Да спечелим битката за умовете на хората денис Пийкок
Изтегляне 1.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОСВЕЩЕНИЕ
- БЛАГОДАРНОСТИ
- П Р Е Д Г О В О Р – Спуснат в района на битката
|
ДА СПЕЧЕЛИМ БИТКАТА ЗА УМОВЕТЕ НА ХОРАТА Денис Пийкок Съдържание:Съдържание: 2 ПОСВЕЩЕНИЕ 2 БЛАГОДАРНОСТИ 3 П Р Е Д Г О В О Р – Спуснат в района на битката 3 Г Л А В А П Ъ Р В А – Завземаме, докато Той дойде 7 Г Л А В А В Т О Р А – Грижата и обучението на Божиите народи 12 Г Л А В А Т Р Е Т А – Да си възвърнем силата на Ранната Църква 22 Г Л А В А Ч Е Т В Ъ Р Т А – Лъжливото разделяне на Църквата и държавата 29 Г Л А В А П Е Т А – Винаги някой налага морала чрез закон 37 Г Л А В А Ш Е С Т А – Политиката не е задължително мръсна работа 48 Г Л А В А С Е Д М А – Да атакуваме лъжите, които ограбват бъдещето на децата ни 53 Г Л А В А О С М А – Да атакуваме вратите на нашите градове 61 Г Л А В А Д Е В Е Т А – Има сила в кръвта? 70 Г Л А В А Д Е С Е Т А – Да станем ловци на хора 76 Г Л А В А Е Д И Н А Д Е С Е Т А – Да се приготвим да управляваме в един разпадащ се свят 81 Г Л А В А Д В А Н А Д Е С Е Т А – Призив за християнски герои 89 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я 96
ПОСВЕЩЕНИЕНа моето семейство, което отново самопожертвувателно ме даде за Царството; на Боб и Ръш и Гари, които ми помогнаха да си припомня предишното обучение; На чичо Джим, който първи ме накара да преклоня коляно пред Исус и може би най-специално на моя пръв учител – благодаря ти, мамо.
На многото, които ми помогнаха да родя и развия този проект, за съм дълбоко благодарен. На Санди, Род, Лоран и на Гари Мец и неговите окончателни наставления – благословен съм чрез добре свършената от вас работа. Нека тази основа да ни послужи добре за задачите, към които сме призовани. Работникът трябва един ден да завземе властта, за да издигне нова организация на труда; той трябва да премахне от пътя си старата политика, която подкрепя старите институции, ако не иска да загуби рая на земята, както направиха старите християни, които го пренебрегнаха и презряха. КАРЛ МАРКС Обръщение към Хагския конгрес (1872)
Това е върховната битка между Бог и Сатана, между Божието царство и светската система, между Исус Христос и дявола. Очертани са фронтовите линии, предизвикателството е отправено и няма връщане назад. Макар на външен вид нещата да изглеждат “нормални,” армиите продължават да нарастват, докато “се опълчават земните [на светската система] царе против Господа и Неговия Помазаник [Църквата].”1Ние се приближаваме към времето на огъня на земята. Единствената надежда за свободата е в Бога – Бога, изработващ Своя план за вековете чрез Своя народ, Църквата. Християните и само християните от всички хора на земята могат да притежават моралната ревност и идеологическата последователност, необходими да се мобилизират войските на правдата за успешно противопоставяне. Те единствени притежават моралното гориво и истината, която освобождава.2 Християните, под водителството и в силата на Святия Дух, са единствената видима надежда за един свят, обхванат от нарастващ страх, отчаяние и робство.
Тази книга е призив за християнски герои, за християни, които ще застанат за вярата и ще следват правдата и в собствения си живот, и в обществото: без значение какво ще струва това. Тази книга ще (1) покаже ясно необходимостта от “завземане (в победа) докато Христос дойде”;3 (2) изяви начините, по които враговете на Божия морален ред се опитват да унищожат не само нашите общества, но и бъдещето на децата ни; (3) покаже как можете да намерите вашето място на служение в битката;4 и (5) ви научи библейските принципи в разбирането и формирането на политическите и икономическите събития.5 Тя също ще ви шокира. Християните не могат да си позволят да гледат на света през счупени лещи, смесвайки и нагаждайки християнските принципи към принципите на Противника. Християните трябва да гледат, живеят и действат с цялостен християнски мироглед, за да могат успешно да съучастват в крайната победа на Господа в Неговото дело. Единствено този християнски мироглед ще позволи на Църквата да пробие през димната завеса на заблуждението, обвила полето на битката за умовете на хората. Истинското християнство признава, че Божието Слово говори за всичко, което човекът е и което прави – и се занимава с върховни проблеми. Истинското християнство търси свят, подреден по такъв начин, че Неговото царство да идва и Неговата воля да се върши на земята, както е на небето.6 Страдания, смърт и силни мъже и жени Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство. . . . но всичко това ще бъде само начало на страдания (Матей 24:7, 8). Аз не съм обзет от стремежа към “прокобяване,” а съм обхванат от идеята за обещаното изкупление на грешния свят. Исус говори за смутните последни дни като “начало на страдания.” Предстоят ни болки и страдания, но резултатът ще бъде живот, а не смърт, раждане, а не унищожение. Ние, християните, можем, трябва и сме длъжни да изиграем нашата решителна роля в този процес на болки и раждане, докато Господ се подготвя за Своето завръщане. Аз съм убеден от внимателното изследване на Писанията, че ние няма защо – всъщност никога не бива – да се предаваме и да оставяме Сатана да има каква да е неоспорима власт на земята. Сатана е побойник, който управлява със страх и заблуда. Християнските освободители трябва да заявят истината: Сатана е победен враг, победен на кръста. Ние, християните, имаме задължение пред нашия Господар и Учител да доведем победата на Христос и Неговото послание на изкупление за освобождение на народите. Нашето послание за Христовото царство е предназначено да освобождава хората лично, в семействата им, общностите, нациите и дори в целия свят. Истинската свобода се оценява по степента, до която обществото зачита човешкото достойнство, признавайки хората като създадени по Божия образ.7 В крайна сметка отхвърлянето на Бога означава отричането на стойността на човека. Колкото по-истински християнско е едно общество, толкова повече то е морално, свободно, производително и цивилизовано. Обратно, колкото по-малко християнско е то, толкова повече бедност, експлоатация, безнадеждност и смърт съществуват. В нашия случай, докато западният свят се движеше към двадесети век, той отхвърли ограниченията на историческите християнски ценности и постави на тяхно място фройдистката психология, научния социализъм и еволюционния релативизъм, довеждайки ни век на смърт. Еволюцията ни учи, че човекът, бивайки “еволюираща кал,” няма специално право на живот и че всички взаимоотношения са основани на морала на силата на оцеляване на най-пригодените. Един еволюиращ свят узаконява и е основан върху невероятна жестокост. Широко разпространеното възприемане на еволюцията ни е дало най-варварския период в историята.
Над сто и петдесет милиона човешки същества са били убити през този век (без да броим военновременните жертви) в ръцете на мъчители, чрез планиран глад, от екзекутори или при аборти.8 Къде беше Църквата при всичко това? Предимно глуха, няма и сляпа – правейки нищо повече от кръстосвайки ръцете си и чакайки Исус да дойде. Милиони умряха в Съветския Съюз, Камбоджа, Югоизточна Азия, Китай, Африка, Афганистан и други страни. Милиони умряха и в утробите на своите майки. Това е най-кървавият век в историята.9 Тези милиони върху милиони трупове са предимно жертвите на антихристиянски правителства и/или идеологии, които отхвърлят Божиите морални абсолюти. Когато ценностите станат относителни, относителна става и стойността на човешкия живот. Това е уникален век на идеологическа война в глобален мащаб. Докато религиозно заблудените от Инквизицията избиваха хиляди, светските хуманисти, марксистите и аборционистите избиваха и продължават да избиват милиони. Тези безбройни жертви умират, защото християните не успяват да анулират смъртните присъди, издадени от светската система над тях. Да бъдеш политически дисидент или неродено дете, “неудобно” за стила на живот на майката, не трябва да бъдат престъпления, заслужаващи смърт. Бавната смърт също е епидемична. Свързаните със секса болести ни водят към медицински холокост. Употребата на наркотици е извън контрол; държавното “образование” е някакво недоразумение; световният дълг се разраства до смазващи размери; либералната социална политика систематично унищожава негърското семейство; а престъпниците разоряват миролюбивите у нас, докато марксистите унищожават свободолюбивите по света. Ние губим позиции дори в евангелизирането! Да разгледаме настоящите размери на нашите евангелизаторски загуби. За последните петдесет години мюсюлманската религия се е увеличила по размер с 500%; хиндуизмът със 117%; будизмът с 63%, а християнството само с 47%. Не само сме загубили политически две трети от планетата след 1917 в полза на марксистите, но сега губим и религиозния свят.10 Въпросът: Как стигнахме до това бедствие? Не търсете другаде причините за този морален рак – търсете ги в Църквата. Народите са в мизерия и християнската цивилизация загива повече поради лъжливото учение в Църквата, отколкото поради световния грях или мощта на Сатана. Църквата е мястото, където Бог избира да действа и да освобождава, докато Той “стои в Божия събор.”11 Когато Църквата се оттегля от обществото, институциите се разлагат и все повече ще практикуват нечовешки мерзости. Народите загиват, защото Църквата се е оттеглила от формирането на техните закони и влиянието върху техните общество. Християнското оттегляне довежда разлагане, колапс и смърт. Но няма причина за това християнско бягство от битката: Исус ни обеща, че “по-велик е Оня, Който е в нас, от онзи, който е в света” (1 Йоан 4:4). Теологичното заблуждение ни е довело до оттегляне от обществото и почти изключителна загриженост само за вътрешния църковен живот. Тъй като природата поглъща вакуума, светската държава е нахлула, за да запълни вакуума на обществото без ценности. Тя е установила своите безбожни стандарти за човека, стандарти на относителни ценности и нарастваща деградация. Твърде дълго Църквата е стояла настрана от света и се е опитвала да омаловажава своето ускоряващо се затъване в тресавището на разложението. Но ние все още не сме осъзнали, че именно нашето оттегляне от активната роля в грижата и обучението на народите е главната причина за това нарастващо самоунищожение. Нашата погрешна теология е донесла бедствие за народите.
Време е да обърнем това разпадане на цивилизацията. Време е да си придобием отново нашата определена от Бога роля да бъдем “сол и светлина и град, поставен на хълм.”12 За да бъдем освободители на народите и наистина да ги обучаваме, Църквата трябва отново да придобие социално, политическо и културно влияние върху целия свят за Христа. Трябва да се намесим, както Исус се намеси. Намесата означава, че Църквата трябва да действа и да освободи себе си, преди да се заеме с работата по обучение на народите.13 Трябва да позволим на Бога да освободи Църквата, така че да можем да бъдем безпрепятствен проводник на истинската свобода, от Бога към всички хора. Пътят към свободата започва с признаването на вашето собствено робство и посвещението ви да се избавите от него. Съвременните християни са позволили да ги вкарат в гета, набутани в ъгъла, където забавляваме себе си и демонстрираме предимно нашата загриженост за небесното бъдеще. Избягали сме от бойното поле на тази земя, вместо решително да действаме да доведем Божията мощ да побеждава всред него.14
Време е да напуснем нашето християнско гето. Време е Църквата да си вземе обратно плана за промяна от светската система. Време е да наложим Божията истина над лъжите на Неговия враг. Битката обещава да бъде яростна, защото на повечето хора, включително на християните, са им промити мозъците от светската система. Ние, християните, обикновено имаме спасени души и светски умове. Спомнете си, обаче, че Царят на Славата язди начело на нашата армия. И Той вече е обявил, че е “Цар на царете и Господар на господарите” (Откровение 19:16). Осмелете се да посрещнете предизвикателството. Бог вербува християнски мъже и жени точно като вас, които могат да обучат наново умовете си и са квалифицирани да носят Неговата праведност и справедливост на затворниците. Нека тази книга ви научи как да станете жизнено важни, като станете “сол на земята.” Нека на надгробния ви камък да пише: “ИМАШЕ СМИСЪЛ ОТ ЖИВОТА НА ТАЗИ ДУША.” Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте [завземайте] докле дойда. (Лука 19:12-13) Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|