Къде трябва да въздаваме благослов ?

Къде трябва да въздаваме благослов ?

И кога ли не изпитваме най-силно желание да сторим това, освен когато се събираме заедно, за да възвестим смъртта на Господа Исуса и да получим от ръката Му разчупения хляб и разлятото вино ? Тогава Го съзираме всред съвършенството на делото Му и на Неговата любов. Съзерцанието на Агнето, принесено в жертва, ще ни отведе на небето, да го чествуваме и да го боготворим (Откр.5). Същото е и на земята.

Да, ние се събираме, за да възвестим Неговата смърт. Приемането на Причастието не е само по себе си култ. Но ако тези, които вземат Причастието, са изпълнени с Духа, те не могат да постъпят иначе, освен като въздават благослов и се прекланят. Тогава чак Причастието става култ.

Може ли сам човек наистина да въздаде благослов, достоен за Бога ? Адам, преди падението си, можеше да благодари Богу за добрината Му. Но сега Бог е напълно явен чрез Господа Исуса. Ако преклонение, достигащо подобна висота бе извършено от едно само лице, това би предположило у последното такава степен на духовност, която почти би го изравнила с Онзи, когото благославя.

В 1 Кор.14 виждаме преклонението и благословът свързани с Църквата. Там научаваме според какъв принцип и от кого Бог се благославя сега. Това е важно допълнение към познаването ни на Божията воля. Виждаме, че песните, благословът и хвалебствията са съставлявали още от самото начало елементите на преклонението. Виждаме също, че това не е зависело само от едно лице, но от реда и от въздействието на Бога в Църквата. Вижте стихове 12-17. Господ придава голямо значение на отдаденото с разум преклонение на своя народ.

Неговите люде се събираха, уверени, че Господ е единственият, който има власт над тях и който може да решава кого от тях да използува. Господ упражнява тази власт посредством Светия Дух, който обитава Църквата. Важното е не един или десет, или двадесет души да присъстват на службата, но Светият Дух да има възможността да използува измежду тях ако поиска, и един, и пет или повече хора.

Вие познавате ли лично и от собствен опит това преклонение ? Този въпрос не касае разума! Както видяхме, отговорът извира от сърцата, изпълнени с Отца, който даде за тях своя единствен Син, за да умре той на кръста, и от Спасителя, Божият Син, който ги обичаше и който Сам се предаде заради тях.
С най- сърдечни поздрави,

Х. Л. Х.

С Л У Ж Б А

Скъпи приятели,
Животът на християнина се състои във вземане и в даване. Той трябва да бъде подобен на резервоар, в който от една страна водата да се влива и от който, от друга страна - да се отлива. Християнинът, който само би получавал, но не би давал никога, ще се превърне в мечтателен мистик (в един мистичен и сантиментален поклонник). И обратно, християнин, зает дотолкова да дава, че да не му остава време да получава, ще се отзове пред духовна провала.

В едно от предишните писма вече споменах, че всяка служба трябва да се въззема “от краката на Господа Исуса“, където бихме могли да Го слушаме и да бъдем в общение с Него. Видяхме това най-вече да става с Мария по отношение на преклонението. Тя успява, когато трябва, да намаже краката на Господа със скъпо струващо нардово благовоние, защото толкова често е бивала седяща в краката Му, че е успяла по този начин да опознае Личността Му и мислите Му. И с Марта, която виждаме също да Му служи, след като е получила от Него, когато е носела бремето на грижите си.

В тези два образа виждаме двете страни на християнската служба. В Мария виждаме стореното за Господа, за Бога; в Марта пък, направеното за хората. И в 1 Петър 2 четем, че сме “свят принос, който принася чрез Исуса Христа духовни дарове, които са Богу приятни“. И след това, че сме “царски принос“, който трябва да оповести добродетелите на този, който ни извика из мрака към своята чудна светлина. Този именно втори аспект на службата искаме да разгледаме сега. Първият вече разгледахме във връзка с Причастието и с благославянето.

Важен принцип, произтичащ от Светото Писание е, че всяка служба трябва да бъде извършвана от името на Господа, с чувството на отговорност пред Него. За всички, които разсъждават, това е съвършенно ясно. Един Божий служител предава на людете послание от Бога. Поради това е необходимо Бог сам да избира служителите си и да им дава дарбата, от която имат нужда ! Ефесяни 4:7-12, във връзка с Псалм 68:18 ни показва, че Господ, възнесъл се на високо, е получил тази дарба, която е разделил между своите люде. И останалите пасажи засягащи този въпрос, потвърждават това.

Той призовава онези, които желае

След това се възкачи на хълма и повика при себе си ония, които си беше избрал; и те отидоха при него. И определи дванадесет души, за да бъдат с него и за да ги изпраща да проповядват“ (Марко 3:13,14). В този пасаж се говори за избирането на дванадесетте апостоли. Но не можем да сравняваме мисията, която те получили с тази, която Господ сега поверява на своите служители. Според Матея 10, те трябва да проповядват само на Евреи. След като Господ беше отхвърлен от Израел и извърши изкупителното дело върху кръста, той им повери в Марко 16:15 една нова мисия: да тръгнат помежду всичките люде. Но принципите във възложението Му си остават непроменени.

В Марко 3:13,14 намираме три важни неща. Първо: Господ извиква онези, които иска; Второ: Той ги извиква, за да бъдат с Него; Трето: Той ги изпраща да проповядват.

Първата точка е по-горе споменатият принцип. Господ извиква служителите си според собственото си лично благоволение. На Йеремия казва: “Преди да те създам в утробата на твоята майка, аз те познах, и преди да излезеш от там, осветих те; оставих те за пророк на народите“ (Йерем. 1:5). В Йоан Кръстител, според същия принцип, същото нещо бива предсказано от един ангел Господен, в Лука 1:13-17. А Павел пише сам: “А когато Бог, който още от утробата на майка ми ме беше отделил и призвал чрез своята благодат, благоволи да ми открие Сина си, за да го проповядвам между народите ...“ (Гал. 1:15,16).

Никой човек, никой Божи служител, нито дори самата Църква имат нещо общо с определянето на служителите на Господа. Господ изрично запазва това право за себе си. И както прочетохме в Йеремия и в Посланието към Галатяните, подготвянето за тези повиквания започва от преди раждането и прдължава чак до преживяването на обръщението, когато Господ се обяснява.

Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър

Изтегляне 1.48 Mb.

Сподели с приятели: