Цхинвал, Сухум



Дата06.09.2017
Размер91.46 Kb.
#29596
Публикувано в сп. “Наука”, бр. 2, 2009, стр. 57-59. София, 2009. ISSN 0861 3362

Publication in:

Science” magazinе. Year XІX. Issues 2, 2009, p. 57-59. Sofia, 2009. ISSN 0861 3362
Цхинвал, Сухум, Kosovo

езикови “оръжия” на руската и американската дипломация

Владимир Хънтов
Tshinval (Цхинвал), Sukhum (Сухум), Kosovo

language “arms” of the Russian and American diplomacy

Vladimir Huntov

(summary)


Aim of the elaboration: Analysis of some linguistic facts related to the recognition of the independence of South Ossetia and Abkhazia (by Russia) and Kosovo (by the USA).

Main findings: Russia and the USA hold diametrically opposed positions and irreconcilable contradictions concerning the recognition of the sovereignty of South Ossetia,Abkhazia and Kosovo. The two great countries use as a diplomatic "weapon" different in nature but effective enough and completely understandable linguistic symbols. Undoubtedly, as a result of their use the following matches occur:

1) the disrespect to the sovereignty of Georgia within the territories of South Ossetia and Abkhazia is emphasized as well as the disrespect to the sovereignty of Serbia in Kosovo;

2) the political resolve of the two great countries to maintain the independence of the new countries from their former sovereigns, Georgia and Serbia, is demonstrated;

3) in a situation of global geopolitical confrontation each of these great countries implicitly, but firmly shows confidence in the correctness of its position and complete disregard to the position of the opposite country.

Keywords: diplomatic practice, linguistic standards, toponyms, five-day war.

І.

В публичната дипломатическа дейност се използва най-често официално-деловият стил на общуване, поставен в строгите рамки на дипломатическите традиции, на писаните и неписани правила на дипломатическия протокол и дипломатическия етикет. Езикът на дипломацията въобще и езикът на дипломатическите документи в частност имат редица особености: употреба на специфична терминология и специфични в синтактично отношение конструкции; предпазливи и тактични формулировки; стремеж към пределна точност и яснота с цел избягване на неразбирателство и конфликтни ситуации с партньорите в дипломатическото общуване (понякога за сметка на значително удължаване и усложняване на изказа). Специално внимание се обръща на строгото спазване на езиковите норми, които във всеки книжовен (нормативен) език се формират и изменят в продължение на дълъг период от време – няколко години, десетилетия или дори столетия.



В дипломатическата практика неспазването на езиковите норми и използването на езика в качеството на своеобразно дипломатическо “оръжия” се наблюдава доста рядко, предимно при сериозни системни промени в световната политика. През 2008 година американската и руската дипломация осъществиха целенасочени действия от този тип при признаването на независимосттта на три самопровъзгласили се държави: Косово, Южна Осетия и Абхазия. Катализатор за признаването на последните две държави стана регионалният конфликт от 8 до 12 август 2008 година между въоръжените сили на Република Грузия и Руската Федерация, неофициално получил в Русия названието “петдневната война”.
ІІ.

Част от топонимите в съвременния руски език (СРЕ) са несклоняеми съществителни:

“§1221. …К нулевому склонению принадлежат следующие слова.

…3) Географические названия (обычно иноязычные), оканчивающиеся на гласные (кроме ­а и ­ы): Баку, Перу; Сухуми, Тбилиси, Хельсинки, Чили; Бордо, Осло, Токио; Кале. …“ [1, с. 506, §1221].

Сред тях има ясно обособена група от думи, заети от грузинския език, в която влизат десетки несклоняеми (неизменяеми) названия на градове, завършващи според нормите на руския правопис на ­и: към представените в нормативната академична “Русская грамматика” Сухуми и Тбилиси [1, с. 506, §1221] могат да се прибавят Цхинвали, Гори, Поти, Батуми, Зугдиди, Сенаки, Кутаиси, Боржоми и др. В последно време специално внимание заслужават Цхинвали и Сухуми, по отношение на които изложените по-горе морфологични и правописни норми на СРЕ стремително се изменят буквално пред очите ни под влияние на резултатите от “петдневната война”.

Дълго време преди този конфликт в руските медии понякога се употребяваха формите на изменяемите съществителни от І скл. м.р. Цхинвал и Сухум (приети от местните власти, медиите и преобладаващата част от населението на самопровъзгласилите се Южна Осетия и Абхазия – виж [3] и [4]) вместо нормативните неизменяеми Цхинвали и Сухуми, например:

“… Однако последние обретают силу практически немедленно, а вступление в силу политического договора откладывается до урегулирования отношений Тбилиси с Сухуми и Цхинвалом. …” (“Отношения с Грузией подвергнуты тщательному анализу”, вестник “Коммерсантъ”, № 24 (492) от 11.02.1994 г.);

“… Совершенно очевидно, что при наличии неурегулированного конфликта между южными осетинами и грузинами, между Цхинвалом и Тбилиси введение визового режима будет означать сдачу Южной Осетии. … ” (“Южная Осетия: что завтра?”, вестник “Независимая газета”, 173 (2235) от 14.09.2000 г.);

“… С часу на час следует ожидать вступления в бой подразделений руских миротворцев из состава КМС СНГ в зоне грузино-абхазского конфликта – они передислоцируются из района Очамчира в северо-восточные окрестности Сухума. …” (“Абхазский фронт афганской войны”, вестник “Независимая газета”, 189 (2499) от 10.10.2001 г.);

“… Руслан тоже достал из подвала автомат, который лежал там с 1993 года. Тогда Руслан вместе с другими ополченцами почти год отбивали Сухум у грузинских отрядов. …” (“Осада Сахарной горы”, вестник “Коммерсантъ”, № 189 (2319) от 16.10.2001 г.).

За разлика от медиите съвсем доскоро в своите официални изявления и документи както руските институции, така и руските официални лица от най-висшия ешелон на властта се придържаха към езиковите норми по отношение на двата топонима, употребявайки формите Цхинвали и Сухуми [5]. По времето и особено след края на “петдневната война” обаче те постепенно биваха измествани от думите Цхинвал и Сухум [5]. Този процес достигна кулминационната си точка в изявлението на президента на Русия Дм. Медведев от 26 август 2008 година за признаването независимостта на Южна Осетия и независимостта на Абхазия [8], където присъстват само форми на лексемите Цхинвал и Сухум. Това, разбира се, не е нито случайност, нито грешка, а е дълбоко обмислен външно- и вътрешнополитически езиков знак: по такъв начин в дадения държавен акт допълнително се подчертава, че за Русия въпросът за независимостта на двете самопровъзгласили се държави от бившия им суверен – Грузия – е решен окончателно и безвъзвратно.

ІІІ.


Необходимо е да се отбележи също, че след началото на “петдневната война” честотата на употреба на Цхинвал и Сухум в руските медии се повиши много рязко (до голяма степен под влиянието на изявленията на руските политици). Ние смятаме, че след това развитие на екстралингвистичната ситуация в най-скоро време в резултат на морфонологични преобразувания в лексемите Цхинвали и Сухуми (съкращаване на крайното ­и, редуване на меки и твърди звуци л’- л и м’- м) ще бъде оформена нова промяна на езиковите норми: в правописните и морфологични справочници ще се появят думите Цхинвал и Сухум, които ще бъдат причислени към изменяемите неодушевени съществителни от І склонение мъжки род в СРЕ.

Трябва да се изтъкне и фактът, че не за първи път езиковият статус на споменатата в настоящата работа група топоними се изменя по чисто политически причини. До средата на 30-те години на 20 век, когато в състава на СССР влиза като самостоятелна съюзна република Грузинската ССР, в руския език нормативно са били зафиксирани изменяемите думи от І скл. м.р. Батум (Батумъ по руския правопис до 1918 г.), Сухум (Сухумъ), Кутаис (Кутаисъ), Цхинвал (Цхинвалъ), Боржом (Боржомъ) и др. След това географските наименования от посочения вече тип на територията на Грузия са били унифицирани в съответствие с нормите на грузинския език и отново транслитерирани на руски език с финално ­и, получавайки заедно с това нов морфологичен статус – на неизменяеми руски съществителни. Колебания в тези норми на СРЕ започнаха да възникват в началото на 90-те години на 20 век, когато Южна Осетия и Абхазия провъзгласиха своята независимост от Грузия [3, 4]. Затова, отчитайки едновременно и диахронните езикови процеси, и съпровождащият ги екстралингвистичен компонент, неотдавнашните изменения от Сухуми към Сухум и от Цхинвали към Цхинвал могат да бъдат изтълкувани и по съвсем друг начин: не като установяване на нови, а като завръщане на старите езикови норми.

ІV.

В този план много интересно и показателно е сравнението с езиковите измерения на политиката на друга велика държава по отношение на друга самопровъзгласила се държава. Тя бе създадена на територия, която Република Сърбия счита за своя и нарича Аутономна покрајина Косово и Метохија (Автономен край Косово и Метохия) [7]. На 17 февруари 2008 година местните власти на тази територия обявиха едностранно своята независимост от Сърбия [6]. На следващия ден Съединените Американски Щати в писмото на президента Дж. Буш (за установяване на дипломатически отношения) [9] и в изявлението на държавния секретар К. Райс [2] признаха новата самопровъзгласила се държава под названието Kosovo. На пръв поглед, в сравнение със случая СухумиСухум и ЦхинвалиЦхинвал, тук по отношение на бившия суверен Сърбия е възприет много по-мек и коректен в езиков аспект вариант: английското Kosovo транслитерира напълно, без каквито и да е правописни или фонетични изкривявания сръбската основна форма Косово, а не албанската Kosova [6]. Но тук, макар и в по-завоалирана форма, също присъства политически, много силно въздействащ езиков знак: в названието на новопризнатата държава отсъства топонима Метохия (считан от Сърбия за много съществен при характеризирането на дадената територия, където са разположени много средновековни сръбски православни манастири, а до средата на 18 век се е намирал престолът на Сръбската православна църква).



V.

Известно е, че двете велики държави заемат диаметрално противоположни и непримирими позиции при признаването на трите самопровъзгласили се държави: Русия заедно със Сърбия не признава суверенитета на Косово, а САЩ заедно с Грузия не признават суверенитета на Южна Осетия и Абхазия. Освен това, в документите за признаване на независимостта в качеството на дипломатическо “оръжие” са използвани различни по своята същност допълнителни езикови средства. Но, въпреки очевидните разлики, и в двата случая има и несъмнени съвпадения в резултат от употребата на достатъчно силно въздействащи и напълно разбираеми езикови знаци:

1) подчертава се абсолютното неуважение към суверенитета на Грузия на територията на Южна Осетия и Абхазия (от страна на Русия) и към суверенитета на Сърбия на територията на Косово (от страна на САЩ);

2) демонстрира се непоколебимата политическа решимост на двете велики държави да поддържат независимостта на самопровъзгласилите се държави от техните бивши суверени – Грузия и Сърбия;

3) в условия на глобално геополитическо противопоставяне всяка от тези велики държави имплицитно, но пределно твърдо показва пълната си увереност в правилността на своята позиция и пълно пренебрежение към позицията и възраженията на противостоящата страна.

Литература


  1. Русская грамматика 1982 – Русская грамматика. Том І. Москва, издательство „Наука”, 1982. 784 с.

  2. Официален сайт на Държавния департамент на Съединените Американски Щати (U.S. Department of State) – http://www.state.gov

  3. Официален сайт на Държавния комитет по информацията и печата на Република Южна Осетия (Государственный Комитет по информации и печати Республики Южная Осетия) – http://cominf.org

  4. Официален сайт на Министерството на външните работи на Република Абхазия (Апсны Ахәынткарра адәныкатәи аускәа рминистрра) – http://mfaabkhazia.org

  5. Официален сайт на Министерството на външните работи на Руската Федерация (Министерство иностранных дел Российской Федерации) – http://www.mid.ru

  6. Официален сайт на Парламента на Република Косово (Republika e Kosovës – Kuvendi) – http://www.kuvendikosoves.org

  7. Официален сайт на Правителството на Република Сърбия (Влада Републике Србије) – http://www.srbija.sr.gov.yu

  8. Официален сайт на Президента на Руската Федерация (Президент Российской Федерации) – http://www.kremlin.ru

  9. Официален сайт на Президента на Съединените Американски Щати (President of the United States) – http://www.whitehouse.gov

19 септември 2008 година
P.S. Настоящата статия вече беше предадена за печат в сп. “Наука”, когато официално беше потвърдено преоформянето на лексемите Цхинвали и Сухуми съответно в Цхинвал и Сухум. В края на ноември 2008 година на сайта на руската държавна Федерална агенция по геодезия и картография (Федеральное агентство геодезии и картографии, http://www.roskart.gov.ru) се появи следното официално съобщение, част от което привеждаме по-долу:



Картографические работы



Изменения на карте мира

Республика Абхазия

В связи с признанием 26 августа 2008 г. Российской Федерацией Республики Абхазия и Республики Южная Осетия в качестве суверенных и независимых государств и на основании писем Министерства иностранных дел Российской Федерации от 26.09.2008 № 13525/дп, от 07.11.2008 № 15968/дп и от 17.11.2008 № 8195/4дснг Роскартография сообщает следующее.

Полной формой названия государства Республика Абхазия является “Республика Абхазия”, краткой формой - “Абхазия”, название столицы – “Сухум”.

Полной формой названия государства Республика Южная Осетия является “Республика Южная Осетия”, краткой формой - “Южная Осетия”, название столицы – “Цхинвал”.




Адресът на съобщението в Интернет е: http://www.roskart.gov.ru/default.asp?cmd=00A001003CF0000000F000000000000000000000/default.asp.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница