D/13/2 Брюксел, 8 февруари 2013 г. (OR. en) Европейски съвет- заключения брюксел, 07-08/02/2013



страница1/3
Дата17.08.2018
Размер0.58 Mb.
#80232
  1   2   3



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Генерален секретариат




D/13/2

Брюксел, 8 февруари 2013 г.

(OR. en)

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ- ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Брюксел, 07-08/02/2013
(MULTIANNUAL FINANCIAL FRAMEWORK)

Приложено се изпращат на делегациите заключенията на Европейския съвет (7—8 февруари 2013 г.) във връзка с точка „Многогодишна финансова рамка“1.

________________________

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. През последните години Европейският съюз и неговите държави членки предприеха важни стъпки в отговор на предизвикателствата на икономическата и финансовата криза. По отношение на бъдещето следващата многогодишна финансова рамка (МФР) трябва да гарантира такъв бюджет на Европейския съюз, който да е насочен към постигане на целта за извеждане на Европа от кризата. Бюджетът на Европейския съюз трябва да служи като катализатор за растежа и създаването на работни места в цяла Европа, най-вече като стимулира инвестициите в областта на производството и човешкия капитал. В бъдещата многогодишна финансова рамка разходите следва да бъдат мобилизирани в подкрепа на растежа, заетостта, конкурентоспособността и конвергенцията в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Същевременно с укрепването на фискалната дисциплина в Европа е от съществено значение бъдещата МФР да отразява полаганите от държавите членки усилия за консолидация, целящи дефицитът и дългът да бъдат поставени върху по-устойчива основа. Стойността на всяко изразходвано евро трябва да бъде внимателно разгледана, за да се гарантира повишаване на европейската добавена стойност и на качеството на разходите по линия на бъдещата МФР, не на последно място чрез групиране на ресурсите, действие като катализатор и осигуряване на икономии от мащаба, положителни трансгранични и косвени въздействия, като по този начин се допринесе за по-ефективното или по бързото постигане на съгласуваните общи цели на политиката и се намалят националните разходи. Устойчивият растеж и заетостта ще се възстановят само ако се прилага последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и активна стратегия за заетост, която допринася за социалното сближаване. Политиките на ЕС трябва да отговарят на принципите на субсидиарност, пропорционалност и солидарност, както и да осигуряват реална добавена стойност.

2. Бъдещата финансова рамка трябва да осигурява не само подходящо равнище на разходите, но и тяхното качество. Качеството на разходите ще позволи едно по успешно разработване на политиките при пълноценно използване на възможностите, които те предоставят по отношение на европейската добавена стойност, особено в период на сериозни ограничения на националните бюджети. Ето защо всички инструменти за финансиране следва да се изразходват по възможно най-ефективен начин. Усилията за подобряване на качеството на разходите по линия на фондовете на Съюза трябва да включват, наред с другото, по-добро управление на политиките, в т.ч. обвързаност с определени условия, концентриране и насочване на финансирането към областите, които допринасят в най-голяма степен към растежа, заетостта и конкурентоспособността, винаги когато това е възможно при всички инструменти и програми за финансиране по всички функции от бюджета. Следва да се осигури редовно докладване, за да се оценят на политическо равнище резултатите от всички политики и инструменти за финансиране. Освен това сред елементите за осигуряване на нужното качество на разходите трябва да фигурират гъвкавост, положителни стимули, концентриране на средствата върху мерки за стимулиране на растежа, оценяване и преглед, акцент върху резултатите, опростяване на изпълнението, адекватна техническа помощ, прилагане на състезателния принцип при подбора на проектите и подходящо използване на финансовите инструменти. В заключенията се съдържат редица елементи, които осигуряват прилагането на посочените по-горе принципи. Освен това всички институции на Съюза следва да полагат максимални усилия, така че в секторното законодателство на съответните инструменти за финансиране да се съдържат разпоредби, чиято цел е повишаване на качеството на разходите.

3. За да се извърши подробна оценка на качеството на разходите и в съответствие с годишния доклад за оценка на финансите на Съюза, представян от Комисията съгласно член 318 от ДФЕС, Комисията ще представя ежегодно на Съвета и на Европейския парламент обобщаващ доклад за програмите по ОСР (въз основа на годишните доклади на държавите членки за изпълнението), както и резюме на всички налични оценки на програмите. По време на програмния период ще бъдат представени и два стратегически доклада за програмите по ОСР.

4. Новата МФР ще обхваща седемте години между 2014 и 2020 г. и ще бъде изготвена за Европейски съюз, включващ 28 държави членки, при работната хипотеза, че Хърватия ще се присъедини към Съюза през 2013 г.

5. Разходите ще бъдат групирани в шест функции, така че да отразяват политическите приоритети на Съюза и да осигурят необходимата гъвкавост в интерес на ефективното разпределение на ресурсите.

Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. ще има следната структура:

- подфункция 1а „Конкурентоспособност за растеж и работни места“, която ще включва Механизма за свързване на Европа;

- подфункция 1б „Икономическо, социално и териториално сближаване“;

- функция 2 „Устойчив растеж: природни ресурси“, която ще включва подтаван за разходите, свързани с пазарите, и директните плащания;

- функция 3 „Сигурност и гражданство“;

- функция 4 „Глобална Европа“;

- функция 5 „Администрация“, която ще включва подтаван за административните разходи;

- функция 6 „Компенсации“.

6. Европейският съвет постигна политическо съгласие максималната обща стойност на разходите за ЕС с 28 държави членки за периода 2014—2020 г. да бъде 959 988 млн. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения, които представляват 1,00 % от БНД на ЕС, и 908 400 млн. евро под формата на бюджетни кредити за плащания, които представляват 0,95 % от БНД на ЕС. Разпределението на бюджетните кредити за поети задължения е описано по-долу. Същите суми фигурират и в таблицата в приложение І, където е изложен и графикът за бюджетните кредити за плащания. Всички суми са изразени на базата на постоянни цени от 2011 г. Автоматично ще се прилагат годишни технически корекции за инфлацията. На тази основа Съветът ще поиска одобрението на Европейския парламент в съответствие с член 312, параграф 2 от ДФЕС, който гласи, че Съветът приема регламента за многогодишната финансова рамка след одобрение от Европейския парламент.

За да се гарантира, че Съюзът е в състояние да изпълнява финансовите си задължения, произтичащи от съществуващи и бъдещи поети задължения за периода 2014—2020 г. в съответствие с член 323 от ДФЕС, ще бъдат определени специфични правила за управление на таваните на годишните плащания.

Използваните статистически данни и прогнози за установяване на допустимостта и финансовите пакети за фондовете по ОСР, както и за изчисляване на общия БНД, са същите като използваните в актуализираното предложение на Комисията за регламент относно МФР от юли 2012 г. (COM(2012) 388).

7. Като се имат предвид финансовите нужди, свързани с развитието на инвестициите в Европа, и целта да се постигне максимален лостов ефект от действията, подпомагани от бюджета на ЕС, в изпълнението на следващата МФР ще се използват по-широко финансови инструменти, в т.ч. облигации за проекти. Финансовите инструменти трябва да са насочени към постигането на една или повече конкретни цели на политиката на Съюза, да са недискриминационни, да имат ясно определен краен срок, да спазват принципите на добро финансово управление и да допълват традиционните инструменти като безвъзмездните средства. Финансовата отговорност на Съюза за такива финансови инструменти в следващата многогодишна финансова рамка ще бъде ограничена до вноската от бюджета на ЕС и няма да поражда условни задължения за бюджета на Съюза.


Финансовите инструменти могат да бъдат прилагани само ако отговарят на строгите условия, заложени в новия финансов регламент. Финансирането от бюджета на ЕС за целите на финансовите инструменти следва да се предоставя само в разумни мащаби и в случаите, когато има добавена стойност.
8. Неизпълнените поети задължения (reste à liquider) са неизбежен вторичен продукт от многогодишното програмиране и многогодишните бюджетни кредити. При все това обаче по различни причини в края на финансовата рамка за 2007—2013 г. размерът на неизпълнените поети задължения ще бъде значително по-висок от очаквания. Следователно, за да се осигури управляемо равнище и профил на плащанията във всички функции, няколко инициативи са неразделна част от споразумението относно финансовата рамка за 2014—2020 г.:
- размерите на поетите задължения са определени на подходящото равнище във всички функции;

- правилата за отмяна на поети задължения ще се прилагат строго във всички функции, по-специално правилата за автоматична отмяна;

- процентите на предварително финансиране се намаляват в сравнение с периода 2007—2013 г.;

- годишните поети задължения за договореностите относно регионална мрежа за сигурност по линия на политиката на сближаване да не намаляват постепенно, за да се допринесе за управляем профил на поетите задължения и плащанията.


9. ЕС носи отговорност за гарантиране на целесъобразното разходване на средствата чрез обвързаност с определени условия, строги проверки и ефективно измерване на резултатите. ЕС трябва също да отговори на нуждата от опростяване на своите разходни програми, за да намали административната тежест и разходите за техните бенефициери и за всички участници както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Следователно цялото секторно законодателство, свързано със следващата МФР, както и новият финансов регламент и междуинституционалното споразумение относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление следва да съдържат съществени елементи, които да допринасят за опростяването и да подобряват отчетността и ефективното разходване на средствата на ЕС. Ще бъдат положени специални усилия както в законодателството, така и при неговото изпълнение, за да се осигури цялостно съобразяване с принципите на субсидиарност и пропорционалност и отчитане на особеностите на програмите с малък мащаб в „монорегионалните“ държави членки при определянето на облекчени правила.

10. Оптималното изпълнение на целите в някои области на политиката зависи от отчитането на приоритетите, като опазването на околната среда, в редица инструменти в други области на политиката. Целите на дейностите, свързани с климата, ще представляват поне 20 % от разходите на ЕС в периода 2014—2020 г. и затова ще бъдат отразени в подходящите инструменти с цел да се осигури приносът им за засилване на енергийната сигурност, като се изгражда устойчива на изменението на климата икономика с ниски нива на въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите, която ще увеличи конкурентоспособността на Европа и ще доведе до създаването на повече и по-екологосъобразни работни места.

11. За да може бюджетът на ЕС да изпълнява решаващата си функция за насърчаване на растежа, създаването на работни места и конкурентоспособността, понастоящем е необходимо посочените по-долу законодателни текстове да бъдат приети възможно най-скоро в съответствие с установените в Договора процедури и при спазване на ролята на отделните институции. По-специално:
 регламента за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.;

 междуинституционалното споразумение относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление;

 решението относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, както и мерките за прилагането му.

Въз основа на размера на поетите задължения в това споразумение и като се имат предвид индикативните суми, предложени от Комисията за целите по всички функции, Съветът и Европейският парламент се приканват да постигнат своевременно споразумение относно подходящото финансиране на всеки от предлаганите инструменти, програми и фондове, финансирани по линия на МФР, включително възможността за преглед.

Като припомня засилените контакти с Европейския парламент през последните месеци както в рамките на заседанията на Съвета по външни работи, така и на равнището на председателите на институциите в съответствие с член 324 от ДФЕС, Европейският съвет приканва председателството да постигне бърз напредък в обсъжданията с Европейския парламент.

Комисията се приканва да предостави необходимата помощ и подкрепа, които счита за полезни за по-нататъшния ход на процеса на вземане на решение.

12. Европейският съвет призовава двата законодателни органа да приемат бързо програмите за финансиране, с които ще се изпълнява многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., за да се гарантира своевременното им продължаване след 1 януари 2014 г. Европейският съвет припомня споделената цел и отговорност на институциите и държавите членки за опростяване на правилата и процедурите за финансиране. Европейският съвет приветства постигнатия в продължаващите преговори напредък и настойчиво приканва двата законодателни органа да постигнат съгласие по програми, които са опростени и които се отличават с ясно изразено намаляване на административната тежест за публичните органи и за бенефициерите. По този начин програмите ще станат по-достъпни и по-гъвкави, със силен акцент върху постигането на резултати по отношение на растежа и работните места в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

ЧАСТ I: РАЗХОДИ

ПОДФУНКЦИЯ 1а — „КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ ЗА РАСТЕЖ И РАБОТНИ МЕСТА“

13. Интелигентният и приобщаващ растеж е свързан с област, в която действието на ЕС има значителна добавена стойност. Програмите по тази функция имат голям потенциал да допринесат за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка с насърчаването на научноизследователската дейност, иновациите и технологичното развитие; специфичното действие в полза на конкурентоспособността на предприятията и малките и средните предприятия (МСП); инвестициите в образованието и в човешки умения чрез програмата „Еразъм за всички“; и развиването на социалната програма. При отпускането на средствата в рамките на тази функция се отдава специален приоритет на постигането на значително и прогресивно укрепване на усилията на ЕС в областта на научните изследвания, образованието и иновациите, в т.ч. чрез опростяване на процедурите.


14. Предвид конкретния принос на програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм за всички“ за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, финансирането на тези програми ще отбележи реален ръст в сравнение с равнището за 2013 г.
15. Размерът на поетите задължения по тази подфункция няма да надвишава 125 614 млн. евро:

ПОДФУНКЦИЯ 1а — „Конкурентоспособност за растеж и работни места“

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)



2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

15 605

16 321

16 726

17 693

18 490

19 700

21 079

16. Налице е належаща необходимост от укрепване и разширяване на върховите постижения в научната база на Съюза. Ето защо усилието в областта на научноизследователската и развойната дейност ще се основава на върховите постижения и същевременно ще се осигурява широк достъп на участниците във всички държави членки; едновременно с цялостното опростяване на програмата това ще осигури ефективността и ефикасността на европейската политика в областта на научните изследвания в бъдеще и също ще осигури по-добри възможности за участието на МСП в програмите. Всички политики ще трябва да допринесат за повишаване на конкурентоспособността и ще бъде отделено особено внимание на координацията на дейностите, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, с дейностите, които получават подкрепа посредством други програми на Съюза, включително чрез политиката на сближаване. В това отношение ще е необходимо значително взаимодействие между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, за да се създаде „стълба към върховите постижения“ и по този начин да се засили регионалният капацитет за научни изследвания и иновации и способността на регионите с по-ниски резултати и по-слабо развитите региони да развиват клъстери с върхови постижения.

Механизъм за свързване на Европа

17. Взаимосвързаните транспортни, енергийни и цифрови мрежи са важен елемент от завършването на единния европейски пазар. Освен това инвестициите в ключови инфраструктури с добавена стойност за ЕС могат да засилят средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност на Европа в труден икономически контекст, белязан от бавен растеж и строги бюджетни ограничения в публичния сектор. Накрая, такива инвестиции в инфраструктурата също така спомагат да се даде възможност на ЕС да постигне целите си за устойчив растеж, очертани в стратегията „Европа 2020“, и целите на ЕС „20—20—20“ в областта на енергетиката и климата. Същевременно мерките в тази област ще бъдат съобразени с основните отговорности на пазарните субекти за планиране и инвестиране в енергийната и цифровата инфраструктура.

Финансовият пакет за изпълнение на Механизма за свързване на Европа за периода 2014—2020 г. ще бъде 29 299 млн. евро, включително 10 000 млн. евро, които ще бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд, както се предвижда в буква а) по-долу. Тази обща сума ще се разпредели между секторите, както следва:

а) транспорт: 23 174 млн. евро, от които 10 000 млн. евро ще бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд, за да бъдат изразходвани в съответствие с Регламента за Механизма за свързване на Европа в държави членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд;

б) енергетика: 5 126 млн. евро;

в) телекомуникации: 1000 млн. евро.



Трансферът от Кохезионния фонд за транспортна инфраструктура по линия на Механизма за свързване на Европа ще се използва за съфинансиране на предварително определени проекти, изброени в приложението към Регламента за Механизма за свързване на Европа; до 31 декември 2016 г. подборът на допустимите за финансиране проекти следва да се извършва при спазване на отпуснатите за всяка държава суми, прехвърлени от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа. След това всички неизползвани средства следва да се пренасочат към нови проекти чрез нови покани за представяне на предложения на състезателен принцип.

18. Трите големи инфраструктурни проекта — „Галилео“, ITER и ГМОСС — ще се финансират по подфункция 1а със сума от 12 793 млн. евро. С цел да се осигури добро финансово управление и финансова дисциплина максималното равнище на поетите задължения за всеки от тези проекти ще бъде определено в Регламента за МФР, както следва:

a) „Галилео“: 6 300 млн. евро.

б) ITER: 2 707 млн. евро.

в) ГМОСС: 3 786 млн. евро.

19. За да се окаже подкрепа на ядрената безопасност в Европа ще бъде отпуснато подпомагане за извеждането от експлоатация на следните атомни електроцентрали2:

- 400 млн. евро за „Ignalina“ в Литва за периода 2014—2020 г.;

- 200 млн. евро за „Bohunice“ в Словакия за периода 2014—2020 г.;

- 260 млн. евро за „Козлодуй“ в България за периода 2014—2020 г.

ПОДФУНКЦИЯ 1б — „ИКОНОМИЧЕСКО, СОЦИАЛНО И ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ“

Политика на сближаване

20. Една от важните цели на Европейския съюз е да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите членки. Във връзка с това политиката на сближаване е основният инструмент за намаляване на различията между европейските региони и следователно тя трябва да се насочи към по-слабо развитите региони и държави членки. Политиката на сближаване е основно средство за генериране на инвестициите, растежа и работните места на равнище ЕС, както и за структурни реформи на национално равнище. На нея се дължи важен дял от публичните инвестиции в ЕС, тя допринася за задълбочаването на вътрешния пазар и по този начин играе важна роля за засилване на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността. Освен това политиката на сближаване допринася за прилагането на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Европейски съюз. Чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) тя ще преследва следните цели: „Инвестиции за растеж и работни места“ в държавите членки и в регионите — цел, подкрепяна от всички фондове; и „Европейско териториално сътрудничество“ — цел, подкрепяна от ЕФРР. Кохезионният фонд ще подкрепя проекти в областта на околната среда и трансевропейските транспортни мрежи. Необходимата подкрепа за развитието на човешкия капитал ще бъде осигурена посредством адекватен дял на ЕСФ в политиката на сближаване.

21. По отношение на структурата на функцията и като се имат предвид специфичните особености на политиката на сближаване, разходите за сближаване ще бъдат събрани в рамките на подфункция на функция 1 със заглавие „Икономическо, социално и териториално сближаване“.

Общо равнище на предоставените средства

22. Равнището на поетите задължения за подфункция 1б „Икономическо, социално и териториално сближаване“ няма да надвишава 325 149 млн. евро:




Подфункция 1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)



2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

44 678

45 404

46 045

46 545

47 038

47 514

47 925

23. Средствата за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще възлизат общо на 313 197 млн. евро и ще се разпределят, както следва:



          a) общо 164 279 млн. евро за по-слабо развитите региони;

          общо 31 677 млн. евро за регионите в преход;

          общо 49 492 млн. евро за по-силно развитите региони;

          общо 66 362 млн. евро за държавите членки, подкрепяни от Кохезионния фонд;

          б) общо 1 387 млн. евро като допълнително финансиране за най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора, и северните слабо населени райони, отговарящи на критериите, определени в член 2 от Протокол № 6 към Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.




24. Средствата за целта „Европейско териториално сътрудничество“ ще възлизат общо на 8 948 млн. евро и ще се разпределят, както следва:

а) общо 6 627 млн. евро за трансгранично сътрудничество;

б) общо 1 822 млн. евро за транснационално сътрудничество;

в) общо 500 млн. евро за междурегионално сътрудничество.

25. 0,35 % от общия размер на средствата ще се разпределят за техническа помощ по инициатива на Комисията. По-специално техническата помощ ще се използва, за да се подпомага укрепването на институциите и изграждането на административен капацитет за ефективното управление на фондовете, както и за подкрепа на държавите членки при определянето и осъществяването на полезни проекти в рамките на оперативните програми за преодоляване на настоящите икономически предизвикателства.

26. Средства в размер на 330 млн. евро от структурните фондове за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще бъдат разпределени за иновативни дейности по инициатива на Комисията в областта на устойчивото градско развитие.



Определения и допустимост

27. Средствата за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще се разпределят за три типа региони, определени въз основа на съотношението между техния БВП на глава от населението, измерен по паритет на покупателната способност и изчислен въз основа на данни на Съюза за периода 2007—2009 г., и средния БВП за ЕС-27 за същия референтен период, както следва:



          а) по-слабо развити региони, чийто БВП на глава от населението е под 75 % от средния БВП за ЕС-27;

          б) региони в преход, чийто БВП на глава от населението е между 75 % и 90 % от средния БВП за ЕС-27;

          в) по-силно развити региони, чийто БВП на глава от населението е над 90 % от средния БВП за ЕС-27.


28. Кохезионният фонд ще подкрепя държавите членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението, измерен по паритет на покупателната способност и изчислен въз основа на данни на Съюза за периода 2008—2010 г., е под 90 % от средния БНД на глава от населението за ЕС-27 за същия референтен период.

29. По отношение на трансграничното сътрудничество подкрепа ще получават региони на Съюза на ниво 3 по NUTS по всички вътрешни и външни сухопътни граници и всички региони на Съюза на ниво 3 по NUTS по морски граници, отстоящи най-много на 150 km, без да се засягат евентуални корекции, необходими с цел да се гарантира постигнатото сближаване и приемственост в районите по програмите за сътрудничество, определени за програмния период 2007—2013 г.

30. По отношение на транснационалното сътрудничество Комисията ще приеме списък на транснационалните райони, които ще получат подкрепа, разпределен по програми за сътрудничество и обхващащ региони на ниво 2 по NUTS, като гарантира непрекъснатост на сътрудничеството в големи кохерентни райони въз основа на предходни програми.

31. По отношение на междурегионалното сътрудничество подкрепата от ЕФРР ще обхваща цялата територия на Съюза.


32. По искане на държава членка регионите на ниво 2 по NUTS, които бяха обединени с Регламент (ЕС) № 31/2011 на Комисията от 17 януари 2011 г. и при които прилагането на изменената класификация NUTS води до промени в свързания с категорията статут за допустимост на един или повече от засегнатите региони, представляват част от категорията, определена на равнището на изменения регион по NUTS.

Метод за отпускане на средства

Метод за отпускане на средства за по-слабо развити региони

33. Конкретният размер на средствата, отпуснати на всяка държава членка, ще се основава на обективен метод и ще се изчислява, както следва:

Сумата, отпусната на всяка държава членка, представлява сбор от предоставените средства за отделните региони с право на финансиране, изчислена съгласно следните стъпки:

i) определяне на абсолютния размер (в евро), получен, като се умножи населението на съответния регион по разликата между БВП на глава от населението на този регион, измерен по паритет на покупателната способност, и средния за ЕС-27 БВП на глава от населението;

ii) прилагане на процент към горепосочения абсолютен размер с цел да се определи финансовият пакет на региона; този процент е модулиран, за да отрази относителния просперитет, измерен по паритет на покупателната способност, в сравнение със средния за ЕС-27, на държавата членка, в която се намира регионът с право на финансиране, т.е.:


    – за региони в държави членки, чието ниво на БНД на глава от населението е под 82 % от средния за ЕС: 3,15%

    – за региони в държави членки, чието ниво на БНД на глава от населението е между 82 % и 99 % от средния за ЕС: 2,70%

    – за региони в държави членки, чието ниво на БНД на глава от населението надвишава 99 % от средния за ЕС: 1,65%;



iii) към сумата, получена при стъпка ii), се прибавя, ако е приложимо, сума, получена от отпускането на годишна премия от 1 300 EUR за всеки безработен, приложена към броя на безработните в този регион, превишаващ евентуалния брой на безработните, който ще се получи при използване на средното ниво на безработица на всички по-слабо развити региони в ЕС;

iv) Няма да има премия за градовете.

34. Резултатът от прилагането на тази методика подлежи на въвеждането на горна граница.

Метод за отпускане на средства за региони в преход

35. Конкретният размер на средствата, отпуснати на всяка държава членка, ще се основава на обективен метод и ще се изчислява, както следва:

Сумата, отпусната на всяка държава членка, представлява сбор от предоставените средства за отделните региони с право на финансиране, изчислена съгласно следните стъпки:

i) определяне на теоретичния минимален и максимален интензитет на помощта за всеки регион в преход, който има право на финансиране. Минималният размер на подкрепата се определя от средния интензитет на помощта на глава от населението за всяка държава членка преди отчитането на 60% регионална мрежа за сигурност, отпускана на по-силно развитите региони в тази държава членка. Максималният размер на подкрепата се основава на теоретичен регион с БВП на глава от населението, възлизащ на 75 % от средния БВП за ЕС-27, и се изчислява по метода, определен в точка 33, подточки i) и ii) по-горе. От получената по този метод сума се вземат под внимание 40 %.

ii) изчисляване на първоначално отпуснатите средства на региона, като се вземе предвид регионалният БВП на глава от населението чрез линейна интерполация на относителното благосъстояние на региона спрямо ЕС-27;

iii) към сумата, получена при стъпка ii), се прибавя, ако е приложимо, сума, получена от отпускането на годишна премия от 1 100 EUR за всеки безработен, приложена към броя на безработните в този регион, превишаващ евентуалния брой на безработните, който ще се получи при използване на средното ниво на безработица на всички по-слабо развити региони в ЕС;

iv) Няма да има премия за градовете.

36. Резултатът от прилагането на тази методика подлежи на въвеждането на горна граница.



Метод за отпускане на средства за по-силно развити региони

37. Общият първоначален теоретичен финансов пакет се получава, като средният интензитет на годишната помощ на глава от населението от 19,8 EUR се умножава по броя на населението, имащо право на финансиране.

38. Делът на всяка засегната държава членка представлява сбор от дяловете на нейните региони, отговарящи на изискванията за финансиране, които се определят въз основа на следните средно претеглени критерии:

- общо население на региона (средно претегляне 25 %),

- брой на безработните в регионите на ниво 2 по NUTS с равнище на безработица над средното за всички по-силно развити региони (средно претегляне 20 %),

- заетост, която трябва да се добави за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ за регионално ниво на заетост (възраст 20—64 години) от 75 % (средно претегляне 20 %),

- брой лица на възраст 30—34 години със завършено висше образование, който трябва да се добави за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ от 40 % (средно претегляне 12,5 %),

- брой лица (на възраст 18—24 години), преждевременно напускащи системата на образование и обучение, който трябва да се приспадне за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ от 10 % (средно претегляне 12,5 %),

- разлика между отчетения БВП на региона, измерен по паритет на покупателната способност, и теоретичния БВП на региона, ако БВП на глава от населението в региона съвпадаше с този на най-благоденстващия регион на ниво 2 по NUTS (средно претегляне 7,5 %),

- население на регионите на ниво 3 по NUTS с гъстота на населението под 12,5 жители/km² (средно претегляне 2,5 %).

Няма да има премия за градовете.

Метод за отпускане на средства за Кохезионния фонд

39. Общият теоретичен финансов пакет се получава, като средният интензитет на помощта на глава от населението от 48 EUR се умножава по броя на населението, имащо право на финансиране. Сумата, отпусната първоначално от този теоретичен финансов пакет на отговаряща на условията за финансиране държава членка, съответства на процент, основан на населението, площта и националния просперитет и получен, като се приложат следните стъпки:

i) изчисляване на аритметичната средна стойност на дела на населението и площта на тази държава членка от общия брой население и общата площ на всички държави членки с право на финансиране. Ако обаче делът на държавата членка от общия брой на населението превишава дела ѝ от общата площ пет или повече пъти, което отразява изключително висока гъстота на населението, само делът от общия брой на населението ще се използва за тази стъпка;

ii) корекция на получените по този начин проценти с коефициент, представляващ една трета от процента, с който БНД на глава от населението на тази държава членка, измерен по паритет на покупателната способност за периода 2008—2010 г., превишава или спада под средния БНД на глава от населението на всички отговарящи на условията за финансиране държави членки (средна стойност, равна на 100 %).

40. За да се отразят значителните нужди на държавите членки, които се присъединиха към Съюза на 1 май 2004 г. или след тази дата, по отношение на инфраструктурата в областта на транспорта и околната среда, делът им от Кохезионния фонд ще се определя на една трета от общата крайна отпусната сума след въвеждането на горна граница (структурни фондове плюс Кохезионен фонд), получена средно за периода.

41. Държавите членки, които напълно отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г., но чийто номинален БНД на глава от населението надвишава 90 % от средния БНД на глава от населението за ЕС-27, ще получат подкрепа от Кохезионния фонд като преходна и специална мярка. Тази преходна подкрепа ще възлиза на 48 EUR на глава от населението през 2014 г. и постепенно ще бъде премахната до 2020 г.

42. Резултатът от прилагането на тази методика подлежи на въвеждането на горна граница.

Метод за отпускане на средства за „Европейско териториално сътрудничество“

43. Отпускането на средства по държави членки за трансгранично и транснационално сътрудничество представлява средно претеглена сума от дела на населението на пограничните райони и дела на общото население на всяка държава членка. Средното претегляне се определя от съответните дялове на трансграничните и транснационални компоненти. Дяловете на компонентите на трансграничното и транснационалното сътрудничество са 77,9 % и 22,1 %.



Метод за отпускане на средства за най-отдалечените региони, слабо населените региони и островите

44. Най-отдалечените региони и северните слабо населени региони на ниво 2 по NUTS ще се ползват от допълнителни специални средства с годишен интензитет на помощта от 30 EUR на жител. Тази помощ ще се разпределя по региони и държави членки пропорционално на общото население на тези региони. Необходимо е да се отчете и специалното положение на островните региони.



45. За да се допринесе за постигането на адекватна концентрация на средствата за сближаване към най-слабо развитите региони и държави членки и за намаляване на различията между средните нива на интензитета на помощта на глава от населението, максималното ниво на трансфера за всяка отделна държава членка ще бъде 2,35 % от БВП. Горната граница ще се прилага на годишна база и, ако е приложимо, пропорционално ще води до намаляването на всички трансфери (с изключение на тези за по-силно развитите региони и „Европейското териториално сътрудничество“) за съответната държава членка с цел постигането на максимално ниво на трансфер. За държавите членки, които са се присъединили към Съюза преди 2013 г. и чийто среден реален растеж на БВП през 2008—2010 г. е по нисък от -1 %, максималното ниво на трансфер се увеличава с 10 %, с което горната граница се определя на 2,59 %.

46. Предвид сегашните икономически условия правилата за определяне на горна граница не могат да водят до отпускане на средства за отделните държави в размер, по-висок от 110 % от равнището им в реално изражение за периода 2007—2013 г.



Мрежи за сигурност

47. За всички региони, чийто БВП на глава от населението за периода 2007—2013 г. е бил под 75 % от средния за ЕС-25, но чийто БВП на глава от населението надвишава 75% от средния за ЕС-27, минималният размер на подкрепа през 2014—2020 г. за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще съответства всяка година на 60% от предишния им ориентировъчен среден годишен размер на средствата, отпускани по линия на помощта за сближаване, изчислен от Комисията в многогодишната финансова рамка за 2007—2013 г.

48. Минималният общ размер на отпуснатите средства (Кохезионен фонд и структурни фондове) за всяка държава членка съответства на 55 % от общия размер на отпуснатите ѝ средства за периода 2007—2013 г. Корекциите, необходими за изпълнението на това изискване, се прилагат пропорционално на средствата от Кохезионния фонд и структурните фондове, с изключение на средствата по линия на целта „Европейско териториално сътрудничество“.

49. Регионите в преход няма да получат по-малко средства, отколкото биха получили, ако бяха по-силно развити региони. За да се определи равнището на минималните отпуснати средства, методът за отпускане на средства за по-силно развитите региони ще се прилага за всички региони с БВП на глава от населението, възлизащ на най-малко 75 % от средния БВП за ЕС-27.



Други специални разпоредби за отпускане на средства

50. Редица държави членки бяха особено засегнати от икономическата криза в рамките на еврозоната, което оказа пряко въздействие върху тяхното благосъстояние. За да се преодолее това положение и да се насърчат растежът и създаването на работни места в тези държави членки, по линия на структурните фондове ще бъдат предоставени следните допълнителни средства: 1,375 млрд. евро за по-силно развитите региони на Гърция, 1,0 млрд. евро за Португалия, разпределени, както следва: 450 млн. евро за по-силно развитите региони, от които 150 млн. евро за Мадейра, 75 млн. евро за региона в преход и 475 млн. евро за по-слабо развитите региони, 100 млн. евро за пограничния, централния и западния регион на Ирландия, 1,824 млрд. евро за Испания, от които 500 млн. евро за Естремадура и 1,5 млрд. евро за по-слабо развитите региони на Италия, от които 500 млн. евро за извънградските райони.

51. С оглед отчитане на предизвикателствата, свързани с положението на островните държави членки, и отдалечеността на определени части на Европейския съюз, Малта и Кипър получават, след прилагането на точка 48, допълнителен пакет от съответно 200 млн. евро и 150 млн. евро по целта „Инвестиции за растеж и работни места“, разпределени, както следва: една трета за Кохезионния фонд и две трети за структурните фондове. На Сеута и Мелила се отпуска допълнителен пакет от 50 млн. евро по линия на структурните фондове. На Майот като най-отдалечен регион се отпуска пакет в общ размер на 200 млн. евро по линия на структурните фондове.

52. За да се подпомогне приспособяването на определени региони към промените в статута им или към дългосрочния ефект от настъпили в последно време тенденции в икономиката им, се отпускат следните средства: Белгия (133 млн. евро, от които 66,5 млн. евро за Лимбург и 66,5 млн. евро за Валония), Германия (710 млн. евро, от които 510 млн. евро за предишните региони за сближаване и 200 млн. евро за Лайпциг). Независимо от точка 45, по линия на структурните фондове на по-слабо развитите региони на Унгария се отпуска допълнителен пакет от 1,560 млрд. евро, на по-слабо развитите региони на Чешката република — допълнителен пакет от 900 млн. евро (от които 300 млн. евро ще бъдат прехвърлени от средствата за развитие на селските райони на Чешката република), а на по-слабо развития регион на Словения — допълнителен пакет от 75 млн. евро.

53. Общо 150 млн. евро ще бъдат разпределени за програма PEACE.

Клауза за преразглеждане

54. За да се отчете особено трудното положение на Гърция и други държави, засегнати от кризата, през 2016 г. Комисията ще направи преглед на общия размер на отпуснатите средства за всяка държава членка по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ на политиката на сближаване за периода 2017—2020 г., като приложи метода за отпускане на средства, определен в точки 33—49, въз основа на наличните към този момент най-нови статистически данни и на сравнението между съвкупния национален БВП, отчетен за периода 2014—2015 г., и съвкупния национален БВП, прогнозиран през 2012 г. Комисията ще коригира общия размер на средствата, когато е налице кумулативно отклонение от повече от +/-5 %. Общият нетен ефект на корекциите не може да надвишава 4 млрд. евро. Необходимата корекция ще бъде разпределена на равни части през периода 2017—2020 г., като съответстващият таван на финансовата рамка ще бъде изменен по подходящ начин.



Проценти на съфинансиране

55. Процентът на съфинансиране на нивото на всяка приоритетна ос на оперативните програми по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ няма да надвишава:



          а) 85 % за Кохезионния фонд;

          б) 85 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, чийто среден БВП на глава от населението за периода 2007—2009 г. е бил под 85 % от средния за ЕС-27 през същия период, и за най-отдалечените региони;

          в) 80 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, различни от посочените в буква б), които отговарят на критериите за допустимост за преходния режим на Кохезионния фонд към 1 януари 2014 г.;

          г) 80 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, различни от посочените в букви б) и в), както и за всички региони, чийто БВП на глава от населението за периода 2007—2013 г. е под 75 % от средния за ЕС-25 през референтния период, но чийто БВП на глава от населението е над 75 % от средния БВП за ЕС-27, както и за регионите, определени в член 8, параграф 1 от Регламент 1083/2006, получаващи преходна подкрепа за периода 2007—2013 г.;

          д) 60 % за регионите в преход, различни от посочените в буква г);

          е) 50 % за по-силно развитите региони, различни от посочените в буква г).



Процентът на съфинансиране на нивото на всяка приоритетна ос на оперативните програми по целта „Европейско териториално сътрудничество“ няма да надвишава 85 %. За програмите, в които участва поне един по-слабо развит регион, процентът на съфинансиране по целта „Европейско териториално сътрудничество“ може да се повиши до 85 %.
Процентът на съфинансиране в рамките на допълнителното финансиране за най отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора, както и регионите на ниво 2 по NUTS, които отговарят на критериите, определени в член 2 от Протокол № 6 към Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, няма да надвишава 50 %.
56. Увеличение на плащанията за държави членки, изпитващи временни бюджетни затруднения.

Когато държава членка получава финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143 от ДФЕС, може да се прилага по-висок процент на съфинансиране (с 10 процентни пункта), което ще намали натоварването за националните бюджети в период на фискална консолидация и същевременно ще запази общото ниво на финансиране от ЕС. Това правило ще продължи да се прилага за тези държави членки до 2016 г., когато ще бъде подложено на преоценка в рамките на прегледа, предвиден в точка 54;



Регионална помощ

57. Правилата за регионалните държавни помощи не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията. Европейският съвет насърчава Комисията да пристъпи към бързо приемане на преработените насоки за регионалната помощ, които бяха разработени по нейна инициатива. В този контекст Комисията ще създаде условия държавите членки да могат да се справят с особеното положение на регионите, граничещи с региони за сближаване.




Каталог: rapid
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейската комисия е готова да започне преговори със сащ за споразумение за личните данни с цел борба с тероризма и престъпността
rapid -> IP/10/609 Брюксел, 26 май 2010 г. Европейската комисия се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ес и сащ
rapid -> Европейска комисия — Съобщение за медиите
rapid -> Заседание на Съвета Външни работи Търговия Женева, 14 декември 2011 г. Председател г жа Hanna trojanowska
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Texte bg conseil europeen – bruxelles 15 & 16 octobre 2008 conclusions de la présidence


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница