Цветалин Пенков-Кмет на Община Девин задание за изработване на общ устройствен план



страница1/2
Дата22.10.2018
Размер459.75 Kb.
#92193
  1   2




О б щ и н а д е в и н


Утвърждавам:

Цветалин Пенков-Кмет на Община Девин


ЗАДАНИЕ
ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН

НА ОБЩИНА ДЕВИН, ОБЛАСТ СМОЛЯН

2013 г.

УВОД

Община Девин е разположена в югозападната част на планината Родопи по течението на р.Въча и граничи с общините Смолян, Борино, Батак, Кричим, Перущица и Чепеларе, а на юг – с Република Гърция. Община Девин е една от десетте съставни общини на област Смолян и е с площ от 575 кв.км. Заема северозападната част на Смолянска област.

       Общинският център град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е  на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на Чернатица. Отстои на 45 км. северозападно от гр.Смолян и на 220 км. от гр.София. 

          Населението на община Девин  наброява 13 580 души, от които 7128 живеят в общинския център гр.Девин. Общината се състои от 16 населени места –един град и 15 села- с.Беден, с.Брезе,с.Водни пад, с.Грохотно, с.Гьоврен, с.Жребово, с.Кестен, с.Лясково, с.Михалково, с.Осиково, с.Селча, с.Стоманово, с.Тешел, с.Триград, с.Чуреково.

Релефът на общината е планински, със стръмни и недостъпни на места склонове и дълбоки долове, с полегати до стръмни била. Климатът е преходноконтинентален и се характеризира с по-ниски летни температури и обилни валежи. Общината е богата на водни ресурси: карстови извори, реки, язовири, както и топли минерални извори с температури на водата от 16º до 76 ºС в находищата „Беденски бани” до с.Брезе, в гр. Девин (вода с много добри трапезни качества), с.Михалково (естествено газирана въглекисела вода – трапезна и за лечение), местността „Посестра” и в кв. „Настан”.

Община Девин се явява важен инфраструктурен възел за съседните общини поради нейното местоположение и значението на град Девин като център в транспортно, енергийно и комуникационно отношение.

Девинска община попада в планинската климатична област. Сравнително голямата надморска височина, силно пресеченият релеф и най-вече високо издигащото се главноморфохидрографско било не позволява проникването на Средиземноморското климатично влияние.

Горските територии включват площа на Държавния горски фонд и заемат 383 245 дка (67%) при средно за област Смолян 60,5%) към 2010 г.


Общият устройствен план на община Девин ще се изработи съгласно това задание.

На основание чл. 126 ал. 4 на ЗУТ, Общият устройствен план на общината ще се изработва в две фази както следва:

– Първа фаза - Предварителен проект;

– Втора фаза - Окончателен проект

Съдържанието и обема по всяка фаза се определя от чл. 18 и чл. 19 на Наредба № 01/8 на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Изпълнителят на проекта стриктно изпълнява тези нормативни изисквания за обхвата на ППР и по своя инициатива включва някои нови проучвания, които ще подпомогнат изработването на нов актуализиран Общински план за развитие – в частта му имаща отношение към устройственото развитие и планиране на община Девин.

Изработването на ОУП на общината съвпада с новата регионална политика на държавата и с необходимостта от формиране на силни икономически структури. Това предизвикателство наред със съществуващите проблеми поставя пред ОУП и един нов акцент в проучванията, а именно – създаване на устройствени условия за едно ново количествено и качествено развитие на общината в периода до 2025 г. Прогнозният период , за който се създава ОУП на община Девин е 2025 г. Нормативните актове, на базата на които се изработва ОУП са:

– Закон за устройство на територията с неговите последващи изменения.

– Наредба № 01/8 на МРРБ;

– Наредба № 7 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;

– Закона за опазване на околната среда и поднормативните му наредби

– Програма Екологична мрежа “НАТУРА 2000”;

– Ведомствена нормативна уредба и др.

Използваната при разработването на аналитичната част информация е на база на официално публикуваните данни на Националния статистически институт, регионална служба “ГРАО”, експертни оценки и др. Графичната информация е на основата на топографски карти, кадастър и схеми, предоставени от съответните отдели на общинската администрация.

Общият устройствен план на общината се изработва в М 1:25000, а придружаващите го схеми – в М 1:50000, или в други подходящи мащаби, когато се отнасят и за територии извън общината.


І. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНАТА


    1. Цели на плана. Главна цел

Главната цел на общия устройствен план на общината е да създаде пространствена планова основа за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие с приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Девин природни, културно- исторически, туристически и други ресурси.
Цели

Изхождайки от принципите на устойчивото развитие за баланс между екологично равновесие, икономически растеж и социален просперитет, при пестеливо използване на природните ресурси, постигането на главната цел се предпоставя от изпълнението на следните цели:

• Регулиране в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбанизация на територията на общината в граници, които да не накърняват целостта и стабилността на природната й среда.

• Създаване на необходимите устройствени условия за реализиране на стратегическите документи по ЗРР

• Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техническо съоръжаване на жизнената среда в населените места и останалите обитавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти.

• Планиране на територията на общината да става по начин, осигуряващ съхраняване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природното и културно наследство на общината.

• Да се създаде планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на урбанизираните територии и на териториите извън тях, обвързано с Националната стратегия за регионално развитие и с областните и общинските планове за развитие;

• Да се създаде условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно социално-икономическо развитие;

• Да се осигури равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при гарантиране на правата им;

• Да определят границите на териториите, в зависимост от основното или конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването им;

• Да се определят насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии с оглед постигане на оптимална териториална структура;

• Да се създават възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение;

• Да се предвиждат подходящо развитие на техническата инфраструктура и обвързването на националните инфраструктурни коридори с европейските;

• Да се определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на културно-историческото наследство;

• Да се определят правила и нормативи за прилагане на устройствените планове съобразно местните и регионални характеристики на териториите - предмет на устройственото планира
1.2. Задачи на плана

Основните задачи на плана могат да бъдат определени, както следва:

• Определяне на общата структура на територията.

• Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони .

• Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура.

• Обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на общината.

• Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение.

• Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита.

• Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им.

• Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно- историческото наследство и природните забележителности.

• Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последователност на реализирането им във времето.
1.3. Общи изисквания към плана
Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:

• Доразвиване на положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на общината.

• Пълноценно отчитане външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво.

• Формиране на комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени регионални диспаритети между отделни части на общинската територия.

• Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване.

• Създаване на устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им.

• Създаване условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура.

• Осигуряване на възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия - общинско задължение.

• По отношение на икономическото развитие на общината се прилагат постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването.

• Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на основното предназначение на територията като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.

• Създаване на оптимална структура за комплексно устройство и устойчиво екологосъобразно развитие и изграждане на урбанизираните територии;

• Определяне на режима за устройство на урбанизираните територии;

• Определяне на възможните посоки за териториално развитие на населените места и условията за използване на прилежащата природна среда за бъдещо урбанизирано развитие;

• Екологосъобразно съвместяване на функции и дейности в благоустроена среда като част от единно обвързаната система за социално-икономическо развитие на общините;

• Подходящо пространствено и икономично провеждане на комуникационно- транспортната мрежа за решаване на транспортното обслужване на населението, развитието на масовия обществен пътнически транспорт (МОПТ), обвързано с населените места от общината и със съседните общини;

• Определяне на технически параметри и условия за усъвършенстване и развитие на техническата инфраструктура;

• Определяне на условия за ползване на природните елементи в урбанизираните среди, като се гарантира тяхното съхраняване и развитие.

Във връзка с горните изисквания, за населените места, за съществуващите и новопредвидени селищни образувания, както и за други части от общинската територия, с ОУПО може да се определят територии с общо и преобладаващо

предназначение и самостоятелни терени с устройствен режим, вкл. при необходимост:

- за жилищни нужди;

- за производствени и складови дейности;

- за рекреационни дейности;

- за озеленени площи;

- за спорт и атракции;

- за културно-историческо наследство;

- за обществено и делово обслужване;

- за движение и транспорт;

- за инженерно-техническа инфраструктура;

- за комунално обслужване;

- за земеделска дейност;

- за горски насаждения;

- за водни площи;

- за природна защита;

- за превантивна защита;

- за възстановяване и рекултивация;

- за специално предназначение;

- за смесено предназначение;

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови територии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

- територии за прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия ;

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначение да се извърши съгласно Наредба № 7/2001 г., при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони и на фактическото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвижданията на действащия устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във фактическата обстановка и/или предвижданията на ОУПО налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУПО.


ІІ. ФАЗИ НА ИЗРАБОТВАНЕ
Общия устройствен план на община Девин ще бъде изработен в две фази:

- Предварителен проект на ОУПО

- Окончателен проект на ОУПО
III. НЕОБХОДИМИ ИЗХОДНИ ДАННИ
Общия устройствен план ще бъде изработен след събиране и представяне на необходимите изходни данни в текстова, таблична, графична и друга информация, а именно:

- Данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данни за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данни за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър.

- Данни за надземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за транспортните съоръжения (железопътни линии, пътища, мостове, бродове, пристанища и други), за хидрографията, за растителната и почвената покривка, ландшафта и за релефа се извличат от топографските и специализираните карти и регистри.

- Данни за подземните сгради, за подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за защитените природни обекти, за обектите на културно- историческото наследство, както и други специфични данни за териториите се ползват от специализираните карти, регистри и информационни системи на централни и териториални администрации и на дружества.

Като техническа основа на общия устройствен план да се съставя опорен план, който съдържа посочените по-горе данни за територията на общ. Девин.
IV. ИЗИСКВАНИЯ НА ОУПО ЗА ПРОСТРАНСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТДЕЛНИТЕ КОМПОНЕНТИ
4.1. ИКОНОМИКА

4.1.1. Земеделие

-Планът трябва да предвижда опазването на земеделски земи от І до ІV категория.

- Строителството в земеделски земи ІІІ и ІV категория, може да бъде предвидено само по изключение, когато не съществува друга териториална възможност.

- Да се въведе режим без право на промяна на предназначението за някои обработваеми и необработваеми земи и ценни от ландшафтна гледна точка територии.

- Земеделските територии с право на промяна на предназначението да бъдат диференцирани съобразно бъдещото им предназначение.

Планът трябва да предложи пространствената организация на селищни образувания (урбанизирани територии извън границите на населени места), за разширяване и модернизация на селскостопанската инфраструктура. При устройването на дейностите, осигуряващи развитието, да се вземат предвид вече съществуващите локализации на подобна инфраструктура, напр. старите селскостопански дворове.

Да се предвидят възможности за изграждане на нови оранжерийни комплекси.

При определянето на предназначението на територията следва да се преценят възможностите за съвместяване на обекти на инфраструктурата, обслужващи земеделието и животновъдството, с преработвателни предприятия на селскостопанска продукция, доколкото това е допустимо от санитарно-хигиенна гледна точка.

Правилата за прилагане на плана следва да изискват изграждане на локални пречистватлни съоръжения за отпадните води към съществуващите и новопредвидените обекти на животновъдството и преработката на животинска продукция, респ. в устройствените зони, в които е допустимо разполагането на такива обекти.

Сред елементите на селскостопанската инфраструктура следва да се споменат и тържищата (борсите) на земеделска продукция . Създаването на такива е предвидено в ОПР.

Описаното по-горе ориентировъчно насочване на различните видове дейности по землища и съответното конкретно разполагане на устройствените зони с ОУПО следва да бъдат съобразени с другите природни и териториални ресурси със значение за регионалното и социалното развитие по места, за да се избегне рискът от компрометирането им.

Необходимо е да се вземат предвид вече настъпили промени на предназначението на земеделски земи за сходни нужди, като се вземат предвид само такива с променено предназначение. Новопредвидените образувания да не засягат висококатегорийни земеделски земи. Да се отчитат възможностите на транспортната и друга техническа инфраструктура. При оформянето на плановите решения за локализация на нови обекти на селскостопанската инфраструктура в максимална степен следва да се използват дворовете на бившите ТКЗС и ДЗС, доколкото още не са изчерпани резервите им.
4.1.2. Горско стопанство

Въпреки наличието на гори със стопанско предназначение, техният потенциал за развитие на мащабни дърводобивна и дървопреработвателна дейности не може да се оцени като значителен. Поради това и заради близостта на територии за вилен отдих, с ОУПО следва да се осигури опазване и възстановяване на залесените територии, респ. увеличаване дела на курортните гори и горски паркове за сметка на горите със стопанско предназначение, като въведе правила и нормативи за устройството и опазването им.

Задачите на ОУПО по отношение на горските територии са:

- отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони и ловното стопанство, както и устройствения им статут, съгласно Закона за горите;

- формулиране на предложение за увеличаване дела на курортните гори и горските паркове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии;

- регламентиране на поемния капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра, осигуряването им с транспортен достъп и водоснабдяване, както и свързването им със мрежите на електроснабдяването

- Режимът на устройство на горските територии да бъде без право на застрояване.

- Да се предвиди залесяване на изоставени и ерозирали земи.


4.1.3. Промишленост и логистика

Общинският план за развитие поставя акцент върху развитието на логистични центрове, като възможност за осигуряване на повече работни места. За това се предвижда широк набор от мерки, вкл. стимулиране форми на публично-частно партньорство, участие с общинска поземлена собственост и пр. Като приоритетни, освен логистиката, са посочени екологично чистите производства .

Заявените намерения и реализации през последните години очертават териториите, привличащи инвестиционните интереси в сферата на производствените и складови дейности.

Горните обстоятелства предопределят набор от изисквания към ОУПО. Той трябва да предложи пространствената организация на приградски и главно междуселищни производствени територии за малки и средни предприятия, предимно за екологично чисти подходящи подотрасли, целящи стабилизиране на работната сила на селата . За целта е необходимо ОУП на общината:

- да определи по местоположение и разновидност редица локализации, като в отделни случаи може да се посочи и отраслов профил на територията, с оглед съблюдаване на изисквания от санитарно-хигиенно естество. За осигуряване на условия за провеждане на общинската политика, месторазположението може да бъде съобразено с наличието на поземлени имоти - общинска собственост;

- да се осигури съответствие с предвиждането на ОПР;

- да се предвидят територии за нови логистични центрове, индустриални паркове и технопаркове;

- да се предвидят територии за търговски центрове, разположени в извънурбанизираната територия;

- новопредвидените урбанизирани територии, предназначени за производствени и складови дейности, да съобразят вече настъпилите промени на предназначението на земеделски земи. Да се ограничи до максималната възможна степен включването на висококатегорийни земеделски земи;

- при наличие на наднормен шум или замърсяване на въздуха, с Правилата за прилагане на плана да се изисква от последващите подробни устройствени планове обектите да се ситуират така, че необходимият сервитут да бъде в обхвата на промишленото съсредоточие;

- да осигурява пряка връзка с републиканската пътна мрежа, без преминаване през населени места или селищни образувания за отдих;-

- да предвижда при необходимост изолационно озеленяване.


4.1.4. Туризъм

Потенциалът на туристическите ресурси на общината предявява към Общия й устройствен план следните основни изисквания:

- с устройствените си предвиждания, правила и нормативи планът да осигури в максимална степен едновременно социализацията и опазването на всички ценни природни и антропогенни дадености - природозащитени обекти, културно- историческо наследство;

- да създаде условия за развитие на териториите, подходящи и привлекателни за разполагане на инфраструктура, обслужваща отдиха – ваканционни селища, хотели, почивни станции, както и вили, организирани в селищни образувания,

- да определи териториите, подходящи за развитие на нови селищни образувания с предназначение за вилен отдих, и да въведе (чрез Правилата за прилагане на плана) правила и нормативи за устройството и застрояването им, които да гарантират недопускане на експлоатационно пренатоварване, безконтролно ползване на ресурса, необратими промени в естествената среда, всякакъв вид замърсяване от човешки дейности, включително с наднормен шум;

- развитието на инфраструктурата на търговията, услугите и спорта в локализационен аспект да отчита териториалното разположение на туристическа и курортна активност в и извън общинските граници, така също и преминаващите магистрали и други републикански пътища, с оглед увеличаване на обслужвания контингент, в т.ч. и транзитните потоци;

- да предвиди развитие на транспортната и друга техническа инфраструктура, осигуряващо качествено обслужване на туристическите обекти и на населените места и селищните образувания за настаняване и друго обслужване на туризма и отдиха, както и с курортните дестинации в и извън границите на общината ;

- при определянето приоритетите и последователността на реализацията на предвидените в плана мероприятия с публичен характер, основно – за доизграждане и модернизация на техническата инфраструктура, сред критериите да се включи и потенциалът на отделните населени места, селищни образувания или обекти като база и стимулатори за развитие на рекреацията и туризма.

- да се определи рекреационните ресурси на общината;

- да се определят рекреационните капацитети и урбанистичните натоварвания, като не се допускат по –големи;


4.1.5. Търговия и услуги

Дейностите, съставляващи сектора, естествено се вписват сред онези, които определят развитието на общината, доколкото:

- обогатяват стопанския потенциал на общината и осигуряват допълнителни работни места.

- осигуряват повишаване качеството на живот на населението, респ. допринасят за стабилизирането на селищната мрежа и балансираното развитие на отделните части на територията чрез обогатяването си в териториален план и като асортимент.

Планът трябва да осигури условия за реализация на заложеното в ОПР развитие на сектора, като предложи подходяща пространствената организация чрез посочване на локализации край и извън населените места за формиране на селищни образувания - средоточия за търговско и друго обслужване.

В зависимост от разположението и адресирания контингент, в тях ще се развива ежедневно и периодично обслужване или епизодично обслужване, търговия на едро и пр. Така, освен териториално насочване в зоната около общинския център и главните комуникационни трасета, планът следва да

предложи локализации и във вътрешността, с оглед подобряване на обслужването на цялата общинска територия, в частност – на малките населени места със затруднено обслужване, както и на прилежащите територии в съседни общини. Локализирането на тези дейности да се търси във връзка със средищните селища, както и в удобна близост (връзка) до прилежащите вилни зони, ваканционни селища, приемната зона на летище и пр.

4.1.6. Строителство

Строителната активност в региона ще продължава да бъде генератор на стопанска активност, експлоатираща местните ресурси и създаваща работни места. И понастоящем, освен добивът на инертни материали и суровини за нуждите на строителството, на територията функционират големи производствени предприятия на строителната промишленост.

На нивото на ОУПО, устройствената проблематика, свързана с развитието на отрасъла, включва определянето на режими, с които да се осигури ненарушаване на общата екологическа обстановка и жизнените условия в населените места, респ. предпазване на ценни ресурси, подходящи за развитие на други обществено значими дейности, от компрометиране или унищожаване. С оглед на това с Плана следва:

- да се елиминират възможностите за неблагоприятно съвместяване (въздействие) на дейности по изработване на строителни материали - керамични изделия, бетонови или битумни смеси и др. с чисти производствени дейности, обществено обслужване или обитаване;

- да се осигурят възможности за ограничаване интензивното преминаване през населените места на транспортна техника, обслужваща добивната и производствената дейности;

- да се предвидят рекултивационни мероприятия за местата на добив на материали след приключване на експлоатацията им.
4.2. Обитаване и развитие на урбанизираните територии

4.2.1. Изисквания по отношение стабилизирането на селищната мрежа. Анализът очертава неблагоприятна демографска структура в община Девин. Непрекъснато намаляване на населението. Най-голямо процентно намаление за анализирания период се наблюдава при селското население, а най-малко при населението на гр. Девин. Това се дължи на застаряване и съответната повишената смъртност на населението в селата и високата миграция. В смъртност и раждаемост на населението, регресивната възрастова структура няма да бъде преодоляна напълно в перспективата на 2020 г. и обезлюдяването на част от селата ще продължи. В този перспективен срок няма да бъдат преодолени и очертаните диспропорции в териториалното разпределение на населението. Вероятно ще се запази, а дори и засили интензивността на ежедневните трудови и културно- битови пътувания в община и извън нея.

Към ОУПО се адресират следните изисквания:

- при определяне на перспективното устройствено развитие на отделните населени места да се отчитат териториалните различия в демографско им развитие;

- да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общинската територия);

- наред с демографските прогнози, планирането на териториалното развитие на системите да се съобрази с ресурсовите възможности и с потребностите за осигуряване реализацията на външни инвестиционни инициативи.

- да се предложат устройствени мерки за подобряване на връзките на общинския център с останалите селища от общината, особено от най-източната й част;

- да се предложат устройствени мерки за подобряване на комуникационните връзки със съседните общини, респ. средоточията на места за полагане на труд

Стабилизирането на селищната мрежа следва да се основава на предимственото развитие на средищни селища, които обединяват групи от села с общ потенциал за развитие и следва да се утвърждават като вторични центрове на общината. В този смисъл планът следва да определи набор от селища, основавайки се на стопанското и социално развитие, демографското състояние, инвестиционната активност и др. показатели, обосновани в методическия подход при планирането.

Така, стабилизирането на селищната мрежа, следва да се свърже със създаването на устройствена основа за максимално запазване и ползване по предназначение на ценния земеделски поземлен фонд, със засиленият инвестиционен интерес за ново строителство в населените места и за урбанизация на прилежащите им територии за обитаване и рекреационни функции, доколкото допринася за социално-икономическото развитие.

Урбанизацията следва да се основава и на развитие на населените места и/или създаване на нови урбанизирани територии – селищни образувания, предназначени за производствени дейности и смесени производствени и складови дейности.

Да се изследва връзките между населените места в общината и в границите на агломерацията на базата на трудовите, културни и социално-битови пътувания.

На базата на тази интензивност да се разпределят някои от функциите между отделните урбанизирани територии.
4.2.2. Изисквания към ОУПО относно устройството и урбанистичното развитие на населените места

При устройството на населените места с плана следва да се обосноват потребностите от тяхното териториално развитие и като основен теренен резерв следва да се считат инфраструктурно осигурени терени, както и такива с характеристики, подходящи за застрояване и за инфраструктурно обезпечаване. Перспективното развитие на населените места да се определя на база капацитета на териториите, при спазване на оразмерителните параметри за жилищните територии, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 7/2003 на МРРБ, в зависимост от вида на населеното място.

С ОУПО да се определят подходящи територии в селищна среда за висококатегорийно обитаване в индивидуални поземлени имоти

По отношение на общинския център ОУПО следва да се съобразява с пред- вижданията на действащия цялостен подробен устройствен план на града, като посочва местата и предписва вида на необходими негови изменения в случай, че такива се окажат наложителни вследствие настъпили промени във фактическата обстановка, във връзка със заявени крупни инвестиционни намерения, вписващи се в цялостната планова концепция и представляващи обществен интерес, както и по други устройствени съображения, обосновани с проектните решения на ОУПО.

Да се предвиди разширяване на спектъра от функции в малките населени места, напр. изграждане на обекти на социалните грижи.

В предвижданията на ОУПО за всички населени места е необходимо да се предвиди (до)изграждане на техническата, в т.ч. довеждащата пътна инфраструктура.

ОУПО следва да предвиди актуализация на плановата основа за устройство на населените места (ниво ПУП), с оглед приложимостта на действащите планове и при отчитане инвестиционната активност. По отношение плана на гр. Девин, в ОУПО може да предпише изменение на ЗРП в определени негови части, ако такава потребност възникне в следствие предвижданията на общия план. Определянето с плана и изпълнението на устройствените и благоустройствени мероприятия, представляващи общинско задължение, са инструмент за стабилизиране на селищната мрежа и за осигуряване баланс в развитието на отделните части на общинската територия. В този смисъл окончателният проект следва да посочва и последователност (приоритетност) на изпълнението на описаните мероприятия в рамките на периода на действие на плана.
4.2.3. Селищни образувания и земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ

С методите на устройственото планиране и правилата и нормативите за прилагане, ОУПО следва да определи възможното териториално развитие, както и устройството на селищните образувания, с оглед опазване екологическите и естетическите качества на околната среда и устойчивостта в развитието на системите и недопускане на свръхурбанизация на тези най-атрактивни части от общинската територия. За целта, да се прилага принципът на “прекъснатата урбанизация”.

По отношение останалите земи по §4, с разработването на ОУПО следва да се установи моментното състояние на функционалното използване, степента на застроеност на поземлените имоти и заявения инвестиционен интерес и, на база обективизирани критерии, се запази начинът на земеползване или се предвиди промяна на предназначението, като се въведат правила и нормативи за допустимо строително усвояване за новите функции.

За двете групи територии, в зависимост от тяхното бъдещо предназначение, планът следва да предвиди и съответно развитие на довеждащата техническа, в т.ч. – транспортна, инфраструктура.


4.2.4. Изисквания към пространствената организация на социалната инфраструктура:

На общинско ниво планът следва да предложи модел на пространствена организация на социалната инфраструктура, създаващ условия за укрепване на селищната мрежа и за стимулиране развитието на средищните селища. Важен аспект на тази задача е общественото обслужване на териториите с концентрация на селски населени места с ограничен демографски потенциал, в които ежедневното и периодично обслужване е затруднено или въобще липсва. Следва да се осигурят и устройствени условия за развитие на обслужването, предлагано на транзитно преминаващите потоци и на временно пребиваващите в общината и региона контингенти , предвид социално-икономическото значение на отрасъла за местната общност, както е посочено и в ОПР.

В плана, респ. правилата за прилагането му, да се предложи рефункционализация на обекти от социалната инфраструктура с отпаднало първоначално предназначение, напр. неизползваните сгради на селските училища, респективно настаняване в тях на други подходящи обекти със социално предназначение.

Да се изследва нуждата от нови обекти на социалната инфраструктура или да се предложи закриване на такива на базата на функционални нормативи и стандарти.


4.3. Техническа инфраструктура

4.3.1. Общи изисквания към развитието на техническата инфраструктура

Конкретните изисквания към ОУП на общината са:

- Правилата за прилагане на плана да регламентират условията от инфраструктурна гледна точка за промяна на предназначението на земеделски земи;

- мрежите да се оразмеряват на базата на възможната емкост на територията, независимо, че реалното усвояване или предвиденото натоварване на някои части от територията може да настъпи в по-далечен етап;

- въз основа на анализ на състоянието на мрежите да се определи степента на допустимото строително усвояване на териториите от гледна точка на реалната възможност за обезпечаването им с инженерна инфраструктура в периода на действие на плана;

- при необходимост от изграждане на нови (или реконструкция на съществуващи) съоръжения, потребни за функционирането на съответната мрежа, да се предложат подходящи площадки.
4.3.2. Транспортна мрежа

Територията на община Девин е с добра степен на транспортна съоръженост и удовлетворява като количество настоящите потребности. Пътищата от високи класове не са изчерпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с голям резерв от пропускателна способност. 100 % от пътната мрежа в общината е изградена с асфалтова настилка, но немалка част от нея е в недобро техническо състояние. Състоянието на транспортната мрежа на общината, установените проблеми и предстоящото развитие на пътните връзки на регионално и национално ниво, мотивират следните изисквания към ОУПО:

- развитието на пътната мрежа да се планира, като се отчетът възможностите на територията на общината;

- да се потърсят подходящи локализации на дейностите, обслужващи пътната инфраструктура на коридора и трафика по него;

- да се съобразят и адаптират при необходимост предвижданията за усъвършенстване и доизграждане на пътната мрежа, заложени в предходни планове и проекти. При наличие на вариантни решения, с плана да се обоснове изборът на варианта, допринасящ в най-голяма степен за рационализиране на общинската мрежа;

- да се осигурят допълнителни връзки на локалната с републиканската пътна мрежа;

- да се предвидят общински пътища, дублиращи пътищата от републиканската пътна мрежа, с цел обслужване на имотите;

- проектът за ОУПО да предложи рационализиране на съществуващата пътна мрежа в общината, както и на връзките със съседни общини, чрез изграждане на нови трасета и / или промяна в класовете на съществуващи;

- да се предвидят обходи на всички населени места, през които преминават пътища от републиканската пътна мрежа;
4.3.3. Електроснабдителна мрежа

Територията на общината е обезпечена с електроенергия и с въздушни електро-проводи високо напрежение. Мрежата СрН е добре развита и в добро състояние. Недобро и състоянието на мрежата ниско напрежение – в по-голямата си част въздушна с недостатъчна преносна възможност.

Горните изводи изискват от ОУП на общината:

- да изследва необходимостта от реконструкция и изграждане на нови ВЕ, за да се отговори на инвестиционните интереси за изграждане на алтернативни енергийни източници;

- с Правилата за прилагане на ОУПО да се изиска от последващите подробни устройствени планове и схемите на електроснабдяването към тях да предвидят развитието и реконструкцията на мрежата ниско напрежение.

- да се определят консумираните мощностите от новопредвидените урбанизирани територии по видове потребители, местоположението на кабелните линии и броя и мощността на ТП.


4.1.4. Водоснабдителна и канализационна мрежа

С ОУПО трябва да се изследва и определи:

- източници - капацитет, състояние;

- магистрални водопроводи - капацитет и състояние, възможност за поемане на допълнително натоварване, нови трасета;

- резервоари – оценка за достатъчност на изградения обем на резервоарите;

- необходимите водни количества за снабдяване на новите територии

- изследване на необходимостта и определяне на места за съоръжения в някои населени места в общината.

- Правилата за прилагане на плана да изискват от последващите подробни устройствени планове реконструкция на разпределителните мрежи в населените места чрез подмяна на съществуващите с тръби с подходящи параметри.

- начин на отвеждане на отпадъчните води от населените места и определяне на места за локални пречиствателни съоръжения;

- главни колектори - капацитет, възможности за поемане на допълнителни натоварвания при необходимост от провеждане на водни количества по-големи от тези в момента, необходимост от нови;

- Правилата за прилагане на плана да изискват от последващите подробни устройствени планове изработване на схеми за канализация на населените места.
4.4. Опазване на околната среда
4.4.1. Общи изисквания към ОУП на общината

Общото състояние на околната среда на територията на община Девин е основание при разработване на ОУП на общината да се акцентира върху превантивните мерки за опазване на околната среда. Мерки с такъв характер са:

- недопускане на непрекъсната урбанизация и разрастване на урбанизираните

територии за сметка на ценни земеделски земи;

- изключване на възможността за замърсяване над допустимото на повърхностните и подземните води с непречистени отпадъчни води;

- осигуряване и подходящо устройване на буферни зони около защитените територии;

- пространствена организация на озеленените площи (естествени и култивирани) с оглед изпълнение на изолационни и защитни функции;

- приоритетно развитие и използване на възобновяеми енергийни източници.


4.4.2. Устройствени изисквания за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух

Налице е трайна тенденция за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с аерозоли, обусловена от мерките, предприети за ограничаване на вредните емисии от енергийните и индустриалните замърсители.

Продължава да е високо нивото на замърсяване на въздуха с прахови частици, основно поради ниското ниво на благоустройство и незадоволителното ниво на поддържане на чистотата на уличната мрежа и обществените пространства в населените места.

Автомобилният транспорт, индивидуалното отопление на жилищните сгради на твърдо гориво и на обществените сгради – на мазут, са основните фактори за замърсяване на атмосферния въздух, действащи на общинската територия. Горните изводи, както и потенциалът за положително въздействие на масивите от дървесна растителност (и ветрозащитните пояси) мотивират следните устройствени изисквания към ОУП на общината:

- обозначаване върху плана по протежение на съществуващите и проектни автомагистрални и първокласни/главни пътища на изолационни пояси от дървесна и храстова растителност и залагане в Правилата за прилагане на плана на изискване за задължителното им устройване с достатъчна ширина и подходящ видов състав, гарантиращи ефективна изолация;

- включване в програмата за реализация на плана на изискване за разработване на програма за (до)изграждане на система(та) от ветрозащитни пояси;

- включване в програмата за реализация на плана на изискване за благоустрояване/асфалтиране още през първия етап на улиците в населените места с относително най-интензивно моторно движение;
4.4.3. Устройствени изисквания по опазването на водите

Всички населени места в общината и стопански локализации са с изградени водопроводни мрежи и водоеми и са осигурени с необходимите за настоящото им функциониране водни количества. Водоснабдени са предимно от местни водоизточници – някои гравитачно, а други чрез помпени станции.

Проявяващият се през лятото недостиг от вода в редица селища се дължи на използване на питейна вода за поливане в дворовете. Осигурените водни количества не съдържат резерви за бъдещо развитие в населените места на нови дейности (животновъдство, преработка на селскостопанска продукция и други производствени дейности, потребяващи питейна вода).

Чистотата на питейната вода от местните водоизточници, е застрашена от обилни валежи и наторяване с естествени и изкуствени торове. Заплаха за чистотата на изворната вода са и попивните ями в случаите, в които изворите се намират в долини, разположени под съответните селища.

По-голяма част населените места на общината не са канализирани. От гледна точка на директиви №№ 91/271/ЕЕС и 98815/ЕЕС, които изискват канализиране и пречистване на отпадъчните води в съответствие с нормите до 2007 г. на населените места с повече от 10 000 ж. и до 2014 г. на населените места с повече от 2 000 ж., състоянието на общината засега не е в отклонение от изискванията. Актуалните нужди на населението и стопанските дейности на територията на община Девин са осигурени с необходимата им по количество и качество питейна вода от местни водоизточници.

В преобладаващата си част населените места (и останалите урбанизирани територии) не са канализирани. Широко се използват попивни ями. Пречистените отпадъчни води от стопанските дейности се отвеждат в прилежащите на обектите дерета. Има случаи, в които качеството им не отговаря на нормативните изисквания, но качеството на водите в дерета засега не се наблюдава. Качеството на останалите повърхностни води – реки и язовири, се оценява като приемливо.

Очертаните по-горе изводи и проблеми са основание за следните устройствени изисквания към ОУП на общината:

- разкриване на възможности за осигуряване на допълнителни количества питейна вода, за предпочитане от местни водоизточници;

- създаване на условия за пълноценно използване на термичния потенциал на термоминералните води;

- въвеждане с правилата за прилагане на ОУПО задължително изграждане на изгребни ями при новото жилищно и вилно строителство и поетапна подмяна на попивните ями;

- в Правилата за прилагане на ОУПО да се предпише изискване към последващите ПУП за предвиждане на локални съоръжения за пречистване на отпадните води на стопанските обекти.
4.4.4. Устройствени изисквания по опазване на ландшафтите и биоразнообразието

Към разработването на ОУП на общината се формулират следните изисквания:

- Планът да се основе на актуализирана инвентаризация на нарушените терени, предоставена от компетентните органи, като съответно се допълни и опорният

план;


- предвиждане на рекултивация на установените нарушени терени и направа на предложения за бъдещото им функционално използване.

- включване в Правилата за прилагане на плана на предписание за разработване на програма за (до)изграждане на система(та) от ветрозащитни пояси срещу ветровата ерозия.

Територията на общината притежава разнообразни типове ландшафти, при което доминират типовете с подчертано естествен характер. Нивото на увредени ландшафти е съвсем ниско. Запазените възможности за естествено развитие, които характеризират повечето типове ландшафти и изразяват тяхната устойчивост, са индикация за това, че територията се нуждае предимно от дейности и действия с превантивен (поддържащ) характер по отношение запазване и обогатяване на основните видове.

С оглед на горния извод, от ОУП на общината се изисква:

- последователно прилагане на ландшафтноустройствен подход, насочен към опазването, при необходимост на определени места - и възстановяването на общите ландшафтни характеристики на територията и особено на емблематичните им елементи при реализацията на трайна физическа намеса. Спазването на това изискване предполага допълнителни проучвания за проверка и потвърждение на предварително идентифицираните осем типа ландшафти;

- внимателно проучване на възможните варианти за провеждане на бъдещите транспортни и инфраструктурни комуникации и включване плана на онези от тях, който в най-малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики, като пътищата бъдат провеждани по правило по границите между различни ландшафтни типове;

- специално внимание да бъде отделено, вкл. чрез предписания в Правилата за прилагане на плана, на формата и граничната линия на периферните горски ивици, които определят изгледа на горските масиви, обогатяват пейзажа в контраст със селскостопанските площи;

- при реализирането на рекултивация на нарушените терени и определяне на бъдещото им предназначение следва да се отчита принадлежността на тези терени към съответните типове ландшафт и възстановяването им да се използва за тяхното (на ландшафтите) стабилизиране.

Защитените територии и защитените зони по Натура 2000 покриват не-голяма част от общинската територия. За защитените територии няма определени буферни зони. Селищата притежават като цяло добре развито обществено озеленяване, но то се отличава с определена пространствена неравномерност. Докато за защитените територии са регламентирани по съответния ред режими на ползване и защита, защитените зони са само утвърдени, точните граници на местообитанията още не са установени и липсват регламентирани режими за ползване и опазване. Това обстоятелство поражда определени трудности пред устройството на общинската територия.

Изхождайки от горните изводи и проблеми, към ОУП на общината се адресират следните изисквания и насоки:

- при определяне на бъдещото функционално използване на отделните части на територията, както и провеждането на новите пътни трасета и инфраструктурни проводи, да се отчита стриктно териториалният обхват, респ. границите на защитените територии и зони, в т.ч. трите пояса в обхвата на вододайните зони;

- при определянето на териториалното зониране в обхвата на защитените територии да се изхожда от зонирането им, установено с техните планове за управление, респ. с дейностните ограничения, определени със заповедите за обявяване.

- да се проучи необходимостта и съгласува с компетентните органи по опазване на околната среда евентуалното определяне на буферни зони на защитените територии;

- за защитените зони по Натура 2000 да бъдат съобразени природоохранителните режими, въведени по реда на Закона за биологичното разнообразие. Ако до изработването на проекта за ОУПО не са приети планове за управление на защитените зони по този закон, в проектоплана да се обоснове допустимата устройствена/урбанистична/строителна намеса, респ. прилагането й чрез устройственото планиране на последващото ниво, при съобразяване с изискванията за запазване на местообитанията и популациите;

- с оглед по-нататъшното развитие на общественото озеленяване на населените места, в Правилата за прилагане на ОУПО да се заложат следните предписания:

в урбанизираните територии за обитаване, туризъм и отдих и особено в териториите за висококатегорийно обитаване задължително да се прилагат максималните величини на нормативите за озеленяване в УПИ и да се осигурява двустранно улично озеленяване по новопроектираните улици; към селищни образувания със стопанско предназначение, разположени в близост до територии за обитаване да се предвиждат необходимите площи със защитни насаждения.


4.5 Културно-историческо наследство
Стратегическа цел на ОУП за развитие на КИН е да създаде устройствени механизми за трайно съхраняване и изява на културно-историческото богатство на територията и неговото преосмисляне в ресурс за устойчиво развитие на средата с респект към нейната културна и историко-урбанистична идентичност.

Стратегията за опазване на КИН следва да се базира на задълбочен актуален анализ на културно-историческия потенциал на територията на Община Девин, отчитащ съвременните представи за измеренията на понятието „културно-историческо наследство”. През последните 20 години чрез поредица международни документи започна процес на непрекъснато разширяване на териториалния и времеви обхват на културното наследство: от единичния паметник и неговата среда (Венецианска харта на ИКОМОС, 1964), към историческия град (Вашингтонска харта), културните пейзажи (Европейска конвенция за пейзажа, Флоренция, 2001), културните маршрути. (Харта за културните маршрути на ИКОМОС, 2005), и интегралната културна среда, чиито стойности са резултат от взаимодействие във времето между човека и териториите (Рамкова конвенция за стойностите на културното наследство в обществото на Съвета на Европа - Фаро, 2005). Разширява се също и времевият обхват на наследството – в международен и национален план обект на внимание е и наследството на 20 век, включително и символите на най- новата история (към Министерство на културата от 1 година работи експертна група в тази насока). Част от културното наследство са и духовните следи – местата на специфичен бит , обичаи, фолклор, традиционни обществени изяви.


Стратегията за КИН се развива в три основни направления:

• опазване на културното наследство в цялото му многообразие;

• развитие на системата чрез устойчиво използване на културно- историческия потенциал;

• насоки за управление и мониторинг.


Опазването на културното наследство се постига чрез прилагане на правно регламентирани инструменти на ОУП. Извеждат се територии за КИН с ясно формулирана културно-историческа характеристика, за които планът въвежда специфични устройствени режими, гарантиращи тяхното съхраняване и устойчиво развитие – територии с особена териториалноустройствена защита, територии с превантивна териториалноустройствена защита (зони, прилежащи, на единични или групови паметници на културата), територии на групови паметници на културата, на паметници на градинското и парково изкуство на археологически обекти извън границите на урбанизираните територии, на единични паметници на културата във и извън селищните граници , зони с концентрация на единични обекти и др.

Освен това обект на внимание са и зони с ценни структурни качества – мащаб, начин и характер на застрояване, връзка с природната среда и др.под., които следва да бъдат съхранени чрез мерки за превантивна защита . Обект на аналогична подход са и други ценности извън обхвата на действащата нормативна уредба - културни пейзажи , културни маршрути, публични пространства –места и пътища на културен диалог и влияния, устойчиви в историческото развитие на средата .

Развитието на системата се базира на следните концептуални идеи:

1. Осмисляне на културно-историческото наследство на територията като част от системата КИН на национално и наднационално равнище


 Представяне на културно-историческото богатство на общината в неговото типологично разнообразие и историческа многопластовост като ресурс за развитие на алтернативни форми на туризъм чрез изграждане на тематични туристически маршрути в територията, свързани с тези от по- високо национално и наднационално равнище
 Проникване и обвързване на системата КИН с другите системи на жизнената среда:
Общият устройствен план на общината следва да оцени обектите на културно- историческото наследство, като елементи на урбанистичната и природна среда, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да осигури условия за физическото опазване на паметниците и тяхната среда, за промотиране и социализация на познавателните, възпитателните, мемориалните, емоционално-естетическите им качества, за реализация на стопанския им потенциал – като обект на туристически интерес и посещения.

За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството:

- според пространствената им структура и териториален обхват;

- според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период;

- според културно-историческата им стойност.

В плана следва да се отразят устройствените аспекти на режимите за опазване на паметниците и на охранителните им зони, вкл. изричните предписания по отношение опазването, ако такива бъдат издадени от компетентния държавен орган по законоустановения ред.

При липса на изпреварващо изрично решение за това, на база посочената по- горе актуализирана информация (декларационни списъци, регистър), планът трябва да установи основанията за прилагане разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/2003 на МРРБ, за отделни населени места респ. за разработване на специфични правила и нормативи по чл. 13, ал. 2 и 6 от ЗУТ.

При липса на определени охранителни зони, същите да се определят съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗКН.

Да се отразят в ОУП и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.
Да се извърши тясно обвързване на системата КИН с туризма на локално ниво по начин, гарантиращ тяхната взаимоизгода в икономически, управленски и социален план – от една страна културното наследство е ресурс за развитие на алтернативен туризъм и за обогатяване на традиционния за района туризъм с различни форми за разнообразен отдих; от друга страна туризмът осигурява икономически стимули и социална среда за съхраняване, изява и развитие на културно-историческия ресурс.

Това обвързване да се постигне чрез изработване на схема на недвижимите паметници на културното наследство, в която да са отразени паметниците, охранителните зони-подразделени по режими на опазване и обвързаността им с транспортната инфраструктура с цел използването им като рекреационен ресурс. Да се изработят специфични правила и нормативи за устройство на защитените територии за опазване на културно-историческото наследство.

ОУПО може да предпише по-подробни изисквания към последващите нива на устройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на паметниците на културата в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инструментариум в комплексния процес на опазването на наследството.

Планът следва да третира устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура при онези от обектите, които представляват ресурс на туризма или имат значение за процесите в живота на местното население.



Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница