резерва на въоръжените сили.
   

(3) Военнослужещите от Министерството на отбраната са част от личния състав на въоръжените сили.”

„Чл. 54. Въоръжените сили на Република България изпълняват задачите си въз основа на:

1. стратегически планове за действие на въоръжените сили;

2. планове за операции на въоръжените сили.”

„Чл. 60а. (1) Българската армия е национална военна институция, основа на българските въоръжени сили.

(2) Българската армия включва Съвместно оперативно командване, три вида въоръжени сили и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване.

Чл. 60б. (1) Съвместното оперативно командване е структура за планиране и водене на операции на територията на страната и извън нея.

(2) Съвместното оперативно командване:

1. разработва планове за операции на въоръжените сили в мирно и във военно време;

2. провежда съвместната подготовка на Българската армия;

3. осъществява оперативното управление на дежурните сили и средства от Българската армия;

4. координира участието на формирования от Българската армия в съвместната подготовка със силите на съюзниците от НАТО и Европейския съюз;

5. събира, анализира и обобщава опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки с цел прилагането му при подготовката на въоръжените сили.

Чл. 60в. (1) Видовете въоръжени сили по чл. 60а, ал. 2 са Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили.

(2) Видовете въоръжени сили се ръководят съответно от началници на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили и на Военноморските сили, които се подпомагат в своята дейност от заместници и от щабове.

Чл. 60г. Формированията за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване по чл. 60а, ал. 2 могат да бъдат в състава на видовете въоръжени сили или на пряко подчинение на началника на отбраната.

Чл. 60д. Организационната структура, органите за управление, подчинеността, числеността, дислокацията, въоръжението, техниката и материалните средства на Съвместното оперативно командване, видовете въоръжени сили и формированията за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване от състава на Българската армия, както и на резерва на въоръжените сили се определят с плана за развитие на въоръжените сили.“

“(4) Срокът на командировката по ал. 1 може еднократно без съгласие на военнослужещия да бъде удължаван до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната.”