Цонка Консулова
Изтегляне 182.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.УВОД
Състояние на морските екосистеми пред българското черноморско крайбрежие
Цонка КонсуловаИнститут по Океанология, БАН, П. К. 152, 9000, Варна, e-mail: konsulova@io-bas.bg РЕЗЮМЕ В настоящата публикация са представени особеностите на Черно море, като един от най-изолираните от световния океан морски басейни. Характеризира се еволюцията на пелагичнaтa и бентоснa екосистеми пред българското крайбрежие, на фона на сравнителен анализ с данните през три обособени периода: т.н. “девствен” период (до 1970 г.), критичен (до 1992) и период на частично, колебливо възстановяване на екосистемите (след 1993 г). Oценено е влиянието на морски стопански дейности върху околната среда, хабитатите и биоразнообразието, на базата на което се формулират препоръки за обособяване на протежирани зони и развитие на екологосъобразно култивиране на промишлени видове молюски. Ключови думи: Еутрофикация, Пелагични екосистеми, Бентосни екосистеми, Марикултури. 1.УВОДЧерно море е един уникален морски басейн поради следните особености:
Фигура 1. Профил на сяроводородната зона в Черно море (по Zaitsev & Mamaev, 1997). 
Фигура 2. Основни реки във водосборния басеин на Черно море (по: Kotlyakov & Mandych, 1996). Тези особености поставят Черно море на едно от челните места в списъка на най-застрашените от екологична катастрофа морета в световния океан. Взаимоотношението между живите организми и околната среда, което всъщност представлява най-точното определение на термина “екология”, включва и стопанските дейности и технологии, прилагани от човека, като продуктите от тези дейности много често причиняват замърсяване, което може да има физични, химични, биологични, социални и икономически последици. Най-страшната форма на замърсяване в Черно море е високата степен на еутрофикация, изразяваща се в повишено съдържание на органична материя, както във водната маса, така и на дъното. Еутрофикацията, съпътствана с други форми на акутно замърсяване, води до редуциране на биоразнообразието в крайбрежната зона и откритоморските райони и дестабилизация на пелагичнaтa и бентоснa екосистеми [Konsulov at all., 1998]. В съответствие със степента на еутрофикация и реакцията на биотата, в еволюцията на екосистемите до 1980 г. се разграничават два периода: първият - до 1970 г. се счита за т.н. “девствен” период, през който екосистемите функционират нормално; вторият период (1970-1992) е период на интензивна антропогенна еутрофикация, който се характеризира с негативни промени в структурата и сукцесиите на фитопланктонните съобщества - нарастване на биомасата и “цъфтежите”, водещи до общо влошаване състоянието на екосистемите [Moncheva et al., 1995; Moncheva & Krastev, 1997; Shtereva et al., 1999]. Следващият период (след 1993 г.) се определя като период на понижаване нивото на антропогенна еутрофикация в резултат на рецесията в икономиката на черноморските страни и последвалото редуциране на индустриален и битов вток на замърсители, поради спиране на редица екологонесъобразни производства и дейности. Подобна тенденция се регистрира и за втока на води от река Дунав, като основен източник на антрологенна еутрофикация в северозападната и западната част на Черно море [Cociasu et al., 1997]. Основните цели на настоящата публикация включват проследяване еволюцията в състоянието на пелагичната и бентосна екосистеми на Черно море, определяне на екологичния ефект от някои морски стопански дейности, както и препоръчване на подходящи мерки за стабилизиране и възстановяване на крайбрежните екосистеми. 2. Пелагична екосистема През 80-те години (периода на висока еутрофикация) настъпват драматични промени в пелагичната екосистема (фитопланктон, зоопланктон и рибни запаси) в резултат на навлизането на нови видове - вселенци в Черно море (Фиг.3 – по: Zaitsev, Mamaev, 1997). Изясняването на промените в черноморската пелагична екосистема изисква един по-подробен анализ на базата на получени дългосрочни данни за следните категории организмови съобщества и видове: 1/ Фитопланктон (за периода 1967-1995 г – по данни на Moncheva, S., 1991; Moncheva, S., Krastev, A.,1997 и непубликувани данни за 1996-1998 г); 2/ Зоопланктон (за периода 1967-1995 г – по данни на Konsulov,A, L.Kamburska,1997 и непубликувани данни за 1996-1998 г.); 3/ Едноклетъчния зоопланктер Noctiluca scintillans – численост през пролетно-летните сезони на периода 1967-1998 г. [Konsulov,A, L.Kamburska,1997]; 4/ Ктенофорите-вселенци Mnemiopsis leidyi и Beroe ovata - численост и разпределение [Kideys,E.A.,et al.,1998; Konsulov,A.,L.Kamburska,1998 и непубликувани данни]; 5/ Хамсия – обща биомаса и улови в Черно море : за периода 1967-1997 – по данни на Prodanov, K. et al., 1997 и непубликувани данни. Началото на антропогенната еутрофикация през 70-те години причинява обрат в основните доминиращи фитопланктонни групи, особено през пролетно-летния свезон, като динофлагелатите преобладават над диатомовите микроводорасли. Нарастващата степен на органично замърсяване през 80-те години провокира по-нататъшни драматични промени в структурата, числеността и биологичния цикъл на фитопланктона, като “цъфтежите” стават все по-интензивни, по-продължителни и по-чести, особено през пролетно-летния период. Тези особености, паралелно с увеличаване броят на цъфтежните видове, характеризират в основни линии динамиката на фитопланктона през този период (Фиг. 4 С: по Kamburska et al., 2003). 
Зоопланктонните копеподи Anomalocera pattersoni, Pontella mediterranea, Centropages kroyeri и Oithona nana са обикновени видове през 70-те, но се срещат рядко през 80-те години: през 1973 1989 средната биомаса на O. nana и C. kroyeri е съответно 1.46 mg.m 3 и 2.37 mg.m 3 - почти 6 пъти по-нискa отколкото през 70-те. Обратна тенденция за нарастване на числеността се регистрира при индикаторния за висока степен на еутрофикация вид N.scintillans, който доминира в проявяващите се чести и масивни цъфтежи: докато през 1967 1975 средната му биомаса е сравнително ниска (1364 ind.m 3) през 1978 1988 тя нараства почти 7 пъти, с максимуми през пролетно-летния период. 
Фигура 4. Дългосрочна динамика на: A. Биомаса на пролетно-летния хранителния зоопланктон (mg.m 3) и численост на N.scintillans (ind.m 3) в района на 3 мили от н. Галата; В. Обща биомаса на хамсията и улови в Черно море, средна биомаса на M.leidyi (g.m 2) в Черно море; С. Средна пролетно-лятна биомаса на цъфтежните фитопланктери (1x106 cells/l) – 3 мили пред н. Галата, включително Варненски залив. (По: [Kamburska et al., 2003]). Изключително високи стойности са регистрирани през 1977 г. (125 619 ind.m 3) и 1989 г. (123 424 ind.m 3) (Fig.4 A). Намаляване биомасата на хранителния зоопланктон през 80-те години съвпада с интензифициране на фитопланктонните “цъфтежи” и увеличаване общата биомаса на хамсията, независимо от нарасналия улов на този вид, което се дължи на планираната висока риболовна активност (Фиг. 4 В, C). След депресията през 1989-1991 г. (критично ниска обща и размножителна биомаса и съответно общи улови) биомасата на хамсията достига 637.1 хил.т. през 1993, което е последвано от много високи улови през 1994-1997 г. (285.2 хил.т.), близки по стойност до тези от 1977-1988 (Фиг. 4 B). Критично ниската биомаса в края на 80-те години би могла да се обясни до известна степен освен с преулов, така и с бурното развитие и масираната хищна преса на ктенофората-вселенец M. Leidyii, която се явява и конкурент в храната на хамсията, играейки по този начин важна роля в резкият спад на уловите на пелагични риби в Черно море. 
Фигура 5. Структура на класическата хранителна верига на Черно море преди и след регистрацията на M. leidyi до 1995 г. (По: Yu. Zaitsev – непубликувани данни). Механизмът на навлизане на вторият вид ктенофора – вселенец B. ovata в Черно море вероятно е същият както при Mnemiopsis, а именно пренесен посредством баластни води, от естуарите по Северното Атлантическо крайбрежие, където този вид живее при по-ниска соленост. По литературни данни е известно, че B. ovata се храни само с M. leidyi [Nelson, T.C.,1925; Swanberg N.,1970;Burrell, V.G.Jr., Van Engel, W.A.,1976, По: Kamburska et al., 2003]. Предполага се, че както M. leidyi [GESAMP,1997], така и Beroe са навлезли за първи път в Ч. море по-рано от фактическото им установяване и чак след периода на адаптация и успешна аклиматизация започват да се развиват масово. През 90-те години черноморската пелагична екосистема постепенно преминава от стадий на критична дестабилизация (80-те) във фаза на относително възстановяване, все още твърде колебливо. За това допринася най-вероятно икономическата рецесия в черноморските страни след политическите промени и спирането на редица замърсяващи околната среда производства. Според получените резултати през 1991-1992 настъпва срив във взаимодействията между отделните звена на хранителната верига, типични за 80-те години, като променените взаимоотношения хищник-жертва (M. leidyi/B.ovata) се превръщат в основен, контролиращ екологичното състояние на пелагичната екосистема фактор през 90-те години. Влиянието на M.leidyi върху хранителната верига на морските организми в Черно море е демонстрирано в генерален аспект на Фигура 5. Докато през 50-те биомасата (В) на основните категории организми обезпечава биологичното равновесие на екосистемите, през 70-те (начало на усилена еутрофикация) фитопланктонната биомаса нараства десетократно, което обуславя увеличаване биомасата на растителноядните и детритоядни зоопланктери и съответно на медузите. Запасите на планктоноядните риби също нарастват, а редуцирането на делфините се дължи на интензивен улов. В края на 80-те и началото на 90-те, когато е регистриран максимума в развитието на M.leidyi, спада биомасата на зоопланктона, който хищната ктенофора използва за храна. Рибните запаси също чувствително спадат , което се дължи на хищната преса на M.leidyi - конкурент в храненето на рибите и консуматор на техните яйца и личинки. Популацията на делфините не е в състояние да възстанови числеността си през този период, тъй като и рибните запаси са намалени. Със спадане числеността на M.leidyi през 94-95, в резултат на намаляване на хранителната и база, започва постепенно възстановяване на рибните запаси и увеличаване количеството на делфините. Динамиката в числеността на крайбрежните птици зависи от промените в биомасата на тяхната основна храна - рибите.
Видовия състав на зообентоса от българското черноморско крайбрежие е сравнително добре изучен. Данните от 60-те години показват, че общият брой видове е 1370 принадлежащи към 12 групи (Protozoa,Porifera, Coelenterata, Plathelminthes, Nemathelminthes, Nemertini, Annelida, Arthropoda, Mollusca ,Tentaculata ,Echinodermata, Chordata). С най-много видове се отличават Членестоногите (Arthropoda) – 492 вида, сред които с най-високо биоразнообразие са Харпактикоидите (Harpacticoida)– общо 204 вида. На второ място са червеите: от общо 338 вида , полихетите (Polychaeta) са 102, а нематодите (Nematoda) – 109 вида [Маринов, 1990]. В биоценологичен аспект, подробните проучвания през 1954-1960 г.[Кънева-Абаджиева и др., 1960] показват, че основните зони пред българското черноморско крайбрежие супралиторал, медиолиторал и сублиторал се разделят на 4 главни зооценози (пясъчна, крайбрежна тиня, Митилусова и Фазеолинова тиня), които са изследвани по отношение на качествения, количествен състав и пространствено разпределение на зообентоса (Фиг. 6). Пясъчния сублиторал се характеризира с най-голям брой видове (142), следван от Митилусовата тиня (90), Фазеолиновата тиня (60) и крайбрежната тиня (47 и 42 вида за двете субценози съответно) (Табл. 1 – По: Т. Маринов, 1990). Сред дънните обитатели се установяват две категории аклиматизирани нови видове: далекоморски, представени основно от бентосни животни пренесени чрез корабите (случайни) и Средиземноморски имигранти [Cvetkov, Marinov, 1986]. Подредени според времето на появяването им в Черно море това са Balanus improvisus, Balanus eburneus, Blackfordia virginica, Bougainvillia megas, Mercierella enigmatica, Rhitropanopeus harrisii, Rapana thomasiana, Mya arenaria, Scapharca inaequivalvis. Два вида раци - Homarus gammarus Linnaeus and Alpheus dentipes Guern – се считат за нови Средиземноморски имигранти, последният от които е вече аклиматизиран вид. 
Фигура 6. Пространствено разпределение на зообентосните ценози пред българското черноморско крайбрежие (По: Кънева-Абаджиева, Маринов, 1960). Известно и добре документирано е, че редуцирането на бентосното биоразнообразие и деградацията на съобществата към доминиране на опортюнистични видове отразяват последствията от стресови ситуации в околната среда [Gray, 1989]. Установено е, че еутрофикацията и перманентните “цъфтежи”, последвалите органично обременяване на седиментите и хипоксия в придънните води са основната причина за кризисните състояния на макробентосните съобщества в Северозападната част на Черно море, включително българското крайбрежие. Тези последствия се изразяват в масова смъртност на дънни безгръбначни (и риби), изчезване на чувствителни видове и обедняване на биоразнообразието [Konsulov et al., 1998; Konsulova et al., 1991; Zaitsev, 1993]. Таблица 1. Характеристика на отделните зооценози в мекото сублиторално дъно.
Съществена индикация за ефекта от еутрофикацията е смяната на процентното участие на основните таксономични групи в общият брой видове, поради различията в преживяемостта и способността за адаптиране към влошени условия на средата (в частност към хипоксията) на молюски, ракообразни и полихети. Най-чувствителни към хипоксията са ракообразните – съдържание на кислород под 1.5 – 2.0 мл/л е смътоносно за тях. Полихетите са по-издържливи – те преживяват при концентрации под 0.5 мл/л [Zaitsev,&Mamaev, 1997]. Много двучерупчести молюски издържат на влошени условия на средата, включително хипоксия чрез плътно затваряне на черупките си. Тези особености на отделните групи дънни животни обуславят намаляване биоразнообразието на ракообразните и относително нарастване броя на молюските. Нарастването на трофичния потенциал (органична материя) обуславя и навлизането на нови видове молюски-вселенци като Mya arenaria and Scapharca inaequivalvis, докато много чувствителни ракообразни – десетокраки раци като Upogebia pusilla и ракът – плувец Macropipus holsatus се срещат по-рядко [Konsulova et al., 1991].  
A BФигура 7. Тенденция в процентното участие на основните таксономични групи в общия брой зообентосни видове (A) и средната биомаса (B) (По: Todorova et al., 2000). Един сравнителен анализ за участието на трите основни таксономични групи в структурата на дънната макрофауна през периодите 1954-57г., 1982-85г. и 1996-1997г. показва тенденция за намаляване на делът на ракообразните: от 36.8% през 1954-57 до 27.5% през 1982-85 и 24.27% през 1996-1997. Обратната тенденция за нарастване на видовото богатство се регистрира при молюските (Фиг. 7 A). Друго доказателство за повишената степен на еутрофикация е силното увеличаване числеността на полихетите (Fig 7 B). Обратно на пелагичните съобщества в които се наблюдават колебливи тенденции за постепенно възстановяване през последните години, по отношение на дънната макрофауна се установява, че деструкцията е по-силно изразена през 1996-97 в сравнение с 1980-те години. Това се дължи на факта, че реакцията на дънните обитатели на известно подобряване качествата на водната среда изисква един по-продължителен период за възстановяване и стабилизация. По-ниското биоразнообразие на зообентоса (около 4 пъти по-ниско в сравнение със Средиземно море) и по-високата степен на чувствителност на черноморската фауна към неблагоприятни условия на средата изискват специално внимание при експлоатацията на морските ресурси. Един от най-важните проблеми за разрешаване пред морските еколози днес е да се направи реална оценка за екологичния ефект от промишлените дейности в Черно море. Едно от основните препятствия за нормалния процес на възстановяване на дънните организмови съобщества пред българското крайбрежие през последните години е дънното тралиране за охлювът – вселенец рапана (Rapana thomasiana). През т.н. “девствен” период за Черно море (до края на 60-те години) естествените мидени полета са обезпечавали биологичното равновесие в крайбрежните екосистеми благодарение на мощната биофилтрационна дейност на черната мида. От 70-те години насам популацията на черна мида M. galloprovincialis чувствително намалява в резултат на развитието на хищния охлюв-вселенец рапана Rapana thomasiana, масова смъртност поради кислороден дефицит в придънните води в пост-цъфтежните периоди и затрупването им с тиня, вследствие на интензивно дънно тралиране за риба [Zaitsev & Mamaev, 1997; Zaitsev, 1993]. Промишленият добив на рапана в Черно море се развива бързо след 1990 г. и се превръща в сериозна заплаха за мидените полета. Първоначално този охлюв се добива от леководолази, но през последните 6-7 години силно се интензифицира добивът му чрез дънно тралиране, което се осъществява върху мидените полета, където рапана намира своята основна храна – мидите. Броят на тралиращите кораби нараства близо три пъти от 1996 г. до 2000 г., което резултира в трикратно увеличаване на уловите (Фиг.8).
Фигура 8. Общ улов на рапани (тегло на месото в тонове – t) и брой на тралиращи кораби по години (по данни на Национална Агенция Митници и Изпълнителна Агенция по Рибарство и Аквакултури). Преуловът на рапана води до значителен спад на уловите през 2001г (около 2 пъти по-ниски), което означава значително намаляване числеността на популацията му, съпроводено от сериозна деструкция на мидените полета. Огромни количества травмирани миди, които се явяват приулов при тралирането, се изхвърлят от борда на корабите на морското дъно, където те гният, причинявайки хипоксия и масова смъртност на дънни безгръбначни и риби през 1999-2001 г. По този начин непрекъснатото дънно тралиране за рапана се явява сериозно препятствие за процеса на възстановяване на дънната ецосистема пред българския бряг, деструктирана вследствие антропогенната еутрофикация [Todorova, Konsulova, 2000]. За изследване екологичния ефект от дънното тралиране за рапана през 1999 г. пред Варненски залив бе създадена защитена със специално конструирани протекторни блокове зона, по примера на изкуствените рифове използвани в Средиземно море. В интензивно тралиран район на дълбочина 18 м., с площ 648 ха бяха разположени на дъното 45 бетонови пирамиди с повърхност 1.53 м2, снабдени с шипове и вдлъбнатини за убежище на дънните обитатели. Тази защита доведе до редуциране негативния ефект от тралирането в протежираната зона и благоприятства възстановяването на бентосните съобщества: след 2 годишен период процентното покритие с мидени петна в тази зона (Фиг. 9-A) бе 4 пъти по-високо в сравнение с тралирана зона (Фиг. 9-B). A B Фигура 9. Сонарни снимки на протежирана (A) и тралирана зони (B) ( Konsulova et al., 2002)  
A B Фигура 10. Общ и по групи брой видове (A) и биомаса (B) на макрофауната в мидените петна (MP) и тинестите петна (SP) в протежираната зона (PS) и тралирана зона (TS). Общият брой зообентосни видове е по-висок в протежираната зона (PS - 64) в сравнение с тралираната (TS). Както е видно от Фиг. 10-А с най-голям брой видове се отличават мидените петна в протежираната зона (PS-MP) – 52, а най-бедни са тинестите петна в тралираната зона (TS- SP) – 38 вида, което се дължи основно на редуцирания брой ракообразни. Последните са типични обитатели, съпътстващи основния вид - черната мида, поради което те са зависими от намаляване числеността на нейната популация. Средната плътност на макрофауната е максимална в мидените петна на тралираната зона (TS- МP - 24180 екз/м2) и минимална в тинестите петна на протежираната зона (PS-SP - 14459 екз/м2), но това се дължи на доминирането на представителите на червеите (90.6%), които, като издържливи на влошени условия на средата се развиват в екстремни количества при стресови ситуации в околната среда (Фиг.10-B). Мидените полета се отличават с разнообразен комплекс от обитатели, който се разрушава чрез дънното тралиране директно или посредством негативното въздействие върху ключовият вид – черната мида. Получените резултати показват, че дънното тралиране причинява сериозни щети както на дънната фауна обитаваща мидените полета, така и на хабитата, които се изразяват най-общо в следното: нарушена възпроизводителна способност на популацията черната мида, намаляване на биоразнообразието, особено на ракообразните, от които някои видове са включени в Червената книга на Черно море, деструкция на хабитата, изразяваща се в затиняване на субстрата, което резултира в промяна на дънното съобщество от типа “мидено поле” към типа “тинест хабитат”, характерно с бурно развитие на опортюнистичните видове червеи. Създаването на “протежирани зони” ограничава негативния ефект от тралирането и стимулира възстановяването на мидените полета [Konsulova et al., 2002].   
Фото 1. Колектор с промишлена продукция Фигура 11. Щормоустойчива инсталация култивирани миди в района на г. Созопол. тип “Звезда” в района на н. Калиакра [Konsulov, 1980] В резултат на научно-обосновано предложение за вредното влияние на дънното тралиране върху екосистемите тази стопанска дейност бе забранена със Закона за Рибарство и Аквакултури приет през 2000 г. Липсата на ефективен контрол от оторизираните държавни органи, обаче, обуславя необходимостта от създаване на мащабни протежирани зони в най-интензивно тралираните райони. Черната мида M. galloprovincialis е единственият вид от молюските, който се използва за консумация от населението на черноморските страни. От екологична гледна точка култивирането на миди се явява един метод за имплантиране на дънни, многовидови съобщества в пелагиала, които се отличават, освен с богато биоразнообразие и с мощен биофилтрационен капацитет, което обезпечава възстановяване на биологичното равновесие в крайбрежните екосистеми. При тази дейност се създава и едно ново бентосно съобщество в зоната под мидените ферми, което е подобно на естествените мидени полета. Високото качество на получената продукция култивирани миди отговаря на всички санитарно-хигиенни норми за хранителни продукти, а стопанската дейност съответства на съвременните изисквания за устойчиво използване на живите морски ресурси. На базата на подробни биологични изследвания през 1984 г. бе създадена необходимата нормативна документация за развитие на тази дейност (Photo 1; Fig. 11) [Konsulova, 1984]. В Националната Стратегия за развитие на марикултурите в България се препоръчва да бъдат приети на правителствено ниво законодателни преференции за фермерите, които практикуват култивиране на миди, като една алтернатива на унищожителното за дънната фауна и флора дънно тралиране. ЛИТЕРАТУРА Cociasu, A., V. Diaconu, L. Popa, L. Buga, I. Nae, L. Dorogan, and V. Malcu, “The nutrient stock of the Rumanian shelf of the Black Sea during the last three Decades”. In: NATO ASI Series, Environment, (E.Oszoy & E.Mykaelian, Eds), 2/27, pp. 49-63, Kluwer Academic Publishers, New York, 1997. Cvetkov, L. and T. Marinov, Faunistic invasion in the Black Sea and changes in its benthic ecosystems, Hydrobiology, 27 (1986), 3-23. GESAMP,. Opportunistic settlers and the problem of the ctenophore Mnemiopsis leidyi invasion in the Black Sea. Reports and studies,58 (1997) 50. Gray, J., Effects of environmental stress on species rich assemblages, Biol.J.Linn.Soc., 37 (1989) 19-32. Kamburska, L., S. Moncheva,A.Konsulov,A.Krastev,K.Prodanov. “The invasion of Beroe ovata in the Black Sea a warming signal for ecosystem concern”. In: Proc Inst. Oceanology (V. Dachev Ed.), 4, pp.111-123, BAS, Varna, 2003. Kaneva-Abadjieva, V. and T. Marinov. “Zoobenthos distribution in the Bulgarian Black Sea area”, In: Proc.Inst.Fish., (V.Abadjieva Ed.), 3, pp. 117-161, Varna, 1960. Kideys,E.A., Gordina,A.D., Niermann,U., Uyzal,Z., Bingel, F., “Distribution of eggs and larvae of anchovy with respect to ambient conditions in the Southern Black Sea during 1993 and 1996”. In: Ecosystem Modeling as a Management Tool for the Black Sea., (L. Ivanov & T. Oguz Eds.),1, pp. 189 198, Kluwer Academic Publishers, New York, 1998. Konsulova, Ts., Ph. D Thesis, “Biological basis for mussel cultivation”, Inst. Fish., Varna, 1984. Konsulova, Ts., Konsulov, A., S. Moncheva, Compt.Rend.Acad.Bulg.Sci., 44/8 (1991) 113-117. Konsulova, Ts., Tasev, V., Todorova, V., Konsulov, A., The effect of bottom trawling on mussel beds along the Bulgarian Black Sea coast, Mediterranean Marine Science (in print). Konsulov, A. et al., Black Sea Biological Diversity, UN Publications, New York, 1998. Konsulov, A. “Storm-proof floating structure for mussel and oyster farming” In: Proc. Inst. Fish., pp. 113-120, Varna, Bulgaria, 1980. Konsulov, A, L.Kamburska, “Sensitivity to anthropogenic factors of the plankton fauna adjacent to the Bulgarian coast of the Black Sea”. In: NATO ASI Series, Environment, (E.Oszoy & E.Mykaelian, Eds), 2/27, pp. 95 104, Kluwer Academic Publishers, New York, 1997. Konsulov,A., L.Kamburska, “Black Sea zooplankton structural dynamic and variability off the Bulgarian Black Sea coast during 1991 1995”. In: Ecosystem Modeling as a Management Tool for the Black Sea, ( L. Ivanov & T. Oguz Eds.), 1, pp. 281 293, Kluwer Academic Publishers, New York, 1998. Kotlyakov, V. M. and A.F. Mandych, “Current Trends and Environmental Issues of the Black Sea Regional Development”.In: NATO ASI Series, Environment, (Kotlyakov, Upperbrink, Metreveli, Eds), 2/46, pp. 29-52, Kluwer Academic Publishers, New York, 1998. Marinov, T., Zoobenthos of the Bulgarian sector of the Black Sea. Bulg.Acad.Sci.Publ., Sofia, 1990. Moncheva, S.,Ph. D Thesis, “Ecology of common Black Sea phytoplankton species under the influence of anthropogenic eutrophication”., Inst. Fisheries, Varna, 1991. Moncheva, S., V. Petrova-Karadjova and A. Palasov, “Harmful Algal Blooms along the Bulgarian Black Sea Coast and Possible patterns of Fish and Zoobenthic mortalities”. In: Harmful Marine Algal Blooms, (P.Lassus, G.Arzul, E.Denn, P.Gentien Eds.), pp. 193-198, Lavoisier Publ. Inc., 1995. Moncheva, S., Krastev, A., “Some aspects of phytoplankton long term alterations off Bulgarian Black Sea shelf”. In: NATO ASI Series, Environment, (E.Oszoy & E.Mykaelian, Eds), 2/27, pp. 79 94, Kluwer Academic Publishers, New York, 1997. Prodanov, K. et al., Environmental management of fish resources in the Black Sea and their rational exploitation. FAO Studies and Reviews, 68, (1997) 178. Shtereva, G., S.Moncheva, V.Doncheva, O.Christowa and I. Shterev, “Changes in Chemical Parameters in the Bulgarian Black Sea Coastal Area as an Indication of the Ecological State of the Environment”, In: Wat.Sci.Tech., 39/8, pp. 37-45, (Elsevier Publ.), 1999. Shtereva, G.,A. Krastev, O. Hristova. “Seasonal changes of nutrients and oxygen in the Bulgarian Black Sea coastal area”, In: Environmental Protection Technologies for Coastal Area, pp. 348-356, Varna, Bulgaria, 2001. Todorova, V. and Konsulova, Ts., Long term changes and recent state of macrozoobenthic communities along the Bulgarian Black Sea coast, Mediterranean Marine Science, 1/1 (2000) 123-131. Zaitsev, Yu.P., and V.Mamaev, Biological diversity in the Black Sea, UN Publications, 1997. Zaitsev, Yu.P.,Impact of eutrophication on the Black Sea fauna, FAO Studies and Reviews, 64 (1993) 63-86. Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 5 -> Lekcii Course 5 -> Lekcii Course 5 HTML Lekcii Course 5 HTML -> 1. Кои са решаващите фактори за формиране на черноморската флора и фауна? Lekcii Course 5 HTML -> Здраве и безопасност в пристанищни райони Lekcii Course 5 HTML -> Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България Lekcii Course 5 HTML -> Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони Lekcii Course 5 HTML -> Програма за опазване и възстановяване на околната среда 2002 2005 г. Бургас, май 2002 г. Въведение Lekcii Course 5 HTML -> Ролята на проекта арена в Глобалната Система за Наблюдение на океана и приносът му за пристанищата като крайни потребители на оперативна океанографска информация Lekcii Course 5 HTML -> Българско и международно право за екологичен мениджмънт на пристанищни райони Lekcii Course 5 HTML -> Състояние на околната среда на пристанище варна Lekcii Course 5 HTML -> IX. план за действие атмосферен въздух Lekcii Course 5 HTML -> Биография име : коста тончев донев народност : Българин Изтегляне 182.91 Kb. Сподели с приятели:
|
