Чрез г-жа цвета караянчева

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Изх. № ……………………………….

Повишаване сигурността на движение е един от основните приоритети и в дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Агенцията стриктно изпълнява задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз (ЕС), като своевременно приведе в съответствие с европейските изисквания националното законодателство в областта на пътната инфраструктура, включително и по отношение на пътната безопасност. Директива 2008/96/ЕС за управление на безопасността на пътните инфраструктури е транспонирана в българската законова и подзаконова нормативна уредба – Закона за пътищата, Наредба № РД-02-20-14 на МРРБ за обхвата и съдържанието на оценката на въздействието върху пътната безопасност и на одита за пътна безопасност, условията и реда за извършването им и за придобиване и признаване на професионална квалификация „одитор по пътна безопасност“ и Наредба на МРРБ и МВР за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.

Изборът на видовете ограничителни системи за пътища (ОСП), местоположението, монтажът на стоманената шина, носещите и скрепителните елементи, материалите, оформянето на началото, края и светлоотразителните аксесоари са съобразени с изискванията на БДС EN 1317, на „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа на АПИ” от 2010 г. и на приложената спесификация, съгласно която е произведено и изпитано съоръжението. Стандартът БДС EN 1317 е хармонизиран и е задължителен за страните от Европейския съюз.

Местата, на които са изпълнени ОСП по автомагистралните трасета и по републиканките пътища, се определят в проекта за съответния път, съобразно Нормите за проектиране на пътища. Съгласно нормите и техническите правила поставянето на ограничителни системи за пътища се осъществява по следните критерии:

• 
  Повишена вероятност за излизане на моторни превозни средства от платното за движение;
  
• 
  Наличие на трети лица в близост до платното за движение;
  
• 
  Опасности в крайпътното пространство, като стръмен откос, мостови съоръжения с възможност за падане от височина по-голяма от 2 м, единични точкови препятствия, опори на съоръжения, бурни реки, водоеми и др.
  

Към 2017 г. участъците от автомагистралите, на които има поставени ОСП (крайни и средни разделителни ивици), са с обща дължина 497 км. Тези, на които няма ОСП, са с обща дължина 236,5 км.

Следва да отбележим, че по автомагистралните трасета, освен ограничителни системи за пътища, за ограничаване тежестта на последствията от пътнотранспортното произшествие, на местата на разделяне на транспортни потоци се монтират енергопоглъщащи елементи – терминали или буфери, които при удар спират автомобила и последствията за пътниците са намалени. Такива устройства, освен ОСП, се монтират на места с интензивен престой на трети лица, като бензиностанции и заведения за обществено обслужващи дейности и граничещи с пътни платна със скорост по-висока от 50 км/ч. На мостови съоръжения, премостващи пътища, или населени места, освен ОСП се поставят и предпазни мрежи. На новите и рехабилитираните пътни участъци се монтират ограничителни системи с по-висока удароустойчивост и еластичност.

В оперативен порядък, с оглед осигуряване на безопасни и комфортни условия за движение по републиканската пътна мрежа, АПИ осъществява необходимите действия за обезпечаване на ефективна поддръжка на републиканските пътища, рехабилитация на съществуващата пътна мрежа, както и за изграждане на високоскоростни пътища и магистрали. Мерките включват също така изпълнение на Плана за действие за пътната безопасност 2013 – 2020 г., изготвен в сътрудничество със Световната банка., въвеждане на интелигентни транспортни системи (ИТС) за подобряване на управлението на движението по републиканските пътища и др.

Първият проект по внедряването на (ИТС) е на АМ „Тракия“ – тунел „Траянови врата“, който включва интелигентна система за автоматична идентификация на инциденти, електронни информационни табели (Variable message signs) и светофарни уредби в тунела.

По новите трасета се проектират кръгови кръстовища за безконфликтно пресичане на натоварени пътни участъци и за повишаване на безопасността и комфорта на пътуващите (кръгово кръстовище „Кочериново“ и Кръгово кръстовище на Западната дъга).

Пътните възли на новите големи инфраструктурни проекти са с енергоспестяващо осветление, което повишава видимостта и пътната безопасност.

По трасетата на автомагистралите, които в момента се ремонтират, се полага шумяща маркировка „шприц-пластик“ за предпазване на шофьорите от заспиване и излизане от пътното платно.

От началото на 2015 г. по републиканската пътна мрежа са монтирани и пътни знаци с възможност за дистанционно изменение. Те дават възможност за своевременно уведомяване на шофьорите за актуалната пътна обстановка, въведените ограничения и алтернативните маршрути

Съгласно чл. 36 от Закона за пътища, АПИ чрез областните пътни управления извършва периодични инспекции на стопанисваните пътища с оглед установяване на свързаните с пътната безопасност характеристики и предотвратяването на произшествия, както и за проучване на възможното въздействие на ремонтни работи по пътя върху безопасността на пътния поток. Инспекциите се извършват най-малко два пъти годишно с оглед гарантиране на достатъчни равнища на безопасност на конкретната пътна инфраструктура. Информацията от проведените инспекции се обработва в Института по пътища и мостове (ИПМ).

Установено е и сътрудничество с Министерството на вътрешните работи (МВР), като Сектор „Пътна полиция“ при Областните дирекции на МВР представя ежегодно информация за участъците с концентрация на пътно транспортни произшествия за изготвяне на мероприятия по обезопасяването им.

Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2022 г. и Средносрочната оперативна програма за изпълнение на стратегията определят като основни цели постигането на висока безопасност на пътната инфраструктура, ефективно управление на пътния сектор, развитие на устойчива пътна инфраструктура, както и интегриране на националната с европейската пътна мрежа.

Следва да отбележим, че АПИ е конкретен бенефициент по оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 и оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, където ЕС осъществява управлението на безопасността по пътищата, принадлежащи на TEN, внедряването на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряването на безопасността и сигурността на транспорта, чрез проверки за безопасност във фаза проектиране и редовни проверки на безопасността на мрежата.

Политиката, която провежда МРРБ, в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“, е към все по-интензивно въвеждане на иновативни и умни системи, които да осигурят както комфорт на пътуващите, така и по-висока степен на безопасност при предвиждане.

Съгласувано с:

Весела Начева Началник кабинет …………….. дата……………. (подпис)

Изготвил:

Кристиян Енчев Парламентарен секретар ...……….. дата……………. (подпис)