Данни от национално представително изследване, проведено в периода 3 7 февруари 2014 г от агенция “Медиана”

• 
  Въпреки че песимизмът остава доминираща обществена нагласа, той значително е намалял в последните два месеца. По отношение на общественото и икономическо развитие на страната той е спаднал с 13 % в рамките на два месеца; По отношение на личните перспективи песимизмът е спаднал с 11 %. Може да се каже, че наблюдаваме появата на „плах оптимизъм”.
  

• 
  Появата на този нов (и крехък) оптимизъм дава отражение и върху доверието към правителството на Пламен Орешарски – доверието се е покачило с 6 % в рамките на два месеца; Разочарованието е спаднало с 2 %.
  

• 
  Логично няма и доминираща обществена нагласа за искане на оставката на правителството. Такава искат една трета от избирателите (34 %), а желаещите то да бъде оставено да работи са 45 % .
  

• 
  Като цяло, въпросът за властта (оставка или продължаване на мандата) се прехвърля върху Евроизборите. Огромна част от респондентите ги оценяват като много важни; значителна част от хората заявяват желание да гласуват на тях. Наблюдава се картина на предизборна ситуация по-характерна за парламентарни избори, отколкото за избори на евродепутати.
  

• 
  В тази предизборна ситуация наблюдаваме и консолидация на избирателите около своите партии. И двете основни политически сили (БСП и ГЕРБ) покачват процентите на потенциалните си избиратели, като разликата помежду им се запазва в рамките на регистрираната през ноември (5.5 % към момента).
  

• 
  Към момента данните показват, че шест партии имат възможност да преминат бариерата и да излъчат евродепутат – БСП, ГЕРБ, ДПС, „България без цензура”, Реформаторски блок. Шансове за пробив запазва и Национален Фронт за Спасение на България (НФСБ).
  

• 
  Прави впечатление значителното нарастване на електоралния потенциал на „България без цензура”. Основни „донори” на тази формация са ГЕРБ и Атака – половината от потенциалните избиратели тук са разочаровани бивши избиратели на ГЕРБ и Атака.
  

• 
  Съотношението на силите между управляващи и опозиция са практически изравнени с лека доминация на управляващите. (С цялата условност за включването на едни партии към „управляващи”, а други към „опозиция”.)
  

• 
  Към момента „Атака” и АБВ не дават индикации, че са в състояние да прескочат изборната бариера и да излъчат евродепутат.
  

• 
  Рейтингът на политиците ясно показва наличието на предизборна ситуация. Всички политици качват рейтинга си, което е характерно единствено преди избори – консолидация на избирателите около своите.
  

• 
  При Георги Първанов картината е малко по-различна – за разлика от преди, той е привлякъл много симпатии от страна на „чуждите” – избиратели на ГЕРБ и Реформаторския блок и други опозиционни формации. Потенциалните избиратели на неговата формация, обаче, са почти изцяло (80 %) бивши БСП избиратели.
  

„песимизъм – оптимизъм”

Въпреки че песимизмът остава доминираща обществена нагласа, той значително е намалял в последните два месеца. По отношение на общественото и икономическо развитие на страната той е спаднал с 13 % в рамките на два месеца; По отношение на личните перспективи песимизмът е спаднал с 11 %. Може да се каже, че наблюдаваме появата на „плах оптимизъм”.

„Според вас, правителството на ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ е по-добро или по-лошо от това на БОЙКО БОРИСОВ?”

Появата на този нов (и крехък) оптимизъм дава отражение и върху доверието към правителството на Пламен Орешарски – доверието се е покачило с 6 % в рамките на два месеца; Разочарованието е спаднало с 2 %. В сравнението с предишното правителство, настоящето също печели повече симпатии.

„. Едни искат оставката на правителството веднага. Други казват да бъде оставено да работи и тогава да се види дали да му се иска оставката или не.

От казаното по-горе се разбира и защо няма и доминираща обществена нагласа за искане на оставката на правителството. Такава искат една трета от избирателите (34 %), а желаещите то да бъде оставено да работи са 45 % .

* Данните за реформаторския блок са сбор от отговорите за Реформаторски блок (3.4%), СДС (0.7%), ДСБ (0.5%), Движение „България на гражданите” (1.8%).

Налице е предизборна ситуация. Наблюдаваме консолидация на избирателите около своите партии. И двете основни политически сили (БСП и ГЕРБ) покачват процентите на потенциалните си избиратели, като разликата помежду им се запазва в рамките на регистрираната през ноември (5.5 % към момента).

Към момента данните показват, че шест партии имат възможност да преминат бариерата и да излъчат евродепутат – БСП, ГЕРБ, ДПС, „България без цензура”, Реформаторски блок. Шансове за пробив запазва и Национален Фронт за Спасение на България (НФСБ).

„Според Вас, за кои от тези политици /независимо от Вашите лични политически предпочитания и симпатии/ бихте казали, че са наистина добри политици?”

За разлика от преди, сега Георги Първанов привлича много симпатии от страна на избиратели на ГЕРБ и Реформаторския блок и други опозиционни формации. Потенциалните избиратели на неговата формация, обаче, са почти изцяло (80 %) бивши БСП избиратели.

„СПОРЕД ВАС, ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ ПРЕЗ МАЙ ВАЖНИ ЛИ СА ЗА СТРАНАТА ИЛИ НЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ?”
% от всички

Като цяло, въпросът за властта (оставка или продължаване на мандата) се прехвърля върху Евроизборите. Огромна част от респондентите ги оценяват като много важни; значителна част от хората заявяват желание да гласуват на тях. Наблюдава се картина на предизборна ситуация, по-характерна за парламентарни избори, отколкото за избори на евродепутати.