Д-р Кенет С. Фридман Новият разтвор на сребро

Кенет С. Фридман

Новият разтвор на сребро

Корал Клуб, 2001 – 48 стр.

В книгата са представени бактерицидните свойства на новия разтвор на колоидно сребро. Отбелязват се безопасността и ефективността от използването му за понижаване тежките поражения, получени от патогенни микроорганизми.

Описват се преимуществата от използването на новия разтвор на сребро като естествен заместител на антибиотиците.

Привеждат се практични съвети за приема му при инфекциозни заболявания (включително дозирането му).

Книгата е предназначена за широк кръг читатели.

Проведените изследвания в катедрата по микробиология на Университета „Бригъм Янг”, Юта, САЩ (Brigham Young University) потвърждават, че новият разтвор на сребро е високоефективно бактерицидно средство, а изследванията в Калифорнийския университет Дейвис, САЩ (University of California, Davis) свидетелстват за мощните му антимикотични свойства.

Изследванията сочат, че новият разтвор на сребро има широк спектър на действие. Тъй като не влияе пряко на биохимичните процеси в организма или рецепторната дейност (на бактериите) и е малко вероятно бактериите и вирусите да придобият устойчивост към него вследствие на мутации. Това безспорно е важно за медицината, тъй като дава възможност да се ограничи разпространението на нови заразни болести. А заедно с антибактериалните си свойства, новият разтвор на сребро има мощно противовъзпалително действие.

Прилагането му може да бъде както външно, така и вътрешно. При необходимост разтворът може да се използва и като общо дезинфекциращо средство.

Установено е, че новият разтвор не е токсичен дори при високи нива на дозиране (5 гр/кг телесно тегло).

Новият разтвор на сребро е много по-евтин от болшинството предписуеми лекарства.

Сега на пазара се предлагат много колоидни разтвори на сребро. Да се произведе продукт с не особено високо качество е доста просто. В повечето случаи се получава чрез метода на обикновената електролиза и тогава разтворът има жълтеникав оттенък. Но неотдавнашни изследвания, проведени от лабораторията по микробиология при Университета „Бригъм Янг”, показват, че новият разтвор на сребро е много по-ефективен от други проверени разтвори. Той е произведен по друг способ и е продукт със забележително високо качество.
Как действа среброто?

Преди години мой познат си купил от разпродажба голяма сребърна кофа за съхранение на мляко, която дълго време му служила безупречно. Веднъж го запитах защо на един фермер му е притрябвала сребърна кофа. Селското стопанство е труден бизнес, с доста проблеми и фермерите обикновено не прахосват необмислено парите си, а сребърната кофа за мляко ми изглеждаше неоправдан разход. Би могъл да се купи желязна или алуминиева...

Узнах отговора на своя въпрос. Ако оставите млякото да престои, в топлото време то се разваля. Бактериите, които се съдържат в него се размножават бързо и то се вкисва. Среброто обаче е много активно, то им въздейства и ги убива, като по тоя начин увеличава времето на съхранение на суровото мляко без охлаждане. По същата причина предците ни са хвърляли монети в кладенците или каците с вода, за да убият бактериите и да удължат годността на водата за пиене. По време на чумната епидемия в Европа на децата в богатите семейства давали да смучат сребърни лъжички, откъдето идва поговорката „родил се е със сребърна лъжичка в устата”. Дори в древна Гърция и Рим хората са използвали сребърни съдове, за да съхранят пресния вкус на водата. Преди Втората световна война често се е използвал разтвор на сребро като антисептично средство и даже като антибиотик, прилаган перорално или чрез инжекции.

По същия начин разсъждават и специалистите във фирмите-производители на посребрени катетри Foley. Среброто унищожава бактериите, които иначе може да заразят пикочния тракт. Предотвратяването на инфекциите е много по-ценно от стойността на самия метал. Тази мисъл заляга в основата на разработката (на новия разтвор на сребро) при използването му в храната.

Различието между разтвора и суспензията е в размера на частиците. В разбърканата суспензия частиците са толкова малки, че са незабележими, но все пак са достатъчно големи, че под действието на гравитацията в края на краищата да се утаят. В разбъркания разтвор частиците се явяват молекули или йони, електрически заредени. Може да чакате години, но те няма да се утаят на дъното.

Колоидният разтвор се намира между разтвора и суспензията. Частиците с размер 10‾⁴ до 10‾⁷ см са твърде малки, за да се утаят, но запазват атомните и молекулярните си характеристики. (и двете части на изречението поясняват, че колоидния разтвор прилича на разтвор, а не на суспензия и разтвор) Колоидните разтвори обикновено се срещат в биологията, например протоплазмата. Волфганг Освалд отбелязва: „Всичките жизнени процеси се развиват в колоидни разтвори”. От медицинска гледна точка колоидните разтвори имат редица преимущества. Няколко компании производители на витамини са открили, че минералите, приготвени във вид на колоидни разтвори се усвояват от организма много по-пълно, отколкото същите минерали под формата на таблетки. Колоидното сребро е просто суспензия на метални сребърни частици в пречистена вода.

Това, което е най-важно от гледна точка на химията и биологията при разглеждането на колоидния разтвор, е огромната повърхнина на присъстващите частици. Представете си куб с дължина на страната 2,5 см (1 инч). Повърхността на куба е 37,5 см² (6 инча²), по 6,25 см² от всяка страна. Ако разрежете куба успоредно на едната му стена, ще получите две нови повърхности „вътре” в куба. Повърхността на образуваните сега блокове е 50 см². С всеки нов разрез на куба вие получавате ново „вътрешно” увеличение на повърхността и увеличавате общата му площ.

Колкото по-голяма е повърхността на веществото, толкова по-голяма е неговата активност. Именно затова дребнозърнестата прах е толкова взривоопасна в асансьорите, даже ако зрънцата са относително нереактивни. Големите повърхностни площи в колоидните разтвори позволяват на погълнатите частици по-бързо да се усвоят от организма, а също и с по-голяма готовност да реагират на патогенните микроорганизми.
Какви са предимствата на новия разтвор на сребро
(Бяха предявени много изисквания относно ползата от употребата на сребърния разтвор.) Статията „Лекарствено сребро” (сп. „The Northern Miner”, 18 май 1998 г.) съобщава, че когато на група пациенти, болни от СПИН, е дадена една доза поливалентно сребро (метално плюс йонно сребро в съотношение 40 части на милион (ppm)), количеството на белите кръвни телца в кръвта им се увеличава от 10% до 350%. В статията се казва:

„...дори еднократен прием може да удължи живота на осем(те) пациента с (нито повече нито по-малко от) три години”.

В изследванията на Израелската национална лаборатория по вирусология използваният поливалентен разтвор на сребро с концентрация 20 ppm бил въведен в HIV-инфектирани клетки и процентът на умъртвяване на вируса е бил 98,4%. Въодушевена от тези резултати болницата Kaplan (Израел) провела изследване с лабораторни мишки, заразени с миши СПИН. Според докладите въвеждането на еднократна доза от 40 ppm поливалентно сребро се оказва ефективно лечение на мишките.

Д-р Дж. Кердот издава публикация, в която заявява, че се е справил с повече от 50 случая на вирусна пневмония именно чрез поливалентен разтвор на сребро. Също така съобщава, че е имал подобен успех с други заразни заболявания, включително заушка, инфекциозна фибромиалгия, синдром на Шегрен, ревматоиден артрит с инфекция на синовиалната течност, системни кандидози, стафилококови инфекции, спирохетови и HIV–инфекции, псориазис, полов херпес, лишеи. Докторите Манфред и Маргарет Байер съобщават през 1996 г., че увеличението/развитието на Borrelia bigdorfer (възбудител на лаймската болест) инвитро се подтиска значително при въвеждане на белтък, съдържащ сребро от 2 до 10 ppm.

Неотдавна бяха завършени щателни проучвания на минималните концентрации сребро, необходими за подтискането на живота и умъртвяването на микроорганизмите, проведени под ръководството на д-р Леавит, професор по молекулярна биология и микробиология в Университета „Бригъм Янг”, и микробиолога Дейвид Ревели. Това проучване е предприето, за да се оцени способността на новия разтвор на сребро да убива и/или да подтиска развитието на голям брой смъртоносни бактерии. След оценката на резултатите д-р Леавит отбелязва: „изследванията показват, че разтворът на сребро е антимикробно средство с широк спектър на действие. Може да спре растежа и фактически унищожава много бактерии... До този момент от проверените бактерии няма такива, които... (този) разтвор да не е убил.”

В таблицата на стр. 10-11 са показани резултатите от проведените изследвания на въздействието на новия разтвор на сребро върху бактерии (ppm е концентрация на разтвора на сребро изразена в частици на милион). Разтворът от 5 ppm, който съдържа 28,35 гр. сребро в 946 л. пречистена вода, може да унищожи всички изброени по-долу патогенни (предизвикващи инфекции) бактерии.

Това е особено важно, като се има предвид факта, че среброто въздейства не на определен механизъм, използван само от някои бактерии за поддържане на живота. Това е по-общ механизъм и въздействието върху него е ефективно в борбата с много бактерии и вируси, а възможно е да е ефективно и срещу всички. В статия в сп. „Science Digest” от март 1978 г., стр. 57 се съобщава: „Ако антибиотикът може да убие например 6 различни възбудители на болести², то среброто убива приблизително 650. При това не възникват устойчиви видове бактерии... Дори минимални дози сребро убиват огромно количество болестотворни организми, съдържащи се във водата...

След сравнение на 23 различни метода за пречистване на вода, NASA избират именно сребърната вода за използване на космическите кораби.”

бактерия	причинявани заболявания	подтискане	унищожаване
staphylococcus aureus	пневмония, очни инфекции, бактериални инфекции на кожата (фурункули, импетиго, след операционни инфекции), токсичен шок, менингит, хранителни отравяния, остеомиелит	2.5 ppm	5 ppm
shigella boydii	бактериална дизентерия, остро хранително отравяне	1.25 ppm	2.5 ppm
salmonella arizona	хранително отравяне	2.5 ppm
salmonella typhimurium	хранително отравяне, коремен тиф	2.5 ppm	2.5 ppm
escherichia coli 0157 - 117 jack in the box (E. coli)	хранително отравяне, инфекции на пикочните пътища, инфекции на дихателните пътища, диария, инфекции след нараняване	2.5 ppm	5 ppm
escherichia coli (e. coli)	хранително отравяне, инфекции на пикочните пътища, инфекции на дихателните пътища, диария, инфекции след нараняване	2.5 ppm	2.5 ppm
haemophilus influenzae	отит на средното ухо (инфекциозно заболяване на ухото), конюнктивит, пневмония, менингит, възпаление на носоглътката, епиглотит у децата, синузити, гнойни артрити у децата	1.25 ppm	1.25 ppm

klebsiella pneumoniae	инфекциозни заболявания на дихателните пътища, пневмония, менингити, инфекции на пикочните пътища, инфекции след нараняване, бактериални инфекции, възпаление на носните кухини	2.5 ppm	2.5 ppm
klebsiella oxytoca	виж по-горе klebsiella pneumoniae	2.5 ppm	2.5 ppm
enterobacter aerogenes	бактериални инфекции след нараняване, инфекции на пикочните пътища, менингит	2.5 ppm	2.5 ppm
pseudomonas aeroginosa	инфекции вследствие изгаряния, инфекции след нараняване, кератит, менингит, пневмония, инфекции на пикочните пътища, възпаления на носните кухини	2.5 ppm	5 ppm
streptococcus pneumoniae	пневмония, менингит, синузит, отит на средното ухо	2.5 ppm	5 ppm
streptococcus pyogenes	стрептококова ангина	1.25 ppm	1.25 ppm
streptococcus faecallis	инфекциозни заболявания на пикочните пътища, ендокардити, инфекции след нараняване	5 ppm	5 ppm
streptococcus mutans	възпаление на венците, кариес на зъбите	5 ppm	5 ppm
streptococcus gordonii	кариес на зъбите, инфекциозни ендокардити	5 ppm	5 ppm

Среброто има широк спектър на бактерицидно действие, но не довежда до възникване на нови видове бактерии, устойчиви на антибиотиците. Това е може би една от съществените особености на среброто. За последните няколко десетки години използването на антибиотиците доведе до възникване на бактерии, устойчиви на тези антибиотици.

Бактериите и вирусите се размножават хиляди пъти по-бързо от по-големите организми. (Бактериите могат да се възпроизвеждат средно за около 20 минути). Ето защо те мутират много бързо. При въздействие с антибиотик върху колония от бактерии съществува вероятност те да не бъдат напълно унищожени. Останалите живи бактерии се оказват устойчиви за въздействието на този антибиотик и могат да предадат това свойство на следващото поколение бактерии. В резултат се получава колония от бактерии устойчиви срещу този антибиотик.

Всъщност ситуацията е още по-лоша. Гените, обуславящи устойчивост срещу препарата се намират в плазмиди, пръстеновидни извънхромозомни генетически елементи, съществуващи в клетката в автономно, несвързано с хромозомите състояние. И тъй като те свободно „плават”, могат да преминават от една бактерия към друга безпроблемно. По този начин устойчивите бактерии могат да обменят своя „имунитет” с другите. И даже може да се предаде съпротивляемостта към препарата от безопасните микроби към опасните.

В началото на 50-те години на 20 век пеницилинът се е справял с всички стафилококови щамове. Сега повече от 95% от стафилококите са устойчиви към него. За да се справи със стафилококовите бактерии е бил открит нов препарат – метацилин, който заменил пеницилина в края на 60-те години и станал основно лекарство в борбата с тези инфекции. Обаче към 1992 г. почти 40% от щамовете на стафилококите, изучавани в големите американски болници, вече са устойчиви към метацилина и по целия свят се появяват устойчиви към метацилина щамове (MRSA). „През 1992 г. са били оперирани 23 милиона американци, след което почти всеки е приемал антибиотици. Около 920 000 от тях са развили след-операционни бактериални инфекции, повечето от които – стафилококови, най-често щамове MRSA.” (L. Garrett, The Coming Plague³, стр. 413) Неотдавна в Австралия бе открит стафилококов щам, който се оказва устойчив към 31 различни препарата. Днес само ванкомицинът се оказва надеждно средство за лекуване на стафилококови инфекции. В последните години много лекари съобщават за стафилококови щамове, които с трудност се поддават на лечение със съществуващите антибиотици. (звучи като уводно изречение, не като финал на твърденията дотук.)

Стрептококите постоянно увеличават своето съпротивление, заедно с увеличение на лекарствените въздействия. В началото на 70-те години пеницилинът и еритромицинът са можели успешно да се справят с почти всички стрептококови инфекции. Но се появяват новите щамове Streptococcus B, Streptococcus A, Streptococcus pneumoniae. Те предизвикват по-опасни инфекции от старите щамове, а също се оказват и по-устойчиви към антибиотиците. От 1990 г. една трета от всички инфекциозни заболявания на ушите при малките деца е предизвикана от бактерията Streptococcus pneumoniae и приблизително половината от тези бактерии са били устойчиви към пеницилина. Неотдавна са открити видове стрептококи, устойчиви към всички видове антибиотици.

Къде свършват тези кавички? „Една от най-тревожните перспективи за лекарите по света е появяването около 1988 г. на устойчивите към ванкомицина вируси Enterococcus faecium и E. Faecalis. А ванкомицинът бе най-голямата надежда за успешно лечение на стрептококови и стафилококови инфекции. Предполагало се е, че устойчиви ентерококови бактерии могат да предадат своите устойчиви гени на други микроби, които не е можело да бъдат победени с никакви други средства. „Всички много се надяваха (на какво, на описаното по-горе кръстосване?), но това не се случи,” казва бактериологът Бил Джарвис. „Такъв щам, ако се появи, би бил фактически непобедим и извънредно опасен, тъй като има не само специална устойчивост към препаратите, но и гени, засилващи патогенността”. „В началото на 90-те години са открити щамове на E. Coli, които имат нови характеристики. Например в Кеймбридж, Англия, в болнично отделение за трансплантация се появяват два щама на бактерия, устойчиви към действието на антибиотика тиенамицин, а също и на цефалоспорин, цертазидимин, ципрофлоксацин, гентамицин, ампицилин, азлоцилин, коамоксиклав, тиментин, цефалексин, цефуроксим, цефамондол, стрептомицин, неомицин, канамицин, тобрамицин, триметоприм, сулфаметоксазол, хлорамфеникол, нитрофурантаин. Само един обикновено използван антибиотик остава ефективен – амикацин. Ако се появят нови вируси (дотук говорихме за бактерии, защо сега вируси?), устойчиви към този препарат, за хората става крайно опасно.” (L. Garrett, The Coming Plague, стр. 422, 677-678.)

Всичко това доказва, че антибиотиците оказват генетично въздействие върху вирусите (не сме давали примери за вируси), които увеличават своето съпротивление към тези препарати и своята патогенност. Лекарственият препарат ацикловир се е използвал за лекуване на половия херпес. След определено време обаче, след прекратяване на приема му, у пациентите се появява много по-сериозен повторен херпес (Encephalitis). Появяват се и други устойчиви видове херпеси и вируси. Тези явления не остават незабелязани.

Из книгите звучи предупреждението: „Като че ли кръгът се затваря. Заразни болести, които могат да унищожат много човешки животи, днес стават напълно неподвластни на действието на антибиотиците, на които ние сляпо се надявахме. Като резултат, лекарите се оказват безпомощни за пореден път... До появата на антибиотиците не сме имали никакви средства за лечение. Сега много експерти са на мнение, че сме на границата на възможностите си.” (Fishert, The Coming Plague, стр. 11)

Не само изследователите, но и цялата общественост започва да вниква в тази проблематика. В последните няколко години всички средства за масова информация обърнаха внимание на тези теми. “Los Angeles Times” (от 24 октомври 1994 г.) в статия озаглавена „На отслабващия арсенал на антибиотиците се противопоставят адаптиращи се бактерии” пише: „В последните десетилетия се наблюдава повишена резистентност на бактериите към антибиотиците. И тъй като бактериите могат да обменят гени помежду си, експертите очакват, че устойчивостта само ще нараства. Потенциалният кошмар е щамът Andromeda – супер микроб, устойчив на всички видове антибиотици, с които може да му се въздейства.”

През същата година в „Newsweek” на шест страници е отпечатана статия озаглавена „Антибиотиците. Край на лекарственото чудо”, в която се отбелязва: „Увеличеното количество на микробите, устойчиви на лекарствени препарати, е безпрецедентно и невиждано досега... Пеницилинът и тетрациклинът изгубиха властта, която имаха над стафилококите до 50-60 години на 20 век. Друг антибиотик – метациклин удържа още известно време, но устойчивостта на стафилококите към него е обичайно явление в болниците и частните санаториуми по света... Всички нови антибиотици, насочени срещу бактериите... не ни дават нищо друго освен пет-десет години отсрочка... Възможно е най-добрата стратегия да е отказът от антибиотиците като цяло, в полза на другите видове лекарства.”

„Time Magazine” (септември, 1995 г.) отпечатва статията „Отмъщението на микробите-убийци”. В нея се казва: „Сблъсквайки се лице в лице със СПИН и с най-голямото досега увеличение на броя бактерии, устойчиви към действието на антибиотиците, докторите са принудени да признаят, че медицината фактически отстъпва, губейки сражението с микробите. Въпросът „Кога инфекциозните болести ще бъдат напълно унищожени?” вече не стои. Вече е актуален въпросът „Къде ще се появи новата смъртоносна чума?”... Човечеството е имало непредпазливостта да си помисли, че може да контролира или побеждава всички микроби. Но всеки, който чете днешните водещи заглавия в новините, разбира колко сме били самонадеяни и как надеждите ни не се оправдават. Появяват се нови бедствия – стари болести, такива като туберкулоза, се развиват бързо във форми, които се оказват устойчиви към влиянието на антибиотиците... През 1992 г. 13 320 пациенти са умрели в болници от инфекциозни заболявания, оказали се устойчиви на препаратите, изпробвани от лекарите за лечението им.”

За последните години положението никак не се е подобрило. “US New & World Report” (10 май 1999 г.) публикува статия „Бактерии-убийци”, в която заявява: „От прекомерната употреба много антибиотици се оказват безсилни срещу смъртоносните микроби... В някои райони до 40% от щамовете streptococcus pneumoniae, най-опасни за деца и стари хора, се оказват устойчиви към лекарствено въздействие.”

Този път, избран от медицинското съсловие, създаващо нови и нови съвременни видове антибиотици – първо, второ, трето поколение цефалоспорини – е само временна отсрочка дотогава, докато бактериите и вирусите развият устойчивост и към тези нови антибиотици. Патогенните организми, благодарение на способността си да се видоизменят в устойчиви щамове, винаги ще удържат победата.

Колоидното сребро и в частност новият разтвор на сребро, може да ни осигури положителния резултат в нашата борба с микробите. В крайна сметка то е толкова ефективно, колкото и антибиотиците. Лабораторията по микробиология в Университета „Бригъм Янг” сравнява ефективността на новия разтвор на сребро и пет различни класа антибиотици. Съобщението съдържа данни за седем щама патогенни бактерии (Escherichia coli B, Enterobacter aerogenes, E. cloacae, Salmonella typhimurium, Pseudomonas aeroginosa, Streptococcus gordonii, Staphylococcus aureus). Новият разтвор на сребро има средно по-голяма способност да убива бактериите в сравнение с четири от петте избрани антибиотика. Всеки антибиотик има собствена област на действие и нито един от проверените антибиотици не въздейства еднакво добре на всеки бактериален щам, а новият разтвор на сребро въздейства еднакво добре на всички бактерии и може да убие всички видове обработваеми бактерии” (къде започват тези кавички?) (Рон Леавит). Освен това новият разтвор на сребро не оказва странични ефекти, обичайни за лекарствени средства като тетрациклина. По тези и други съображения новият разтвор на сребро неотдавна е одобрен от много лекари в Ню Йорк за хомеопатична употреба.

Същността е в/Основното е това, че среброто, благодарение на широкото си действие убива и мутантите на бактериите и на вирусите, които обезпечават защита на патогенните.??? Въобще бактериите използват ограничен брой защити от антибиотиците. Те изработват фермент/ензим, който унищожава антибиотика (най-често срещаният способ, използван против пеницилина и цефалоспорина). Освен това могат да изменят своята структура, за да скрият или отстранят участъци, с които се свързват антибиотиците. Или изменят своя метаболизъм, изработвайки допълнително количество необходим белтък, докато антибиотикът се справи с първоначалния. Също така произвеждат молекулни помпи, чувствителни към опасни(те) молекули (на антибиотика), които ги извеждат от бактерията. Действието на бактерията не преминава по нито една от тези схеми. (???? А какво бе описано досега?) Среброто може да убие ВСИЧКИ бактерии и щамове и устойчивост към него не се развива. Медицинският кошмар от възникването на устойчиви към лекарствата микроорганизми, пред който се изправихме, тук не съществува. И това е най-ценното от всичко.