Данни за докторанта и докторантурата



Дата10.04.2018
Размер66.74 Kb.
#66427


СТАНОВИЩЕ

за дисертационния труд на Стефан Сашев Петков, на тема „Епистемични функции на метафорите в научното познание”, представен за присъждане на образователната и научна степен „доктор” (специалност Философия, професионално направление 2.3. Философия)



от доц. д-р Лилия Гурова (НБУ)

  1. Данни за докторанта и докторантурата

Стефан Петков е роден през 1983 г. в Пловдив, където завършва средното си образование (френска езикова гимназия). През 2006 г. получава бакалавърска, а през 2007 г. и магистърска степен по философия в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2009 г. е приет за редовен докторант по епистемология (шифър 05.01.14) в секция „Онтология и епистемология” на бившия Институт за философски изследвания (ИФИ). След закриването на ИФИ, завършва докторантурата си в секция „Онтологически и епистемологически изследвания“ на новия Институт за изследване на обществата и знанието. Полага всички необходими изпити и представя за обсъждане в секцията първи вариант на дисертационния труд в рамките на 3-годишния редовен срок на докторантурата, въз основа на което е предложен за отчисление с право на защита. Стефан Петков има 3 публикации по темата на дисертацията: две статии на български език и едно научно съобщение на английски език, което е разширено резюме на негов доклад, изнесен на 14-ия Конгрес по логика, методология и философия на науката, състоял се в Нанси (Франция) от 19 до 26 юли, 2011 г.

  1. Оценка на темата на дисертацията

Приех да стана научен ръководител на Стефан Петков по две причини. Първата бе неговото ясно заявено желание да се занимава не с каква и да е епистемология, а с епистемологични проблеми на научното познание. Втората е свързана с факта, че извън фокуса на съвременната философия на науката, чието внимание е погълнато основно от методологични проблеми са останали важни въпроси, касаещи собствено епистемичните основания, които правят възможно даден научен инструмент да се използва за едни или други цели. Такъв е случаят с научните метафори. Различните отговори на въпроса за тяхното място в научното познание, които можем да чуем днес се основават на философско-лингвистични схващания за природата на метафорите, които са формирани върху примери от ежедневния език и литературата. Поради това тези схващания не са адекватна база за изясняване специфичната роля на метафорите в научния език, но в съвременната философия на науката, както и в тази от близкото минало, сякаш няма съзнание за това. Така за позитивистите метафорите са просто перифрази, които винаги могат да бъдат заместени от по-точни описания и те съвсем естествено им приписват второстепенна, експресивна или педагогическа, но не собствено познавателна функция. Привържениците на съвременното схващане, според което метафорите са сводими до набор от аналогии са склонни да признаят и определена евристична функция на научните метафори, но само доколкото и докато подсказваните от метафората аналогии се радват на емпирично потвърждение. Ако останем в рамките на този възглед, не можем да обясним защо една метафора продължава да се използва и след като първоначалните аналогии, с които тя е свързвана са били отхвърлени като неадекватни. Пример на такава метафора е релефната метафора в еволюционната биология. Този пример ясно показва, че нещо не е наред с доминиращите в съвременната философия на науката представи за ролята на метафорите в научното познание. Идеята, че един анализ на историята на релефната метафора в биологията може да ни доведе до по-добро разбиране на функциите на метафорите в науката предопредели избора на тема на дисертацията. Сега, когато изследването е завършено, със сигурност може да се каже, че този избор е бил удачен. Получените резултати представляват действителен принос в разбирането ни на това защо метафорите, традиционно смятани за елемент на художествения език са толкова често използвани и в езика на науката.

  1. Оценка на структурата и съдържанието на представения дисертационен труд

Структурата и съдържанието на представената дисертация са предопределени от основните цели на изследването, които са две: (а) да се аргументира основната теза, че някои научни метафори, освен реторични и евристични функции, изпълняват и специфичната познавателна роля на концептуална рамка, което ги прави съществен елемент от експлананса на разнородни явления; (б) да се покаже връзката между доминиращите във философията на науката схващания за ролята на научните метафори и съответните философско-лингвистични схващания за метафорите като езиков феномен и така, с влиянието на последните се обясни „слепотата” на философите на науката по отношение на важни страни от специфичната употреба на метафорите в научното познание. Затова в глава І се проследява историята на философските възгледи за метафорите, но не цялата история (която би могла да е предмет на отделна дисертация), а само онези идейни линии, които водят до формирането на философските схващания, оказали основно влияние върху разбирането за ролята на метафорите в научния език: класическото, идващо от Аристотел схващане за метафорите като основани на подобие, разбирането на метафорите като инструмент за разширяване на значението, интерактивният възглед на Макс Блек. В тази глава се разглеждат и идеите на Доналд Дейвидсън за метафорите, над които С. Петков надстройва своя възглед за научните метафори като концептуални рамки. По-точно казано, тезата на Дейвидсън, че метафорите не притежават закодирано в тях определено значение обяснява защо те не са сводими до определено множество от аналогии, отхвърлянето на които да води до отхвърляне и на отъждествяваната с тях метафора.

В глава ІІ се представят основните възгледи във философията на науката за ролята на метафорите в научното познание (възгледите на Блек, Бойд, Хесе и Кун) и се показва тяхната връзка с разгледаните в предишната глава схващания за метафорите като общоезиков феномен.

В глава ІІІ се проследява историята на различните употреби на релефната метафора – от нейното въвеждане от Сюъл Райт през 1932 г. до наши дни. Идеята е да се покаже трайното присъствие на метафората в езика на еволюционната биология вече 80 години, което не може да бъде обяснено с традиционно приписваните на метафорите реторични (педагогически) функции или евристични такива в началния етап на формирането на новата синтетична теория на еволюцията.

В глава ІV се обсъждат известни критики на релефната метафора – от Провайн, Каплан, Рюс, Пиглючи, Плютински и Калкот – като се показва защо общото за тях настояване, че метафората не играе съществена роля в езика на съвременната биология и поради това може да бъде безпроблемно елиминирана от него е недостатъчно добре обосновано – не отчита както важни факти от историята на метафората, така и примери на съвременни нейни употреби.

В глава V се представя в разгърнат вид разбирането за метафорите, което стои зад основната теза на Ст. Петков, че някои научни метафори изпълняват ролята на концептуални рамки.

Заключението на дисертацията представя в резюме основните изводи, с акцент върху приносните моменти, които коментирам по-долу.

Накратко, така избраната структура на дисертацията, както и съдържанието, с което тя е изпълнена са адекватни на поставените изследователски цели и реално допринасят за тяхното реализиране.


  1. Оценка на основните приноси

Дисертантът посочва четири основни приноса, които аз бих преформулирала и коментирала по следния начин:

  1. Представянето на общ възглед за функционирането на метафорите като концептуални рамки, задаващи нефиксирани значения в условия на речников дефицит.

Този възглед не е радикално нов, а както отбелязва и С. Петков, представлява доразвитие на възгледа на Дейвидсън за метафорите като непритежаващи собствено фиксирано вторично (т.е. различно от буквалното) значение. Това не омаловажава приносния характер на „доразвитието”.

  1. Посочването на важни познавателни следствия от функционирането на метафорите като концептуални рамки в научния език: участието на метафорите във формирането на общ теоретичен експлананс на разнородни явления, които до момента са описвани и обяснявани от различни, дори несъвместими теории, използващи различен понятиен апарат.

За мен това е може би най-важният принос на дисертацията, защото общата концепция за метафорите като концептуални рамки не би могла да бъде оценена по достойнство, ако не бяха показани важните следствия, които тя има за преоценката на теоретико-конструктивната роля, която метафорите играят в научния език.

  1. Реконструирането на историята на употребите на релефната метафора в еволюционната биология и свързаните с нея дисциплини от въвеждането на метафората от Сюъл Райт през 1932 г. до наши дни.

Предложената историческа реконструкция на живота на релефната метафора също с основание претендира за принос, защото такова цялостно представяне на историята на въведената от Сюъл Райт метафора не е правено до момента.

  1. Критиката на критиките на релефната метафора.

Тази критика също с основание може да се приеме за принос, доколкото добавя нова гледна точка в дискусията, провокирана от заявленията за необходимост от преоценка на значението на релефната метафора за биологията, която се води на страниците на списание Biology and Philosophy.

Мисля, че достатъчно еднозначна оценка за нивото на заявените в дисертацията приноси е препоръката, която бих отправила към кандидата да се опита да публикува в международни списания резултатите си, свързани най-вече с приноси (2), (3) и (4).



  1. Критични бележки

Основните ми критични бележки не са свързани с основната теза, с избраната структура на дисертацията или с формулираните приноси. Те касаят езика (стила) на който е написана тази работа – той би могъл да бъде значително по-ясен и стегнат, както и по-малко идиосинкретичен на места. (Така и не можах да убедя докторанта, в качеството си на негов научен ръководител, че текстът му нищо не печели, например, от говоренето за „акуратни” модели, вместо за „точни” или „адекватни” такива.) Разбира се, езикът на изложението не намалява качествата на представените в дисертацията идеи, но определено създава трудности тези качества да бъдат оценени по достойнство от един по-широк кръг читатели.

  1. Заключение

Въз основа на казаното дотук заявявам, че представеният труд притежава всички необходими качества да бъде защитен като дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор” и препоръчвам на членовете на Научното жури да гласуват „ЗА” присъждането на тази степен на Стефан Сашев Петков.

06.06.2012 г. доц. д-р Лилия Гурова




Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница