Четвърта Лъжа: Правителството може да създава благосъстояние, като печата пари

Благосъстоянието се създава от две неща: покорство пред Божиите закони и постоянна работа. Увеличение на заплатата, което не е основано върху по-производителен труд или по-високи реални печалби, е икономически грях. Това неоправдано повишение ще бъде изплатено от всички останали просто за да се поддържа илюзията за благосъстояние. Нашият народ си позволява много илюзорни “повишения,” като увеличава предлагането на пари, без да има увеличение на производителността или стойността. Това разводняване на парите не само унищожава фиксираните доходи на възрастните, то също възпира младите от постигане на същите американски мечти, които техните родители са успели да постигнат.

В основата на този проблем е загубата на добрата старомодна трудова етика. Защо да работим усилено, ако можем да получим увеличение на доходите без да е задължително да имаме увеличена производителност? Вместо да вярваме, че имаме правото да дадем честна работа за честно заплащане, на нас, американците, са ни казали, че имаме “право” на все по-комфортен жизнен стандарт. Кой го казва? Не и Бог. Неговите разкрити ценности противоречат на този мит на съвременните икономически ценности. Той казва, че трябва да работим своята работа “като към Него,” и че благословеният жизнен стандарт идва от покорство към Неговото Слово.¹²² В нашия обърнат наопаки свят ние приравняваме увеличената производителност с повечето книжни пари и не вярваме, че трябва да работим по-усилено, а трябва просто да ни плащат повече за по-малко. Тази произвеждаща дълг политика е смъртоносна и оставя опустошително наследство за нашите деца.

Чиста фантазия е да мислиш, че можеш да станеш богат и да създаваш благосъстояние, като въртиш по-често печатната машина. Когато накрая трябва да плащаш сметката, нашите деца от онова поколение ще имат пълното право да се отрекат от нас.

Всички хора са създадени от Бога равни в отговорността си да Му се покоряват, но не са създадени равни в способности, ресурси или обкръжение. Но когато човекът постави себе си за бог, той се опитва да направи еднакво това, което Бог е направил нееднакво или различно. Митът, че всички хора трябва да имат равни доходи или парчета земя, е небиблейски. Той произвежда несправедливост, кражба, посредственост и икономическа стагнация. Всички хора трябва да имат възможност да осигурят необходимото за живота си според своите способности и не повече. Християнските задължения в областта на икономическата справедливост са да се даде възможност на хората да увеличават своите способности и производителност и да се грижат за онези, които не могат да се грижат за себе си. Лудост е да се присъединиш към марксистите в произвеждането на безкласово общество на сива посредственост и организирана кражба и неефективност.

Съвременният светски хуманист, в неговата безнадеждна ревност да бъде бог, демонстрира съчувствие, което в действителност заробва неговия брат. Вместо да го научи да лови риба, той му дава риба – увековечавайки неговата зависимост и напомпвайки патерналистичното его на дарителя. Ако наистина обичате някого, ще го водите към разбиране за това как работят Божиите закони. Ще му помогнете да стане зависим от своите ресурси в Бога, не от вас. Държавата, тъй като тя може само да имитира Бога, не може да направи това. Тя трябва да създава зависимост от себе си, не от Бога. Това създава опека от държавата в името на съчувствието.

Не е ли експлоатацията противна на Бога? Да, и Библията твърдо я осъжда. Но експлоатацията може да бъде премахната само когато човек престане да експлоатира и стане слуга. Християнството дава единствената истинска етика на служение на земята. Това, което държи хората и народите бедни, не е просто експлоатацията от другите. Това, което ги държи бедни, е непокорството към Божиите закони. Така наречената американска “капиталистическа експлоатация” има далеч по-малка връзка със световната бедност, отколкото огромната истина, че робството се произвежда от завист, мързел, неморалност, разпадане на семействата, липса на спестявания и неразумно използване на ресурси и труд.

Християнските освободители трябва да носят истинското съчувствие. От плода на тяхното покорство и растеж те трябва да помогнат на другите да застанат на краката си, вместо да зависят от подаяния, които им налагат бедност до края на живота.

Бог да ни помогне да бъдем истински съчувствителни! Бог да ни освободи от житейската философия, която убива братята ни, като ги прави неестествено и постоянно зависими от други хора под маската на равенството.

Законите на Божията природа налагат Неговите морални закони дори когато законодателите в обществото не го правят. Вие не можете да пречупите Божиите закони, те ви пречупват. Една от най-големите надежди на съвременния светски човек е да използва науката, за да се освободи от моногамния секс. Той си мисли, че е успял, но все още се лута в мрака, докато венерическите болести го преследват навсякъде.

Нашите светски противници казват на децата, че хапчетата ще им дадат свобода. Това, което те в действителност дават, е невероятно негативно влияние от страна на връстниците и често смъртоносни медицински странични ефекти. Аборт? Направи го. Едва сега започват бързо да се проявяват със закъснение физическите и емоционални травми от абортите. Еманципирани и сексуално свободни от закостенелия християнски морал? Днес сме затрупани с венерически болести, включително 22 милиона случая на неизлечим херпес. Хомосексуалността е истинска свобода? Днес това е свободата да бъдеш жертва на най-големия медицински холокост след “черната смърт” през Средновековието, като на хомосексуалистите и на техните понякога невинни партньори им е гарантирана смъртта от СПИН. А нашата държавно финансирана система за здравеопазване е в почти гарантиран фалит, опитвайки се да се грижи за болните от СПИН.
Любов в действие

Ако наистина обичате децата и внуците си, недейте просто да четете тези изречения и да се съгласявате с тях – направете нещо! Излезте и мобилизирайте хората да избавят децата от следващите поколения от тези смъртоносни лъжи! Ако не знаете с кого да работите, пишете ни.

(Притчи 21:22)

Г Л А В А О С М А

Исусовата Църква трябва да бъде победоносна и настъпателна. Никой отстъпващ не е бил някога победоносен. Само войските, които вървят напред, намират победата. Християнските освободители са мъже и жени, които вярват, че Исус е прав, когато каза, “Ще изградя Моята Църква; и вратите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18).

Нашите градове се управляват от онези, които са убедили мнозинството от гласуващите, че точно те трябва да бъдат избрани. Непрекъснатите свидетелства за корупция, насилие и молбите на истинските нуждаещи се са ясно заявление, че тези избрани ръководители не пазят много добре вратите на нашите градове.

Колко християни познавате, които са се кандидатирали за държавен пост на последните избори? Колко мъже с “презвитерско” качество познавате, които искат вашето доверие за способността им да управляват тези врати и да осигуряват сигурност и справедливост за вас? Те почти не съществуват, защото не знаят, че трябва да бъдат там. Повечето християни са изгубили видението за Царството и не са донесли благовестието до институцията на държавната власт. Ние не сме се подчинили на “Великото Поръчение”¹²⁴ да учим народите да се покоряват на Неговите закони.
Божиите ръководители защитават градовете

Ръководителите в старозаветния Израел са разбирали своята политическа отговорност “да седят в градските врати,” надзиравайки живота вътре в града. Тази чест е била върховното място на обществена почит. Добродетелната жена от Притчи 31 счита за свое най-голямо богатство факта, че нейния съпруг “седи в градските врати,” знак за Господнето благоволение върху тях двамата.¹²⁵

Старейшините са съдели като легитимно упълномощени юридически управници. Бог е държал тези старейшини отговорни както за непрекъсващото благосъстояние на гражданите, така и за защита на гражданите от зло, идващо отвън вратите. Ако крадец или безскрупулен бизнесмен са наранявали или мамели жителите на града, жителите са имали право да поискат сметка от старейшините защо въобще е било позволено на такива хора да влязат в града. Старейшините са били Божията първа защитна линия за сигурността и благосъстоянието на хората.¹²⁶

Смятате ли, че вашите избрани управници са загрижени предимно за вашата сигурност и благосъстояние? Едва ли. Ние не прилагаме нашето морално ръководство в градовете на нашия народ, довеждайки въпросите на правдата и справедливостта на улиците според библейското изискване. Тъжно е, че не виждаме съвременната Църква да изпълнява тези стихове, стремейки се да ръководи управлението на нашето общество:

В крайния конфликт на идеи виждаме, че двамата институционални врагове са Църквата и светската държава. Наградата е земята, а инструментът за победата е предаността на хората. Позиционната война ще се води в градовете на всяка страна. Местната власт е целта на тази война.

Светската държава, заради отстъплението на Църквата, има сега предимство. Тя е нараснала в пряко съотношение на оттеглянето на Църквата. Тя се е стремила, без да срещне никакво противопоставяне, да наложи себе си в очите на хората като истински пастир и пазител на тяхното благосъстояние. Тя е погълнала Църквата и по много начини си е присвоила истинската работа на Църквата. Защо да не го направи, след като Църквата се е оттеглила от грижата за народите? Някоя институция трябва да ръководи и да представи себе си за пазител на човечеството. В своето самоотлъчване от обществото Църквата едва ли има право да се оплаква, ако над “града на хълма” не се развява Христовото знаме, а знамето на централизираната светска власт.
Божиите задължения на Църквата към народите

Повече не можем да си позволим да бягаме от нашите задължения. Залогът е съдбата на света. Определените от Бога задължения на Църквата към народите и техните градове са тези:

1. 
   Да поучава народите (Учител)
   
2. 
   Да служи за примирение на хората (Свещеник)
   
3. 
   Да наставлява хората в праведния закон (Юрист)
   
4. 
   Да помага на хората да разбират как да създават богатство и да се грижат за нуждаещите се (Създател на благосъстояние).
   

Точно тези четири служения (учител, свещеник, юрист и създател на благосъстояние) са узурпирани от светската държава. Тя твърди, че Църквата трябва да спазва своите задължения по “сделката” и да стои настрана от всяка върховна управленческа длъжност, свързана с тези четири функции. “Стойте си в религиозното гето и оставете грижата за земята на правителството. Църквата трябва да се вижда, но не и да се чува, като добро момче,” покровителствено ни наставляват те. Именно тези функции и това кой ги упражнява, е това, което в края на краищата ще реши съдбата на тази планета.

Първото нещо, което Църквата трябва да направи, когато срещне такива обвинения, е да се признае за виновна и да се покае. Не е ли вярно, че сме изпълнили Господнето описание за нас: “Човеците на тоя век са по-умни спрямо своето поколение от просветените чрез светлината”?¹²⁷ Може би. Но това е заради нашето невежество и безотговорност, а не заради Божието предназначение за нас. Да го кажем направо: Бог ни е определил да поучаваме народите. Светската държава си е присвоила това право, защото ние сме й позволили. Можем да спрем тази злоупотреба с властта точно сега, като възприемем ролята, която Бог е определил за нас.

Второто нещо, което Църквата трябва да направи, е да приеме огромната отговорност да бъде учител на света и да позволи този товар да ни възрастява и обединява.
Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил (Йоана 17:21).
. . .и левитите тълкуваха закона на хората. . .и четяха ясно от книгата на Божия закон, и даваха значението, като им тълкуваха прочетеното (Неемия 8:7, 8).
Погрешно е, когато държавата си присвои правото да оценява и отсъжда действителността от името на всички други човешки институции. Правилно е, когато Църквата поеме това задължение. “Народът на Книгата” трябва да води народите като свещеник-учител на света. Не можем вече да позволяваме на лъжепророците на светската система да налагат своята идеология на народите.

Апостол Павел каза, че е видял великата Божия тайна: Църквата.¹²⁸ Той видя примирено непримиримото (юдеи и езичници, предишните смъртни врагове). Той видя тази нова световна общност (Църквата), определена от Бога да бъде учител, изцелител и настойник на Божието Царство, управляваща Божията тайна в Духа чрез светиите.

Павел видя в Църквата целите, които бяха възложени на юдеите, но които те никога не разбраха ясно, да обучават народите. “Научете народите и ги учете да пазят” е заповедта на Господаря към Църквата. Неговата любов към народите и сигурното знание, че те ще бъдат държани отговорни пред Бога, изискват те да имат безкомпромисен учител, който ще ги наставлява в пътя, по който трябва да вървят. При едно демократично управление работата на гражданите на царството е да убедят мнозинството от гласоподавателите да изберат хора и да прокарат закони колкото е възможно повече съобразени с библейските принципи и завети.

Хуманистите и марксистите и хората от другите религии се състезават за учителския стол. Църквата е била готова да се откаже от него; Тя не е искала отговорността. Тя е искала да избяга от трудностите на света, нежелаеща да бъде отговорна пред Бога за състоянието на света. Последиците са, че лъжелевити са поучавали лъжезакони и постановления на хората. Държавата, вместо Църквата, е обучила народите на земята. Трябва да се организираме, за да променим това сега.

Църквата също е призвана да бъде свещеник на народа. Петър ни нарече “народ от свещеници.”¹²⁹ Църквата трябва да прогласява праведност на индивидите, но тя трябва да прогласява праведност и на народите.

Като свещеник към народите, Църквата е Божият инструмент за примирение. Трябва да примиряваме хората с Бога и човек с човека. Ние трябва внимателно да наложим изцелителната билка на прошката, съчувствието и истината върху раните на нашия ближен. Ние сме призвани да правим онова, което светската държава с всичките си закони никога не може да направи:
Духът на Господа Йеова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните. Да проглася годината на благоволението на Господа, и деня на въздаянието от нашия Бог; да утеша всичките наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда насадени от Господа, за да се прослави Той. И ще се съградят отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните развалини, и ще се обновяват пустите градове опустошени от много родове. . .А вие ще се казвате свещеници на Господа; ще ви наричат служители на нашия Бог; ще ядете имота на народите, и ще наследите тяхната слава (Исая 61:1-4, 6).
Кой е помазан от Бога да направи тези чудесни неща? Светската държава? Никога! Това е Христос, надеждата на славата чрез нас.

Работа на Църквата е, не на държавата, да обърне сърцата на богатите към бедните, на мъжа към жена му, на детето към родителите му и на всички хора към техния общ Създател. Нека изцелителното масло на Църквата да тече като река по улиците на нашите градове. Освободителите идват!

Църквата трябва да се обръща към цели народи и цели градове. Исая, Еремия и Езекиил са класически примери за хора, които говореха на земните народи като съдии и изцелители.
Църквата като Изцелител

Светската държава вярва, че тя има властта не само да поучава, но и да изцелява. Жестокостта на тази заблуда продължава да расте. Класическият случай е това, което стана във връзка с расовите проблеми между бели и негри в Съединените Щати. Тъй като по-голямата част от Църквата беше заспала и твърде заета с други неща, когато Святият Дух повдигна въпроса за расизма, само част от Църквата – и то предимно черната част – реагира. Кой застана в пролома, претендирайки да бъде примирител и изцелител, твърдейки, че ще реши проблемите законово и икономически? Държавата. Фалшивият лекар. Бог не я е определил да бъде нито учител, нито изцелител.

Днес положението на негрите в тази страна все още е бедствено. Негърското семейство е напълно унищожено. Гетата все още стоят, а победите през 60-те за расова справедливост изглеждат някак безсмислени. Защо? Защото държавата не може да лекува. Само благовестието може да лекува и само Църквата, като свещеник на обществото, е помазана да прави това. Но за срам на Църквата, тя е била твърде заета с “небесните неща.” Тя не е научила своите посетители да бъдат християни, посветени да доведат изцеление на цялото човечество.
Църквата като Адвокат

Държавата не е свободна да установява свои собствени закони независимо от Бога, без да пострада от наказанията за своето непокорство. Светската система иска да играе бог на земята и да установява законите за хората. Тя иска да определи свои собствени законови условия за “справедливост” и “свобода,” различни от Божиите.

Но Бог е Законодателят и Църквата е Неговият адвокат, упълномощен да представлява Неговите интереси и постановления като Негов земен агент на недвижима собственост. Църквата трябва да знае Неговите закони толкова добре, че да може напълно да наставлява съдебния, законодателния и изпълнителния клонове на управлението за това как да ги прилагат за растежа, просперитета и запазването на народите.

Държавното управление не може да направи хората праведни, защото праведността идва отвътре. Това, което то трябва да направи, чрез съдействието на Църквата, е само праведни хора да имат право да управляват държавата. Колко праведни познавате в днешното държавно управление? Подозирам, че не много. Работата на гражданите на Царството да осигурят праведни хора начело на държавното управление. Гражданинът на Царството признава, че пастирът не е по-важен за Бога от бащата за семейството, праведния ръководител за държавното управление или определения от Бога бизнесмен за икономиката. Те всички са еднакво важни за техните определени от Бога сфери на отговорност.

Държавното управление трябва да гарантира на своите граждани мир и свобода от страха от престъпно насилие. Но тъй като светската държава е против Божиите закони, тя е направила престъпника и морално извратения обект на своята специална закрила. Тя осигурява защитата на правата на тези закононарушители за сметка на сигурността на своите граждани. Държавното управление е морален престъпник винаги когато защитава престъпниците и създава атмосфера на страх и недоволство сред обикновените граждани.

Правителството трябва да установи предсказуема законова рамка, така че неговите граждани да знаят, че ще получат честно и справедливо отношение в училищата. “Справедливост и свобода за всички” в тази нация? Никакъв шанс. Тъй като гражданите на царството си стоят в Църквата, вместо да налагат тези въпроси на държавата, те са гарантирали специална грижа само за престъпника, богатия и онези, които успеят да пробият чрез чист бюрократичен успех.

Под праведния закон държавата трябва да защитава семейството. Тя трябва да зачита брачния завет – тъй като стабилните семейства са крайъгълния камък на стабилните нации – и в съответствие с това да установява своите държавни закони.

В почитането на този завет нейните закони трябва да установяват и налагат наказанията за изоставяне и физическо насилие в дома.

Може би най-лошата услуга, която светското управление е направило на семейството, е прокарването на законите за развод “по взаимно съгласие.” Когато този небиблейски стандарт беше разрешен в Съединените Щати през 60-те години, темпът на разрушаване на семействата стана неконтролируем. Половината от браковете в този народ завършват с развод и почти половината от децата на този народ нямат установена семейна база, от която да започват своето развитие. Самотните родители са заробени до живот, едва балансирайки между ниските заплати, времето за семейството, домакинството, обществения живот и общуването с други семейства. Определено Църквата е отговорна за това, защото гражданите на Царството не направиха нищо срещу законите за развод “по взаимно съгласие.” Те бяха твърде заети със своите църковни събирания.