Д е к е м в р и 2007 Г. I. Кризисни точки в евразия и африка през месеца



Дата24.02.2017
Размер154.95 Kb.
#15677



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Д Е К Е М В Р И 2007 Г.

I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Бурунди – С изтичането на годината Танзания приключва закриването на около 10 бежански лагера, даващи подслон на 150 000 бурундийски бежанци, съобщава агенция Франс Прес, позоваваща се на източници от ВКБООН и бурундийските власти. Това се отнася за лагерите в Западна Танзания, населени с бежанци от 1993 г., когато вследствие етническите конфликти в Бурунди избухна гражданската война. Бурунди все още не може да се възстанови от продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт, в който според оценка на наблюдателите са загинали около 300 000 души, а стотици хиляди са били принудени да избягат. По данни на ВКБООН, след подписването на мирното споразумение между многобройните бурундийски въоръжени фракции и проведените избори през 2002 г., в страната са репатрирани 354 000 бежанци.

Междувременно, официални бурундийски източници съобщават, че правителството изпълни искането на формированието Палипехуту-FNL, политическо крило на Националните освободителни сили (FNL) с лидер Агатон Руаса, да освободи намиращите се в затвора около 2 000-3 000 членове на бунтовническата групировка. Това се счита като основен фактор за излизане на мирните преговори с формированието от задънената улица. FNL e единственото от седемте бурундийски бунтовнически формирования, което не е подписало мирното споразумение и е извън политическия живот в страната. В средата на 2007 г. FNL се съгласи да прекрати военните действия и наблюдателите констатират успокояване на ситуацията, без да се има предвид убийството на двама полицаи през февруари. Но бойците на движението все още не са интегрирани в армията. Като един от основните фактори, които задържат мирния процес, е липсата на амнистия за неговите привърженици.

* * *

ДР Конго - Демобилизацията на военните формирования и програмата за реформиране на конгоанската армия заплашват да компрометират протичащия в ДР Конго политически процес и бъдещата стабилност, констатират някои международни наблюдатели. Те подчертават, че процесът на демобилизация и реформата, често се характеризират със сериозни нарушения на човешките права, насилия, липса на политическа воля и неефективен контрол над военните подразделения. Националната армия (FARDC), в която вече са интегрирани бивши бунтовнически военни групировки и предстои да се присъединят други, носи отговорност за повечето нарушения. В доклад на Амнести Интърнейшанъл се дават примери за войници от интегрираните подразделения, нападащи селища, където изнасилват жени и разграбват къщи и магазини. От друга страна, много от лидерите на въоръжените групи, в желанието си да запазят своята власт, се противопоставят на демобилизационната програма и извършват убийства, мъчения и други нарушения на човешките права, за да не допуснат техните бойци да се включат в нея. В престъпления се обвиняват служещите във военното формирование “Републиканска гвардия” (бившето GSSP) – елитен корпус, чиито войници отговарят за сигурността на президента. Неговите над 10 000 бойци, разположени из цялата страна, често малтретират цивилното население и извършват грабежи. Армейските офицери се оправдават, че не могат да контролират гвардейците, защото те носят отговорност единствено пред президента. Според анализаторите, проблем от изключителна важност, изискващ спешно решение, е “Републиканската гвардия” да се включи в програмата за армейската реформа.

Последната гражданска война в ДР Конго избухна през 1999 г., когато подкрепяните от Уганда и Руанда бунтовници започнаха военни действия за отстраняване от власт на тогавашния президент Лоран Кабила. Във военните действия се ангажираха шест африкански страни. Гражданската война придоби популярност под названието “африканската втора световна война”. Според международните наблюдатели жертвите в нея – убити и загинали от глад и болести, надхвърлят 4 милиона души. Избухналата хуманитарна криза принуди международната общност да настани в ДР Конго най-голямата международна мисия на ООН – MONUC, която в момента възлиза на над 18 400 души. С помощта на мисията в страната бяха проведени първите от 40 години насам свободни президентски и парламентарни избори, които позволиха сега да се изпълнява програмата за демобилизация и интеграция на бившите въоръжени бунтовнически групи.

В началото на 2007 г. Независимата избирателна комисия официално обяви, че алиансът на президента Джозеф Кабила е спечелил на изборите абсолютно мнозинство в сената с 58 от общо 108 места, докато Съюзът на нацията (UN) на неговия основен съперник Пиер Бемба има 21 места. Така Кабила придоби контрола и на двете камари на парламента. В Националното събрание той има 332 места от общо 500.

* * *


Уганда - Ситуацията по сигурността и хуманитарната обстановка в северна Уганда е значително подобрена след започването на преговорите в суданския град Джуба между действащите там бунтовници от Съпротивителната армия на бога (LRA) и правителството, съобщават експерти от ООН. С още месец и половина е удължено споразумението за прекратяването на огъня. Като потвърждение за успокояване на обстановката наблюдателите констатират, че вече около 300 000 от общо 1,5 милиона вътрешноразселени угандийци са се завърнали по родните си места. Дава се и пример с т. нар. “нощни пришълци” – деца, които всяка нощ, страхувайки се да не бъдат отвлечени, идват само за преспиване в урбанизираните центрове. Така например, според официалната статистика в центъра Гулу през юли 2004 г. всяка нощ 22 000 деца са търсили подслон в града, докато сега техният брой е минимален.

Междувременно осведомителните агенции съобщават, че след дълги месеци неуспешни преговори в Джуба е подписано ново мирно споразумение, съгласно което за шест седмици бойците на LRA трябва да се групират в Ри-Куангба на границата с ДР Конго. Подобно споразумение бе подписано и през миналата година, но бунтовниците отказаха да се групират в определените пунктове, страхувайки се, че ще бъдат арестувани и предадени на Международния трибунал за престъпления срещу човека.

Повече от двадесет години LRA, твърдейки, че иска да установи управление, основано на десетте божи заповеди, води въоръжени действия в северна Уганда, използвайки за своя база южен Судан и ДР Конго. На практика обаче техните действия се изразяват в грабежи, изнасилвания, отвличания на деца за превръщането им в бойци или сексуални робини и нападения на селата. Според наблюдателите жертвите от акциите на бунтовниците надхвърлят 100 000 убити.

* * *


Ангола – Година и половина след подписването на Меморандума за разбирателство за мир в Кабинда резултатите по пътя към траен мир са необратими, констатират политическите експерти. Следващата стъпка, според тях, е да се определят още членове от “Форума на Кабинда за диалог” (FCD) за членове на Правителството на единството и националното помирение (GURN). Неотдавна някои членове на форума бяха назначени на дипломатически постове зад граница, както и в местното правителство и публичните компании в Кабинда. Като все още нерешена задача остава пълното интегриране на бойците на Фронта за освобождение на анклава Кабинда (FLEC) в анголските въоръжени сили и националната полиция, а така също и интеграцията на бившите войници и техните семейства в гражданското общество. Отчита се като положителен фактът, че всички, извършили престъпления през годините на въоръженото противопоставяне се ползват от обявената амнистия. Съобщава се, че оръжието на бившите партизани вече е предадено и унищожено.

Анклавът Кабинда, който произвежда около 60% от анголския нефт, има население 400 000 души. Той е разположен между Република Конго и ДР Конго, чиято ивица територия го отделя от Ангола. Международно анклавът е признат за част от анголската територия, но против това, още от получаването на независимостта, се е обявявил FLEC и различните негови фракции, които тогава повеждат въоръжена съпротива. Сепаратистите искат отделяне от Ангола като твърдят, че Кабинда за разлика от Ангола никога не е била португалска колония, а протекторат.

Много от международните наблюдатели квалифицираха конфликта като “забравената анголска война”. Бунтовниците използваха не само бази на територията на Кабинда, но и в Република Конго и ДР Конго, откъдето организираха нападенията си.

През средата на 2006 г. сепаратистите от бунтовническото формирование Кабиндски форум за диалог подписаха мирно споразумение с централното анголско правителство. Съгласно него Кабинда получава специален статут, който дава допълнителни права на провинциалното правителство. Целта на подписания Меморандум бе да се сложи край на военното противопоставяне, продължило от 1975 г. С него се дефинират пет принципа на мирното споразумение, между които главните са закон за амнистия, прекратяване на враждебните действия и демилитаризация на силите на FDC. На анклава се предостави “специален административен статут”. При подписването на мирното споразумение анголската осведомителна агенция АНГОП тогава съобщи, че най-голямата опозиционна групировка в Ангола на бившите бунтовници от УНИТА приветства събитието.

Междувременно, по сведения на замбийската преса, вече окончателно са репатрирани анголските бежанци от Замбия, с което е приключило организираното доброволно завръщане на анголските бежанци от страната. От Замбия са репатрирани над 100 000 анголци. Наред с анголците там са намерили убежище и конгоанци, суданци, сомалийци и етиопци.
* * *

Чад – Международните наблюдатели констатират известно успокояване на обстановката след сключеното споразумение между правителството и опозиционните партии, съгласно което парламентарните избори са отложени с две години. Президентът Идрис Дебай и коалиция от 20 партии, наречена “Координация за защита на конституцията”, подписаха в средата на 2007 г. споразумението след шестмесечни преговори. Изборите са насрочени за декември 2009 г., с цел да има време да се компютъризират избирателните бюлетини, които ще съдържат и отпечатъци от пръсти, както и да се изработят избирателни карти с биометрични данни. В същото време със споразумението се предвижда на членове на опозицията да бъде предоставена по-голяма роля в сегашното управление на страната.

Опозиционните партии в Чад, обвинявайки управлението в корупция, бойкотираха изборите през 2006 г., което доведе до безпрепятствено преизбиране на Дебай. Според някои анализатори, сегашното споразумение ще доведе до незначителни промени в политическия климат на Чад, но успокояването на обстановката е налице. Те считат, че президентът ще продължава твърдо да се държи на власт.

Дебай идва на власт със сила през 1990 г., след което е преизбиран през 1996 г. и 2001 г., а промяна на конституцията му дава възможност за трети път да участва в президентски избори през 2006 г., когато отново заема поста.

Настоящото споразумение не засяга бунтовническите групировки, които воюват с чадската армия в района по границата със Судан от 2005 г. Там в резултат на няколкогодишните въоръжени размирици в съседния судански регион Дарфур има около 200 000 судански бежанци, които често са подложени на нападенията на преминаващите през границата ислямски бойци на проправителствените судански милиции “джанджауид”. Чадското правителство обвинява суданските власти, че подпомагат чадските бунтовници.

Междувременно наблюдателите отчитат положително участието в преговорите за споразумението на живеещия в изгнание бивш президент Гукуни Уедейе, който пристигна в Чад от Габон начело на 30-членна делегация от опозиционери емигранти. Като член на делегацията участва и вицепремиерът на Габон Жан Пинг. Уедейе бе свален от власт през 1982 г. от бившия си съюзник Хасан Хабре, който от своя страна бе отстранен от Дебай през 1990 г.
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Ирак

МОЩНИ АТАКИ НА ТУРСКАТА АРМИЯ В СЕВЕРЕН ИРАК

Турски официални източници категорично опровергават, че между Анкара и Вашингтон е постигнато негласно споразумение турски военни части да извършат рейдове на иракска територия. До сега ООН, САЩ, Русия, ЕС и Арабската лига успяха да предотвратят широкомащабна сухопътна операция на турските въоръжени сили в Северен Ирак, където са базите на кюрдската организация ПКК. Началото на турските атаки бе дадено на 15 декември 2007 г.. Тогава бе нанесен най-мощният ракетно-бомбен удар на турските ВВС срещу ПКК за цялата история на конфликта с кюрдските сепаратисти. Участие са взели 50 модернизирани самолета F-4 и F-16. Точкови авиационни удари бяха нанесени на 22, 23 и 25 декември 2007 г., в резултат на които по заявление на турските военни “са били унищожени стотици терористи”. Ударите от въздуха са били съпроводени и от огън на тежка артилерия. Турското командване съобщи, че в резултат на атаките на турските ВВС са загинали от 150 до 175 кюрдски сепаратисти. Унищожени са били три командни пункта, два свързочни центъра, два учебни лагера, 9 склада, 14 арсенала и 182 жилищни помещения. Според експертите обаче рейдовете на турските въоръжени сили на няколко километра в дълбочина в иракска територия до момента не са достатъчно ефикасни. Основните бази на ПКК са на значително разстояние от турско-иракската граница.

Задълбочаването на конфликта между Турция и ПКК на практика поставя в изключително деликатно положение американските власти, които трябва да служат като буфер между своите двама съюзници в региона – турците и кюрдите.

Кюрдската работническа партия води въоръжена борба срещу турските власти от 1984 г. Активистите й се борят за установяване на независима кюрдска държава в населената с етнически кюрди Югоизточна Турция. Според анализаторите жертвите в конфликта вече надхвърлят 30 000 души. Турските власти категорично отхвърлят какъвто и да е диалог със сепаратистите, а ПКК се счита от Турция, САЩ и Европейския съюз за терористична организация.


Пакистан

ПРОТИВОРЕЧИЯТА СЛЕД УБИЙСТВОТО НА БЕНАЗИР БХУТО

На 27 декември при атентат загина лидерката на Пакистанската народна партия Беназир Бхуто. Първоначално средствата за масова информация разпространиха, че отговорността за атентата се поема от терористичната организация Ал Кайда, което по-късно бе опровергано от лидерът на организацията в Пакистан. Веднага след покушението в някои от пакистанските провинции избухнаха бунтове, довели до десетки убити. Плъзнаха слухове и догадки кой в крайна сметка стои зад атентата. В Пакистан, където различните тайни служби са много силни, подозренията се насочиха към тях. Опозиционните лидери се надпреварваха да искат оставката на президента Первез Мушараф и да сипят обвинения, че предстоящите избори са предрешени и резултатите са обречени на фалшификация. В медиите се създаде настроение, че нещата стоят в черно-бяла светлина – от едната страна на барикадата стоят “добрите” опозиционери, сплотени под знамето на демократа Беназир Бхуто, а от другата “лошите” военни, начело с президента.

По-задълбочените анализи на международни експерти обаче показват, че нещата не стоят съвсем така. Пакистанските военни и опозиционните партии не са чак толкова заклети врагове, както и Бхуто не е демократът, за каквато я представят. Тя два пъти е била министър-председател на Пакистан и произхожда от мощен земевладелски род в провинция Синд, където селяните още живеят в полукрепостническа зависимост. Анализаторите изтъкват факта, че нито нейният баща, също бивш премиер, нито тя, когато са били на власт не пристъпват към извършването на аграрна реформа.

От друга страна, част от анализаторите са на мнение, че пакистанските военни съвсем не са такива сатрапи, за каквито ги представят. Отчита се, че в една раздирана от корупция и етнически противоречия страна те са гарант за единството на държавата. Прави се изводът, че опозицията и военните са в един лагер – лагерът на онези, които се стремят да създадат ново светско и може би коалиционно правителство. Както Мушараф, така и Бхуто, се радват на подкрепата на САЩ в противопоставянето им на тероризма. Но докато Мушараф не дава и дума да се издума Пакистан да се съгласи на американски военни операции на негова територия, Бхуто бе готова да пусне Пентагона в граничните с Афганистан райони, където свързаните с талибаните ислямисти са особено активни. Срещу военните и срещу пакистанските светски партии са ислямистките идеолози, които искат да наложат на Пакистан и съседен Афганистан своите възгледи. До 2003 г. привържениците на Ал Кайда в пакистанските племенни територии Северен Узиристан и Южен Узиристан смятаха, че борбата трябва да се води с чуждите войски в Афганистан. Но сега според анализаторите нещата са променени и в Северен Узиристан се привлича армия от “такфири”. Такфири се наричат онези, които смятат за неверници мюсюлманите, които не практикуват исляма. Според техните лидери, ако Пакистан не стане стратегически тил на талибаните и съответно на Ал Кайда, войната с чужденците в Афганистан няма да бъде спечелена. Така съюзниците на американците в Пакистан – както военни, така и опозиция, се превръщат в тяхна цел.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ:

РЯЗКО НАРАСТВА БРОЯТ НА ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ В ИНДУСТРИАЛНО РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ

Неотдавна статистическото звено на ВКБООН разпространи информация, че през първата половина на 2007 г. 19 800 иракски бежанци са потърсили закрила в индустриално развитите страни, което е два пъти повече в сравнение на същия период на 2006 г. По предварителни данни тази цифра ще надхвърли 50 000 за цялата година. Първото място по броя на потърсилите убежище иракчани през периода се заема от Швеция, което се дължи на факта, че в страната вече има голяма иракска бежанска общност, която действа като магнит на другите иракчани по приятелска и роднинска линия. На второ място е Гърция, което според наблюдателите се дължи на нейното географско положение, но там ситуацията с приема на бежанци се счита за най-лошата в Европейския съюз. По сведения на наблюдателите количеството на получаващите закрила в страната практически е нулево. След Гърция по брой на потърсилите закрила иракчани се нарежда Германия.

Разпространените от ВКБООН сведения за търсещите закрила иракски бежанци предизвика широки коментари сред международните неправителствени организации, които твърдят, че страните от коалицията, чиито действия в Ирак са един от факторите за бежанския поток, са най-въздържаните в предоставянето на закрила на иракчаните. Някои от държавите, които носят отговорност за случващите се масови насилия в Ирак, не само квалифицират исканията на иракчаните за убежище като неоснователни, но често взимат решения за принудително репатриране на иракски бежанци. По мнението на неправителствените организации, фактът, че на практика това става рядко, се дължи не толкова на недостиг на желание за това, а на обстоятелството, че липсва възможност за извършване на експулсирането.

От инвазията на чуждите сили в Ирак през 2003 г. повече от 2 милиона иракчани са напуснали сраната и живеят предимно в съседните страни, където живеят в мизерия и безнадеждност. Според експертите, съвсем незначителен брой иракчани успяват да се доберат до Европа. В резултат на тежкото въздействие на 1,4-те милиона иракски бежанци върху сирийската икономика и социалното обслужване, от октомври 2007 г. Сирия въведе на своята граница визови изисквания, в съответствие с които се искат визи, издадени за бизнес, за извършване на транспортна дейност, за научни изследвания или за обучение. Оттогава иракчаните, които искат да влезнат в Сирия, трябва да искат виза в сирийското посолство, намиращо се в Ал Мансур, квартал на Багдад. По сведения на местни източници районът е много опасен и движещите се по улиците често стават жертва на обстрел или на бомбени атентати.


ФРАНЦИЯ:

РУСКО МОМЧЕ Е В КОМА СЛЕД ПАДАНЕ ОТ БАЛКОН, БЯГАЙКИ ОТ ПОЛИЦИЯТА

Организацията, защитаваща пребиваващите без разрешение семейства във Франция “RESF”, обвини френската полиция за действията й при опит да задържи тричленно руско семейство в Амиен.

Семейството, пристигнало във Франция през 2003 г., няма разрешение за престой, тъй като неговата молба за закрила е отхвърлена. Ден преди рейда на полицията неговите членове е трябвало да се явят в полицията. Тъй като те не са направили това, на полицаите е било заповядано да ги вземат от дома им принудително. При появяването на полицията бащата изпада в паника и се опитва да избяга, преминавайки по съседните балкони. Синът се опитва да го последва, но пада от четвъртия етаж, което води до тежко нараняване и кома. Според местни източници, острата критика срещу имиграционния министър Брайс Фортефьо за действията на полицията го принуждава два дни след инцидента да издаде разрешение за временно пребиваване на семейството за срок от шест месеца. Цитира се изказване на защитника на семейството, че това решение е подигравка.

От своя страна “RESF” счита, че инцидентът е резултат от поставената от имиграционния министър цел през 2007 г. полицията да извърши 125 000 разпита и 25 000 експулсирания. Според организацията, властите са използвали лятото, когато децата не посещават училище, за да арестуват и експулсират много семейства, пребиваващи във Франция без разрешение.

По повод инцидента Фортефьо се защитава, че семейството три пъти е подавало молба за закрила, която е отхвърляна.
ДАНИЯ:

15 “БЕЗДОМНИ” ФУТБОЛИСТИ, ПОВЕЧЕТО ОТ АФРИКА, ИЗЧЕЗВАТ СЛЕД ТУРНИР

Базираната в Шотландия Фондация за световна купа на бездомниците разпространи изявление, с което изразява своята загриженост за изчезването на 15 футболисти от Африка, пристигнали в Дания за участие в турнира Световна купа на бездомниците. За тях липсват сведения четири дни преди завършването на турнира. Предполага се, че те ще се появят по-късно, за да потърсят убежище или за да преминат в друга страна от шенгенската зона. По местни сведения седем играчи са от Бурунди, четири – от Либерия, трима – от Камерун и един – от Афганистан.

Предишните турнири на Световната купа на бездомниците, целяща да подобри самочувствието на бившите мизерстващи хора, са се провеждали в Грац, Австрия, в Гьотебург, Швеция, в Единбург, Шотландия и Кейп Таун, Южна Африка. Сегашният турнир е първият, на който изчезват участници. Следващото първенство е в Мелбърн, Австралия и според експертите, ако не се вземат предварителни мерки, това може да се повтори. Според фондацията, организираща турнира, ще се промени неговият регламент, като между другото, за да се гарантира връщането на участниците се замисля финансирането на тяхното образование в родните страни.
ФИНЛАНДИЯ:

ОЧАКВА СЕ НАРАСТВАНЕ НА БРОЯ НА ЧЕЧЕНЦИТЕ, ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ

Няколко членове на водещ чеченски народен ансамбъл и техните семейства, пристигнали в Хелзинки, поискаха закрила от финландските власти. Групата се състои от менъджера Бислан Саралиев, четирима певци, двама музиканти, техните съпруги и 7 деца, общо 18 души. Според местните експерти появяването на групата чеченци, търсещи убежище, може би е знак, че броят на чеченските бежанци в близко време ще нарасне, тъй като преди няколко месеца чеченските власти обявиха, че ще облекчат издаването на паспорти за пътуване на чеченските граждани. Смята се, че повечето жители на Грозни само чакат да получат паспорти, за да заминат в чужбина.

Според наблюдателите, чеченските власти се опитват да омаловажат случая с търсещите убежище във Финландия, тъй като промосковското правителство в Грозни претендира за умиротворяване на обстановката в Чечения. Цитира се изявление на президента Рамзан Кадиров, който квалифицира търсенето на закрила във Финландия като “политически опортюнизъм”. Той твърди, че членовете на групата са бивши изпълнители от ансамбъла, които не са напуснали Чечения по политически причини, а са поискали да сменят своето местоживеене. Чеченският министър на културата Дикалу Музакайев също отхвърля политическите мотиви в случая и заявява, че ансамбълът продължава да функционира в Грозни и всеки ден е на сцената.

Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Декември 2007 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница