„Човек обучен, е дърво притежаващо свой собствен корен, хранещо се със свой собствен сок и затова постоянно расте, зеленее, цъфти и ражда плодове



Дата03.01.2022
Размер13.62 Kb.
#112327
ese

„Човек обучен, е дърво притежаващо свой собствен корен, хранещо се със свой собствен сок и затова постоянно расте, зеленее, цъфти и ражда плодове“.

Я. А. Коменски

Процесът на обучение е една от най – старите форми на общественото съзнание. Още от древни времена хората се стремят да проникнат в биологичните, психологическите и педагогическите аспекти, които формират индивида като личност. Това е един многопластов и динамичен процес, който събира в себе си минало, настояще и бъдеще. Той се характеризира с една изключителна хуманност, защото е създаден от човека и е предназначен за него.

През целият си живот човек се стреми да овладее и да преобразува социалната си действителност, да намери себе си и мястото си в нея. Той има безброй възможности, чиято сложност се измерва на базата на знанията и уменията, които е получил. Този процес не е едностранен. Преобразувайки действителността си, човек твори и изгражда себе си и своята личност. По този начин целият живот може да бъде представен, като творческо усилие с различна степен на интензивност, в което човекът бива „демиург“ на себе си и на света около себе си. Подобно мнение изразява Коменски в неговата „Велика дидактика“. Според него човек се очовечава истински и стига по – високи равнища в своето развитие посредством обучението. Конфуций свързва развитието и прогреса на обществото с необходимостта от „усъвършенстването на личността“, чрез „избистрянето и просветляването на ума“. В тази насока и Платон смята, че човек се облагородява благодарение на образованието. Кант свързва прогреса на цивилизацията с наличието на висока култура, която се формира на базата на обучението и образованието, в което намира израз приемствеността между поколенията.

Могат да бъдат приведени много аргументи в подкрепа и доказателство на неоспоримата фундаментална значимост и ценност на образованието. То е подготовката необходима през целия живот на човека , за да бъде полезен на себе си и на обществото. Чрез опита и живота на поколенията то е придобило статут на категория. Като такава има широк смисъл, който включва придобиването на идеи и ценности, предаването на опит от едно поколение на друго и условия на организирани и целенасочени дейности, формирането на определени качества, възгледи и убеждения, както и изграждането на ценностни личностни качества.

Тук идва въпросът по какъв начин са се запазили и се предават образователните ценности в днешния ден, защото в развитието на обществото настъпват промени в социалната структура и характер на отношенията в него.



Днешният човек е изправен пред една динамична наситена с релативизъм реалност. Той повече от всякога има нужда от сигурност в своето „екзистенциално пътешествие“ наречено живот. Духовното и материалното променят своето значение и приоритетност. Свободата е придобила силата на безбройните възможности и безкрайните избори, носещи тежестта на хилядите въпроси. Съчетават се в едно величието и безсилието в човешкото, творчеството и разрухата. Съвремието предоставя възможността и необходимостта в живота, трайно да се настани прагматизма с неговата приложимост и полезност. Формирало се е усещането, че духовното е останало във времето на друга ценностна система, заменена с идеята за консуматорство, облечена в илюзията за лесните постижения. Безспорно човекът е изложен да бъде погълнат и въвлечен в хаоса на съвремието, ако я няма фундаменталната основа на образованието, стоящо със силата на традицията, съхранител и предавател на ориентири и ценности.

Колкото и да сме подготвени, никога не сме готови за живота, който е едно дълго обучение!

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница