Чрез посланика на Френската република в София до Главния редактор на вестник „Le Monde” Уважаеми г-н Главен редактор

На 5 януари 2011 г. високопрестижният в-к „Монд” публикува унизителна статия под заглавие „Когато България поеме председателството на ЕС”.

Неотдавна бях заместник-председател на Народното събрание на Република България и председател на Групата за приятелство България-Франция. Имам честта от 5 години да ръководя най-голямата в Европа Международна магистърска програма по Право на ЕС, осъществявана от Софийския университет и университетите на Нанси и Страсбург, под високия патронаж на българския министър-председател (вече във второ правителство) и на френския посланик в София (вече трети по ред). Изкушавам се да вярвам, че съм един от хората, които най-активно работят за високия престиж на Франция в България.

Поради това си позволявам да изразя силното си възмущение от публикуването в един от най-сериозните вестници на Европа на един несериозен текст. Слаб като тези и аргументи, показващ непознаване на българската реалност и пълен с неуважителна ирония, той не разказва на интелигентната аудитория на „Монд” за далечна България, а по унизителен начин охулва една древна и горда европейска държава.

Аз съм един от най-острите критици на днешното българско правителство. Срамувам се – силно и публично – от слабостите ни. И съм един от най-страстните приятели на Франция. И също не одобрявам някои слабости – както на френската политика, понякога също в ръцете на не особено достойни хора, така и на френския национален характер, понякога показващ самодоволство и надменност към другите, били те американци, германци или българи… Имам много приятели във Франция, част от тях – сред висшия духовен елит на френската нация – с нерядко мислим еднакво за всичко това. Но никога не бих си позволил да напиша в български вестник подобен присмехулен текст! Ние, българите, г-н Главен редактор, не си позволяваме да се присмиваме на другите – дори на странностите, например, на Президента Саркози. Напротив – именно аз го поканих за лекция пред студентите в Софийския университет по време на посещението му в България в първите месеци на мандата му – и това беше запомнящо се събитие! Прилагам извадка от забележителното му слово…

Нима във Франция няма „корупция”? Нима осъдихте своите висши държавници, за които иначе свободните френски вестници писаха толкова много – като Жак Ширак или Шарл Паскуа? Колко време и колко усилия Ви трябваха, за да извадите от политиката и да осъдите дори един посредствен бандит като Бернар Тапи, а и колко успешно решихте криминалните дела с Ален Жупе и Лоран Фабюс? Нима Ви харесваше тогава, когато и Европа имаше „повод да се посмее”?...

България, г-н Главен редактор, е не просто една от най-старите държави европейски държави – за която самият Валери Жискар д’Естен преди години писа, че има данни, че е по-стара от Франция. Това е нация с изключително богата история и култура и много основания за самочувствие!

Не приемам да го показвате така лекомислено. Ако наистина се питате какво ще бъде председателството на ЕС, когато България го поеме, аз Ви уверявам: българското председателство ще бъде време на духовните ценности! И тогава няма „да се посмеем”, както писа вчера Вашият вестник, а ще имаме отново повод да се убедим – както бе с председателството на Словения и вярвам, ще бъде с председателството на Унгария, че разширяването на Изток не е било грешка. Че източните хора са не по-малко европейци от вас, в подредения и спокоен Запад. Ще имате повод да се запознаете с един изумително талантлив народ, с изключително горда и древна история, с безспорни заслуги и за европейския разцвет. Признато е от историците: през ХІІІ век българската държава е най-голямата в Европа, а през ХІV-ХV век именно героичната съпротива на българите предпази Европа от по-мощно и трайно нахлуване на турските орди!

И навярно именно българското председателство на ЕС ще е нужно на Европа, за да се противопоставим – българи и французи заедно – на ислямизацията и влизането на Турция в ЕС. Стига до тогава френската позиция да не се е променила…

А аз Ви уверявам, че до тогава временната ни слабости ще са преодолени. Защото не те са емблемата на българския народ, а братята-първоучители Кирил и Методий – първите просветители на Европа, започнали истинско възраждане 4 века преди западно-европейското и не случайно обявени за Патрони на Европа!