Да вървим ведно с исус христос



страница1/33
Дата11.06.2018
Размер1.48 Mb.
#73232
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33


ДА ВЪРВИМ
ВЕДНО

С ИСУС ХРИСТОС


Х. Л. ХЕЙИКООП
Библейските цитати са предадени според възможно най-близкия до оригинала превод.

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБРЪЩЕНИЕ ?


Скъпи приятелю,
Въпросът, който задавате е от огромно значение и изисква да бъде разглеждан внимателно; затова искам веднага да ви отговоря.

Вие ми пишете, че често, в лични разгоиори, както и на събирания ви се казва, че би трябвало да преживеете обръщение, но вие не изпитвате нужда от това. Вие сте се посветили изцяло на вашата работа, имате спокойно домашно огнище, близки приятели; очаквате че скоро ще имате добро повишение и освен това бихте желали да видите нещо от света. Следователно, вие сте напълно доволен от обстоятелствата, и за да бъдем искрени, тези непрестанни увещания да преживеете обрьщение ви изглеждат съвършено безполезни; те вече са ви дошли до гуша.

Разбирам ви много добре. Има хора, които прекарват времето си да се занимават с делата на другите, да дават добри съвети и да казват, че това, което вършите не е добро. Да слушаш това безспирно, сигурно не е приятно, още повече, че не сте убеден в правотата на тези хора.

И все пак, именно, и това е основателният вьпрос: прави ли са те или грешат ? Трябва ли да преживеете обръщение или това не е необходимо ? Ако се отнасяше само до нещо незначително, то вие лесно бихте могли да се измъкнете, ако в последствие се окаже че сте сгрешили. И следващият пьт ще бъдете много по-внимателен. Но когато се отнася до обръщението, касае се вече за това кьде ще прекарате вечността. И това наистина е дотолкова важно,че си струва да бъдем наясно по този въпрос.

Мислили ли сте вече за вечността ? Да, съгласен съм, че не бихме могли да знаем какво представлява тя преди да сме били там. Но си струва труда поне веднъж да помислим сериозно за нея, за да имаме поне някаква малка представа, нали ?

Според една легенда, веднъж един цар поискал да изпита един много интелигентен младеж. Той го попитал: “Колко трае вечността ?“

Младежът отвърнал :“Царю, в една далечна страна има много висока планина, чийто връх се издига над облаците. Тази планина е от бронз. На всеки сто години идва една малка птичка и удря по нея с клюна си. Е добре. Когато по такьв начин планината бьде изтрита до такава степен, че да не се вижда, една секунда от вечността ще е изтекла.“

Този отговор не дава ли представа за безкрая на вечността ? И въпреки това той не е точен, защото във вечността няма нито минути, нито секунди. Там и хиляда години са като един ден и един ден - като хиляда години (2 Петр. 3:8). Вечността няма край; тя е безкрайна.

Тази алегория позволява да доловим нещо в отношението между продължителността на земния живот и живота ни във вечността. Какво са десет, петдесет, осемдесет или дори сто години ? Тогава нима не е важно да знаем къде и как ще я прекараме ?

Това ме кара да мисля за една друга история. Както знаете, през Средновековието повечето принцове са имали шутове в дворците си. Обикновено, това били хора с някои телесни уродства, облечени в смешни дрехи, които чрез шегите и глупавите си забележки трябвало да забавляват господарите си. Такива били клоуните от онова време. Веднъж един принц подал на своя шут шапка, която по онова време само лудите носели (островърха шапка, украсена със звънчета и камбанки) и фалшив скиптър, и така го коронясал за цар на шутовете. Но при това поставил условие: шутът да ги даде на онзи, който се окаже по-луд от него. Не след дълго принцът легнал тежко болен. Шутът отишъл да го посети и запитал дали ще оздравее скоро. Принцът му отговорил, че според лекарите не се очаква нищо добро, скоро щял да умре.

“Е, добре! - казал “лудият“. Вие навярно вече сте се приготвили за дългото пътуване и сте уредили всичко да е готово, за да бъдете приет“.

“Не, казал принцът. Точно това е най-лошото! Не знам как ще бъда приет“.

“Нима не знаехте, че ще ви е необходим цял един ден за това пътуване ?“

“Знаех, разбира се, много добре, но никога не ми се е налагало да мисля за всичко. Имаше толкова много други неща за правене...“

“Все пак, продължил шутът, когато предприемахте пътуване, па макар и за ден, винаги глашатай ви предвождаше и се грижеше за всичко: с какво ще се храните, какво ще пиете и т. н. А когато заминавахте за няколко дни, седмици или дори за няколко месеца всичко се приготвяше предварително: няколко дни преди тръгването ви много от вашите слуги се отправяха предварително, за да приготвят всичко необходимо за посрещането ви. А излиза, че за това тъй голямо пътуване изобщо не сте се приготвили. Затова ви връщам шапката на луд и скиптъра, защото самият аз никога не съм бил толкова луд“. Не е ли бил прав шутът ?

Повече от десет години вие сте ходили на училище, сега работите по цял ден, но вечер продължавате да учите, за да постигнете по-добро положение. И така двадесет години вие работите неспирно, за да можете после в продължение на четирдесет години да живеете охолно, а и по-късно да се препитавате от пенсията си или от икономии в продължение на десет години, а ако достигнете и до дълбока старост, в продължение на двадесет години. Какво бихте си помислили за такива родители, които не пращат децата си на училище и не ги насочват да си изберат професия с аргумента: «Нека си играят спокойно, без да мислят за бъдещето ! Когато достигнат възрастта сами да се издържат, те ще се справят !“ ?

След като полагате усилия и жертвувате толкова години от живота си, за да имате от какво да живеете добре още петдесет или шестдесет години, с какво бихте се извинили, че не сте помислили за вечността и сте загърбили въпроса: къде ще бъдем през вечността ? Още повече, че не можете да сте сигурни ще получите ли добро място, ще се разболеете ли, или ще умрете, преди да сте достигнали до нея. Но вие отлично знаете, че вечността е пред вас. “Писано му е на човека веднъж да умира !“ Това Библейско твърдение нито веднъж до сега не е било поставяно под съмнение дори от най-големите скептици и най-закоравелите атеисти. Те не смеят да го отрекат, защото кой не е виждал смъртта да хлопа на вратата на някой от близките му ?

Но как продължаваше стихът от Евр.9 ? “... а сетне съд“. Не е ли непростимо безумие да не се погрижим за нищо и да оставим нещата да вървят от самосебе си ? Разбира се, един ден сами ще видите къде сте през вечността. Но... тогава вече няма да има начин да промените вечността.

“На мястото където дървото падне, там то ще си и остане“ (Екл. 11:3).

Може би ще кажете: “За какво да бързам! И така вече имам да върша толкова неща“. А и нямате никакво желание да посветите свободното си време на такава злокобна тема като смъртта. Мислите си, че ще имате достатъчно време да поразмислите за тези неща когато станете малко по-възрастен, когато вече сте успели да се порадвате на живота и сигурно ще ви остава повече свободно време.

Сигурни ли сте, че ще живеете още петдесет години, тридесет, или пък само десет, или само още дванадесет месеца ? Или дори дванадесет часа ?

Спомням си за един търговец в Холандия, който слушаше от прага на магазина си проповед, изнасяна на улицата. Когато проповедта свърши, той се прибра в къщи, седна на един стол, и в следващият миг вече беше мъртав!

И дори още много да ви остава да живеете, бихте ли искали да правите това, което ви се харесва докато сте млад и здрав, а на Бога да отдадете само остатъка ? Ако си избирате да живеете така (и ако продължите да сте още жив) Бог все още ли би ви приел ?

Разбира се, “Бог... иска всичките люде да се спасят“ (1 Тим. 2:4); на всички хора Той казва:“Примирете се с Бога“ (2 Кор. 5:20). Той прие разбойника от кръста и хиляди други, които се обърнаха към Него на смъртното си ложе. Познавах една жена, която на 85 години преживя обръщение.

В Йов, 33 глава, виждаме, че Бог говори веднъж, и два пъти на човека и ако той не послуша гласа Му, “запечатва поуката“ в него.

След като Фараонът бе отказал неколкократно да се подчини, Бог закорави сърцето му така, че той вече не можеше да преживее обръщение.

След присвояването на Църквата, Бог ще изпрати на всички онези, които бяха чули Евангелието, но не бяха повярвали в него “... заблуда... та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината.“ (2 Сол. 2:11,12). Бог може да извърши същото и спрямо вас, ако продължавате да отхвърляте поканата му да преживеете обръщение (Деян. 17:30,31): “Бог, прочее, без да държи сметка за времената на невежество, заповяда сега на всички люде навсякъде да се покаят, тъй като е определил ден, в който ще съди обитаемия свят справедливо и чрез човека, когото е определил; за което вече е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите“.

Не желаете ли и вие сериозно да се замислите по този въпрос и сега да дойдете при Бога, за да изповядате пред него греховете си и да Го помолите да ви приеме ?

“И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява : молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, който заради нас направи грешен Онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога (2 Кор. 5:20,21).

“Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си“ (Евр, 4:7) !


Сърдечни поздрави.

Ваш брат в Господното служение

Х. Л. Х.


Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница