Дао – трите съкровища Ошо Том 3 1 стремежът към знание

Том 3

Лаодзъ казва:

Религията не е знание, тя е познание. Знанията са в ума, познанието е в битието, а разликата и дистанцията по­между им са огромни. Разликата не е само количествена, тя е и качествена. Знанията и познанието - те са различни как-

то са небесата и ада, земята и небето, така че първото нещо, което трябва да се разбере, е разликата между знанията и познанието.

Знанията никога не са в настоящето, те са винаги в миналото. Моментът, в който казвате, че знаете, е вече мър­тво нещо, той вече е сложил своя отпечатък в паметта, той е като прах, витаещ наоколо, а ти вече си се измъкнал от него.

Познанието е винаги непосредствено, познанието е тук и сега. Ти не можеш да кажеш нищо за него, ти можеш само да си с него. В момента, в който заговориш за него, познанието вече става знание. Ето защо всички, които узна­ват, казват, че не мотат да го изразят. Моментът, в който говорите за него, променя неговата природа — то става зна­ние. То не е повече красивият жив феномен на познанието.

Познанието няма минало, няма бъдеще, то има само настояще. И помнете: настоящето не е част от времето.

Хората обикновено мислят, че времето се дели на ми­нало, бъдеще и настояще. Те грешат напълно. Времето се дели на минало и бъдеще, настоящето изобщо не е част от времето. Ти не можеш да го уловиш във времето. Преслед­вай го и ще загубиш. Опитай се да го сграбчиш, то винаги ще ти се изплъзне, защото то е част от вечността, а не е част от времето.

Настоящето е вечността, пресичаща времето. То е пре­сечна точка, където вечното и временното се срещат.

В настоящето е познанието, в миналото са знанията, а знанията създават бъдещето, миналото създава идното. Бъ­дещето е вторичен продукт на миналото.

Щом узнаете, вие започвате да планирате. Колкото по­вече узнавате, толкова повече планирате. Узнаването озна­чава миналото, планирането означава бъдещето - така че вие не оставяте бъдещето свободно. Вие се мъчите да го затворите в клетката на миналото. Вие бихте искали то да

бъде само повторение на миналото, колкото и да е изменено и украсено, то е просто повторение на миналото.

Човекът със знания е човек на планирането, а животът е непланиран поток. Животът е свобода. Вие не можете да го затворите в клетка, не можете да го категоризирате, ето защо човекът със знания пропуска живота. Той знае много, но не знае нищо. Той знае твърде много, а е просто празен и кух. Не можете да намерите по-повърхностен човек от чо­века със знания. Той е само повърхност, той няма дълбочи­на, защото дълбочината идва чрез вечността.

Времето е хоризонтално, то се движи като линия на хоризонта. Вечността е вертикална, тя се движи в дълбочи­на и височина. Това е значението на Христовия кръст: вре­мето пресича вечността или вечността пресича времето. Ръ­цете на Христос са времето, те се движат в миналото и бъ­дещето - разпънат във времето, възкръснал във вечността. Неговото битие е вертикално, битието на всеки е вертикал­но, само тялото, ръцете, материалната част от вас е хори­зонтална.

Знанията създават бъдещето, бъдещето създава трево­гите. Колкото повече знаете, толкова повече се тревожите, толкова повече сте неспокойни, никога не сте спокойни ка­то у дома си, вечно тръпнещи отвътре. Това е патология. Човекът на познанието е коренно различен - той живее тук. Настоящият момент е всичко, като че ли утре не същертвува - и наистина то не съществува, никога не е съществувало, то е част от играта на ума.То е блян на човека на знанията.

Настоящият момент е всичко и тотално. Познанието се движи в настоящия момент вертикално, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.Човекът на познанието има дълбо­чина, даже неговата повърхност не е нищо друго, освен част от дълбочината. Той няма повърхностна повърхнина, него­вата повърхнина е също част от дълбините. А човекът на

знанията? Той няма дълбочина, неговата дълбочина е само част от неговата повърхнина.

И това е парадоксът: човекът на познанието знае, а чо­векът на знанията не знае, не може да знае, защото знанията не могат да срещнат живота, точно обратното - това е бари­ерата, единствената бариера, препятствието. То е точно та­ка: една майка знае, че детето е нейно, а бащата има знание, че детето е негово. Бащата има само вяра. Дълбоко в себе си той не знае. Само майката знае.

Случило се така:

Мулла Насрудин работил като везир в малко царство. Царят бил щедър, не много богат, царството било малко, но все пак той бил много щедър. Всяка година Мулла Насрудин идвал и му казвал,че жена му е родила дете и царят давал скъпи подаръци на него, на детето, на майката, но това ста­нало прекалено много, защото се случвало всяка година.

Когато се родило дванадесетото дете и Мулла Насру­дин дошъл, царят казал:

Виж какво, Мулла, много сгана, светът страда от пре­населваме, свръх население, какво правиш? Ако продължа­ваш с това темпо, ще направиш една малка нация. Ти про­дължаваш така всяка година - край! Нека това дете да бъде последно! Ако не можеш да спреш, ако не си в състояние да се спреш, по-добре се самоубий, отколкото да претоварваш земята.

Мулла Насрудин бил много потиснат. Ето, че се роди­ло тринадесетото дете - какво да прави? Така, помислил си той, по-добре е да не ходи при царя - да отиде в гората и да се обеси, както казал царят. И така, отишъл той в гората, приготвил всичко да се обеси, а-ха да го стори и да увисне мъртъв на дървото - изведнъж си казал:

Насрудине! Внимавай! Може да обесиш не този, който трябва!

Един баща само вярва, а майката знае. Познанието е като майката, а знанията като бащата. Всички знания са вя­ра. Познанието не е вяра, то е знание. То е вашето възприе­мане, то е вашето виждане, то е вашият растеж. То е точно като майката - детето расте в нейната утроба, тя знае - де­тето е част от нея, нейното собствено продължение, нейното собствено битие, кръв и плът. Бащата е външен, той не е в нещата. Той просто вярва, че детето е негово.

Мъж със знания вярва, че знае. Мъж с познание знае. Познанието е трансформация в твоето битие, то е като бременността - ти трябва да я носиш, ти трябва да родиш себе си - възкръсване във вечността, отклоняване от време­то и предвижване в безвремието, преминаване от ума към не-ума, но нещо толкова грандиозно, че ти знаеш, че то ста­ва в тебе.

Мъж със знания продължава да събира праха от Буда. Знаещите - той вярва в тях. Но в каквото и да вярва, то е мъртво. Той не е родил себе си. Той е събрал знания от дру­ги, всичко е заимствано, а как могат знанията да се заимст­ват? Как може битието да се заимства? Ако знанието трябва да е истинско, то трябва да бъде в природата на битието.

Георги Гурджиев питаше хората - тези, които търсеха истината при него - първото нещо, което питаше, е:

- Вие от какво се интересувате - от знанията или от битието? Тъй като ние тук се занимаваме с битието, не се занимаваме със знанията, така че решавайте добре. Ако ви интересуват знания, идете другаде. Ако ви интересува бити­ето, останете тук. Но вземете категорично решение.

Каква е разликата между битие и знания. Същата как­вато е разликата между познание и знанията. Познанието е битие.

То не е нещо, прикачено към вас, то е нещо, в което вие израствате. Знанията са нещо прибавено към вас. Вие не растете чрез тях, по-скоро ги носите като бреме. Така че винаги ще намерите човека със знания обременен, тежко обременен, планини от знания носи той на раменете си. Ще видите, че лицето му е много сериозно, мъртвешки сериоз­но, а сърцето му напълно сломено от бремето.

Човекът на познанието е без тежест. Той не носи ни­що. Той може да лети в небето. Земното привличане не му влияе. Земята не го тегли, защото земята може да тегли само това, което е тежко. Той остава на земята, но не й принад­лежи. Това е значението на думите на Исус - той все повта­ря: "Моето царство не е от този свят... То е от друг свят, от друго битие, от вечността."

Ако разбирате добре разликата, тогава запомнете ни­кога да не вървите по пътя на знанията. Следвайте пътя на познанието, битието, защото само тогава печелите нещо, не че имате повече информация, а ставате нещо повече и това е критичната точка за разбиране - вие трябва да станете нещо повече.

Вашата бедност не е за информация, вие сте бедни за съществуване. Вие сте бедни и гледате да скриете тази бед­ност чрез трупане на неща. А знанията са също неща: думи, теории, философии, системи, теология - всички неща; фи­ни, абстрактни, но все пак неща. Вие не израствате, вие си оставате същите, а създавате заблуда за себе си, че вие знае­те.

Тази мъдрост на Лаодзъ трябва да се разбира в такава светлина:

Защото дълбоко в себе си вие сте светът. Светът е ни­що, а вие сте огромно нещо. Всъщност не е нужно да ходиш някъде, за да знаеш нещо. Ако познаваш себе си, ти позна­ваш цялото човечество. Ако познаваш своя гняв, ти позна­ваш целия гняв. Ако познаваш своето насилие, ти познаваш всички войни, няма нужда да ходиш във Виетнам, в Корея или Палестина, или другаде. Ако познаваш своето насилие, ти си се запознал с цялото насилие. Ако познаваш своята любов, ти си се запознал с всичко - цялата история на лю­бовта; ненаписаната, неизвестната, даже тази, която ти си опознал, защото ти си семето!

Това е точно като да вземеш капка вода от океана. Ти анализираш тази капка. Ти опознаваш целия океан, ако опознаеш тази капка, защото в малката капка е кондензиран целият океан. Тя е един миниатюрен океан. Ако направиш анализ на капката и разбереш, че тя съдържа Н2О, ти знаеш, че целият океан съдържа Н2О. Няма нужда да продължаваш - една капка е достатъчна. Ако познаваш вкуса на една кап­ка, че тя е солена, ти знаеш, че целият океан е солен - а тази капка си ти.

Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света.

Защото ти си светът - един атомен свят и всичко се случва в теб. То може да става в по-голям мащаб в света, количеството може да е повече, но качеството е същото.

Разбирайки себе си, човек разбира всичко.

Има хубав разказ в "Упанишада":

Един младеж - Светакету - се завърнал от къщата на своя гуру от неговата гурукул - семейството на неговия гу­ру. Разбира се начетен и като всички младежи трябва да ЧЗъде много горд със своята начетеност. Важен. Самонаде-

ян. Неговият баща гадателят Удалак, го гледал как идва -идва той, влиза в селото, а баща му го гледа от прозореца. Баща му се натъжил: Това не е начетеност! Той е станал образован човек. Това не е познание. Удалак казал на себе си: "Не съм го изпратил за това. Той не постигна целта! Той си пропиля времето!" Защото познанието е скромно - не ск­ромно като противоположно на егото, то не е свързано изобщо с егото, даже като негово противопоставяне, защото противопоставянето съдържа нещо от него.

Като не почувствал скромност в своя син, бащата много, много се натъжил. Той остарява, а идва това момче, което е пропиляло много години от живота си - защо е тол­кова горделив? Познанието винаги те прави скромен.

Думата "скромен" е красива. Тя произлиза от корена "хумус", коренът означава "земен", към земята, непретенци­озен, а същата дума е основа на думите "хуманен" - човек и човечество. Ти ставаш хуманен, само като си скромен, ста­ваш скромен, само когато си земен - земен в смисъл: неп­ретенциозен, прост, естествен, земен.

Ето го идва синът, много горд и важен, той трябва да бъде човек със знания - и е станал такъв. Влязъл той, до­коснал краката на баща си, но само формално. Как може един мъж, който е станал такъв егоист, да се навежда?

Бащата казал:

- Светакету, виждам, че тялото ти се навежда, но не и ти. Какво нещастие те е сполетяло? Защо изглеждаш толко­ва надут? Човек на познанието става скромен, Светакету. Чувал ли си, че който знае едно, знае всичко?

Светакету казал:

- За какво говориш? Как може човек да знае всичко, като знае едно? Абсурд. Аз знам всичко, което може да се знае в университета, аз съм станал толкова вещ, колкото може да стане човек по всички предмети преподавани там. Аз изчерпих всички възможности на обучението. Когато мо­ят учител ми каза: "Сега ти знаеш всичко и можеш да се

върнеш у дома си" - аз просто си дойдох, но това, за което ти говориш, това "едно" аз никога не съм чувал. Никой не говореше за него в университета. Граматика изучих, езици, история, митове, философия, теология, религия, поезия... всичко известно на човека аз изучих и станах специалист. Получих най-високата степен, която университета присъж­да. Но никога не сме чували за това "едно" - За какво гово­риш ти? Да не си полудял? Как може човек да знае всичко като знае "едно"?

Удалан казал:

- Да, това "едно" си ти, Светакету "тат твам ази" -това си ти. Ако ти познаваш това "едно", ти ще знаеш всич­ко, а всичко, което ти знаеш, е глупост. Ти си пропилял си­лите си. Връщай се! Да не си дошъл отново, докато не нау­чиш това "едно"; чрез знанието, на което всичко се знае. Защото - казал Удалан на своя син - в нашето семейство никой не е бил брамин (жрец) само по име. Ние наричаме себе си брамини, защото знаем Брахма. Ти не принадле­жиш към нашето семейство, ако не знаеш това "едно", вър­ви си!

Това "едно" си ти, това си ти. Едно малко семенце, почти невидимо за теб. Ако не се разровиш дълбоко и тър­сиш дълго, с упорство и търпение, ти няма да попаднеш на

него.

Лаодзъ казва:

Няма нужда да гледаш през прозорците - прозорците са твоите сетива: очи, уши, нос - това са прозорците, няма защо да гледаш през тези прозорци.

Можеш да видиш върховното вътре.

Виждал ли си образа на Буда - седи кротко, със затво­рени очи, неподвижен?

Има разкази в Индия, за хора останали в медитация толкова дълго, че птички свили гнезда върху телата им, направили гнезда в косите им, а мравките пълзели толкова дълго по тях, че тези мравки съвсем забравили, че "тук седи човек". Те се заселили там.

Какво правели тези мъже? Пълзящи растения прола­зили телата им, защото намерили добра опора. Така непод­вижни, какво са правили те там? Те не са правили нищо. Затваряйки всичките си прозорци, те са се взирали в най-величественото величие, те са се взирали в себе си — а това е такова велико тайнство и такова красиво явление, че нищо подобно не може да се срещне никъде другаде, защото къ­дето и да идеш, каквото и да правиш, сведенията за него ще са от втора ръка.

Аз мога да видя твоето лице, но моите очи ще бъдат медиатори (посредници), те ще докладват, аз никога няма да мога да видя лицето ти, винаги ще бъде индиректно. Мога да отида до розовия храст и да видя красивите цветове, но тази красота е от втора ръка, защото очите ми ще ми док­ладват. Има агенция (посредник). Аз не мога да вляза в пряк контакт с розата, очите са винаги помежду ни. Мирисът ще

дойде през носа. Мога да слушам чуруликането на птичките, но тяхната песен ще бъде винаги от втора ръка. А докато ти не опознаеш от първа ръка, как можеш да опознаеш небес­ното Дао? Как можеш да знаеш върховното? Основата на битието. Има само една възможност за връзка с върховното - директно, непосредствено, без медиатори (посредници), а тя е - вътре в теб. Затвори всички врати и прозорци и влез вътре.

Случило се така - живяла някога една от най-мъдрите жени. Тя била Рабия Ал-Адавиа. Тя била суфи, голяма мистичка, несравнима. Сядала вътре в къщурката си със затворени очи, правила нещо - но никой не знаел какво. Друг вълшебник на име Хасан живеел при нея. Било сутрин, слънцето започнало да изгрява, било страшно красиво, птичките пеели, а дърветата били щастливи, че отново виждат светлина, целият свят приветствал зората. Хасан . стоял там изправен, след това викнал Рабия с думите:

- Рабия, излез! Виж славата на бога! Каква красива утрин!

Рабия казала:

- Хасане, по-скоро обратното, ти влез вътре и виж самия Бог. Там аз знам, че има красота - красотата на сът­ворението, но тя не е нищо в сравнение с красотата на създателя. Така че, пс—скоро ти влез вътре.

Аз не знам Хасан разбрал ли е или не, но това е цялата истина. Знанията излитат. Когато излезете навън, можете да научите много неща, но това е информация от втора ръка.

Това е науката: науката е винаги от втора ръка, никога не може да бъде от първоизточника. Тя никога не може да има тази свежест, която може да има религията.

Колкото и дълбоко да прониква Айнщайн, дълбочина­та ще си остане външна. Той не може да остане свеж извън

нея.

И Алберт Айнщайн го почувствал през последните си

- Какъв искаш да бъдеш, ако има друга възможност дадена ти от Бога да дойдеш на земята, какъв би искал да

станеш?

Той казал:

Той търси път в правилната посока. Той търси път точно в тази посока, където един ден може да стане Буда.

Когато човек се насити с външното, той се обръща на­вътре. Тогава му се иска да затвори всички врати и прозор­ци и просто да си почива вътре.

Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао.

Науката ще продължи да открива закон след закон, но тя никога няма да открие закона, а законът е значението на

думата Дао.

Науката ще продължи да открива нови богове, но тя никога не ще открие Бога, а Богът е значението на думата Дао - най-върховното, над което нищо не съществува, над което нищо не е възможно.

Науката все повече открива - и всеки ден колкото по­вече открива науката, толкова повече стари теории отпадат и се хвърлят на боклука. А това ще се случи с всяка научна

1. Стремежът към знание

теория днес или утре. Всички научни теории са обречени да бъдат изхвърлени на бунището, защото те не познават зако­на. Те са само отражение в езерото, не самата луна. Истинс­ката луна е вътре, а целият свят действа като огледало.

Когато видиш красотата в цвета на розата, замислял ли си се над факта дали красотата е там в цвета на розата или красотата е от теб? Защото има моменти, в които ти преми­наваш покрай същия храст от рози, но нищо не се случва, нищо особено, нищо изключително, просто една обикнове­на роза. Обаче, в друг момент, в друго настроение, в друго състояние на духа, изведнъж тя придобива красота, аромат, става ново измерение; вратите се разтварят, вълшебството се разкрива. Това, което се случва, всъщност е, че розата е само едно огледало. Това, което влагаш в него, това виж­даш.

Заставаш пред огледалото, поглеждаш в огледалото, огледалото просто оглежда теб, това си ти. Ако си грозен, огледалото съобщава за грозна фигура, ако си красив, огле­далото съобщава за красота.

Има моменти, в които ти си грозен, тогава всички рози стават грозни, има моменти, в които ти си тъжен, тогава всички луни стават тъжни, има моменти, в които ти си в ада, тогава земята става ад. Ти създаваш реалността около теб, ти проектираш реалността около теб. Ти съдържаш в себе си твореца, този, чрез чието опознаване, познаваш всичко.

Ето защо в естетиката от векове мислителите се опит­ват да определят какво е красота, но не са успели да я дефи­нират. Те не могат, защото тя не съществува извън, тя е из­ливане от вътре. Цветът на розата не е красив, ти създаваш красота около него. Той е като щипката - закачват с нея красотата и става красиво. Затова, когато поетът преминава, цветът на розата е много красив, а ти не го възприемаш!

След това преминава учен - абсолютно очевиден е фактът, че розата цъфти, че розата съществува. После преминава бизнесмен - той поглежда, розата и мисли колко може да спечели от нея, ако я продаде. Тогава идва дете - откъсва розата, играе с нея няколко минути, забравя я и продължава

пътя си...

Розата е нищо. Ти си този, който и придаваш значе­ние.

Хората идват при мен всеки ден и ме питат по хиляда

и един път:

Какъв е смисълът на живота?

Той няма смисъл. Вие му придавате смисъл. Вие съз­давате значението. Значението не е обикновен факт, така че не дирете значението, не търсете смисъла. Ако почнете да търсите, неминуемо ще стигнете до истината, че животът е

безсмислен.

Ето как екзистенциалистите на Запад стигнаха до отк­ритието, че животът е безсмислен. И за съжаление спряха дотам. На Изток ние стигнахме до това познание, но не сп­ряхме там. Буда също разбра, че животът е безсмислен, но не спря там. Това значи да спрем насред пътя! Животът е безсмислен, но това не значи, че твоят живот трябва да бъде безсмислен. Не, животът е безсмислен, ако не внесеш сми­съл в него. Няма смисъл в него, смисълът трябва да му бъде придаден. Ти изливаш твоето битие в живота, той започва да вибрира от значение. След това запява, заиграва и става

божествен.

Хората ме питат:

Къде е Бог? - Можеш ли да ни го покажеш?

Не мога да ви покажа Бог, никой не може да ви го по­каже, защото Бога трябва да се открие вътре. Тогава можете да го откриете навсякъде. Тогава ще го видите в една роза -розата ще стане огледало и вие ще видите Бога, След това

птичка запява в утрото, изведнъж музиката придобива жи-вост, която не е била преди - вие допринесохте за това и тя стана божествена.

Щом като Бога се открие вътре в нар, всичко става бо­жествено. Ако вие не сте го открили вътре във вас и про­дължавате да питате: Къде е Бог? И искате да знаете него­вия адрес, никога няма да го намерите. Всички адреси са фалшиви, защото той живее във вас, не се нуждае от адрес.

Има една история много древна. Казва се, че Бог съз­даде света, всичко беше красиво, след това той създаде човека и всичко стана ужасно. С човека влезе адът. А чове­кът почна да се оплаква и стана почти невъзможно за Бога да спи или да прави нещо - така и с много хора, а те отива­ха и тропаха на вратата му ден и нощ, и стана кошмар. Той може да е помислял много пъти да унищожи човека, за да се възвърне мирът на света.

Но тогава мъдър съветник казал:

Няма нужда да унищожаваш човека, ти само си смени обителта. Недей да живееш тук на земята.

(Той живееше тук, но заради вас трябваше да си сме­ни обителта.)

Тогава Бог казал:

Къде да отида?

Един съветник казал:

Добре е да отидеш на Еверест.

Бог казал:

Ти не знаеш. Рано или късно ще дойде там човек на име Хилари, ще стигне до там и всичко ще започне отново.

Тогава някой казал:

Иди на Луната.

Бог казал:

Ти не знаеш. Това няма да помогне. Рано или късно човек ще стигне навсякъде. Предложете ми място, където даже няма да предположи, че съм.

Тогава един стар съветник се приближил до него и му пошушнал нещо на ухото, той кимнал с глава и казал:

Ти си прав.

Старецът му предложил:

Тогава скрий се вътре в човека. Той никога няма да предположи това. Той ще дири и търси навсякъде, освен в своя вътрешен мир.

Историята е красива. Почти действителна. Не история, а истина.

Изглежда парадоксално, но не е. То е просто факт. Колкото повече човек се стреми към знания, толкова по-малко знае. Идете при пандитите, те знаят толкова много, но погледнете в очите им - няма даже искрица - наблюда­вайте ги - нямат и следа от познание; бъдете с тях - няма нищо, те са кухи, пълен фалш, нищо вътре в тях, само ша­рена кухина, украсена кухина, украсена с много писания, думите на тези, които са знаели, но всичко заимствано, всичко мъртво, а заобиколени от тези мъртви думи, те са станали почти мъртви. Идете при човек със знания и ще ви замирише на прах. Той може да изглежда много стар и дре­вен, почти в гроба, но няма да намерите свежестта, която е част от живота. Няма да видите живителна река в него да тече, да се движи вечно към непознатото. Знанията са огра­ничени, колкото и да са широки, все пак ограничени. Ето защо Сократ казва: