Цикъл от 9 сказки



страница1/12
Дата19.01.2018
Размер1.65 Mb.
#48612
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12






ЦИКЪЛ от 9 сказки


изнесени в Дорнах

от 24. 12. 1922 г. до 7. 1. 1923 г.


превод от френски: ДИМО ДАСКАЛОВ

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД


изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие








GA-326

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Р А Ж Д А Н Е Т О
Н А
ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

цикъл от 9 лекции изнесени в Дорнах


от 24. 12. 1922 г. до 7. 1. 1923 г.

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
превод от френски: ДИМО ДАСКАЛОВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


СТР.

1. Предговор към първото френско издание……………................4

Опитностите на една личност, която е живяла в VІІ век преди нашата ера. Човекът е изгубил непосредственото чувстване на природата, както е изгубил живото чувстване на Логоса. Отношенията на човека с Вселената; трите фази на тези отношения.
2. Увод……………………………………………………..................6
3. ЛЕКЦИЯ ПЪРВА……………………………………....................15

Николай Кузански и "братята на общия живот"Съборът от Базел. Борбата против турците. "De Docta Ignorantia". Мастер Екхарт и опитността на нещото. Сигурността на математиката. Коперник.


4. ЛЕКЦИЯ ВТОРА…………………………………….....................23

Математическата мисъл. Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен. Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човека.


5. ЛЕКЦИЯ ТРЕТА……………………………………….................33

Математическата мисъл. Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен. Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човек.


6. ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА……………………………….....................42

Птоломеевата система заменена от Коперниковата система. Джордано Бруно, прехода между двете схващания. Нютон и Бъркли; тяхното становище по отношение на понятията за време, пространство и пр., и по отношение на смятането с безкрайно малките величини.


7. ЛЕКЦИЯ ПЕТА………………………………………...................52

Джон Лок и разликата между първичните качества и вторичните качества. Произволността на тези разлики. Мислите изгубвайки тяхната връзка с външния свят, получава се чувството на несигурност и относителност.


8. ЛЕКЦИЯ ШЕСТА……………………………………...................61

Върху каква действителност почиват фактически първичните качества и вторичните качества. Посоката на височината и разликата между човека и животното. Гьоте и неговото чувство за целостта на човешкото същество.


9. ЛЕКЦИЯ СЕДМА……………………………………...................68

Съвременният човек няма вече вътрешната опитност за тежестта, движението, скоростта, които са станали чисто физически явления. Опитността за течностите, която етерното тяло предаваше, е заменена от законите на химията. Теория на относителността.


10. ЛЕКЦИЯ ОСМА……………………………………....................78

Последните проблясъци на древната наука на посвещението през Средновековието. Йоханес Скотус Еригена. Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията. Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея. Механистичната теория.


11. ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА………………………………........................89

Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека. Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно крайно състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние. Една незаконородена наука: Физиология. Мисията на една антропософска наука. Модерната техника и изследването на Духа.


12. ДОПЪЛНЕНИЕ…………………………….................................101

Възприятие; хоризонтална посока; представата. Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите". Здрави и патологични средства на възприятие. Имаме ли право да използваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието? Целите на антропософията.

Настоящият труд e част от серията цикли от лекции, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското общество. Това общество има като задача изучаваното на учението на духовната наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/. Това изучаване продължава и Свободният университет на духовната наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.

Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползване от членовете на Свободния университет на духовната наука. Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на духовната наука. Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.



ПРЕДГОВОР


Към първото френско издание

В неотдавнашните публикации ние си поставихме задачата да дадем някои от циклите на Рудолф Щайнер, които съставляват основата на неговата Христология или на неговата История на религиозния произход на човечеството. Делото на Рудолф Щайнер в тази област е огромно; ние сме още далеч да го изчерпим и бъдещите преводи ще донесат на френския читател откровения имащи една неподозирана дълбочина.

Но днес ние прекъсваме тази серия от цикли относно най-свещените основи на човешкото развитие, за да се занимаем с една област, която, също така, е извънредно богата и която бе разгледана от Рудолф Щайнер в голям брой цикли, курсове и книги: Областта на познанието.

Днес хората не винаги достатъчно разбират до каква степен проблемата на познанието е интимно свързана с объркаността, която царува в една епоха като нашата; защото това, което всъщност причинява физическата и морална мизерия на нашето време, не се дължи навъншни причини на обедняване и безплодие, а преди всичко на това, че ние не знаем нито да виждаме, нито да разбираме света, който ни заобикаля. Най-често липсва едно разбиране на най-дълбоките причини на злото, т.е. изучаването на това, което в течение на миналите столетия е изопачило начина, по който виждаме света, на това, което е обгърнало с мъгла всичко, което постепенно се е инфилтрирало във всеки поглед. Но за да познаем тези причини в цялата им дълбочина, трябва ние самите да сме добили един ясен поглед: Този, за който Рудолф Щайнер веднъж за винаги ни дава едно блестящо доказателство с този цикъл от лекции. Откакто тези лекции са били изнесени, са минали вече доста години, и въпреки това тяхното съдържание далече изпреварва съвременните разбирания. Всички печални по грешки в мисленето, които са били извършени от тогава насам, са само едно блестящо доказателство за пророческия дух, който е вдъхновил Рудолф Щайнер.

Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от лекции е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година. От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: Построяването на Гьотеанума. След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.

Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха купола от финно изрязано дърво, покрити с леки, лъскави плочи. Наред с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.

През октомври 1920 година Рудолф Щайнер откри този Център на университета на духовната наука, който бе по този начин основан и в който скоро щяха да бъдат открити секции на изкуството и науката.

През тези последни дни на 1922 година, един цикъл от лекции върху "Раждането на естествените науки" трябва да изложи, докъде последните столетие можаха да доведат човешкия дух, с какви граници трябваше те фатално да се сблъскат, най-после, кои човешки способности, временно подтиснати, но продължаващи да живеят, трябваше да възкръснат днес под една нова и регулирана форма, за да допълнят и да продължат делото на модерната наука.

На 31 декември, в края на деня, когато бе държана третата лекция в Гьотеанума, огънят подпален в едно от крилата на паметника обхвана цялата сграда. Когато камбаните удариха, за да възвестят полунощ, куполите рухнаха с искрящи пламъци и от огромния огън, който осветяваше нощта, за още няколко часа останаха като горящи факли само колоните. На разсъмване сградата беше превърната в пепел.

И няколко часа по-късно, в дърводелското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от пожара, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на пожара, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите лекции върху бъдещите проблеми на познанието. В салона неговите ученици бяха по-бледи от него.

Онзи, който без да бъде предупреден, чете тези лекции, не може да намери никаква пукнатина в предаването на идеите, в здравината на мисълта, между петата и шестата лекции.

Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/. Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.

Страниците, които следват са основата на една нова сграда на човешката мисъл. Ако счетохме за много важно да предложим един превод на френски език, това е защото чувстваме едно задължение: Наред с една мисъл, която не брои вече своите развалини и пепелища, трябва да се научим да разкрием в нашия дух перспективите на бъдещето.

С. Рихуе Короз


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница