Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда



страница1/22
Дата04.01.2017
Размер3.98 Mb.
#11805
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


Д О К Л А Д

ЗА

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ИЗГРАЖДАНЕ НА
П Р И С Т А Н И Щ Е – Л О Г И СТ И Ч Е Н Ц Е Н Т Ъ Р В А Р Н А”

НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГР. БЕЛОСЛАВ, ОБЛАСТ ВАРНА


Инвеститор: „Т.Б. Консулт ЕООД” гр. София

ВАРНА

АПРИЛ 2010

Р-л колектив:

/инж. А. Маринчев/




СЪДЪРЖАНИЕ

І. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1. Наименование на инвестиционното предложение

1.2. Данни за инвеститора

1.3. Данни за независимите експерти (списък на регистрираните експерти и ръководител на колектива с личен подпис срещу разработените раздели; писмени декларации по чл. 11, ал.3 от Наредбата, подписани лично от експертите; копия от удостоверенията за вписване в регистъра на МОСВ)

1.4. Местоположение на площадката, съседи и отстояния (карта на района)

ІІ. АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

2.1. Ситуационна схема, генплан, сгради и съоръжения, инфраструктура, персонал

2.2. Използвани природни ресурси и енергийни източници, суровини и материали (главно електроенергия и питейна вода)

2.3. Обща необходима площ (в т.ч. и през строителния период)

2.4. Реализиране на инвестиционното предложение (строителен период, експлоатационен период)

ІІІ. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ (характеристика и анализ на компонента, съществуващи проблеми), ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

3.1. Атмосферен въздух

Климатични и метеорологични условия на района (влияние на местните условия върху възможностите за допълнително замърсяване или самоочистване)

Съществуващо фоново замърсяване, потенциал на средата за поемане на допълнително въздействие.

Предвидени източници на вредни емисии, вид на вредните вещества.

Значимост на въздействието (обхват, степен, честота, продължителност, възможност за комбинирани и кумулативни въздействия).

3.2. Води.

3.2.1. Подземни води

3.2.2. Повърхностни водни течения и басейни

3.2.3. Съществуващо фоново замърсяване, на повърхностните води и точкови изтоници на замерсяване.

3.2.4. Предвидени източници на вредни емисии, вид на вредните вещества. Значимост на въздействието (обхват, степен, честота, продължителност, възможност за комбинирани и кумулативни въздействия).

3.3. Биоразнообразие

3.3.1. Характеристика на състоянието на флората и фауната

3.3.2. Наличие на защитени територии – характеристика, статут

3.3.3. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху биологичните видове и предмета и целите на опазване на защитените зони

3.4. Отпадъци

3.4.1. Характеристика и очаквано количество на генерираните отпадъци

3.5. Геоложка основа (без подземни богатства)

3.5.1 Състояние на геоложката среда (геоложки строеж, сеизмичност, физико-геоложки процеси, носеща способност и устойчивост на терена)

3.5.2. Очаквано въздействие върху геоложката среда (оценка на вероятността от възникване на неблагоприятни физико-геоложки процеси)

3.5.3. Ограничителни параметри за извършване на строителните работи

3.6. Вредни физични фактори

3.6.1. Йонизиращи лъчения

3.6.2. Нейонизиращи лъчения

3.6.3. Топлинни лъчения

3.6.4. Акустична среда

3.7. Ландшафт

3.7.1. Кратко описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район

3.7.2. Оценка на възможностите за осъществяване на целите, промени в структурата и функционирането на ландшафтите

3.8. Характеристика и състояние на почвите

3.9. Културно наследство, археологически, исторически и архитектурни паметници

3.10. Здравно-хигиенни аспекти. Хигиенно защитна зона

3.10.1. Определяне на потенциално засегнатото население и територии, зони и/или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна защита в зависимост от предвиждания териториален обхват на въздействията върху компонентите на околната среда

3.10.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората

3.10.3. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания. Определяне на водещите по значимост рискови фактори

3.10.4. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на установените фактори.

3.10.5. Характеристика на експозицията.

3.10.6. Здравно състояние на засегнатото население.

3.10.7. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска.

3.10.8. Хигиенно-защитна зона.

ІV. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗМОЖНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ

V. МЕРКИ И МЕРОПРИЯТИЯ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОЧАКВАНИТЕ ЗНАЧИТЕЛНИ ВРЕДНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ

VІ. Информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда

VІІ. Справка за извършените консултации и за мотивите на приетите и неприетите бележки и препоръки

VІІІ. Заключение на експертите

ІХ. Нетехническо резюме (съгласно изискванията на ЗООС - §1, т.27 и Наредбата – чл. 12, ал.2)

Х. Описание на трудностите при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС

ХІ. Списък на източниците на информация, използвани в доклада за ОВОС

ХІІ. Списък на нормативните документи, касаещи инвестиционното предложение и доклада за ОВОС

ХІІІ. СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА


1.ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.Наименование на инвестиционното предложение

Наименованието на инвестиционното предложение е “ПРИСТАНИЩЕ – ЛОГИСТИЧЕН ЦЕНТЪР ВАРНА” в землището на гр Белослав, област Варна. Докладът за ОВОС е разработен на основание предписанията на МОСВ София представени в писмо изх. № ОВОСУ – 7727/19.11.2009 г. – Приложение № 1 и съгласно изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл.7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (ДВ 25/2003 г.). Инвестиционното предложение подлежи задължително на извършване на оценка на въздействието върху околната среда на основание чл. 92, т. 1 във връзка с Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 на ЗООС, т. 23. б ”Товарно-разтоварни пристанища, свързани със сушата, с изключение на метални пирсове, които могат да приемат съдове с тонаж над 1350 бруто тона”.

Настоящият доклад е коригиран и доработен съгласно указанията на МОСВ представени с писмо изх. № ОВОСУ – 7727/22.03.2010 г. – Приложение № 21.

Предложението касае усвояване на терен с промишленно предназаначение (бивш стъкларски завод “Белопал”), като предвижда изграждане на пристанищно логистичен център в бившия стъкларски завод “Белопал”, с възможности за обработване на генерални, насипни, едрогабаритни товари, опаковани стоки и контейнери. Предвижда се да се изградят пристанищни мощности за обработка на около 1 млн. тона годишно генерални товари, включително контейнери 10-15 хил. TEU годишно и насипни товари. Контейнерите в по-далечна перспектива ще достигнат и надминат 100 хил. TEU.



1.2.Данни за инвеститора

Възложител на инвестиционното предложение е „Т.Б. Консулт ЕООД” София, гр. София, ул. “Алабин” 48, – Приложение № 2 – “Документи на инвеститора”. За контакти: Росица Иванова Паунова, Управител, гр. София, ж.к. “Овча купел”, бл. 423, ет. 6, ап. 28, Апостол Маринчев GSM (0888) 407 694, (0898) 614 433.

В настоящия момент инвестиционното предложение е във фаза прединвестиционни проучвания и инициаторът няма изградена организация и система, свързани с опазването на околната среда. След реализацията на инвестиционното предложение ще бъде определена със заповед структура, занимаваща се с дейностите по управление на околната среда във връзка с експлоатацията на обекта.

1.3.Данни за независимите експерти (списък на регистрираните експерти и ръководител на колектива с личен подпис срещу разработените раздели; писмени декларации по чл. 11, ал.3 от Наредбата, подписани лично от експертите; копия от удостоверенията за вписване в регистъра на МОСВ)

Колективът, разработил доклада за ОВОС, се състои от следните регистрирани в МОСВ експерти:



Н. с. инж. Апостол Янков Маринчев – Ръководител колектив, удостоверения 287 и 1674/2006 г. и 1762/2008 г. за “Ръководител на колектив” и компоненти “Атмосферен въздух” и “Вредни физични фактори”, “Отпасъци”, разработил раздели 1, 2 и части раздели 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.

Палмира Радева Петрова – удостоверение № 1666/2006, компоненти “Атмосферен въздух“, “Подземни води”, “Опасни отпадъци” и “Шум”, “Здравен риск”, разработила части от раздели 3 (подземни води), 4, 5, 6, 11 и 12.

Доц. д-р Живка Енчева Бекярова – удостоверение № 1720/2007 “Растителен свят”, “Почви” “Повърхностни води”, разработила части от раздел 3 (биоразнообразие) и оценка за съвместимост с предмета на защита на защитените зони.

Доц. д-р, инж. Розалина Златева Чутуркова – удостоверение № 1455/2007, компоненти “Атмосферен въздух”, “Опасни вещества”, разработила раздел 3.4 и част от раздел 3.1..

Веселин Радев Петров - удостоверение № 1667/2007 г компоненти “Качество на атмосферния въздух”, “Повърхностни води”, “Химични вещества”, “Отпадъци”, разработил части от раздели 3 (повърхностни води), 4, 5, 6, 11 и 12.

Милчо Петров Ценков - удостоверение № 1879/2009 г за компонент “Геоложка среда”, “Отпадъци”, разработил части от раздели 3 (геоложка среда), 4, 5, 6, 11 и 12.

Ст. н. с. Маргарита Иванова Нанкова - удостоверение № 1759/2008 г компоненти “Качество на атмосферния въздух”, “Растителен свят”, “Почви”, разработила части от раздели 3 (почви), 4, 5, 6, 11 и 12

Д-р Димчо Христолов Томов - удостоверение № 136/02.08.2006 г. компоненти “Здравна оценка” и “Опасни вещества”, разработил части от раздели 3 (здравен риск), 4, 5, 6, 11 и 12
Списък на регистрираните експерти и ръководителя на колектива с личен подпис срещу разработените раздели е представен в Приложение № 3.

Писмени декларации по чл. 11, ал.3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии са представени в Приложение № 4. Копия от удостоверенията за регистрация на експертите са представени в Приложение № 5.



ІІ. АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

2.1. Ситуационна схема, генплан, сгради и съоръжения, инфраструктура, персонал

Пристанище – логистичен център Варна” ще бъде разположено на северния бряг на плавателен канал № 2, свързващ Варненското и Белославското езера и ще се развие изцяло върху територията на бившия стъкларски завод „Белопал” – Приложение № 6 - “ситуационна схема”. Територията е частна собственост Приложение № 7 - “Скици”. Инвестиционното предложение е включено в Националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт 2008 – 2015 г., като пристанищен комплекс с регионално значение.

Основните цели при изготвяне на инвестиционния проект са:


    • Постигане на висока рентабилност за пристанищните операции и съпътстващи дейности – над 10 %;

    • Възможности за оптимизация на разходите, чрез управленски контрол и финансова дисциплина;

    • Висока производителност, ефективност, многообразие, гъвкавост на пристанищните услуги и разнообразие на номенклатурата на оказваните услуги и извършвани дейности, чрез инвестиране в модерна пристанищна техника позволяваща качествена и безопасна обработка на корабите и сухопътните транспортни средства. Внедряването на нови технологии и модерни машини с много по-добри технологични и екологични възможности и технико-икономически показатели е основата за повишаване на производителността и ефективността на предлаганите пристанищни услуги;

    • Създаване на условия за увеличаване номенклатурата на извършваните съпътстващи дейности и предлагането им и на външни клиенти;

    • Подобряване на качеството на пристанищните услуги предлагани на ползвателите в резултат на цялостното усъвършенстване на пристанищната технология и организация на труда;

    • Усъвършенстване на административно-управленската структура като елемент от постоянното усъвършенстване на системата за управление на качеството;

Намеренията на инвеститора в перспектива са основно следните:



Стратегически

Повишаване ефективността от дейността на пристанището, поддържайки високо ниво на безопасност и опазване на околната среда, като се удовлетворяват нуждите и очакванията на клиентите и се увеличава тяхното доверие във възможностите на основата на нови технически, технологически и организационни възможности и професионалния опит на човешките ресурси.



Пазарни

Създаване условия за улесняване достъпа до пазара на пристанищните услуги на територията на “Пристанище – логистичен център Варна”;

Въвеждане система за управление на качеството;

Извършване на плавно редуциране и преструктуриране на човешките ресурси с отчитане на новите изисквания.



Технологични

Икономическо и финансово осигуряване на средства за технологична и модерна пристанищната суперструктура за постигане на необходимата конкурентоспособност, безопасност и опазване на околната среда;

Висока ефективност и гъвкавост при осъществяване на пристанищните услуги и увеличаване на тяхната номенклатура;

Активизиране извършването на съпътстващи дейности.



Финансови

Икономическо и финансово осигуряване на дейността на “Пристанище – Логистичен център Варна” в условията на необходимата конкурентоспособност чрез съвременно европейско пазарно поведение;


След обособяване и изграждане на специализираните зони в “Пристанище – логистичен център Варна” ще могат да се обработват контейнери и широк диапазон от генерални и насипни товари с конвенционални и специализирани технологии по директен и индиректен вариант. При обичайната използваемост на кейовия фронт постиганите чисти и кейови производителности ще отговарят на постиганите производителности в съседните пристанища във Варненския регион. Поетапно пристанището ще се специализира за обработка на контейнери (товарене, разтоварване контейнеризация/деконтейнеризация) и за товарене на зърнени храни.
Ситуационна схема на пристанище – логистичен център Варна

Входът на пристанището ще е в западния край на площадката. Съществуващата малка сграда, южно от пешеходния портал, е удобна за разполагане в нея на охраната и офицера по сигурността на пристанището. Пешеходният, автомобилният и железопътният вход и изход, ще се разположени почти един до друг и ще дават възможност за организиране на строг и ефективен пропускателен режим и прилагане на кодекса „ISPS Code” за пропускателен режим в пристанищно съоръжение. Помещенията на сградата дават възможност да се организира денонощен пункт за видеонаблюдение от охраняващата служба. Тук ще бъде организирана и службата за издаване на пропуски, както и офис за нуждите на гранична полиция.

На пешеходния портал ще се организира пропускателен режим, подобен на останалите терминали от Варненския пристанищен район. Видеонаблюдението ще бъде съчетано с компютърна система за регистрация на преминалите през порталите.



Автомобилният портал има удобството, че е близо до пешеходния и диспечерския пункт на охраната от една страна, а от друга, че през него ще преминават всички видове МПС. Организацията на движението от двете страни на портала ще бъде такава, че да осигурява бързо и безаварийно разминаване на автомобилите. След влизане в района, автомобилите ще бъдат насочвани към автовезната. Там автомобилите ще получават указания от дежурен автодиспечер накъде да се насочват, а също така ще им бъде „взета” и тара, ако задачата им в пристанището изисква това.

Железопътният портал е разположен в съседство с останалите два. За него също се предвижда изработването на солидна врата, защитаваща достатъчно сериозно от опити за насилствено проникване в района на пристанището.

Автомобилната везна ще бъде разположена на площадката пред порталите.

Има предвидено място за поставянето на железопътна везна. Това ще стане по преценка на мениджмънта на пристанището, защото съоръжението е скъпо и трябва безвъзмездно да се предаде на железопътната компания, съгласно правилата им.



Административната сграда се намира в непосредствена близост, южно от сградата на портала. Запазена е от времето на стъкларския завод и е в добро състояние. В нея ще се организират офисите на ръководството на пристанището, битови и социални помещения, както и офиси на фирми партньори, с които пристанището има договори за обработка на товари. Близостта й до паркинга и кеят на местния ферибот Белослав са предпоставка част от тази сграда да се използва и за социални дейности на града при договореност с общината.

Сграда, разположена в непосредствена близост до портала ще бъде преоборудвана за склад към площадката за контейнеризация и деконтейнеризация. Подвозът на товарите до и от нея ще става с пристанищната техника, предвидена за зоната за контейнеризация и деконтейнеризация. Тази зона е ситуирана там по няколко причини. Една от тях е непосредствената й близост до площадката /стифа/ с контейнери. Това ща намали вътрешно-пристанищните разходи и дава възможност техниката за контейнеризация и деконтейнеризация да работи и в склада. Северният край на площадката граничи с ж.п. линията, а южният с автомобилния път. Зоната е в непосредствена близост и до портала, което ще улесни и митническото наблюдение върху претоварването на стоките от и в контейнери. Площадката ще бъде настлана със стоманобетонни плочи, отливани на място, с товароносимост 20 тона на кв. метър. Тази здравина е необходима, защото върху нея ще работят машини от типа „ричстакер” с много голямо собствено тегло. На площадката ще има направени неподвижни метални стойки /банго/, върху които ще се поставят контейнерите, когато стоките се претоварват директно от контейнер в автомобил и обратно. Част от площадката ще бъде покрита като шапрон, за да има възможност да се работи и при дъжд. Площадката ще бъде с наклони за отводняване на повърхността й, като водите ще се заустят към пречиствателна станция. За разполагането на контейнерите и автомобилите върху площадката ще бъде изготвена технология и разчертани полета за ситуирането им върху терена.



Зона за складиране на контейнери /стиф за контейнери/. Зоната за складиране на контейнери ще е най-голямата специализирана площадка в „Пристанище –логистичен център Варна”. Размерите и са продиктувани както от начина на манипулации с контейнерите, така и от изискванията за подреждането им. Практиката в българските пристанища показва, че площ от около 45-50 хил.кв.м. е достатъчна при обработката около 90-100 хил. TEU годишно в пристанището. При такъв обем от контейнери, технологията може да бъде изградена на базата на универсални високоповдигачи тип „ричстакер” и терминални влекачи.

Основните изисквания към контейнерната площадката на “Пристанище – логистичен център Варна” са да бъде с товароносимост най-малко 20 т/кв.м., да бъде достатъчно равна за да осигурява безаварийно движение на пристанищната техника и подреждането на контейнерите, да е изградена с наклон, позволяващ оттичане на повърхностните води за отвеждането им в пречиствателна станция, да е ремонтно пригодна.

Площадката ще бъде изградена върху съборени сгради на цехове на завод „Белопал”, което предполага, че терена има значителна плътност. В процеса на строителството й ще се наложи допълнително подравняване. Товароносимостта на бетонните плочи на площадката трябва да издържа минимум общо 111 тона; машина „ричстакер”+ 40футов пълен контейнер. Не се препоръчва асфалтиране на площадки, където ще се движат и работят контейнерообработващи машини. Асфалтът има недостатъците да уляга от тежестта на машините, да се изронва при маневриране на място на машините, и контейнерите да хлътват в него през горещите летни дни. Асфалтът често се разяжда от изтекли горива и масла от течове на машините, както и от протекли химикали от контейнери. Размерите на площадката за съхранение на контейнерите позволяват, тя да бъде разчертана и обозначена със специална маркировка, отговаряща на приетия от пристанището софтуер на системата за следене на контейнерите. „Пристанище Варна” ЕАД има разработен софтуер, добре приет от контейнерните линии. Очаква се на тази площадка да се съхраняват едновременно около 3 000 контейнера. Площта е достатъчна за развитието на охраняем склад за контейнери с акцизни товари. Той ще граничи с площадката за контейнеризация и деконтейнеризация в оживен район и в близост на охраната от портала. Акцизната площадка ще има ограда от телена мрежа и отделен вход със заключване. Цялата площадка за контейнери ще има камери за видеонаблюдение и мачтово осветление, съгласно нормите за осветеност на територията и работните зони в пристанищата.

Разчетът на броя на машините, необходими за работа на площадката за контейнери зависи от броя технологични линии за обработка на кораба. Отчитайки дълбочината на кейовото място и неговата дължина, в технологичните сметки е залегнал контейнеровоз с капацитет 3 000 TEU.

В района на площадката /стифа/ за контейнерите, се намира Станция за прехвърляне на природен газ през канала до южния му бряг. Предвижда се около тази станция да се изгради бетонно оградително съоръжение, което да предпазва станцията от аварии при работа на бреговите кранове и машините, обработващи контейнери на площадката. При изграждане на втория етап на кейовата стена, следва да се пресметне дали стрелата на западния мобилен кран ще преминава над станцията. Ако това се потвърди, трябва да се изчисли покривна конструкция над станцията, която да я предпазва от падане или удар от 40-футов контейнер.

Ситуирането на площадката за контейнери и близостта на пристанището до междуградския път Варна-Девня, както и оборудването в пристанището, дават възможност за обработка на тежки и извънгабаритни товари. Единствените ограничения за обработка на тези товари могат да бъдат мостовите конструкции на подхода към фериботния пристан.

Площадката за контейнери е ситуирана максимално в западния край на терена, за да може в близост до жилищните блокове да няма стифирани насипни товари, които биха замърсили средата около тях. Шумовият фон може ще се подобри от засаждането на подходяща растителност покрай площадката и оградата на пристанището. Счита се, че разстояние от около 300 метра е достатъчно далеч от жилищните сгради, за да не влияе шумът на живеещите там. Шумовият ефект ще се намалява и от преобладаващия западен вятър по протежение на плавателния канал.

Съществуващият асфалтов път, южно от площадките за контейнеризация и деконтейнеризация и стифиране на контейнерите, се запазва. Той ще бъде сервитутен за подход към корабното място, двете площадки, сградите покрай него, до порталите на пристанището.



Оперативна зона. Параметрите на оперативната зона се определят от дължината на кея и обсега на бреговите кранове. Площадката се очертава да има размери около 300 метра дължина успоредно на кея, и около 30 метра ширина. Оперативната зона се характеризира с:

  • динамика на обработваните кораби, автомобили, пристанищни терминални влекачи, товари, намиращи се в обсега на кейовите кранове

  • отсъствието на товари за дългосрочно съхранение;

  • възможност за бърз достъп до корабите на кея;

  • отсъствието на хора и техника, нямащи служебни задължения в тази зона.

Оперативната зона се явява най-важното място в пристанището, когато на кея има кораб. Тя трябва да отговаря на следните условия:

  • да бъде изградена като неразделна част от конструкцията на кея. Колкото максималното натоварване на площадката е по-близо до кейовата стена, толкова площадката е по-удобна за експлоатация;

  • да има товароносимост 20 тона на кв.м., за да може да се обработват и тежки и извънгабаритни товари;

  • да има минимален наклон за оттичане на дъждовните води в колекторите на пречиствателната станция;

  • да бъде с равна повърхност, без наличие на съоръжения, които да бъдат препятствие за движението на автомобили и терминални влекачи;

  • галериите на подземната инфраструктура да не са причина за нарушаване целостта на площадката или предпоставка за пропадания по нейната повърхност;

  • да дава възможност за бързо почистване от насипни товари със специализирани машини;

  • недопустимо е тя да бъде с асфалтово покритие.

Оперативната зона ще има основната задача през нея да преминават всички товари, пристигащи и заминаващи по море. Изискванията към оперативната зона са много високи по отношение на конструкцията на площадката и качеството на изпълнение на настилката. Те са породени от интензивността при обработката на товарите с участието на множество автомобили и пристанищни влекачи. Тя ще служи и за буферен склад при високи корабоденонощни норми.

Откритият склад за насипни товари ще е разположен непосредствено в тила на оперативната зона по няколко причини. Първата е, че той представлява естествено продължение на оперативната зона. Това е направено, за да може безпрепятствено насипният товар да се премести от оперативната зона в открития склад. Условията ще позволяват това да става с челни кофачни товарачи. По този начин ще отпадне необходимостта насипният товар да се превозва с автомобили-самосвали от оперативната зона до площадката. За почистване на пристанището и склада за насипни товари се препоръчва на следващ етап механично почистване с автомобил „метачка”.

Площадката на открития склад за насипни товари ще бъде с товароносимост 10 тона на м2. Писмените технологии (технологични карти) за обработка и складиране на товарите трябва да посочват пределната височина за складиране на товарите, за да не се претоварва площадката и да се получат пропадания. Площадката ще бъде с наклон, позволяващ оттичане на повърхностни води в колекторите на пречиствателната станция. Недопустимо е асфалтово покритие на площадката. Практиката в българските пристанища показва, че асфалтът се износва бързо и се изгребва заедно с товара. Складът ще бъде отделен от оперативната зона с пътна маркировка. За цялата площ на открития склад се предвижда да има покривала от брезент или друга материя. Те ще се използват за покриване на товарите за намаляване на праховите емисии при силен вятър. Проектът на площадката трябва да предвиди изграждането на тръбна разводка по периферията на склада. Тя е необходима за оросяване на товари със сладка вода, които търпят това. За тази задача може да се използва и автомобил-цистерна, но тръбната разводка може да бъде част от противопожарната система на пристанището.

Площта от около 20 000 м2 е достатъчна за поемането на товар от един кораб тип „Панамакс” при сегашните ограничения в канал №2. При достигане на проектните параметри на канала, количеството товар в корабите от този тип ще се увеличи най-малко с една трета. Тогава може да се реализира вариант за съхраняване на част от товара и в оперативната зона. Принципът за работа в такива случаи е даване на предимство при експедицията на товара от оперативната зона. При намиране на стабилен товаропоток с такива корабни партиди, може да се построи допълнителен открит склад в източния край на терена на пристанището, където има територия за развитие.

Силозна група за зърнени храни. Силозите за зърно са ситуирани на площадката между външната северна ограда и площадката за насипни товари поради няколко причини. Такова разположение дава възможност автомобилният поток за превоз на зърно да се отдели максимално в тази зона и да не пречи на вътрешно пристанищния транспорт и превоза на контейнери. Разполагането на силозите в тази зона позволява да се отвори вторият портал на пътя към с. Страшимирово, където да се насочват автомобилите със зърно. Този път може да се използва и за съоръжаването на приемните бункери на силозите в най-високата му част. По този начин ще се избегне влизането на автомобилите в района на пристанището, ще се използва северният път покрай оградата и автомобилите бързо ще излизат на междуградския път. Площадката разполага с площ от 12 000 м2. Предвижда се изграждането на метални силозни клетки, всяка с обем от 2 000 м3 – 14 на брой с общ обем – 28 000 м3. Те вероятно ще се поставят поетапно. Като първи етап може да се построи група от шест метални силоза с вместимост от около 12 000 тона общо. Заедно с тях ще бъде построена и системата от гумено-лентови транспортьори /ГЛТ/ за извеждане на товара до кея. Системата ще бъде еднопосочна, само за износ на зърно. ГЛТ ще бъде стационарна до началото на оперативната зона на бреговите кранове, като ще минава между контейнерната площадка /стифа за контейнери/ и открития склад за насипни товари. Системата от ГЛТ трябва да осигури производителност около 400 тона на час и повече.

На първия етап от развитието на силозната група се цели да се навлезе в пазара за експорт на зърно, като се предложи и съхранение на зърното в силозите, неговото изсушаване, обеззаразяване и други манипулации при съхранението и преди товаренето на кораби. Комплексната услуга ще направи пристанището атрактивно и е възможно да привлече инвестиции за строителството на допълнителни силозни групи.

Наредба № 16 не забранява складирането на стоки и извършването на дейности под електропреносната мрежа. Зоната под далекопроводите може да се застеле с бетонни плочи с товароносимост от 10 т./м2. и да се ползва като място за съхранение на техника, която в момента не е в експлоатация или за други стопански нужди. Тази зона може да бъде и открит склад за малки партиди насипни товари, метали или други генерални товари.

Съществуващият склад в източния край на терена е солидна постройка, която може да се използва и сега като склад, ако се осигури надеждна охрана. При начало на строително–монтажните работи тя може да се предостави на строителната организация за ползване като склад. След влизане в експлоатация на пристанищато, след реиновиране, той може да бъде пълноценен пристанищен склад. Необходимо е да се изследва носимостта на стените, за да се прецени дали не става за складиране на насипни товари боящи се от атмосферно влияние. Реиновацията при всички случаи трябва да включва бетонна настилка с товароносимост най-малко 10 т.кв.м., размери на вратите, подходящи за влизане на товарни автомобили, пожароизвестителна и пожаро гасителни инсталации, видеонаблюдение и други специфични за пристанищната дейност изисквания. Необходимо е и изграждането на административно-санитарно битова част за работещите в този склад. Стоманобетонната му конструкция позволява той да бъде ядро за построяването около него на различен тип навеси или други складове. Такъв комплекс от складови съоръжения ще се удобни за обслужване от малко на брой складови служители. Удобно ще бъде и за охраняването му като отделен обект. Отдалечеността му от останалата дейност в пристанището ще предотвратява конфликтност при вътрешно пристанищните превози. Комплекса от складове може да се съчетае с изграждането на ремонтна база и гаражи за поддръжка на пристанищната техника. При всички случаи, такава база ще е необходима най-малкото за ежедневното техническо обслужване на машините. Ще са необходими и гаражи за някои от машините, като и парко места за техниката извън употреба в момента, както и за аварирали машини, изчакващи ремонт.

Разполагането на базата в този район е подходящо, предвид отдалечеността му от жилищни сгради и интензивно движение на автомобили и пристанищни машини. Практиката в пристанищта показва необходимостта от бензиностаниция. В този район трябва да се предвиди и построяване на малка бензиностанция за зареждане на пристанищните машини. Обикновенно те са без държавни регистрационни номера и не напускат района на пристанищата. В случая, собственика на пристанището трябва да реши дали да ползва бензиностанцията на града, разположена в близост или да построи своя. В случай, че той реши да предоставя услуги със своите пристанищни машини на населението извън района на пристанището, регистрацията пред КАТ на машините е задължителна. Тогава и необходимостта от собствена бензиностанция отпада. Наличието или не на бензиностанция зависи и от решението как ще работят бреговите мобил кранове. Ако те са на собствените дизелгенератори, построяването на бензиностанция е необходимо.

Теренът в източната част, южно от покрития склад, се предвижда като зона за перспективно развитие на пристанището. Площта на този терен ще се развие като продължение на площадките на откритите складове. В този смисъл той се явява резервен за развитие на складовите площи. Тук могат да се съхраняват всички видове товари, които не се боят от атмосферно влияние. В съседство с площадката е терена на минерален извор. При развитие на каквато и да е дейност в близост до оградата на този район, трябва да се има в предвид наличието на този извор и потенциалната възможност за неговото замърсяване. Ето защо е изключително важно повърхностните води да бъдат зауствани в канализационна система за отвеждането им в пречиствателна станция. С голяма острота стои и въпроса за праховото замърсяване на района от насипните товари, които ще се обработват и съхраняват на територията на пристанището. Оросяването на района и покриването на складираните насипни товари ще бъдат задължителни мероприятия за да се избегнат всякакви конфликтни точки при работа на пристанището. Те могат да възникнат както с ползването на минералният извор, така и с населението на гр. Белослав.

Спазвайки гореописаните ограничение, и такива, възникнали в процеса на проектиране, строителство и експлоатация на пристанището, зоната може да се използава за отдаване под наем на терени за нуждите на местни търговци, за дистрибуция на стоки и материали, както и за развитие на малки производства. За това ще благоприятства добре охраняемата зона и подбора на работещите в нея.



Ограда на пристанищния обект (към ISPS кода) - Съгласно изискванията на конвенцията SOLAS, пристанището трябва да отговаря на условията за сигурност на пристанищните съоръжения, описани в ISPS кода. Едно от условията е пристанищното съоръжение да е солидно оградено. Разглежданият обект има съответстваща ограда, наследена от бившият стъкларски завод. Тя е построена с железобетонни панели и опасва цялата северна страна на обекта. Ще се наложи да бъде продължена в източната част от северният и край до бреговата ивица, за да се отдели минералният извор от останалата част на пристанището. С острота ще стои въпроса за охраната на бреговата ивица извън контурите на кейовото място.

Територията на пристанището граничи на около 1250 м с канала и това ще създаде много трудности за наблюдение само от постове на охраната.

Необходимо е да се предвиди подходящо оградно съоръжение, което да има и съответния естетически вид откъм канала. Укрепване на оградата в западния край, между канала и панелната ограда на север също е наложително. Порталите се нуждаят от нови врати и подсилване на охранителните съоръжения. Наличието на гърбици по платната, бариери, помещения за охраната, стопиращи съоръжения /шипове/ ще се планират при реиновация на подходите на пристанището.

При работното проектиране на площадките и складовете, заедно с работното осветление ще се предвиди и охранно, за времето когато в определени зони няма да има претоварни процеси. Същите пилони могат да се използват и за монтиране на камери за видеонаблюдение.



На по-късен етап ще трябва да бъдат изискани от бъдещите членове на Съвета по сигурност на пристанището /представители на МВР, ПП служба, Гранична полиция и Морска администрация/ да дадат своите актуални препоръки по въпросите, касаещи сигурността на обекта.

Обосновка на необходимата дължина на кейовия фронт - Основният елемент, който предопределя параметрите на всички останали пристанищни зони е дължината на кейовия фронт. Той ще бъде построен на два етапа, в съответствие с обемите на очакваните типове товарообороти и основните параметри на разчетните кораби. За определянето работната дължина на кейовия фронт е извършен подробен анализ на корабите, които посещават пристанищата в района (основно Пристанище Варна Изток и Пристанище Варна Запад) за периода 2001–2008 г. Отчетени са и възможните промени на корабния трафик. Като се отчитат очакваните товари и особеностите на корабите, са разгледани различни комбинации на едновременно обработвани кораби. По този начин, като се отчитат и необходимите отстояния за безопасност между корабите, се получават вариантите на работната дължина на кейовия фронт. По-надолу са посочени размерите на корабите в съответствие с корабните партиди и общите дължини на кейовия фронт за първия етап и за втория етап.

Таблица 2.1. Анализ на дължините на корабите за периода от 2001 до 2008 г. в Пристанище Варна-Изток и Пристанище Варна-Запад.

Кораби за насипни товари

Контейнеровози

Кораби за генерални товари

дължина m

% от общия брой

дължина m

% от общия брой

дължина m

% от общия брой

под 50

0,49

под 50

0,82

под 50

5,14

50-60

0,80

50-60

0,41

50-60

4,18

60-70

2,77

60-70

0,82

60-70

6,43

70-80

4,73

70-80

0,82

70-80

12,86

80-90

12,66

80-90

7,41

80-90

16,56

90-100

7,31

90-100

10,29

90-100

11,09

100-110

10,08

100-110

5,76

100-110

10,13

110-120

8,17

110-120

8,23

110-120

8,68

120-130

6,15

120-130

18,93

120-130

3,86

130-140

8,17

130-140

16,05

130-140

5,63

140-150

5,10

140-150

9,88

140-150

5,79

150-160

3,44

150-160

10,70

150-160

3,22

160-170

5,84

160-170

5,35

160-170

2,89

170-180

7,19

170-180

2,88

170-180

1,93

180-190

11,19

180-190

1,65

180-190

0,96

190-200

3,38

190-200

0,00

190-200

0,48

200-210

0,61

200-210

0,00

200-210

0,00

210-220

0,06

210-220

0,00

210-220

0,00

220-230

1,60

220-230

0,00

220-230

0,16

230-240

0,06

230-240

0,00

230-240

0,00

240-250

0,06

240-250

0,00

240-250

0,00

250-260

0,12

250-260

0,00

250-260

0,00



Фиг. 2.1

На базата на тези анализи са определени дължините на кейовия фронт, който ще бъде построен през І-та фаза – 300 л.м. и възможност за построяване по време на ІІ—та фаза на допълнителен кейов фронт от 160 м, или общо пристанището ще разполага с 460 м кейов фронт.



Таблица 2.2. Основни параметри на разчетни кораби по видове товари и определяне на дължината на кейовия фронт

Първа фаза

Вариант №

Комбинации за разчитане дължината на кейовия фронт

Типове и капацитет на корабите

Приблизителен общ DWT

Дължина на кея

1

1х250м.

Контейнеровоз (приблизителен капацитет 3 000 TEU) / бълкер Panamax

50 000

300

2

2х125м.

Контейнеровоз (приблизителен капацитет 700 TEU + Бълкер / ген. карго с приблизителен DWT 7 500

15 000

300

3

3х87м.

Бълкер, ген. карго с приблизителен DWT 3 000

9 000

300

4

1х170м.; 1х87м.

Контейнеровоз (приблизителен капацитет 1 500 ТEU) / бълкер Handysize + бълкер / ген. карго с приблизителен DWT 3 000

30 000

300

Забележка: При безопасна дълбочина канал № 2 - 12 м.

След разгледани обичайни корабни партиди и обсъждане на различни дължини на кея е избрана такава, която дава възможност за приемане и обработка на най-голям дял от масовите корабопосещения. Представената вариантност гарантира обработката на партиди в период на голяма натовареност по вид и количество

Таблица 2.3. Основни параметри на разчетни кораби по видове товари и определяне на дължината на кейовия фронт

Втора фаза

Вариант №

Комбинации за разчитане дължината на кейовия фронт

Типове и капацитет на корабите

Приблизителен общ DWT

Дължина на кея

1

1х250м.; 1х140м.

Контейнеровоз (приблизителен капацитет 3 000 TEU + 1 000 TEU / бълкер Panamax + бълкер DWT 14 000

64 000

460

2

2х220м.

Контейнеровоз (приблизителен капацитет 2 500 TEU) / Бълкер, ген. карго с приблизителен DWT 40 000

80 000

460

3

4х130м.

Контейнеровоз (приблизителен капацитет 700 ТEU) / Бълкер, ген. карго с приблизителен DWT 8 000

32 000

460

Забележка: При безопасна дълбочина канал №2 - 12 м.

В приложени фигури графично са показани типични комбинации на едновременно обработващи се кораби, които обосновават необходимостта от изграждане на кейов фронт от 300 метра на Първи етап на строителството.

В Проекта за Генерален план са посочени техническите данни на корабите, които често посещават Варненския регион, в т.ч. групиране по кораби – контейнеровози, различни видове бълкери и кораби за генерални товари.

В Проекта за Генерален план са посочени основните параметри на кораби, които реално са послужили за определяне дължината на кейовия фронт.

При изграждането на пристанищния комплекс ще се извършат следните основни дейности - Драгажни работи, Кейова конструкция, Складови съоръжения, Доизграждане и реконструкция на основни вътрешни пътни комуникации, Оборудване.

Изброените елементи обхващат практически всички основни параметри, предвидени за развитие на “Пристанище – логистичен център Варна”.
2.2. Използвани природни ресурси и енергийни източници, суровини и материали (главно електроенергия и питейна вода)

През строителния период ще се използват следните видове и прогнозни количества ресурси, материали и енергийни източници:



    • бетон – за изграждане на складови и работни площадки, основи и носещите конструкции на сградния фонд – около 20 000 m3;

    • арматурно желязо – за армиране на бетонни конструкции и площи – около 15 000 t;

    • пясък – за подготовка на терени и площадки и при планировка на терените - около 5 000 m3;

    • чакъл - за подготовка на терени и площадки и при планировка на терените - около 8 000 m3;

    • плоски строителни сандвич панели - за изграждане основно на складовите построики – около 25 000 m3;

    • електроенергия – приработа с ръчни електроинструменти - около 6 000 kWh;

    • петролни горива – за работата на строителната и транспортна техника – около 2 500 t;

    • смазочни материали – за строителната техника и инструменти ~ 1500 l;

    • лакобояджийски материали за нанасяне на защитни покрития на сградите и съоръженията – около 30 t;

    • заваръчни електроди за присъединяване на елементи при изграждане на сгради и съоръжения – около 1500 kg;

    • вода – за питейни, санитарно-хигиенни нужди и при строителни дейности – около 15 000 m3

През експлоатационния период някои видове материали и ресурси ще се използавт постоянно, а някои от тях периодично, при необходимост.

Постоянно ще се използват следните видове и прогнозни количества:



    • електроенергия – приработа с ръчни електроинструменти - около 4 000 kWh/а;

    • петролни горива – за работата на пристанищната механизация (по време на експлоатацията на пристанището се предвижда използване на следната претоварна техника – 2 броя мобилни пристанищни крана - около 100 тонни; 2 броя ричстакери втора употреба – 45 тонни; 2 броя 8-тонни мотокари; 4 броя телехендери 3.5 тонни; 4 броя мотокари от 1 и 3,5 тона и пристанищни контейнерни влекачи – 6 броя.) и транспортна техника – около 8 400 t/а;

    • смазочни материали – за пристанищната механизация, транспортна техника и инструменти - около 3500 l/а;

    • вода – за питейни, санитарно-хигиенни нужди – около 20 000 m3/а;

Периодично ще се използват следните видове и прогнозни количества:

    • бетон – за строителни ремонти – около 200 m3/а;

    • лакобояджийски материали за нанасяне на защитни покрития при репарация на сградите и съоръженията – около 5 t/а;

    • заваръчни електроди за извършване на ремонтни дейности на сгради и съоръжения – около 150 kg/а;


2.3. Обща необходима площ (в т.ч. и през строителния период)

Реализацията на инвестиционната инициатива ще се осъществи върху собствен терен, формиран от парцели с бивши номера УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 от устройствения план на гр. Белослав, с нови променени устройствени номера (заповед № 125/26.02.2007 г. на кмета на община Белослав) с обща площ от 211.86 декара - Приложение № 8 – “Заповед № 125/2007”.

В съседство от разглежданата площ са разположени урбанизирани територии, инфраструктурни мрежи, земеделски земи, републикански, общински и местни пътища в землището на гр. Белослав и с. Страшимирово.

Територията е свързана с националната пътна и ж.п. мрежа. Електрифицарана е и е присъединена към водопроводната и канализационна и телекомуникационни мрежи.

Строителството на съоръженията ще се осъществи от местни строителни фирми и предприемачи. По време на строителството ще са необходими площи от около 4 000 m2 в рамките на имотите за временна строителна база в т.ч. и за разполагане на санитарно-битовите постройки за изпълнителите на строителството.

2.4. Реализиране на инвестиционното предложение (строителен период, експлоатационен период)

При реализацията на обекта (строителен период) ще се извършат следните основни дейности:



    • Драгажни работи;

    • Изграждане на кейова стена;

    • Строителни дейности по сгради (складове, работни и битово-санитарни помещения;

    • Вертикална и хоризонтална планировка;

Очакваното времетраене на строителството на хидротехническите съоръжения на терминала по експертна оценка е 12-15 месеца. Реализацията на цялотния проект ще отнеме около 18 месеца.

Драгажни работи - Обемът на драгажните работи зависи от избора на конфигурацията на кейовия фронт. Кеят и застаналия на него кораб не трябва да пречат на навигацията през Канал № 2. Колкото по-навътре в сушата бъде вкопан кеят, толкова по-безопасно ще бъде корабоплаването.

По време на Прединвестиционното проучване на “Пристанище – логистичен център Варна” са изследвани три възможни варианта за изграждане на кейовия фронт. По време на обсъжданията с Възложителя е прието по-нататъшното изследване и проектиране по Вариантизграждане на кейова стена с плитко вкопаване. Предвижда се да се драгира до -12 метра (проектната дълбочина на Канал № 2.

Цялостният проект включва дължина на кейовата стена от 460 метра или изкопни и драгажни работи от около 540 000 м3, които са разделени на две части от около 440 000 м3, които ще се формират от брега като изкоп и 100 000 м3 от вода. Отнемането от брега ще се извършва след завършване на кейовата стена със специализирана техника.

Драгирането от вода се предвижда да бъде извършено със специализина драгажна техника като за целта са обсъждани три варианта – кофъчна дълбачка, смукачка или драгиране с пневматични камери и помпи. За целта са проведени предварителни разговори с драгажни компании. Различните видове драгиране имат различни предимства и недостатъци които ще бъдат взети под внимане при определяне на изпълнителя.

При необходимост от бъдещо разширение може да се увеличи кейовата стена до 460 метра без да се налага демонтаж и реконструкция на пречиствателните и електропреносните съоръжения. Цялата дължина на водната граница на обекта е 1 250 метра. До началото на процеса на реализация инвеститорът трябва да проучи и изясни възможните начини и места за нормативно съобразно депониране на остатъчните драгажни маси, съобразявайки се с техния състав и количества.

Кейова стена - След направения анализ и сравнения на всички познати конструкции, многобройните консултации със специализирани строителни фирми и пристанищни специалисти консултантите по проекта на възложителя предлагат за нуждите на “Пристанище – логистичен център Варна” да се използва Кейова стена със стоманени шпунтови пилоти с допълнително закотвяне .

Наличните терени предвидени за складови площи към настоящия момент са достатъчни за обработката на всички генерални товари и контейнери. Предвижда се рехабилитация на откритите складови площи за контейнери и закритите навеси за контейнеризация и деконтейнеризация. Основното складово съоръжение, което се предвижда да се построи е универсален силоз за зърнени култури и други насипни товари. Определянето на основните характеристики на отделните звена и съоръжения и териториалното им разположение е съобразено със:



  • съответствието им с количествата, вида и характеристиките на обработваните товари, транспортните средства и изискванията за опазване на околната среда, безопасност на труда, пожарна безопасност и други;

  • функционална обвързаност на отделните звена и участъци;

  • вътрешни транспортни връзки;

  • спазване на нормативните отстояния на всички изисквания.

Технологичното оборудване е съставено основно от подемно-транспортни машини с непрекъснато действие – ГЛТ (гумено-лентов транспортьор).

Силозните клетки са с малък обем всяка 2000 м3 - 14 на брой с обща кубатура 28000 м3. Разположени са в близост до кейовата стена. Товаренето на кораб става със специализиран товарач с метател за подпалубните пространства и свързан със силозните клетки със закрит ГЛТ.



Доизграждане и реконструкция на основни вътрешни пътни комуникации - Предвижда се изместване на сега съществуващия път, свързващ закрития склад с главния портал, свързване на различните площадки чрез вътрешни пътища, полагане на настилки и вертикална планировка на всички площадки, доставка и монтаж на нов 90-тонен автокантар.

Оборудване - С влизане в експлоатация на пристанището се предвижда закупуване на претоварна техника – 2 броя мобилни пристанищни крана втора употреба, максимум 5 годишни, около 100 тонни; 2 броя ричстакери втора употреба – 45 тонни; 2 броя 8-тонни мотокари с рязана гаврия за работа в контейнери; 4 броя телехендери 3.5 тонни; 4 броя мотокари от 1 и 3,5 тона и пристанищни контейнерни влекачи – 6 броя.

Транспортно-комуникационна инфраструктура

  • железопътна мрежа на пристанището, железопътни подходи и връзка с републиканската железопътна мрежа - На територията на “Пристанище – логистичен център Варна” има железопътна линия, свързана с националната ж.п. мрежа. Предвид структурата на товарооборота и местоположението на пристанището се очаква делът на автомобилния транспорт, за внос-износ на очаквания товарооборот, силно да доминира над участието на железопътния транспорт. Независимо от това, в пристанището ще има необходимото коловозно развитие, отговарящо на изискванията за безопасна обработка на различни видове железопътни вагони. На кейовия фронт не се предвижда да има коловозно развитие. В близост до “Пристанище – логистичен център Варна” се намира Фериботен комплекс – Варна с възможност за смяна на колесниците от европейския на руския стандарт и обратно. Близостта на този уникален комплекс създава логистични възможности за пряка връзка с Украйна (чрез Иличевския ж.п. фериботен комплекс), с Грузия (чрез ж.п. фериботните комплекси на Поти/Батуми) и с Русия (чрез фериботната линия Варна-Кавказ). За целите на това инвестиционно предложение не се налага изграждане на нови трасета на ж.п. и автомобилната транспортна мрежа.

  • пътни подходи и връзка с републиканска пътна мрежа - “Пристанище – логистичен център Варна” има лесен и удобен достъп до националната пътна мрежа. Шосе Е-87, чрез Аспаруховия мост свързва пристанището с Бургас, южна България и границата с Турция. Крайезерният път може да се използва за бързо придвижване на различните автомобилни транспортни средства в/от “Пристанище – логистичен център Варна” от/до други важни маршрути на товари: магистрала Хемус (Варна-София) и шосе Е-70 (Варна-Русе). Пристанище – логистичен център Варна” е с удобно местоположение спрямо пан-европейските транспортни коридори, преминаващи през Република България, които са: ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х. Страната се пресича от мрежа от международни шосета, осигуряващи важни връзки със западна Европа, Русия, Мала Азия и Черно море. На запад, непосредствено до “Пристанище – логистичен център Варна” се намира Фериботен комплекс „Белослав”. Той практически представлява „подвижен мост”, който пресича Канал №2 и свързва двете части на град Белослав. Служи за превоз на автомобили и пътници. Обслужва се от ферибот "Белослав" и помощен кораб "Белла", които са собственост на община Белослав.

  • вертикална планировка и настилки - На територията на “Пристанище – логистичен център Варна” е действал завод „Белопал” и той е имал изградена вертикална планировка, необходимите настилки и вътрешни пътища за пълноценно осъществяване на своята дейност. В съответствие със Заданието и функциите на пристанището е разработена вертикална планировка, която да създаде условия за изпълнение на новите пристанищни функции. На практика почти всички вътрешни пътища са изградени. Предвидена да се доизгради основната пътна връзка между Портал № 1 и Портал № 2, която използва част от съществуващото пътно развитие. Новата част на пътната връзка преминава по трасе, което по най-рационален начин свързва отделните пристанищни зони. Предвидени са и вътрешни пътни връзки между кейовия фронт и зоните за контейнери, както и контейнеризация – деконтейнеризация, зоната, в която ще се построят силози и към всички подобекти от инвестиционната програма по години в съответствие с развитието на товарооборота. Предвидени са и рехабилитационни работи, свързани със съществуващи обекти от вертикалната планировка и настилката. На практика цялата открита пристанищна територия (без закритите складове, сгради, обекти от инженерната инфраструктура, като трафопостове и др.), представлява пристанищна площадка, по която чрез хоризонтална маркировка се определят зони и пътни проходи според нуждите на реалната оперативна обстановка. Хоризонталната маркировка ще се дублира, както в много европейски пристанища чрез подвижни модулни елементи.

  • Техническа инфраструктура

електрозахранване, осветление, електрически мрежи и съоръжения - На територията, на която се развива “Пристанище – логистичен център Варна” има напълно завършена развита система по електрозахранването. Системата отговаря на изискванията за експлоатационна годност и има два захранващи кръга. Предвидено е до всички технологични и битови обекти и консуматори, в съответствие с Генералния план да се подведе необходимото електрозахранване. Осветлението на “Пристанище – логистичен център Варна” ще отговаря на нормативните изисквания и ще осигурява безопасна и ефективна работа в тъмната част на денонощието, отчитайки спецификата на съответните технологични зони. Пристанището ще може да осигурява корабите с ел.енергия, което е част от морско-техническите пристанищни услуги. Кеят ще бъде осветен по всички изисквания за експлоатационна годност. Осветлението няма да пречи на корабоплаването в Канал № 2 нощем и трябва да бъде достатъчно за извършването на швартови операции. Осветлението – на пристанищните райони е включено в инвестиционната програма. При изграждането и обзавеждането на съответните обекти към зоните за силозното стопанство, откритите площадки и рехабилитация на вътрешните пътища, ще се използват енергоспестяващи лампи, обезпечаващи изискващите се по норматив луксове.

водоснабдяване и канализация - мрежи и съоръжения - На територията, на която се развива “Пристанище – логистичен център Варна” съществува развита система по водоснабдяване и канализация. На територията на пристанището има изградена помпена станция, пряко свързана с пречиствателната станция на г. Белослав. До кейовия фронт ще бъде подведена инсталация за зареждане на корабите с прясна вода, което е част от морско-техническите пристанищни услуги. На практика “Пристанище – логистичен център Варна” ще бъде единственото българско пристанище с напълно завършена канализационна система, в съответствие с българските изисквания и изискванията на Европейския съюз. На територията на пристанището има развита канализация и мрежа за отвеждане на дъждовните води. До всички предвидени зони и ползватели на питеини води са подведени (до кран) водопроводни отклонения.

Приложение № 9 - “Разрешителни документи и схеми на изградените инфраструктурни мрежи”

отопление, вентилация и климатизация - мрежи и съоръжения - В сградите за битови помещения и офисите ще бъде изградена климатична система за отопление и охлаждане, основаваща се на използването на електрическа енергия. По този начин в максимална степен се постигат изискванията за опазване на околната среда. Няма да се генерират допълнителни отпадъци. Предвидено е да се създават оптимални условия на труд в основните закрити помещения. Необходимите средства са предвидени в инвестиционната програма на отделен ред. При рехабилитация на помещенията системите за отопление ще бъдат модернизирани.

От гледна точка на комунекационните мрежи в терена вече са изградени всички основни магистрали (водопровод, телекомуникации, канализация, електропровод, газопроод) с подведени присъединителни точки до новопредвидените вътрешни конкретни позлватели. Съществуват следните комуникационни обекти:



  • Два напълно обновени електрически кабела 20 кV средна мощност, свързващи разположената в близост подстанция на Националната електрическа компания със собствена разпределителна ел. станция.

  • Нова подземна тръбна мрежа, позволяваща прокарването на ел. захранване до всеки обект върху терена на проекта;

  • В източния край обектът по въздух се пресича в посока север – юг от 3 електропровода по 110 кV всеки;

  • Завършен нов водопровод – за питейна вода с дебит от 22 л/сек.;

  • Завършена нова канализационна система, свързанa с пречиствателна станция;

  • Газопровод на границите на проекта, даващ директна връзка с доставчика - монополист „БУЛГАРГАЗ” АД (при определени условия като консумация над определен годишен обем газ е възможно сключване на директен договор с „БУЛГАРГАЗ” АД по възможно по-изгодни условия и цени);

  • В близост до територията на обекта има минерален източник - сондаж, Р-63 Х с температура на водата 30 С, дебит от 18 до 30 л/сек. и добри питейни качества.

информационна част - В съответствие с българското законодателство пристанищният оператор трябва да изпълнява изискванията на Наредба 919 за статистическа информация. За всеки обработен кораб се създава Досие, което се води по установения ред. В Съответствие с Наредба 919, периодично се подава в ИАМА необходимата информация, като се работи по действащия вариант на програма STAT 919, версия 6. Предвижда се да се изградят вътрешни информационни системи за цялостната складово-експедиционна и счетоводна дейност. За облекчаване на работата на агентите и спедиторите, и за привличане на нови клиенти ще се публикува ежедневно в Интернет оперативно сведение за дейността на “Пристанище – логистичен център Варна”. За проследяване на регламентирания достъп на хора и превозни средства ще се използват специализирани информационни системи. Ще се внедри и видеонаблюдателна система по различните пристанищни зони на територията на пристанището. При изграждането на нови пристанища през последните години все по-голямо внимание се отделя на изграждането на информационни системи, чрез които да се постигне висока експлоатационна ефективност, надеждност, връзка с клиентите и с контролните органи, които имат отношение към пристанищната дейност. Стремежът на водещите пристанища в света е изграждането на Port community system. Отчита се, че във Варненския пристанищен регион с усилията на ДП «Пристанищна инфраструктура» и най-големия оператор „Пристанище Варна” ЕАД активно се работи за свързване на VTMIS със съществуващи пристанищни информационни системи, за изграждане на Port community system. Процесът за подобряване на информационното осигуряване в най-голяма степен води до ефективност при превоза и обработката на контейнери.

От гледна точка на технологичността разгледаните в разработката конструктивно-технологични решения са модерни, надеждни, отговарящи на природните условия и бързо изпълними с наличната у нас строителна техника.

По отношение на експлоатационната пригодност конструктивните решения са надеждни и дълготрайни, неизискващи сериозна поддръжка. Ситуационното решение е сравнително удобно от навигационен аспект.

От екологичен аспект местоположението на източниците на вредни емисии в обекта е максимално съобразено с ХЗЗ(доколкото позволява терена), като в хигиенно-защитна зона на някой от работните зони - складове за насипни товари опадат жилищни обекти. По този начин не се застрашава съществено здравето на населението.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница