Това наличие на "много" и "малко" в един и същ момент е материята (субстанцията, веществото) на болестта. И тази материя е изградена от храна. Веществото на всяко заболяване някога е било храна!
Когато в тялото ни се натрупва нещо излишно и когато в същото време нещо не достига, нашият организъм, бидейки система т.е. подреденост, снабдена със сложни и фини механизми за самоконтрол и авторегулация, предприема във всеки миг процедури, целящи възстановяване (реабилитация) на системата.
Нашето тяло във всеки момент на болестта се опитва да изтласка излишно натрупаното в периферията, за да може да пази централните жизненоважни органи (сърце, мозък, бял дроб). Насочва отпадъците към каналите на отходните системи на тялото и тези вещества започват да се отделят (дренират) интензивно през съответните отвори – бъбреци, черва, дихателни пътища, кожа, лигавици. Това свръхмерно изтичане на токсични отпадъци, това изхвърляне на материята на болестта навън, предизвиква съответни симптоми и усещания: диария, повръщане, кашлица с отделяне на храчки, течащ нос, обриви по кожата, често уриниране и парене, възпалени лигавици.
И понеже тези отделящи се субстанции са органични отпадъчни вещества, те се подлагат на вторично разлагане (окисление, изгаряне) от страна на многобройни микроби, повечето от които присъстват в една или друга степен нормално в нашето тяло като резидираща микрофлора (бактерии, вируси, гъбички и др.). Затова тези процеси на изгаряне на отпадъците много пъти се придружават от повишена температура, зачервяване, подуване.
Който не разбира тези лечебни процеси на тялото, се опитва да запуши изтичането през тези отвори на тялото. Изписва затягащи медикаменти, лекарства против кашлица, температуропонижаващи, потискащи стомашните киселини блокери, антибиотици, противовъзпалителни, болкоуспокояващи, намаляващи сърдечния ритъм лекарства (бета-блокери) и пр. и пр. По този начин болестта на тялото, след кратко привидно затишие – напредва и хронифицира до следващото по-тежко заболяване в същия или в съседния орган.
***
Тези основни и универсални за екологичните системите биологични факти и процеси, в конвенционалната лечебна практика днес, за съжаление, често биват неглижирани. Като принцип на живота обаче, те са били кристално ясни още на бащата на съвременната медицина - Хипократ. Точно този първи европейски лекар задава златния стандарт в лечебната наука и практика с аксиомата:
Сподели с приятели: |
