Д о к л а д за състоянието на



страница1/9
Дата18.06.2018
Размер1.89 Mb.
#74398
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА

И ВОДИ - ШУМЕН

Д О К Л А Д

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА

ОКОЛНАТА СРЕДА

през 2007 година

Шумен, 2008 г.



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


І. Въведение ......................................................................................................стр.

Кратка географска характеристика на област Шумен ...................................стр.

Кратка географска характеристика на област Търговище..............................стр.



ІІ. Анализи по компоненти на околната среда ..........................................стр.
1. Качество на атмосферния въздух .................................................................стр.

2. Качество на водите …………………………………………………………стр.

3. Земи и почви ...................................................................................................стр.

4. Защитени територии и биологично разнообразие ......................................стр.


ІІІ. Анализи по фактори на въздействие ....................................................стр.

1. Отпадъци ........................................................................................................стр.

2. Шум ................................................................................................................стр.

3. Опасни химични вещества и управление на риска ...................................стр.


ІV. Превантивна дейност и контрол .............................................................стр.
V. Информационна и образователна дейност .............................................стр.
VІ. Приоритети през 2007 година ...................................................................стр.


СПИСЪК НА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

АИС – Автоматична измервателна станция

БДДР – Басейнова дирекция за Дунавски район

БДЧР – Басейнова дирекция за Черноморски район

БПК5 – Биологична потребност от кислород за 5 дни

ГПСОВ – Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

ЕК – Европейска комисия

ЕП – Екологичен праг

ЖТО – Животински торови отпадъци

ЗБР – Закон за биологичното разнообразие

ЗЗ – Защитена зона от екологична мрежа Натура 2000

ЗЗТ – Закон за защитените територии

ЗЛР – Закон за лечебните растения

ЗМ – Защитена местност

ЗТ – Защитена територия

ЗУО – Закон за управление на отпадъците

ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда

ЛОС – Летливи органични съединения

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МПП – Млекопреработвателно предприятие

НДЕ – Норми за допустими емисии

НСМОС – Национална система за мониторинг на околната среда

ПДК – Пределно допустима концентрация

ПЗ – Праг на замърсяване

ПСБФВ – Пречиствателна станция за битово-фекални води

ПУДООС – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

ПХБ – Полихлорирани бифенили

РИОСВ – Регионална инспекция по околна среда и води

РЛ – Регионална лаборатория

РПСОВ – Регионална пречиствателна станция за отпадъчни води

РУГ – Регионално управление на горите

СНИ – Собствени непрекъснати измервания

СПИ - Собствени периодични измервания

ТБО – Твърди битови отпадъци



І. В Ъ В Е Д Е Н И Е
Настоящият доклад е изготвен от експертите в Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Шумен, за да осигури пълна и обективна информация на обществеността за състоянието на околната среда в региона на инспекцията. Той е насочен към неправителствени организации, граждани, учащи се, бизнес и академични среди и всички заинтересовани за опазването на природата и нейните ресурси.

Чрез него подпомагаме и обществените институции – областните управи и общинските администрации на територията на РИОСВ-Шумен, при вземане на решения в областта на околната среда и за устойчиво развитие на териториалните общности чрез интегриране на политиката по околна среда в регионалните политики в областта на социално-икономическото развитие.

Териториалният обхват на региона на РИОСВ е :

Шуменска област Търговищка област Общо


  • Територия: 3 390 кв.км (3,04%) 2 716 кв.км (2,5%) 6 106 кв.км (5,5%)

  • Население: 205 395 жители 170 200 жители 375 595 жители

  • Общини: 10 5 15

  • Населени места: 152 195 347

  • Градове: 8 5 13

  • Села: 144 190 334

РИОСВ – Шумен извършва своята дейност на територията на петнадесет общини:



Област Шумен с общини:

Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино и Шумен;



Област Търговище с общини:

Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище.




Кратка географска характеристика на област Шумен
Шуменският регион се намира в централната част на североизточна България и в източната част на Дунавската равнина, като южните части обхващат Предбалкана и достигат до главното Старопланинско било. Релефът е равнинно-платовиден, хълмист и нископланински. Северната част обхваща част от Лудогорското плато, на юг то преминава в Самуиловските възвишения. В средната част се открояват две остатъчни карстови плата – Шуменското с височина 502 м и източно от него Провадийското - 389 м., северните склонове на което в района на селата Мадара и Кюлевча представляват внушителни скални венци.

Мадарският конник е най-забележителният паметник в Националния историческо-Археологически резерват "МАДАРА". Уникалният и единствен в Европа скален релеф, изваян върху скалите с издълбани надписи около фигурата на конника е образец на българското средновековно изкуство, символизиращ мощта на българската държава от ханския й период. Заради изключително високата му стойност Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно значение.

Южно от долината на р. Голяма Камчия се издигат Преславската и Драгоевската планини, разделени от пролома на реката, а на юг преминава билото на източната част на Котленската планина и билото на Върбишката планина.

Илчов баир е най-източния дял на Шуменското плато. Той е с характерна релефна форма с най-висока северна част, наведена над град Шумен. Тук е построен комплекс - паметник “Създатели на Българската държава”, който е най-големият в България и на Балканския полуостров.

Речната мрежа в северната третина на Шуменския регион е слабо развита. Тук всички реки, водещи началото си от северните склонове на Самуиловските височини губят водите си в безоточни долини в Лудогорското плато. Този район попада в Дунавския водосборен басейн. Средната третина се отводнява към Черноморския басейн чрез Провадийска река и притоците й, най-значителни от които са Крива река и р. Мадарска. Най-добре развита речна мрежа има южната нископланинска част на Шуменския край. Тя се отводнява към Черноморския басейн от р. Голяма Камчия. Най-южните части се отводняват от реките Герила, Елешница и Брестова. В югозападната част е изграден язовир Тича, който е най-значимия питеен водоизточник в региона. В него се вливат реките Тича, Герила и Драгановска.

Реките в северната безоточна част се подхранват основно от подпочвени води, а в средната и южната част – предимно от дъждовни.

Водоснабдяването на град Шумен и гр. Велики Преслав се извършва от язовир Тича, изграден на р. Голяма Камчия с лимит на ползваната вода в съответствие с месечните графици, утвърждавани от МОСВ.

Водоснабдяването на населението от селищата в общините е от местни водоизточници.



Кратка географска характеристика на област Търговище
Област Търговище се намира в Североизточна България, западно от Шуменска област, в източната част на Дунавската равнина. По-голяма част от територията на общината се простира в обхвата на Предбалкана в близост до северните склонове на Преславската планина. Добре изразени тук са земните форми на долинните разширения на реките Врана и Сива и нископланинските възвишения на Търговишкото поле. Град Търговище е областен, административен и стопански център с добро географско местоположение, благоприятен климат и предпоставки за развитие на селски туризъм. В община Търговище има наличие на висококвалифицирана свободна работна ръка и притежава потенциал за развитие на селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Земеделието и животновъдството са определящите отрасли.

Горите заемат ¼ от територията на общината, като преобладаващите видове са габър, дъб и липа. Защитените природни обекти са представени от 8 дървесни видове. Открити са масиви - естествени находища на защитени и редки растителни видове.

Водните ресурси са незадоволителни за община Търговище. Речната мрежа включва река Врана и нейните притоци - р. Сива, Калайджи дере, Овчарско дере и Дългашко дере. Река Врана води началото си от височините около Омуртаг - преминава през живописната местност Боаза, през град Търговище и при гара Хан Крум се влива в р. Голяма Камчия. Дължината на реката е 47 км. Дебитът й е силно променлив и варира от 12 куб.м/сек до 25.20 куб.м/сек. Оттокът на реките е разпределен крайно неравномерно през годината, като през летните месеци силно намалява. Водоносните пластове в крайречните тераси са с малки мощности, с незначителни статични и динамични запаси. Река Сива е втората по значение за общината.

Районът се характеризира с липса на плитки подпочвени води. Поради крайно ограничените водоизточници на територията на общината, недостигът на вода се покрива чрез ползването на външни водоизточници.

От язовир Тича в землището на Великопреславската община се водоснабдява град Търговище с лимит на ползваната вода, съгласно месечните графици за използване на водите, утвърждаван от МОСВ.

Водоснабдяването на населението от селищата в общината е от местни водоизточници.



РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Адрес: ул. “Съединение” № 71, ет.3 и 4 гр. Шумен

Пощенски код: 9700 Телефонен код: 054
Директор ........................................................................... 87-49-13; 856 501
Н-к отдел “Финансово-счетоводна дейност и административно-правно обслужване”..................................................................................... 856 502
Н-к отдел “Контрол на околната среда” ........................................ 856 524
Началник отдел “Превантивна дейност” ....................................... 856 523
Направление “Опазване чистотата на водите” .............................. 856 505
Сектор “Управление на отпадъците” ............................................ 856 506
Направление “Опазване чистотата на въздуха” ............................ 855 521
Направление “Опазване на почвите и земните недра” ................. 856 522
Направление “Биологично разнообразие и защитени територии".856 517

Е-mail riosv-shn@icon.bg http//www.riosv.icon.bg


Министерство на околната среда и водите
http//www.moew.government.bg


ЗЕМИ И ПОЧВИ
1. Обобщена информация за поземления фонд на територията на РИОСВ-Шумен
Територията на РИОСВ - Шумен включва земеделски и горски терени в областите Шумен и Търговище

Земеделски Обработваеми Горски Общо

земи земи територии

Велики Преслав 16 470 14 835 8 295 27 762

Венец 14 546 12 674 6 057 22 259

Върбица 14 840 11 519 26 285 45 680

Каолиново 20 579 17 626 6 066 29 354

Каспичан 19 111 15 500 5307 27 440

Никола Козлево 16 521 14 273 8317 26 433

Нови пазар 22 711 18 842 6 187 31 765

Смядово 13 140 17 050 35 377 65 567

Хитрино 22 307 18 164 2 698 27 670



Шумен 45 563 39 032 11 692 65 229

Обл. Шумен 207 544 17 5602 97 954 338 969
Земеделските територии представляват 61,2%, а горските територии 28,9 % от общата площ в област Шумен.
Земеделски Обработваеми Горски Общо

земи земи територии

Антоново 26 030 19 562 17 764 47 878

Омуртаг 27 766 19 262 9 376 40 083

Опака 10 140 8 583 4 857 15 735

Попово 59 391 49 652 18 340 83 299



Търговище 47 377 39 703 15 941 68 867

Обл Търговище 170 704 36 762 66 277 255 853

Земеделските територии представляват 66,7 %, а горските територии 25,9 % от общата площ в обл. Търговище


2. Замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди. Мониторингова мрежа .
От извършените анализи на почвени проби в пунктове на Националната система за екологичен мониторинг през 2007 г. не се констатира превишаване над допустимо съдържание на олово, мед, цинк, кадмий, никел, арсен и хром в почвата. Взетите проби за анализ са от пунктове в с. Коньовец, с. Ясенково, с. Крива река, с. Пристое, с. Цани Гинчево, гр. Нови пазар. Извършеният анализ през 2007г.по показатели органичен въглерод, общ и нитратен азот, общ фосфор и рН. Резултатите от анализа са в границите на допустимите и няма отклонения. За 2007 г. се извърши пробовземане от девет точки:

пункт № 384 гр. Нови пазар,

пункт № 385 с. Църквица,

пункт №386 с. Цани Гинчево,

пункт № 355 с. Ясенково,

пункт № 371 с. Пристое,

пункт № 368 с. Мараш,

пункт № 369 с. Коньовец,

пункт № 383 с. Костена река,

пункт № 318 с. Голямо ново.

Съгласно графика за изпълнение на мониторинговата програма, пробовземането по показател вкисляване се извърши през есента в три пункта. Взети са почвени проби от пунктовете в с. Никола Козлево, с. Драгоево, с. Риш от 4 точки в 2 дълбочини до 20 см, и до 40 см.

Пункт с. Никола Козлево се намира в местност “Дъбичите”, пункт с. Риш - местност “Морава поляна” и пункт с. Драгоево - местност “ Чести круши”. Резултатите от анализите показват вкислени и силно вкислени почви в районите на пунктовете.


3. Увреждане на почвите и земите от добивната промишленост.

Общо нарушени терени от добивна дейност към 31.12.2007 г. – 2399 дка, рекултивирани - 137 дка.

За т. г. нарушените терени от добивна дейност са 104 дка в рудник Гнездо 21 “Каолин”АД.

През изтеклата 2007 година в направлението са извършени общо 33 проверки. Издадени са общо 24 становища на представените в РИОСВ годишни експлоатационни проекти, за приключване на търсене и проучване и проекти за рекултивация на контролираните от направлението обекти, които са съгласувани от МОСВ. Издадени становища за:

- годишни експлоатационни проекти – 18 бр.

-приключване на търсене и проучване /ГПО/ – 2 бр.

- проекти за рекултивация – 4 бр.
4. Замърсяване на почвите с пестициди

През 2007 г. съвместно с ОД “Гражданска защита” и РСРЗ по заповед на Областен Управител са извършени 31 бр. проверки по състоянието на складове и намиращите се в тях залежали пестициди в Търговищка област. Проверени са складове със залежали пестициди в общ. Търговище – с. Голямо Соколово и фирма “Агродимекс”; общ. Омуртаг – с. Великденче и с. Обител; общ. Попово – гр. Попово; общ. Антоново – с. Семерци;общ. Опака – гр. Опака и Б-Б Кубове.

През есента с РСРЗ в Шуменска и Търговищка области, са проверени 13 бр. складове със залежали и негодни за употреба пестициди и състояние на Б-Б кубове.

При проверки от експерти на РИОСВ Шумен се откриха залежали пестициди в стопански двор с. Голямо Градище, общ. Опака – 5700кг и 60л и с. Тервел, общ. Хитрино – 1500кг. Констатирано е наличие на 2400 л течни пестициди в склад на бивш АХЦ -гр. Попово. Открити са в склад в с. Памукчи около 3000 кг. залежали пестициди.

Проблемът с новооткритите негодни пестициди в региона бе решен като залежалите пестициди са изнесени в складове в гр. Опака. и в с. Тимарево. Констатираните течни пестициди в склад на бивш АХЦ -гр. Попово се съхраняват в централен склад- гр. Попово. Преместиха се залежали и негодни за употреба пестициди в друга сграда на стопански двор в с. Ивански.
5. Замърсяване на почвите със строителни и битови отпадъци.

През 2007 година са почистени 820 дка земни площи замърсени с оборска тор, строителни и битови отпадъци.

Най-много почистване на замърсени земни площи в Шуменска и Търговищка области е извършено в общините Шумен, Нони пазар и Попово.

6. Контролна дейност

Преди жътвената кампания с предупредителни протоколи се уведомиха собственици и ползватели на земи, земеделски кооперации и фирми за забрана изгаряне на стърнища. В резултат на превантивна дейност и контрол, не се допусна масово изгаряне на стърнища в региона.

През 2007 г. са проверени общо 35 бр. животновъдни ферми в т. ч. кравеферми - 27 бр. , птицеферми – 3 бр., свинеферми – 3 бр., овцеферми – 2 бр. Определените площадки за съхранение на оборският тор към част от животновъдните ферми за върху земи и почви, създаващи предпоставки за замърсяването им и проникване в подпочвените води. На проверените обекти, намиращи се в чувствителни, уязвими зони и представляващи потенциална опасност от замърсяване на почвата с нитрати е предписано изграждане на торища, съгласно изискванията на добрите земеделски практики.

7. Обекти с екологично предназначение

През 2007 г. е изготвен проект пред ПУДООС и отпуснати средства за община Омуртаг за решаване проблема със залежалите и негодни за употреба пестициди. Същият е реализиран по технологията Б-Б куб. Залежалите и негодни за употреба пестициди се депонираха в 9 бр. Б-Б кубове, като се освободиха складове в с. Великденче и с. Обител.




Обекти за търсене, проучване, добив и първична преработка

на подземни богатства





Фирма

Обект

Концесионна площ /дка/

Нарушена площ /дка/

ОБЛАСТ ШУМЕН

ОБЩИНА ШУМЕН

1.

“Каолин” АД

к. Средня

85,178

26,0

2.

“Пътища” АД

к. Мътница

51,4

84,4

3.

“Стройресурс” ООД

к. Лозево

Няма концесия

17,0

4.

“ХДД” ООД

к. Камчия

79,539

65,0

5.

“Керамат”АД

к. Ветрище

241,428

68,7

6.

“Керамат”АД

к. Дивдядово

Няма концесия

23,0

ОБЩИНА КАСПИЧАН

7.

“ПЕПЖИ” – Варна

к. Златна нива

45,0

45,0

8.

“Керамат”АД

к. Килик

186,345

120,7

ОБЩИНА ХИТРИНО

9.

“Автомагистрали Черно море” АД

к. Хитрино

108,0

99,7

ОБЩИНА КОЛИНОВО

10.

“Каолин” АД

р. Жълти дол гн.17

гн.21


636,459

295,717


159,3

335,1


11.

“Каолин” АД

р.Дойранци

531,536

847,2

ОБЩИНА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

12.

“Кариера Драгоево” АД

к. Драгоево

653,956

330

13.

“Вародобив” ЕООД

к. Троица

100,0

79,950

О Б Л А С Т Т Ъ Р Г О В И Щ Е

ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ

14.

“Вилма” ООД

к. Пробуда




71.56

15.

“Пътинженеринг-Т” АД

к. Лиляк

206

74

16.

“Автомагистрали Черно море” АД

к. Кралево

174,0

79,0

17.

“Гарантстрой” АД

к. Пайдушко

Няма концесия

20,0

18.

“ПИМ” ЕООД

к. Боаза

139,0

139,0

ОБЩИНА ПОПОВО

19.

“Родна индустрия” ЕООД

к. Светлен

165.0

55,6

к. Попово

132.0

35,7

ОБЩИНА ОПАКА

20.

Кооп.”Прогрес-94”

к. Опака

Няма концесия

37,0


Б-Б КУБОВЕ И КОЛИЧЕСТВА ЗАЛЕЖАЛИ ПЕСТИЦИДИ

КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
І. Качество на повърхностните води




  1. Общи данни

Съгласно Рамковата Директива 2000/60/ЕС, чл.2 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000 год., приета и от България, състоянието на повърхностните води е общ израз за състоянието на повърхностния воден обект, определена от по-лошото от двете – от неговото екологично състояние и от неговото химично състояние. Качеството на водите най-често се определя от химичното състояние и е основната характеристика за общото състояние.

Района, контролиран от РИОСВ-Шумен, включва територии от два водосборни басейна. Това са Черноморски басейн, с управление в гр.Варна и Дунавски басейн, с център за управление - гр.Плевен.

Черноморският басейн обхваща всички повърхностни води, които се вливат в Черно море и подземните води за този район. В района на РИОСВ-Шумен попадат 3 бр. поречия от този район – р.Камчия, р.Провадийска-Белославско езеро, Добруджански реки.

В Дунавския басейн са обхванати всички повърхностни води, които се вливат в р.Дунав и подземните води на тази територия. В района на РИОСВ-Шумен от този басейн са включени 3 бр. поречия – р.Русенски Лом, р.Янтра и Дунавски Добруджански реки.





  1. наблюдавани от РИОСВ-Шумен поречия и водни обекти

- р. Камчия се образува от Голяма и Луда Камчия, като за начало е приета Голяма Камчия, която тръгва от Лиса планина близо до с. Тича, Сливенски район откъдето е и старото и име “Тича”. Влива се в Черно море. Общата водосборна площ на реката е 5360 км3, дължината 245 км. Отначало реката тече в североизточна посока към гр. Шумен до с. Хан Крум, откъдето прави голям завой на юг и от гр. Смядово тече на изток до вливането си в Черно море. Среден наклон на реката – 2,9%. За поречието са характерни два максимума на водните количества- първичен през май и вторичен- през януари. Минимумът е между август и октомври.

Средномногогодишното водно количество на реката към устието и' е 19,0 м3/с.

- р. Провадийска е с обща водосборна площ 2130 км2 и дължина 119 км. Реката тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Среден наклон на реката – 3,6 %º. Реките в горната част на поречието често пресъхват през лятото, поради специфичния скален състав на терена. В долната част на поречието това не е характерно, макар че оттокът им намалява през периода на маловодие. Средно годишното водно количество на реката близо до устието и' е 1,0 м3/с.

- Добруджански реки включват малки реки, които протичат в северна посока, като част от тях се губят. За територията на РИОСВ-Шумен се обхващат основно р.Кана гьол, малки местни реки и дерета в северните части на Общините Каолиново и Никола Козлево.

- р. Русенски Лом се образува от сливането на реките Бели и Черни Лом. Двете реки се съединяват над с. Иваново. За начало е приета р. Бели Лом. Общата площ на поречието е 2950 км2, дължината на реката 197 км. Влива се в р. Дунав. Среден наклон на главната река /Бели Лом/ - 1.7 %º. Тъй като скалната основа е изградена от окарстени мергели и варовици, оттокът на реките силно намалява в края на лятото. Някои от тях дори пресъхват, но не са редки случаите, когато през летните месеци преминават най-големите водни количества. Средно многогодишното водно количество на реката близо до устието и' е 4.9 м3/с.



  • р. Янтра е дълга 285 км с водосборна площ 7870 км2, среден наклон – 4,6 %º . Средно многогодишно водно количество близо до устието е 40 м3/с. Влива се в р. Дунав. Наблюдават се два максимума на водните количества: първичен през март-май и вторичен през октомври- ноември. Минимумът е през август-септември.




  • обхват на поречията по Общини

В поречие р.Камчия се включват общините: Шумен, Велики Преслав, Смядово, Върбица от Област Шумен и от Област Търговище – общините Търговище, част от община Омуртаг и част от община Попово.

В поречие р.Провадийска се включват общините Нови Пазар, Каспичан, част от община Хитрино и от община Никола Козлево.

Към поречие Добруджански реки се включва територията от северните части на община Каолиново и на община Никола Козлево.

В поречие р.Русенски Лом се включват основно община Попово и община Опака, от област Търговище.

Към поречие р.Янтра се включват община Антоново и част от община Омуртаг.


  1. Кратка информация за пунктовете за наблюдение

На територията на РИОСВ-Шумен се извършва мониторингова дейност на повърхностно течащите води (ПТВ) в седем пункта. Те са включени в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ)

Пунктовете са класифицирани в зависимост от местоположението им в съответния водосбор и влиянието на антропогенните фактори върху качеството на водите в тях. Три от пунктовете са фонови - отчитат влиянието само на природните дадености върху екологичното състояние на водите, четири са референтни – отчитат влиянието и на антропогенната намеса върху качеството на водите.

Пробовземането от отделните пунктове се извършва с честота и по показатели в съответствие с изискванията на НАСЕМ. Референтните пунктове се наблюдават ежемесечно, фоновите през месеците февруари, май, август и ноември.

Местоположението на пунктовете, вида и съответната проектна категория на водоприемниците в пунктовете са както следва:


Поречие – р. Камчия

- 15 броя пункта

Поречие – р. Русенски Лом

- 2 броя пункта

Поречие р. Провадийска

- 6 броя пункта

Поречие р. Янтра

- 1 брой пункт

В два от пунктовете – р. Поройна под с. Р. Димитриево и р. Поповска след гр. Попово се извършват и хидрометрични замервания за определяне на водни количества.

През 2007г. са въведени 28 броя общо пунктове за мониторинг на имисионен контрол на повърхностните води. От тях 24 броя за реки и 8 броя на язовири.

Пунктовете за мониторинг на язовири са на яз. Тича, яз. Ястребино, яз. Съединение, яз. Каваците.



  1. Информация за състоянието на повърхностните води

Състоянието на повърхностните води се определя съгласно данните от лабораторни замервания на пунктовете за мониторинг за Националната мрежа. За качеството на повърхностните води се съди и от извършваните замервания за състоянието на заустваните отпадъчни води във водни обекти. Тази информация се набира от извършваните контролни проверки и замервания на РИОСВ-Шумен на всички предприятия, селищни канализационни мрежи и други, заустващи във воден обект.


  • разпределение на поречията по проектни категории

Според начина на ползването и състоянието на реките и водните течения, същите се разделят на три категории. Първа категория са води, които могат да се ползват за питейни нужди. Втора категория се води за къпане, напояване, риболов. Трета категория – само за напояване.

Категории за поречие р.Камчия – от изворите на р.Тича до яз.”Тича” включително категорията е първа. От яз.”Тича” по течението на реката категорията е втора. Към първа категория от поречието се включват всички части от течащи повърхностни води в частта от извора до достигане на първо населено място. След населено място проектните категории на реките се променят на втора и трета. За поречието трета категория е обявена за р.Врана от гр.Търговище до вливането в р.Камчия и р.Поройна от гр.Шумен, включително и града, до вливане в р.Камчия.

За поречие Провадийска река към първа категория се включват участъците на река Крива, р.Каменица, р.Мадарска, р.Тузлу дере в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

За поречие р.Русенски Лом първа категория на водните течения са определени за реките Черни Лом, Поповска, Малки Лом в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

За поречие р.Янтра първа категория са участъците от реките Голяма река, Ялнъ дере, Кара дере, Стара река в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.


  • Обобщена информация за състоянието на повърхностните води

От 2007г. на територията на РИОСВ Шумен има включени нови пунктове за мониторинг на имисионното състояние на повърхностните води по поречия. Съгласно определените параметри с Рамковата Директива по водите за характеризиране на повърхностните води, са разделени на водни тела. Те са класифицирани за всяко отделно поречие.
ПОДБАСЕЙН НА РЕКА КАМЧИЯ

Състояние на река Камчия по физико – химични показатели.

По поречието на река Камчия са определени 41 водни тела. Тяхното състояние се определя от извършени мониторингови замервания за качествата на водите, от замервания за качествата на заустваните отпадъчни води във водното тяло от предприятия, от Канализационни селищни мрежи и ПСОВ .

В зависимост от описаните данни са определени състоянията на водните тела по данни на Басейнова Дирекция за Черноморски район, както следва:

1. р. Голяма Камчия – от извора до яз. „Тича” - добро състояние. На база оценка на риска е разделено на 2 участъка: р. Камчия от извор до след с. Тича - не в риск и р. Камчия от след с. Тича до яз. „Тича” – вероятно в риск от замърсяване с нитрати и фосфати.

2. р. Камчия – яз. „Тича” - водно тяло в лошо състояние и вероятно в риск от замърсяване с амониев азот.

3. р. Камчия след яз. „Тича” до преди гр. В. Преслав - добро състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с нитрати и амониев азот.

4. р. Камчия от преди гр. В. Преслав до вливане на р. Врана: водно тяло в лошо състояние и вероятно в риск от замърсяване с нитрати.

5. р. Врана от гр. Търговище до устие - р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия и притоци. Водно тяло в лошо състояние.



На база оценка на риска и източниците на замърсяване тялото е разделено на 4 участъка: р. Врана от гр. Търговище до вливане в р. Камчия - в риск от замърсяване с нитрати фосфати, р. Калайджидере и р. Надаревска – от с. Руец и с. Надарево до вливане в р. Врана – в риск от замърсяване с нитрати и фосфати, р. Поройна от извор до устие - вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор и р. Камчия от вливане на р. Врана до вливане на р. Луда Камчия - в риск от замърсяване с нитрати фосфати и органични вещества.Оценка на риска: в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

6. р. Черна от извор до р. Камчия: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с нитрати и фосфати.

7. р. Герила от извор до яз. „Тича”: лошо състояние; вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

8. р. Драгановска от извор до вливане в яз. „Тича”: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

9. р. Елешница от извор до вливане в яз. „Тича”: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. На база анализ на антропогенното въздействие, за водното тяло е определено добро състояние. Оценка на риска: не е в риск.

10. р. Златарска от извор до вливане в р. Камчия. През анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор.

11. р. Брестова и притоци: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор.

12. р. Стара река (Теке дере) – от извор до вливане в р. Камчия - лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

13. р. Врана - от извор до гр. Търговище - добро състояние. Оценка на риска: не е в риск.

14. р. Андере (Съединенска, Керижбунар) – от извор до яз. „Съединение” – лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск по органични вещества, азот и фосфор.

15. яз. „Съединение” - През анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

16. р. Андере (Съединенска, Керижбунар) – след яз. “Съединение” до вливане в р. Врана. – През анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

17. р. Пакоша (Чираджи) – от извор до яз. “Фисек” – лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор.

18. яз. “Фисек” - През анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор.

19. р. Пакоша (Чираджи) от яз. “Фисек” до устие - лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор.

20. р. Калайджидере от извор до с. Руец – лошо състояние. Оценка на риска: в риск от замърсяване с нитрати и фосфати.

21. р. Надаревска и р. Кралевска от извори до с. Дългач - лошо състояние. Оценка на риска: в риск от замърсяване с нитрати и фосфати.
Поречие на река Камчия

Водно тяло: р. Голяма Камчия - от извор до след с. Тича, представено с пункт р.Тича над с. Тича.

След извършен анализ на данните от мониторинга през на 2007 г. се установи следното състояние на водите на реката:



Участъкът се характеризира с много добър кислороден режим. Органичното натоварване е слабо. В състоянието на реката не се наблюдават промени, в сравнение с предходната година.

Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите:

· Точкови източници на замърсяване на водите на р. Тича:

Не са идентифицирани източници, формиращи отпадъчни води.

· Дифузни източници на замърсяване на водите:

Не са идентифицирани дифузни източници.
Водно тяло: р. Голяма Камчия - с. Тича до язовир “Тича”, представено с пункт р.Тича с. Менгишево.

След извършен анализ на данните от мониторинга през 2007 г. се установи следното състояние на водите на реката:




Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите:

· Точкови източници на замърсяване на водите на р. Тича в участъка: Не са установени източници, формиращи отпадъчни води.

· Дифузни източници на замърсяване на водите: Малки населени места без изградена канализационна система.
Водно тяло: р. Герила – от извор до вливане в язовир „Тича”. Във водното тяло има един пункт за физико-химичен мониторинг: р. Герила след гр.Върбица.

След извършен анализ на данните от мониторинга през на 2007 г. се констатира следното състояние на водите на реката:



Реката в участъка се характеризира с много добър кислороден режим. В пункта е характерна силно изразена динамика на показателите амониев азот и нитратен азот, както и завишеното съдържание на фосфати.

Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите:

· Точкови източници на замърсяване на водите на р. Герила: С битов характер – от населено място от 2 000 до 10 000 е.ж. без ПСОВ.

· Дифузни източници на замърсяване на водите: Малки населени места без изградена канализационна система.

· Водоползване: Мини ВЕЦ.


Водно тяло: р. Камчия – от преди гр. Велики Преслав до вливане на р. Врана. Във водното тяло има един пункт за физико-химичен мониторинг: Камчия след с. Миланово (гр.Велики Преслав).
През 2007 г. се установява следното състояние на реката:

Данните за състоянието през минали години показват силно изразена динамика по отношение на разтворен кислород, БПК5, азотните показатели и фосфатите, с периодично влошаване на концентрациите.
Водно тяло: р. Поройна – от извор до вливане в р. Камчия. Във водното тяло има 2 пункта за физико-химичен мониторинг: р. Поройна - с. Дибич и р. Поройна при с. Радко Димитриево.
р. Поройна – с. Дибич:

Установеното състояние е характерно за реката и е свързано със значително органично и биогенно натоварване от точкови и дифузни източници. Ниските концентрации на нитратен азот („много добро” състояние) са свързани с нарушаване на процеса на окисление на органичните вещества, който не протича докрай. Свидетелство за влошеното състояние на реката, следствие на органичното натоварване, е и съдържанието на сяроводород, установяван и в пункта при с. Дибич и в пункта при с. Р. Димитриево.
Водно тяло: р. Стара река /р. Теке дере/ – от извор до вливане в р. Камчия Във водното тяло има един пункт за физико-химичен мониторинг: р. Стара при с. Ветрище.

Реката през 2007г. се характеризира със следното състояние:



Данните за съдържанието на разтворен кислород, азотни показатели и фосфати доказват значително натоварване с органични вещества, довело до нарушаване на процеса на окисление (високо съсдържание на амониев азот и ниско на нитратен) в реката. Състоянието на реката е обусловено от въздействието на дифузни и точкови източници.
Водно тяло: р. Камчия – от вливането на р. Врана до вливането на р. Луда Камчия. Състоянието му се наблюдава в 2 пункта за физико-химичен мониторинг.

Установеното състояние е характерно за пункта и е свързано с влиянието на точкови и дифузни източници.
Поречие на рекa Врана

Водно тяло: р. Врана – от извор до гр. Търговище. Във водното тяло има един пункт за физико-химичен мониторинг: р. Врана над с. Пролаз. Състоянието на водите в участъка през 2007 г. е:

Реката се характеризира с ниско органично натоварване и стабилен кислороден режим.
Водно тяло: р. Врана – от гр. Търговище до устие. Във водното тяло има 2 пункта за физико-химичен мониторинг: р. Врана след гр. Търговище и р. Врана – с. Кочово.

река Врана – след гр. Търговище

След извършен анализ на данните от мониторинга през 2007 г. се установи следното състояние на водите на реката:



През обследвания период реката в участъка се характеризира с много динамичен кислороден режим – кислородното съдържание се променя от много добро до много лошо.
река Врана – с. Кочово

След извършен анализ на данните от мониторинга през деветмесечието на 2007 г. се установи следното състояние на водите на реката:



През разглеждания период водите на реката се характеризират с непостоянно кислородно съдържание (разтворения кислород варира от стойности определящи много добро до стойности определящи много лошо състояние).

- Пунктове: река Тича над с. Тича и р. Тича при с. Миланово:

Натоварването с органични вещества, характеризирано чрез БПК5 и в двата пункта е значително под допустимата за проектната категория норма.

В пункта при с. Тича всички показатели отговарят на нормата за първа категория, с изключение на азот амониев и азот нитритен.

В пункта при с. Миланово в нормите са БПК5, неразтворени вещества и фосфати, като отново се наблюдава наднормено съдържание на азот амониев и азот нитритен.
Състояние на река Врана по физико-химични показатели

Резултатите от проведения имисионен контрол са следните



Пункт

БПК5

окисляемост

Неразтв. вещества

Азот амониев

Азот нитритен

Фосфати

Р.Врана след гр.Търговище, мост на околовръстен път

34

18,66

30,33

4,66

0,92

2,34

Р.Врана, над с.Пролаз

1,70

3,65

40,00

0,75

0,56

0,06

Р.Врана, при с.Кочово

9,85

11,30

20,66

5,85

2,93

2,69

Съдържанието на замърсяващи вещества, отчетено чрез показателите окисляемост и неразтворени вещества и в трите пункта са по-ниски от нормите за трета категория водоприемник.

Стойности над нормите са констатирани по показатели азот амониев, азот нитритен и фосфати за двата пункта и по БПК5 за пункта след гр.Търговище, което е следствие от непречистването на отпадъчните води от гр.Търговище.
Състояние на река Поройна по физикохимични показатели


  • пункт с. Р.Димитриево

азот нитритен – 0,412 мг/л

фосфати – 9,51 мг/л

БПК5 – 60,5 мг/л

Азот амониев – 10,46 мг/л

При анализ на данните и в сравнение с предходни години . се констатира тенденция на подобряване по азот нитритен и влошаване по показатели БПК5, азот амониев и фосфати.


Година

Азот нитритен, мг/л

Азот амониев, мг/л

БПК5, мгО2

Фосфати, мг/л

2007

0,412

10,46

60,50

9,51

2006

0,565

3,60

34,13

1,634

2005

0,246







0,896

2004

1,04

4,03

38,43

1,65

2003

2,63







1,69

2002

3,40







1,81



Поречие на река Провадийска

За следене имисионното състояние на водните обекти към поречие р.Провадийска-Белославско езеро има изградени следните контролни мониторингови пунктове към Националната мрежа.




р.Провадийска, след гр. Нови пазар

окисляемост

Неразтв. вещества

Азот амониев

Азот нитритен

Фосфати

общ фосфор

2007

18,7

50,5

3,805

0,34

1,3




2006

9.6

37

0.26

0.327




0,380



р.Провадийска, след Д.Войниково

БПК5

окисляемост

Неразтв. вещества

Азот амониев

Азот нитритен

Общ азот

фосфати

Общ фосфор

2007

7

15,8

250

1,565

7,205




0,875




2006

0,600

20,320

587,250

0,337

0,110

12,733




0,865

Основно влияние за състоянието на това поречие оказват канализационните мрежи от гр.Нови Пазар и гр.Каспичан. За същите няма изградени градски пречиствателни станции за третиране на отпадъчните води. Обекти, които оказват по-голямо натоварване на реките от поречието, са свързани с производство на керамични, порцеланови и стъкларски изделия.

За поречие р. Провадийска и поречие р. Камчия са изградени два нови пункта. Усреднените резултати за 2007 г. за тези пунктове са представени в таблицата:


Пункт

БПК5

окисляемост

Неразтв. вещества

Азот амониев

Азот нитритен

Фосфати

р.Герила, след гр.Върбица

3,03

6,04

16

0,65

0,34

0,36

р.Врана след гр.Търговище, мост на околовръстен път

34

18,66

30,33

4,66

0,408

2,34


Поречие река Русенски Лом

По обобщени данни за пункта на р. Поповска се констатира тенденция на подобряване нивото на качествата по показател азот нитритен, но въпреки това остава многократно по-висока от пределно допустимата норма за водоприемника . Стойностите на БПК5 са по-високи в сравнение с предходните две години:




Година

БПК5, мгО2

Азот нитратен

2007

21

0,45

2006

5,750

3,34

2005

12,51

3,8

2004

24,18

2,57



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница