Да живееш в сърцето
Изтегляне 454 Kb.
|
Свързани:
трансферно ценообразуване
|
ДА ЖИВЕЕШ В СЪРЦЕТО-Как да навлезем в свещеното пространство на сърцето Друнвало Мелхнзедек На моята любима съпруга Клодет Когато срещнах съпругата си Клодет, разбрах, че тя е последовател на една традиция, свързана със сърцето, ко¬ято датира от четири хиляди години. Нейните учителки, Катерина Шейнберг и Колет Иерусалимска, я бяха обуча¬вали да работи с "Образите на сърцето". Родът на Колет води началото си от първите хора на Земята, писали за Мер-Ка-Ба (на иврит - Меркавах) в този времеви цикъл. Но мъжете от нейния народ, които препо¬давали Мер-Ка-Ба, установили, че съплеменниците им не са готови да преживеят непосредствено другите измерения и още при първия си директен контакт с тях изпадат в силен емоционален шок. За да решат проблема, жените от племе¬то създали система от знания, чрез която да подготвят хората за навлизане в непознатите светове с помощта на женските Образи на сърцето. Когато Клодет ми показа за пръв път тези образи, не успях да си обясня какво представляват те и как влияят върху човешката душа. Единственото, което знаех бе, че наистина действат. След осемгодишно изследване на работата на Клодет най-накрая намерих вярната посока, която ме доведе до написването на тази книга. Сигурен съм, че без нейната помощ все още щях да търся отговорите в ума си. Задължен съм й, защото Образите на сърцето ми дариха едно неверо¬ятно преживяване, което сега споделям с вас. Клодет, оби¬чам те и ти благодаря от дълбините на сърцето си. Друнвало. Ако някой ти каже: "В укрепения град нетленен - в нашето тяло - се крие лотос, а в лотоса - мъничко пространство. Има ли нещо в него, което ти би искал да узнаеш?" Ти трябва да отвърнеш: "Огромно като Космоса е малкото пространство в сърцето ти. То побира Небето и Земята, огъня и въздуха, Слънцето и Луната, мълнията и съзвездията, всичко онова, което ти принадлежи тук, долу, както и останалото, което не е твое - всичко това е събрано в мъничкото пространство на твоето сърце," Чандогия Упанишад 8.1.2-3 Този откъс ми беше даден от Рон Лаплейс в деня, когато завърших книгата. Друнвало ПРЕДГОВОР Много, много отдавна ние, хората, сме били съвсем различни. Можели сме да общуваме и да прежи¬вяваме света по начин, който малцина в съвремен¬ния свят едва-едва започват да осъзнават. Използвали сме такива форми на общуване и възприятие, които изключват мозъка, а по-скоро изхождат от свещеното пространство в човешкото сърце. Австралийските аборигени и до ден днешен са свързани с древната паяжина на живота, която наричат "сънуване". Чрез този колективен сън или състояние на съзнанието те продъл¬жават да пребивават в сърцата си и да живеят и дишат в една реалност, която съвременният западен разум почти напълно е забравил. Техните съседи, маорите от Нова Зеландия, могат в нещо като "медитация" да пресекат огромното пространст¬во, което ги дели от САЩ. По този начин те реално се свързват и общуват с индианците хопи, за да споделят и обсъдят пророчествата си. Уговарят си срещи, без да използват какви¬то и да било "технически" средства. За да нахранят съплемен-ниците си, кахуна1 в Хавай разговарят с Майката Земя и я питат къде да отидат на риболов. Тогава облаците в синьото небе приемат формата на човешка ръка, която им сочи мяс¬тото на рибните пасажи. Високо в планините Сиера Невада в Колумбия, Южна Америка, живее едно племе, което разговаря на език без думи. Той идва от свещеното пространство в техните сърца. 1) Кахуна - хавайски шаман или учител, който провежда и направ¬лява жизнената сила при лечение или други духовни практики. (Бел. прев.) Само ако можехме да си спомним! В Библията се казва, че преди Вавилонската кула човечеството било благослове¬но с един общ език, на който разговаряли всички хора на Земята. Но по-късно той се разпаднал на стотици наречия и така между народите се появили бариери, които ги разде¬лили едни от други и всеки останал затворен в собствения си мъничък свят. Неразбирането породило недоверие, което се превър¬нало в наша съдба'; били сме обречени да тръгнем едни срещу други. Хората забравили как да разговарят помежду си. Много жесток разрив, наистина. Дори братята и сестри¬те, родени от един и същ космически Източник, не можели да изразяват мислите и чувствата си и скоро се превърнали във врагове. Годините се трупали, минавали векове в изо¬лация и накрая древният начин за навлизане в сърцето и сънуването на един общ сън били загубени окончателно. Тази книга ще ви помогне да си спомните. Онова све¬щено място винаги е съществувало във вашите сърца, то е там и днес. Имало го е преди Сътворението и ще го има дори след като угасне пламъкът на последната звезда. Докато сънувате нощем, вие напускате ума и навлизате в свещеното пространство на сърцето си. Но дали помните това? Или си спомняте само съня? Но защо ви споменавам за "нещо си", което се губи от паметта ви? Каква полза, ако намерим отново свещеното си кътче в един свят, в който най-могъщите религии са науката и логическият разум? Ще попитате: нима не знам, че в нашата съвременна цивилизация чувствата и емоциите се смятат за "второ качество"? Да, известно ми е. Но моите учители ме помолиха да ви припомня кои сте всъщност. Вие сте нещо повече от обикновени човешки същества, много повече. Защото в сърцата ви се таи едно място, едно свещено кътче, в което светът може буквално да се "пренареди" чрез съзнателно сътворчество. Ако ми разрешите, ще ви разкажа онова, на което ме научиха. Ако наистина жадувате за душевен покой и искате да се върнете у дома, ви каня да дойдете с мен на едно прекрасно място - в собственото ви сърце. С ваше позволение ще ви покажа онова, което бе показано на мен. Ще ви посоча правилния път към сърцето, където вие и Бог сте едно цяло. Изборът е ваш. Но трябва да ви предупредя: по този начин поемате огромна отговорност. Животът разбира ко¬га духът се отваря към висшите светове и ще ви използва така, както го е направил с всички велики учители, живели някога на Земята. Ако прочетете тази книга и направите медитацията, като си мислите, че това по никакъв начин няма да промени съдбата ви, може да останете изненадани. Щом веднъж навлезете в "Светлината на Великата тъма", животът ви вече няма да е същият - в крайна сметка ще си спомните кои сте; ще започнете да служите на човечес¬твото. В последните две глави ви чака изненада, която ще ви обнадежди. Човешкото светлинно тяло с диаметър 16-18 метра, което обгръща физическото - или Мер-Ка-Ба (за нея писах в първите си две книги "Древната тайна на Цветето на Живота", т. 1 и 2) крие една тайна, тясно свързана със свещеното пространство в сърцето. Смятам, че ако прак¬тикувате медитацията Мер-Ка-Ба, ще намерите тук изклю¬чително важна информация, която много ще ви помогне по пътя към висшите светове на светлината, който сте поели. Ако се интересувате само от свещеното пространство на сърцето, нека моите думи изпълнят живота ви с благодат и ви помогнат да си спомните истинската си същност. Последна забележка. В тази книга съм използвал мини¬мално количество думи, достатъчни да предадат смисъла и цялостното значение на моя личен опит. Образите са възможно най-прости. Тя е написана със сърцето, не с разума. ДА ЗАПОЧНЕМ С РАЗУМА Пречистване на въздуха с технически средства Пречистване на въздуха с помощта на човешкото светлинно тяло Среща с вътрешния свят на сърцето Ще започна своя разказ сякаш напосоки, от един привидно случаен момент: не от някоя медита- ция във висшите сфери на свещената геометрия или Мер-Ка-Ба, а от онзи най-обикновен ден, в който прос¬то взех решение да помогна на Земята да излекува еколо¬гичните си проблеми с помощта на ментални техники. Смятам, че отговорността за това лежи върху всички нас и след като имам намерение да говоря по този проблем на публичните си лекции, би трябвало аз самият да се заема с него. Затова започнах да следя внимателно какви възмож¬ности ще се появят на пътя ми и да търся начини, по които бих могъл да помогна за изцелението на нашата скъпа планета. Но вие сигурно разбирате, че причината да ви разкажа тази история не се отнася единствено до изчистването на околната среда. По-скоро би искал да научите какво се случи с мен, докато експериментирах с екологичния апарат, наречен R.-2. Той промени живота ми и моят дух започна да се отваря към ново и различно възприемане на действител¬ността. Тогава не си давах сметка, че тези технически опити ще ме отведат далеч отвъд разума, в неизследваните области на моето съзнание и дълбоко в свещеното пространство на сърцето ми. ПРЕЧИСТВАНЕ НА ВЪЗДУХА С ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА Всичко започна през май 1996 г., когато ми се обади стар приятел и ме попита дали ще ми бъде интересно да участвам в негов екологичен проект по пречистване на замърсения въздух в Денвър, Колорадо. Ще запазя името му в тайна, тъй като той самият настоява за това; ще го наричам просто Джон. Той е учен-дисидент, който изучава всевъзможни аспекти на живота и на физическия свят в своята малка, но доста впечатляваща домашна лаборато¬рия.Съмнявам се, че коефициентът му на интелигентност изобщо подлежи на измерване - Джон е истински гений. Той измисли нов начин да "надникне" в реалността с по¬мощта на микровълнови лъчи, което му даде огромно предимство при търсенето на отговорите, касаещи нашия свят. Дори американските власти, които бяха запознати с работата му, до неотдавна така и не успяваха да копират изобретението му. Джон ми каза, че той и сътрудниците му, сред които беше Слим Спърлинг с неговите изумителни бобини, са направили някакво откритие, което би помогнало да се ре¬шат някои екологични проблеми на планетата, и искаше да ми го покаже. Заяви, че групата е успяла да обработи замър¬сения въздух в Денвър и сега той е кристално чист. Покани ме да отида и да видя чудото със собствените си очи. Трудно ми беше да повярвам, защото по-рано живеех в Боулдър, Колорадо, само на няколко мили от Денвър, където въздухът по онова време - в края на 70-те години на XX век - беше най-замърсеният в САЩ, по-лош дори от този в Лос Анджелис. Това бе една от основните причини да се преместя оттам. Честно казано, отначало си помис¬лих, че Джон може би малко преувеличава, но тъй като познавах неговия интелектуален гений, реших, че в крайна сметка всичко е възможно. Е, рекох си, защо пък не? Така или иначе трябваше да сменя обстановката, а предложени¬ето му ми изглеждаше, ако не друго, то поне интересно. Затова реших да потегля с отворен ум и без никакви очаквания. Дори Джон да не казваше истината, щях да се порадвам на снежните шапки на Скалистите планини, които винаги ме зареждаха с бодро настроение. След седмица вече слизах от самолета в Денвър и неочаквано попаднах сред такава чиста атмосфера, каквато рядко бях срещал в живота си. Сякаш изобщо нямаше въздух. Дори можех да видя дърветата по склоновете на планината на около 30 км разстояние. Стоях там, зяпнал от почуда, като турист, изгубил се в чужда страна. Такъв чист въздух не бях виждал за всичките пет години, прекарани в Денвър. Малко беше да се каже, че се заинтригувах; направо изгарях от нетърпение. Нима Джон наистина бе успял? До мен спря такси. От шофьора се излъчваше спокой¬ствие и любезност. Той ми кимна да се настаня на предната седалка, сякаш му бях стар приятел, и след минута кротко потеглихме към дома на Слим Спърлинг, където се нами¬раше въпросната лаборатория, за която бях чувал толкова невероятни истории. Спомням си, че когато го погледнах в очите, не забеля¬зах никакви следи от стрес - нещо твърде необичайно за един шофьор на такси. Попитах го дали му харесва тази професия. Загледан в пътя пред себе си, той отговори, че си обича работата. За него хората били като интересни книги, които му разказвали разни истории за живота си и за пътешествията си по света. На свой ред шофьорът ме попита по какъв повод съм в Денвър. Обясних му, че търся решение на световния проблем със замърсяването на околната среда. Той ме погледна с невинните очи на дете и каза: - Ние приключихме с това. Погледнете, няма го замър¬ сеният въздух. Отговорих му, че според мен атмосферата наистина е удивително чиста. - Има и още нещо, - добави той. - Всички хора, които познавам, се чувстват много добре! Знаете ли на какво се дължи това? Засега нямах отговор на въпроса му. Дългата улица, застроена със стари двуетажни къщи, свършваше при "Миньорското училище на Колорадо", където трябваше да се срещна със Слим Спърлинг - един от изследователите, работещи над новия апарат R-2 за изчистване на околната среда. Това вълшебно изобретение по някакъв начин улавяло вълновите излъчвания на гръмотевичен облак точно преди да падне мълнията и ги разпращало на разстояние 55 км наоколо, като по този начин въглеводородът се разпадал на безобидни молекули - кислород и водни пари. Но така ли беше наистина? Май да, ако съдим по чистия въздух на улицата, на която живееше Слим. Почуках на вратата и той ме покани да вляза. Къщата му приличаше по-скоро на лаборатория, отколкото на дом, в който живеят, ядат и спят хора. По-късно разбрах, че жилищ¬ните помещения са разположени на втория етаж, напълно отделени от работната обстановка тук, долу. По пода бяха разхвърляни странни медни пружини с най-различни размери и разни други неща, чието предназ¬начение знаеха само Господ и Слим. Но този човек с дълга бяла брада - нещо средно между Мерлин и стар каубой, който си търси изгубената крава - наистина беше успял да изчисти замърсения въздух на Денвър с помощта на "стран¬ните бобинки". През първия ден Джон не се появи, но там бяха Слим - съавторът на изобретението, както и още двама изследо¬ватели, които проверяваха оборудването. Скоро те си тръг¬наха и когато останахме насаме със Слим, аз постепенно започнах да се убеждавам, че този човек също е гений. Прекарах няколко дни с него и колегите му и научих всичко, което те бяха готови да споделят с мен. Ето как действа устройството R-2 (едва ли ще мога да ви дам пълно описание, но става въпрос приблизително за следното): Вълновото излъчване от гръмотевичния облак непосредствено преди да падне мълнията се дублира от специален прибор (не от R-2). После се записва на компю¬търен чип в R-2 и чрез неговия високоговорител се изпраща в атмосферата през спираловидна намотка, наречена "хар-монизатор". После вълната нараства и се разширява до тороидно поле (подобно на поничка или геврек), което въздейства върху гравитационните вълни и по този начин изчиства замърсения въздух от разстояние. В R-2 има чети¬ри диска, завинтени към резбованите краища на метални пръти, образуващи тетраедър. Дисковете могат да се вър¬тят, за да се настрои тороидното поле така, че да "оживее". Сърцето на R-2: две от спиралите на Слим Спърлинг -хармонизаторът {вляво) и Аку-Вак (вдясно). Джон и Слим смятаха тороидното поле за "живо" (и аз се съгласих с тях, след като видях как взаимодейства с природата). Стараех се да бъда обективен и безпристрас¬тен, тъй като всичко това беше ново за мен. Най-напред се научих как да настройвам R-2 чрез усе¬щане в третото си око, като завъртах четирите диска на устройството. Всъщност беше доста лесно; тъй като имах голям опит с психичните полета, при мен се получаваше напълно естествено. (По-късно разбрах, че само малцина успяват да се справят с това, но почти всеки екстрасенс може да бъде обучен.) Продължавах да се упражнявам, докато един ден Слим и Джон решиха, че съм готов да изпробвам уменията си на практика. Трябваше да настроя R-2 в естествени условия и да приведа в равновесие един малък район в Денвър, който се беше "разцентровал". (Ако R-2 се дебалансира, мястото, върху което работи, доста бързо се връща към предишното си екологично състояние, обикновено за около две седми¬ци.) В онзи момент ми беше трудно да повярвам, че в Денвър е останал дори един замърсен участък, но и двамата ме увериха, че има такъв. Отправихме се на 30 км навътре в един непознат за мен район и стигнахме до покрайнините на града; паркирахме край шосето и поехме нагоре по полегатия склон към върха на планината. Докато го наближавахме, пред нас изникна малка горичка. Никога няма да забравя какво видяхме, когато се изка¬чихме на хребета и погледнахме надолу към ниската широка долина от другата страна. Над нея плуваше червеникаво-кафяв отровен облак, заемащ площ от няколко километра. Скрит от погледите на случайните минувачи под една малка трепетлика, R-2 тихичко припяваше песента на дъждовните облаци. Проблемът, обаче, беше в това, че апаратът се бе разстроил. Джон и Слим ми казаха да седна срещу R-2, за да видят дали съм си научил уроците. Изгарящ от любопитство, аз седнах с кръстосани крака и по детски зачаках да стане чудото. Затворих очи и навлязох в медитация, опитвайки се да усетя как трябва да се настрои уредът. Но щом започнах да въртя дисковете, Джон ме спря и каза: - Отвори очи и наблюдавай отровния облак. Не бяха ме обучавали точно по този начин, но се подчиних и отново се заех да настройвам дисковете, втора¬чен в облака. Джон отново ме спря: - Заслушай се в птиците. Обърнах се изненадан към него: - Какво? - По време на тренировките никой не ми беше споменавал за птици. Той повтори: - Просто слушай птиците. Ще разбереш. Нямах представа какво иска да каже, но все пак започ¬нах процеса отново. Когато завъртях първия диск, усетих, че цялата местност на километри наоколо някак се проме¬ни, макар видимо да не се случи нищо. Но щом настроих и четвъртия диск, станаха две неща едновременно, които направо ме шокираха. Кафяво-червеният отровен облак просто се изпари за секунда и атмосферата стана чиста и прозрачна. Беше си истинско чудо. И в същия миг стотици птички наоколо запяха и зачуруликаха. Дори не подозирах, че ги има! Всичко това напълно ме порази. Изведнъж видях и почувствах мощта на R-2 и в този миг разбрах, че новото откритие е съвсем реално и нямам търпение да науча повече за него от личен опит. В онзи период, особено през 1996 г. и в началото на 1997 г. - докато работеше R-2 - въздухът в Денвър беше изклю¬чително чист, но градската екологична служба си приписа всички заслуги. Оттам заявиха, че феноменът се дължи на предприетите от тях мерки. Но аз видях с очите си как К-2 за секунди изчиства цели райони и много добре знаех, че еколозите от Денвър нямат нищо общо. По-късно Джон и Слим направиха експертиза на К-2 в независима научна лаборатория във Форт Колинс, Колора¬до, която доказа със сигурност, че устройството действа точно така, както са заявили изобретателите. При провер¬ката го оставиха да работи известно време и след това го изключиха. Учените установиха, че докато то действа, ни¬вото на замърсяване на въздуха се понижава, а след изключ¬ването му отново се повишава. В продължение на около три месеца, доколкото си спомням, бяха направени многоброй¬ни тестове. Освен това този експеримент, както и следва¬щият, който аз лично проведох във Финикс, Аризона, и за който ще ви разкажа след малко, се наблюдаваше от воен¬новъздушните сили на САЩ от базата в Къркланд. Оттам ни попитаха дали можем да преминем на тяхно разпореждане и да им предоставим оборудването си за щателни научни изследвания. Ние се съгласихме и новите експери¬менти още веднъж доказаха, че R-2 наистина пречиства замърсения въздух. Когато се върнахме в лабораторията, Джон и Слим ми връчиха един R-2 за лично ползване - мой собствен R-2! -който можех да отнеса със себе си в Аризона, за да експе¬риментирам с него. Трябва да ви призная, че се чувствах като дете, току-що получило мечтаната играчка. Търпеливо зачаках да се върна у дома и да продължа да изследвам този невероятен уред. * * * Пристигнах в Аризона на 30 май 1996 г., точно в деня, когато вестник "Аризона Рипаблик" излезе с материали за ужасното екологично състояние на гр. Финикс. Според Файф Саймингтън, губернатор на щата, градът бил толкова замърсен, че въз основа на приетата класификация положе¬нието му можело да се оцени като "сериозно". През няколко дни властите подаваха сведения, които ставаха все по-тре-вожни и ситуацията непрекъснато се влошаваше. В отговор на това губернатор Саймингтън учреди спе¬циална "Комисия по озонова стратегия", оглавявана от юриста Роджър Ферланд. Ето какво написа г-н Ферланд в статията си във в. "Аризона Рипаблик" по повод екологич¬ния проблем: "Готови сме на всичко. Приемаме всякакви предложения, независимо колко са радикални, смахнати, сложни или скъпи. Ще ги разгледаме и обсъдим." Г-н Ферланд заяви, че Финикс трябва да бъде изчистен; че наред със здравословните проблеми, замърсяването на въздуха ще спре потока от туристи и ще повлияе върху всички стопански отрасли в региона. Затова написах писмо на г-н Ферланд с молба да ми съдейства да монтирам устройството R-2 във Финикс. Вече разполагах с научни доказателства за ефективността му както от една независима лаборатория, така и от военно¬въздушните сили на САЩ, освен това не исках никаква финансова помощ, затова бях сигурен, че той ще ми обърне внимание. Много се лъжех! В писмото си аз просто молех градските власти да ни дадат възможност да им покажем, че можем да се справим с проблема. Щяхме да си платим разноските сами. Всичко, което искахме от тях, бе да регис¬трират участието ни и да наблюдават работата ни. Обади ми се човек на име Джо Гибс, който ми съобщи, че общината не се интересува от нашия R-2 и с нищо няма да ни съдейства. Можете да си представите колко бях разочарован от този отговор. Тогава започнах да осъзна¬вам, че статията във вестника е просто за показност и служи на някакви политически цели - всъщност никой не е имал намерение да се занимава с екологичните проблеми на Финикс. Предложението ми беше отхвърлено на всички равнища. За щастие никой не можеше да ми забрани да провеж¬дам научни изследвания, защото R-2 работи с една батерия от девет волта и изразходва само няколко миливолта, а според федералните закони на САЩ всяко нещо, което харчи по-малко от един волт, не подлежи на контрол. И така, на 4 юни 1996 г., по своя инициатива включих първия К-2 в Кейв Крийк (в северния край на Скотсдейл). Въздухът по онова време беше толкова сух и замърсен, че се дишаше трудно. Не беше валяло от месеци и дори някои кактуси бяха започнали да загиват. През първите три дни не се случи нищо. Но на четвъртия ден над покрива ми се появи сиво, невзрачно дъждовно облаче. Над цяла южна Аризона нямаше нито един облак, освен над моята къща, където работеше мъничкият уред R-2. Облачето постепен¬но започна расте. На десетия ден то се увеличи и стигна до 24 км в диаметър. После за пръв път от доста време заваля дъжд и изтрещя гръмотевица. И то каква! Досега бях виждал такива само веднъж-дваж в живота си. Бурята вилня няколко часа, мълниите падаха една след друга. Въздухът замириса на озон. Небето бавно се отприщи и оттам се изля истински порой. След това започна да вали почти всеки ден. Въздухът се изчисти, а реките и езерата се напълниха с прясна вода. На 1 септември 1996 г. полето, създадено от R-2, се стабилизира и от този ден нататък тревожните сигнали за замърсяване на въздуха престанаха - нямаше нито един -до момента, в който американските ВВС не ни помолиха да изключим устройството, за да видят какво ще стане. Спряхме го на 12 май 1998 г. Още към края на месеца нивото на замърсяване се повиши и градските власти пода¬доха тревожен сигнал - за пръв път от 1996 г. По време на експеримента (всъщност през март 1997 г. ние задействахме още едно устройство в самия Финикс и именно тогава получихме значими резултати) нивото на въглеводорода почти през цялото време се движеше в рамките на единици, а понякога дори спадаше до нула, и то в самия център на града. Нямаше никакво замърсяване с въглеводороди. За съжаление R-2 не влияе върху нитратите, които са причина за озоновата дупка, но с въглеводородите се справя наис¬тина великолепно. Всичко това е подробно документирано. Към края на експеримента вече знаех със сигурност, че R-2 се справя успешно, но американските ВВС, които ме наблюдаваха, се намесиха и поискаха да прекратя работата си. Искали да разберат какъв резултат ще се получи. Освен гова ми съобщиха, че американската екологическа агенция EРА никога няма да ми позволи да се занимавам с това; посъветваха ме да замина зад граница. И така, с благосло-вията на американските ВВС аз продължих експеримента си в чужбина. От юни 1996 г. до май 1998 г. демонстрирах възмож¬ностите на К-2 и получих удивителни резултати, които обаче не бяха признати от градската управа на Финикс. Накрая изпратих още едно писмо до общината: 7 май 1998 г. До управата на гр. Финикс До кмета Скип Римза 200 Уест Уошингтън Финикс, Аризона 85003 Уважаеми г-н Кмете, През май 1996 г. във в. "Аризона Рипаблик" беше публикувана статия, в която се описва колко е замърсен въздухът в гр. Финикс и как това застрашава неговото бъдеще. В същата статия се казва, че губернаторът Файф Саймингтън е основал "Комитет за озонова стра¬тегия", оглавена от юриста Роджър Ферланд. Прилагам копие от статията. Във връзка с екологичния проблем г-н Ферланд каза следното: "Готови сме на всичко. При¬емаме всякакви предложния, независимо колко са ради¬кални, смахнати, сложни или скъпи. Ще ги разгледаме и обсъдим." По същото време аз разговарях с г-н Джо Гибс от "Комитета за озонова стратегия" относно нашата сис¬тема за пречистване на въздуха, която използвахме в Денвър, Колорадо, през 1995 г. Оказа се, че през годината, когато нашата система работеше, атмосферата в Ден¬вър беше най-чистата от всички регистрирани дотога¬ва стойности. Г-н Гибс ни отговори, че нашето устройство не представлява интерес за тях, но тъй като използвана¬та от него енергия е по-малко от един ват, не е проти¬возаконно да провеждаме научните си изследвания. Уве¬домихме г-н Гибс, че ще направим експеримента изцяло на собствени разноски. Той отново ни отказа. Попитах¬ме го дали поне не би желал да наблюдава работата ни, но и на това получихме отрицателен отговор. Според мен, той изобщо не желаеше да ни съдейства. Отноше¬нието на г-н Гибс към екологичния проблем беше твърде различно от онова, което г-н Ферланд изразява в гореспо¬менатата статия. След няколко месеца се опитахме да му предложим независимата научна експертиза, напра¬вена във Форт Колинс, Колорадо, която доказва, че наше¬то устройство действа ефикасно, но той се оказа твърде зает. Дори когато специалисти от американските ВВС, които също работеха с нас, се обърнаха към г-н Гибс и поискаха да разговарят с него, той отново не им обърна внимание. На 4 юни 1996 г. инсталирахме в Кейв Крийк едно устройство с минимална мощност и обхват от 55 км. Бяха ни необходими 3 дни, за да го включим и още около 3 месеца, за да го стабилизираме. На I септември 1996 г. то заработи на пълна мощност. За един град като Финикс са необходими поне 10 такива устройства, но не можем да си позволим такова количество. Да задейст¬вате само един подобен апарат, е все едно да си купите лъскав автомобил с 25 конски сили, но все пак е по-добре от нищо. До 1 септември 1996 г. замърсяването в гр. Финикс няколко пъти достигаше критични стойности и еколо¬гичната ситуация беше на път да влезе в графата "сериозна" според критериите на ЕПА. Но доколкото си помням, след тази дата нямаше нито един тревожен сигнал. Наблюдаваше се непрекъснат спад на нивото на замърсяване. През март 1997 г. инсталирахме още едно устройство в района на летището. Системата увеличи мощността си и започна да оказва по-силно въздействие нг.рху Финикс. Специалисти от военновъздушната база в Кърк-ланд), Ню Мексико, се заинтересуваха от работата ни. Те проведоха тестове с част от нашето оборудване и ако се интересувате от мнението им, можете да позвъ¬ните на лейтенант Пам Бър на тел. (...). Изпращаме ви това писмо с цел да ви уведомим, че на 12 май 1998 г. смятаме да изключим нашата система. Преди три седмици престанахме да я настройваме. През следващите 90 до 120 дни нивото на замърсяване може да се върне към стойностите, регистрирани преди юни 1996 г. Съдейки по това, как администрацията на гр, Финикс се отнасяше досега към нашите изследвания, не очакваме отговор от ваша страна. Ако все пак сметнете, че бихме могли да помогнем за подобряването на екологичната ситуация в нашия град, моля да ни се обадите. С грижа за Земята Дру Мелхизедек, главен мениджър Губернатор Джейн Хъл По време на изпитанията постепенно започнах да раз¬бирам както всъщност става и как човешкото съзнание взаимодействаше с полето на R-2. Открих, че устройството физически е структурирано във формата на човешкото свет¬линно поле или Мер-Ка-Ба. Следователно, ако човек е запознат с медитацията Мер-Ка-Ба и знае с каква честота вибрира "дъждовният облак", би могъл да съчетае тези два компонента и да възпроизведе действието на R-2 единстве¬но с помощта на съзнанието си, без да използва апаратура. Дълги часове разсъждавах върху това. И ето че един ден се озовах в Австралия на семинар за Мер-Ка-Ба и чух един от учениците ми да казва: "Е, щом R-2 може да промени атмосферата в даден район, защо човек, който работи с Мер-Ка-Ба, да не направи същото?" И аз така мислех... ПРЕЧИСТВАНЕ НА ВЪЗДУХА С ПОМОЩТА НА ЧОВЕШКОТО СВЕТЛИННО ТЯЛО По онова време в северната част на източното край¬брежие на Австралия имаше голяма суша. Мисля, че беше през 1997 г. или 1998 г., не помня точно. Навсякъде бушуваха горски пожари без изгледи да престанат скоро, а въздухът висеше тежък и задимен. Наистина ужасна засуха! И така, заедно с моя ученик и придружен от още трима наблюдатели, започнах медитацията Мер-Ка-Ба и от нея изпратих звуковата вълна на дъждовен облак към околната атмосфера на километри наоколо. Следобеда не се случи нищо, но на другата сутрин се събудихме от шума на дъждовните капки, които барабаняха по металния покрив на нашето бунгало. Небето беше обви¬то в мъгла и гъсти облаци. Втурнах се към прозореца, за да видя с очите си пороя, който се лееше като водопад от небето. Сърцето ми подскачаше от възторг, радвах се като малко дете. Знаех, че системата работи, но от друга страна опитът беше еднократен - би могло да бъде просто съвпадение. През следващите три дни валя непрекъснато - дъждът така и не спря до деня, в който трябваше да се връщам в Америка. Вече бях у дома, когато ми се обади приятел от Австралия и ми каза, че пороят продължил цели две седми¬ци. Всички горски пожари били потушени и правителството официално обявило края на сушата. Това разпали любопитството ми. Наистина ли се по¬лучи? Нима един обикновен човек би могъл да повлияе върху климата чрез медитация? След няколко месеца про¬веждах семинар за Мер-Ка-Ба в Мексико Сити и разказах па групата за пороя в Австралия. Един от слушателите попита: - Е, щом сте успели да го направите в Австралия, защо не пробвате и в Мексико Сити? Въздухът тук е толкова замърсен, че едва дишаме. Така си е. Бил съм на много места по света, но трябва да призная, че не съм срещал по-лош въздух от тукашния. Като погледнеш надолу по улицата, можеш да различиш сградите на не повече от две пресечки, после те изчезват в смога. Небето изобщо не се вижда, дори посред бял ден. Сякаш живееш под някакъв кафяв купол, а като вдишаш, все едно че стоиш до ауспуха на дизелов камион. Наистина чудесна възможност за експеримент. Излязохме на улицата заедно с около 40 души свидете¬ли и се отправихме към древната пирамида в центъра на града, край която минаваха няколко магистрали. Изкачихме се на върха й, откъдето градът се виждаше във всички посоки - разбира се, на малко разстояние поради силно замърсения въздух. Насядахме в кръг, с лице един към друг на обширната площадка, обрасла с трева. Всички знаеха какво се готвя да направя: да навляза в медитация и да използвам моето естествено поле Мер-Ка-Ба като антена, за да изпратя вибрацията на вълновата честота на дъждовен облак, готов да изстреля мълния от утробата си. Засякохме времето и започнахме медитацията.След 15 минути в небето се отвори синя пролука. Всич¬ки гледаха нагоре и я сочеха. Постепенно тя започна да се увеличава - и то как! След още 15 минути беше достигнала диаметър близо 5 км - съвършено кръгла дупка в задимения въздух над града, сякаш някой е взел форма за сладки, внимателно е изрязал парче от смога и просто го е изхвър¬лил. "Стената" от кафеникава мъгла си стоеше навсякъде около нас, но точно в средата - там, където седяхме -въздухът беше абсолютно чист и ухаеше на цветя. В небето над главите ни се появи красиво розово облаче. Много впечатляващо, наистина. В продължение на три часа и четвърт кафявата "стена" не помръдна. Властите изпратиха хеликоптери, за да разбе¬рат каква е тази дупка в небето, но по-късно в медиите не се появиха никакви коментари по въпроса. Накрая обявих пред групата, че прекратявам медитацията, за да видя какво ще стане. След миг стената от замърсен въздух стремител¬но запълзя към нас. След около 15 минути бяхме обгърнати от зловонието на ужасния смог над Мексико Сити. Отново се оказахме в пелената от отпадъчни газове, която закри гледката ни към града. Спомням си как се чувствах, докато летях обратно към САЩ. Вече знаех със сигурност, че отговорът на всички проблеми се крие в човешкото съзнание. Едва сдържах вълнението си по време на дългия полет. След това некол¬кократно направих подобен експеримент - два пъти в Ан¬глия и два пъти в Холандия - винаги с пълен успех, при това пред очите поне на 50 свидетели. Вторият случай в Англия промени живота ми завинаги. СРЕЩА С ВЪТРЕШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Не помня къде точно проведохме експеримента, но беше в някаква блатиста местност в Англия, където не бяха виждали слънце повече от шест месеца. Целият район тънеше в тежка вековна мъгла, всичко наоколо беше прос-мукано от влага. Аз водех четиридневен семинар за Мер-Ка-Ба пред 55 души и в края на обучението им предложих да се опитаме да изчистим околната среда чрез медитация - въпреки че тук нямаше замърсяване на въздуха, а просто мъгла. Духовните ми водачи казаха: - Не се безпокой. Проведи медитацията и виж какво ще стане. Не ми беше лесно да убедя англичаните да излезем навън в дъжда и мъглата, да седнем на мократа поляна и да медитираме, но накрая те се съгласиха. Сигурно ме помислиха за малко смахнат, но все пак донякъде ми по¬вярваха. Всеки си взе чадър и по едно парче черен полиетилен, на който да седне. Представете си картинката: вали дъжд,стеле се гъста мъгла и ние - 56 души, насядали в кръг с разтворени чадъри, решени да се опълчат на стихиите. Приличахме на кръгли идиоти. Започнах медитацията в пълно мълчание. Бях напълно убеден, че нещо ще се случи, но не знаех какво точно. След 15 минути над главите ни се отвори небесносиня пролука, която започна да се разширява - също като в Мексико Сити. Само че този път тя се увеличаваше значително по-бързо и ставаше все по-голяма, докато достигна около 15 км в диаметър. Не след дълго вече седяхме под ясното синьо небе, а следобедното слънце прозираше иззад мъглата, извисяваща се като осемстотинметрова стена около нас. И тогава стана чудото. Изведнъж почувствахме присъствието на Бог. Усеща¬нето премина по кръга и обхвана всеки един от нас. Ръцете ми изтръпнаха. Погледнахме към небето - над главите ни ярко светеше пълната Луна. Само че сега беше различно. Небето бе така чисто, че сякаш изобщо нямаше въздух. Около Луната видях нещо, за което само бях чувал - звез¬ди... около Луната имаше звезди, посред бял ден! Потреса¬ващо. Внезапно нещо на земята привлече вниманието ми: край нас се бяха струпали малки животинки - катерички, дребни гризачи, кученца - просто стояха и ни гледаха. По околните дървета бяха накацали стотици птички и нежно ни пееха. Погледнах насядалите в кръг хора - очевидно всички се намираха в състояние на изменено съзнание. Усмихнах се, защото си спомних за свети Франциск, и продължих за наблюдавам как всички животинки се опит¬ваха да се приближат колкото може повече до нас - смире¬ните човешки същества. Помня, че си помислих: "Да беше пекнало слънцето; стана малко хладно." Незабавно целият кръг от хора беше залят от светлина. Веднага се обърнах да открия нейния източник - очакваше ме още едно малко чудо. Слънцето се криеше зад стената от мъгла, но в момента, в който изрекох желанието си да се стопля, в нея се образува отверстие -точно където трябва - и през него към нас се протегна лъч, като светлината на прожектор в мъглива нощ. В продълже¬ние на час и половина пролуката се движеше заедно със Слънцето. Докато се молехме, нашият малък кръг се къпе¬ше в ярките му лъчи. Накрая реших, че сме видели достатъчно, пък и до залеза оставаха двайсетина минути. Затова казах на групата, че смятам да прекратя медитацията. И когато го направих, плътната пелена от мъгла веднага се върна обратно. Само след броени минути отново се озовахме под дъжда, обвити във влажните изпарения на торфеното блато. А когато се изправихме, се случи нещо, което би могло да се нарече истинско чудо. На семинара беше дошъл един мъж, придружаван от съпругата си, прикован от 10 години в инвалидна количка. Той можеше да се изправя, но само за няколко секунди, колкото да смени положението или да седне на друго място, при това жена му винаги му помага¬ше. Когато хората започнаха да напускат кръга, този човек стана и тръгна заедно с всички, изоставяйки инвалидната си количка! Невероятно! Той проходи! Все още неуверено и със залитане, но нали вървеше! Жена му просто онемя от почуда. После тя ми каза, че мъжът й не само е проходил, но и гръбнакът му се изправил и той станал по-висок с 15 см. Сърцата ни се преизпълниха с радост и възторг от току-що случилото се на поляната. Като лечител много пъти в живота си съм виждал чудотворни изцеления, но често на следващия ден болестта се връщаше отново. Обаче на сутринта видях как онзи човек влезе в стаята, където закусвахме, придружаван от сияеща¬та си съпруга. По-късно наша обща позната ми се обаждаше от време на време и ме осведомяваше за състоянието му. През следващите 5 години той продължавал да върви нор¬мално. Ето един пример за човек, който в резултат от прежи¬вяването на онази поляна в Англия осъзна истинската природа на реалността. Според мен, той научи, че всичко е просто светлина и че светът е сътворен от дълбините на човешката душа; разбра без сянка на съмнение, че може да излекува болестта си единствено със силата на мисълта -и го направи. * * * Преживяното в Англия промени и моя живот и ме подтикна да тръгна по следите на някакво все още далечно, незнайно просветление. Започнах да осъзнавам, че в човеш¬ката душа има "нещо" много по-велико, отколкото науката и логическият ум биха могли някога да разберат. Външната действителност е сътворена от нашия вътрешен свят, който според мен се крие в човешкото сърце - поне в това бях сигурен. Знаех, че "нещото" е точно там, защото докато седях в полето Мер-Ка-Ба и излъчвах вибрацията на дъждовния облак, успях да почувствам къде се крие нейният източник - той беше в сърцето ми. Успях да достигна до него един¬ствено и само чрез любовта, която изпитвах към Майката Земя. Бавно и постепенно се подготвях за новото си отно¬шение към живота. КАК ДА ВИЖДАМЕ В ТЪМНОТО Сляпата жена, която вижда Китайските деца-екстрасенси Инге Бардор вижда с дланите и стъпалата си Китайските деца-суперекстрасенси Международната академия за развитие на човека край Москва Джими Туайман и българските деца-суперекстрасенси СЛЯПАТА ЖЕНА, КОЯТО ВИЖДА Преди няколко години се сприятелих с Пит Керъл, който по онова време беше треньор на американ- ския футболен отбор Ню Йорк Джетс. Той непре¬къснато ми повтаряше, че трябва да се запозная с една много необикновена жена, която според него има да споде¬ли нещо важно с мен. Бях толкова зает, че няколко месеца отлагах срещата. Един ден той ме попита дали може да й даде телефонния ми номер, за да ми се обади. Съгласих се и така се запознах с Мери Ан Шинфийлд, една изключител¬на и необикновена жена (споменах за нея в първия том на книгата си "Древната тайна на Цветето на Живота"). Мери Ан беше напълно сляпа. Тя практически нямаше очи - нищо не виждаше с тях. Но въпреки това чудесно се справяше в ежедневието си - дори можеше да чете книги и да гледа телевизия без чужда помощ. Учени от НАСА провели продължителни експеримен¬ти, за да установят как тя може да "вижда". Попитали я какви образи се появяват в главата й, докато си седи в стаята, и тя - както ми разказа по-късно - им обяснила, че лети из Космоса и непрекъснато наблюдава какво става в извънземното пространство. И нещо още по-интересно: Мери Ан твърди, че е затворена в границите на Слънчевата система и й е забранено да я напуска. Разбира се, от НАСА не й повярвали, че "се разхожда из Космоса" и я подложили на тестове, за да проверят дали казва истината. Накарали я да "отлети" до един от техните спътници и да разчете нещо - някаква поредица от цифри. Не помня какво точно трябвало да направи, но тя се справила успешно. ОТ ТОЗИ момент НАСА я взела под крилото си. Те така и не я пуснали и продължили да я използват за своите цели. Лично аз не бих се заигравал с тях, но тя се съгласила. Както и да е, един ден Мери Ан ми позвъни и така започнаха нашите ежеседмични разговори, продължили четири месеца. Много ме заинтригува подходът й към същ¬ността на нашата реалност, която тя възприемаше като серия от образи, възникващи в съзнанието й. Мери не смяташе действителността за нещо "реално", както повече¬то от нас. Всеки уикенд ние разговаряхме по телефона на всевъзможни теми - и винаги от гледна точка на нейните "образи". След около два месеца Мери Ан ме попита дали бих искал да "погледна" през нейните очи. Изобщо не се поко¬лебах и я попитах какво трябва да направя. Тя отговори: - Просто легни на кревата и затъмни стаята възможнонай-добре. Жена ми Клодет, която слушаше разговора, спусна щорите и загаси осветлението. Беше доста късно през нощ¬та по новолуние, така че не беше трудно да затъмним стаята. Когато Клодет приключи, стана тъмно като в рог. После Мери Ан ми каза да взема една възглавница и да подпра телефонната слушалка, за да освободя ръцете си. Направих го. Лежах в пълен мрак, със затворени очи и чаках нещо да се случи. Помня, че почти треперех от вълнение и нетърпение да преживея чудото. След около минута Мери Ан ме попита дали виждам каквото и да е. Не, нищо не ставаше - беше си все така тъмно, както когато затворим очи. Минаха още пет минути и тя ме попита отново - пак нищо. Но малко след това пред вътреш¬ния ми поглед изведнъж се появи образ - като че ли някой беше включил лампата. Виждах нещо като телевизионен ек¬ран. Беше толкова реален, че едва повярвах на очите си. Но екранът си беше там и аз започнах да гледам това вътрешно "телевизионно предаване" - трябва да призная, че никога в живота си не бях срещал нещо подобно. По някакъв начин Мери Ан разбра, че съм се включил към нейния начин на възприятие и отбеляза: - Сега виждаш, нали? Успях да изрека само; - Да, какво е това? - Просто друг вид зрение. Забеляза ли малките екран-чета около големия? Виждах един голям екран в средата, на около 35 см пред очите си. По периметъра му бяха разположени множество малки екранчета - може би по седем отгоре и отдолу и по шест от двете страни. В тях много бързо се движеха някакви образи, които даваха информация за централния екран. Вътрешният телевизионен екран Мери Ан ми предложи да намеря екранчето в горния десен ъгъл и да се съсредоточа върху него. Така и направих. Там се появяваха картини на живи същества, примесени с някакви геометрични фигури. Например куче, последвано от дърво и куб, после куче и цвете, след тях октаедър или друга геометрична фигура - и все по този начин, при това с такава скорост, че съзнанието ми едва успяваше да раз¬личи образите. Мери Ан ми обясни, че този малък екран й показва какво става в непосредствена близост около нея - така можела да "вижда" въпреки слепотата си. Изумително! После тя ми предложи да погледна малкия екран в долния ляв ъгъл. Там също пробягваха бързосменящи се картинки, но доста странни. Появяваха се същества, които не приличаха на хора, мяркаха се дори делфини. Мери Ан ми каза, че това е нейната комуникационна система за връзка с "братята и сестрите" от Космоса и от други изме¬рения. Тя имаше предвид извънземните! Преди да успея да осъзная всичко това, тя ме помоли да погледна средния екран и да й кажа какво виждам. Сякаш стоях пред отворен прозорец и гледах към космическото пространство, обсипано със стотици и хиляди звезди - не приличаше на телевизионен екран, а си беше съвсем реално. Досега не бях виждал звездите по този начин, дори "усещах" с тялото си безкрайните дълбини на Космоса. Наистина изумително, потресаващо преживяване! По онова време Мери Ан работеше с учени от НАСА. Те искаха от нея да проследи 21-те отломки от кометата Шумейкър-Леви 9, които скоро щяха да паднат на Юпитер (това се случи през 1994 г.). Точно в този момент те мина¬ваха зад Слънцето и излизаха на финалната права към завършека на драматичната си астрономическа съдба -сблъсъка с повърхността на Юпитер. Мери Ан ме предупреди: - Друнвало, сега ще завием надясно. Ще го усетишфизически, но не се притеснявай. В същия миг ми се стори, че тялото ми се обръща, въпреки че продължавах да лежа в кревата. Образът на екрана започна да се променя, сякаш летяхме в космическа капсула, която се въртеше по часовниковата стрелка. После точно пред мен се появи един отломък от коме¬тата, която целият свят наблюдаваше отдалеч. Мисля, че бяхме само на около 12 метра от тази бляскава огнена топка от прах и лед. Тя светеше много ярко и изглеждаше непод¬вижна. Просто стоях и наблюдавах това "нещо", сякаш го гледах на кино. Накрая Мери Ан заговори: - В момента работя за НАСА. Те ме помолиха да им отговоря на някои въпроси за тази комета, но сега искам да те накарам да виждаш така, както виждам аз. Какво ще кажеш? Незабавно зрителният ми фокус се прехвърли на друго ниво на възприятие. Осъзнах, че Мери Ан и аз виждахме като всички хора: гледахме напред, но не можехме да видим какво има отзад, освен ако не заобиколим. Въз основа на опита си с някои други живи същества знаех, че понякога извънземните виждат сферично, т. е. във всички посоки едновременно. - Мери Ан, а какво има зад теб? Не в тази реалност,която наблюдаваш, а на по-високо ниво? Тя не знаеше. - Виж ти, никога не съм поглеждала. Не ми е хрумвало. Попитах я дали има нещо против, ако аз погледна. Тя Не възрази. Помолих я да спре на място и с нейно разреше¬ние надникнах отзад.Обърнах се, опитвайки се да разбера какво има зад гърба й, и онова, което видях, така ме шокира, че и до ден днешен се чувствам особено, когато си го спомня. Съзна¬нието на Мери Ан не беше човешко; зад нея беше четвър¬тото измерение, а пред нея - третото. Съзнанието й въз¬приемаше и двете. До този момент не знаех, че това е възможно. Не знам как да ви опиша това преживяване, ако нямате представа как изглежда четвъртото измерение. Единстве¬ното, което мога да кажа е, че "задната страна" на нейното съзнание беше абсолютно уникална. Тази жена беше нео¬бикновена не само поради факта, че е сляпа и въпреки това може да "вижда". Тя определено не беше от Земята. Убеден съм, че ако някой вземе проба от нейната ДНК, ще открие такива аномалии, които със сигурност ще докажат извън¬земния й биологичен произход. Разговорите ни с Мери Ан продължиха още два месеца. След като видях екраните, тя искаше да общуваме само с образи и символи, които ме молеше да записвам. Инфор¬мацията й се състоеше от картини на живи същества, примесени с геометрични фигури - също като на малкия екран в горния десен ъгъл. По някакъв начин винаги успявах да разбера какво ми казва, въпреки че понякога разсъдъкът ми изпитваше известни трудности. Накрая и двамата усетихме, че няма какво повече да си кажем, затова се сбогувахме. Помня какво си мислех тогава - че това преживяване не прилича на нищо познато досега, затова засега го поставих в едно специално чекмедже на паметта си, което наричам "папката за тайнствени феноме¬ни", докато не получа допълнителни данни, които да свър¬жа с натрупаната дотук информация. Честно казано, не очаквах нищо определено. Просто го бутнах в архива при всички останали странни преживявания с гриф "необясни¬мо" и продължих по пътя си. КИТАЙСКИТЕ ДЕЦА-ЕКСТРАСЕНСИ Знам, че вече писах за тези деца в "Древната тайна на Цветето на Живота", но смятам, че е важно да повторя разказа си заради хората, които не са чели предишните ми книги. През януари 1985 г. попаднах на една статия в сп. "Омни"1 за китайските деца-екстрасенси, които притежават необикновени способности. Тъй като уважавах това списа¬ние, се отнесох сериозно към материала. Очевидно китайското правителство предложило на ре¬портери от "Омни" да проучат някои от тези феномени. Китайците твърдели, че ако им завържат очите, децата могат да виждат с различни части на тялото си - с ушите, с върха на носа, с устните, а понякога и с езика, косата, подмишниците, дланите и стъпалата си. През 1974 г. било наблюдавано първото дете, което можело да "вижда" с ушите си. Когато му завързвали очите,Момчето обръщало ушите си към предмета, който трябвало да види. След това малко по малко откривали и други деца, повечето на възраст под 14 г., които виждали с различни части на тялото си. Естествено, издателите на "Омни" били заинтригувани и през 1984 г. изпратили в Китай свой екип, който да проучи тези деца. Властите им предоставили една група, за да я изследват. В статията се набляга на факта, че представите¬лите на "Омни" провели тестовете много внимателно, за да изключат възможността за измама, освен това подозирали, че властите тайно наблюдават всяка тяхна стъпка. Ето един от експериментите: струпвали голяма купчи¬на книги и изваждали напосоки една от тях. После отваряли книгата на случайна страница, откъсвали я и бързо я смач¬квали на топка, преди някой да успее да я види. Слагали смачкания лист под мишницата на едно от децата, също произволно избрано. И всеки път китайчетата успявали да прочетат безпогрешно всяка написана дума! Как е възмож¬но това? Групата от "Омни" нямала представа. След като провели най-различни тестове с децата, те могли само да отбележат, че това не са някакви хитри номера, а феноменът наистина съществува. ИНГЕ БАРДОР ВИЖДА С ДЛАНИТЕ И СТЪПАЛАТА СИ Във втория том на "Древната тайна на Цветето на Живота" разказвам как през 1999 г. на една моя лекция в Денвър, Колорадо, Инге Бардор демонстрира способност¬та си да вижда с дланите и стъпалата си. Запознах се с Инге по време на четиридневния семинар за медитацията Мер-Ка-Ба, който провеждах в Мексико. На третия ден неочаквано за самия себе си започнах да разказ¬вам за китайските деца, които виждат с различни части на тялото си. Внезапно едно 18-годишно момиче се изправи и каза: -Друнвало, и аз мога така. Ако очите ми са завързани,виждам с дланите и стъпалата си. Искате ли да ви покажа? Това беше съвсем неочаквано, но естествено аз и цяла-та група от 100 души се съгласихме. Тогава Инге, много красиво момиче, облечено в бяло, излезе на подиума, откъдето водех семинара. Най-напред попита дали в залата има скептици, които не вярват, че може да вижда със завързани очи. Двама младежи се из-правиха. Тя ги помоли да дойдат на сцената и им показа как да сгънат две хартиени салфетки по специален начин, за да закрият с тях очите си. После омота главите им с дълги шалове, така че да нямат никакъв достъп до светлината. И двамата потвърдиха, че не виждат абсолютно нищо - сто¬процентова тъмнина. После младежите свалиха шаловете и салфетките, а междувременно Инге закри очите си по същия начин, като ги накара да я огледат щателно и да потвърдят, че няма никаква измама. Едва след като двамата се увериха напълно, че не може да види нищо, Инге започна демонстрацията. Тя седна на стол с права облегалка и постави стъпалата си едно до друго на пода, после попита дали някой в залата носи със себе си някаква снимка, която да "разчете". Една жена извади от чантата си снимка и я подаде на Инге. Момичето веднага я обърна с лицето нагоре. Пръстите й пробягаха по повърхността и след три секунди тя започна да я описва така, сякаш я "виждаше". На нея бяха фотогра¬фирани четирима души, седнали на дивана в нечий хол. На стената зад тях висеше голяма картина. Нищо особено, обикновена любителска семейна снимка. Инге попита: - Искате ли да ви кажа нещо за къщата или за хората? Това също беше неочаквано. Жената, която й даде снимката, поиска да разбере нещо за хората. Инге назова имената им и ако не се лъжа, възрастта им. Жената беше изумена откъде момичето може да знае всичко това и го помоли да се "разходи" из къщата. - Сега тръгвам по коридора надясно. Първата врата отляво е към спалнята. Инге "влезе" вътре и даде точно описание цялата стая, дори каза на жената какво има върху нощното й шкафче. После "прекоси" коридора и отиде в банята, като отново я описа правилно. Жената с учудване потвърди, че всичко е точно така.В този момент един от двамата скептици скочи от мястото си и заяви, че цялата работа е нагласена и че ей сега ще го докаже. Бръкна в задния си джоб за портфейла, извади оттам шофьорската си книжка и я връчи на Инге обърната наопаки и с лицето надолу. - Е, какво е това? Без колебание момичето завъртя документа в правилно положение. - Това е шофьорската ви книжка. Какво още искате да знаете? Мъжът каза: - Прочетете ми номера. Инге прочете не само номера, но и адреса, както и другите основни неща, написана на документа. Но мъжът все още се съмняваше. Той каза на Инге: - Кажете ми нещо, което никой друг освен мен не знае,и тогава ще ви повярвам. Тя отговори с лека усмивка: - Вие сте тук с приятелката си, но там, където живеете,си имате друга приятелка, чието име е... - тя обяви името пред цялата аудитория, - и се стараете да ги държите на разстояние една от друга, така че никоя от тях да не научи за съперницата си. Младежът грабна шофьорската си книжка от ръцете на Инге и се върна при приятелката си, доста разстроена след това публично разобличаване. Повече не обели и дума. Инге продължи да демонстрира способностите си, до¬като не стана съвсем очевидно, че те не се ограничаваха само с това, просто да "види" както има на фотографиите,които държи в ръцете си. Тя можеше дори да назове името на човека, който е направил снимката, как е бил облечен или какво си е мислел в момента, когато е натискал копчето на фотоапарата. Всички гледахме в пълно недоумение. Ясно е, че няма никаква измама, но как е възможно? Какво става тук? (Благодарение на Инге научих, че близо до Мексико Сити има две училища, в които децата се учат как да "виждат" с различни части на тялото си, освен това разви¬ват и други паранормални способности. Тя знаеше, че в Мексико има поне 1000 деца, които могат да виждат и да получават информация по нейния особен начин.) * * * Инге и майка й Ема ни дойдоха на гости в Аризона. Решихме да проведем няколко парапсихични експеримен¬та. Беше забавно да изследваме човешките възможности толкова директно. Много хора смятат всичко това за шар-латанство, но ние с двете ми деца Миа и Марли, тогава на седем и на девет години, го наблюдавахме "на живо". Няколко часа Миа мълчаливо гледаше как Инге "виж¬да" със затворени очи. Накрая не издържа и каза: - И аз искам да правя като теб! Научи ме, моля те! Инге се обърна към нея, погледна я в очите и отговори: - Миа, всеки може да го прави. Искаш ли да се научиш да виждаш като мен? Миа заподскача от радост: - Да, да, да! Инге все превръзката от сгънати салфетки и внимател¬но закри очите й. Докато я нагласяше, непрекъснато питаше Миа дали вижда нещо. Накрая детето заяви, че е станало съвсем тъмно. После Инге все купчина списания и започна да ги прелиства, докато не намери най-подходящата илюстрация - някакъв пейзаж от Африка. На цяла страница бяха фотографирани носорози, които прекосяват широка синя река. Тя сложи списанието в скута на Миа и постави ръката й в ъгъла на снимката, за да я насочи къде да търси. После просто й заръча да гледа в тъмното. След няколко минути я попита какво вижда. Миа отго¬вори: - Нищо. Всичко е черно. Инге я посъветва да продължи да гледа. След още пет минути тя се приближи до детето и докосна рамото му с ръка. В същия миг Миа възкликна: - Виждам! Това е нусурок, дето гази в голяма синя река! Тя не го произнесе правилно, но ние всички разбрахме какво иска да каже. Ясно беше, че вече може да "вижда" като Инге. Попитах я дали е докоснала рамото на Миа на някакво специално място. Тя потвърди и добави, че вероятно се е превърнала в нещо като антена. В училището, където я обучавали, първия път й помогнали точно по този начин. Друг път с Инге просто седяхме и си говорехме и аз я попитах какво се появява в главата й, когато "вижда". Кой знае защо тя се поколеба, но аз настоявах и накрая ми отговори: - Добре де, само че е малко странно, затова не исках да говоря за това. Виждам нещо като телевизионен екран,заобиколен от множество по-малки. Те ми казват какво става на екрана в средата. Сякаш ме удариха с чук по главата. Изобщо не очаквах да чуя точно това. В ума ми веднага изплува споменът за Мери Ан. Много добре разбирах за какво говори Инге, но никога ми бе хрумвало да свържа мисловния екран на Мери с децата-екстрасенси. Загубих дар-слово за няколко ми¬нути. Това означаваше, че ще трябва да преосмисля всичко, което знаех за тези деца. Истина ли е? Дали всички те виждаха такъв мисловен екран? По думите на Инге, това се отнасяше поне за 1000 мексиканчета. КИТАЙСКИТЕ ДЕЦА-СУПЕРЕКСТРАСЕНСИ По времето, когато работех с Инге Бардор, прочетох книгата на Пол Донг и Томас Рафил "Китайските супер-ек-страсенси". Според тях, китайското правителство е изслед¬вало повече от 100 000 деца с паранормални способности, които "виждат" без помощта на очите си. Китайските власти основали специални училища, къ¬дето изпращали тези деца, за да преминат през подходящо обучение. Всъщност, там едновременно им преподавали и ги проучвали, за да разкрият голямата загадка, която се разгръщала пред очите им. Г-н Донг съобщаваше, че децата проявявали невероятни парапсихични способности, които учените, изпратени от пра¬вителството, изследвали чрез строго контролирани експери¬менти, за да се изключи всякаква възможност за измама. Ето един пример: на широко открито пространство поставяли празна маса; нагласяли видеокамери, за да зас¬немат експеримента; той се наблюдавал от специално под¬готвени учени, които следели всяко движение. Един от тях поставял в средата на масата фабрично запечатан флакон с таблетки (например витамини), а в ъгъла монета, камъче или друг малък предмет. Детето отивало до масата, но не съвсем близо, за да не може да достигне нищо с ръце. С помощта на парапсихичните си сили то трябвало да извади таблетките през стъклените стени на флакона и да ги под¬реди върху масата. После малкият предмет в ъгъла (моне¬тата или камъчето) трябвало да премине през стените на празния, но все така запечатан флакон и да се озове вътре в него. Явно това упражнение не било особено трудно, след като над 5000 малки китайчета успели да го направят под бдителните погледи на официалните наблюдатели. Едно шестгодишно момиченце правело необикновени демонстрации на парапсихичните си умения пред хиляди хора. Преди да влязат в залата, всеки от зрителите получа¬тел по една розова пъпка с дълго стъбло и листа. После детето излизало на сцената и махвало с ръчички. Тогава всички пъпки се разтваряли и само за няколко минути се превръщали в прекрасни разцъфнали рози. Ако това е ня¬какъв фокус, трябва да признаем, че наистина е страхотен. Децата демонстрират много и най-различни способ¬ности, но едно е ясно: в Китай и в Мексико става нещо необикновено. Исках да разбера дали това е общопланета-рен феномен, или се ограничава само с тези две страни. * * * Тъй като Мери Ан и Инге използваха един и същ мисловен екран, реших да попитам Пол Донг как "виждат" китайските деца, които той беше проучвал доста подробно. (От 1985 г. насам в Китай се провеждат подробни изслед¬вания във връзка с хипотезата, че тези деца са надарени с висше съзнание и особени парапсихични способности. Те бяха проведени и документирани много прецизно и се поя¬виха дори в такива престижни научни списания, като "Ней-чър Джърнъл" и много други. Позвъних на Пол, който живее в Калифорния. Разгова¬ряхме близо два часа и едва накрая аз му зададох въпроса, който ме интересуваше толкова много: - Пол, какво виждат китайчетата-екстрасенси, когато си затворят очите? Искам да кажа, какво се появява в съзнанието им? Пол реагира почти като Инге, когато й зададох същия въпрос - започна да обяснява, че е малко странно и се опита да смени темата. След като увърта поне десетина минути, накрая се реши да отговори: - Друнвало, аз никога не съм виждал така, както виждат децата, но те са ми казвали, че в главите им се появява нещо като вътрешен телевизионен екран, по който се движат образи. Веднага попитах дали около големия екран има други по-малки. Пол отговори, че не знае; децата не му били разказвали. И така, вече знаех, че китайските екстрасенси също виждат нещо като телевизионен екран, но не бях сигурен дали е същият. Да, това беше изключително интригуващо. Може би ставаше въпрос за някакъв универсален феномен. Това ме амбицира още повече да потърся истината. МЕЖДУНАРОДНАТА АКАДЕМИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА КРАЙ МОСКВА След като прочел една от моите статии за китайските деца-екстрасенси и мисловния екран, Костя Коваленко -един от руските репортери и сътрудници в нашето духовно интернет-списание "Духът на Маат" - ми съобщи, че край Москва има специална школа, където децата се учат да виждат такъв екран, дори много повече. Нейни представи¬тели са направили някои твърде интересни изявления. Ако те се окажат верни, то светът, в който живеем, ще се промени завинаги. Децата, които се обучават там, не само използват мис¬ловния екран, за да виждат със затворени очи - те могат да проектират цяла книга върху него, стига да я подържат само за няколко минути. След това просто прехвърлят страни¬ците като на компютър и четат текста или разглеждат илюстрациите, сякаш разполагат с оригиналната книга. Освен това мигновено научават цялото й съдържание. Тази школа, наречена "Международна академия за раз¬витие на човека", е основана от Вячеслав Бронников. За нейните постижения се чу дори във Вашингтон и по време на управлението на съпруга си Хилари Клинтън замина за Москва да се убеди лично в съществуването й. Дали там са я научили на някои неща? Нищо чудно, та нали по-късно тя стана сенатор на Ню Йорк! През следващите няколко месеца Костя ми разказа за още две школи в Русия, в които хората се обучават на подобни парапсихични умения, но по различни методи. Тогава започнах да осъзнавам, че около мен става нещо много по-сериозно, отколкото ми се струваше отначало. През 1999 г. аз самият заминах за Москва и бях поканен в Кремъл, където обсъждахме човешкото светлинно тяло (Мер-Ка-Ба) с московски представители на Руската акаде¬мия на науките. Разпитах ги за децата-екстрасенси и те потвърдиха, че в Русия се раждат хиляди деца с паранор¬мални способности, има и възрастни - някои по над 30 г. Руското правителство научило за тях почти едновременно с китайското, т. е. в началото на 70-те години на XX век. За мен това беше истинско откритие! А отначало си мислех, че срещата ми с Мери Ан си е чист късмет. ДЖИМИ ТУАЙМАН И БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА-СУПЕРЕКСТРАСЕНСИ Повечето от вас са чували името на Джеймс Туайман, когото често наричат "Трубадур на мира". Той пътува по целия свят и пее своите песни, посветени на разбирателст¬вото между хората. Неведнъж след това са се наблюдавали големи промени във взаимоотношенията между правител¬ствата в посока към мирно уреждане на конфликтите. С него ме запозна моят стар приятел Грег Брейдън, който го доведе на гости у нас преди около две години. Тогава разговаряхме за децата-екстрасенси, но Джими не беше чувал за тях. Измина известно време и ето, че в един прекрасен ден той се сблъскал със същия феномен. Веднъж изнасял лекция пред неголяма група хора в частен дом. Първоначално на нея присъствали само възрастни, но малко след началото на беседата в стаята влязло момче на около 12 години и седнало точно срещу Джими.Момчето привлякло вниманието му и не след дълго Джими се усетил, че всъщност адресира лекцията си тъкмо към него. По-късно двамата се заприказвали и по време на разговора Марко - така се казвало момчето - направило нещо с Джими и той видял мисловния екран. Това му се случвало за пръв път, но той си спомнил какво му бях разказвал, затова същата вечер ми се обади, за да обсъдим необикновеното му преживяване. Така започнало удивителното приключение на Джими, описано в книгата му "Посланици на Любовта" ("Emissary of Love"). Там той разказва как заминал за България -родината на Марко - и открил един манастир високо в планината, където монасите обучавали няколко деца да работят с мисловния екран и да виждат с различни части на тялото си. Тези български деца сега разговарят телепатично с Джими и му обясняват как може да се постигне мир на Земята. В първото им послание се казва, че мирът живее във всеки човек и че всички ние сме истински посланици на любовта. И след като разберем това, те искат да ни зададат един въпрос: "Ако възприемем себе си като посланици на любовта, как трябва да продължим да живеем, след като вече знаем тази истина?" И ето какво ни отговарят: "Започнете веднага". Постепенно стигнах до извода, че виждането със зат¬ворени очи е неоспорим факт, макар все още да не го разбирах напълно. Научих, че можем не само да виждаме на светло с помощта на очите и ума си, но и на тъмно с други части на тялото си; освен това разбрах, че можем да проникнем далеч по-надълбоко под повърхността на неща¬та. Не бих могъл да кажа накъде ни тласка този път и докъде ще ни доведе, но винаги съм се доверявал на Великия Дух и съм знаел, че всичко е цялостно, завършено и съвършено такова, каквото е. Трябва просто да чакам с отворен ум и истината ще ми се разкрие сама. УЧЕНИЯТА НА ТУЗЕМНИТЕ ПЛЕМЕНА Старейшините на аборигените ми помагат с енергията си Силата на молитвите на народа маори идва от сърцето Опитът на племето коги Колумбийката Сливам се с конете Каня друг човек в Свещеното си пространство Наред с всички събития около децата-екстрасенси, в живота ми се появи още нещо, свързано с умението да се вижда в тъмното. Нещо много фино, почти неуловимо и същевременно изключително важно, защото ми помогна да разбера накъде ме води целият натрупан досега опит - към едно тайнствено място, скрито дълбоко в сърцето. Именно там се раждат всички онези образи, които виждат и от които получават знанията си децата-екстрасенси. Постепенно натрупвах информация от коренните пле¬мена по всички краища на света, която разбулваше великата загадка късче по късче и ме подтикваше да си спомня древната тайна, скрита в моя дух. Много техни представи¬тели ми казваха, че се надяват чрез моето посредничество да започнат промени в нашия технологичен свят, които да доведат до световен мир и екологично равновесие. СТАРЕЙШИНИТЕ НА АБОРИГЕНИТЕ МИ ПОМАГАТ С ЕНЕРГИЯТА СИ В средата на 90-те години ме поканиха в Австралия да изнеса лекция на конференция, посветена на китовете и делфините. Пристигнах в Куинсланд и останах покорен от красотата на този район и на Големия бариерен риф, прос¬трял се на повече от 1600 км. Невероятно място за живеене! На конференцията бяха пристигнали стотици хора от цял свят, за да разговарят не само за китовете и делфините, но и по други въпроси, например за екологичните проблеми на планетата. (Ясно е, че ако хората не променят начина си на живот, няма да оцелеят нито делфините и китовете, нито останалите живи същества на Земята.)По онова време експериментирах с устройството R-2 и бях стигнал до заключението, че един единствен човек, свързан с Майката Земя, би могъл да промени околната среда с помощта на светлинното си тяло (Мер-Ка-Ба). Идеята много ме вълнуваше и когато дойде моят ред,изложих личната си гледна точка по този въпрос, защото знаех, че ще срещна разбиране от страна на аудиторията, пред която се изказвам. Подчертах, че нашите мисли и емоции могат да сътворяват света около нас и ако поддър¬жаме непрекъсната връзка с Майката Земя в сърцата си, можем да постигнем всичко - дори да изчистим околната среда единствено с помощта на светлинното си тяло. Приключих изказването си, слязох от подиума и си седнах на мястото в дъното на залата в очакване на след¬ващия участник. Тогава ме заобиколи група от пет или шест възрастни аборигени. Те ме поканиха да се присъединя към тях и аз се съгласих, без много да му мисля. Старците ме настаниха в средата и ми казаха, че съм първият бял човек, изказал гласно истината, която те отдавна знаят. Обясниха ми, че Майката Земя им предоставя всичко необходимо, без да се налага да се борят за това; че светът е просто светлина и човешкото съзнание притежава много по¬вече сила, отколкото мислят белите хора. (Те ни смятат за мутанти, за бебета, които тепърва се учат да разбират света около себе си.) Един от възрастните мъже ме увери, че те ще ме подкрепят, докато съм в Австралия, ако им позволя да ми помагат. Не ми беше ясно какво точно имат предвид под "подкрепа", но разбира се, се съгласих - така или иначе те наистина са нашите "старейшини" или по-възрастни братя. След това реших да изнеса няколко лекции в различни австралийски градове - Бризбейн, Мелбърн и Сидни. Всеки път, преди да започна да говоря, оглеждах аудиторията и виждах същите старци, които тихо припяваха, насядали в кръг в дъното на залата. Понякога се събираха повече от 1000 слушатели, но енергията, идваща от старейшините, беше толкова силна, че я усещах как пулсира из помещени¬ето. Нямах представа по какъв начин ме откриваха, нито как успяваха да пропътуват такива големи разстояния, тъй като нямаха автомобили, но те винаги бяха край мен. Преди да напусна кръга им на конференцията за дел¬фините и китовете, те ми казаха още нещо; Когато твориш, спомни си тъмнината и сърцето. Тогава това нищо не ми говореше. СИЛАТА НА МОЛИТВИТЕ НА НАРОДА МАОРИ ИДВА ОТ СЪРЦЕТО Скоро след завръщането ми у дома Маки Рука, духовният лидер на Вайтаха Маори (коренното население на Нова Зеландия) ме помоли да го поканя в Америка, за да разгова¬ряме. Той се свърза с мен чрез Мери Тъндър, старейшина на американските индианци, която ми се обади и ме попита дали може да го доведе у нас. Стана ми много интересно, тъй като не познавах този народ, но въпреки че не знаех защо настояват да се срещнем, нямах причина да им откажа. Мери Тъндър доведе у дома Маки Рука заедно с няколко негови помощници. Мери е прекрасна старица от племето шейени, с която и до днес поддържаме приятелски отношения.Маки Рука изглеждаше доста впечатляващо със своите 160 кг. Придружаващите го младежи от племето носеха много свещени ритуални предмети, които щяха да му пот¬рябват по време на посещението му при мен. Някои от тях тежаха повече от 45 кг! Не си спомням как точно изглеждаха, но определено бяха доста тежки, защото се налагаше да ги носят по няколко души. Младежите ги подредиха около нас и разговорът започна.Не след дълго насочихме разговора към оцеляването на планетата и че ние, представителите на съвременната цивилизация, трябва да си спомним древната мъдрост, за да не загинем. Той директно заяви, че съществуват форми на общуване, които биха променили целия свят, ако успеем да ги възстановим. Нещо ми подсказваше, че това бе основ¬ното му послание. Разговаряхме около четири часа на най-различни теми, но преди да си тръгне, Мики Рука ми съобщи, че ще ми изпрати представител на своето племе и ме помоли да го очаквам. Нямах представа какво има предвид, но се съгласих. * * * Изминаха няколко години. По онова време живеех със семейството си в Аризона, но се канехме да се преместим в Кейв Крийк. Бях наел товарен камион и тъкмо се борех с многоброй¬ните кашони. (Нямате представа с колко вещи се затрупахме, след като се оженихме с Клодет. Когато се запознахме, и двамата вече имахме напълно обзаведени собствени жилища.) Докато крачех бавно напред-назад между камиона и къщата и мъкнех разни неща, за да ги натоваря, към мен приближи непознат млад мъж. - Здрасти! - каза той. - Имате ли нужда от помощ? Изглеждаше на около 28 години и говореше с перфектен калифорнийски акцент. Носеше стари сини джинси и чиста бяла тениска, а на лицето му грееше широка усмивка.Като нищо би могъл да ми бъде съсед от времето на моето детство и юношество, прекарани в Калифорния. Отвърнах: - Не, всичко е наред. Съвсем малко ми остана. Всъщност наистина имах нужда от помощ, но не исках да злоупотребявам с любезността му. Той ме погледна право в очите и каза мило и сърдечно: - Наистина, в момента нямам никаква работа и с удоволствие ще ви помогна. Как да му откажеш? Започнахме да товарим заедно. Той не говореше много и сякаш се беше съсредоточил изцяло върху работата. Малко по малко качихме целия багаж в почти пълно мъл¬чание. Накрая му благодарих и го попитах какво мога да направя за него. Той отговори: - Нищо, обаче много бих искал да ви помогна да разтоварите камиона в новата си къща. Става ли? Колко великодушно, наистина! - Не, това е твърде много. Но ви благодаря за всичко,което направихте за мен. Той отново ме погледна в очите и рече: - Моля ви, нека ви помогна. Вие имате нужда от помощ, а аз нямам никаква друга работа. Наистина ще ми бъде приятно. Изведнъж ми се стори, че го познавам отнякъде. В сърцето си го почувствах като брат, затова се предадох: - Добре, скачай вътре. Ама да знаеш, че си луд. До новата къща имаше два часа и половина път, затова разполагах с предостатъчно време да го разпитам кой е и откъде е. Докато товарехме багажа, той не ми каза почти нищо за себе си, но сега го хванах натясно в кабината на стария камион. Едва излязохме от Седона и аз го попитах откъде е. Очаквах да отговори "от Калифорния", обаче той заяви: - От Нова Зеландия. - Без повече обяснения. Погледнах го озадачен: - Мислех, че си от Калифорния. Сигурно си живял там известно време? Той отвърна, без да ме гледа: - Не, за пръв път съм в Америка. Пристигнах преди около две седмици. Обърнах се към него и полюбопитствах: - Добре де, ами къде си се научил да говориш английски с такъв превъзходен калифорнийски акцент? Отговорът му направо ме потресе. - О, научих го преди три седмици. При моето племе. Направо подскочих: - Какво?! Научил си се да говориш перфектен английски за по-малко от месец? - Да, не беше трудно. И преди да успея да се опомня от невероятното му обяснение, добави: - Помниш ли Маки Рука? Той ме изпрати при теб. Почти бях забравил, че Маки Рука обеща да ми изпрати някого и това окончателно ме извади от релси; дори не успях да реагирам с нещо като "Будалкаш ме". Пък и щеше да прозвучи глупаво. Кой ли би могъл да цъфне у дома просто така, с уверението, че го изпраща Мики Рука - освен ако не говори истината? Никой друг не знаеше за това. В този миг осъзнах, че участвам в много важно духовно преживяване; енергията в тялото ми се промени. Обърнах се към него и попитах: - Как ме откри? Той отговори: - Лесно, просто следвах сърцето си. - Съвсем очевидно, наистина. След кратка пауза продължи: - Всъщност, заръчаха ми да се срещна най-напред с индианците хопи. Моето и тяхното племе трябваше да сравнят пророчествата си и аз бях избран да се свържа с тях. Наредиха ми след това да намеря теб. Затова първо отидох при хопи. Да ти разкажа ли какво стана там?Сякаш имах намерение да го спирам! Той ми разказа една история, на която малко хора биха повярвали, но ви я предавам точно така, както я чух от него.Той се намести удобно на седалката на стария камион и леко се завъртя към мен: - Стигнах до Трета Меса1 късно през нощта. Но те [хопи]по някакъв начин бяха научили, че идвам, дори ми бяха приготвили място за спане. На другия ден ме заведоха в една"кива"2 и ме държаха там три дни и три нощи в пълен мрак. 1) Third Mesa или Трета Меса: Меса - високо скалисто плато със стръмни страни. Индианците хопи строят селищата си по висо¬ ките плата на североизточна Аризона, наречени "месас". Първите европейски заселници са назовали три от тях Първа, Втора и Трета Меса - последователно от изток на запад. (Бел. прев.) 2) Кива (kiva) или "долният свят" - подземно помещение с кръгла или правоъгълна форма, използвано от индианците за религиозни ритуали и церемонии, както и за обсъждане на важни въпроси, засягащи племето. Във всяко пуебло (каменно селище) има поне една обща кива, чийто диаметър понякога достига до 15- 8 м. В повечето се влиза през отвор в покрива. Обикновено вътре има каменна пейка за сядане, огнище и дупка в пода, наречена "си- Друнвало Мелхизедек За по-простите неща разговаряхме на испански, защото знам този език, но общувахме най-вече чрез видения и образи, разкриващи смисъла на техните пророчества. В отговор аз им разказах виденията на моя народ за бъдеще¬то. На третата нощ ми подадоха старо глинено гърне и ме попитаха какво усещам. Честно казано, отначало не забелязах нищо особено, но след като го подържах в ръце няколко часа, ме заля вълна от информация, последвана от потресаващо видение. Разбрах, че преди стотици години съм бил индианец хопи и че именно аз съм изработил това гърне. Освен това си спомних, че съм заложил определен образ в него, адресиран към мен самия в бъдещето, за да мога след векове да си спомня всичко това. Във видението си разбрах всичко за себе си и за живота си сред индианците хопи. Беше изключително радостно и вълнуващо преживяване. Тогава внезапно си спомних и езика на хопи. От този миг нататък разговаряхме само на него. Това се случи преди три дни. Как бихте коментирали тази история? Помълчахме известно време и аз попитах: - Ще ми разкажеш ли за пророчествата? Той ме погледна така, сякаш наистина искаше да ми каже, но отговори: - Съжалявам, но не ми е позволено да ги разкривам пред когото и да било. Продължихме да разговаряме за най-обикновени неща, свързани с пребиваването му в САЩ. Той смяташе, че това място е твърде странно и необичайно за живеене. Усещаше колко сме се отдалечили от природата и реалността, а телевизията определи като "умствена мастурбация". Не след дълго пристигнахме и паркирахме камиона на алеята пред къщата. Отново потънахме в мълчание, докато усърдно разтоварвахме багажа. Когато приключихме, той помоли за разрешение да извърши специален ритуал на новото място, преди да се върнем в Седона. След време тази церемония ми даде голям урок за силата на молитвата, особено ако излиза от дълбините на сърцето. Парцелът, който бяхме купили, образуваше почти пра-вилен петоъгълник. Моят приятел от племето маори ме попита дали може да се помоли във всеки от петте ъгъла -аз, разбира се, се съгласих. Двамата заедно обиколихме всичките пет точки и той произнесе с искрено благоговение; - Възлюбени Създателю, моля те, чуй молитвата ми за моя приятел Друнвало. Освен това се помоли всички животни да намерят убежище на това място; всеки, който живее там, да бъде здрав, щастлив и никога да не страда; и накрая - никой никога да не може да ми отнеме имота. Каза и други неща, но това беше основното. Скоро след това се върнахме в Седона. Той ме прегърна силно, погледна ме в очите за последен път и си тръгна. Повече не го видях. Когато се преместихме в новата си къща, с жена ми забелязахме, че навсякъде из имота ни спят най-различни животни. Парцелът беше около четири декара и половината от него се заемаше от къщата. Но и на това тясно място едно до друго спяха животни, които обикновено не се съби¬рат заедно - например елен, глиган и койот. Койотите обикновено живеят в дупки под земята, но не и тук - те лежаха само на няколко крачки един от друг. Понякога се смеем, като си спомним за молитвата на младежа маори, която напълни двора ни с толкова много животни. И макар из него да пълзяха доста скорпиони, гърмящи змии и от¬ровни гущери, никой не бе нахапан или наранен. След около три години и половина пак решихме да се преместим. Къщата ни се намираше в доста привлекателен район и агентът по недвижими имоти беше напълно убеден, че ще я продаде за две седмици, най-много за месец. Но измина почти цяла година, а нашата хубава къща така. си оставаше непродадена, въпреки стотиците потенциални ку¬пувичи. Не -шиехме какво да правим. Една нощ Клодет изведнъж се събуди и каза: Друнвало, помниш ли какво ти каза младежът маори - че никой няма да може да ни отнеме имота? Трябва да прекратим действието на молитвата, иначе няма да успеем да го продадем. На другия ден обходихме всеки от петте ъгъла на парцела и изрекохме молитва, с която да променим закли¬нанието на младежа. След пет дни къщата беше продадена. ОПИТЪТ НА ПЛЕМЕТО КОГИ След като се запознах с племето коги, моето общуване с представители на туземните племена излезе от рамките на обикновените уроци по духовност и безграничен човеш¬ки потенциал. Онова, което ми показаха и на което ме научиха, затвърди убеждението ми, че е възможно човек да вижда в тъмното. Без тяхното съдействие аз вероятно ни¬кога нямаше да открия свещеното пространство в сърцето си. Ще им бъда вечно признателен за тяхната безкористна помощ. Селото на когите Тъкмо бях приключил семинара "Земя и Небе" в щата Мериланд (САЩ), когато към мен се приближи бял младеж и ми каза, че е изпратен от маите в Гватемала, за да ми предаде съобщение от племето коги, което живее в плани¬ната Сиера Невада в Колумбия, Южна Америка. Изслушах го, макар че никога не бях чувал за това племе.Човекът ми обясни, че когите са едно от малкото племена, избегнали испанското нашествие през XVI век, защото се оттеглили високо в планината Сиера Невада де Санта Марта. Там останали недосегаеми и успели да раз¬вият част от самобитната си култура и религия. И до днес те продължават да живеят почти по същия начин, както преди хиляди години. Някои членове на племето са по-особени и се наричат Matas (Майки). Когите смятат, че това не са обикновени хора, а част от съзнанието на Земята и задачата им е да поддържат равновесието на планетарната екологична систе¬ма. Според тях, без помощта на "Майките" Земята ще загине. Освен това те са духовни водачи на племето и са толкова почитани, колкото е Исус за християните или Мохамед за мюсюлманите. Според младежа, който ми разказа тази ис¬тория, "Майките" могат да виждат в пълен мрак. Те наблю¬дават света с помощта на вътрешното си зрение и съкрове¬ната си връзка с Майката Земя, която наричат "Алуна". Най-интересното е, че когато в племето се роди бебе, предназначено да стане "Майка", то се отнася на особено място, за да бъде отгледано и подготвено за тази цел. В стари времена това е ставало в тъмна пещера, но днес се използва специална къща, построена само от естествени материали, в която не прониква нито лъч светлина. Детето расте в почти абсолютен мрак, яде само бели храни и получава съвсем малък достъп до светлината, колкото да не ослепее. Освен това преминава през много необикновено духовно обучение и възпитание. В продължение на девет години живее в тъмнина и се учи да вижда без помощта на очите си - също като децата-екстрасенси, които сега се раждат навсякъде по света. След това се извежда на дневна светлина, за да се научи да използва очите си. Представете си само! Какво ли би било да видите нашата прекрасна планета за пръв път чак на девет години! Младежът, който ми разказа за когите и "Майките", ми съобщи и причината, поради която са го изпратили при мен. Каза, че те не само могат да "видят" всяка точка на планетата, но и да погледнат в бъдещето - също като хопи, маори и много други туземни племена по Земята. В цялата история на когите "Майките" никога не са грешили в предсказанията си. Според тях, по време на последното слънчево затъм¬нение през XX век - на 11 август 1999 г., всички технокра-тично ориентирани народи по света би трябвало да преми¬нат на друго ниво на земно съзнание и да оставят физичес¬ката планета в наследство на коренните и туземните племе¬на. (Нека си спомним думите, казани в Библията: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."' Това съвпада с предсказанието на "спящия пророк" Едгар Кейси, че през зимата на 1998 г. земните полюси ще се изместят и на планетата ще настъпят кардинални промени. Много под¬дръжници на движението "Ню Ейдж" го тълкуват в смисъл,че голяма част от земното съзнание ще премине в четвърто измерение.) Младежът се приближи до мен, сякаш да подчертае спе¬циално следващите си думи. Той понижи глас и прошепна: - На 12 август 1999 г. "Майките" на когите видяха, че ние, технократичната цивилизация, все още сме тук, на Земята. Те потънаха в дълбока медитация, за да разберат причината, тъй като за пръв път в дългата им история тяхното предсказание не се сбъдна. Той каза, че там, в мрака, "Майките" коги съзрели светлини, проблясващи навсякъде по повърхността на пла¬нетата - преди не ги е имало. Те ги проучили и открили, че се излъчват от хора, които са разбрали за светлинното си тяло, наричано в древни времена Мер-Ка-Ба. Според "Май¬ките", именно тези хора с техните светлинни тела са проме¬нили хода на историята. Тъй като аз самият преподавам учението за Мер-Ка-Ба, лично съм убеден, че щом си спомним за нея, след известна подготовка ще можем да повлияем върху външната дейст¬вителност чрез мислите и чувствата си. Според "Майките"-коги, някои от нас са променили материалния свят до такава стенен, че се е появила нова реалност. Ето защо не са успели да я видят - просто тя идва от бъдещето, не от миналото. Разбира се, ако това се окаже вярно, пред нас се раз¬крива нов, много по-голям потенциал от човешки възмож¬ности. (Трябва да ви кажа, че "Майките"-коги дори не са допускали, че ние ще разберем как да използваме тази способност, заложена във всеки от нас.) Още една интересна информация. Когато се занимавах с пречистване на въздуха - най-напред с устройството R-2, а по-късно и с помощта на моето поле Мер-Ка-Ба - с мен се свързаха американските военновъздушни сили и в лични разговори ми съобщиха нещо много интересно. Някои мои ученици, посещавали семинарите, са ми казвали - а и аз съм го виждал с очите си - че в момента, когато са активирали своята Мер-Ка-Ба за пръв път, понякога се оказвали обкръ¬жени от черни хеликоптери, които при това не искали да си отидат, а ги следели със седмици, дори месеци. Една дама - майор от ВВС ми съобщи, че когато изскача дискът на Мер-Ка-Ба, се излъчва почти толкова енергия (магнитен импулс), колкото от един град с около 15 000 души населе¬ние. Тя добави, че техните околоземни спътници можели да засекат човешкото светлинно тяло и да прожектират изоб¬ражението му на компютърните екрани. Няколко години военните доста се безпокоили по този повод, но след това разбрали, че това е просто част от новото съзнание, което се развива днес на Земята. Е, щом от ВВС на САЩ са успели да "видят" полето Мер-Ка-Ба, защо да не могат и "Майки-те"-коги? Младежът ме погледна с невинни очи и каза: - "Майките"-коги искат да ти благодарят, че учиш хората как да активира своята Мер-Ка-Ба и така да проме¬нят света. После ми връчи малък пакет с тютюн, увит в яркочер¬вен памучен плат - дар от "Майките" в знак на признател¬ност. Не бях подготвен за такава неочаквана церемония, затова се озърнах наоколо, извадих една червена роза от цветната украса в залата, поднесох му я и го помолих да я предаде на когите в отговор. С това срещата ни приключи. След като младежът си тръгна, размишлявах известно време върху думите му, но скоро забравих за когите, защото бях твърде зает с ежедневните си дела. Не подозирах, че някога отново ще чуя за тях. Изминаха няколко месеца. След като приключих поред¬ния си семинар, същият човек се приближи до мен и ми предаде ново съобщение от "Майките"-коги. Каза ми, че те искат да се срещнат с мен и да ме научат на "езика без думи". И добави, че ще им е много трудно да дойдат в САЩ, тъй като само трима от тях някога са напускали Колумбия, но ако пожелая, ще намерят начин да го направят. Затова горе¬що ме молят аз да замина за Сиера Невада де Санта Марта. Помислих малко върху предложението им, после потъ¬нах в дълбока медитация и помолих моите два ангела за разрешение да се впусна в новото приключение. Те ме пог¬леднаха и веднага ми позволиха да предприема това начина¬ние, независимо докъде ще доведе. Отворих очи и отговорих: - Съгласен съм. Имах два варианта: или да поема сам към колумбий-ските планини, или да оставя "Майките" да ме намерят. Тъй като програмата ми за цялата следваща година беше плът¬но заета, попитах дали те биха могли да дойдат при мен. Без да се поколебае, човекът отговори: - Ще предам съобщението, - и си тръгна, без да каже нито дума повече. По време на полета до вкъщи имах достатъчно време да помисля върху всичко това. Въпреки че не знаех как "Майките" смятат да ме намерят, бях сигурен, че ще се справят. Виждал съм как туземните народи взаимодействат с външния свят по начини, които биха изглеждали съвсем невероятни на обикновените хора. Ето един пример: От племето таос-пуебло в щата Ню Мексико (САЩ) ме бяха помолили да взема участие в един ритуал, чрез който да се излекуват болезнените взаимоотношения между бели¬те и индианците. Той трябваше да се извърши от последо¬вателите на култа към пейота1 от "Църквата на американ¬ските индианци" в Таос Пуебло и беше насрочен в опреде¬лен ден при изгрев слънце. Уреченият ден настъпи и когато Слънцето се готвеше да изплува на хоризонта, трима шамани от племето хуичол влязоха в нашия ритуален кръг и помолиха за разрешение да участват. Бяха облечени в церемониални одежди, с пера в косите и изрисувани лица и тела. Джими Рейна, индианецът-пуебло, който ръководеше ритуала, ги попита как са разбрали за него, защото на участниците беше наредено да не казват на никого. Шама¬ните отговориха, че провели ритуал на пейота в Мексико и са получили видение за нашата церемония. Вождовете им определили тях тримата да участват в нея, затова те се облекли подходящо и тръгнали за Таос Пуебло. Много впечатляващо, тъй като те живеели на 500 км от американската граница, а след това трябвало да я пресекат и да изминат още 500 км, докато стигнат до Таос Пуебло -цели 1000 км - и нищо не ги спряло! Прекосили реката Рио Гранде; вървели по шосетата; прескачали огради от бодли¬ва тел; и ето, че накрая пристигнаха около 5 минути преди началото на ритуала - при това в пълно церемониално облекло! Животът и човешките възможности надвишават всичко, което можем да си представим. Затова очаквах "Майките"-коти да ме открият по няка¬къв начин, макар да нямах понятие как ще го направят. КОЛУМБИЙКАТА След два-три месеца провеждах поредния си семинар "Земя и Небе" в Куернавака, Мексико, недалеч от Мексико Сити. Присъстваха малко над сто човека, двадесетина от които бяха от Колумбия. Сред тях беше и една колумбийка малко над 40-те, която изглеждаше като нормална съвременна жена - до момента, в който започвахме някакъв ритуал или подхва¬щахме "истински" танц или песен, т. е. правехме нещо, чрез което хората усещаха реалното присъствие на Бог. В такъв момент тя се променяше коренно. Държеше се диво и разкрепостено; отдаваше се изцяло на музиката и танца с импулсивни и страстни движения, които трудно могат да се очакват от една модерна дама. На мен тази гледка ми се струваше наистина прекрасна, обаче останалите колумбийци доста се смущаваха от дей¬ствията й. Тя продължи "да се прави на интересна" през всичките 4 дни на семинара и това все повече изнервяше нейните сънародници. На третия ден цялата група се нареди в кръг и хванати за ръце, се опитвахме да повишим нивото на съзнание чрез особени напеви. Странната жена разкъса кръга, влезе в средата и започна да танцува буйно под звуците на песента. След около 15 минути колумбийците не издържаха и с жестове ме помолиха да я спра. Никак не ми се искаше, защото движенията й ми се струваха много красиви. Но от уважение към останалите влязох в средата на кръга, за да я върна обратно в групата. Приближих я откъм гърба. Леко я докоснах по рамото и тя се обърна. Погледна ме така, сякаш надникна направо в душата ми, а от тялото й излезе странен звук, който като че ме обгърна отвсякъде. В този миг напуснах залата в Куернавака. Озовах се в някакво непознато селище със сламени колиби, а наоколо стояха и ме гледаха група хора, облечени в бяло. Всичко беше съвсем реално, дори кучето, което дотича при мен. Оказах се в тялото на жена и се огледах наоколо. През мен премина някакво особено, непознато усещане - почти еротично, без всъщност да е такова. Да кажем само, че беше много, много приятно. Тъкмо бях започнал да приемам новата си реалност, и се озовах отново в залата в Куерна¬вака, втренчен в очите на странната жена. Никога не бях изпитвал нещо подобно, макар да съм минал през какво ли не. В онзи момент единственото ми желание беше да го преживея отново. Затова изоставих напълно ролята си на ръководител на групата, улових жената за ръка и я заведох в ъгъла на голямата зала. Сложих я да седне, надникнах в големите й кафяви очи и казах: - Моля те, направи го пак. Жената се усмихна и пак издаде онзи звук - и ето че аз отново напуснах Куернавака и се озовах в Колумбия. Оста¬налите участници в семинара спрели да пеят и ни наблю¬давали. После ми казаха, че в продължение на два часа съм бил в променено състояние на съзнанието. През краткото време, което прекарах с жената, успях да разбера какво се случва. Всичко ми стана ясно. Обясниха ми го двама възрастни "Майки"-коги, докато обитавах оно¬ва женско тяло в Колумбия. Ето какво ми казаха: - Ние слязохме от планината при друго съседно племе и намерихме една жена, която притежава необикновени способности. Помолихме я да ни помогне да се свържем с теб и тя се съгласи. Тогава жената на име Ема легнала на сламеника в кръглата си колиба. Духът напуснал тялото й и полетял към подножието на планината. Там в стара испанска тухлена къща живеела една колумбийка. Ема влязла в тялото на тази жена - не знам дали е получила разрешение за това - и заложила в ума й мисълта да се запише на моя семинар в Мексико, за да може тя, Ема, да ме научи на "езика без думи". Още по-интересното е, че колумбийката нямала нито пари, нито паспорт или виза, нито дори акт за раждане, с който да докаже самоличността си, да не говорим за само¬летни билети. И все пак успяла да стигне до Мексико и да се включи в семинара. Някой й купил билет, а преди аз да тръгна за Мексико, ангелите ми заръчаха да я запиша безплатно. Как, обаче, е успяла да премине границата без документи? Как е пропътувала от Колумбия до Мексико и обратно със самолет без никакви проблеми? Мисля, че просто е станала "невидима". Докато седяхме с Ема в ъгъла на онази зала, аз не само разбрах как "Майките"-коги ме преместиха в пространст¬вото. С помощта на новите си способности аз реално се разходих из селото им в компанията на старите шамани. Те знаеха, че това съм аз в женско тяло. Доближаваха се до лицето ми един по един и издаваха странни звуци. Всеки път, когато чуех такъв звук, мигновено се прена¬сях в друга реалност, където те ме запознаваха със своята история, култура и духовни възгледи. Когато това необик¬новено преживяване най-после завърши, знаех всичко за жената, чието тяло използвах. Познавах съпруга и трите й деца толкова добре, сякаш бяха мои. През цялото време до мен стояха двама от възрастните "Майки" и аз ги опознах като близки роднини. Един от тях, Мамос Бернардо, стана мой водач през следващите няколко месеца. Чувствах се така, сякаш току-що съм се преродил в един нов, удивителен свят, в който не важи нито едно от старите правила. Познатата ми, привична реалност заприлича по-скоро на сън, докато но¬вата изглеждаше съвсем истинска. Сеансът ми с Ема завърши също толкова неочаквано, колкото и започна, и аз се озовах в старото си тяло в Мексико, където трябваше да продължа семинара си на тема, която според мен нямаше нищо общо с току-що преживяното. През следващите няколко седмици постепенно започ¬нах да осъзнавам какво става с мен и да усвоявам уроците на "Майките"-коги, които те така щедро ми преподаваха. Разбрах, че онези звуци не излизат от ума като мисли и думи, а от сърцето - от свещеното пространство вътре в него; направляват се от сънищата чрез чувствата и емоци¬ите. (И умът, и сърцето създават образи в тялото, но един¬ствено сътворените от сърцето изглеждат напълно реални.) Този начин на общуване далеч надхвърляше възмож¬ностите на разума. Току-що бях разбрал какво означава "език без думи" и това ме промени завинаги. Почувствах се поласкан от оказаната ми чест и същевременно бях много рачвълнуван от новите си умения. Езикът без думи би могъл да се използва за общуване с всички живи същества - не само с хората. "Майките"-коги ме посъветваха да опитам Ли разговарям по този начин с животните, за да се убедя в истинността му. СЛИВАМ СЕ С КОНЕТЕ Клодет имаше три коня, които пасяха свободно на широка оградена поляна. На следващия ден след завръща¬нето си от Мексико я улових за ръка и я изведох навън, за да ги навестим. Вече й бях разказал да преживяването си с Ема, затова и двамата бяхме любопитни дали ще се получи нещо. Когато пристигнахме, заварихме конете лениво да стърчат край оградата на около 30 м един от друг, без да си обръщат никакво внимание. Сякаш бяха задрямали под жаркото изпепеляващо слънце на Аризона. Докато Клодет се канеше да ги нахрани, аз бавно пристъпих в средата на поляната. Леко напуснах съзнанието си и се преместих в сърцето, както ме бяха научили, и тогава от тялото ми се излъчи онзи високочестотен звук. Не го издадох аз - той просто излезе от мен и пред вътрешния ми поглед се появи образът на новородено жребче. В същия миг и трите коня обърнаха глави и ме поглед¬наха в очите. После като по команда препуснаха с все сила към мен. Доближиха ме и един по един завряха муцуни в лицето ми. За броени секунди се оказах притиснат в средата между тях. Отново като по даден сигнал те заедно наведоха глави и аз нямах друг избор, освен да направя същото. През следващите 30 минути се превърнах в кон. Ние си разменяхме кратки звуци, примесени с тихо цвилене. Цяло¬то ми същество се изпълни с образи на коне и табуни, а през тялото ми премина същото онова "еротично" чувство, което бях изпитал с Ема. Не мога да го изкажа с думи, но това беше един от най-блажените мигове в живота ми. Бях пре¬изпълнен от щастие, че мога да общувам с конете. После всичко свърши така бързо, както и започна. Но то ме промени завинаги - същото се случи и с конете. Оттогава нататък взаимоотношенията ни не бяха като меж¬ду човек и животно, а като между членове на едно семейс¬тво. Какъв изумителен дар! В онзи момент се убедих окон¬чателно, че преживяването ми в Мексико е било съвсем истинско. Животът ми се стори наистина прекрасен! Онези, които са чели християнската Библия, сигурно си спомнят историята за Вавилонската кула. Там се казва, че по-рано целият свят е разговарял на един език и чрез него хората са можели да общуват дори с животните. Но след Вавилон Бог ни разделил, като ни дал различни езици. Това разединение продължава и до днес, защото все не успяваме да се разберем помежду си. Досега обаче археолозите не са открили исторически доказателства за съществуването на някакъв общочовешки език. Защо ли? Според мен, защото на този език не се пише или говори с думи. Това са звуци, излизащи от сърцето. И едва когато сърцата на човеците се отворят отново, ние ще си го спом¬ним и ще възстановим връзката - между хората, с живот¬ните и с всичко живо на този свят. КАНЯ ДРУГ ЧОВЕК В СВЕЩЕНОТО СИ ПРОСТРАНСТВО Две седмици след случката с конете на Клодет заминах за Източното крайбрежие на САЩ на поредния семинар "Земя и Небе". Мислите ми все още витаеха около научено¬то от "Майките"-коги. Инструкторката, която ми помагаше да организирам семинара, изслуша с голямо внимание всичко, което й разказах за свещеното пространство в сър¬цето, и накрая не издържа: - Моля те, би ли ми показал? Отначало се поколебах, защото ние, хората, носим в себе си толкова емоционален боклук и ограничителни пра¬вила, че за повечето от нас идеята да изключим разума е доста плашеща. Но тя настояваше и накрая аз се съгласих да опитам, без да очаквам да се случи нещо кой знае какво. Седнахме един срещу друг със скръстени крака и за¬почнахме с проста медитация, като се съсредоточихме вър¬ху дишането си - най-вече за да се отпуснем. После, точно както ме бяха научили "Майките"-коги, духът ми буквално напусна пространството, обитавано от разума, и се премес¬ти в сърцето. Веднага след това тялото ми издаде странни звуци и пред вътрешния ми поглед се появи видение. Озовах се на метър-два от мътните зеленикави води на Амазонка, а вляво от мен се извисяваше грамадно тропи¬ческо дърво. Един от масивните му клони се протягаше успоредно на земята чак на 6 м от ствола. Летях на 2 м над повърхността и гледах как точно под мен бързо и уверено се придвижва голяма мъжка пума. Животното се покатери на огромния клон и по котешки се прокрадна почти до края му. Оттам скочи ловко на тревата и продължи пътя си покрай реката. В следващия миг се озовах обратно в стаята срещу инструкторката. Двамата едновременно отворихме очи. Погледнах я, за да разбера какво е преживяла, без да очак¬вам каквото и да е. За мое голямо учудване тя описа моето видение с най-големи подробности. Не можех да повярвам. Получи се! Без да ми даде време да осмисля преживяното, тя възбудено ме помоли да повторим опита. Напомни ми как съм се чувствал самият аз, когато Ема за пръв път издаде онзи звук пред мен. Така че, отново затворихме очи и в следващия миг от тялото ми се изтръгна друг звук. Незабавно се оказах на тавана на спалнята в старата кирпичена къща на колумбий-ката и я видях как спи в леглото си. Беше ранно утро. Духът на Ема се измъкна от тялото на колумбийката и се издигна към тавана, за да се присъедини към мен. Ние се сляхме и заедно излетяхме навън право през стената. Из¬дигнахме се високо в небето, откъдето виждахме джунглата долу под нас и околните планини. После полетяхме към тях със скоростта на реактивен самолет. Носехме се с бясна скорост на височина около 30 метра над короните на дърветата, следвайки релефа на планинските възвишения, докато накрая пресякохме хребе¬та и се спуснахме на една високопланинска поляна, където се гушеше някакво село от кръгли сламени колиби. Влетяхме в една от тях право през стената и видяхме там голото тяло на Ема да лежи върху постеля от трева. (Обикновено когите и другите племена, които живеят в тази планина, спят в ръчно изплетени хамаци, но явно в случая не са посмели да оставят изпадналата в безсъзнание Ема в хамак толкова дълго време.) Вмъкнахме се в тялото й и тя се събуди, заобиколена от цялото си семейство. Трите й деца се втурнаха с радос¬тни викове към нея и я прегърнаха за "добре дошла". Най-малкото, на годинка и нещо, веднага се прилепи към лявата й гръд и започна да суче. Наблизо стояха съпругът й и две възрастни "Майки". Погледнах ги и те разбраха за моето присъствие. И тогава всичко свърши. Върнах се обратно в залата в САЩ, седнал срещу моята инструкторка. Отново отворихме очи в един и същи миг. Без успея да пророня нито дума, тя започна да описва преживяното най-подробно - с едно единствено изключе¬ние, което и до днес не мога да си обясня. Тя беше видяла как духът на Ема излиза от тялото на колумбийката във вид на бръмбар. Кой знае? Може би това беше свързано със системата й от убеждения. Но като изключим този детайл, двамата бяхме преживели едно и също. Малко е да се каже, че бях развълнуван. Вече имах неоспоримо доказателство, че тайното пространство в сър¬цето наистина съществува. В това преживяване беше зак¬лючен колосален потенциал от човешки възможности, кой¬то би могъл да промени коренно хода на историята и да спаси човечеството от гибел. "Майките"-коги искаха от мен да запозная хората с това умение и да започна да ги обуча¬вам. Защо? Защото те са пазители на равновесието в този свят и смятат, че ако си спомним кои сме в действителност и какво носим в сърцата си, ще спрем да унищожаваме Земята с неразумните си технологии. Според мен, имат право. * * * През следващите две седмици "Майките"-коги се явя¬ваха в сънищата ми всяка нощ и оставаха с мен до сутринта. Те продължаваха да ме обучават и да разкриват нови страни от своята същност, които смятаха, че трябва да узная. В съня си разбрах съвсем ясно, че те искат от мен да предам тази информация на технологично ориентираните общест¬ва по света. Накрая успях да се срещна лично с когите. Но те не ми казаха нищо повече от това, което вече знаех. Все пак ми дадоха някои съвети как да обучавам хората. Обаче част от тях са просто неприложими. Казаха ми, например, че ако стоим в съвсем тъмна стая девет дни и девет нощи, без да ядем, да пием и да спим, ще успеем да навлезем в свеще¬ното пространство на сърцето си. Може и да е така, но в съвременния свят това едва ли ще свърши работа. Въз основа на собствения си опит като водач аз в крайна сметка открих два други метода, които ще споделя с вас в тази книга. СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Уча се да навлизам в светеното пространство на сър¬цето Вибрацията на сърцето - най-лесният път към дома Моите лични преживявания в свещеното пространство на сърцето Завръщане у дома Как тече времето? Какво разказват другите за своето свещено простран¬ство _ няколко примера Пречки по пътя към свещеното пространство на сър¬цето Свещеното пространство в сърцето, което понякога се нарича "тайна камера", е безвремево измерение на съзнанието, където всичко е възможно - тук и сега. За това свято място се говори в много древни писания по света, както и в някои устни традиции. Пример за това е краткият стих от Чандогя Упанишад1, цитиран в началото на тази книга. Друг пример е книгата "Тайната стая в сърцето", свързана с Тора2. Като че ли съвременната наука започва полека-лека да приема този факт. Една изследователска група от Баулдър Крийк, Калифорния, наречена Институт "Математика на сърцето", асоцииран към Станфордския университет, е по¬лучила някои доста интересни данни. Информацията би била много полезна за онези от вас, които се опитват да разберат природата на този феномен. Задачата никак не е лесна, но ако разумът реши да сътрудничи, сърцето непре¬менно ще откликне. Наблюдаван е следният парадокс: след зачатието сър¬цето на плода започва да бие още преди оформянето на мозъка. Лекарите се питат откъде идва импулсът, който отключва и регулира сърдечния ритъм. За учудване на медицинските кръгове учените от споменатия институт от¬криха, че то притежава собствен мозък - да, истински мозък с истински мозъчни клетки. Той е много малък и състои само от 40 000 клетки, но си е реален мозък и очевидно е достатъчен за нуждите на сърцето. Това революционно откритие доказва правотата на онези, които твърдят от векове, че сърцето притежава собствен разум. Учените от института "Математика на сърцето" напра¬виха и друго, може би още по-голямо откритие. Те доказаха, че човешкото сърце генерира най-голямото и най-мощното енергийно поле в сравнение с всеки друг орган на тялото, включително главния мозък. Оказва се, че това електромаг¬нитно поле, чиято ос минава през средата му, има диаметър около 2,5-3,5 м. Прилича на геврек или тор - форма, която мнозина приемат за най-уникалната и първичната във Все¬лената. Тези, които са прочели двата тома на "Древната тайна на Цветето на Живота", ще открият нещо твърде познато в тороидната форма на това поле. В Куба на Метатрон можем да открием петте Платонови тела, вписани едно в друго, като всяко от тях съдържа в себе си по-малко копие на оригиналната форма - куб вътре в куба, октаедър в октаедъра и т. н. И ето, оказва се, че свещеното пространство в сърцето излъчва тороидно електромагнитно поле, а вътре в него има още едно, по-малко тороидно поле. И двете са центри¬рани около една и съща ос - също като при петте Плато-нови тела в Куба на Метатрон. Тороидното поле на сърцето Аз открих две много важни негови характеристики. Пър¬во, то може да бъде използвано като портал, през който да се навлезе в "свещената камера" на сърцето. По-нататък в кни¬гата ще ви дам указания как да проникнете там с помощта на вихъра, създаван от него. Втората се отнася до вътрешния, по-малкия тор. Не му е тук мястото да ви обяснявам колко важно е това вътрешно поле. Ще се върна на темата по-късно, когато говорим за творческия процес "от сърцето". Камерата в сърцето наподобява тор, вписан в тор. Там е разположено самото свещено пространство, но както ще видите по-нататък, вътре в него има още едно, много малко, но много специално място - то е различно и може да се използва по уникален начин. Сърдечните хирурзи са открили още нещо в тази връз¬ка, но засега не знам каква е истинската му значимост. Оказва се, че в сърцето има една съвсем мъничка зона, която в никакъв случай не бива да се докосва, иначе болният умира и няма никакъв шанс на бъде спасен. Каквото и да представлява тя, със сигурност е жизненоважна. Убеден съм, че тороидното електромагнитно поле ми¬нава точно през свещеното пространство и се генерира от него, но още не съм наясно със "сърдечния мозък" и "онова място, което не бива да се докосва, защото човекът ще умре". Ако някой от вас разбира за какво става въпрос или открие взаимовръзката между двете, моля да ме уведоми. УЧА СЕ ДА НАВЛИЗАМ В СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО От края на 1999 г. аз се уча да живея в сърцето си и провеждам семинари на тази тема. До момента на напис¬ването на тази книга съм работил с около 4000 души. Разбрах много неща и продължавам да натрупвам инфор¬мация. Сигурен съм, че в бъдеще ще допиша нови глави към книгата, защото ние едва сега започваме да осъзнаваме същността на образите, сътворявани от сърцето. В следващите глави ще ви разкажа онова, което научих досега, но първо искам да направя една уговорка. Онова, което знам до този момент, е натрупано въз основа на личен опит и на преживяванията на някои от моите ученици. Понякога ни отнемаше доста време, докато схванем какво се случва всъщност. Искам да кажа, че дотук ви предоста¬вям онази информация, която смятам за правдива, но в бъдеще тя би могла да се промени. Следвайте собственото си сърце и бъдете честни към себе си. Ако нещо в моята книга не ви върши работа, просто го пропуснете. Сигурен съм, че всеки от вас ще открие свой собствен начин да проникне в свещеното пространство на сърцето си. Когато започнах да провеждам семинарите "Да жи¬вееш в сърцето", през първите две години установих, че онова, за което говоря, достига до умовете (сърцата) само на някои от слушателите; половината от тях "схващаха" веднага, докато останалите изобщо не разбираха за какво става въпрос. Затова в началото на всеки семинар предуп¬реждавах аудиторията, че е възможно само част от тях да навлязат в свещеното кътче в сърцето си и че това ще промени живота им завинаги, докато другите ще си тръг¬нат, без да са усетили каквото и да било. Продължавах да се питам защо се получава така? Дълги часове размишлявах над този въпрос. Въз основа на обясненията на стотици хора, които не бяха открили своето свещено пространство, стигнах до извода, че причи¬ната до голяма степен се дължи на техните емоционални тела. Онези, които в миналото са преживели някакви емо¬ционални травми, изпитват силна болка, когато навлязат в сърцето си, и искат незабавно да излязат оттам. Това озна¬чава, че преди да започнете, най-добре е първо да излеку¬вате душевните си рани чрез подходяща терапия. Онези, които са се освободили от негативната емоционална енер¬гия - независимо по какъв начин - успяват да навлязат в сърцето си, изпитвайки минимален или никакъв диском-форт. Щом веднъж попаднат там - дори само за 15 минути - всички бариери изчезват и те могат без проблеми да се връщат отново и отново в свещеното си кътче. Ето още една трудност, с която съм се сблъсквал: става въпрос за различните начини, по които хората "виждат". Някои го правят чрез вродената си способност да извикват видения и сънища; други възприемат вътрешните светове чрез слуха си под формата на звуци; или пък използват останалите си сетива, като обоняние, вкус и телесни сигна¬ли. В резултат предварителните очаквания как "трябва" да протече процесът се превръщат в препятствие. Ще ви дам един кратък пример, за да ви стане ясно. Ето какво се случи неотдавна на един от семинарите. Двама съпрузи се прибрали у дома със смесени чувства, защото жената успяла да проникне в свещеното простран¬ство на сърцето си, а мъжът смятал, че се е провалил,защото не усетил нищо. (Въпреки, че предварително под¬готвям хората за такава възможност, все пак на негово място и вие бихте се почувствали разочаровани.) Той казал на жена си: - Много ми е неприятно, че не успях да се справя, когато влязохме в медитация. Нищо не видях. Но трябва да призная, че аудиодискът, който ни пусна Друнвало - онзи с делфините и китовете - беше невероятен. Музиката беше толкова хубава, че почти усещах как водата се плиска по тялото ми. Изумената му съпруга отговорила, че никой не е пускал никакви дискове. Така си и беше. Той обаче не повярвал, докато не попитал друг участник в същия семинар, който потвърдил, че не е имало нито музика, нито звуци на дел¬фини и китове. Но тъй като бил музикант, човекът "виждал" по този начин. Очаквал е да получи някакъв зрителен образ, но всъщност е "видял" с ушите си. Досега съм установил следното: много хора, които смятат, че не са усетили нищо, всъщност са имали някакво преживяване, но тъй като то не съвпада с очакванията им, те решават, че не са успели да навлязат в сърцето си. ВИБРАЦИЯТА НА СЪРЦЕТО -НАЙ-ЛЕСНИЯТ ПЪТ КЪМ ДОМА Едно от първите неща, които забелязах, когато навля¬зох в моето свещено пространство, беше вибрацията, която сякаш идваше отвсякъде. Очевидно не ставаше въпрос за сърдечния пулс, защото звукът беше непрекъснат - нещо като звука "Ом", само че по-различен. (И двата пъти, когато бях в Камерата на царя във Великата пирамида в Египет, усетих подобна вибрация, която сякаш звучеше из цялата пирамида - дори във всеки камък, който докосвах. Разгова¬рял съм с много хора, които са го преживели, и смятам, че вибрацията на сърцето е почти същата.) Щом навлезете в свещеното пространство на сърцето си и чуете вибрацията, едно от първите неща, които трябва да направите, е да се опитате да възпроизведете този вът¬решен звук с физическия си глас. Няма нужда да го повта¬ряте със съвършена точност, просто се старайте да го наподобите възможно най-добре. Така ще осъществите връзката между вътрешния свят на сърцето и външния свят на разума. Моята съпруга е изучавала древното изкуство, нарече¬но "Пътят на сърцето" при Колет Йерусалимска в Израел, в което се твърди, че този звук е много важен - аз също смятам така, особено след като наблюдавах толкова много хора, успели да навлязат в свещеното си пространство. По този начин усещането за вътрешното "бучене" на сърцето се заземява във физическия свят, което пък ни помага да се върнем отново в него. Щом веднъж сте пребивавали в свещеното пространс¬тво на сърцето си и желаете да се върнете отново там, просто се настройте към неговата вибрация, като възпро¬изведете същия звук и разбира се, се преместите от главата в сърцето си - така ще попаднете на точното място. С помощта на звука ще навлизате в свещеното си простран¬ство все по-лесно и по-лесно. Накрая ще можете да прес¬кочите от ума в сърцето само за две-три секунди. МОИТЕ ЛИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Преди да започна, искам да ви предупредя, че вашите усещания вероятно ще бъдат напълно различни от моите. Въпреки че хората си приличат в много отношения, все пак всеки човек е уникален - също като снежинките. Затова ви моля да не подхождате с никакви предварителни очаквания. Навлезте в сърцето си като дете, с отворени очи и сетива -колкото по-добре успеете да го направите, толкова по-лес¬но и непосредствено ще преживеете това пътуване. Споде¬лям с вас опита на други хора, за да получите известна представа, но не и да го приемете за "правило". В средата на 80-те години на XX век медитирах в Мер-Ка-Ба (човешкото светлинно тяло) и изведнъж съвсем неочаквано се озовах в някаква пещера, изсечена в скалите, която изглеждаше съвсем реална. Моята пещера От единия край беше заоблена, с куполообразен таван и съвсем празна, като изключим кръглата площадка с диа¬метър около 2 м, опасана от каменен бордюр с височина 30 см и пълна с чист бял силициев пясък. На лявата стена в основното помещение имаше около 20 фотографии на хора, които сякаш бяха взидани в твърдата скала. Не познавах нито един от тях, нито пък разбирах защо снимките им се намират там. На отсрещната стена имаше грубо изсечен проход, широк около 3,5 м и висок около 5 м. Закриваше го пелена от бяла светлина, толкова плътна, че не виждах какво има от другата страна. Инстинктивно знаех, че онова, което се намира зад светлинната преграда, е нещо, което крия от себе си. Разбирах, че самият аз съм я създал, но нямах представа по каква причина. "Поразходих" се наоколо. Всичко ми се стори познато и същевременно имах усещането, че попадам там за пръв път. В най-отдалечения край на пещерата се виждаше стъл¬ба, изсечена в скалата, която се виеше към долното ниво, изпълнено със зелена светлина без сенки; тя сякаш се из¬лъчваше от самия въздух. Видях много затворени врати -сигурно бяха стотици. Интуицията ми подсказа, че тази част на пещерата се отнася за моето бъдеще, затова се върнах в основното помещение. Продължих да попадам в пещерата по време на меди¬тация, дори когато не се опитвах нарочно да го постигна. Озовавах се там веднъж на две седмици. Цяла година тя не се промени и не се появи нищо ново. Веднъж седях със скръстени крака на кръглата пясъчна площадка с лице към каменната стена (открих, че щом веднъж съм се озовал в това пространство, не мога да изляза оттам, докато медитацията не завърши по естествен начин, затова свикнах да сядам на пясъка - това доста ми допадаше). Изведнъж усетих онази неописуема вибрация, която сякаш звучеше отвсякъде. Обаче щом станах от мяс¬тото си, тя рязко спадна. С течение на времето ми стана ясно, че вибрацията навсякъде е една и съща, с изключение на кръглата площадка. Промяната на честотата беше пър¬вото доказателство, че в моята медитация тази част на пещерата е уникална и затова винаги ме е привличало да седна на пясъка и да медитирам там с часове. Но по онова време нямах никаква представа какво може да означава всичко това. Един ден, докато медитирах, седнал на площадката с лице към каменната стена, забелязах, че тя започва да става прозрачна. За мое голямо учудване, когато докоснах скала¬та там, където прозираше, дланта ми премина направо през нея. Пресегнах се, силно развълнуван, и пъхнах ръката си колкото може по-навътре. Цялото ми тяло просто пропадна през стената и аз се оказах извън пещерата - на някаква планета, в дълбока цепнатина под склона на много висока планина. Изкатерих се нагоре, за да огледам наоколо. Беше нощ и над мен се ширеше небето, обсипано с познатите звезди. Но никъде не видях следи от живи същества, само камъни; нямаше дори пръст. След няколко минути се върнах в процепа и се опитах да вляза обратно в пещерата си, но отначало не успях. Пред мен се издигаше стена от твърда скала. Не знаех какво да правя. Спомням си, че за миг дори се уплаших. Стоях известно време пред непроходимата скала, после си спомних вибрацията на пясъчната площадка. Щом за¬почнах да издавам съответния звук и той премина през тялото ми, стената стана прозрачна, така че успях да вляза през нея и да се върна в пещерата. После преживявах това много пъти, но всеки път се учудвах колко истинско изглеж¬да всичко. След като открих този трик, в продължение на година преминавах през скалата, излизах навън и си правех дълги разходки, за да изследвам района. Тамошният свят беше толкова реален, колкото и нашата обичайна действител¬ност на Земята - поне аз не открих никаква разлика. Чув¬ствах как дишам; когато докосвах камъните, усещането беше същото, както във физическия свят. Всичко си беше съвсем истинско - освен онази вибрация, която никога не спираше, и светлината, която не хвърляше сянка. По онова време живеех с едно индианско семейство на пустинно високопланинско плато близо до Таос, Ню Мек¬сико. За дом ми служеше стар училищен автобус - Шевро¬лет от 1957 г. - и едно бяло, традиционно индианско типи, разпънато край него. В продължение на две години и поло¬вина целият ми живот протичаше в тази скромна обста¬новка. В една тъмна нощ по време на мразовита зимна буря някой почука на вратата на автобуса. Зачудих се кой ли може да е - навън бушуваше истинска снежна виелица, а и "домът" ми се намираше на повече от километър и поло¬вина от най-близкия павиран път. На вратата стоеше моми¬че на около 20 г., разтреперано от студа. Помоли ме да я подслоня и аз, естествено, я поканих вътре. Щом свали качулката си и видях лицето й, имах остро усещане за "дежа-вю"1. Но не можах веднага да си спомня къде съм я виждал, затова започнах да я разпитвам за евентуални места, на които бихме могли да се срещнем. После ме осени. Тя беше на първата снимка на стената в моята пещера! Щом ми се удаде удобен случай, потънах в медитация и отидох в пещерата - точно така, това беше нейната снимка. Момичето остана при мен около година и повлия силно върху живота ми с духовните си разбирания, които сподели с мен. С течение на времето хората от фотографиите на сте¬ната се появяваха в живота ми и ми носеха информация и опит, които бяха - и все още са - безценни за мен. Обаче в онези дни, когато се срещнах с онова момиче, нямах пред¬става що за пещера е това и защо продължавам да се връщам в нея по време на медитация. Знаех само, че тя е изключително важна и по някакъв начин има отношение към причината да бъда тук, на Земята. ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА В продължение на години светлинната преграда, зату-лила пет-метровия проход, така и не се промени - чак до януари 2002 г. Тогава бях в Германия и провеждах семинара "Да живееш в сърцето". Групата тъкмо беше навлязла в свещеното си пространство за пръв път. Аз направих също¬то и както обикновено се озовах в моята пещера. Вече бях разбрал, че тя се намира във вътрешното пространство на сърцето ми, но когато се приближих до светлинната завеса, за пръв път през всичките тези години непроницаемата светлина, закриваща прохода, започна полека да става про¬зрачна. Развълнувах се, защото това не се беше случвало досега, и се зачудих какво ще последва. Излязохме от медитацията и аз освободих групата за кратка почивка от половин час. Тръгнах към стаята си, но една жена ме спря и ми каза, че има подарък за мен. Разказа ми, че докато се разхождала по един плаж в Гърция и просто се възхищавала от красотата му, изведнъж погледнала надолу и видяла в пясъка много странен камък. Взела го в ръце и той й казал: "Занеси ме на Друнвало". Тя изпълнила заръката му. Камъкът беше увит в парче плат, затова не можах да го разгледам, докато ми го подаваше. Благодарих й и го занесох в стаята си. Когато разгънах кърпата, останах потресен. Никога не бях виждал нещо подобно; като че ли камъкът не беше от Земята. Веднага седнах да медитирам без никакви предвари¬телни очаквания, като го допрях до третото си око. Озовах се пред стената от светлина в моята пещера. След малко тя изчезна напълно и успях да проникна през онзи проход, който не ми даваше мира от толкова години. Пред очите ми се ширеше нощното небе в цялото си великолепие. Точно в средата на прохода грееше съзвезди¬ето Орион. Ясно се виждаха трите централни звезди на пояса му. Изведнъж от областта около средната звезда блесна ярък спираловиден лъч от златна светлина и започна бързо да се увеличава, докато обхвана цялото ми тяло. В този миг си спомних всичко, което моят Отец ми беше казал, когато напуснах 13-то измерение - как трябва да се движи духът ми, за да стигне до Земята. Само че сега знаех и как да намеря обратния път към дома! Почувствах се едновременно щастлив - щастлив да си спомня всичко онова, което нарочно съм забравил - и разтревожен. Зна¬чеше ли това, че скоро ще напусна Земята и ще се прибера у дома? Незабавно пред мен се появи един от моите ангели и ме успокои, че не трябва да си тръгвам, а че вихърът -"спираловидният лъч от златна светлина" - ми е дал достъп до нов вид общуване, което съм щял използвам в бъдеще и което щяло да стане първостепенно в моя живот. Споменът за пътуването на Духа бил важен по друга причина, която скоро ще разбера. Излязох от медитация, все така притиснал необикнове¬ния камък към челото си, и заплаках. Чувствата, които изпитах, когато възстанових връзката си с моя Отец, ми донесоха огромно облекчение. Почивката свърши и аз се върнах в залата да продължа семинара. Същата млада жена се втурна към мен, за да ме пресрещне, преди да съм започнал: - Забравих нещо. Когато ви дадох камъка, не ви съоб¬щих цялото му послание. Той каза: "Дай ме на Друнвало. Чрез мен той ще си спомни как да се завърне у дома," Загубих дар-слово, затова просто я прегърнах и й благода¬рих от дъното на душата си. Удивително нещо е животът! * * * Връщайки се назад в спомените си, мога да кажа, че отначало не осъзнавах, че пещерата, в която попаднах по време на медитацията Мер-Ка-Ба, е свързана със свещено¬то пространство в сърцето ми - докато не се срещнах с племето коги от Колумбия. Именно те ме просветлиха, за което ще им бъда вечно благодарен. КАК ТЕЧЕ ВРЕМЕТО Е, после започнаха истинските чудеса... По време на един семинар "Да живееш в сърцето" през 2002 г. потънах в медитация и навлязох в свещеното си пространство. Как¬то обикновено се отправих към любимото си място на пясъчната площадка, за да медитирам вътре в медитацията си, когато забелязах, че тя е пълна догоре с вода и прилича по-скоро на басейн. Водата преливаше навън и се стичаше по пода на пещерата към едно място от другата страна на кръглата площадка, където просто изчезваше във въздуха някъде между стената и пода. Бях изумен от гледката. Не знаех какво става, нито как да реагирам, затова просто стоях и зяпах слисан. Изведнъж Площадката, пълна с пясък, се беше превърнала в голяма вана с преливаща навън чиста вода. над ръба на "ваната" се издигна вълна, висока 30-60 см, разплиска се навън и потече като река към стената, а отворът в пода се разшири, за да я поеме. Потопът нарастваше непрекъснато, докато не придоби застрашителни размери. Нямах представа какво да правя, затова известно време просто стоях и наблюдавах как река¬та се превръща в изригващ фонтан. Помислих си: "Господи, какво става тук?" Все още бях в състояние на медитация и не знаех какво да предприема. Накрая просто излязох от медитацията, леко смутен. На следващия ден по време на занятията отново нав¬лязох в сърцето си и преживях нещо, което промени зави¬наги хода на медитациите ми. Водата продължаваше да тече, но сякаш се беше успокоила и приличаше на равноме¬рен, макар и пълноводен поток. Бордюрът на каменната площадка беше пораснал до около метър и тя приличаше по-скоро на кръгла вана. Исках да навляза в свещеното си вътрешно простран¬ство, но продължавах да стоя и да се колебая дали трябва или не трябва - да го правя. Накрая реших, че просто ще постъпя както обикновено, затова се настаних във "ваната", пълна с разпенена вода. Тя беше приятно прохладна, със стайна температура, съвършено чиста и прозрачна. Насред целия потоп, който се лееше около мен, аз започнах да медитирам с отворени очи, вторачен в каменната стена пред себе си. Тя скоро започна да става прозрачна, както много пъти досега, и отново изпитах непреодолимото же¬лание да премина през нея. Когато се изкатерих нагоре по познатите скали, за да огледам безплодната си планета, бях поразен от появилата се пред очите ми гледка. "Въображаемата" планета вече не беше пуста! Повърхността й беше покрита с буйна расти¬телност - навсякъде, докъдето ми стигаше погледът; вирт¬уалната "джунгла" се простираше във всички посоки, чак до хоризонта. Какво ли се беше случило? Едва успях да си задам този въпрос, и пред мен се появи образът на водата, бликащата от свещеното ми простран¬ство. Осъзнах, че именно тя е дала живот на тази планета. Но растенията бяха напълно съзрели! Дали времето в този свят не течеше по друг начин? Имах толкова много въпро¬си. Дълго време съзерцавах планетата в захлас, после се върнах във вътрешното си свещено пространство и влязох обратно в тялото си. Когато се върнах в нашия свят, прека¬рах дълги дни в размисъл за значението на последното си преживяване. Моите водачи - ангелите - просто си стояха мълчаливо и ме чакаха да се досетя сам. КАКВО РАЗКАЗВАТ ДРУГИТЕ ЗА СВОЕТО СВЕЩЕНО ПРОСТРАНСТВО- НЯКОЛКО ПРИМЕРА Изслушал съм разказите на повече от хиляда души за техните преживявания в свещеното пространство на сърце¬то. Очевидно образите, идващи от него, напомнят повече на сънища, отколкото на фиксираната, структурирана ре¬алност, в която живеем, въпреки че има и някои сходства. Преживяванията на хората са доста разнообразни. Вни¬мавайте да не започнете процеса с предварителни очаква¬ния. Бъдете като децата и отворете сърцата си, когато навлизате във вътрешното си пространство. Преживяване¬то ще бъде уникално и единствено ваше. Ето няколко при¬мера, от които можете да получите представа колко различ¬ни са свещените кътчета в сърцата ни. "Щом се помолих моето свещено пространство да се освети, желанието ми мигновено се изпълни. Бях много щастлив/а, защото когато моля за нещо, то обикновено остава без отговор. Светлината беше мека и сияйна -не толкова ярка, каквато е у дома. Огледах се наоколо и установих, че се намирам в огромен изискан храм в египетски стил. Само дето камъните излъчваха собст¬вена светлина, сякаш бяха електрически. По стените имаше йероглифи, а когато се приближих, за да ги разгледам отблизо, те започнаха да танцуват като живи. По някакъв начин разбрах смисъла на един ред от около 20 рисунки. Не мога да опиша какво се казваше в него, просто узнах значението му със сърцето си и зап¬лаках." * * * "Обърнах се назад и видях врата - много висока. Минах през нея и влязох в някаква стая, където заварих една изключително красива, царствена жена е тъмни коси, тъмни очи и дълга златна роба. Приличаше на египтянка. Без да каже нито дума, тя ме хвана за ръка и ме заведе в друга стая, малка и скромна; остави ме там и изчезна. В същия миг разбрах, че току-що съм навлязъл в свещеното си вътрешно пространство; бях съвсем сигурен в това." * * * "Внезапно стаята започна да променя формата си и да става все по-голяма, докато достигна повече от 1.5 км на ширина; после продължи да се уголемява и накрая стените изчезнаха. Тогава осъзнах, че се намирам в космическото пространство. После вие (Друнвало) ни повикахте да се връщаме." * * * Един младеж, който отначало си мислел, че нищо няма да излезе от медитацията, защото при него "никога не се получавало", ни разказа следното: "Помолих се да стане светло, но не се случи нищо. Тогава реших да пробвам дали мога да напипам нещо около себе си, както вие (Друнвало) ни посъветвахте. По някакъв начин знаех къде се намирам; всичко ми изглеж¬даше съвсем познато. Обърнах се наляво и видях неясни¬те очертания на предмет, разположен близо до мен -почти като на картина от художник-импресионист. Постепенно започнах да различавам някакви форми и очертания, които ставаха все по-ярки, докато накрая се озовах е един свят, състоящ се единствено от свет¬лина - искам да кажа, че не беше плътен, а приличаше повече на холограма. Светлината започна да се движи и да образува геометрични фигури. Усетих, че аз също се движа, следвайки един от светлинните потоци, устре¬мен към своя източник. Беше много красиво, а усещането от стремителното движение - доста опияняващо. Онова нещо - каквото и да бе то - продължаваше да ме дърпа към себе си, а аз просто го гледах. От цялата Вселена наоколо се излъчваха потоци от светлина, които се на¬сочваха към едно единствено място. Аз също летях на¬там с огромна скорост. В този момент величието и грандиозността на събитието придоби наистина косми¬чески размери. На фона на всичко това се чувствах като мъничка песъчинка. Когато се хлъзнах като живак в центъра на това светлинно поле, осъзнах, че съм у Дома - с главни букви! И преди съм бил тук. Насред това изумително място имаше кръгла топка от жива вода. Промъкнах се в центъра й, изпълнен със светлина, и точно тогава вие ни казахте да се върнем. Зная, че пак ще отида там. Не исках преживяването да свършва. Не исках да се връ¬щам. Чувствах се толкова жив." * * * Тези разкази могат да продължават безкрай - виждате колко са разнообразни, индивидуални и много лични при всеки медитираш в пространството на сърцето си. След като изслушате стотици такива истории, ще разберете, че в сърцата ни живее друга реалност, също толкова важна и по-първична от подредения свят на разума, в който ни се струва, че живеем. ПРЕЧКИ ПО ПЪТЯ КЪМ СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Някои хора не могат да проникнат в сърцата си, а ако все пак успеят, веднага се опитват да излязат оттам. За това си има причини. Отне ми почти две години преподаване и изслушване на онези, които не са се справили, докато нак¬рая започнах да разбирам защо става така. Както споменах по-горе, когато хората с емоционални травми - най-вече негативни преживявания, свързали лич¬ните и любовните им взаимоотношения - навлязат в све¬щеното пространство на сърцето си, мъката им излиза наяве и те изпитват такава болка, че искат да избягат оттам. Това е най-разпространеният случай. Има и друг проблем, свързан със страха - страха от неизвестното. Някои хора мигновено усещат колко "истин¬ски" са образите на сърцето, но това изпълва духа им със страх и те се връщат обратно. Установих, че в такъв случай просто трябва да задържим човека още малко в състояние на медитация. Обикновено страхът си отива и всичко се нарежда добре. Въпросът е как да накараме някого да остане достатъчно дълго, за да могат страховете му да се разсеят. Третият проблем, за който също говорихме по-горе, е свързан с уменията на хората да "виждат". Ако подхождат с предварителната нагласа да "видят" по определен начин, може и да не разберат, че са "видели" посредством другите си сетива - слух, обоняние или вкус. Както вече споменах, в началото можех да обуча само 50 % от аудиторията. Но през януари 2002 г. вече бях наясно с посочените проблеми, които пречеха на хората да достиг¬нат до свещеното пространство в сърцата си. На семинара в Германия 174 души от 180 успяха да го преживеят; и все пак ние все още се учим и продължаваме да си спомняме. ЕДИНСТВО МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА Дихание на Единството Излизам на подиума Толкова е просто! Коренните народи по света ми обясниха, че преди всеки важен ритуал човек трябва с любов в сърцето да се свърже с Майката Земя, после с Небесния Баща и накрая - благодарение на това - с Великия Дух или Бог. Същото трябва да направим и преди да навлезем в свещеното пространство на сърцето си, иначе няма да получим достъп до него. Онова, което сега ще ви разкажа, научих през 1981 г. от един от моите учители в Таос Пуебло - Джими Рейна, при това обяснено с много прости думи. Но ето, че на сцената се появи и един от великите духовни учители по Крия йога, който се изразяваше твърде изискано. През 1994 г. се готвех да взема участие в една проява, наречена "Сърцето на Слънцето", провеждана на остров Джекил в щата Джорджия, САЩ. Група духовни учители говореха един след друг, извисявайки аудиторията до все по-тясно единение с Духа. Скоро щеше да дойде и моят ред. Докато чаках зад кулисите в една малка стаичка, седнах пред олтара за медитация, където някой беше запалил свещ и подредил снимки от Дружеството по себереализация. Там бяха поставени ликовете на Кришна, Исус, Бабаджи, Лахи-ри Махариши, Шри Юктешвар и Йогананда. Знаех, че кога¬то ми дойде редът, някой трябва да ми се обади, освен това бях подготвен по темата, върху която щях говоря, така че не ми оставаше нищо друго, освен да се концентрирам. За мен няма по-добър начин за съсредоточаване от медитаци¬ята. Изразих мислено признателността си към Учителите за тяхното величие, затворих очи и навлязох в медитация. Светът около мен бавно започна да губи очертанията си и да се отдалечава, енергията нарасна и изведнъж получих видение. В този миг се промени не само програмата ми за участие в семинара същата вечер, но и почти целият ми духовен живот. Шри Юктешвар Пред мен се яви благородният лик на Шри Юктешвар. Въпреки че поддържах близки отношения с Йогананда, който бе негов ученик, никога не съм се замислял за самия Шри Юктешвар. Но това бе именно той. ДИХАНИЕ НА ЕДИНСТВОТО Шри Юктешвар премина направо на въпроса, както смятам да направя и аз сега. Каза ми, че в Индия на никого дори не му хрумва да се докосне до Божественото, без да достигне до определено състояние на ума и сърцето, освен това ми даде много точни указания как именно да установя съзнателна връзка с Божественото и в крайна сметка - с Бог. Ето какво ми обясни: "Няма значение къде се намираш, но що се отнася до мен, аз използвам олтар с една запалена свещ, за да фокусирам вниманието и ума си. Осъзнавам и усещам присъст¬вието на моите учители и ние всички започваме да дишаме заедно, като един." Единение с Божествената Майка "Мислено се пренесете на някакво място на Земята, което ви се струва най-прекрасното на света. Може да отидете навсякъде - в планината сред дървета, реки и езера; или сред жарките пясъци на пустинята, където почти няма живот - няма значение, стига да ви се струва красиво. Постарайте се го да видите с възможно най-големи подробности. Ако вашето място е в планината, например, пред¬ставете си планинските върхове и белите пухкави обла¬ци. Вижте и почувствайте гората, погледнете как дър¬ветата се полюляват от вятъра. Наблюдавайте жи¬вотните - елените и лосовете, малките зайчета и ка¬терички. Погледнете надолу към бистрите планински потоци. Започнете да усещате любов към това място и към цялата природа. Нека тази любов да продължи да расте, докато почувствате, че цялото ви сърце тупти с топлотата на вашата обич. Когато усетите, че моментът е настъпил, с помощ¬та на намерението си изпратете своята любов към центъра на планетата, за да може Майката Земя да разбере колко много я обичате. Ако искате, можете да съберете тази любов в малка сфера и да я изпратите на Мама, но най-важно е вашето намерение. После зачакай¬те и се чувствайте като дете. Чакайте, докато усети¬те как Майката Земя ви изпраща в отговор своята любов. Вие сте нейно чедо и съм сигурен, че тя ви обича. Когато любовта на Мама навлезе във вас, отворете се напълно и й позволете да проникне навсякъде в тялото ви. Нека изпълни всяка ваша клетка. Нека изпълни свет¬линното ви тяло. Оставете я да отиде там, където поиска. Потопете се в прекрасната майчина любов, която ви обгръща отвсякъде, и останете така - в единение с Майката Земя, докато усетите, че процесът е приклю¬чил. " Единение с Божествения Баща "В подходящия момент, който вие сами ще опреде¬лите, погледнете към своя Божествен Баща, без да пре¬късвате връзката си с Майката Земя. Обърнете се към останалата част от Творението отвъд Земята. Насо¬чете вниманието си към нощното небе. Вплете как Млечният път лъкатуши по небосвода. Наблюдавайте планетите и Луната, която обикаля около вас и около Земята. Почувствайте Слънцето, скрило се от другата страна на Земята. Осъзнайте неописуемите глъбини на Космоса. Преизпълнете се с любов към своя Баща, защото нашият Божествен Отец е Духът на цялото Творение, с изключение на нашата Божествена Майка - Земята. И когато любовта ви стане толкова голяма, че вече не можете да я задържате в себе си, изпратете я с помощ¬та на намерението си нагоре, към небесата. Ако жела¬ете, можете да я поместите в малка сфера." Шри Юктешвар ни предлага да поставим обичта си в малка сфера и да я насочим към небето с помощта на намерението си. Освен това ни съветва да я изпратим към решетката на Единното съзнание около Земята. Ако не знаете какво представлява тази решетка, не се притеснявай¬те, просто направете така, както постъпват повечето тузем-ни племена по света: изпратете любовта си към Слънцето. Слънцето е свързано с другите слънца или звезди и с всичко живо във Вселената, подобно на решетките. Някои култури, например индианците хопи, които живеят в югозападната част на САЩ, изпращат любовта си към Голямото Цент¬рално Слънце. Ето още една концепция, която се различава донякъде от останалите, но това не променя същността. Изберете си някоя от тях - това няма значение. Важно е намерението да изпратите любов към всички живи същес¬тва във Вселената. Шри Юктешвар продължи: "Щом изпратите любов¬та си към Божествения Отец в небесата, спрете и зачакайте; в отговор той ще ви отвърне със своята любов. Разбира се, та нали той винаги го прави. Вие сте негово чедо и вашият Божествен Отец ще ви обича вечно. И така, както позволихте на майчината обич да ви обгърне, почувствайте как бащината любов навлиза в тялото ви и я оставете да отиде там, където поиска. Това е чистата любов на вашия Отец." Светата Троица е жива "В този момент става нещо, което по принцип се среща много рядко: на Земята оживява Светата Трои¬ца. Божествената Майка и Божественият Баща се съединяват във вас чрез чистата любов и вие - Божес¬твеното Дете - завършвате триъгълника." Според Шри Юктешвар, единствено в това състояние на съзнанието можете непосредствено да познаете Бог. И така, последната стъпка в тази медитация е да осъзнаете Божественото присъствие - във вас и навсякъде около вас. Във връзка с тази част от медитацията Шри Юктешвар ми обясни един доста сложен начин за осъзнаване на Бога, но след като разговарях с доста старейшини от различни племена по цял свят, смятам, че можем да го опростим, за да успеем да достигнем до това финално състояние на съзнанието. Наистина е много лесно: след като станете част от Светата Троица, можете просто да отворите сърцето си за Божественото присъствие. По някаква причина, известна единствено Нему, когато пребивавате в това състояние на осъзнаване на Светата Троица, Неговото присъствие се усеща най-бързо. С годините се научих да внимавам с медитацията, наречена Дихание на Единството, След като веднъж навле¬зете в това състояние, няма да ви се иска да се връщате преждевременно; усещането е наистина великолепно. Така че, ако я практикувате, оставете си неограничено време. Изключете телефона и направете всичко възможно да не ви безпокоят по никакъв повод. Нека преживяването ви раз¬цъфти като лятно цвете. ТОЛКОВА Е ПРОСТО! Сега, след като вече научихте Диханието на Единство¬то, винаги навлизайте първо в това състояние на съзнани¬ето, а после - в свещеното пространство на сърцето. В противен случай, колкото и да се стараете да откриете святото си кътче, то ще ви убягва; ще се скрие от вас и ще чезне без следа. Щом веднъж постигнете необходимото ниво на съзна¬ние чрез Диханието на Единството, ще установите, че ви става все по-лесно и по-лесно, докато накрая ще започнете да пребивавате в него постоянно. Според моите учители, запознати с тази медитация, това е идеалът, към който трябва да се стремим. Смятам, че Диханието на Единството създава у нас определена вибрация, която ни позволява да открием своя Свещен Граал - святото пространство в сърцето, откъдето Бог изначално е сътворил цялото Битие. Толкова е просто. Онова, което винаги сме търсили, е скрито в собствените ни сърца. НАПУСКАМЕ УМА И НАВЛИЗАМЕ В СЪРЦЕТО Първо упражнение - движим се из тялото Второ упражнение - навлизаме в сърцето Трето упражнение - главата казва "Ом", а сърцето "Ах" Двата пътя към свещеното пространство на сърцето Диханието на Единството е предпоставка за навлизане в свещеното пространство на сърцето. Но преди това трябва да преодолеем две основни препятствия. Първо, на западното съзнание не му е достатъчно да разбере къде точно се намира това свещено кътче. Защо? Защото вашият ум винаги създава илюзии, които ви откло¬няват от пътя; той непрекъснато ви казва: - Не слушайте сърцето си. Само аз познавам Източника. Следвай мен и моята логика и всичко ще се подреди идеално. Моите познания са единственият път към истината. Умът ще се опитва да ви задържи в главата чрез мислов¬ния процес и логиката. А докато пребивавате там - вътре в че¬репната си кутия - вие никога, никога няма да откриете све¬щеното кътче в сърцето си. От хиляди години насам разсъдъ¬кът не ни позволява да видим каква сила се крие в сърцата ни. Второ, трябва да знаем, че духът, живеещ в тялото, е подвижен. Ако не сме наясно с това, всички наши усилия да достигнем до свещеното пространство на сърцето си ще останат безрезултатни. Трябва да се убедим, че той може да се премества вътре в тялото, след това буквално да напуснем главата и ума си, за да се потопим в съвършено различно състояние на съзнанието и да навлезем в разума на сърцето. От личен опит и въз основа на разказите на хиляди хора аз открих, че е много лесно да преодолеем мисловния процес, стига да знаем как да го направим. Ако просто седите и слушате и/или отговаряте на мислите си, ще засед¬нете в собствената си глава, а мислите ви ще се гонят безкрайно и ще ви държат като в капан. Съществуват няколко медитативни системи, които мо¬гат да ви помогнат да надмогнете или да заобиколите ума, например Випасана1, при която човек седи в медитация дълги часове, докато накрая постигне пълен покой на ума. Но има и по-прост начин, при който духът просто напуска главата и едновременно с това - ума. А що се отнася до навлизането в свещеното пространство на сърцето, това е единственият път, който ми е известен. Рядко съм срещал хора, които са наясно, че човешкият дух може да се придвижва из тялото. Когато заговоря на тази тема, повечето ме гледат, сякаш съм побъркан. Обаче туземните народи напълно ме разбират; те преживяват именно такъв процес в духовните си практики. Човешкият дух е нещо отделно от тялото. Когато уми¬раме, ние (нашият дух) го напускаме и се връщаме в един свят, твърде различен от настоящия. Човешкото тяло при¬лича на палто - обличаме го и ставаме хора, после го събличаме, за да се превърнем в нещо друго. Въз основа на проучванията си съм стигнал до извода, че в сегашния момент от човешката история духът обикновено е съсредо¬точен в епифизата (в средата на главата). Това местополо¬жение означава, че човешкото тяло се възприема от опре¬делена гледна точка - ние наблюдаваме света през очите си и го усещаме като нещо отделно от нас. Сякаш в буквалния смисъл стоим зад очите си, въпреки че можем да усетим и други части на тялото си. Е, много от нас са се научили да насочват вниманието си в опреде¬лена посока - например към дланите или стъпалата - но дори и тогава духът си остава локализиран в епифизата. Съществуват и други начини да се почувства човешко¬то тяло. Сега ще ви науча на един от тях. Преди да тръгнете да търсите свещеното пространство в сърцето си, ще тряб¬ва най-напред да разберете тази техника и да я изпробвате сами. ПЪРВО УПРАЖНЕНИЕ -ДВИЖИМ СЕ ИЗ ТЯЛОТО Най-лесно ще ви бъде да направите това упражнение, ако го възприемате като игра - а още но-добре е самите вие да се превърнете в деца. Не го вземайте насериозно; сери¬озността идва от ума и само ще ви пречи. Просто се забавлявайте! Защото тъкмо детската ви природа ще ви помогне да навлезете по-лесно в сърцето си - а не възрас¬тният, който обмисля и преценява процеса с разума си. • Насочете вниманието си към дясната си ръка. По¬ чувствайте я отвътре и "бъдете" в нея колкото може¬ те по-дълго. Е, духът ви все още ли е в главата, опитвайки се да усети дланта? Това е нормално. (Помолих ви да го направите, за да разберете, че не това имам предвид; да се фокусирате върху дланта си означава, че все още се намирате в главата си.) • Помислете за своя дух - за себе си - като нещо отделно от тялото. Представете си го като мъничко кълбо от светлина, колкото билярдна топка. Сега ще направим следващата стъпка - ще излезем от главата и ще се преместим в гърлената чакра под формата на малка сфера от светлина. Но нека най напред да пораз-съждаваме логично, за да подготвим ума. Представете си висока сграда с външен асансьор. Той е направен изцяло от стъкло, затова когато се качите в него, ще можете да гледате какво става отвън; ще виждате цялата сграда, докато пътувате от най-горния етаж до нивото на земята. По пътя надолу ще забележите как покривът се отдалечава от вас. Местоположението ви по отношение на сградата непрекъснато ще се променя и вие наистина ще я виждате от различни позиции, нали така? • Сега затворете очи (това е много важно) и използ¬ вайте въображението си. "Вижте" се като малка кръг¬ ла топка от светлина, която тръгва от епифизата и подобно на асансьор се придвижва надолу към гър¬ лената чакра. След като напуснете епифизата, си представете как физическата ви глава се отдалечава от вас - подобно на покрива на сградата. Не разсъждавайте върху процеса - това със сигурност ще ви попречи. Просто си играйте. • Щом стигнете до гърлената чакра, с вътрешното си зрение вижте или почувствайте как главата ви остава някъде над вас, а вие сякаш надничате от шията си. Почувствайте колко меки и нежни са тъканите на гърлото. Ще ви се стори, че се намирате на височи¬ ната на раменете си. Можете да се справите! Ако не успеете от първия път - спрете, отпуснете се и се постарайте да направите упражнението като игра. Продължавайте да опитвате, докато не почув¬ствате или не видите с вътрешното си зрение как вие - вашият дух - се премества от главата в гърлото. • Върнете се в главата. Вижте с вътрешното си зрение как тялото ви тръгва надолу, докато духът стига до черепа и се намества вътре. След като влезете в главата, уверете се, че сте се нагласили в правилно положение, т. е. откъм страна¬та на очите. (Това може да ви се стори смешно или съвсем очевидно, но някои хора наистина са се връ¬щали откъм погрешната страна и са губели ориента¬ция. Сигурно с вас няма да стане така, но ако все пак ви се случи, просто се завъртете към очите си и нещата много бързо ще си дойдат на мястото.) • Сега отново излезте от главата и тръгнете надолу към гърлото. Когато стигнете там, почувствайте нежната мекота на тъканите около вас. • Пак се върнете в главата, като наблюдавате как се променя вътрешното ви зрително поле. Щом стигне¬ те там, почувствайте твърдите и плътни кости на черепа. Осъзнайте разликата. • Отново слезте в гърлото и почувствайте колко са нежни меките тъкани около вас Осъзнайте разликата. • Сега ще отидем малко по-нататък. Преместете се от гърлото в дясното си рамо. Без да забравяте, че сте обърнати с лице към предната част на тялото си, забележете с вътрешното си зрение как главата ви се измества наляво. Почувствайте костите в рамото. • Продължете надолу по ръката до дясната длан и влезте в нея. Разгледайте пръстите около себе си. Понякога те изглеждат доста големи, защото в този миг вие сте съвсем мънички. Почувствайте ги. • Върнете се в рамото, после в гърлото. Винаги спи¬ райте там и го използвайте като "междинна стан¬ ция", преди да продължите към главата. Сега се настанете обратно в черепа. Следете дали сте обър¬ нати напред, т. е. към очите. Почувствайте колко са твърди костите около вас. С това първото упражнение приключва. Ако искате, можете да продължите да експериментирате с различни части на тялото си. Засега не се насочвайте към сърцето, но се опитайте да отидете на всякакви други места - където ви хрумне. Това си е вашето тяло. На връщане винаги минавайте през гърлото и стойте там достатъчно дълго, за да се ориентирате, преди да се приберете в главата. ВТОРО УПРАЖНЕНИЕ -НАВЛИЗАМЕ В СЪРЦЕТО На този етап сме готови да навлезем в сърцето, но все още няма да търсим свещеното му пространство. Първо трябва да усетим разликата между него и главата. • Започнете както по-рано - затворете очи и се прид¬ вижете от главата към гърлото. • Почакайте, докато настъпи подходящият момент, после тръгнете към физическото си сърце - не към сърдечната чакра. Почувствайте го или го вижте с вътрешното си зрение, усещайте как се насочвате към него. Когато стигнете там, преминете направо през мембраната и влезте във вътрешността му. • Слушайте и гледайте как сърцето ви бие. Почув¬ ствайте мекотата на тъканите около себе си. Напра¬ вете разлика между тях и твърдия череп на главата. Сърцето е женският аспект, а главата - мъжкият. Това е съвсем очевидно. • Можете да останете, колкото поискате, но все пак ви препоръчвам да не се задържате там повече от пет минути. Засега не се занимавайте със свещеното пространство. Просто почувствайте какво значи да се намирате вътре в собственото си сърце. • Когато настъпи подходящият момент, излезте от сърцето през мембраната и продължете нагоре до гърлото. Спрете за момент, за да се настроите към него, после тръгнете към главата. Уверете се, че сте застанали в правилна позиция спрямо очите. • Почувствайте какво значи да се намирате отново в главата си и направете разлика между нея и сърцето. Сравнете твърдите черепни кости с меките тъкани на сърцето. * * * С това второто упражнение приключва. ТРЕТО УПРАЖНЕНИЕ - ГЛАВАТА КАЗВА "ОМ", А СЪРЦЕТО "АХ" Сега ще направим третото упражнение и ще го повто¬рим три пъти последователно. Докато се намирате в глава¬та си, издайте напевен звук "Ом", а когато навлезете в сърцето, изпейте "Ах". Нека го обясня още веднъж: искам от вас да възпроизведете гласно тези звуци на съответното място. Това е доста деликатно упражнение, но наистина ще ви помогне да разберете всичко, което сте направили до този момент - с всяка клетка от тялото си. • Най-напред затворете очи и почувствайте твърдия череп около себе си. Издайте звука "Ом" - еднократ¬ но и на глас. Докато го припявате, следете как резо- нира в черепа ви. Почувствайте го. • Сега се преместете в гърлото и останете там за момент. После тръгнете към сърцето, като гледате с вътрешно¬ то си зрение как приближавате към него. Влезте вътре и почувствайте пространството около себе си. • Издайте еднократно звука "Ах" и проследете как резонира в меката му сърцевина. Почувствайте го. • Излезте от сърцето и се върнете в гърлото. Почакай¬ те малко и продължете към главата. Осъзнайте плът¬ ността на черепа и изпейте звука "Ом". • Повторете тези стъпки още два пъти, после поседете известно време и наблюдавайте колко различни са тези две области - различни като мъжа и жената. * * * С това третото упражнение приключва. ДВАТА ПЪТЯ КЪМ СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Южноамериканските коги ми обясниха, че ако някой иска да навлезе в свещеното пространство на сърцето си, най-добрият начин е да стои със затворени очи в напълно затъмнено помещение, без да яде, без да пие вода и без да заспива - и така в продължение на девет дни и девет нощи. Казаха ми, че тогава Майката Земя ще дойде и ще му покаже пътя. Техният начин на живот им позволява да направят тази медитация, но за нас това е непосилна задача. Когите, които почти не познават нашето технологично общество, ми за¬ръчаха да преподавам на хората тъкмо този начин за нав¬лизане в свещеното пространство на сърцето, но аз знаех, че това няма да ми свърши работа. Казах им, че такава деветдневна медитация би била почти невъзможна за хора¬та при съвременния им начин на живот. Може би ще се намерят единици, които биха могли да се справят, но ако когите наистина искат да предадат това познание на света, ще трябва да намерим други пътища. Затова помолих водачите си за напътствие и пред мен постепенно се разкриха два нови начина за навлизане в свеще¬ното пространство на сърцето. Сигурен съм, че има и други техники, но тези двата наистина действат. Всъщност, няма голямо значение какъв път ще откриете за себе си - ако сърцето ви е чисто, ще можете да проникнете в него. За да навлезете в свещеното пространство на сърцето си, няма нужда да се учите на каквото и да е; това по-скоро е процес на припомняне, защото ние винаги сме били там - още от самото начало. Избрали сме да тръгнем по пътя на полярното съзнание, но смятам, че след като научим този урок, ще се върнем към изначалното състояние на цялост. Първият начин, който изпробвах, използва тороидното поле около сърцето, открито от Института "Математика на сърцето" - по-специално малкия тор, вписан в по-големия. За изходна предпоставка приех хипотезата, че реалният източник на това огромно електромагнитно поле се намира в свещеното пространство на сърцето. Следователно, ако човек тръгне по геометричните му енергийни линии, те ще го заведат където трябва. И открих, че хипотезата ми е вярна - те наистина водят право там. Този начин е мъжки по природа - това означава, че може да бъде обяснен на друг човек и че ако той постъпи точно така, както му е казано, винаги ще получава един и същ резултат. За съжаление мъжкият начин не винаги дейс¬тва ефективно при жените. Вторият път - женският - е толкова прост, че ми отне известно време, докато го открия. В следващата глава ще обединя всички указания в един общ метод - как да попаднем в свещеното пространство на сърцето си. Засега се опитайте да разберете с ума си какво трябва да направите. Не след дълго ще дойде и истинското преживяване - ще стигнем до един етап, при който ще се изправим пред физическото си сърце и ще почувстваме или ще видим с вътрешното си зрение тороидното поле около него, след което ще се съсредоточим върху по-малкия вът¬решен тор. Мъжкият път към сърцето Ето какъв е той: Когато стигнете до сърцето и забеле¬жите малкото тороидно поле, издигнете се над него, докато започнете да го виждате отгоре. Както обясних по-рано, това енергийно поле представлява вихър, който се върти неспирно - представете си вода, която изтича в канала. Откъм външния край водовъртежът се движи по-бавно, но с приближаването към средата постепенно се ускорява и в центъра стремително пропада надолу - също като водата в канала. При някои хора той се върти по часовниковата стрелка, а при други - в обратната посока. Това вероятно зависи от сексуалната ориентация, но според мен няма особено значение. Когато започнете тази медитация и видите тороидното поле отгоре, забележете или почувствайте в каква посока се върти. После си представете, че сте листо, което се носи по реката, и оставете духа си да се отпусне и да заплува свободно по енергийните спирали. Почувствайте как започвате да се въртите - отначало бавно, но с приближаването до центъра скоростта ви на¬раства все повече и повече, докато накрая стигате до сре¬дата и политате надолу. Не се страхувайте от нищо. Просто се отпуснете и падайте. След няколко мига ще усетите, че около вас се е възцарил съвършен покой. Сякаш се нами¬рате в окото на урагана - ето, че пристигнахте в свещеното пространство на сърцето си. Наистина сте там. Женският път към сърцето Ето какъв е той: Както вече отбелязах, пътят е толкова лесен, че отначало не го забелязах. Указанията са съвсем прости, а ако използвате този метод, преживяването при всеки от вас ще бъде различно. Няма значение дали сте в женско, или в мъжко тяло, просто следвайте сърцето си и то ще ви покаже най-подходящия за вас път. * * * Опитайте по единия начин и ако не успеете, пробвайте по другия. Помнете - вие сте Божие чедо. Вие познавате това място, защото там винаги сте били едно цяло с Бог. Винаги. Всичко, което се иска от вас, е да видите или почув¬ствате, че се приближавате към сърцето си и след това просто да проникнете през мембраната му, както правихме при предишните медитации. Само че този път се отдайте напълно на женското си начало и се оставете на интуицията си да ви въведе в свещеното му пространство. Отпуснете се и вървете, напълно уверени, че наистина ще попаднете точно на това свято място. МЕДИТАЦИЯЗА ПРОНИКВАНЕ В СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Предварителна подготовка Дихание на Единството Изберете своя път към сърцето Първо запознаване със свещеното пространство на сърцето Повторно завръщане в свещеното пространство на сърцето Време е да пристъпим към реални действия, т. е. да преживеем на практика свещеното пространство на сърцето си. Ако решите да тръгнете по този път и прочетете информацията в тази глава, ще последвате хиля¬дите хора, които вече са преживели най-святото нещо в живота си - своето сърце, източникът на Сътворението. Започнете медитацията без никакви очаквания. Пре¬върнете се в дете и играйте с открилите се пред вас въз¬можности. Скоро ще разберете дали преживяването ви е истинско. Спомнете си какво е казал Исус: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царст¬вото небесно."1 ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА Изберете най-подходящото място за медитация. Нап¬равете си малък олтар със запалена свещ и свежи цветя. Никой не бива да ви прекъсва, защото така не само ще навлезете по-лесно в медитацията, но и ще си осигурите благополучно завръщане. Ако седите на пода, използвайте възглавница, за да ви поддържа гърба. Ако предпочетете стол, поставете стъпалата си на пода и дръжте гръбнака изправен. Ако стоите прави, намерете центъра на тежестта си и позволете на тялото си леко да се поклаща и помръдва, както му се прииска. Най-подходящо за тази медитация е някое напълно затъмнено помещение - колкото по-тъмно, толкова по-добре. Всъщност, в началото дори запалената свещ може да ви попречи. След няколко упражнения тъмнината вече няма да е толкова важна, защото ще можете да навлизате в сърцето си, само като затворите очи. Но при първите опити е най-добре да се намирате в пълен мрак. Можете да изпол¬звате превръзка за очите, която да спира всякакъв достъпна светлина; тогава няма да има значение дали стаята е добре затъмнена. Затворете очи и започнете да дишате ритмично - вдиш¬ването и издишването трябва да бъдат еднакво дълги. Ди¬шайте леко и комфортно. Следвайте естествения си ритъм и се освободете от всякакви мисли за външния свят; забра¬вете за малко грижите и тревогите си. Известно време наблюдавайте дишането си, докато се успокоите и отпус¬нете напълно. Няма защо да бързате. Там, закъдето сте се запътили, времето не съществува. Когато усетите, че всичко е наред и моментът е дошъл, прехвърлете вниманието си от дишането към вътрешното си зрение и започнете медитацията "Дихание на Единство¬то" - началната стъпка при всички свещени ритуали. ДИХАНИЕ НА ЕДИНСТВОТО По-подробно описание на Диханието на Единството ще намерите в Глава 5. • Спомнете си някое място сред природата, което ви се струва красиво, и си го представете колкото мо¬ жете по-подробно. Ако сте от хората, които не умеят добре да визуализират, но усещат по някакъв друг начин, използвайте вашия; всеки си има свои пъти¬ ща. Почувствайте любовта, която изпитвате към природата и Майката Земя. Нека тя да нараства в сърцето ви, докато обхване цялото ви тяло. • Когато усетите, че сте готови, съберете цялата си любов в малка кръгла топка, после с помощта на намерението я изпратете надолу, дълбоко в самия център на Земята. Нека вашата Божествена Майка разбере колко много я обичате. Нека почувства лю¬ бовта ви. После почакайте Майката Земя също да ви отвърне с любов. • Когато усетите как любовта на Мама нахлува в енер¬ гийното ви тяло, просто я оставете да отиде, където пожелае. Отдайте й се напълно. Почувствайте пото¬ ците от обич, които текат между вас и Земята. Оста¬ нете така толкова дълго, колкото пожелаете. • Когато сте готови, прехвърлете вниманието си върху своя Небесен Баща, без да прекъсвате връзката с Божествената си Майка. Почувствайте или вижте с вътрешното си зрение нощното небе, Млечния път, дълбините на Космоса. Разгледайте планетите, виж¬ те как Луната огрява нощното небе и осъзнайте при¬ съствието на Слънцето, скрито от другата страна на Земята. • Почувствайте любов към цялото останало Сътворе¬ ние и към Божествения си Баща. Когато сте готови, съберете любовта си в мъничка сфера и я насочете към небесата с намерението тя да отиде право при Него. Изпратете я към решетките около Земята, към нашето Слънце и към Голямото Централно Слънце. Нека Татко да разбере какво изпитвате към него... и чакайте. Чакайте, докато любовта на вашия Божествен Баща достигне Земята и навлезе в тялото ви. Когато това стане, оставете я да отиде там, където пожелае. Не я контролирайте; просто се потопете в нея. • В този момент на Земята оживява Светата Троица. Божествената Майка, Божественият Баща и вие - Божественото Дете - сте едно цяло, обединени от чистата любов. Това е свещен миг, затова просто бъдете с Божествените си родители и се изпълвайте с любов. • В това състояние на чиста любов се отворете и осъзнайте присъствието на Бог, който е навсякъде около вас и живее вътре във вас. Просто бъдете осъзнати и чувствайте това единство на космически¬те сили - и дишайте ведно с Диханието на живота. ИЗБЕРЕТЕ СВОЯ ПЪТ КЪМ СЪРЦЕТО Изберете по кой път искате да навлезете в свещеното пространство на сърцето си - чрез мъжкия вихър на торо-идното поле или по женския път на вашата интуиция. Няма значение кой начин ще предпочетете; това зависи изцяло от вас. • С помощта на намерението и волята напуснете ума си и тръгнете надолу към гърлото. Почувствайте го около себе си, след което се отправете към физичес¬ кото си сърце. Ако сте избрали мъжкия път - чрез тороидното поле, започнете да се издигате над сърцето, докато видите с вътрешното си зрение вихъра на по-малкото торо-идно поле. Нека духът ви да се отпусне в този водо¬въртеж, подобно на обрулено в реката листо. Почув¬ствайте как се въртите и въртите по спиралата, неза¬висимо в каква посока, и накрая пропадате в средата на водовъртежа. Продължете да падате, докато не се озовете сред покоя. Вече сте в свещеното простран¬ство на сърцето си. Ако изберете женския път - интуитивния - вижте или почувствайте как се приближавате към сърцето, пре¬минете директно през мембраната му и влезте вътре. Щом се озовете там, оставете на интуицията да ръ¬ководи движенията ви и да ви заведе право в свеще¬ното пространство на сърцето. • Вече сте там. Най-напред се огледайте наоколо. Ако е тъмно, кое¬то е много вероятно, кажете мислено: "Да бъде свет¬лина!" и гледайте или усещайте как мракът отстъпва. • Щом видите или почувствате свещеното пространс¬тво на сърцето си, осъзнайте вибрацията - онзи звук, който го пронизва отвсякъде. Послушайте го извес¬тно време. Когато сте готови, започнете да издавате същия звук. Припявайте го, като се стараете да упо-добите възможно най-добре онова, което чувате с вътрешния си слух. Опитайте се да го дублирате. Без да спирате да "бръмчите" на глас, започнете да из¬следвате своето свещено пространство. ПЪРВО ЗАПОЗНАВАНЕ СЪС СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Приключението започва. Някои от вас веднага ще си спомнят, че са били тук милиони пъти, докато на други ще им се стори, че попадат на това място за пръв път. Незави¬симо как ще се почувствате, има някои неща, с които трябва предварително да сте наясно. Свещеното пространство на сърцето е по-древно от самото Сътворение. То е съществувало много преди галак¬тиките да се заселят с живот. Вие сте съхранили там споме¬на за всички места във Вселената, които сте избродили. Затова може би още в началото ще започнете да си спом¬няте истинската му природа, същността на живота. Вътре в това пространство е записано най-съкровеното желание на сърцето ви - онова, което искате да осъществи¬те повече от всичко друго на света. И най-вече, тук се съхранява целта на вашето идване на Земята - независимо дали е било неотдавна, или в древни времена. Това е при¬чината, поради която сте тук - само трябва да си я спомни¬те. Можете да проучите тези архиви или отново да се оставите на интуицията да ви води. Най-накрая всичко ще се разкрие пред вас, защото вие самите сте определили времето и потока на събитията. Връщайте се в свещеното пространство на Сърцето си всеки ден и продължете да го изследвате. Ваше рождено право е да си спомните кои сте в действителност и по каква причина сте дошли на Земята. Вие сте любимото чедо на Бога, което сънува, че е човешко същество на една малка планета някъде на края на света. Но какво ще стане, когато си спомните кои сте? Това ще разберете единствено вие. Сега знаете пътя към Дома. Вътре в свещеното прост¬ранство на сърцето се раждат всички светове, всички изме¬рения, всички вселени, самото Битие. И във вашето сърце се съединяват сърцата на всички живи същества в цялото Сътворение! МЕР-КА-БА И СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО Обединяване на свещеното пространство на сърцето и Мер-Ка-Ба Обяснението на ангелите Много мои ученици очакваха да им дам указания за следващото ниво на Мер-Ка-Ба (светлинното тя¬ло на човека). Отне ми почти 19 години, докато получа нова информация, но всяко нещо става в най-под¬ходящото време и според Божия план. Остава само още едно ниво или степен, но тя предстои в бъдеще или когато Бог реши. На този етап разполагам само с част от информацията за тази трета, последна стъп¬ка. Когато трите нива се обединят и се въплътят в живота, ще започне истинското извисяване. Мнозина вече са се запознали с учението за Мер-Ка-Ба от двата тома на книгата "Древната тайна на Цветето на Живота", посещавали са някои от моите семинари или са ги гледали на видеокасети, след което са решили да го преподават самостоятелно. Това, обаче, донесе само неп¬риятности на Земята. Тези хора смятат, че учението за Мер-Ка-Ба е завършено и че като я променят по някакъв начин, ще стигнат до "правилното" ниво на съзнание. Това не е вярно. Никакво познание за Мер-Ка-Ба, основано един¬ствено върху енергийните форми, няма да им свърши рабо¬та - независимо от коя част на Вселената или от кого идва то. Съзнанието на Мелхизедеците, което е по-древно от самото Битие, е било свидетел на началото на Сътворени¬ето в измеренията на тази пространствено-времева Вселена - една от многото възможни вселени. Въз основа на своя опит те са разбрали, че когато трите степени на Мер-Ка-Ба се активират на практика, персонифицираният дух винаги се завръща към съзнанието за Божественото присъствие в свещеното пространство на сърцето - за да започне Сът¬ворението отново и по различен начин. И чрез практикува¬нето на Мер-Ка-Ба той най-накрая го постига. Но преди това духът трябва да си спомни трите части, да ги събере в едно и да ги преживее лично. В тази и в следващата глава ще научите втората стъпка - как да съчетаете свещеното пространство на сърцето с човешкото поле Мер-Ка-Ба. Ако не сте усвоили медитацията Мер-Ка-Ба, бихте могли просто да активирате спомените си в свещеното пространство на сърцето. Накрая ще ви стане ясно, че светлинно тяло е неизменна част от живота ви като човешки същества, дори и вътре в свещеното пространство. Чрез него сърцето се свързва с главата, така че да може да твори в границите на ума. Съществуват огромен брой геометрични модели на Мер-Ка-Ба; във Вселената са известни повече от 100 000. От самото начало на Сътворението всички живи същества са се опитвали да разберат и да съотнесат тези модели с битието и съзнанието. Човешката раса работи само с първия и втория модел, свързани със звездния тетраедър. Въпреки че геометрични¬те форми са много повече, те не са подходящи за човешкото съзнание на този етап от развитието му, независимо какво твърдят някои хора. Те дори могат да навредят, вместо да помогнат. Някога цялата истина ще ви се разкрие; нищо няма да остане в тайна. Всяко нещо с времето си. Нали няма да позволите на тригодишното си дете да управлява огромен камион? ОБЕДИНЯВАНЕ НА СВЕЩЕНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪРЦЕТО И МЕР-КА-БА Сега ще споделя с вас какво преживях лично, когато обединих свещеното пространство на сърцето си с Мер-Ка-Ба. Смятам, че моят разказ ще ви обясни много неща. Имайте предвид, обаче, че когато настъпи вашият час, почти сигурно ще преживеете нещо различно. При мен то стана сякаш случайно, но разбира се, не беше никаква "случайност". Седях и дишах в медитацията Мер-Ка-Ба, после се преместих в свещеното пространство на сърцето си. Влязох в пещерата си и се приближих до любимото си ъгълче в свещеното пространство. Седнах във "ваната", пълна с разпенена, преливаща навън вода и се обърнах към стената - както много пъти досега. Без да мисля или чувствам нещо специално, просто се съсредоточих върху дишането си и усещах дъха си. Отворих очи и погледнах към каменната стена пред себе си. Тя започна да става прозрачна, както обикновено - само че този път скалата сякаш се изпълни отвътре с блестящо бяло сияние. То ставаше все по-силно и ярко, докато накрая пещерата просто изчезна, а аз целият потънах в мъгла от плътна бяла светлина и не виждах нищо. Сякаш внезапно ослепях. Беше много странно усещане, никога досега не бях преживявал нещо подобно. Не изпитвах страх. Въпреки това гърбът ми се изпъна и застанах нащрек. Спомням си как нагоре по тялото ми се издигна поток от енергия - нещо подобно изпитах, когато за пръв път се активира Кундалини и плъзна по гръбнака ми. Не можех да контролирам проце¬са. Каквото и да беше това, то просто се случваше и беше доста мощно. Бялата светлина започна да се разсейва и започнах да виждам себе си - как бавно се измъквам или изплувам от твърдата скала, минавам през повърхността на планетата и излизам в околоземното пространството. Измина цяла минута, преди да схвана, че се нося стремително нагоре към космоса, обгърнат от своето поле Мер-Ка-Ба. Инстинктивно усещах, че моето свещено пространство на сърцето и моята Мер-Ка-Ба някак са успели да се слеят, но нямах време да размишлявам върху това. Погледнах назад и видях как част от Земята, толкова близка и позната, се смалява под мен. Виждах необятното космическо пространство, обсипано със звезди, и почти толкова грамадната планета под себе си. Преживяването беше едновременно шокиращо и невероятно вълнуващо. Какво го беше предизвикало? Не знаех. Нямах друг избор, освен да наблюдавам онова, което се случва с мен. Движех се с огромна скорост със своя "кораб на изви¬сяването"1 на около 1,5 км над повърхността на планетата. Под мен се простираше един първичен свят, осеян с джун¬гли, лесове, буйна растителност и обширни океани, но не виждах и не усещах никакво присъствие на животински свят. Щом си помислих, че искам да се приближа до повър¬хността, "корабът на извисяването" се сниши в отговор на желанието ми. Какво става тук? И по каква причина? През главата ми прехвърчаха толкова много въпроси. По някакъв начин знаех, че се случва нещо изключително важно, но същевре¬менно не можех да правя нищо друго, освен просто да участвам в процеса и да наблюдавам сменящите се пред очите ми картини. И после осъзнах, че Бог присъства навсякъде около мен, че е вътре в мен и моето преживяване се ръководи от Божествените закони - каквито и да бяха те. Изведнъж осъзнах всичко; в мен нахлуха отговорите на всички мои въпроси; получавах незабавен отговор на всеки нов въпрос. Продължих да се рея над планетата и ми се струваше, че току-що съм се родил в една съвсем нова Вселена, която виждам за пръв път. Беше наистина изумително! Измина около час и аз сякаш се събудих от сън, изпъл¬нен с образи и чувства от преживяното, които дълго се задържаха в съзнанието ми. После дни наред не можех да мисля за нищо друго. ОБЯСНЕНИЕТО НА АНГЕЛИТЕ Малко след това се появиха ангелите. Изглеждаха мно¬го доволни и сияеха толкова ярко - никога досега не бях ги виждал да греят така. Обясниха ми, че накрая съм преминал второто ниво. Да си призная, тогава не разбрах какво точно ми казват, но понякога загрявам доста бавно. Ангелите ми обясниха какво се е случило всъщност: Оста на моята Мер-Ка-Ба и оста на тороидното поле, генерирано от свещеното пространство на сърцето ми, се изравнили и се слели в едно, С други думи казано, тороид-ните полета на Мер-Ка-Ба и на сърцето се синхронизирали. Сега между осите на двете полета има само 7-8 см, но със същия успех биха могли да бъдат и 500 км - ангелите следят внимателно това да не стане отново по някаква случайност; сърцето и умът трябва да се държат разделени, докато не настъпи подходящият момент. Освен това те ми казаха, че преживяването сигурно ще бъде различно при всеки човек, но би било полезно хората да бъдат предупредени за такава възможност и да се запа¬сят с търпение. При някои синхронизацията може да нас¬тъпи много бързо, а при други да отнеме години. Когато и каквото и да ви се случи, знайте, че е съвършено и със сигурност следва Божествения план.Мер-Ка-Ба и тороидното поле на сърцето се доближават и сливат в едно.Накрая ангелите ми казаха, че когато някой се почув¬ства готов, би било много добре, ако опита да използва както образите на ума, така и сънищата на сърцето, за да види и да усети как двете оси се сливат в едно, но да започне без никакви предварителни очаквания. Бог сам ще избере подходящия момент, а що се отнася до нас, ние не можем да направим нищо, за да му повлияем. Всичко се случва тогава, когато е най-подходящият момент. СЪЗНАТЕЛНО СЪТВОРЧЕСТВО ЧРЕЗ СЪРЦЕТО В ЕДИНСТВО С РАЗУМА Говори Тот Да творим със сърцето Да творим с ума Логика или чувства и емоции Сънувах сън за Новия свят Съзнателното сътворчество започва с осъзнаването как да пребиваваме в своята Мер-Ка-Ба, обединена със свещеното пространство на сърцето, докато духът ни се намира в мъничкото свято кътче. В такова състояние на съзнанието можем директно да творим и да изразяваме себе си във външния свят. Но трябва да знаете, че дори и тогава творческият процес е донякъде ограничен, защото още не сте достигнали до третото ниво. И все пак, това е идеалната отправна точка, за да започнете да се учите. Искам да насоча вашето внимание към възможността за съзнателно сътворчество вътре в малкото кътче на све¬щеното пространство в сърцето. На това древно място бихте могли да отстраните всички проблеми и да изградите един свят, изпълнен с любов и хармония. Това е възможно дори ако не осъзнавате своята Мер-Ка-Ба, но ако я съедините със свещеното място в сърцето си, пред вас ще се открият съвсем нови перспективи. Раз¬берете обаче, че пълният спектър от човешки възможности и съзнателното сътворчество могат да се реализират един¬ствено след усвояване на всички нива - но така или иначе, трябва да се започне отнякъде. ГОВОРИ ТОТ Тот и някои други Извисени учители, включително неговата двойница в женски образ Шесат, наскоро се завър¬наха от време-пространство-измерението отвъд "Великата стена" или Пустотата между октавите - там, накъдето ни води човешката еволюция. В древни времена първото име на Тот е било "Чикитет", което означава "който търси мъдростта". Той се завърна от вселените от следващата октава напълно променен. На мястото на непрекъснатия му стремеж да разбере реалността беше дошло разбирането отвъд всяко търсене и душата му бе напълно умиротворена. Той се появи пред мен, погледна ме и каза: - Друнвало, ние, земните жители, винаги сме се опит¬вали да намерим връзката между съществуването в човеш¬ки облик и съзиданието. Ние (Извисените учители) непре¬къснато се стараехме да свържем човешките мисли и дела с чудесата. По-рано смятахме, че вече сме го разбрали, но днес знаем, че тук има нещо повече. Стана ни ясно, че когато човек твори с главата си - с помощта на разума - той използва един инструмент, който принадлежи на полярността. И дори ако намеренията му по принцип са добри, умът винаги ще създава както доброто, така и злото, защото такава е неговата природа. Предлагам ви да творите единствено чрез свещеното пространство на сърцето си, защото сърцето познава само единството и реализираното намерение няма да притежава тъмна страна. За мен това беше истинско откровение. Докато стоях и гледах Тот, изведнъж разбрах, че това, което ми казва, е самата истина. Толкова се развълнувах - както обикновено, когато се срещам с нещо много важно - че едва дочаках да изпробвам лично това, което ме съветваше. ДА ТВОРИМ СЪС СЪРЦЕТО Още от мига, в който хората са осъзнали, че има Бог, те отправят молитви към Него да промени външните об¬стоятелства, но Той сякаш никога не ги чува. Защо? Зада¬вали ли сте си някога следния въпрос: Защо Бог не ни дава онова, за което Му се молим? Та нали в Библията се казва: "Искайте, и ще ви се даде."1 И все пак това не става. Може би следващите редове ще ви дадат отговора на този въпрос. Нека поговорим за творчеството и съзиданието. В учи¬лище и у дома са ни учили, че зависим от природните стихии и се подчиняваме на законите на физиката. Разбира се, ако вярвате в това, вашите убеждения ще ви ограничават и ще се превърнат във ваша реалност. Но много, много отдавна хората не са мислели по този начин. Те вярвали в духовния аспект на реалността и в способността на човешкия дух да променя външната дей¬ствителност с помощта на вътрешното си намерение. В книгата си "Ефектът на Исая" Грег Брейдън разказва как през 1947 г. археолозите открили сред ръкописите от Мъртво море един документ, наречен "Свитъкът на Исая". В него се казва, че човешките същества притежават силата да въздействат върху потенциалните възможности и пред¬сказания, за да променят света около себе си с помощта на вътрешното си намерение. Нашето съвременно технологично общество смята това за измислица. Но така ли е наистина? Щом не можем да повлияем върху настоящето и бъдещето, излиза, че всичко, казано от Исус, е лъжа. Та нали той демонстрирал невероятни умения - например променил молекулярната струк-тура на водата и я превърнал във вино! Дори можел да съживява мъртвите! Съвременната наука смята, че това са някакви фантасмагории, защото в рамките на своите представи не може да намери никакви доказателства в тяхна подкрепа. Исус рекъл: "Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши..."1 А какво да кажем за новите деца, които сега се появяват навсякъде по света? Те могат да правят същите неща, които вършел Исус, и това е научно докумен¬тирано в такива престижни и популярни периодични изда¬ния, като "Нейчър Джърнал" и "Омни". Учените не могат да обяснят как тези деца успяват да демонстрират такива невероятни парапсихични умения, но наблюдават и записват всички странни феномени. Това е неоспорим факт. Е, какво общо има тук свещеното прост¬ранство на сърцето? ДА ТВОРИМ С УМА Често се молим на Бог за разни неща, от които смята¬ме, че имаме нужда, но нищо не става. "Ефектът на Исая" ни обяснява къде е причината. В древните свитъци се казва, че всяко чудо започва с вниманието или фокусирането на ума - вие насочвате вниманието и мислите си към онова, което искате да се случи. Да речем, че искате да се излекувате от някаква тежка болест и насочвате мислите си към поразената част от тялото си. Разбира се, това не е достатъчно, за да се случи каквото и да е, но е първата съществена стъпка, за да започне процесът на изцеление. След вниманието идва намерението. Да продължим със същия пример. След като насочите вниманието си към болното място в тялото, прибавяте намерението болестта да си отиде. Но и това не стига. За да има резултат, трябва да включите още три неща - менталното, емоционалното и физическото тяло. Менталното тяло или умът трябва да си представи, че болната част от тялото е оздравяла; след това да поддържа образа на един напълно здрав орган, без никакви наруше¬ния. И да знае със сигурност, че лечението започва сега, в този момент, или ще настъпи след точно определено време - зависи коя от тези идеи ще приеме. Бихте ли допуснали, че мигновеното изцеление е възможно, или според мислов¬ните ви убеждения е необходимо повече време? Всичко това е твърде съществено, но все още не е достатъчно. Тук на сцената излиза емоционалното тяло. Човек трябва да се почувства напълно здрав, освободен от всякак¬ви болести - наистина да го усети с емоциите си, а не просто да си мисли как би трябвало да се чувства. За мнозина това е доста трудна задача, но ако не се включи емоционалното тяло, нищо няма да стане. Обаче и това не е достатъчно. Вие се молите за изцеле¬ние; вниманието ви е изцяло концентрирано върху болест¬та; намерението ви е насочено към пълното й излекуване; умът ви знае, че съответната част от тялото вече е здрава или скоро ще оздравее; и емоционалното ви тяло изпитва съответното чувство - например радост - сякаш тялото ви наистина е здраво. Но нищо няма да излезе от всичко това, ако не включите и третата част. Колко много хора са се молили, използвали са всички изброени по-горе етапи, били са напълно сигурни, че ще стане, плакали са с часове - и нищо. Причината е, че не са включили третата стъпка. Обаче почти всеки я забравя или не й отдава значение. Последната част - тази, за която не се сещаме - е физическото тяло. В нашия пример - трябва да почувствате, че заболялата част от тялото е напълно излекувана и здрава. Това не означава просто да си го представяте мислено или да претърсвате тялото с помощта на ума си. Трябва да се вслушате в телесните си усещания и наистина да почувст¬вате реално, физически как тялото ви откликва. Вече не изпитвате болка; напротив, мястото, върху което сте фоку¬сирали вниманието си, се изпълва с жизненост. Тялото ви е здраво и красиво. Когато стигнете до тази последна стъпка и организмът ви започне да реагира, непременно ще се случи чудо. Но има и още нещо, за което не се споменава в ръко¬писа "Ефекта на Исая". Тот твърди, че когато творим чрез разума, с намерението си създаваме и двете полярности. Например, ако се молим за мир, получаваме както мир, така и война. Точно такива процеси се наблюдават днес на Земята. Милиони, да не кажем милиарди хора се молят или жадуват за мир, но виждаме, че по света има както мирни райони, така и места, където бушуват войни - и всичко това по едно и също време. (В момента на планетата има 46 военни огнища.)Нека разгледаме ситуацията още по-задълбочено. ЛОГИКА ИЛИ ЧУВСТВА И ЕМОЦИИ Разумът сътворява с помощта на мислите, а те се появяват една след друга по законите на логиката. Затова, каквото и да създаде умът, можем логично да проследим пътя, по който реалността се трансформира от едно състо¬яние в друго. Дори ако става въпрос за чудо, пак бихме могли да открием някаква логична последователност в него, ако решим да я потърсим. Но, както казах, по този начин винаги ще получим и двете полярности, произлезли от първоначалното намерение. Сърцето, обаче, е съвсем различно. То твори чрез съ¬нища и блянове, които се проявяват като чувства и емоции. Този тип творчество не си служи с логика, затова не му е нужно да следва някакъв логически път, за да премине от едно състояние в друго. Ако отправите молитва за дъжд, която излиза от сър¬цето, може да завали начаса, нищо че на небето само преди минута не се е виждало нито едно облаче. Съвсем като насън - в един момент сте в Италия при едни обстоятелс¬тва, а в следващия миг се оказвате в Канада и правите нещо съвсем друго. Как бихте могли да прелетите от Италия до Канада за няколко секунди? Е, ние приемаме това за въз¬можно в сънищата си, но що се отнася до триизмерната реалност, го смятаме за абсурдно. А защо не?! СЪНУВАХ СЪН ЗА НОВИЯ СВЯТ Ето още едно, последно късче информация, която ви е нужна, за да сътворявате съзнателно: да се убедите на практика, че независимо под каква форма ви се представи, свещеното пространство на сърцето винаги поддържа пря¬ка връзка с триизмерната реалност на звездите и планетите. Понякога тя не ни се разкрива веднага, но ако продължим да навлизаме в сърцето си, накрая ще я намерим. Това е много важно, защото тъкмо заради тази обратна връзка със звездите и планетите бляновете на сърцето се проявяват в нашия свят. Затова, преди да започнете да творите от дълбините на свещеното пространство в сърце¬то си, открийте връзката му с този свят чрез звездите и планетите и ще узнаете истината.Затова ви съветвам да навлезете в свещеното простран¬ство на сърцето си и да го съедините с полето Мер-Ка-Ба, после да засънувате своя сън за един нов, хармоничен свят. Използвайте цялото си познание, за да започнете да сътворявате заедно с Бог своето ново тяло, новия си живот и накрая - един нови свят. Тази сила е ваше рождено право и ваше наследство, защото вие сте синове и дъщери на Бога. Ако възстановите съкровената си връзка с Него, всичко става възможно. * * * Думите ми ще ви помогнат да осъзнаете, че тялото ви е светлина, че светът, в който живеете, също е светлина и че те са директно свързани с вашето съзнание. Живейте в сърцето си, обгърнати от полето Мер-Ка-Ба, живейте и творете в това свято място - ако тръгнете по този път,най-накрая ще разберете кои сте в действителност и ще започнете да осъществявате свещената си мисия в живота. В този миг непременно ще осъзнаете, че сте стъпили на пътя на извисяването към небесата... Бих искал да завърша с думите на един стар приятел, когото всички познаваме: "Сигурно ще кажеш, че съм мечтател -ала не съм единствен аз. Надявам се светът един ден да се обедини и ти да тръгнеш с нас". Джон Ленън КОГАТО СЪЗДАВАХМЕ СВЕТА Беше ми самотно да бъда само Един. Затова направих така, че да станем двама. И после дойде ти. Ти бе най-прекрасното същество с невинните си очи, но аз те обичах отдалеч, и все пак тъй отблизо. Любовта ми бе непостижима за теб. Ти не знаеше, че те гледах през очите на всеки срещнат, ти не разпознаваше гласа ми в шума на вятъра. Ти мислеше, че Земята е само пръст и камъни, не разбираше, че те са моето тяло. Когато заспиваше, ние се срещахме в сърцето ти и нашите души се любеха като Един. С такава страст ние сътворявахме нови светове. Но когато се събудеше, ти не си спомняше нищо. Мислеше си; "Това е просто сън." И за теб настъпваше още един самотен ден. Но в твоето сърце аз винаги ще те очаквам, любов моя. Защото истината за нашата обич и за Цялото е вечна. Нашата обич е Матрицата на Всичко, Което Е. Спомни си, моя любов, в сърцето ти аз вечно ще те чакам, в онова мъничко кътче на сърцето. Друнвало 3a noвече информация посетете сайта : www.spiritofmaat.com Изтегляне 454 Kb. Сподели с приятели:
|