Цялото и частите добрата Молитва

Добрата Молитва.

Та казвам: Когато дойдем до религиозните разбирания, в хората има известни чувства, които не са религиозни. Някой хора са турили на своите лични чувства религиозна табела. Религиозните чувства са за един малък кръг, те служат за повдигане на индивида. Семейните чувства са за запазване на дома. Самосъхранителните чувства предпазват индивида от нещастията в света, а моралните чувства са които опазват общият порядък в света. Висшият ум е този, който се зани­мава с причините и последствията на нещата и с мирозда­нието. Нисшият ум пък е този, който се занимава с малките неща, необходими за ежедневният живот. Казват: «Трябва да имаме един нисш ум!» Думата нисш ум е приела сега съвсем друг характер. Англичанинът може да каже low mind и когато се занимавате с някое изкуство. За да стане човек слаб, той трябва да отслабне ­ например онзи, който дебелее, казва «да отслабна». ­ Той трябва да разединява. Къде е злото при тия хора, които надебеляват? ­ Те не са организирани, натрупали са мазнини ­ хората, които надебеляват, имат повече мазни­ни, отколкото тъкани. За да бъде човек добре организиран, той трябва да развива мускулната си система. Има мускули от разен характер, които си помагат. Цялото тяло на човека е изтъкано от мускули. Има морални мускули, има лични мускули, има индивидуални мускули, има самосъхранителни мускули, има семейни мускули. Съвременната наука не ги обяснява. Значи, ако у тебе моралните мускули са слабо развити, ти ще бъдеш морално слаб човек ­ не че нямаш светлина, но нямаш тия силни мускули. Ако си умен, ще вземеш отвън един лост, ще работиш с малко сила. Този лост ти е спомагателно средство, не принадлежи на тебе.

Сега тази философия е отвлечена. Ако искаме отвлечени неща, казвам: Когато частите се разединяват, цялото става слабо. Щом се съединяваш с онова, което Бог е създал, ти си силен човек. Не търсете силата извън себе си. Сега думата себе, себелюбие, съвсем не означава туй, висшето, в човека. Себето е обосновано на личните чувства ­ у себелюбивия човек личните чувства взимат връх. Морален човек, значи човек, у когото моралните чувства взимат връх. А семеен човек ­ у когото семейните чувства взимат връх. На семей­ния човек не му ли трябват лични чувства? ­ Той не може да се обезличи. На семейния човек морални чувства не му ли трябват? ­ Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка, той ще бъде слаб човек. Всичките чувства, които имаш в себе си, ще бъдат поставени на мястото си.

Като ви говоря сега върху този въпрос, не че вие не разби­рате нещата. Понякога понятията на хората ми се виждат смешни ­ той смесил леща, боб, ориз, всички тези неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата ­ смесил ги, поне­же щяли да отидат всичките на едно място. Леща, боб, ориз ­ всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, в туй няма никакво престъпление. Но при храносмилането бобът не се смила еднакво с другите, всички тези храни не изискват еднакво време ­ нито за увирането, нито за смилането им, те не изискват еднакво време. Не можеш да туриш заедно боб и ориз ­ оризът ще се свари за половин час, но на боба му трябват за това два часа. Казвам: Не смесвайте! А вие по някой път смесвате. Казвате: «Той е много набожен човек!» ­ Че кой не е набожен? ­ Това не е основна черта. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? ­ Треперя. Когато съм жаден не съм ли набожен? Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече отколкото трябва, е набожен. Прекалил го ­ той ще се моли! После другото. Казват: «Да се съберем да се молим!» ­ Хубаво, но вие се събирате само външно. Молитвата се определя от два факта ­ ако се молиш външно, трябва да се молиш и вътрешно. В какво се състои вътреш­ната молитва? Първо ще мислиш, няма да чувствуваш! Щом започнеш да изричаш молитвата, тогава ще дойде външната молитва. Но първо трябва да дойде вътрешната молитва, ще мислиш. След туй ще дойде външното моление ­ щом дойде ти да произнасяш думите, това е вече външно моление. Силата на човека не е във външното, а във вътрешното моление. Но човек трябва и отвън да се моли. Сега какво означава вътре, и какво означава отвън? Отвън е достояние на всички, отвътре е достояние само на отделния човек. За външната молитва се отнасят думите на Христос: Не бъдете като тези, които се молят като фарисея, които правят дълги молитви. Разправя един евангелист ­ завел детето си в църк­ва да го учи да бъде набожно, да не стане безверник. Пропо­ведникът обичал много да се моли, отначало започвал с цитати от Битието, започнал да изчита тези глави, че после пророците и най-после стигал до Откровението. Вие седите тук и се молите. Но да се молиш по евангелски е много трудно ­ да коленичиш на земята, да седиш цял час на коле­ни. Вие седите и се молите. Че това е рахатлък! Аз похваля­вам евангелистите ­ на колене ще коленичат и ще се молят! И православните, когато искат да придадат тържественост на молението, също коленичат. Хубаво е то, но е лошо. И тъй, коленичили бащата и детето и като стояли така половин час, детето казва: «Татко, свърши ли се?» Не, синко, той е още в пустинята, евреите още не са стигнали до Обетованата земя.»

Та казвам: Ако аз задържам една мисъл в себе си по-дълго, отколкото е нужно, тя ще причини същата пакост. Никога не трябва да държиш в ума си дълго една мисъл. Казва: «Дръж мисълта си!» Това трябва така да разбираме: Ако държиш една мисъл в ума си, ти с туй по-силен няма да станеш. Тази мисъл ще заеме мястото на други мисли, които трябва да преминат през твоето съзнание. Никога една мисъл и едно чувство не трябва да останат по-дълго време отколкото трябва. Ако останат ние се пристрастяваме към туй чувство или към тази мисъл. Човек само с туй чувство не може да живее. Когато се пристрасти, човек от сутрин до вечер само за ядене мисли. Яденето е момент ­ ще ям, ще благодаря на Бога. Или постоянно държиш в ума мисълта, че нямаш пари.. Или държиш мисълта, че нямаш знание. Това не е толкова мисъл, колкото едно чувство. Ти чувствуваш, че нямаш сила ­ това не е мисъл, то нищо няма да допринесе за тебе.

Та казвам: Понякога вие сами се обезсилвате. Аз съм забе­лязал ­ на мене са ми проповядвали да ме обръщат, да ме правят съботянин, да ми разправят за кръщението, че човек трябвало да се кръщава. Питам аз този проповедник: Колко пъти трябва да се кръщава човек? ­ «Веднаж.» Идва сега един православен, казва: «Ти защо не се кръстиш?» ­ Аз го питам: Христос кръстеше ли се? Христос правеше ли кръст­ния знак? ­ Кръстенето дойде отпосле. «Ти ­ казва ­ защо не даваш милостиня?» ­ Христос даваше ли? ­ Той никога пари не е давал. Каква милостиня е да извадя от джоба си 5-10 лева? Не зная Христос да е носил пари. Даже веднаж, когато му поискаха пари да си плати данъка, той нямаше пари и каза на Петър: Кой трябва да плаща? ­ Но ­ казва ­ вземи мрежата, ще хванеш една риба, ще намериш в гърлото є една златна монета, плати за мене и за себе си.

Сега аз засягам въпроса принципно: Вие всички пеете, но сте обикновени певци. Ще пеете, за да ви послуша Господ. Представете си, че трябва да изпеете ГОСПОДИ, БОЖЕ МОЙ. Че как ще го изпеете? ­ Не че Господ се нуждае от нашето пеене ­ ако той запее, най-хубаво ще пее, Той е създал всичко. Казвам: Ако се явим при него, пеенето е един от най-добрите начини, по които можем да се изкажем ­ пеенето е най-добрият и най-естественият начин да изкажем една мисъл. Вие като говорите, говорът е пеене, и в говора има музика. Вие каквото и да говорите, музика има в говора, мелодия. Казвате: «Може да ида във Варна.» Или казвате: «Може да не ида във Варна.» Вие това го казвате по-високо или по-ниско. ­ Какво искате да кажете? ­ Казвате: «Празна работа!» Не е празна! Кои предат на тънко? - Ония хора, които дълго време говорят, много натънко предат. Някой мисли, какъв занаят да захване. Мисли година две ­ натънко преде. Някой преде надебело ­ току изведнаж рече и отсече; няма какво да прави ­ вземе мотиката, отива да работи. Другият казва: «Ще ми излязат пришки, после ще ми се осакатят мускулите, няма да ми бъдат меки ръцете, гладкостта на кожата ще се изгуби и тогава ръцете ми няма да имат цена.» Хубави са тия мисли, кожата не трябва да губи своята цена, но при работата има и една добродетел ­ без работа ръцете не могат да заякнат. Не похвалявам прекомерната физическа работа. Който работи твърде много, труди се, изразходва излишно енергия. Работа­та е един вътрешен процес.

Сега същественото. Кое е същественото? Същественото е туй, което носи светлина. Кое е онова, което носи светлина? Нашите грешки произтичат от недостиг на светлина ­ нужна е не само светлина, но и топлина, понеже топлината дава повече кръв, придава известна пластичност. Ако в мене една мисъл не носи светлина, тя сама по себе си не носи и тази топлина, която е потребна и тогава тази мисъл не може да се реализира тъй, както ние искаме. Всяка мисъл трябва да има съответната светлина и съответната топлина, за да може да се реализира. При чувствата процесът е обратен ­ те първо носят топлина и после светлина. А мисълта носи първо светлина и после топлина. В мислите има много малко топ­лина, всички хора, които много мислят, са студени. Но у хората, които имат хубав ум, чувствата са много устойчиви ­ малкото, което имат, е много устойчиво, чувствата им са направени от много здрав материал.

Та казвам: Животът, който трябва да образувате от себе си, този живот един ден ще се провери ­ животът на нашите мисли, животът на нашите чувства ще се провери от същест­ва, които стоят много по-високо от нас. Тъй както можем да държим изпит на земята, така един ден ще държим изпит и за живота ­ ще дадеш изпит, набожен ли си или не. Какво е набожен човек? ­ Каква е разликата между набожния и свет­ския? ­ Няма да разрешаваме този въпрос. Набожен е всеки човек, който извършва всяка работа не за себе си, а за Бога. Светски човек е този, който извършва Божията работа за себе си ­ когато му дойде да плаща дълговете си, оставя Бог да ги плаща. Това е светски човек, такива са представите на светския човек. Светският човек съзнава какво е дал Той казва: «Аз съм господар на своя живот!» А религиозният човек признава, че Господ е владетелят. Някой път вие отчасти съзнавате това. За пример, вие може да искате да се подчините на Бога, но да знаеш как да се подчиниш е много мъчно. Има едно подчинение от страх. Гледал съм ­ някое куче влезе, ти дойдеш с тоягата, то легне, моли се, започне да квичи. Щом го пуснеш да излезе на улицата, току се изпъчи и започне да те лае. Казва: «Какво искаш от мене?»

Та казвам: В религиозния живот често заплашват човека с дявола. Това са методи за възпитание, методи на подчинение. Значи някой трябва със заплаха да извърши известни работи, понеже по друг начин той няма да ги извърши. Казва: «Аз мога да обичам тъй, както аз искам.» ­ В Любовта ти не може да любиш както искаш ­ти може да любиш, но няма да имаш тия резултати. В Любовта ти ще любиш тъй, както Бог люби ­ както Бог люби, така ще се учиш да любиш, това е изкуство. Как ще учиш това изкуство? ­ Дълго време ще се учиш при Него, докато се научиш. Не мисли, че Любовта изведнаж ще дойде, тя може да те повика много пъти, много пъти ще се покаже. От къде се раждат заблужденията в любовта? ­ Първо, като се влюби, силният човек става слаб ­ той може да е голям човек, пехливанин, но като се влюби коленичи пред едно малко момиче, казва: «Ти си за мене божество!» Той се самообуздава. Казва: «Ти каквото кажеш, твоята дума ще бъде!» Но след две-три години погледнеш ­ тя коленичила, а той си седи на мястото. Това не е право. Пред слабия ти никога не можеш да се поклониш. Ако сил­ният човек, пред когото се покланяш, не ти даде от своята сила, и той не е силен да се поклони. Кога се покланяме на Бога? ­ Като Го познаваме, част от Неговата Сила преми­нава в нас, проявява се и ние ставаме част от Бога. За да проникне Неговата Сила в нас, ние трябва да имаме туй съзнание, подчинение. ­ Подчинение ­ под-чин. Какво озна­чава чин? ­ Чин значи степен. Да съзнаваш е в реда на нещата, подчинението е в реда на нещата ­ подчиняваш се на реда, или се подчиняваш на някого. Не във вид на робство, а съзнателно ­ тъй както нотите са наредени в една музикална гама или в една музикална пиеса. Или както думите са наредени в едно стихотворение. Както един поет нарежда думите и то е музикално ­ там те се подреждат и някъде окончават на А, друг път на Е на И, после някъде пак на А. Окончават през ред ­ ако в първия ред думата свършва на А, на другият ред е Е. Наредил е поетът думите. Който е поет, това му идва естественно, а който не е поет, за него това е неестествено. Аз вчера** декламирах: "Нашата Рила при двата бряга се свила", "Платното насновали и добре го затъкали" ­ декламирам, казвам му: Напиши го! "Нашата Рила, която се свила" ­ значи думата свила тук не е намясто. И в музиката не е хубаво композирано. Нашата Рила не може да се свие. Каква дума може да се тури сега на нейното място? ­ Може да турим "Нашата Рила на двата бряга добре се е настанила, разположила".