Да вървим ведно с исус христос


Същността на християнството



страница31/33
Дата11.06.2018
Размер1.48 Mb.
#73232
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33

Същността на християнството


В Йоан 4:10 Господ Исус с няколко думи описва онова, което характеризира новото: времето на Църквата.

“Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: “Дай ми да пия“, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода“.

“Божият дар !“ - в това намираме изцяло Божието откровение. В онова време Бог не беше познаван като Този, Който дава. Той беше Онзи, Който изискваше ! Той изискваше людете да му служат и им даваше благословията си, когато те се подчиняваха на заповедите му. Той бе сред дълбокия мрак (Второзак. 4:11; 5:22,23; Псалми 18:12); т. е. не се разкриваше никога, като оставяше скрита истинската Си същност. Не защото повелята е лоша, напротив, тя е свята, справедлива и добра. Но човекът беше грешник. И колкото повече се акцентуваше върху справедливите изисквания на закона, толкова повече людските грехове ставаха очевидни. Ако бе истина, както някои твърдяха, че законът е Божият образ, човек щеше да се окаже завинаги погубен и изоставен. Но това не беше истина. Законът - въпреки че изхожда от Бог - не е самият Бог. Той е само моралната мярка, която посочва на грешника как да се държи пред Бога.

Бог е светлина, Бог е любов. И когато човек бива изпаднал възможно най-дълбоко, Бог дарява свободно и безпогрешно. Този, който яви Бог на земята, веднаж рече: “По-радостно е човеку да дава, отколкото да приема“ (Деян. 20:35). Бог ли не би се придържал към това, което сам нарича “по-радостно“ ?

В ония времена - при зачитане на Завета - Бог щеше да е Онзи, който приема. Но в Благовестието той винаги е Този, който дава. И дори повече: Той даде най-скъпото, и то на същества, които не заслужаваха друго освен вечно погубление.

В Послание към Евреите положението на Израелитянина при първия Завет, контрастира спрямо положението на християнина. За Израелитянина пътят към светилището още не е бил открит (9:8). Предложените дарове не очистяли от греховете (9:9; 10:4,11). Първосвещенникът, сам обиколен с немощ, също бил длъжен да принася жертва и за собствените си грехове (5:3).

Християнинът завинаги е без недостатък (10:14) и съвестта му е чиста(9:14). Така че има пълна свобода да влезе в светилището, към което завесата е отдръпната и пътят е открит. Той има велик Свещенник над Божия дом, усъвършенствуван завинаги (10:19-22; 7:28). Бог е Този, който дава !

Но всичко това стана възможно единствено поради прославата и подчинението на Божия Син, който дойде на земята и който трябваше да понесе всичко заради изпадналите грешници. Жената не го познаваше; в Него виждаше само един любезен Евреин и съвсем не предполагаше, бедната, че пред нея е Самият Господ, Бога на небето и на земята, Еднородният Син в лоното на Отца. Ако само бе предположила, тя щеше да го помоли и Той щеше да и` даде жива вода. Според Йоан 7:39 чрез живата вода образно е представен Светият Дух, който пребивава във вярващите.

Тук имаме, следователно, Божията благодат, като извор на всичките неща, после; Славата на Сина, в неговото дълбоко смирение посред людете на земята. И най-сетне Самия Син, който в сияйна слава дава на жадните жива вода, дава им Светия Дух. Тези неща представляват необходимата основа за християнското благославяне.

Отецът иска поклонници


“Боготвори Отца !“ - Това вероятно е стъписало жената като нещо напълно ново. Израел бе син на Бога, първородният (Изх. 4:22); синовете на Всевишния, техния Бог (Второзак. 14:1); Бог беше Израилевият Отец и Ефрем бе първородният Му (Йерем. 31:9). Но те никога не бяха боготворили Бог като Отец, защото “Никой не познава Отца освен Сина и оня, комуто сина би пожелал да го открие“ (Мат. 11:27). Това е неотделима част от християнското благославяне: познаването на Бог във връзката му на Отец на неговия народ, когото последният боготвори като такъв. Но това откровение представлява нещо напълно лично: “Оня, комуто Синът бе пожелал да го открие“. Който има това откровение, има го от Сина. “Еднородният Син, Който е в лоното на Отца, Той го изяви“ (Йоан 1:18). След като доведе до край делото си, той въведе своите чрез своята връзка с Отца: “Отивам при своя и при вашия Отец“. И това вече е участ за най-младия вярващ. Апостолът пише на малките дечица във вярата: “Писах вам дечица, защото познавате Отца“ (1 Йоан 2:13; сравни Йоан 17:2,3).

Отецът иска поклонници. Каква благодат ! В Израел всеки човек от мъжки пол трябвало три пъти годишно да ходи в Йерусалим, за да въздава там Богу благослов. (Второзак.16:16). През хилядната година всички народи върху земята ще възлизат на Йерусалим, за да благославят там. Този, който не го прави, ще бъде наказан (Зах. 14:16-19). Но Отецът иска истински поклонници, поклонници, за които това не е външна формалност, а сърдечен повик. Какво означава за нас това желание на Отца ?



Да се поклоним на Отца с духа и с истината


“Но иде час и ето, сега истинските поклонници ще се поклонят на Отца с духа и с истината, защото Отец иска поклонниците му да са такива. Бог е дух и ония, които Му се покланят, трябва с дух и с истина да Му се покланят“ (Йоан 4:23,24).

Тук е изложена същността на християнското благословение. Истинското благословение не е формален, земен ритуал, то се отнася към Божествената същност и предполага, че тя всецяло се разкрива.

Въздаването на благослов по този начин е невъзможно за недоверчивия ! Защото само посредством новото рождение ние придобиваме нов живот, който в Писанието се нарича “дух“. “Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“ (Йоан 3:6; Римл. 8:16). Това е едно духовно въздаване на благослов от новия човек, в съгласие с Божествената същност.

Но възможно е някой вярващи да са лишени от дух. Апостол Павел не можеше да разговаря с Коринттяните като с духовни люде, защото те принадлежаха на плътта. Те не бяха “в плътта“; такива бяха преди да преживеят обръщение. Но въпреки че бяха наново родени, и бяха се сдобили следователно, с нов живот, който е “дух“, то битието им си оставаше плътско, т. е. като на животните.

Култът на Израел беше земен, природен. Той се въздаваше на определено географско място, в чудесен храм. Тази служба беше прецизирана до най-малката подробност и човекът, пременен в най-хубавото си облекло и в акомпанимента на прекрасна музика, можеше да принесе най-качественните земни дарове. Но във всичко това духовност нямаше. Нямаше го дори условието първосвещенникът, псалтът или този, който прави приноса, да бъде наново роден. Но това бе наредено така от самия Бог, защото този култ изхождаше от един земен, принадлежащ Богу народ, на който Той, оставащ скрит в мрака, не беше се разкрил.

Но вече на кръста, Бог бе сложил край на природния човек. Ние, наново родените, повярвали в Господа Исуса, сме мъртви ведно с Исус (Римл. 6:8). Трябва следователно да живеем според изискванията на новия живот, възникнал в нас посредством Светия Дух чрез новото ни рождение. И Светият Дух у нас е онази Божествена сила, която ни прави способни за това.

Следва, че нашето въздаване на благослов трябва да бъде духовно. То е една морална необходимост, без която не можем. В стих 24 Господ Исус ясно обяснява, че Светият Дух е силата на всяко християнско въздаване на благослов.

В пълно съгласие с казаното, не съществува предписание за никаква форма или церемония при въздаването на нашия благослов. И това е още по-забележително като се има предвид, че при Израелитяните всичко било предварително прецизирано и в най-малките подробности. Ние дори не знаем думите, казани от Господа, когато въздавал благослова, при установяване ритуала на Причастието. Нямаме и никакво описание на наякой от апостолите, разчупващи хляба. Не са запазени и думите на никое песнопение от тяхното време. Ние само с Божия Дух се кланяме (Фил. 3:3). Ако решим да потърсим в Стария Завет формите, към които да нагласим християнското въздаване на благослов и поклонение, бихме загубили онова, което е присъщо на християнството, т.е. благословлението и поклонението чрез Божия Дух.

Поклонението обаче не трябва да бъде само “с духа“, но и “с истината“. “Но какво е истина ?“ попитал Пилат. Той не знаел, че Онзи когото виждал пред себе си, с Неговия трънен венец, бил истината. Истината е онова, което Бог сам е разкрил за Себе си и Синът е този, който ни разкрива Бога !

Донякъде Израел също се пркланял истински, защото култът му отговарял на откровението, което Бог като Всевишен, бил дал по онова време. Но сега Бог изцяло е разкрит, защото “Бог... явен в плът“ е бил на земята. И поради една безкрайна благодат ние Го познаваме. “Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал просветление, за да познаваме истинския Бог“ (1 Йоан 5:20).

Има, разбира се, нарастване на познанието ни за истината. Божият Дух в нас ни напътствува в познаването на истината. Но разликата в това познаване, съществуваща помежду вярващите, е съвсем малка в сравнение с онази, която съществува между някой, който не се е родил наново и най-младият измежду вярващите. Човекът като такъв, като същество недоверчиво, е напълно неспособен да опознае Бог. (В това отношение прилича на животното, неспособно да разбира наука или философия). Чрез новото рождение сме получили живот, който е дух, и който като такъв ни дава възможност да познаваме Бога. Това е “божествената природа“ (2 Петър 1:4). И в този нов живот Светият Дух, който ни обитава, е онази божествена сила, която свързва новия ни живот с Бога (Йоан 4:14). На малките дечица в Христа е казано: “Вие сте помазани от Светия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете“ (1 Йоан 2:20,21).

Така ние можем да се доближим до Бог, нашият Отец. Чрез силата на Светия Дух, който поставя новия ни живот във връзка със самия Бог, ние Го виждаме и ние Му се радваме. Бихме ли могли да съзрем Бог без да сме изпълнени с възхищение към Него и без да изпитваме необходимостта да Му го изразим ? Всяко Божие чедо, което не се спира пред получените благословии, но повдига взор към Този, който дава, знае от опит, че това е невъзможно. Славата на Отца, както и слвата на сина, е толкова голяма, че сърцата ни се оказват малки, за да разберат онова, което виждаме. И още по-малко сме способни да изразим това с думи. Но ние благославяме “с дух“, така че благословията ни не е в думите, но в душевните ни чувства, извиращи направо от сърцето.

Остава още един въпрос:


Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница