Чума по дребните преживни животни в България

Причинителят на чумата по дребните преживни животни (PPR) е вирус, принадлежащ към род Morbilivirus на сем. Paramyxoviridae. Молекулярно-генетичните проучвания показват наличието на 4 групи (линии), три от които са изолирани в Африка и един в Азия. Основно боледуват овцете и козите и те са основните животни, които засяга вирусът на чумата по дребните преживни. Кравите и свинете могат да преболедуват субклинично, но не излъчват вирус. Заболяването не е опасно за хората.

Заболяването протича с треска и депресия, изтечения от очите, носа и устата, афти в устната кухина, сухи и напукани муцуна и ноздри, диария, кашлица и затруднено дишане и хранене. Болестта може да завърши със смърт. Източник на инфекция са болните животни. Предаването на болестта става с: директен контакт между болни и здрави животни, както и с контаминирани с вируса фуражи, оборудване, превозни средства, постеля.

Заболяването е разпространено в съседна Турция, но на този етап не е ясно как е проникнала заразата на територията на страната.

Карта – огнища на чума по ДПЖ (дребни преживни животни), регистрирани в България към 19.07.2018г и установената зоната на надзор

С доклад до Изпълнителния Директор на БАБХ, началник отдел здравеопазване на животните към ОДБХ гр. Ямбол уведомява ЦУ на БАБХ за съмнителни случаи на чума по дребните преживни животни в животновъден обект № 8750-0213, собственост на фермер от с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол. В животновъдният обект (ЖО) се отглеждат 254 овце (Фиг.8).

На 4.06.2018 г. по време на доене, собственикът е забелязал изтичане на кръв от ануса при едно животно. То е лекувано няколко дни с антибиотици (тетрациклин), но безуспешно. При други две овце от същото стадо по-късно е установено влошено общо състояние с характерните за PPR клинични признаци – подута глава, изтечения от очите и ноздрите, повишена температура. Изпратени са проби от вътрешни органи, цяла кръв и кръв с антикоагулант за изследване в НДНИВМИ - София. Животните се отглеждат оборно-пасищно, оградени с електро пастир и по думите на собственика не е имало смесване на неговото стадо с друго, не е закупил нови животни, не е имало регистрирани движения от и към неговото стадо. Взети са кръвни проби за изследване, както от този ЖО, така и от още 2 съседни на него, тъй като животните ползват общ водопой.

На 19.06.2018 г. е излязъл лабораторният положителен резултат за заболяването PPR и са изпратени проби за потвърждаване на положителния резултат в Референтна лаборатория във Франция. На 23.06.2018 г. се получава писмото от Референтната лаборатория с данните за положителен резултат.

На 20.06.2018 г. е издадена Заповед РД-11-1065 на ИД на БАБХ, след обявяване на диагнозата на НДНИВМИ, за предприемане на необходимите дейности и мерки.

Фиг.8 Обявяване на огнище от PPR и предприемане на мерки в с. Воден, общ. Болярово, област Ямбол (20.06.2018г.).

На 25.06.2018 г. със заповед РД-11-1089 на Изпълнителния директор на БАБХ са евтаназирани 1408 броя ДПЖ в 21 ЖО, намиращи се в село Воден.

Взети са общо 1337 кръвни проби за изследване.

На 28.06.2018 – денят на посещението на екипа от ЦОРХВ, допълнително получихме информация от директорът на ОДБХ гр. Ямбол, че животните са умъртвени по хуманен начин, загробени са и се извършват дезинфекции в с. Воден. Продължават клиничните прегледи на животните от съседните населени места от надзорната зона.

Развитие на епизоотичната ситуация в с. Кости, обл. Бургас

На територията на с. Кости, обл. Бургас с ДПЖ има две ферми, които се намират на две отделни места на селото и нямат допирни точки едно с друго. Отделно има 5 лични стопанства, в които се отглеждат ДПЖ. Установен е един положителна проба от овце в една от тях с № 8283-0001.

На 28.06.2018 г. всички животни (по около 150 животни във всяко стадо) са умъртвени и загробени (Фиг.9).

Фиг.9 ЕО на PPR в с. Кости, община М. Търново

По думи на собственикът на животновъден обект, с рег. №8283-0001, най-напред при две овце и един коч (около 08.06.2018 г.) са се проявили първите клинични признаци (подуване на главата, отток на лицето, лиги и крусти по езика и отстрани на устните, изтечения от носа). След няколко дни, постепенно около 10 животни вече са били болни с признаци на затруднено дишане и олюляване (слабост на крайниците) при изкарването им от обора. Нито едно от животните не е имало диария, която е характерна за заболяването PPR.

Регистрираният ветеринарен лекар, който отговаря за района, е прегледал животните и е изпратил снимков материал до служителите в ОДБХ Бургас и до ЦУ на БАБХ, със съмнение за чума по дребните преживни животни - PPR.

На 22.06.2018 г. са взети кръвни проби за изследване в лабораторията по екзотични и особено опасни инфекции към НДНИВМИ, гр. София. Освен кръвните проби са изпратени за изследване назални и очни тампонни проби, струпеи, материал от язвичките по езика, бял дроб, далак, глътка и сливици и мезентериални лимфни възли. При направената аутопсия, не са установени характерните гастроинтестинални промени.

На 29.06.2018 г. диагнозата е потвърдена лабораторно от лабораторията в НДНИВМИ към БАБХ, гр. София.

Селата попадат в десеткилометровата зона на с. Воден. От тях са вземани кръвни проби за изследване за PPR с протоколи № 42 от 21.06.2018, № 44 от 22.06.2018 и № 45 от 22.06.2018г и са изпратени в Европейската референтна лаборатория CIRAD, гр. Монпелие във Франция. Резултатите от тези проби са потвърдени с протокол с № 6518075/1 от 9.07.2018

На база на получените 22 положителни резултата на 10.07.2018 г. със заповед № 11-1245 на ИД на БАБХ, са обявени три нови огнища на заболяването чума по дребните преживни животни в животновъдни обекти намиращи се в селата Крайново, Странджа и Шарково, всичките намиращи се в област Ямбол.

На 12.07.2018г. е осъществена евтаназия (stаmping out) в селата Странджа – 227 и Крайново - 117. Направени са аутопсии на две евтаназирани овце в с. Странджа и 2 в с. Крайново. Резултатите от направената аутопсия показаха цианоза в целия гастроинтестинален тракт, силно уголемен, мрамориран далак, лимфни възли с казеозна маса. В белият дроб се намираха пневмонични огница в апикалните части. Наблюдавани бяха зеленикави изтечения от носа. Не се установи наличие на изменения в илео-цекалната клапа.

От аутопсираните овце са взети следните тъканни проби: мезентериални лимфни възли, бял дроб и далак. Същите са изпратени по надлежния ред до лабораторията по екзотични и особено опасни болести към НДНИВМИ. Те ще бъдат изпратени за вирус изолация и вирус типизация във френската лаборатория.

На 12.07.2018г. са взети 10 кръвни проби с протоколи № 75, 76 и 81 от 12.07.2018 от неидентифицирани 10 овце преди тяхното евтаназиране в с. Странджа и с. Крайново с искане за изследване за PPR и шап.

На 13.07.2018г. е осъществена евтаназия (stаmping out) на овце в с. Шарково в обекти № 8753-0120 и № 8753-0045. При извършване на клиничен преглед на животните преди евтаназия се установиха гнойни изтечения от носа със зеленикав цвят, като също се чуваше влажна кашлица, при някои се наблюдаваше начална форма на диария. В вторият обект имаше една овца, която беше във видимо угнетено състояние и при подканяне не можеше да се задържи дълго време на крака след ставане. По време на евтаназията беше открита една умряла овца в първия обект и две умрели овце в втория. От тях не са взети проби за изследване поради напреднали постмортални процеси. От 16 неидентифицирани овце, преди тяхната евтаназия, са взети кръвни проби с протоколи № 82 и 82 А от с. Шарково с искане за изследване за PPR. Всички взети кръвни проби са изпратени по надлежния ред до лабораторията по екзотични и особено опасни болести към НДНИВМИ.

Аутопсирани са 6 овце - по три от обект. От тях преди евтаназията са взети кръвни проби за изследване за PPR, а след умъртвяването - мезентериални лимфни възли, бял дроб и далак. Същите са изпратени по надлежния ред до лабораторията по екзотични и особено опасни болести към НДНИВМИ. Те ще бъдат изпратени за вирус изолация и вирус типизация във френската лаборатория.

На 18.07.2018 г в рамките на надзора е потвърдено огнище на заболяването в един животновъден обект в гр. Болярово

Мерки за борба със заболяването

Предприетите мерки по отношение на огнищата включват:

- евтаназиране по хуманен начин на всички дребни преживни животни от засегнатите и контактни животновъдни обекти. Труповете и контаминирания материал (фураж, постеля и др.) се унищожават съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009, а собствениците на животните се обезщетяват;

- механично почистване и многократна дезинфекция на помещенията за отглеждане на животните, оборудването, транспортните средства, дворовете и улиците в и около животновъдните обекти;

- епизоотично проучване и проследяване през последните три седмици преди датата на съмнение на движения на дребни преживни животни, продукти получени от тях и странични животински продукти добити от тях, фуража и на транспортните средства.

Ограничителните зони включват 3-километрова предпазна зона и 10-километрова надзорна зона, както следва:

1. От област Ямбол:

- от община Елхово - Лесово, Мелница, Вълча поляна, Голям Дервент, Лалково и Раздел;

- от община Болярово – с. Голямо Крушево;

2. От област Бургас:

- от община Средец – Момина църка, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Факия, Белеврен, Кирово, Тракийци, Голямо Буково, Граничар;

- от община Малко Търново – гр. Малко Търново, Близнак, Младежко, Звездец, Бръшлян, Евренозово;

- от община Царево – Ахтопол, Варвара, Резово.

1. Организиране на Областни и общински епизоотични комисии.

2. Извършване на проверки за нелегална търговия и придвижване на ДПЖ. При установяване на нерегламентирано придвижване на ДПЖ на собствениците (придружителите) на животните се съставят актове за установяване на административно нарушение, а животните подлежат на незабавно умъртвяване и труповете се унищожават при спазване изискванията на Регламент (ЕО) 1069/2009 на Европейския Парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти).

По отношение на ограниченията за търговия, наложени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/954 на Комисията от 4 юли 2018 година за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в България, се определят следните ограничителните зони:

- общини Болярово и Елхово в област Ямбол;

- общини Средец, Созопол, Приморско, Малко Търново и Царево в област Бургас.

Сурово мляко, млечни продукти, месо, месни заготовки и месни продукти, които са добити от дребни преживни животни, отглеждани в рамките на гореизброените и не са преминали преработка за елиминиране на вируса се разпространяват само на територията на тези общини, като на тях се поставя идентификационна маркировка „диамант“.

Гореизброените суровини и продукти могат да се разпространяват на територията на страната, след термична обработка съгласно Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека, както следва:

1. За мляко и млечни продукти е задължителна термичната обработка в херметически запечатани контейнери при стойност на F0 равна или по-голяма от 3,00.

2. За месо и месни продукти се прилага една от следните обработки:

- термична обработка в херметически запечатан контейнер при стойност на F0, равна на или по-голяма от 3,00, където F0 е изчисленият ефект на унищожаване при бактериални спори. Стойност на F0 3,00 означава, че най-студената точка в продукта е била достатъчно нагрята, за да се постигне същият ефект на унищожаване, както при 121°С за 3 минути с моментално нагряване и охлаждане;

- термична обработка при минимална температура от 70 °C, която трябва да бъде достигната във всяка част на месото;

- термична обработка в херметически запечатан контейнер до най-малко 60°C в продължение на минимум 4 часа, като през това време температурата в сърцевината трябва да бъде най-малко 70 °C в продължение на 30 минути;

- термична обработка, която да гарантира, че в сърцевината е достигната температура от най-малко 65°С за времето, необходимо за постигане стойност на пастьоризация, равна на или по-висока от 40 (pv).

Съгласно Кодекса за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) срокът на прилагането на ограничителните мерки следва да бъде шест месеца след клането на последното болно от чума по дребните преживни животно, при условие че е приложена политика на унищожаване на животните.

Собствениците на убитите ДПЖ се обезщетяват по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.

В допълнение е предвидена държавна помощ de minimis за осигуряване на разходите за принудително поставяне на животните на оборен режим и ограничения за реализация на продукцията, която възлиза на сумата от 55 лв. на животно в 7-те общини (Болярово и Елхово от област Ямбол и Средец, Созопол, Приморско, Малко Търново и Царево от област Бургас), попадащи в ограничителните зони съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/954 на Комисията. Предвидена е сумата от 22 лв. на животно в 3-те общини от област Ямбол (Стралджа, Тунджа и Ямбол), на които са били наложени ограничения за реализация на продукцията в продължение на една седмица поради първото решение на Европейската комисия след огнището в с. Воден.

Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов е създаден оперативен щаб, със задача да координира ситуацията с борбата срещу разпространението на чумата по дребни преживни животни в страната и изпълнението на конкретните мерки, които се взимат в регионите с огнища. Щабът следи подкрепата, която се оказва на стопаните, чиито животни са засегнати. Оперативният щаб следва да съдейства на компетентните органи за максимална координация на действията и да работи до овладяване на ситуацията.

В състава на щаба са включени министърът на вътрешните работи Валентин Радев, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, изпълнителният директор на БАБХ – д-р Дамян Илиев, председателят на ДАНС Димитър Георгиев, директорите на областните дирекции на МВР в Бургас и Ямбол и представители на ГД „Гранична полиция“.

Щабът е разпоредил изпълнението на 3 извънредни мерки. Първата мярка е в 10-километровата зона, около огнищата на чума по дребните преживни животни, да се отменят обществени прояви с голямо струпване на хора, за да се намали опасността от разпространение на болестта. Втората е да се засилят проверките за пренос на храни от животински произход по граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) и проверките на автомобилите. Третата мярка е насочена към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", които да почистват ежедневно местата в 10-километровата зона преди ГКПП-тата.

Министерство на земеделието, храните и горите с писмо е уведомило всички одобрени развъдни асоциации по Закона за животновъдството, които работят с животни от рода на овцете и козите относно първите огнища на заболяването и мерките, които се предприемат. С цел информиране на населението е изготвена и се разпространява информационна брошура с кратка информация за заболяването, неговото разпространение и наложените мерки за ограничаване и ликвидиране.

Профилактика

В ензоотичните райони Африка и Азия се прилага ваксинация като мярка за контрол на заболяването.

В Европейския съюз няма регистрирана ваксина срещу чумата по дребните преживни. Съгласно чл. 6 на Директива 92/119/ЕИО, решение за прилагане на спешна ваксинация може да се вземе от заинтересованата държава членка след уведомяване на Комисията, при условие, че основните интереси на Общността не са засегнати. Прилагането на ваксината е свързано със сериозни икономически загуби, за засегнатата държава поради забрана за търговия с живи животни, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти за период от минимум две години. При оценка на риска при прилагане на ваксинация трябва да се вземе предвид невъзможността за разграничаване на ваксинирани от инфектирани животни (DIVA-differentiation of infected from vaccinated animals ) свързаните с това въпроси за реализация на приплодите от ваксинираните животни, използването на общи пасища с животни от не ваксинираните стада, реализация на млякото от ваксинираните животни, кожи и други.

Годишната загуба в световен мащаб е около 2 милиарда долара, като засегнатите стопанства са 300 милиона по данни на ФАО.

Поради тези причини при установяване на първо огнище на заболяването на територии, където до момента са свободни от чума по дребните преживни, най-ефективни средства за ограничаване и ликвидиране на заболяването са бързото диагностициране, своевременното унищожаване на заразените и контактните животни, стриктни карантинни мерки, и ефективна дезинфекция.

Така се гарантира максимална степен на биосигурност, социална сигурност и се опазва икономическия интерес на България.

Центърът за оценка на риска по хранителната верига към Министерство на земеделието, храните и горите представя следните заключения в свое становище по отношение на заболяването чума по дребните преживни животни:

• Чумата по ДПЖ е вирусно заболяване. Не е зооноза. Заболяването е регистрирано в Африка, в страните от Близкия Изток и Азия. Анадолска Турция е ендемична за заболяването, а в европейската част на Турция (Тракия) чума по дребните преживни се регистрира след 2004 г.

• Чумата по ДПЖ е инфекциозно заболяване, което протича с висока температура, респираторни проблеми, некрози по лигавиците, диария и аборти (при бременните). Смъртността може да варира от 10 до 90%. По литературни данни по-чувствителни са козите, а овцете реагират по-добре серологично с образуването на антитела.

• Вирусът не е устойчив дълго време в околната среда. По дълго време се запазва във влажни места, които не са изложени на пряка слънчева светлина (до 72 ч.).

• Основен източник на инфекцията са болните животни и тези в инкубационен стадий. Заболяването се предава при пряк контакт между животните, чрез инфекциозен аерозол или алиментарно. Индиректното предаване на инфекцията има по-малко значение в епизоотологията на заболяването.

• Козите са по-чувствителни към заболяването, а при говедата и свинете след заразяване се наблюдава образуване на специфични антитела, без проява на клинични признаци. Камилите и много диви преживни животни също могат да се заразят и да проявят клинични признаци (газели). Те имат съществена роля в епизоотологията на заболяването, в частност за циркулацията на вируса в ендемичните райони (Близкия Изток).

• Транспортирането (легален и нелегален транспорт) на дребни преживни животни и търговията с живи животни са ключов момент за преминаването на вируса и разпространението му в широк диапазон по света.

• Пасищното отглеждане (сборни стада) играе важна роля в епизоотологията на заболяването.

• Използването на естествено осеменяване (кочове по време на случната кампания) е рисков фактор за разпространението на заболяването.

• Съгласно Европейското законодателство, движението на ДПЖ от трети страни и държави от Близкия Изток към Европейски страни е напълно забранено. Но нелегалното преминаване на животни не е невъзможно. Това особено важи за проливите в Турция между Анадола и Тракия. Откриването на позитивни ДПЖ за чума в европейска Турция (Тракия) е важен сигнал, че освен вируса на чумата по ДПЖ, тези животни могат да бъдат и преносители на други екзотични вирусни инфекции в Европа, като шап, шарка по овцете и козите и др. Анадолската част на Турция е ендемична за много екзотични заболявания (шап по чифтокопитните, серотипове О, А и Asia-1 и други).

• Друг фактор за пренасянето на вируса е сурово или осолено месо от ДПЖ.

• Проникването на вируса от трети страни в страни от Европейския съюз може да стане предимно чрез нелегална търговия и преминаване на животни в граничните райони.

• Лабораторното потвърждаване на диагнозата е задължително. Използвани методи за лабораторна диагностика са конвенционален RT-PCR, ELISA и real time RT-PCR. Филогенетичния анализ на изолатите дава възможност за установяване на вероятния произход на инфекцията и епизоотичните връзки между огнищата. В диференциално диагностично отношение следва да се имат в предвид шап, син език, ектима (Orff), шарка по овцете и козите, заразна плевропневмония по козите, ентеротоксемия.

• В ендемичните по отношение на заболяването страни от Африка, Средния Изток, Азия и в Турция се използват живи атенуирани ваксини. В Европейския съюз обаче няма лицензирана и одобрена за използване ваксина.

• При така създалата се епизоотична обстановка само задълбочените молекулярно-биологични проучвания чрез използването на частичен (на F гена на вируса на чумата по дребните преживни - PPRV) или пълен геномен секвентен анализ би спомогнал за получаването на допълнителна информация за източника на инфекция и начините на заразяване на дребни преживни животни в епизоотичните огнища регистрирани на територията на Р България.

Препоръки на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) към компетентния орган:

1. Повишена информираност и обучение за болестта PPR на фермери и ветеринарни лекари, особено на тези в пограничните райони.

2. По-добра проследимост и контрол на нерегламентирания транспорт на ДПЖ.

3. Своевременни и адекватни ветеринарни мерки при възникване на заболяване.

4. Разработване стратегия за предотвратяване проникване и разпространение на заболяването в България.

5. Следва да се проведе в Референтната лаборатория за чума по дребните преживни животни на ЕС в Монпелие пълен геномен секвентен анализ на изолатите от огнищата на заболяването в България и сравняването им с изолати от епизоотичните огнища в Турция и ваксинални щамове на вируса, за изясняване на вероятния произход на инфекцията и епизоотичните взаимовръзки между огнищата.

1. По-добра информираност на животновъдите за заболяването и особено на тези от пограничните райони.

2. Засилени и обстойни клинични прегледи и аутопсии на овцете и козите направени от ветеринарните лекари, обслужващи животновъдните обекти в пограничните райони.

3. Засилени проверки по пътищата от органите на реда, на всички транспортни средства, превозващи живи животни (всички необходими документи съпровождащи пратката с животни, от където да стане ясен произходът на животните, здравният статус, мястото на произход и крайната дестинация, с какво предназначение са (за клане, доотглеждане, развъждане и други).

4. По възможност избягване смесването и кръстосване на пътищата на придвижване и паша (водопои, мери, пасища, пътища) на отделни стада в населените места.

5. Засилени мерки за биосигурност в животновъдните обекти (използване на дезинфекционна площадка, индивидуално предпазно облекло, ръкавици за еднократна употреба, маски и т.н.)

6. Не е желателно провеждането на събори, изложби, пазари, състезания и други, съгласно чл. 134, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Нормативна база за борба с болестта чума по дребните преживни животни в България

1. Закон за ветеринарномедицинската дейност

2. Наредба № 23 от 14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (Обн. - ДВ, бр. 6 от 20.01.2006 г.; в сила от 01.05.2006 г.);

3. Наредба № 19 от 06.11.2007 г. за ограничаване и ликвидиране на някои екзотични болести по животните и мерките срещу везикулозната болест по свинете (Обн. - ДВ, бр. 95 от 20.11.2007 г., в сила от 20.11.2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 02.02.2010 г.)

4. Наредба № 37 от 31.03.2006 г. за здравните изисквания към животните, от които се добиват суровини и храни за консумация от хора (Обн. - ДВ, бр. 36 от 02.05.2006 г.; в сила от 01.05.2006 г.; изм. и доп., бр. 4 от 16.01.2007 г., в сила от 16.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 106 от 10.12.2013 г. )

5. Директива на Съвета 82/894/ЕИО от 21 декември 1982 година относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (OB L 378, 31.12.1982г., стр. 58—62);

6. Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 година за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете (OB L 62, 15.3.1993г., стр. 69—85);

7. Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 година за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (OB L 18, 23.1.2003г., стр. 11—20)

8. Оперативен план за действия при извънредни обстоятелства („контингенс план“) и Практическо ръководство за борба с PPR – януари 2018 г., публикувани на интернет-страницата на БАБХ.

9. Решение за изпълнение (ЕС) 2018/911 на Комисията от 25 юни 2018 година за установяване на временни защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в България (нотифицирано под номер С(2018) 4071) (OB L 161, 26.6.2018г., стр. 67—69)

10. Решение за изпълнение на Комисията от 04.07.2018 за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в България (нотифицирано под номер С(2018) 4374)

В съответствие с гореизброената нормативна уредба са разпоредени мерки със следните заповеди на изпълнителния директор на БАБХ:

1. Заповед РД-11-1065 от 20.06.2018г. на Изпълнителния Директор (ИД) на БАБХ на основание чл. 47, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и във връзка с констатирани резултати за болестта чума по дребните преживни животни в с. Воден, общ. Болярово;

2. Заповед РД-11 -1088 от 25.06.2018 г. на ИД на БАБХ на основание чл.47, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и във връзка с констатирани резултати за болестта чума по дребните преживни животни в с. Воден, общ. Болярово;

3. Заповед РД-11-1089 от 25.06.2018 г. на ИД на БАБХ на основание чл.47, ал.1, ал.2 и ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и във връзка с констатирани резултати за болестта чума по дребните преживни животни в с. Воден, общ. Болярово;

4. Заповед РД-11-1144 от 28.06.2018 г. на ИД на БАБХ на основание чл.47, ал.1, ал.2 и ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и във връзка с констатирани резултати за болестта чума по дребните преживни животни в с. Кости, общ. Царево, обл. Бургас;

5. Заповед РД-11-1148 от 28.06.2018 г. на ИД на БАБХ на основание чл.47, ал.1, ал.2 и ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и във връзка с констатирани резултати за болестта чума по дребните преживни животни в с. Кости, общ. Болярово, обл, Бургас;

6. Заповед РД-11-1245 от 10.07.2018 г. на ИД на БАБХ На основание чл. 47, ал. 1, ал. 2, ал. 6, чл. 50, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, т. 1, 2, 7, 8, 9, 12 и 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 23 за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните /обн. в ДВ. бр. 6 от 20.01.2006 г./, Решение за изпълнение на Комисията 2018/954/ЕК от 4 юли 2018 година за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в България и във връзка с констатирани положителни резултати за болестта Чума по дребните преживни животни;