Чрез кръвосмучещи насекоми и кърлежи



Дата22.10.2018
Размер71.5 Kb.
#91955
ТУЛАРЕМИЯ
Туларемията е остро инфекциозно заболяване с бактериален причинител, характеризиращо се с природна огнищност и многообразие на клиничните форми, свързано с различните начини на заразяване. Причинява се от бактерии, които са с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути. В естествени условия туларемията е инфекция на дивите животни. В епизоотичния процес са въвлечени над 100 вида. Първостепенно значение като източник и резервоар на инфекцията в природата имат мишевидните гризачи (полски и домашни мишки, воден плъх, ондатра) и зайците. Към туларемията са възприемчиви и други видове диви животни (вълци, лисици), птици (врани, свраки, яребици), селскостопански и домашни животни (овце, свине, крави, кучета, котки и други), но те нямат епидемиологично значение.

Болният човек, независимо от формата и тежестта на заболяването не служи като източник на инфекция за околните хора.

В природните огнища на туларемията предаването на заразата сред животните се осъществява:


  • чрез кръвосмучещи насекоми и кърлежи;

  • чрез вода и храна, замърсени с урина и фекалии на болните;

  • изяждане на трупове на умрелите гризачи.

Човек може да се зарази по няколко начина:

  • през наранена кожа и лигавици, при одраскване или порязване и замърсяване с кръв от болно животно, напр. при дране и обработка на месото на дивеча.

  • чрез вода и храна, замърсени с отделянията на болни животни.

  • чрез ухапване от кърлежи или по-рядко от комари и други кръвосмучещи насекоми. Кърлежите играят роля на допълнителен резервоар на инфекцията, тъй като запазват пожизнено причинителите и ги предават на потомството.

  • чрез вдишване на прах, съдържащ причинителите на туларемията, напр. полска работа, в складове за зърнени храни, мелници.

Обикновено човек се заразява при влизане в природното огнище с цел ловуване, селскостопанска работа, туризъм и др. Могат да възникнат и вторични, т. нар. антропургични огнища, в които източници на зараза са селскостопанските и домашните животни.

През есенно - зимния период появата на заболявания сред хората в селищата, разположени в района на природното огнище е свързана с миграцията на гризачите към жилищните сгради, където си осигуряват прехрана и местообитаване. Заразяването става най - често чрез храната и по въздушно - прахов път.

Възприемчивостта на човека към туларемия е всеобща и не се различава по възраст и пол. Причинителят на туларемията притежава изключително изразени проникващи свойства, дори през неувредени кожа и лигавици. Лимфната бариера често не е в състояние да локализира туларемийните бактерии и те проникват в кръвта. Оттам се пренасят във вътрешните органи, където се образуват некротични участъци. В лимфните възли се образуват първични бубони. Локализациятя и тежестта на протичане са свързани с мястото на проникване, вирулентност на причинителя и масивността на заразяващата доза. От значение е и състоянието на организма, неговата възприемчивост и съпротивителни сили. Клиничната картина е твърде разнообразна. Инкубационният период е от 1 до 7 дни, рядко до 30 дни. Болестта често започва с треска, главоболие, обща слабост, болки в мускулите по цялото тяло, висока температура (до 39 - 40°С). Различават се следните клинични форми:

1. Бубонна форма – засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех да кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени,с ясно очертани контури. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при нагнояване се зачервява, става оточна и се разязвява. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа до 2 – 3 седмици.

2. Очна форма – развива се при проникване на причинителя през конюнктивите, където се наблюдава папуло-везикулозно образувание или язва. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението.

3. Ангинозно-бубонна форма – възниква при проникване на причинителя през устата, чрез заразени хранителни продукти или вода. Появява се зачервяване на гърлото, оточност най-често на едната сливица, върху която се образува сиво-бял некротичен налеп, сраснал с подлежащата тъкан. Температурата се повишава. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които могат да достигнат размерите на яйце.

4. Белодробна форма – при нея обикновено се засягат бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония.

5. Стомашно-чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.

След преболедуване остава траен имунитет, т.е. (повторни заболявания не се наблюдават). Възможно е продължително съхранение на туларемийните бактерии в организма с вторична генерализация на инфекцията по кръвен път, което обуславя възникването на по-късни рецидиви.

Туларемията е разпространена в Северното полукълбо - САЩ, Канада, Япония, Русия, Франция, Чехия, Словакия, Австрия, Германия, Полша, Швейцария, Италия, Румъния, Гърция и др.

В България през 60-те години са описани заболявания от туларемия сред ондатри в резервата край село Сребърна, Силистренско, както и първите два случая при хора, свързани със същото природно огнище.

В края на 1997г. на територията на Сливнишка община възникнаха заболявания, диагностицирани клинично и доказани микробиологично (серологично) като туларемия. През периода 11.1997г.-02.2009г. диагнозата е потвърдена при 111 случая, протекли с клинична картина на лимфаденити. Единични случаи има и в други съседни общини (Драгоман, Костинброд, Елин Пелин, Годеч, Божурище).

Характерна особеност на заболяванията е предимното засягане на шийните и субмандибуларните лимфни възли (89%) с ангинозно - бубонна форма.

Интерес представляват регистрираните случаи при ловци. Развилата се клинична картина с първичен афект (папула, пустула, язва) на пръстите на едната ръка и последващо увеличение на аксиларните лимфни възли е типичен пример за кожно - бубонна форма на туларемия след заразяване по контактен път - при дране на дивеча.

Предаването на инфекцията при болните с ангинозно - бубонна форма се осъществява по алиментарен път в условията на занижена лична хигиена, а при болните с кожно - бубонна форма - по контактен път.

Преобладава битовата заболяемост от туларемия, благоприятствана от есенно - зимната миграция на гризачите от полето към населените места.

Съобщенията за регистрирани от февруари 1997 г. пръснати случаи на туларемия в селища на съседната Пернишка област показват, че природното огнище обхваща значителна територия. Откритите случаи в областите: Враца, Монтана, Видин, Благоевград показва, че неговите граници се разширяват. През 2006г. са регистрирани 6 случая в района на Шумен, Разград и Търговище. 

 Профилактика:

Профилактичните мерки при туларемията се провеждат в няколко направления:

1.Локализиране на природните огнища, наблюдаване числеността на гризачите, провеждане на мероприятия по ликвидирането им;

2.Плъхонепроницаемост на сгради и съоръжения, провеждане на профилактични дератизации и дезинсекции, с оглед недопускане на плъхове до хранителни продукти и питейна вода, избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници, обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид.

  3. Използване на репеленти, атрактанти при дейности в природни огнища, както и лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности. Преглед на тялото за кърлежи, след пребиваване на открито.

При възникване на случай:

1.Ранно разпознаване на типичните и атипични форми, своевременно хоспитализиране в Инфекциознно отделение, адекватно лечение и наблюдение на болните. Изписване след пълно оздравяване. В болнични условия и при лабораторни изследвания строго се спазват мерките за индивидуална защита.



2.Епидемиологично проучване, регистрация, съобщаване. Контактните лица се наблюдават 7 дни. Заключителна дезинфекция, изтребителна дератизация и дезинсекция в епидемиологичното огнище.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница