1. Творчеството на Христо Смирненски е художествено потвърждение на настъпилите през 20-те години на 20 век социално-политически и културно-естетически промени, както в национален, така и в световноисторически мащаб.
2. Поетическото наследство на Смирненски е отражение на променящите се исторически реалности
а/ пресъздава новите социални и политически тенденции, свързани с борбената активизация, с революционния подем и с порива на част от българското общество към промяна и обновление
б/ съсредоточва вниманието си към обективната историческа реалност
в/ отразява неразривната връзка между човека и света, предава я в нейната сложност, изследва противоречивата и многообразна нейна природа. ІІ ИЗЛОЖЕНИЕ
Логически преход: Обезправеният, социално заробен, духовно обезличен, но същевременно и възраждащ се човек е централен герой в поезията на Смирненски
1.Съдбата на човека, социалната му участ и духовните му потребности,
историческите му идеали и емоционалният му свят, логиката на идейното му съзряване и на обществените му прояви – централна тема в поезията на Смирненски
2.Обективни основания за ориентацията на поета:
. а/ характерът на конкретната историческа реалност – изостряне на социалните сблъсъци, задълбочаване на противоречията в българското общество, като резултат от войните
б/ световен революционен подем
в/ личната съдба на поета – контакт със света на бедността и мизерията, ежедневна борба за оцеляване, наблюдения /преки/ върху социалната несправедливост, възторг от революциите в Русия и в Германия.
Логически преход: Поезията му е художествено отражение на процеса на превръщането на роба в творец на собствената си съдба.
3.Стих.”ЮНОША” и проблемът за борческото съзряване на човешкия дух:
а/ В основата на творбата стои проблемът за мисията и предназначението на човешкия живот, за природното право на личността на щастие
б/ как се постига внушението:
рамкова конструкция на творбата
антитезисна постройка на всички нива – емоционално, естетическо
противопоставяне между вроденото усещане за живота като за “празнично чудо” и “адовите” измерения на реалността
противопоставяне между ведрите, жизнерадостни, оптимистични начални усещания и мъчителните, напрегнати и драматични изживявания, родени от обективната действителност
в/ използване на художествената условност / метафори, алегории /
г/ употреба на цветова символика / контраст между светло-тъмно, лъчезарно-мрачно/
Логически преход: Изострената чувствителност на поета към социалното неравноправие и несправедливост, към мъчителната и драматична съдба на “малкия човек”, съзнанието му за отнетите му естествени права, за житейското му и духовно обезличаване е достатъчно основание за превръщането на този човек в централен герой на цикъла “Децата на града”
4.Човекът като жертва на несправедливо устроения свят:
а/ несправедливото устройство на света е художествено пресъздадено чрез символно-обобщения образ на Града
градът не е само географско и битово пространство, но и средоточие на социалните конфликти и противоречия /”Братчетата на Гаврош”, “Жълтата гостенка”/
градът е въплъщение на представата за полюсната противоположност на живота / “Цветарка”, “Братчетата на Гаврош”/
постигане на внушенията / антитези, метафори, оценъчни определения/
градът е материален знак на човешката трагедия, символ на жестокостта, мизерията, отчуждеността, самотата, безпомощността, фалша, скръбта, мъката, униженията, обидата
многолики в житейските си превъплъщения, но единни в драмите си
какво ги обединява / бедността, мизерията, зависимостта, отнетото право на избор /
в/ основанията на човешките драми и трагедии:
“Жълтата гостенка” / сблъсък между порива към живот и обективната неизбежност на смъртта/
“Цветарка” / противоречие между духовната чистота, моминския свян , нравствената непорочност и социалната безскруполност, цинизма и вулгарността, похотливостта и безнравствеността /
“Уличната жена” / конфликтът между невинността, душевната чистота и доверчивостта, между порива към любов и топлота и фалша, лицемерието, греховността, безпощадността на обществото
“Братчетата на Гаврош” / непримиримото противоречие между чистотата на детската душа, между неподправеността на поривите и наивността на желанията и мъката, обидата, страданието, унижението на ежедневието, злобата, коравосърдечността, фалша на живота/
Поетът осмисля човешките драми не толкова като резултат от битовите съдби на героите, колкото като плод на отнетите им естествени права, като последица от накърнената им гордост и самочувствие, от унизената им душевност и поруганата им нравственост
средства за внушение / акцент върху вътрешните преживявания, извеждане на детайли, отразяващи психологическите състояния:жест, усмивка, поглед, въздишка, поза/
5. Драмата на човека, корените на житейската му трагедия, горчивата истина за живота му в цикъла “ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”
а/ цикълът “Зимни вечери” – поетично обобщение на истината за трагичната съдба на на безправния и зависим” малък човек”
постройка на творбата – “мозаечна”структура, изградена върху основата на фрагментарното натрупване на отделни картини и образи
“Пътуването” на лирическия герой през художественото пространство – обединяващо начало между отделните фрагменти
разкрива бедствената социална участ на човека, мизерията и бедността, трагичната му зависимост от обективния свят, обществената предопределеност на съдбата му, безнадеждността на съществуването му, огрубяването на душата му, превръщането на мъката и страданието в единствени определители на емоционалните му преживявания
очертава мрачна и потискаща, трагична и мъчителна социална и духовно-психологическа атмосфера
средства за постигане на внушението / символно-метафоричния образ на мъглата, експресивни сравнения:”черна гробница”, “призрак същи”, “злорадствени песни”, персонифициране на предметите и природната среда, изразителни глаголи и определения, цветова символика с подчертано използване на тъмните тонове и потискащо въздействащи цветове: сив, жълт, жълтопепеляв, черен, използване на повишена художествена условност: неопределеност, призрачност, безплътност, предизвикващи представата за небитието, внушава се усещането за героите като за мъртъвци, за сенки, идващи от отвъдното, за обитатели на адовите пространства
б/ цикълът “Зимни вечери” подготвя раждането на новия герой
Логически преход – непосилният характер на страданието, натрупаните мъка и огорчения, поруганата душевност и напрегнатата емоционалност са основания за раждането на гнева, за стихийното избухване на протеста
6. Стихотворението “НИЙ”
а/ свещеният гняв е извор на бунтовна стихия
б/ корените на гнева са:
социалната участ на човека
личното му самочувствие на творец на “земните блага
поривите към социална и духовна реабилитация
в/ разрушителната стихия на човешкия гняв е внушена чрез алегорична образност
7.Човекът като двигател на историческите процеси и като творец на съдбата си
а/ събуждането на съпротивителните сили, активизиране на борбената енергия / “Пролетарий”
б/ новото самочувствие на човека / “Пролетарий”, “Работникът