Чрез Председателя на Народното събрание г-н Георги Пирински До

ВЪПРОС

През 1999 г. свищовското предприятие „Свилоза” беше приватизирано, като купувач стана консорциум между РМД „Свилоза 2000” АД и регистрираното в Делауер дружество АРУС Ltd., като последното е мажоритарен собственик на „Свилоза” АД чрез 80% от акциите. „Свилоза” АД се ръководи от Красимир Дачев, председател на Съвета на директорите (един от основните акционери на АРУС Ltd), и Михаил Колчев, изпълнителен директор (един от шефовете на предприятието още от времето на социализма.

По всичко личи, че приватизацията на „Свилоза” беше една от онези операции, които създадоха печална слава на така наречените „работническо-мениджърски дружества”. Няколко илюстрации.

Още около сключването на приватизационната сделка възникна сериозно съмнение относно коректността на купувача, тъй като той не внесе в предвидения срок изискваната банкова гаранция, но сделката все пак беше финализирана.

Тогава и нееднократно по-късно АРУС Ltd беше спрягано в медиите като офшорка. Не е ясно например защо е било нужно то да се регистрира в САЩ, след като е представлявано от Дачев, член на управителните и надзорни органи на множество български фирми.

През последните години „Свилоза” демонстрира значителни печалби и според образа, който упорито налага в публичното пространство, е една перспективна и непрекъснато развиваща се голяма фирма. Изглежда обаче, че този гигант може да се окаже колос на глинени крака. През 2006 г. Европейската банка за възстановяване и развитие и скандинавската Нордик инвестмънт банк отпуснаха на „Свилоза” АД кредит в размер на 28 млн. евро. Сега кредиторите изискват предсрочно погасяване на кредита, тъй като Дачев неправомерно прехвърли акциите на „Свилоза”, които са собственост на АРУС Ltd, на само неговото дружество под същото име, АРУС АД, регистрирано в България.

Като вицепремиер, в чийто ресор са агенциите за приватизация и за следприватизационен контрол, тези факти несъмнено са Ви известни. Списъкът на съмнителните операции около „Свилоза” АД може да бъде продължен. Затова никак не е за учудване случаят, който ми даде повод за настоящия въпрос. Накратко той е следният:

През 2002 г. „Свилоза” АД наема шведската фирма „Swedish Consulting” AB (SCAB), представлявана от изпълнителния директор Стафан Ларс Карлсон, да извърши цялостна реконструкция и модернизация на Целулозен завод Свилоза, в т.ч. и закупуване на машини, инсталации и оборудване на стойност около 20 млн. евро. Съгласно консултантския договор възнаграждението на фирмата за инженеринговата дейност и управлението на проекта е 1 966 300 евро. Шведската фирма започва изпълнението на договора, инвестира собствени средства, извършва значителна част от работата (на стойност около 1 млн. евро), но не получава от възложителя „Свилоза” нито един евроцент, поради което през пролетта на 2003 г. преустановява изпълнението. Започват безкрайни преговори, оправдания от Дачев и Колчев за финансови затруднения, обещания, че парите ще бъдат платени в най-кратък срок, което продължава през цялата 2003 и 2004 г. и завършва, като „Свилоза” прекратява контактите без да плати нищо. Тъй като SCAB междувременно е поела редица ангажименти с подизпълнители от цяла Европа и не може да покрие задълженията си към тях, е обявена от шведския съд в несъстоятелност. Тя е преструктурирана в „С. Carlsson Consultants Sweden” AB, която през 2006 г. завежда съдебен иск срещу „Свилоза” АД, по който е образувано търг. дело № 639/2006 в Окръжен съд Велико Търново. Проведени са десетки заседания, на осем (!) съдии е направен отвод заради близки отношения с ръководството на „Свилоза”, правят се нескончаеми процедурни увъртания, някои от които очевидно измислени, като например отлагане на делото заради искане за превод на документ, който вече е преведен и др. под., но досега резултат няма. Заслужава да се отбележи впрочем, че цитираният по-горе заем от ЕБВР е именно за реконструкция на Целулозния завод, при която „Свилоза” АД използва интелектуалния продукт на SCAB, който всъщност е откраднат.

Тази тъжна сага ми стана известна от сигнал, който беше отправен към мен като народен представител от „С. Carlsson Consultants Sweden” AB, с молба да сезирам отговорните държавни институции в Република България. В сигнала се изразява определено становище, че ръководството на „Свилоза” никога не е имало намерение да плати на SCAB (респ. на нейния правоприемник) дължимото, а е било водено от престъпното намерение да присвои продукта й. В резултат е съсипана една уважавана в цяла Европа консултантска фирма, която е на пазара повече от 20 години и има реализирани над 80 изключително мащабни проекта на стойност 200 милиона евро. Съсипана е, защото наивно е разчитала, че в България могат да се установяват бизнес контакти на основата на коректността.

Предвид споменатите по горе обстоятелства, които се крият зад красивата фасада на „Свилоза” АД, нямам основания да се съмнявам нито във фактите в сигнала, нито в изложените в него констатации. Независимо от това направих някои консултации с мои политически партньори от Европа, познаващи тази специфична материя. Единодушно беше изказано становището, че воденият от г-н Стафан Карлсон бизнес винаги е бил чист пред закона, а лично той е сериозен и безусловно коректен бизнесмен, уважаван в съответните професионални и делови среди.

Българско дружество, при това с немалки активи, с претенции за значим пазарен дял, работещо според собствените си цели в „бялата” икономика, най-безогледно е ограбило една почтена европейска фирма, което е обикновено криминално деяние. Тя практически е унищожена и е нанесен удар върху доброто име на хората, които са й посветили живота си. Можем ли да очакваме, че при такива прецеденти европейският бизнес ще се отнася с доверие към български делови партньори? Можем ли да очакваме, че Европа ще се отнася към България като към място с действаща законност и благоприятна бизнес среда?

Въпросът обаче не се изчерпва с конкретния случай. Той е само пореден ход от верига действия, които започват още с приватизацията на бившето социалистическо държавно предприятие. Индикации, че около „Свилоза” далеч не всичко е чисто, има отдавна, както беше посочено по-горе. Авторите на мошеничеството, в което потърпевши са шведските консултанти, са същите, които са приватизирали по един определено съмнителен начин социалистическия завод. Самата мащабна кражба (няма как за я нарека другояче) на интелектуален продукт е пряко свързана с аферата около кредита от ЕБВР и с незаконното прехвърляне на собствеността от дружеството- приватизатор върху друго. При тези обстоятелства намесата на Агенцията за следприватизационен контрол би била напълно обоснована.

Известно ми е, че през 2004 г. АСК е извършвала проверка на изпълнението на приватизационния договор за „Свилоза” и е завела иск срещу дружеството, но той е бил отхвърлен от Арбитражния съд при БТПП. Може само да се съжалява, че доказателствата на АСК не са издържали в съда – ако това беше станало, може би нямаше да се стигне и до скандала с кредита, и до случая със SCAB.

Бих искал да Ви информирам, че по този случай са сезирани ресорните европейски институции, които очакват отговора на българската държава.

1. 
   Какви са резултатите от цитираната проверка, извършена от АСК на „Свилоза” АД, защо искът е бил отхвърлен и смятате ли, че констатациите на АСК тогава са били законосъобразни?
   
2. 
   Извършвана ли е друга проверка от АСК на „Свилоза” АД след 2004 г.? Ако е извършвана, какви са резултатите? Получавала ли е Агенцията сигнали срещу „Свилоза” АД и ако не е имало реакция, какви са основанията?
   
3. 
   Смятате ли, че предвид новите обстоятелства (събитията около кредита от ЕБВР и НИБ, прехвърлянето на акциите от АРУС Ltd на АРУС АД, случая с шведската фирма SCAB и др.), трябва да се извърши нова проверка?
   
4. 
   Каква отговорност следва да се потърси от „Свилоза” АД по линия на следприватизационния контрол във връзка с тези обстоятелства и какво ще предприеме АСК по въпроса?
   

Яне Янев

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”

Изтегляне 56.34 Kb.

Сподели с приятели: