Д-р Дроздстой Стоянов: бан е развъдник за пенсионери



Дата16.11.2017
Размер76.66 Kb.
#34730

Д-р Дроздстой Стоянов: БАН е развъдник за пенсионери

Процедурите за доценти и професори трябва да са с явно гласуване, твърди докторантът в Медицинския университет

[ 2005-09-22 ] Ванина Стоянова

   Дроздстой Стоянов е роден на 20 юли 1980 г. Едва 15-годишен завършва едновременно руския дипломатически лицей в София, Английска гимназия "Томас Джеферсън" и средно общообразователно училище. На 21 години се дипломира в Медицинския университет в София. От 2003 г. е хоноруван преподавател в Международния славянски университет и Държавната музикална академия. Автор е на над 40 научни публикации. Работил е под ръководството на акад. Азаря Поликаров, проф. Владимир Овчаров и проф. Константин Мечков. В момента е докторант в катедрата по психиатрия и медицинска психология във ВМИ - Пловдив и специализант във Военномедицинска академия.
   
    - Д-р Стоянов, как си обяснявате, че всички политически сили "експлоатират" образованието в предизборните си кампании и го обявяват за национален приоритет, а в същото време 15 години няма реална промяна?
    - Можете ли да си спомните едни избори, на които да не е давано подобно обещание? Аз не мога. Може би малко пъти съм гласувал. Необходимо е силно управление, което да въдвори ред и сигурност в обществото, каквито в момента няма. Необходимо е това управление да разчита и да се обляга на експерти, които независимо от политическите си пристрастия се съобразяват главно с националния приоритет.
    Общественото съзнание не е узряло да употребява демокрацията. То е навикнало да прави пазарна икономика с лошото от социалистическия морал, тъй като този морал не е само лош. Но в израждането си в условията на номенклатурата става именно лош, поради което това наследство довежда до смесица на два трудно съвместими мирогледа. Единият казва "Всекуми според нуждите и потребностите, от всекиго според възможностите" и това изглежда страшно справедливо. От друга страна, стои пазарът, който казва "Всекиму според заслуженото". Смесването на тези две ценности води до това, че нямаме нито политически елит, нито реално политическо действие, нито истински личности, нито съществена промяна в ценностите у хората, които обитават страната ни.
   
    - На какво се дължи парадоксът, че качеството на образованието в България спада, а в същото време има млади хора, които успешно се реализират на Запад?
    - Въпросът е защо се налага хората да отидат на Запад. Просто тази ценност - образованието, започва да се търгува. Но не е на принципа аз да дам някаква духовност, мислене и възглед и в замяна на това да видя, че човекът в моите ръце е "израснал", както би трябвало да разсъждава истинският учител. Всичко се превръща в предмет на търговия посредством най-елементарното и старо средство - парите. Това се превръща в услуга в замяна на пари от пазарната икономика, а не бива да бъде, поне не изцяло.
    Българите отиват на Запад, където не ги считат за равни, но ги експлоатират по такъв начин, че задоволяват тяхната материална нужда, която изпитват в България. Така им създават заблудата, че те са ценни за тяхното общество и те винаги ще са добре заплатени прислужници. Българинът, завършил медицина, каквото и да прави в западна демокрация или в САЩ, не може да се докосне до техните болни, и то не по етични причини, а защото бърка в кацата с мед. Аз например съм в България, защото съм възпитан в националистически морал - това не е шовинизъм или национализъм, а патриотизъм и родолюбие. Не е имало човек от моето обкръжение, който да не ми каже: "Изнасяй се!", но аз смятам, че камъкът си тежи на мястото.
   
    - С какви проблеми освен битовите се сблъсква млад човек като вас, който се опитва да бъде част от българската наука?
    - Преди всичко с лошата материално-техническа осигуреност на българската наука. Това, което на Запад правят в моята наука - невропсихиатрия, е да гледат какво става в мозъка на един болен със и без лекарства. Те виждат клетки, рецептори на живо, а при нас това е екстра. Таванът, до който може да стигне българската наука в тази област, е генетиката. В по-голямата част от случаите, за да се добереш до съответните модерни апарати и методики, трябва или да вършиш черната работа и да слугуваш в авторския колектив, или въобще няма да стигнеш до съответния апарат. Другият проблем е защитата на научен труд пред 30 полуразбиращи или неразбиращи ентусиасти средна възраст 70 години, които гласуват тайно въз основа на експозе и три рецензии, написани от техни връстници. По изключение може да са 60-годишни "младежи". Проблем са и тромавите процедури, заради които за защита на "доцент" са необходими поне три години.
   
    - Въпросът за корупцията е риторичен, но все пак има ли я и в какви размери?
    - Корупция има, но никой не я вижда, защото е прецизирана по начин, че да не може да се хване. Фактът, че всички говорят за това явление, значи го има. Ще дам само един пример. При тригодишен конкурс за доцент рецензентите на Висшата атестационна комисия на трите нива казват, че единият има превъзходство над другия кандидат. Така връщат многократно процедурата, следват необходимите публикации у нас и в чужбина, за да може единият кандидат да спечели поне един глас повече от комисията. И три години ВАК връща конкурса, на третата година влиза в съда, но още няма решение, защото някой някъде дава пари, иначе няма логично обяснение за подобно забавяне. Най-фрапиращото е, че тайният вот при конкурсите за доценти и професори е манипулируем, особено на 30 души. Често практиката е да се дадат парите, до члена на комисията се слага човек, който следи как гласува и дали парите не са дадени напразно.
    - Какво трябва да се промени според вас?
    - Трябва да има пазарност, оценка от студентите на умението да се преподава, а не от пенсионерите от Академичния съвет към ВУЗ-а. Трето, бързи процедури в автономните университети, които да се следят от централизирана инстанция. Четвърто, мобилност на преподавателите. Пето, обективност и явно гласуване по всички процедури за научни степени, а в комисиите да влизат истински знаещи, а не подставени и корумпирани лица. Шесто, солидно заплащане за преподавателите.
    Висшето образование и науката трябва да са децентрализирани. Мастодонти като БАН нямат право на съществуване. Това е развъдник за пенсионери. Самите понятия като "академик" и "член-кореспондент" са износени и звучат по съветски. Другата необходима промяна е мобилността - не може в един и същ ВУЗ кариерата на един преподавател да протече от А до Я.
   
    - Какво се постига с децентрализацията и мобилността на преподавателите?
    - Чрез тях ще се създаде академична кариерност и традиция в провинцията, където й е мястото. Не може в този калабалък в София да се прави образование, то се прави в малки университетски центрове като Оксфорд.
    Студентите трябва да оценяват реалните преподавателски качества чрез анонимни анкети. Работодателят на преподавателя е студентът, защото с този хорариум той се избира за доцент. Няма ли студенти, той не може да стане доцент, без значение дали образованието е частно или държавно. Не на последно място - образованието трябва да е платено, а след първия семестър или първата година най-добрите студенти преминават на издръжка на университета и стипендията може да е пълна или частична. Ако образованието е платено, студентите ще са високомотивирани да получат знания. Ако тези промени не станат до месеци, моето поколение ще бъде загубено, защото ще се спаси в частния сектор.
    - Имате ли очакване, че ще има реална промяна, за да не останем в ситуацията на говорене без реални резултати?
    - Нямам надежди, защото българският парламентаризъм е крайно компрометиран - тъне в корупция, в безпринципност и в търговия. Поради това трябва да бъде категорично денонсиран, в най-добрия случай с президентска република. Не става въпрос за този президент, а някой друг, който и да е, но да е делегиран с доверието на народа. В замяна на това той трябва да има законодателна инициатива и воля на експертен съвет около него, която да вкара в парламента силни законопроекти за научните степени и звания и за висшето образование.
    Трябва да има националноотговорно управление, което да е надпартийно и да се ръководи само от интересите на хората и на държавата и от дългосрочни перпективни проекти за развитието на този народ и тази държава. Това е единственият изход. При тази ситуация с това нестабилно управление аз не виждам изход.



Д-р Дроздстой Стоянов: БАН е развъдник за пенсионери










Културна дискусия

БАН не е развъдник на пенсионери

[ 2005-11-08 ] Проф. Д. Клисурски

   Прочетох с любопитство интервюто на г-н Дроздстой Стоянов "БАН е развъдник за пенсионери". Някои от изводите на автор, макар и да не са така оригинални както името му, са си чиста истина. Българската наука действително страда от недоимък, мъчнотии и неразбиране. Други гледища, макар и оригинални, са спорни. Трети са просто неверни или засега неприложими.
    Без злонамереност към автора се спирам главно на третите.
    Трудно ми е да повярвам, че и 30-те членове на Научния съвет (до един мастити професори или доценти) са "неразбиращи" или "полуразбиращи ентусиасти", а единственият разбиращ е прощъпалникът докторант. Това е тежка обида за всеки хабилитиран български учен. Г-н Стоянов е убеден, че при тайното избиране на доценти и професори гласът на члена на комисията е предплатен и до него "се слага човек, който следи как гласува и дали парите не са дадени напразно". Но нали по закон външни лица ("наблюдатели") изобщо не се допускат. (Сън не ме хваща, като си помисля колко пара съм изгубил с безплатното си гласуване. Длъжниците да ми се обадят!). Разбира се, ходатайства при състезание между повече кандидати е имало и има.
    Съгласен съм, че "изтичането на мозъци" е тъжен факт. Никога обаче няма да се съглася, че "българите отиват на Запад, където не ги считат за равни"... и те винаги "ще са добре заплатени прислужници", както казва Стоянов. Това просто не е вярно и е обида за утвърдилите се в нова среда специалисти и учени, а и за демократичния свят.
    В САЩ, а и другаде със закон се преследва дискриминацията по отношение на раса, пол, националност и дори по отношение на възраст.
    Г-н Стоянов се възмущава от "надничането" в бюлетините при гласуване, а същевременно е против тайната на гласуването, т. е. за явно гласуване по всички процедури. Мисля, че в случая си противоречи. А и да видим кой ще има куража публично да гласува с "не".
    Някои от идеите на докторанта г-н Стоянов са рационални и са обсъждани и досега. Децентрализацията на висшето образование отдавна е факт. Автономията на много университети по света е с многовековна давност, но това не са университети с 1-2-годишна традиция. Дори и в САЩ не всички университети имат право да приемат защити на докторски дисертации.
    Авторът твърди, че "не може в този калабалък в София да се прави образование". Жална им майка и на Софийския университет, и на Парижката сорбона и т.н., и т.н. И на мен ми се иска Радомир и Брезник да станат втори Оксфорд и Кеймбридж, но образованието на Острова се е развивало в продължение на столетия.
    Г-н Стоянов засяга много от важните и наболели проблеми на цялата българска наука и образование. А в заглавието на статията е "дамгосана" само БАН, която той очевидно недостатъчно познава. Навършилите 70 години учени и все още работещи в БАН са по-малко от половин процент (0,5%) от числения й състав. Същевременно делът на младите учени, благодарение на много усилия, непрекъснато нараства. От 2170 професори у нас през 2001 г. само двама са били под 45 години и само 35 под 50 години. Не е толкова страшно, че в един институт или университет все още работят няколко по-възрастни професори. Тревожен е фактът, че в България професорското звание вече се присъжда почти в пенсионна възраст (около 20 години по-късно отколкото в САЩ).
    Следователно, в по-широк аспект, възрастовият проблем не е ведомствен, а национален.

Каталог: pueron -> publikacii -> statii
statii -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата
statii -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения
statii -> Кои са академизираните олигарси в бан?
statii -> Първа награда на конкурса на боис за студентско есе „Просперитетът обича свободата” Просперитетът обича свободата
statii -> Закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21]
statii -> До: Ректора на всу “Л. Каравелов” София доц д-р инж. Георги Годинячки писмо-декларация
statii -> Унсс – университетът, който пречупи представите ми Анелия Попова – III курс “Журналистика и масмедии”
statii -> Има ли някой, на когото да не му е ясно? попита Уайнънд
statii -> Дискусията в “Студентски глас” продължава: Отговор на Екатерина Атанасова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница