Данъчна политика

• 
  подоходен – изразява се в намаляване на разполагаемия доход на ФЛ поради по-високия данък. Заради обедняването си ФЛ е склонно да предлага попълнително количество труд, за да компенсира колкото е възможно намаление на разполагаемия доход. Измерва се с ефективна данъчна ставка
  
• 
  заместващ „ефект на субституция” – при него от значение е намаленото (пределно) или маржинално възнаграждение на труд. Разполагаемият доход след данъка за допълнителен частен труд, който лицето е отработило. Ако данъкът се увеличи има по-голям стимул лицето да замести официалния пазар с неформален пазар или с активност в домакинството. Преценява се по пределната или маржинална ставка/надбавка и чиито графично се представя като тангенса на ъгъла, който допирателната на ЛПД сключва с абцисата. Двата ефекта действат едновременно.
  

Заместващ ефект на плоския данък

• 
  този ефект ги кара да работят допълнително. Подоходният данък не се усеща. Първия подоходен интервал – всички лица, които имат доход до необлагаемия минимум
  

Af – Yf – C – от необлагаемия минимум до Yf

Yr – Y2 L – D

ЕДС	Увеличение	Намаление
Увеличение	D	E
Намаление	C	F

B – подоходен ефект – хората стават с по-големи доходи и това ги демотивира да участват на пазара на труда; заместващ – мотивира ги да участват на пазара на труда

C – подоходен ефект – демотивират участието на пазара на труда

D – подоходен ефект – прави ги по-бедни, мотивира ги да наваксват; заместващ ефект – демотивира, обезсърчава

E – подоходен ефект; благоприятства, мотивира;

F – подоходен – демотивира; заместващ – мотивира

Плоският данък на ЕТ – 15% плюс допълнително по-високо бреме не ЗО. Патентния данък – опростена форма на ЛПД

Етапи на облагане на плоскяи данък :

1. 
   от облагаемите доходи се вадят ЗО = ДО, които се сумират ДО
   
2. 
   от сумата на ДО = сума на данъчните облекчения
   

облагаем доход – формиране

• 
  по трудови договори – трудово възнаграждение + сума на други плащания в пари или в натура (чл.24,ал.2)
  
• 
  от брутните доходи по извънтруднови правоотношения и от наеми – разходи за дейността/нормално признати разходи – 25 или 40%
  

1. 
   загуба на работоспособност – >= 50% (ТЕЛК,НЕЛК) – годишно ДО се намалява с 7 920лв
   
2. 
   доброволно допълнително осигуряване до 10% + още 10% от ДО – за доброволно здравно осигуряване
   
3. 
   вноски за закупуване на допълнителен стаж
   
4. 
   дарение – зависи от бенефициента на дарението до 65%; култура – до 15%
   

ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ПОДОХОДЕН ДАНЪК

1. 
   Избор на данъчна основа и дебатът в литературата за обект на ПД
   

• 
  нормална възвръщаемост – обичайна, алтернативните разходи поради влагането на капитала в инвестиционен проект или в дадена фирма или нейн инвестиционен проект
  
• 
  икономическа възвръщаемост – включва надбавка над обичайната възвръщаемост по повод на предприемаческия риск
  

• 
  рента – резултат от използване нна уникални производствени фактори, природни дадености, фирмени рецептури, мерки. Обикновено това е свърхвисока възвръщаемост, неравномерно разпределена както по отрасли, така и чисто географски; достъпна само за определени фирми – смята се, че трябва да има прогресивен КД
  

големият спор по повдо облагане на нормална възвръщаемост – държавата обикновено обособява 2 категории данъкоплатци – ФЛ и ЮЛ и се смята, че и двете имат собствена платежоспособност. Капитала се облага веднъж при ФЛ чрез ЛПД, втори път при фирмите чрез КД или за подобни данъци. Това двойно облагане е особено присъщо за случаите, когато корпорациите разпределят част от печалбата като доход на ФЛ, собственици на капитала им. Тогава е налице двойно данъчно облагане,. Различава се от юридическото двойно данъчно облагане.

Избягването на ЮДДО е чрез спогодби, държавите се договарят помежду си да предоставят част от свои фискални интереси доброволно на друга страна.

2. 
   Системи за интеграция на корпоративните и личните доходи
   

Пример : Иванов 100лв – 10лв данък – 90лв дивидент. При изплащане на данък дивидент – 5% т.е.4,50лв данък и 85.50доход

В България данък дивидент се дължи от местни ФЛ, местни ЮЛ, които не са търговци като не се дължи данък на местни ЮЛ търговци, чуждестранни ЮЛ, които са местни за ЕС или ЕИП, както и чуждестранни ЮЛ, които имат място на стопанска дейност у нас

В другите страни, които прилагат класическа система обикновено се освобождава част от изплатения дивидент като личен доход, а останалата част се включва към други източници и се облага с прогресивен или плосък ЛПД.

Втора система за интеграция – система на поделено ДЗ. Измислена в Англия, пренесена в Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Малайзия

При тази система се постига повече справедливост, тъй като лицата, които имат корпоративни доходи ползват платения КД като авансов ЛПД. Така всяко от лицата се облага с онази пределна ставка, която съответства на неговата съвкупна платежоспособност през годината

Тази система вече не се прилага в Англия, но се прилага извън ЕС. Причината е, че през 2001г. група финландци акционери в британски компании сезират европейският съд в Люксембурд (съд за справедливостта), защото Финландия не им признава авансовият ЛПД от британските корпорации. Тогава Европейският съд решава, че тази система облагодетелства притежаването на местни компании само от местни инвеститори като дискриминира чуждестранните. Вследствие на това се пречи на свободното движение на капитали. Дава се препоръка за прилагане на платежната система. Тя преминава към нея.

Трета система : на поделена данъчна ставка. По различен начин се облага реинвестирането и разпределението като дивидентната печалба към корпорацията. Литва е прилагала такава система, реинвестираща – 0%, разпределене – 26%, след като влезе в ЕС – премина към платежната система

Четвърта система – на пълна интеграция – дохода на корпорацията се разпределя директно на собствениците на капитала й в същата пропорция, с която те участват в дяловете и акциите на дружеството. Корпорацията се явява канал за реализиране на лични доходи. Обикновено това се получава при т.нар. S-корпорации, където броят на съдружниците е до 100 и те са американски резиденти.

Аналогично се разпределят и загубите, ако корпорацията има. Ако ФЛ от S-корпорации имат и други източници на доходи те ги сумират с корпоративните и ги облагат с глобална система на ЛПД. Те дължат всички останали данъци без КД.

3. 
   Кой плаща корпоративния подоходен данък – модели на Арнолд Харбергер
   

1. 
   1962 г. – затворена икономика с ограничено зададено предлагане на капитала и труда ; условно разделя ик-ката на корпоративен и некорпоративен сектро. Държавата слага данък върху възвръщаемостта само в корпоративния сектор. Приходи от ик.дейност – предлагане на публични блага, няма корупция. Намаляват се взвръщаемостта на капитала в корпоративния сектор. Започават да предлагат капитал в некорпоративния сектор. След като намали предлагания капитал в корпоративния сектор, труда не е снабден с капитал, намалява заплащането на труда. В некорпоративния сектор – увеличава продуктивността на труда и възнаграждението – текучество на кадри.
   

извод : КД води до намаляване на възвръщаемостта на капитала, първоначално в корп.сектор, а след това и в некорп.сектор, заради пресищането с капитал

2. 
   1994г.
   

4. 
   Бъдещето на ПД
   
5. 
   Алтернативи за усъвършенстване на ПД
   
6. 
   Регламентиране на КПД у нас