Да заспиш в един свят,а да се събудиш в друг

Ние приемаме времето,в което живеем за нещо обичайно.Дните се нижат един след друг и нищо кой знае какво не се променя.Такава бе ситуацията до въпросният 13 март 2020 година.И изведнъж, внезапно се появи заразата, съществуването ни се промени само за една нощ. Пред заплахите за живота, причините да пътуваме изгубиха своята значимост и сърцевината на нашата култура – идеята за съвместното съществуване също бе поставена под въпрос.Заспахме в един свят и се събидихме в коренно различен. Свят в който да излезеш на разходка сред природата е нещо лошо и ще бъдеш наказан ,свят в който Рим вече не е романтична дестинация,свят в който Китайската стена не е крепост,свят в който няма магия,а само страх.Страх да излезеш,страх да бъдеш себе си,страх от загуба на блага,страх от живеене... Изведнъж прегръдките и целувките се превърнаха в оръжие, а непосещението на родителите и приятелите – в израз на обич.Близостта стана нещо страшно. Само за една нощ осъзнахме, че властта, красотата и парите нямат стойност и не могат да ни осигурят глътката кислород, за който се борим.Всичко, което сме ценили и за което сме се борили рухна.Всички удоволствия бяха поставени под стъклен похлупак и никой не знаеше за какъв период от време,цареше невидение.Целият ни жизнен свят бе засегнат . Мобилността стана „първостепенен фактор за придвижване на рисковете и болестите по земното кълбо.Лозунгът „остани си вкъщи” заля всички медийни и социални мрежи,като инстаграм,фейсвбук...Стопира се и без това заседналият ни начин на живот,но поне всички научиха как се пише „вкъщи”.