Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение



страница6/20
Дата09.01.2017
Размер1.77 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Земи и почви

Анализ на съществуващото състояние

За района на инвестиционното предложение са представителни канелените горски (Chromic Luvisols) и антропогенни (Anthrosols) почви.



Канелените горски почви са текстурно диференцирани почви, в чиито профил се отделя диагностичен илувиален „Bt” хоризонт, формиран под влияние на водещи почвообразувателни процеси, като лесивиране и вътрепочвено глинообразуване. Строежът на почвения профил включва хумусно-акумулативен хоризонт, с мощност около 30-40 cm и илувиален хоризонт с мощност около 50-80cm. Повърхностният хоризонт се характеризира с канелен цвят, песъчливо-глинест механичен състав и нездрава структура. В илувиалния хоризонт механичният състав е по-тежък, структурата се променя в буцеста, а плътността на почвата нараства. Карбонатите са измити, почвата шупва под влияние на солна киселина след 40 cm. Реакцията на почвения разтвор е слабо кисел до неутрална. Канелените горски почви се отнасят към почвите със сравнително висока устойчивост към техногенно замърсяване. Това се определя от тежкият им механичен състав, благоприятна почвена реакция и съдържание на органично вещество. Съдържанието на хумус е 2-3%. Тези почви са слабо запасени с азот и фосфор и добре с калий. В потвърждение на устойчивостта на тези почви към техногенно замърсяване са и резултатите от анализа на пробата от почвите извън площадката на ИП. Данните от изследването на съдържанието на мед, олово, цинк, кадмий и манган показват, че почвите извън площадката на хвостохранилището са в границите на допустимите норми по Наредба №3.

Теренът, върху който ще се реализира ИП е площадката на бившето хвостохранилище. Хвостохранилището е намивен тип. Депонирани са отпадъците от миннопреработвателната промишленост. Отпадъците са генерирани от обогатителната фабрика „Малко Търново”, преработвала оловни, медни и златосъдържащи руди от Малкотърновското и Граматиковското рудно поле. През 2003 година е съставен и подписан протокол за приемане на завършени видове и обеми дейности по Работен проект „Частична консервация и рекултивация на хвостохранилище „Малко Търново”, в който са описани дейностите в отделните етапи на рекултивацията.(Приложение 3.3.1). Рекултивацията е извършена като площта на хвостохранилището е покрита с геотекстил и запечатана със средно 0,7 м глина и късове мрамори.

Характеристиката на терена е определена по данни от сондажните работи на хвостохранилище „Малко Търново” през 2005 година (Приложение 3.3.2).

Обобщеният литоложки разрез показва следните слоеве:



Запечатващ слой

Извършен е с покриване с геотекстил и запечатване с глина и късове мрамори.



Шлам

Шламът в хвостохранилището е поделен полево въз основа на физическите свойства, които има след изваждането на земната повърхност. Отделени са две разновидности – песъклив и глинест шлам.



Песъклив шлам. Цвят светло сив до ръждиво кафяв. Неспоен. След изваждането на песъчлиевия шлам на земната повърхност се разпада. Дебелината на този слой е около 3,5 м. Като правило той заема горната част на разреза и изцяло южната част на хвостохранилището.

Глинест шлам. Цвят тъмно сив. Споен. След изваждането на глинестия шлам на земната повърхност той набъбва и увеличава си обема. Дебелината на глинестия слой шлам е около 2 м. Глинестият шлам се разполага под песъчливия шлам и заема северната част на хвостохранилището.

Следващият слой е от глина с дебелина от около 0,2 м.

Най-отдолу е подложката на хвостохранилището представена от мрамори.

Разликата между котите на подложката и на повърхността на хвостохранилището определя дебелина на хвоста – средно 6,18 м.

Отделни изследвания за съдържание на някои тежки метали в почвите на района са правени по отделни проекти и задачи.

По време на огледа на района на инвестиционното предложение екипът извърши пробовземане от хоризонт 0 – 20 сm от определената площадката. Взетите проби бяха изследвани за съдържание на мед, олово, цинк, кадмий и манган в лабораторията по Атомноабсорбционна спектрофотометрия при Централна лаборатория по обща екология при БАН. Резултатите са представени в Протокол № 08/2009 г. (Приложение 3.2.1). Пунктовете, от където са взети проби, са от площадката на зоната за здраве (проба 1), от площадката на зоната за рекреация (проба 2) и от площадката на соларния парк (проба 3).

Резултатите от анализите показват отклонение от нормите за допустимо съдържание на мед, олово и кадмий, съгласно Наредба № 3 (ДВ, бр. 36 от 8 май 1979 г., посл. изм. и доп. бр.71/2008 г)., а именно:

Над допустимите предохранителни концентрации е съдържанието на мед, олово и кадмий при проба 1 и на мед и олово при проба 2 и проба 3. Оценката е извършена спрямо отчетената стойност на рН на почвата във водна суспензия. Резултатите не са изненадващи, имайки предвид състава на депонирания отпадък. Сравнявайки ги с нормите за максимално допустими концентрации при постоянни тревни площи, посочени в Таблица 2 от Наредбата резултатите по отношение на съдържанието на мед при проба 2 е 2,3 пъти над допустимото. Останалите изследвани елементи са в границата на допустимите концентрации при съответното рН. Придвижването на замърсителите към повърхностния запечатващ слой е показателен за нуждата от провеждане на нови рекултивационни мероприятия, за да се ограничи протичането и на други нежелани процеси като ерозия, засоляване, вкисляване и замърсяване на повърхостния почвен слой с вредни вещества.

От пунктовете освен почвени проби бяха взети и проби от растителността – треви, гъби и плод шипка. Резултатите от изследванията на тези проби потвърждава изводите за замърсяване на запечатващия почвен слой, т.к. натрупването на олово особено при пробата от гъби е десеткратно над допустимата норма, а в пробата от плодове от шипка е 1,6 пъти над допустимото (Наредба №12 от 21.05.2002 г. за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни, ДВ, бр.55/2002г). Съдържанието на кадмий в пробата от гъби е 21,5 пъти над нормата, а в пробата от плодове от шипка е на границата на нормата - 0,05 mg/kg. Над 70 пъти е доказаното съдържание на мед в пробата от гъби и в границите на допустимото в пробата от плодове от шипка. Резултатите от натрупването на изследваните елементи олово и кадмий в тревите от терена са в границите на допустимите норми, съгласно Наредба №24 от 05.06.2003 г. за максимално допустими концентрации на нежелани вещества и продукти във фуражите (ДВ, бр.56/2003 г.), докато по отношение на елемента мед отклонението е 1,4 пъти над допустимото.

Сравняването на резултатите от пробите от терена на хвостохранилището с тези от пробата от пункта извън него може да се направи извода, че за замърсяване на терените около хвостохранилището не може да се говори. За което считаме, че е спомогнало навременното рекултивиране на терена.


Ерозионните процеси в района на обекта са слабо застъпени. Преобладаващият слабо хълмист характер на терена неблагоприятства протичането на ерозионни почвени процеси. По-податливи на ерозия са дългите склонове на хълмистите възвишения, които са отдалечени от територията предвиждана за инвестиционното намерение. В района на площадката няма опасност и от свлачищни процеси.

В района няма извори, кладенци или водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.




    1. Каталог: ovos


      Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница