Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари



страница1/14
Дата19.09.2017
Размер2.43 Mb.
#30520
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Даряването на Тора
с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари/

„И възлюби ближния си, както

самия себе си“ (Вайкра 19, 18).

Раби Акива е казал: това е

велик общ принцип на Тора

(Бирешит Раба, ч.24, п.7)


1) Това изказване на хаза“л (мъдреците, да бъде паметта им благословена), (сякаш) ни говори: обяснете ми. Тъй като думата клал (общ принцип) трябва да указва за съвкупност на частите, благодарение на съединението, на които заедно е бил установен същият този общ принцип.
Еарот веБиурим

28) Например понятието „Клал Исраел“ (общината на Исраел) е съставена от всички души на народа на Исраел. Следователно всяко общо е съставено от сумата на многобройни частности, които за включени в него.
/Продължение на текста на Баал аСулам/

Следователно, когато (раби Акива) говори за заповедта „Възлюби ближния си, както самия себе си“ (1), че това е велик общ принцип на Тора(2), то следва да разбираме, че останалите шестстотин и дванадесет заповеди, включени в Тора, заедно с всички стихове, които се съдържат в нея, са не повече и не по-малко от съвкупност на частите, включени в едната заповед: „Възлюби ближния си, както самия себе си“ и са обусловени от нея; но може само да се удивим на думите (на раби Акива), че това е оправдано за заповедите, регулиращи човешките взаимоотношения, но как може тази заповед да включва вътре в себе си всички заповеди, регулиращи отношенията между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, които се явяват основа на Тора и множеството важни неща, съдържащи се в нея?


Еарот веБиурим

29) Останалите шестстотин и дванадесет заповеди, включени в Тора с всички стихове, съдържащи се в нея. Разяснение. Шестстотин и дванадесетте заповеди и всички стихове, съдържащи се в Тора, които не касаят изпълнението на заповедите, са нищо друго, а разказ за нещата, които имат една единствена цел – да построят природата на човек за любов към другите. Между другото думата Таряв (шестстотин и дванадесет) съдържат намек за (близката по написване) дума Мерива (раздор), т.е. винаги когато човек не изпълнява 612 заповеди, се намира в раздор с обкръжението си и с Твореца и чак след като изпълни всичко това и придобие природата (построена) на любовта, тогава всъщност, вече (с никого) не се намира в раздор.

30) Пояснение. Логично е, че заповедите, регулиращи човешките взаимоотношения, се делят на множество части, например „не отмъщавай и не задържай злоба“ (3) „не можеш да се отстраниш“ от това, което е казано за намирането на изгубеното (4), „не кради“ (5) и т.н. Всички тези заповеди се вплитат в единство, образувайки цяло, явяващо се система за обучение на (човешката) природа, която подлежаща на цялостно преглеждане и осъзнаване по време на (практическата) реализация. С други думи, това е желание да се прави добро на другите. Изразявайки се по-ясно и точно – любовта към другите. А смисълът на понятието „любов“ е да се види степента (на духовното възвисяване) и значимостта на другия, в много преувеличен вид: съизмеримо с това, както човек оценява собствената си значимост. И да се осъзнае това така, че всеки човек в света да бъде скъпоценно съкровище, незаменимо при никакви обстоятелства. Но как да свържем заповедите, регулиращи отношенията между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, с тази система за обучение, по която ни е казано да се обучаваме, включваща (тфилин, Шабат, жертвоприношенията, тръбенето с шофар)?

Тези думи предизвикват следното затруднение: тъй като думите „това е велик общ принцип в Тора“ (на иврит) не са написани „зе аКлал аГадол баТора“ (това е най-великият общ принцип на Тора) с пълен член, а са написани „зе клал аГадол“ „това е (един) от великите общи принципи“, т.е. съдържа съвкупност от части и говори, че това всъщност е същността на цялата Тора и че всички шестстотин и дванадесет заповеди съставляват частности в този общ принцип, т.е. се вплитат в единно цяло. Затова Баал аСулам продължава (обсъждането на това) в п.2 и привежда историята за прозелита, дошъл да приеме еврейство от главата на Синедриона Илел, а там Илел в коментара си казва, че цялата Тора се явява пояснение на принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си“ (1).
/Продължение на текста на Баал аСулам/

2) И ако още не можем да приложим усилия и да намерим способ да обясним приведените тук думи (на мъдреците), то готово, за представяне пред очите ни, е друго, още по-значимо изречение, (произнесено) когато прозелит отишъл при самия Илел (Вавилонски Талмуд, тр. Шабат, стр. 31а) и му казал: „Научи ме на цялата Тора, докато стоя на един крак“ и (Илел) му отговорил: „Това което ти е ненавистно, не причинявай на ближния си“ (перифразиране на изречението) „Възлюби ближния си, както самия себе си“ (1), (в това е цялата Тора), а останалото са разяснения: иди и учи“.
Еарот веБиурим

31) И ако приложим усилия и намерим способ да обясним приведените тук думи (на мъдреците), става ясно, че обяснението се заключава в това, което е казано по-горе: раби Акива не е казал „зе аКлал аГадол баТора“, което би ни указвало на това, че това е единствен общ принцип в Тора, така че цялата Тора и заповедите да се явяват негови частности, но раби Акива е казал: „зе клал гадол баТора“ и от думите му става ясно, че това наистина е общ принцип, но не единствен общ принцип, тъй като в Тора има и други общи принципи. И в съответствие с това може да се каже, че това е общ принцип, частностите, на който се явяват заповедите, регулиращи човешките взаимоотношения, но не заповедите, регулиращи отношенията между човек и Този, Който побира с Себе си целия свят. И затова той привежда думите на Илел към прозелита, от които следва, че съгласно коментарът му всъщност „Възлюби ближния си, както самия себе си“(1) – това е общ принцип на цялата Тора и във всеки случай след думите на Илел е необходимо да се изучи простото значение на думите на раби Акива, в които всъщност се подразбира, че „Възлюби ближния си, както самия себе си“ - това е общ принцип на цялата Тора.

32) Съществуват две степени на заповедта „И възлюби ближния си, както самия себе си“ (1), две степени на отношение към другия: първата – не прави това, което ти е ненавистно. Въобще говорейки, няма да ни се отдаде да изпълним това: четем нравоучения на другия независимо от това, че не искаме на нас да ни четат нравоучения. Защото човек не може да търпи, когато го поучават, но ако това става, то поучаващия трябва да е велик човек. Втората (степен) прави това, което му доставя удоволствие. И тези две (степени) са подобни на (написаното): „Отстранявай се от злото“ - от отрицателното и „прави добро“ - положителното (6).

Във връзка с това (възниква въпросът), защо Илел е решил да каже на прозелита за забранителната част (на заповедта) „И възлюби ближния си, както самия себе си“ (1), т.е. не прави това на другия, което ти е ненавистно и защо не е казал направо за положителния аспект? Защото трябва да кажем, че отрицателната страна е по-разбираема и ясна за човешкия разум. Защото всеки човек е способен да разбере това, което му е ненавистно и не трябва да причинява на другия. Много по-трудно е да се разбере, че трябва да се извършват активни действия, за да правиш за другия това, което правиш за себе си. И тъй като това е казано на прозелит, който желаел да приеме религията на Исраел, то (Илел) тръгнал с него по лекия път. Но му казал: длъжен си да прилагаш усилия и в останалите части на Тора, защото останалата част на Тора се явява обяснението на това (тази заповед). И опора ще му бъде Светлината, заключена в Тора, която ще му се появява постепенно, според нивото на развитието, изискващо от човек, да стане способен (да изпълнява заповедта) „И възлюби ближния си, както самия себе си“ в пълна степен.

Всъщност така е в Таргума на Йонатан бен Узиел, в неделната глава Кдошим, върху стиха „И възлюби ближния си, както самия себе си“. И е необходимо да се ориентираме, защо Таргумът на Йонатан бен Узиел, който Илел привежда към стиха „И възлюби ближния си, както самия себе си“ (1), се ползва от езика на забранителните заповеди, нима не е трябвало да се ползва от езика на заповедите, предписващи активни действия? Отговорът е в това, че цялата същност на Таргума е ахорайм диКдуша (най-малко възвишената част от Святостта (буквално задника на Святостта) и поради това, всъщност, той превежда това наставление по противоположен начин, т.е. като забрана, подготвяща положително (действие).

А фразата, която (прозелитът) казал (на Илел), „Научи ме на цялата Тора, докато стоя на един крак“ (7) е многозначителна. Простият смисъл е: научи ме, (излагайки) накратко принципа, заемащ в Тора централно място. Но има и други значения, тъй като човек ходи на два крака. Единият крак се нарича страдание, а вторият крак се нарича удоволствие. Тъй като страданията бутат човек отзад, заставяйки го да преминава от едно състояние към друго, а удоволствието дърпа човек след себе си, (също) заставяйки го да преминава от едно състояние в друго. Следователно ходенето е метафора за преминаване от едно състояние в друго. Въобще говорейки, придвижването на човек напред е обусловено от способността му да действа (с тези) два абсолютно противоположни способа. Тъй като прозелитът, естествено моли Илел, да го научи само на единия аспект (от заповедта) „И възлюби ближния си, както самия себе си“ на най-естествения аспект. Това и означават (думите) „на един крак“. И това е пътят на страданието, т.е. това, което ти причинява страдание, не прави на другия. И това съответства на това, което са говорили хаза“л: „Нека винаги човек да се занимава (с Тора и заповедите, дори) и не заради самата нея“ (8), т.е. започва с тази страна на Тора, която е най-близка до природата му, а целта е постепенно да се повдига все по-нагоре и по-нагоре над егоистичната (си) природа. И това е подобно на казаното от хаза“л по повод на стиха „Шма Исраел“ (Слушай Исраел (Б-г е Господ, Б-г е един“) (9): „Слушай на всеки език, на който разбираш“ (10). Буквалното обяснение се състои в това, че ако човек разбира само чужд език, то е длъжен да приеме бремето на Царството Небесно, говорейки „Шма Исраел“ на чужд език. Но адморът (адонейну, морейну уРабейну; нашият господин, учител и рав), з“л (зихроно ливраха; да бъде паметта му благословена) (11) обяснява в съответствие с казаното по-горе, че ако човек вижда, че може да приеме ярема на Небесното Царство само на езика на неевреите, т.е. ако само удовлетворява самолюбието си и ако не може да се опита да приеме ярема на Небесното Царство на еврейски език, т.е. на основата на алтруистичното желание, и не може да извърши това, тогава е длъжен да приеме ярема на Небесното Царство на чужд език и да се надява, че после ще може да се учи и на езика на народа на Исраел.

Всъщност този прозелит бил също и при Шамай, а (духовният) корен на Шамай произтича от Атрибута Съд, Който не търпи компромиси и когато същият прозелит отишъл при него за компромис, Шамай го отхвърлил по свой начин. Тъй като естеството на Шамай е построено на основата на абсолютната „истина“, а не на относителната истина, приспособяваща се към определени обстоятелства и характеризираща като: „Той наистина е Владиката ни и няма нищо освен Него“ (12).

А всъщност, това се явява изложението на Мидраша на хаза“л, тъй като хаза“л са говорели: „В началото аКБ“У (Светият, да е благословен Той) сътворил света с Атрибута Съд и Той видял, че светът не може да устои, въстанал Той и отдал предпочитание на Атрибута Милосърдие и Го обединил с Атрибута Съд“ (13). И разказът (ни) практически се явява изложение на казаното от хаза“л, тъй като в началото прозелитът отишъл при Шамай, т.е. опитал да приеме йудаизма с помощта на Атрибута Съд. Но „Той видял, че светът не може да устои“, т.е. от (самото) начало не бил способен да приеме такъв начин на действия и затова се обърнал към Илел, представящ по себе си съединението на Атрибута Милосърдие с Атрибута Съд, т.е. способен е да приеме относителната истина, приспособяваща се към ситуацията, в която се намира човек. Нима Илел практически е смятал, че истината на Шамай се явява лъжа, тъй като ако не е възможно да се възползваш от нея за благо на човека, то за какво е годна и каква е функцията и?

От гледна точка на „Тора относно частното владение“, изучавана в един човек (т.е. когато различните събития и персони, описвани в Тора, се разбират като свойства на душата в един човек, както и процесите, протичащи в нея), е необходимо да се каже, че когато човек сам иска да приеме йудаизма, т.е. да се превърне от неевреин в противоположността си, евреин, то трябва да действа, използвайки степента Илел вътре в себе си. Защото дори човек, да съблюдава Тора и да изпълнява заповедите и да е скрупульозен в детайлите така, както в сериозните неща, въпреки това, докато не е достигнал състоянието „И възлюби ближния си, както самия себе си“, в развитието на вярата му се смята, че е оценяван като неевреин. Следователно разликата между неевреина и евреина, от гледна точка на вътрешното състояние, се заключава в това, че неевреинът прави само това, което му е възложено и не повече, в смисъл на любовта към другите, а така прави и това, което разбира и не повече от това от гледна точка на вярата, а евреин е този, който е станал „милосърден и милостив“ (14) по отношение на другите, а така също може да действа, изхождайки от вярата си. И на всеки човек е присъща степента „Илел аНаси“ (главата на Синедриона Илел). Тъй като числовото значение на името Илел (хей+ламед+ламед=5+30+30=65) е същото като гиматрията на Името „Ад-най“ (Г-спод) (алеф+далет+нун+йуд=1+4+50+10=65), което ни указва за приемането на бремето на Небесното Царство. Тъй като, когато човек приема върху себе си Небесното Царство, той става Наси, т.е. Ниса (възнася се) и се повдига над човешката си природа, представляваща по себе си желанието за получаване. И това означава същото, както и стихът (съдържащ думата Ниса): „Ще процъфтява раба Ми, ще се повдига и възнася, и ще се възвиси много“ (15). Следователно става въпрос не за исторически повествования, а описване на състоянието, през което следва да премине всеки човек. Защото всеки човек трябва да желае „да премине в йудаизма“ (което се явява метафора за придобиване на алтруистична природа) и да се приближи до степента Илел, присъща му и явяваща се точката, която съдържа потенциала на Святостта, която се намира във всеки човек, да се прилепи към тази „точка“ (на Святостта), да разкрие Светлината и да започне да се държи в съответствие с принципите, лежащи в основата на тази „точка“ (на Святостта).
/Продължение на текста на Баал аСулам/

Пред нас е ясен закон, че за нас никоя от всички 612 заповеди и никакви стихове от Тора нямат предпочитание пред единствената заповед: „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1). Защото те са се появили само за това, чрез тях да ни се обясни, как да изпълняваме заповедта да обичаме другите и (за да) направят възможно изпълнението и, за подготовка, тъй като (Илел) коментира: „а останалото са разяснения: иди и учи (буквално: усъвършенствай се)“, т.е всички останали (части) на Тора са обяснение на тази единствена заповед, тъй като е невъзможно да се изпълни в съвършенство заповедта „И възлюби ближния си, както самия себе си“ без тях.
Еарот веБиурим

33) Невъзможно е да се достигне състояние на любов към другите, ако я няма именно тази основа, подбуждащите мотиви и строежа, на който се опират всички останали заповеди и само така може да бъде разбрана заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1) и да се достигне състояние, в което ще може да бъде изпълнявана. Смисълът е такъв: човек не притежава свободата да замени или промени никаква заповед, независимо дали е от Тора или от хаза“л и дори това да е най-малък детайл от обичаите, установени от великите хора на Исраел, защото цялата система (от заповедите), която е вплетена в едно, е била съобщена, за да се промени човек. И цялата тази система (от заповеди), сплетени заедно е Б-жи документ, който ни е дарен и не подлежи на изменение, и който трябва да бъде изпълняван във всичките му форми и на всички нива, за да се достигне това възвишено състояние на подем над дома на страданията, предизвикани от желанието за получаване към свободата присъща на любовта към другите. Например, ако човек строи здание и това здание се състои от множество части: то има фундамент, колони, тухли, ел. инсталация и т.н. И всяко нещо си има определен нормативен знак. Т.е. определена форма, която страната по договора трябва да изпълни. И ако някой започне да сменя по свой усмотрение, а всъщност по собствените си интереси, то жалко за човека, който ще живее в тази сграда.

Следователно рабейну Баал аСулам говори тук, че цялата Тора с всичките и заповеди, неделни изучавания, разкази и истории, които се появяват само заради „точката“, преобразуваща човешката природа в противоположността и – от природата на самолюбието в природата на любовта към другите. Всички тези (съставни части на Тора) се появяват, за да разяснят на човек (Б-жествения) план на интелектуално ниво и да го подготвят за преобръщане в менталността му. И всички те трябва да прекратят съществуването си при практическата реализация на това преобръщане.
/Продължение на текста на Баал аСулам/

3) А също преди да пристъпим към дълбоко изучаване на предмета, ни предстои да разгледаме тази заповед, тъй като ни е заповядано: „И възлюби ближния си, както самия себе си“ (1), при това изразът „както самия себе си“ ни говори, че трябва да обичаш ближния си в такава степен, в каквато обичаш самия себе си и в никакъв случай по-малко. Това означава, че трябва винаги да следиш за удовлетворяването на потребностите на всеки човек от народа на Исраел без изключение така щателно, както следиш за удовлетворяването на собствените си нужди, което е извън пределите на възможното, тъй като само малко могат в течение на работния ден да удовлетворят в достатъчна степен потребностите си. Как тогава ще му възложиш (задължението) да работи и да удовлетворява желанията на целия народ? И съвършено невъзможно е да се помисли, че Тора преувеличава, защото по този повод Тора ни предупреждава: „(Всичко, което Аз ви заповядвам строго изпълнявайте) не прибавяйте (към това нищо) и не намалявайте (от това)“ (16), указвайки че (казаните) думи (в нея) са закони формулирани с най-строга точност.
Еарот веБиурим

34) Пояснение. Ако човек дойде и каже, че понятието «любов» зависи само от (стремежа на) сърцето и не се явява практическо понятие, то на това рабейну (Баал аСулам) иска да възрази, че благодарение на това, че самата любов се изразява не само в (стремежите на) сърцето, но и в практическите дела, защото човек прави за себе си всичко, което му доставя удоволствие, така и по отношение на другия не може да дойде и да каже, че заповяданото в Тора се отнася само до наклонностите на сърцето и не се отнася до практическите дела. И (изпълнението на заповяданото) изцяло трябва да се изразява в практическите дела, т.е. в практическата грижа за всички нужди на другия. И затова той пита: как е възможно това в реалния свят?
Подробно разяснение на тези думи

И възлюби ближния, както самия себе си“ (1) е казано, за да легне (този принцип) в основата (на дейността) на цялата община на Исраел, т.е. човек трябва да е сякаш собственик на общината и там, където се нуждаят от помощта му, трябва да е готов да помогне и трябва да бъде викан за помощ. А как той да направи от себе си машина, намираща се под властта на общината, когато самият той има (някакви) минимални потребности? Това и е въпросът, който задава рабейну (Баал аСулам). Той дава като факт за това, че общината на Исраел трябва да е именно такава, питайки само, как това ще е възможно на практика по времето, когато всеки човек трябва да се грижи за минималните си потребности? Отговорът, който той дава на този въпрос по-долу е такъв: ако цялата община на Исраел без никакво изключение от общото правило решава да върви по пътеките на любовта към другите и всеки се откаже от личното си владение, то при всеки случай ще бъде гарантирано удовлетворението на минималните потребности на всеки човек без изключение.

Но проблемът се състои в това, че говорейки истината, днес общината на Исраел не е готова към това и е доста далеч от това и след като е така, какво днес трябва да прави човек, за да изпълнява (заповедта за) любовта към другия? Пътят за достигането (на състоянието) „И възлюби ближния, както самия себе си“ (1) днес е такъв: човек трябва да избере за себе си някакво количество много близки хора, по отношение на които може да изпълнява заповедта „И възлюби ближния, както самия себе си“ в максимално възможната степен. Но на този стадий – не по отношение на целия народ на Исраел, защото (народът) още не е готов за това. Пита се: макар че народът на Исраел не е дорасъл до идеала „И възлюби ближния, както самия себе си“, защо отделният човек да не се опита да изпълнява (тази заповед) по отношение на всеки човек без изключение еднопосочно, от своя страна без нищо друго? Отговор. За изпълнението (на заповедта) „И възлюби ближния, както самия себе си“ се говори защото на практика, тя трябва да доведе човек до състояние на любов към другите и ако той изпълнява това (което подразбират тези думи) сред група хора, всеки от които иска да достигне същата цел, то благодарение на работата и любовта си, ще може да усети прилив на сили в значително по-голяма степен, отколкото ако действа сам. Защото силата на другите преминава също и в него. Но ако изпълнява това сред група хора, загрижени само за себе си, то по един или друг начин, обединението им с тях е способно да го отслаби и да го отврати от тази работа. Затова е за предпочитане, да изпълнява тази работа сред група хора, всеки от които си поставя същата цел – да унищожи Егото си. И ако аКБ“У (Светият да е благословен Той) му предостави възможност да помогне на хора, които не принадлежат към тази група, то той може да прави това при изпълнение на едно от следните две условия: или помощта, която ще оказва да другите, няма да се превърне за него в обединение с другите, или ако е изключителен човек, способен да съсредоточи вниманието си на това, каква душа има в другия човек, макар и сам другият да не осъзнава това и тогава върху него не може да окаже въздействие злото, присъщо на другия човек.

Възниква въпросът: ако човек работи в група, състояща се само от хора, намиращи се на високи духовни степени, как по този начин ще се поправи целият народ на Исраел? Отговор. Но рабейну Баал аСулам говори, че структурата на целия свят е съставена от вътрешна и външна част: 1) народите на света – това е външната част на света, а народът на Исраел е вътрешната част на света. 2) Сред народите на света има праведници от народите на света, които представляват по себе си вътрешната част, а има и разрушители, които се смятат за външната част. 3) Сред самия народ на Исраел има несъблюдаващи Тора и мицвот и те са смятани за външна част, а съблюдаващите Тора и мицвот са смятани за вътрешната част. 4) Сред спазващите Тора и мицвот има занимаващи се само с откритата Тора и те се явяват външната част, а има и занимаващи се с вътрешната част на Тора и те се явяват вътрешната част. 5) Във всеки човек има точка на Святост, означаваща любов към другите и вяра в Г-спод, която представлява по себе си вътрешната част, а има и любов към себе си, която по себе си представлява външна част. И рабейну Баал аСулам говори, че човек трябва да прилага усилия вътре в себе си, а не извън себе си, за да укрепи вътрешната си част, в сравнение с външната си част. И такава е работата му в продължение на седемдесетте години на живота му. И доколкото успешно прави това, толкова повече се укрепва вътрешната част на целия свят. И по този начин се укрепват всички по-горе изброени вътрешни части по отношение на външните части. И затова той възвисява съкровищницата на вътрешната част на Тора над външната част на Тора, а също възвишението на съблюдаващите Тора и заповедите над несъблюдаващите Тора и заповедите, а също възвисяването на съкровищницата на Исраел във целия свят и т.н.. А ако Б-же пази (хас веШалом) външната му част вземе връх над вътрешната му част, то това предизвиква укрепване на изброените по-горе степени на външната част. И по такъв начин, със собствените си ръце, предизвиква принизяването на съкровищницата на вътрешната част на Тора и така народът на Исраел предпочита външната част на Тора и не обръща внимание в сърцето си на любовта към Г-спод и трепета пред Г-спод и т.н., и така предизвиква увеличение на тези, които трансформират религията и правят религията извратена и подобна на нежелана вещ. И така се предизвиква принизяване на съкровищницата на Исраел в целия свят, докато народите по света не ни унищожат и дори тогава ще я считаме за нежелано нещо и нечистота, лежаща на повърхността на земята.

От друга страна, упомената по-горе група, за която говорехме, че се основава на „И възлюби ближния, както самия себе си“ (1) трябва по естествен начин да се разширява с времето и да побира в себе си все повече и повече хора, готови да се пожертват заради другия, изпълнявайки (заповедта) „И възлюби ближния, както самия себе си“. Докато с времето тази група не успее да побере в себе си целия народ на Исраел.

***

Следователно човек трябва да удовлетворява нуждите на приятеля си точно така, както би се грижил за изпълнението на собствените си нужди. Това означава, че ако има трима приятели, той е длъжен да се стреми за удовлетворението на ежедневните им нужди като собствени и трябва да прилага усилия за това, да прави всичко необходимо за удовлетворение на нуждите им. Т.е. ако те имат проблем с парите, той е длъжен да дели парите си с тях, така че на всеки да се падне равна част. Ако са болни, трябва да се грижи за здравето им. Ако имат проблем при обучението на децата им, то е длъжен да се занимава с децата им точно така, както би се занимавал със своите.

По този повод Баал аСулам пита: как е възможно това? Човек има на разположение само двадесет и четири часа в течението, на които трябва да обезпечава домашните си с всичко необходимо, да плаща необходимите сметки и да изучава Тора, как може да възприеме върху себе си и грижите за нуждата на другите? Оттук става ясно, че дори най-необходимото човек трябва да дели с всички, защото тук не се говори за бедните. И въпреки, че в човек няма увереност за удовлетворяването на минималните му потребности, когато става въпрос за малка група, тъй като няма на разположение голяма група хора, която би се грижила за нуждите му, въпреки това е длъжен на прави толкова, колкото е по силите му.
***

Да разгледаме малко по-подробно концепцията „И възлюби ближния, както самия себе си“ (1): когато Тора говори: „И възлюби ближния, както самия себе си“, това означава, че в мярката, в която човек се грижи за собствените си нужди, на него му е възложено да се грижи за обезпечаването на потребностите на ближния. Но се няма предвид, че ако на човек му е достатъчен единия хляб, то той е длъжен да даде на другия само хляб. Защото ако човек дава на другия това, което му трябва (само) на самия него, то това е любов към самия себе си, а не любов към другия, а любовта към другия задължава да се стараеш да разбереш, какви са чертите на характера на другия и да се възприема другия такъв, какъвто е и да не се мисли: „Чертите на характера му са като моите“. И да се удовлетворяват неговите потребности, а не това, което аз разбирам, (като мои собствени нужди) искащи удовлетворение. Обобщавайки това, хаза“л са казали: „Точно, както (при хората) няма еднакви лица, така в тях няма еднакви помисли“ (17), следователно няма двама синове на Адам, които да имат еднакви нужди. А ако е така, то е невъзможно да обичаш другия, без да се отнасяш с уважение към разликата (в желанията му) от своите и да не ги изпълняваш. Например, ако мен въобще не ме интересуват въпросите на храната и съм длъжен да удовлетворявам потребностите на другия, който се нуждае от определена храна, то съм длъжен да се интересувам именно от това, което обича и да удовлетворя потребностите му, предоставяйки му това, което обича.

Следователно същността на нещата не е в това, човек да се грижи за себе си като се грижи за другите, а така, както се грижи за себе си, да се грижи за другия.

Хаза“л привеждат във връзка с това този краен пример: ако човек, който е изгубил състоянието си и е привикнал към това, роб да бяга пред него, трябва да се загрижиш за него и да му обезпечиш, този глупав обичай да бъде изпълнен за него или самият аз би трябвало да бягам пред него (18). И когато гледам на това, то ми се струва глупаво и неочаквано, но в този случай той се е лишил от състояние и за него този роб се явява минимална потребност от гледна точка на закона „И възлюби ближния, както самия себе си“ (1), аз съм длъжен да му го обезпеча, независимо от това, че на мен това желание ми се вижда странно. И не само да му обезпеча това, а да отида и по-навътре до съкровените му нужди, да го разбера и да уважавам потребностите му.

В наши дни това може да се сравни с човек, който е милиардер, който се лишил от състоянието си, а е свикнал на луксозна кола с личен шофьор. И ако това е така, то изхождайки от принципа на любовта към другите, съм длъжен да се задължа за удовлетворяване на потребностите му. Хаза“л стигат (до истината) и ни я казват - необичайно дълбоката и съответстваща на природата ни: тъй като в природата на човек е да разбира необходимостта от удовлетворение на минималните нужди, това означава, че ако човек има семейство с десет деца и основните им потребности не са удовлетворени, то всеки разбира, че е необходимо да раздели хляба си, за да обезпечи житейския минимум. И това се възприема от човек изхождайки от здравия смисъл, благодарение на сравнението със себе си, тъй като ако той беше в подобна ситуация, то несъмнено би желал да поправи нещата. И следователно по този начин причината, за да помогне човек на това семейство се явява не Б-жията заповед, а заповедта на собственото му Его. Тъй като това е възприето от човешкия разум и придобито от човек като желание. Затова хаза“л, както вече казахме, са привели примера с роба, който е трябвало да бяга напред (пред човека), за да подчертаят, че истинското изпълнение (на заповедта) „И възлюби ближния, както самия себе си“ (1) е длъжно да се подчинява на Б-жията воля, а не на човешкото разбиране. И затова говорим, че човек трябва да избере за себе си някакво количество приятели и да им служи в съответствие с принципа „И възлюби ближния, както самия себе си“, приятели равни на него, не нуждаещи се хора, не водещи хора, не потънали в грях, а хора от ранга му.

Разбира се, не е забранено да се помага на нуждаещи се семейства, работата стои напълно обратно, защото аКБ“У оказва на човек разнообразна помощ, от каквото и да се нуждае. Но човек трябва да знае, че истинската същност на служенето на Г-спод се проявява само тогава, когато прави това, което е съвършено противоположно на здравия смисъл. Точно така в Тора съществуват многобройни заповеди, свързани с бедните: „И ако се случи, че обеднее братът ти...“ (19) и т.н, ясно е, че по закона на Тора общината на Исраел е длъжна да го доведе до пълно равенство, без никакви частни особености и затова Тора изисква, човек да помага на всеки нуждаещ се и да се грижи за това в общината да няма нуждаещи се, и всичко това е обусловено от общата заповед „И възлюби ближния, както самия себе си“ (1). Само трябва да се знае, че тази заповед позволява на човек да установи връзка с Твореца, когато прави това, което е противоположно на здравия смисъл. И ако прави това, което е в съгласие с желанието на здравия смисъл, то той не се съединява с Твореца. И разликата между заповедта, изпълнявана по желание, съгласувана със здравия смисъл на човек, която само го укрепва на човешкото му ниво, а той е дошъл в този свят не за това, защото е дошъл в този свят така, че в резултат на действията си да се прилепи до Твореца. Това говори рабейну Баал аСулам в едно от Предисловията си: „Защото, както магарето е създадено, не да служи на магаретата, намиращи се на нивото му, а на човек, който е над него, така и човек е създаден, не за да служи на синовете на Адам, намиращи се на нивото му, а на Твореца, Който е над него“.

Оттук учим, че когато човек действа в съответствие със собствената си природа, не е роб на Г-спод. А това, че на улицата някой наричат праведник е сериозна грешка, защото публиката съди само по делата, но в тази служба няма истинско знание, постигащо причината. А всъщност, в човек, на който поради алтруистичната му природа, му е присъщо изключително желанието да отдава и добрината, не е праведник и не е добър човек, а подобно на маймуната, която се катери по дърветата, така и той се занимава с това, към което го принуждава естеството му. Но когато заповедта противоречи на здравия човешки смисъл и заедно с това, се заставя да я изпълни, защото такава е Б-жията воля, тогава се смята, че той се намира в единение с Твореца. Но мнозинството от човешките синове напълно не разбират това, тъй като в мнозинството си човешките синове не се чувстват направени така, че да се приближат към Б-г и в тях няма страстно желание да направят това. Така или иначе за тях е достатъчно да се стремят да съставят общество от праведни и честни хора. Но практиката показва, че ако човек се грижи само за съществуването на такова общество, той никога не може да достигне това. Защото стремежът за създаването на общество от праведни и честни хора не е достатъчен, за да запали всеки човек, повече от това, което е достатъчно за Егото му и това е доказано на практика. Но ако човек ще се стреми да се доближи до прилепяне със Създателя на Вселената, то тази идея ще бъде достатъчно запалваща за преобразуване на живота към трудните неща. И поради това всички опити на човешкото общество да достигне общество, в което хората да живеят праведен и честен живот, до ден днешен, претърпяват провал.

И вече сме виждали на практика хора, за които е присъща саможертвата и голямата им доброта, но в момента, в който са били длъжни да извършат и най-малкото действие, противоречащо на здравия им смисъл и природа, то са отстъпвали. Например, човек на който е присъщо изключително желание да дава, раздава толкова пари за благотворителност, сякаш са вода, но не е способен да се здрависа с човек, който не може да търпи. Допълнителен пример: човек се стреми към това, животът му да е изпълнен със Святост по отношение на другите и постига лични резултати, а на практика дори нанася ущърб на душата си заради другите. И когато стигнал до заповедта на Тора: „Когато попаднеш на птиче гнездо на пътя... пусни майката, а пиленцата вземи за себе си“ (20), той се разбунтува против Г-спод и Машиаха Му. Защото по никакъв начин не може да възприеме Б-жията заповед, противоречаща на алтруистичната му здрава мисъл.

И така, ако човек не служи на Б-г то: 1) не може да достигне, обществото му да се състои от честни и праведни хора; 2) И не стига до главната цел, а именно да се прилепи към Създателя на Вселената.

Необходимо е да отбележим и следното: казаното по-горе, че човек трябва да удовлетворява потребностите на другия, не означава, че трябва да удовлетворява лошите потребности на човек, появи ли се в резултат на душевно разстройство или болести, защото в този случай (хората) трябва да се стараят да му помогнат за оздравяване. А какво се отнася към душевните разстройства и кое към легитимните желания установява Тора.

Пита се: ако този богаташ се е лишил от състояние по Б-жията воля, ако удовлетворявам потребностите му, то на пръв поглед това противоречи на Б-жията воля? Този въпрос се отнася и за семейства, които живеят при тежки обстоятелства: ако аКБ“У ги е довел до това положение, защо трябва да вървя срещу волята Му? Отговор: този въпрос е разгледан в Гимара, трактат Санедрин (глава 11), когато го задали на раби Йуда аНаси. Отговорът бил такъв: аКБ“У въвежда човек в нищета, за да научи обкръжението му да върши алтруистични действия и да дава. Възможно е човек да е въведен в нищета, опитвайки се (да го научат) да преодолява трудностите и в това се заключава службата му на Г-спод, но по Б-жията воля е заповядано на тези, които са около него, да правят всичко възможно, за да му помагат, да се изправи на крака. И не само това: те трябва да вярват, че е станал сиромах само заради тях, за да ги научи на алтруистични действия.

Но е необходимо да се отбележи (,че възниква въпросът): нима сам човек, който се окаже в тежки обстоятелства, може да каже за себе си: такава е волята Свише и не е нужно да се старая да подобрявам ситуацията? Например, ако човек е обеднял, нима трябва да се примири с това и да не се опитва да подобри материалното си положение? Разбира се, че за себе си не трябва да говори, че ако такава е волята на Г-спод, то значи, така е трябвало да бъде, а трябва да се старае да поправи положението си и следователно, така трябва да се постъпва и по отношение на ближния.

По повод любовта към народа на Исраел е необходимо да се дадат някои разяснения, изхождайки от това, което сме наблюдавали у великите хора на Исраел. Например раби Ицхак от Ворки, бивш ученик на адмора от Коцк (и двамата се учили в Пшиск) казвал: докато не започна да обичам последния престъпник от Исраел, както обичам детето си, още няма да се смята, че съм се удостоил да изпълнявам заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1). Ако чувствам, че в дълбочината на душата си в някаква степен предпочитам детето си пред друг човек от народа на Исраел – това е знак, че още не съм достигнал състоянието „И възлюби…“.

Оттук виждаме, колко интензивна е била работата на тези хора, към какво са се стремели – височината на стремежите им към (която водила до това, че си поставяли за цел) любов към всеки от народа на Исраел, не по-малка от към собственото дете. Тази любов не е в природата на нещата и не се явява примитивна. Защото любовта към децата е естествена и съществува дори сред животните и човек не е достоен да се нарича с името „човек“ (само) поради любовта си към децата. Човек заслужава да се нарече с името „човек“, ако е способен да обича ближния, както детето си, с такава нежност и готовност мигновено да стане в негова защита.

Концепцията „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1), както ни обяснява рабейну Баал аСулам е концепция, скривана от по-голямата част от обществото и това е странно и много удивително. Би било разбираемо, ако мъдреците са скривали „тайни“, отнасящи се за висшите светове, Имената на аКБ“У, състоящо се от 42 букви или Името състоящо се от 72 букви и т.н., но това, как да се изпълнява заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1) да е скрито от изучаващите Тора и от целия народ на Исраел – е изключително поразително и е страшната и ужасяваща реалност, в която живеем.

Служенето на Г-спод с всяко поколение става все по-трудно, защото това е свързано с чистотата на душите. В предишните поколения душите са били по-чисти и възвишени. Според степента на смяна на поколенията душите стават все по-низки. Затова такова елементарно и просто нещо като „И възлюби“ е съвършено скрито дори от изучаващите Тора, знаменосците на еврейството. И това за нас е признак за велико изгнание и тъмнина.
/Продължение на текста на Баал аСулам/

4) И ако това ти е малко, ти казвам, че в простото си значение, заповедта за обичта към другите е още по-строга, защото трябва да предпочитаме нуждите на ближните ни пред собствените си нужди, съгласно написаното в Тосафот към Йерусалимския Талмуд (трактат Кидушин, лист 20) на стиха „За да му е добре с теб“ (21), разясняващ за роба-евреин – начало на цитата: “Ако се случи, той да има само една възглавница и ако сам лежи на нея, а не я даде на роба си, то не изпълнява (предписаното в стиха) - „За да му е добре с теб“, защото той лежи на възглавница, а робът на земята. А ако не лежи на нея и не я дава на роба, това е сравнимо с (нравите на) Сдом. Следователно против волята си, е длъжен да я даде на роба си, а за самия господар е определено да лежи на земята“. Добре погледни там.

И се изяснява, че ни е лесно да установим този закон относно текста на Тора, (говорещ) за степента на любов към другите, защото тук точно това пише относно удовлетворението на потребностите на ближния в степента на удовлетворение на собствените му потребности, както в примера „За да му е добре с теб“ (21), касаеш роба-евреин. Точно така и тук, ако се случи че има само един стол, а ближният му въобще няма стол, то се извежда алахическо постановление, че ако седи на него и не го дава на ближния си, то нарушава предписаните активни действия на заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1), защото не удовлетворява потребностите на ближния си като собствените. А ако не седи на него и не го дава на ближния си, то това е злодейство, подобно на сдомското, затова е длъжен да даде (стола) на ближния си, за да отдъхне на него, а сам е длъжен да седи на земята или да стои. И се подразбира, че този закон говори за всичко, което е нужно и не достига на ближния му, а сега помисли, нима е в пределите на възможното да се изпълнява тази заповед?
Еарот веБиурим

35) Що се касае относно роба-евреин, то учихме, че си длъжен да предпочиташ нуждите на ближния си пред собствени.

Хората са с обикновеното разбиране за понятието робство, като робство на неевреи, обаче в Тора понятието робство има друго значение. Защото изречението на хаза“л гласи (Вавилонски Талмуд, трактат Кидушин, стр. 20а): „Купилият роб е подобен на приелия върху себе си господар“ (22). Толкова велики са заповедите на Тора, до такава степен, че робът става господар, а господарят – роб! И ако господарят има възглавница, то Тора задължава господаря да отдаде тази възглавница на роба, а той да спи на земята. Следователно, когато има само една възглавница, кое правило е за предпочитане: „да му е добре“ (21), т.е. на роба да му е добре или „с теб“ (21), т.е. на господаря да му е добре? И заповедта на Тора се заключава в това, че „да му е добре“ има по-голяма сила от „с теб“.

И ето рабейну Баал аСулам извежда от тази Алаха заключение за общия характер (на принципа) „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1), тъй като точно две заповеди са включени в този стих. Т.е. „с теб“ (21) говори за това, на господаря да му е добре, а „да му е добре с теб“ (21) означава, както на господаря му е добре, така и на роба да му е добре. И след като това е така, то това (се говори) за стиха „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1), т.е. „както за себе си“ се грижиш да получаваш максимално удоволствие, така и „ближния ти“ - се отнася до това: че си длъжен да се грижиш, той да получава максимално удоволствие. А изведеното в Тосафот, че трябва да се отдава приоритет на нуждите на другия, в сравнение със собствените нужди, то това е така и в общия случай.

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница