Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите



Дата19.07.2018
Размер87 Kb.

Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 6


VI. Продължение на увещанието 44

VI. Продължение на увещанието


А. Ст. 1 "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство."
Писателят нарича тези еврейски християни-духовни младенци, но въпреки това ,той ги надсърчава да оставят настоящето си положение и да се стремят към възрастяване.
Гръцката дума за "оставим" е "да изпратим, да оставим да отиде настрана, да се разделим, да зарежем". Самия акт на оставяне на нещо е “ осигуряване на напредък”. Никой не може да продължи напред без първо да се освободи от това, за което е прикрепен. Уест казва, че "първоначалното учение за Христа се е отнасяло за Старо-Заветните жертви." Те не трябваше да се връщат към храмовите жертви на Старо-Заветната Левитска система, но да приемат Христа като Вечния Първосвещеник и като Жертвата за грях. Всяка зависимост от Левитските жертви трябваше да бъде забравена, за да може някой да продължи в своето духовно израстване.
Значението на думата "съвършенство" е "това, което е цяло, пълно, съвършено". Увещанието в този стих е да се изостави първоначалното учение за жертвите , които водеха до Христа, и които не можеха напълно да отмахнат греха и да се продължи към Христовото съвършено и завършено дело на кръста.
Евр. 10:12-14 "но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават."
Евр. 7:11 "Прочее, ако би имало съвършенство чрез Левитското свешенство (защото под него людете получиха Закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг Свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?"
Евр. 7:19 "(понеже Законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближавамее при Бога."
Неговата жертва беше достатъчна и съвършена и старата Левитска система беше заместена от новата - Мелхиседекова система. Ето защо тази стара система трябваше да бъде забравена заради новата по-възвишена система.
Първоначалното учение за Христа включва в себе си следните учения:
1.Покаяние от мъртви дела.
Мъртвите дела или тези дела, на които последствието е смърт са описани в Гал. 5:17-21.
Гал. 5:17-21 "Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате. Но ако се водите от Духа, не сте под Закон. А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклоничество, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори,
разцепления, зависти, пиянства, пирования и тем подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство."
Мъртвите дела са дела ,от които нашето съзнание трябва да бъде изчистено.
Евр. 9:14 "то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на Живия Бог!"
Римл. 6:21-23 "Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ."
2. Вяра в Бога.
Думата "Вяра в Бога" в Новия Завет е заместена с "Вяра в Исус Христос".
Деян. 20:21 "като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос."
3. Учение за кръщения. Може би се отнася за Юдейските церемониални измивания, но също така може и косвено да се отнася до Християнското кръщение - акт на подчинение и обръщение.
Тит 3:5 "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух."
Деян 2:41 "И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души."
4. Ръкополагане.
Ръкополагането се среща често в Старо-Заветните писания.
Лев. 1:4 "Да положи ръката си на главата на животното за всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивление за него."
По този начин този ,който принасяше жертвата ,се уеднаквява със самата жертва. Ръкополагането също така се среща и в Новия Завет:
а. За предаване на Святия Дух.
Деян. 8:17 "Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух."

б. За божествено изцеление.


Деян. 9:12 "и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа."
 
в. За посвещаване на служба.
Деян. 6:6 "Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях."

г. Да се предадат дарби.


2 Тим. 1:6 "По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце."
5. Възкресяване на мъртви.
Възкресяване на мъртви е Старо-Заветно учение, но е още по-пълно разгледано и обяснено  в Новия Завет. Юдеизмът се е разделил  заради тази доктрина. Фарисеите вярвали във възкресението, а Садукеите го отричали. Тази доктрина също се е приемала за една от основните и затова не се е нуждаела от допълнително разглеждане.
6 Вечен съд.
Понятието за възкресението е пряко свързано с доктрината за съда ,както за праведните ,така и за неправедните.
Римл. 14:10 "И тъй, ти, защо съдиш брата си? а пък ти ,защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище."
1 Кор. 3:12-14 "И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда."
Откр. 20:11, 12 "След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е Книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си ,по написаното в книгите."

Тези шест учения са били основни доктрини. Писателят сега казва на читателите си, че е време да оставят тези начални учения и да се стремят към по-дълбоките Божии истини. Основата на всички тези учения беше положена в Стария Завет. Брус достига до едно важно заключение: "Евреите бяха изложени на една специална опасност, която не важеше за обърналите се езичници. Ако един езически християнин се върнеше обратно - тогава съществуваше едно явно разграничение между вярата, от която се е отказал и от езичеството, към което се е върнал. Но за получателите на това послание имаше една опасност постепенно да започнат да оставят вярата и практикуване на християнството, като все още да държат основните му принципи. Ето защо не беше добре да продължава да се акцентува на тези основни принципи, но да се продължи към едно духовно узряване." Бог никога не насилва човешката воля по отношение на спасението.

Б. Ст. 4 "Защото за тия, които веднаж са били просветени."

Арминианците и Калвинистите се разграничават в тълкуванието си на този стих така както и Фарисеите и Садукеите по отношение на възкресението. Обикновено Калвинистите спорят, че тези, за които става въпрос тук, са само просветени грешници, но не и спасени хора, защото според тях спасените е задължително да удържат до край. Арминианците от друга страна вярват, че спасените могат да отпаднат от благодатта и могат да бъдат абсолютно изгубени, ако не се възстановят.


За да бъде разбрано значението на този стих ,можем да прибегнем до други преводи на Библията:
Подновен Стандартен Превод (Revised Standart):
"Защото е невъзможно да се възстановят отново до покаяние тези, които са били веднаж просветени, и са опитали от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух ,и са опитали колко добро е Божието Слово и от великите дела от идващия свят, ако са извършили измяна ,докато разпъват Божия Син в себе си и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда растения полезни на тези, за които се и обработва, получава благословения от Бога. Но ако ражда тръни и репеи, тя е безполезна и скоро ще се прокълне; сетнината й е да се изгори."
Библия Добри Вести (Good News Bible)
"Защото как могат тези, които изоставят своята вяра, да бъдат доведени до покаяние отново? Те бяха веднаж в Божията светлина; те опитаха от небесния дар и получиха тяхната част от Святия Дух; те знаеха от опит, че Божието Слово е добро и са почуствали силите на идващия свят. И тогава те са напуснали своята вяра! Невъзможно е да се върнат на покаяние отново, защото отново разпъват Божия Син и Го поставят за публично опозоряване. Бог благославя почвата, която пие от дъжда, който пада често на нея, и която произвежда растения, които са полезни на тия, които я обработват. Но ако тя произведе тръни и плевели, тя не струва нищо; тя е в опасност да бъде проклета от Бога и ще бъде разрушена чрез огън."
Новия Завет на Модерен Английски (New Testament in Modern English)
"Когато намерите хора, които са били просветени, които са преживяли спасение и са получили Святия Дух и които са познали истинската хранителност на Божието Слово и са се докоснали до духовните ресурси на вечния свят и които след това са отпаднали, тогава за тях е невъзможно да се покаят така, както веднаж са се покаяли. Защото те разпъват Божия Син отново в техните собствени души и по този начин Го правят за присмех и опозорение.Земята, която абсорбира дъжда, който постоянно пада върху нея и произвежда растения,които са полезни на тези, които я обработват е земя, която има Божиите благословения. Но земята, която не произвежда нищо освен тръни и бодили, е без стойност и рано или късно ще бъде осъдена - и единственото нещо което остава е да бъде изгорена."

Библия за Модерните Читатели (Moder Readers Bible)

"Що се отнася за тези, които бяха веднаж просветени и опитаха от небесните дарове, и бяха направени участници на Святия Дух, и опитаха Божието Слово, което е добро, и силите на идващия свят, за тях е невъзможно да се обновят чрез покаяние,докато те разпъват в себе си Божия Син отново, и го поставят на открит срам. Защото земята, която е пила от дъжда, който е падал върху нея и произвежда растения за тези, които са я обработвали за себе си, получава благословение от това. Но ако тя произведе тръни и бодили, тя е отхвърлена и скоро ще се прокълне; края й ще бъде чрез изгаряне."

Разширен Нов Завет (Amplified New Testament)

"Защото е невъзможно (да се възстановят и да се доведат отново до покаяние) тези, които веднаж завинаги са били просветени, които съзнателно са опитали духония дар, и са станали причастници на Святия Дух. И са почуствали колко добро е Божието Слово и мощните сили на века и света, който ще дойде. Ако те тогава се обърнат и откажат от тяхната преданост; (невъзможно е) да се доведат отново до покаяние, защото (докато, по времето на,) докато те приковават на кръста Божият Син отново - що се отнася до тях, и Го държат (Него) за опозорение и присмех и публично неодобрение. Защото земята ,която е пила от дъжда, който постоянно пада върху нея, ако произведе растение, което е полезно на тези, поради което земята е обработвана, съучаства в Божието благословение. Но ако (същата почва) постоянно ражда тръни и бодли, тя се счита за безполезна и ще бъде пръкълната, която накрая ще бъде изгорена."

Нова Английска Библия (New English Bible)

"Защото когато някои са били веднаж просветени, когато са вкусили от небесния дар и са получили част от Святия Дух, когато са преживяли от добротата на Божието Слово и от духовните енергии на идващия свят. И след всичко това са отпаднали, невъзможно е да се доведат отново до покаяние; защото със събствените си ръце те разпъват Божия Син и се присмиват на Неговата смърт. Когато земята пие от дъжда, който пада върху нея от време на време и изкара полезна реколта на тези, за които е била тя обработвана, тя получава дяла си от Божиите благословения; но ако произведе тръни и бодли, тя е безполезна и Божието наказание виси над нея и нейният край е чрез изгаряне."
 
Друг аргумент който Калвинистите предлагат е, че "това може никога да не се случи, но е дадено като пример " (за какво?).
Забележете духовното състояние на тези, на които посланието е първоначално написано.
1. Бяха просветени.
2. Опитали небесния дар.
3. Причастници на Святия Дух.
4. Опитали Божието Слово.
 
Те бяха "просветени", (ст.4) буквално означава -"те бяха просветени веднаж за винаги - това нещо не трябваше да става още веднаж. На гръцки "просветени" означава "да пръска лъчи, да блести, да свети, да дава или пръска светлина". Святият Дух веднаж и завинаги е дал светлината на Евангелието за Христа. То веднаж вече освети сърцата им и те знаеха истината.
"Вкусили от небесния дар" (ст.4). Още веднаж дарът тук е оставен без интерпретация, но се предполага че е:
а. Христос като дар.
Йоана 4:10 "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?"
б. Святият Дух като дар.
Деян 2:38 "А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух."
в. Духовните дарби.
Римл 1:11 "Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване."
г. Вечният  живот  като  дар.
Римл. 6:23 "Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ."
Дарът, за който се говори тук е най-вероятно "Христос" - Дарът на спасението.

"Причастници на Святия Дух" (Ст.4). Гръцката дума за "причастници" е "участници; такъв, който взема дял, партньор,да принадлежи на". Тези хора бяха причастници - те принадлежаха или бяха партньори на Святия Дух. Както Барнес констатира: "това е език, който не може да се приложи за никой друг, освен за един християнин." Калвинистите спорят, че "те са били причастници на Святия Дух дотолкова, доколкото всеки неспасен човек може да бъде."


"И са вкусили, колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век." (Ст.5)
Пс. 119:103 "Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми."

Само истинският християнин може да опита и да се наслаждава на Божието Слово. То е горчиво за грешника. Всеки искрен християнин обича Божието Слово.


На гръцки думата "вкусили" означава "да преживее така, като да яде". Те наистина бяха преживяли трансформиращата сила на Божието Слово.
1 Петр. 1:23 "Тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трая до века."
"Великите дела"(ст.5) буквално означават "чудеса, дела на сила, мощни дела на бъдещия век". Евангелието беше проповядвано на ранната църква в сила.
1 Сол. 1:5 "защото нашето благоветстване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показвахме помежду ви заради вас."
Марка 16:20 "А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ, и потвърждаваше Словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин."
"Бъдещия век" може би се отнася за тогавашното време, когато времето на Закона се заменяше с времето на Благодатта, и когато се преминаваше от Стария Завет във Новия. Също така може да се отнася и за Месиянското царство, което Юдеите очакваха - Милениума.
В. Ст. 6 "а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние."
Гръцката дума за "отпаднали" означава "да падне на страна, да се подхлъзне, да се отклони от правия път, да се лута". Също така думата носи в значението си смисъла за "разрушаване на договор".
"А са отпаднали" - в контекст това ясно означава отделяне от вярата - от Новия Завет в кръвта на Исус Христос към Левитската система на кръвни жертвоприношения. Подобен пасаж се намира в Евр. 10:26-29.
Евр. 10:26-31 "Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?"
Христос със Своята жертва на кръста прекрати валидността на Левитските храмови жертви, които пък бяха официално спряни след разрушението на храма през 70 г. сл. Хр.. Знаейки, че тези юдейски християни биха съгрешили, след като са приели Христа и биха се опитали да се обърнат като принесат жертва за грях, писателят на Посланието към Евреите ги информира, че повече не остава друга жертва за грях ,освен Исус Христос.
Да принесеш кръвна жертва, след като си приел Христос е все едно да счетеш кръвта на Христа неспособна да очиства от грях и да отхвърлиш водителството на Святия Дух.
Някои приемат грехът на отстъпничество за равносилен на хулата против Святия Дух. След като тези в глава 6 бяха "причастници на Святия Дух" и този от глава 10 е "оскърбил Духа на благодатта", по този начин, те са отхвърлили Святия Дух, възбунтували са се против Неговото водителство и така са се отстранили от Неговото служение на Благодатта. Не че е невъзможно за Бога да ги спаси, но те сами са се отстранили от границите на Божията благодат. Ето защо Бог ще ги предаде на развратен ум, за да вярват на лъжа и да бъдат прокълнати.
Римл. 1:28 "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично."
Брус казва: "тези, които откажат спасение чрез Христа, не ще намерят друго никаде." Друг аргумент предложен тук е, че никой не може да бъде възстановен, докато той продължава да отрича Христа. Библията за Модерни Читатели в Евр. 6:6 казва: "за тях е невъзможно да се обновят чрез покаяние, докато те разпъват в себе си Божия Син". Разширеният Нов Завет казва: "невъзможно е да се доведат отново до покаяние. (защото ,докато, по времето на,) докато те приковават на кръста Божият Син отново." Библията Добри Вести казва: "защото отново разпъват Божия Син". Фактът е, че ако те се откажат от отстъпничеството си и не разпъват повече Христа, те могат да бъдат доведени обратно при Бога.
Брус констатира, че "Бог се е заклел да прости на всеки, който се покае истински, но посланията и практиката показват, че е възможно за човека да достигне до едно такова състояние на сърцето, когато той повече не може да се покае." Не че Бог не може или желае да прости, но че дадения човек не желае да приеме повече Божия единствен план за прошка и спасение.
Други пък казват, че целият този аргумент е вече невалиден, след като днес повече не съществуват храмове, където да се принасят жертви. Така че никой не може да направи жертвоприношение. В последните дни на написването на това послание това беше все още възможно и да се принесе жертва беше все едно да се разпъне Исус отново и да се постави за публичен срам и опозорение.
Относно този стих Уест констатира: "думите "в себе си" носят идеята за това, че тези, които са разпъвали Христа отново, буквално са одобрявали осъждението на деиствителните хора, които са разпънали Христа, като по този начин те също са осъдили Христа и са решили, че Той не е истинския Месия, но само един лъжец и че затова заслужава да умре."
Барнс също добавя: "Те правят акта на разпъването техен собствен. Това е все едно ,като че ли те самите го намират за виновен и заслужаващ смърт."
Според Уест едно такова отхвърляне на Христа би завършило със "отхвърляне на тяхната изповядана вяра в Месия и обръщане обратно към  Стария Завет. Правейки това, техните сърца се закоравяват дотолкова, че не могат да бъдат подложени на служението на Святия Дух. Такива хора биха били завинаги изгубени."
Преглед на стихове 4, 5 и 6
1. Тук категорично става дума за спасени хора.
2. Те бяха юдейски християни.
3. Те бяха в опастност от измяна.
4. Някои вярват, че ако се извърши грехът на измяната повече няма спасение.
5. Други вярват, че няма спасение само ,докато някой се намира в състоянието на измяната. Библейският Коментар на Уесли (Wesleyan Bible Commentary) констатира: "ето защо е невъзможно да бъдат обновени отново към покаяние 'докато' те разпъват в себе си Божия Син отново. Те не можеха да се покаят, докато продължаваха да разпъват Христа, но те можеха да се обърнат от измяната и да получат милост."
6. Някои вярват, че този грях днес не може да бъде извършен, защото не съществуват храмове за жертвоприношения.
7. Други вярват, че този грях е равносилен на хулата против Святия Дух и затова е непростим.
8. Други пък вярват, че тези, за които става въпрос, не са били никога спасени, но са били водени от Святия Дух към спасение.
9. Счита се, че в този грях се включва и актът на завръщане към практикуването на принасяне на кръвни жертви. Евр. 10:29.
10. Във всеки случай това е едно много сериозно предупреждение и трябва да се вземе под сериозно внимание.
Г. Ст. 7 "Защото земята, която се е поила от дъжда."
Сега писателят сравнява една добра земя, която произвежда полезни разстения, с една непродуктивна земя, която произвежда само тръни и бодили.
Мат. 13:7, 8 "Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет."
Ако тези еврейски християни останеха в състоянието на измяна те щяха да станат непродуктивни и пусти, раждайки само тръни и бодили - нещо, което заслужава само изгаряне.
Йоана 15:6 "Ако някой не пребъдва в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги ,та ги хвърлят в огъня, и те изгарят."
Д. Ст. 9 "надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добре."
Авторът използва обръщението "възлюбени", което буквално означава "божествено възлюбените". Всички послания бяха адресирани до светиите. Посланието на Евреите не прави изключение по този въпрос. Писателят казва "надяваме се", което още по-буквално означава "достигнал съм до едно определено убеждение за вас". Той не ги класифицира ведно с изменниците, но констатира, че вижда в тях качествата на спасените. Техният стил на живот съответстваше на живота на светии.
Нещата, които следват спасението са споменати в следващите стихове:
1. Работа и дела.
2. Служение към светиите.
3. Усърдие.
4. Увереност.
Ние не сме спасени чрез дела, но делата съпътстват спасението.
Яков 2:20 "Обаче искаш ли да познаеш, о,суетни човече, че вяра без дела е безплодна?"
Ние всички трябва да служим един на друг, според както Господ ни е дал способността.
Римл. 15:1 "Прочие, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си."
1 Кор. 16:15 "Още ви моля, братя; вие знаете, че Стефаниновото семейство е първия плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите."
Ние сме насърчавани да упражняваме усърдие в служението си към Бога и човеците.
Римл. 12:8 " нека прилежаваме в служението….ако увещава, в увещаването: който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно."
2 Кор. 8:7 "И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние."
1 Петр. 1:15 "но, както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание;"
2 Петр. 3:14 "Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си."
Деян 18:25 "Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Йоановото кръщение."
1 Тим. 5:10 "известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всяко добро дело."
Увереността трябва да е един постоянен атрибут в живота на християните.
1 Йоана 3:14 "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт."
2 Кор. 5:17 "За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, (всичко) стана ново."
2 Тим. 1:12 "за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм Му поверил."
Е. Ст. 12 "но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения."
Вярващите са окуражавани да подражават на верните светии, а не на отстъпниците. Увещанието е да следваме примера на верните в добрите дела.
1 Кор. 11:1 "Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа."
Фил. 3:17 "Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия,които се обхождат така, както имате пример в нас."
Римл. 16:17 "И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни. противно на учението, което сте научили, и отсранявайте се от тях."
Ж. Ст. 13 "Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама."
Сега писателят отново се връща към темата за това, че свещеничеството по чина на Мелхиседек е по-велико от това на Аарон. Той подкрепя агрумента си чрез обещанието, което Бог направи към Авраам - Авраамовия Завет.
Бит. 12:1-2 "Тогава Господ каза на Авраама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение."
Бит. 13:14-16 "И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от местото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи."
Бит. 15:4-6 "Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда."
Бит. 17:1-10 "Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки: Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи. Не ще се наименуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва."
Бит. 22:15-18 "Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето  потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми."
Правейки завет със Авраам ,Бог се закле в Себе Си защото нямаше никой по-велик от Него. За да покаже още повече Божият атрибут - че Той не се променя и че няма да забрави обещанието Си, авторът е записал не само обещанието но и клетвата, с която Бог го е потвърдил. Ето защо две непроменяеми неща бяха дадени на Авраам - Божието Слово и Божията клетва.
Доста години бяха необходими, за да бъде изпълнено това обещанние. След 25 години Авраам получи обещания си наследник.
Бит. 12:4 "И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан."
Бит. 21:5 "А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак."

А след 400 години Израил завладя обещаната земя, а след 2000 години дойде обещаният Месия. Бог е верен и ние трябва да сме търпеливи и да чакаме изпълнението на Неговите обещания.


З. Ст. 18 "така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние."
Думата "насърчение" носи в себе си значението "да призовава настоятелно, да увещава, да окуражава". Ние се насърчаваме чрез примера за Божията вярност към Авраам, знаейки че Той ще изпълни Своите обещания и към нас в определеното време. Думата "голямо" в настоящия контекст означава "силна съпротива като на армия или крепост". Божиите обещания са като силна армия или крепост срещу съмнението и обезкуражението. "Прибегнали" е дума,носеща значението на това че, когато в Стария Завет някой, който беше извършил убийство, трябваше да прибегне в един от специално съградените за тази цел градове. Но този, който прибягваше до тези градове, трябваше да е напълно невинен за убийството - сторено без умисъл. Тогава той трябваше да остане в тзои град до смъртта на първосвещеника. По същия начин грешникът прибягва до Бога чрез едно истинско покаяние. Той е винаги на разположение и ако нашето покаяние е искрено, ние ще бъдем опазени от отмъстителя или този, който желае да ни разруши. Но тази сигурност можем да имаме  само, докато се намираме в Христа.
И. Ст. 19-20 "която имаме за душата като здрава и непоколебима котва,"
"Надеждата" ("очакване или увереност"), че Бог ще изпълни Своите обещания, служи като котва за душите ни. Котвата е нещо сигурно и здраво –тя  е закотвена сигурно във Вечната Скала, в Небесната Светая Светих. Исус е нашия Предтеча.
Йоана 14:1-4 "Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото ,гдето съм Аз, да бъдете и вие. И вие знаете за къде отивам и пътя (знаете)."
За разлика от Аарон, Исус може да влиза в Светая Светих, където ни представя и остава там, седейки от дясната страна на Бога. Той е нашия Представител по чина Мелхиседеков, а не по чина на Аарона.

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987


Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров


Редакция: Петя Б. Златарова

Каталог: bible -> library -> docs -> Hebrews
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
Hebrews -> Закон за тях.". Деян. 7: 53 "Вие, които приехте Закона чрез ангелско служение, и го не опазихте."
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
Hebrews -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница