Давидовата скиния 1999, Уилям Х. Хопър



страница1/5
Дата07.05.2018
Размер0.77 Mb.
#67595
  1   2   3   4   5
Давидовата скиния
1999, Уилям Х. Хопър
Превод: Емил Енчев

 

 



Глава първа

Амос 9:11-12


11 „В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния, и ще заградя проломите й; ще въздигна развалините й, и ще я съградя пак както в древните дни,
12 За да завладеят останалите от Едом и всичките народи, които се наричаха с името ми,” казва Господ, който прави това.
Деяния 15:16-17
16 ‘След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините й, и ще я изправя;
17 3а да потърсят Господа останалите от човеците, и всичките народи, които се наричат с името ми,’ казва Господ, който прави да е известно това от века.
Ние като християни живеем в невероятно време. Ние живеем в края на времената. Сигурен съм, че ранната църква мислеше, че второто пришествие щеше да бъде по времето на техния живот на земята. Ние заем след преценка на събитията, че това не се случи. Много други са мислили, че краят се е виждал по тяхното време. Божието слово казва, че всяко слово трябва  да се изпълни преди Той да дойде отново. Кога ще бъде това? Само Отец знае.
Всички изглежда са съгласни, че Бог излива Духа Си върху всяка плът в това време. Ако Той наистина излива Духа Си, тогава трябва също да погледнем какво друго събитие на последното време ще се случи.
Четох, че стиховете цитирани по-горе се отнасят за възстановяването на Дома на Давид и че скинията на Давид е Дома на Давид. Казва се, че църквата е дома на Давид. Вярвам, че има един аспект на Давидовата скиния, който често е пропускан без значение от това какво мисли някой, че е Давидовата скиния.
Ние трябва да вземем думите, които четем, за да разберем какво казват или иначе защо да ги използваме? Ние можем да одухотворим дадено писание и да намерим различни други писания, които „пасват” на одухотворяването на даден пасаж и да дойдем със страхотно откровение. Понякога е напълно ясно, че писанието не е буквално. Един пример за това е когато писанието говори за Божията ръка. Ние знаем, че Той е дух и следователно няма телесна ръка като нашите. Ние знаем, че Той няма телесни крила, въпреки че писанието говори за Неговите криле.
Обаче, има писания, които означават точно това, което казват. Аз твърдо вярвам, че ако един стих в писанието се разбира и не нарушава главната насока на Библията когато се взема буквално, ние трябва да го приемем ‘така както е’. Защо не одухотворяваме „не убивай”? Ние не го правим. Това не навежда на мисълта, че един пасаж не може да има и буквално и духовно приложение.
В Амос 9:11 и Деяния 15:16, използваната дума е ‘скиния’. Думата ‘скиния’ и в еврейския и в гръцкия се отнася за временно обиталище, палатка или колиба. В писанието, когато се споменава дома на Давид, думата не е скиния, а ‘дом’. ‘Дом’ на еврейски е ‘обиталище’ и никъде в дефинициите не се споменава да е ‘временен’ или ‘подвижен’. Очевидно дом и скиния не са едно и също нещо.
Ако приемем, че църквата е Давидовата Скиния, ние трябва да осъзнаем, че Исус обитава в Своята църква. Ако една скиния е временно обиталище, тогава следва, че обитаването на Неговата църква от Исус е временно. Всички знаем, че това не е така. Това е против главното съдържание на Библията. Писанието казва:
2 Царе 7:13-17
13 „Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.
14 „Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род;
15 „но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саул, когото отмахнах от пред тебе.
16 „И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века.”
17 И Натан говори на Давид точно според тия думи и напълно според това видение.
Ако горното е истина, как домът на Давид трябва да бъде възстановен.? Ако това е царство и трон, който е вечен, тогава той ще бъде и НИКОГА няма да престане. Домът на Давид не е това, което ще бъде възстановено, СКИНИЯТА на Давид е, която ще бъде възстановена. Някой може да спори, че този пасаж се отнася за Исус. Стих 14 казва „ако стори беззаконие”. Всички знаем, че Исус не стори и няма да стори беззаконие. Всички знаем, че Давид стори беззаконие и Бог въпреки това му показа благосклонност и не махна милостта Си от него.
Ако църквата наистина е Давидовата Скиния, тогава със сигурност според писанието, ранната църква беше в последните дни. Ако това е истина, какво можем да кажем за последните 2,000 години?
Намерението ми не е да споря дали църквата е или не е домът на Давид, но по-скоро да покажа, че Давидовата скиния е това, което ще бъде възстановено в тези последни дни. Църквата на Исус беше установена когато Той дойде, не когато Давид опъна палатката в Сион. Църквата беше установена когато Исус дойде, а не възстановена.
И така какво беше и какво е Давидовата скиния? Давидовата скиния беше палатка опъната на планината Сион в Ерусалим. Тя беше и е мястото, което Бог избра да обитава. Място, където избрана група от хора хвалеха и се покланяха на Бог без прекъсване за 33 години.
Пс.132:13-14
            13 Защото Господ избра Сион, Благоволи да обитава в него.
14 „Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
Пишейки това намерението ми не е да се ровя в образци и сенки, но по-скоро просто да разгледам скинията и какво се случваше там. Важно е да разгледаме защо Бог я установи и защо иска да я възстанови.
В Давидовата скиния, се практикуваше пророческа музика и хваление 24 часа всеки ден. Дали Домът на Давид или скинията на Давид ще бъде възстановена, ние трябва да осъзнаем, че всичко, което беше включено там ще бъде възстановено. Това ще включва музиката, тъй като музиката беше действително това, което отдели Давидовата Скиния. Музикалните аспекти са, които ще разглеждаме в тази книга.

Глава втора



Деяния 15:16 казва, че скинията на Давид ще бъде възстановена така че останалата част от човечеството да потърси Господа. Не се казва ‘така че Господ да потърси Своите хора.’ Това е, за да може човечеството да потърси Господа. Има нещо относно Давидовата скиния, което ще позволи или ще накара хората да търсят Господа. Този стих говори за евангелизиране, но не непременно този тип евангелизиране на ‘приближаване и проповядване’. Това е Святия Дух, който ще обитава в музиката, в хваленията в Давидовата скиния, който ще привлича хората към Него.
Какво се случваше в Давидовата скиния? Имаше непрестанно хваление, пророческо пеене и поклонение в Давидовата скиния, което траеше 33 години. Мислите ли, че беше съвпадение, че Исус живя 33 години? 33 е числото на обещание. Как знаем, че имаше пророческа музика в скинията? Ако четете книгата Псалми, ще откриете пророчества в нея. Ще откриете Исус предсказан.
1 Летописи 16:4
4 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
Думата ‘възпоменавам’ на еврейски е да ‘документирам’. Защо Давид назначи писари? Защото песните щяха да бъдат нови песни. Писаря буквално следваше музиканта (през по-голямата част Давид беше, който правеше това в книгата Псалми) и когато излизаше нова песен, писарят я записваше. После Давид дава инструкции за използването на инструментите. В някои случаи ние откриваме, че дори бяха давани инструкции за типа или стила музика, който да се свири.
            Защо Давид дава инструкции относно специфичните инструменти и вида музика използвани за да се интерпретира песента?
            Днешния бизнесмен разбира светлината, цвета и звука, и ефектите, които те могат да имат върху някой човек. Цвета (светлината) и звука (светлината) са елементи използвани, за да ви накарат да купувате. Били ли сте някога в магазин и гледате всички ярки цветове и чувате музиката течаща като фон? Ако започнете да обръщате внимание когато влизате в някое заведение, вие ще започнете да откривате, че всяко си има ‘атмосфера’.
            Някои магазини, като за дрехи например, в които се продават кожени стоки, ще се опитат да ви убедят, че кожата се равнява на разкош. Ще откриете топли тонове или цветове в декорирането на магазина за кожени стоки. Вероятно ще чуете успокояваща музика за фон. Тази комбинация от топли тонове и успокояваща музика гори за разкош. Разкоша ни прави да се чувстваме добре, нали? Това се тълкува да си купим кожени дрехи и да се обградим в разкош’. Това ще ви направи да се чувствате добре.
            Ако собственика на магазина иска да се прицели в клиенти на специфична възраст, той може да избере позната музика, за да убеди младежите например, че кожата и техният начин на живот вървят заедно (все още държейки топлите тонове в цветовете и декора). Просто си представете за момент, че сте в магазин, в който се продават кожени палта. Целия магазин е в сини и студени цветове. Тези студени тонове предизвикват чувство на студенина. Това чувство на студенина е противно на идеята, че палтото е, за да ви държи топло. Вероятно не е добър избор на цвят, защото човек купува палто, за да му е топло.
            Помислете си за места като някои от големите електронни магазини, които продават системи за домашно кино, стерео и скъпи приспособления, за да увеличат звука в нашите домове. Вие сте обградени от ярки цветове и пулсираща музика. Това ви кара да се чувствате възбудени. ‘Уоу!’ е чувството когато влизате в магазина. Да направите голяма финансова покупка като система за домашно кино не е малко нещо. Това включва кредит за повечето хора, а кой наистина иска още една сметка? Ако останете в ‘уоу!’ средата за малко, цвета и звука постепенно ще докарат объркване в ума ви.
            Вие се опитвате да вземете решение и всичкия този ‘боклук’ влиза през вратата на очите ви, вратата на ушите ви и вратата на ума ви. Ако продавачите си знаят работата и вноската изглежда малка, вие вероятно ще отидете напред и ще направите покупка. Ако вместо това, изберете да напуснете магазина и отидете на тихо място за да обмислите това, вие няма да бъдете толкова бързи да се ангажирате с още един дълг.
            Всичко това има връзка с Давидовата скиния и защо определени инструменти и музикални стилове бяха избирани за всяка песен. Когато Бог каза „да бъде светлина”, Той също създаде и звука в същото време. Светлината и звука са една и съща субстанция на различни честоти. Ако увеличите честотата на светлината тя скоро ще престане да бъде видима. Това е защото Бог е определил нашите очи да вземат само определен спектър на светлината. Ние не виждаме всичката светлина, която съществува.
            Ако забавите светлината, ще откриете, че повече не можете да я виждате. Когато става по-бавна и по-бавна, тя влиза в спектъра на радио и телевизионните предавания. Забавете вълните повече, и те влизат в нашата аудио сфера. Вълните могат да бъдат достатъчно бавни, така че ние повече да не можем да ги чуваме. Само защото не ги чуваме не означава, че те не съществуват. Всичкия звук не е ограничен до нашия обсег на чуване. Животните могат да чуват звуци, които ние не можем.
            Идеята тука е, че звука и светлината имат едни и същи свойства. Единствената разлика е в честотата на вълните.
            Какво общо има това с Давидовата скиния? Музиката основно е звук състоящ се от математически модели. Ние не трябва да гледаме далеч, за да осъзнаем ,че Бог е математически гений. Той използва числа в творението и в Своето Слово. Той е автора на музиката.
            Божието слово казва, че Бог е светлина. То също казва, че  Бог е любов. Също казва, че Бог е Дух. Ние виждаме, че Бог може да бъде неща или че Той има много атрибути. Музиката е изразяване на Бог. Сатана също изразява себе си с музика, бивайки имитатор.
            Интересното нещо относно инструменталната музика е, че вие не можете да я заглушите с ума си. Тя няма думи. Когато чувате музика, вие не можете да направите нищо с нея освен да я чуете. Музиката може и ще предизвиква чувства в хората.
            Откривали ли сте някога, че звука на цигулки могат да предизвикат сълзи когато гледате филм? Едва сте се отърсили от тъжната част, когато идват цигулките. Тогава, сълзите ви започват да текат!
            Знаете ли, че рок музиката може да повиши кръвното ви налягане? Музиката има въздействие върху нас и ние не можем да го спрем. За да блокираме идеи и чувства, ние трябва да имаме думи преди да преработим това, което чуваме и или да го приемем умствено или да го отхвърлим. Това може да изглежда малко съмнително, но ние мислим с думи и без думи вие не можете да мислите. Следователно, инструменталната музика задминава ума и отива право в духа.
            Бог създаде музиката и Той знае много добре какво прави тя и за какво е тя. Помислете за това, тези от вас, които сте музиканти: когато свирите на вашия инструмент в хваление и поклонение пред Бог, това има въздействие върху Него!
            Помислете за някой филм, който сте гледали, или си представете сцена в някой филм. Нека да изберем някой очевиден пример. В тази сцена, ние виждаме армия на коне влизаща в битка. Каква музика ще свири за фон? Ще бъде мощна с барабани и рогове и възбуждаща и шумна. Музиката пасва на сцената.
            Тя ще ви накара да очаквате нещо да се случи. Тя може да предизвика възбуда в духа ви. Какво би станало, ако режисьора е решил да използва нежна приспивна песен като фон? Вероятно, ще почувствате, че това въобще не е на място? Това обикновено ще подбуди погрешно чувство за сцената.
            Обаче, това зависи от това какво послание режисьора се опитва да изпрати в сцената. Ако режисьора се опитва да ви доведе до място на бълнуване или състояние на сън, това може да бъде подходящо. Може би главния герой във филма е бил ранен. Приспивната песен ще ви премести от сцената, или ще постави ‘зрителната’ ви част като фон. Тогава вероятно можете да чуете разказа на главния герой спомнящ си за някой в къщи докато умира.
            Музиката поставя атмосферата за сцената и играе съществена роля в това общото послание да бъде обрисувано. Изкарайте музиката от някой филм, и ще забележите разликата.
            Бог познава тази сила в музиката, защото в края на краищата, Той я е създал. В книгата Псалми, Божието Слово излиза. Музиката, която се свири трябва да усили ‘тона’ или посланието дадено в Божието Слово.
            Музиката има своята работа в подбуждане на чувства. Друг начин да се обясни това е, че музиката подготвя сърцето за Словото. Има различни видове музика в писанието и ние ще се разровим в това в по-нататъшна глава. Забележете, обаче, в този момент, че режисьора на филма разбира това понятие, което Бог е поставил. Също и търговците. То е използвано за пълна полза във филмите и рекламите.
            Сатана също има знание за това. Той използва военна музика, за да вкара своите лъжи, своето послание на разрушение. Той познава силата в музиката. Когато хората казват, че рок музиката е от дявола, те са отчасти прави. Използвана в съюз със злото намерение на неговите думи и дух, тя е зло.
            Същия военен звук използван в съюз с Божието Слово и чист дух е библейско. Това ще бъде ясно показано в следваща глава.
            Нещо за запомняне: Понеже сатана използва нещо, не означава, че ние не можем да го използваме. Трябва ли да спрем да се молим и да говорим на Бог защото  езичниците се молят и говорят на своите богове? Военната музика е библейска и сатана я е извратил. Това не ни пречи да я използваме в нейната чиста форма.

Глава трета



            Нека да разгледаме някои дефиниции. Колко пъти сте чували хора да казват, че „поклонението е било велико в еди коя си църква”? Или, можете да чуете, че поклонението не е било толкова добро в друга църква.
            Как може поклонение да бъде добро или лошо? Ние или се покланяме или не. Аз казвам, че поклонение с половин сърце не е поклонение въобще! Ако, като поклонник, казвам, че поклонението не е било добро, тогава съм казал, че не съм се покланял добре. В края на краищата, аз съм, който се покланя. Хвалебствения тим не прави това за мен. Те не могат да го правят. Ако поклонението ще бъде добро, тогава аз трябва да се покланям. Това зависи от мен. Поклонението трябва да бъде ‘добро’ навсякъде, където отивам, защото аз съм там. Аз отивам на църква с цел да се поклоня. ТОВА НЕ ЗАВИСИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НЯКОЙ ДРУГ. ПОКЛОНЕНИЕТО НЕ Е ИЗПЪЛНЕНИЕ.
            Какво точно е поклонението? Има много описания за него, но писанието ясно ни казва:
            Йоан 4:23
            23 „Но идва часът, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец в дух и истина; защото Отец търси такива да Му се покланят.
            (NKJ)
            Забележете тука, че се казва „ИСТИНСКИ ПОКЛОННИЦИ”. Всичко друго не е истинско поклонение. Как се покланяме? Според горното писание, в дух и истина. Има ли я музиката някъде в това? Има ли го падането на пода някъде в това? Не. Има изразявания на поклонение. Има действия, които идват понеже ние се покланяме. Поклонението несъмнено е духовно нещо.
            Ето част от една история, с която всички сме запознати:
            Мат.14:31-33
            31 И веднага Исус простря ръката Си и го хвана, и му каза, „: маловерецо, защо се усъмни?
32 И когато се качиха в лодката, вятърът спря.
33 Тогава тези, които бяха в лодката дойдоха и Му се поклониха, казвайки, „Наистина Ти Си Божият Син.”
            (NKJ)
            Забележете в стих 33, тези в лодката дойдоха и Му се поклониха. Те нямаха бенд. Те нямаха хор. Не се казва, че те се наведоха ниско. Те не чакаха да стигнат брега. Не се казва, че Му пяха. Не се казва, че танцуваха. Не се казва, че удряха в ритъм греблата...
            Казва ни се, че те казаха: „наистина ти си Божият Син”. Те изповядаха с устата си това, което вярваха в сърцето си. Те Го качиха на трона в тяхното сърце. Това е поклонение. Това е нашата духовна позиция пред Бог. Ние трябва да можем да се покланяме както те го направиха в лодката този ден. Всичко друго ще дойде, ако можем да се покланяме.
            Разгледайте Новозаветната дума за поклонение:

  1. проскунео

(прос-коо-не’-о);
            От 4314 и вероятно производна от 2965 (означаваща да целуна, както куче лиже ръката на господаря си); да се умилквам или да се навеждам, тоест (буквално или фигуративно) да се простра в почит пред някой (да правя реверанс пред някой, да обожавам):
            KJV – поклонение
            Да целувам, както куче лиже ръката на господаря си. Не говори ли това за взаимоотношение? За позициониране? Думата проскунео е извлечена от две думи. ‘Прос’, означаваща  ‘близък’, и ‘коун’ означаваща ‘куче’.
            Йоан 1:1
            1 В началото бе Словото, и Словото бе с Бог, и Словото беше Бог.
            (NKJ)
            Думата ‘с’ в този стих е ‘прос’, което означава ‘близък’. Словото (Исус) беше близо до Бога. Ние трябва да бъдем ‘близко’ до Бог, нали?
            Какво да кажем за думата, ‘коун’? Разгледайте вярното куче. То спи в горещия следобед и господаря му казва, „Тука, момче!” Какво е първото нещо, което кучето прави? То отваря очите си и слага вниманието си на господаря си. Дори от дълбок сън, то е в своята природа да се фокусира на господаря си. Ние трябва да се фокусираме на Бог по всяко време. Ако Той ни повика, дори и да спим, ние трябва да обърнем вниманието си към Него. Кучето е най-добрия приятел на ‘човека’. То е вярно на господаря си. То би умряло защитавайки господаря си. То също знае КОЙ е господар.
            Това, което виждам тука е картина на това, което трябва да правим, или как се покланяме. Ние трябва да се покланяме в дух и в истина. Това поклонение е да позиционираме себе си, осъзнавайки Божието място и нашето място. То е да Го поставим на трона на нашето сърце с нашия фокус „близо до” Него.
            Това няма нищо общо с физическата активност. Представете си човек лежащ на земята. Кажете ми дали можете да разпознаете той дали се покланя от своята физическа позиция или не? Лежи ли той проснат пред Бог, или просто си почива?
            Хвалението винаги е физическа активност. Според самата си дефиниция, то включва физическа активност. Изучаването на думата в Библията ще разкрие, че има много форми на хваление. Всички включват физическа активност. Аз ще се разровя само в седем основни еврейски дефиниции за хваление в това изучаване. Помнете докато ги четете, че ВСИЧКИ включват физически движения на тялото.

  1. 1984 халал (haw-lal’);

основен корен; да бъда прозрачен (произлиза от звук, но обикновено от цвят); да светя; от тук следва да правя шоу, да се хваля; и така да бъда (шумно) безразсъден; да говоря екзалтирано; каузативно, да празнувам; също така да изглеждам безсмислен: (безсмислен е да правя да изгледам глупав или смешен.
            KJV – (правя) хвалба (собственото аз), празнувам, хваля (занимавам се, правя), глупав, слава, [светлина], (правя се, преструвам се на) луд (срещу), давам в брак, [пея, достоен за] хвала, бушуване, прославен, светя.
            2 Лет.5:13-14 – пример (думата хвала на еврейски тука всъщност е халал)
            2) 3034 яда (yaw-daw’);
            основен корен; използвана само като нарицателно от 3027; буквално, да използвам (т. е. да протегна) ръка; физически, да хвърля (камък, стрела) по или на разстояние; особено да почитам или да се покланям (с протегнати ръце); усилено, да оплаквам (чрез извиване на ръцете:
            KJV – хвърлям, (правя) изповед, хвала, изстрел, (давам) благодарение.
            Битие 29:35 – пример

  1. 8426 тода (toe-daw’);

от 3034; прилично, протягане на ръката, т. е. (чрез въвличане) деклариране, или (обикновено) обожание; специфично, хор от поклонници:
            KJV – изповед (жертва на) хвала, благодарност (даване, жертване).
            Исус Навин 7:19 – пример

  1. 2167 замар (zaw-mar’);

основен корен [вероятно идентична с 2168 чрез идеята на удряне с пръстите]; подходящо, да докосна струните или част от музикален инструмент, т. е. да свиря на него; да правя музика, в акомпанимент с глас; оттук да празнувам в песен и музика:
            KJV – давам хвала, пея хваления, псалми.
            Съдии 5:3 – пример

  1. 8416 техила (the-hee=law’);

от 1984; възхвала; специфично (конкретно) химн:
            KJV – хваление.

  1. да възхвалявам означава  да хваля силно.

Пс.22:3 – пример

  1. 8605 тефила (tef-eel-law’);

от 6419; ходатайство, молба; като естествена последица от химн:
            KJV – молитва.
            Пс.4:1 – пример

  1. 7623 шабак (shaw-bakh’);

основен корен; всъщност, да говоря на висок глас, т. е. (специфично) гръмогласно; образно, да успокоявам (като чрез думи):
            KJV – хваля, слава, съдържам, хваление, успокоявам, триумф.
            Пс.117:1 – пример
            Всяка една от горните дефиниции ясно говорят за физическа активност. Нека да погледнем това, което наричаме поклонение в църквата днес. Ние знаем, че повечето църкви имат някакъв вид тим за хваление и поклонение. Музикантите обикновено водят в общо поклонение като свирят на своите инструменти и ни водят в песен.
            Свиренето на инструмент и пеенето е библейската дефиниция за ‘замар’, което е преведено да ‘хваля’ на нашия език.
            2167 замар (zaw-mar’);
            основен корен [вероятно идентифициран с 2168 чрез идеята за удряне с пръстите]; всъщност, да докосвам струните или част от музикален инструмент, т. е. да свиря на него; да правя музика, акомпанирана от гласа; оттук следва да празнувам в песен и музика:
            KJV – давам хвала, пее хваления, псалми.
            Така че тогава, когато свирим на нашите инструменти и пеем ние правим „замар”. Ние действително хвалим Бог. Качеството на музиката няма нищо общо с качеството на поклонението, защото музиката не е поклонението.
            Поклонението се прави в дух и истина. Хвалението идва защото се покланяме на Бог. Ние някак си сме позволили на развитието на нашия език да промени значението на думата поклонение. Ние действително сме решили, че поклонението е хваление когато то не е, според Библейските дефиниции. Ние трябва да се занимаваме с Библейската дефиниция. Трябва да усещаме изменението на езика, което често променя дефинициите.
            Вижте един пример на това, което казвам:
            Евр.11:1
            1 Сега вярата е субстанцията от неща, за които се надяваме, доказателството за невидимите неща.
            (NKJ)
            Всички ние сме много запознати с този стих. Надежда, днес, има различно значение. Ако се надявам да спечеля от лотарията, това означава, че аз искам да го направя наистина, очаквам го, но не мога да бъда сигурен, че ще спечеля – АЗ СЕ НАДЯВАМ, че ще спечеля.
            В горния стих, надежда означава да очаквам или да се доверявам. В религиозен смисъл, това означава да чакам за спасение с радост и увереност. С други думи, надежда в Библията е да се знае със сигурност. Надежда днес е да желаеш много силно. Това са изцяло две различни неща.
            Ние можем да си играем със семантики през целия ден. Семантиките могат да бъдат примка или капан. Ние трябва, обаче, да разбираме това, което казваме. Ние можем да използваме думата поклонение за свирене на инструмент и пеене, и това е ок. В американския език, една дума може да има различни значения и това е ок. Ние трябва обаче, знаем значението, което имаме предвид.
            Можете ли да намерите стих в Библията, който казва, че можем да се покланяме както ни се вижда подходящо? Че имаме право да се покланяме по наш собствен начин? Вероятно няма да можете да намерите този стих, защото това е конституционно право дадено от Правителството на Съединените Щати за неговите граждани. Това не е библейско право. Ние нямаме законопроект от права в Библията, ние имаме Бог – и Неговата воля трябва да бъде нашата воля. Той ясно е разпрострял как трябва да се покланяме, и че Той желае нашето поклонение. Той също е заповядал да Го хвалим. Той е установил в Библията как и защо.
            Ние ще се разровим по-надълбоко във всичко това. Всички ние трябва да помним, че когато използваме дума като поклонение или надежда, ние трябва да бъдем сигурни, че разбираме кое значение се прилага и не се объркват.
            Псалм 149 говори за това защо ние хвалим. То е повече от това да се чувстваме добре. То е повече от това да служим на Бог. Това са някои от причините, но има повече.
            Пс.149:7-9
            7 За да отдават възмездие на народите и наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, и благородните им с железни окови, -
9 За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови
светии. Алилуя.
            (NKJ)
            Бог иска да извърши Своята цел чрез нас, използвайки ни. Това е ясно в цялото писание. Когато Го хвалим, ние извършваме воюване в Духа. Ние отблъскваме врага. Ние извършваме неща в Духа. Забележете, че писанието казва, че това е чест да се хвали нашия Бог!
            От тази точка, ние ще започнем да копаем в това, което правим когато хвалим. Ние ще погледнем на това как трябва да отиваме за това, и някои от причините, поради които правим това.

Глава четвърта



            Еф.5:18-19
            18 И не се опивайте с вино, в което има разпуснатост; но се изпълвайте със Святия Дух,
19 говорейки един на друг с псалми и химни и духовни песни, пеейки и правейки мелодии в сърцето си на Господа,
            (NKJ)
            Поглеждайки отблизо тези два стиха, ние виждаме, че трябва да бъдем изпълнени с Духа – Святия Дух разбира се, и да говорим един на друг с песни и т. н. Как говорим с песни? Не се казва говорете на всеки и не се казва един човек да прави  цялото говорене. Казва се говорете един на друг с песни. Това означава всеки от нас трябва да говори както и да слуша. Отново, казва се всеки от нас.
            Думата ‘говорейки’ буквално означава да изричаме думи. Ние изричаме думи когато пеем, така че това просто казва, че ние трябва да пеем един на друг. Ако вземете това буквално, това означава, че аз ще пея на другите – после следващия брат или сестра ще пее на другите. Има ли някаква причина да одухотворяваме това? Аз не мисля, че има. Това изглежда достатъчно ясно да си стои така, и няма конфликт с общата насока на Библията.
            Правейки мелодия в сърцето си на Господа...Правейки мелодия в действителност е една дума в гръцкия речник:
            5567 псало (psal’-lo);
            вероятно подсилена от псало (да търкам или да докосвам повърхността; сравнена с 5597); дърпам или да дрънча, т. е. да свиря на струнен инструмент (да празнувам божественото поклонение с музика и акомпаниране с оди):
            KJV – правя мелодия, пея (псалми).
            Сега това представя една дилема! Как свирим на струнен инструмент в нашето сърце? Няма арфа или китара в моето сърце. Някой може да каже, че това е просто фигуративен език. Ако е така, защо не се казва ‘пеейки в сърцето си’? Специфично се казва да свирим на струнен инструмент в нашето сърце. Всички сме чували споменавания за струните на нашето сърце. Това може да е това, за което говори този стих. Може ли това вероятно да означава, че ние трябва да идваме с мелодията в нашето сърце и да я свирим на нашия инструмент? Хъм...Нека да видим по-нататък. Отбележете си това и ще се върнем обратно тука.
            Какво да кажем за тези химни, псалми и духовни песни? Какво са те? Променили ли сме и дефинициите на тези думи? Всички знаем, че химн е нещо, което намираме в една песнарка, нали? Да, според нашата настояща дефиниция. Нека да видим каква е действителната дефиниция в гръцкия.
            ХИМН:
            5215 хумнос (hoom’-nos);
            очевидно от обикновен (остарял) от худело (да празнувам; вероятно близка до 103; сравнена с 5667); „химн” или религиозна ода (един от Псалмите):
            KJV – химн.
            Интересно е, че преводачите използват думата, която се опитват да очертаят, за да определят думата – вид ‘червеношийка’. Дъжд означава ли дъжд? За наше щастие те ни казват, че това е религиозна ода и после забележете, че това е един от псалмите. Кой от псалмите? Или означава ли това всички? Ако е всички, тогава защо този стих продължава с думата псалми? Казват ли те действително псалми, псалми и духовни песни? Или може би казват химни, химни и духовни песни? Аз мисля, че е нито едното, но е очевидно, че има двойно говорене тука. Действително няма, както ще видим.
            Какво е псалм?
            5568 псалмос (psal-mos’);
            от 5567; композирана музика, т. е. свещена ода (акомпанирана с гласа, арфата или друг инструмент; „псалм”); общо, книгата Псалми:
            KJV – псалм. Сравнена с 5603.
            Можем да видим тука, че псалма е композирана музика; свещена ода. Започваме да виждаме картината тука. Аз виждам, че и химните и псалмите са оди. Така че какво е ода?
            ОДА:
            5603 оиде (o-day’);
            от 103; монотонно пеене или „ода” (общ термин за някои изпяни думи; докато 5215 означава особено религиозна метрична композиция, а 5568 още по-специфично, еврейско напяване):
            KJV – песен.
            Това е основния термин за някои изпяти думи. Очевидно, ‘някои изпяти думи’ се отнася за всички три вида песни, защото химните, псалмите и духовните песни всички имат думи (някакви думи) общо.
            Разликата между трите е обяснена някъде другаде. Ние знаем, че псалм е композирана музика. Тъй като химна също е музика, и двете са религиозни оди, ние можем да заключим, че химна може  да бъде спонтанна ода. Ако музиката вече е била написана, това ще бъде псалм (композирана музика).
            Нека да приложим това и да видим дали този стих се разбира сега.
            Спонтанни песни, (химни), композирани или преписани песни (псалми) и духовни песни. Това изглежда да се разбира, нали? Тогава, религиозна песен, която е спонтанна е химн. Когато е възпомената или записана, тя все още е химн, но сега също спада и в категорията на псалмите.
            Псалмите не са били псалми докато не са били записани. Откъде идват те? От сърцето на поклонника, Давид, като вдъхновение от Бог. Те първоначално са били вдъхновени химни. Давид беше назначил писари да ги записват за по-нататъшна употреба. Бог има план.
            1 Летописи 16:4
            4 И той определи някои от левитите да служат пред ковчега на ГОСПОДА, да възпоменават (записват), да благодарят, и да хвалят ГОСПОД Бог на Израел:
            (NKJ)
            Така че виждаме една картина тука. Ние вземаме мелодия от нашето сърце и я свирим на нашия инструмент. Ние също вземаме спонтанни думи от нашето сърце и ги пеем. Ние имаме замар, което е хваление на инструмент в акомпанимент с гласа. Това е пеене на химн (нова песен), която не е репетирана. Когато някой пее нерепетиран химн, това е техила.
            Така че ние може да правим замар и в същото време техила. Каква идея, да правим две неща по едно време. Като да пеем и да танцуваме едновременно.
            Някой може да каже, че според нашето настоящо разбиране, химните са основните, доктринални песни на църквата. Не са ли и псалмите наистина същото? Не ни ли учат псалмите за Бог и как да живеем благочестиво? Аз мисля, че е много ясно, че химн както е използвано в това писание не е композирана музика.
            Сега нека да се върнем и да ревизираме дефиницията на техила от глава втора.
            8416 техила (the-heel-law’);
            от 1984; възхвала; специфично (конкретно) химн:
            KJV – хваление

  1. да възхвалявам е да хваля високо.

Така че техила е химн както ние току що определихме химна. Техила в основата си е спонтанно хваление. Техила е извлечена от думата „халал”. Тя не носи същото значение, но ще има аромата на халал. Сега разбираме какво е било химн в библейски времена. Знаем, че псалм е композирана музика. Така че това ни оставя да определим термина ‘духовна песен’ сега. Двете думи за това са ода (песен), определена като ‘някакви изпяти думи’, и пнеуматикос:
            Пнеуматикос:
            4152 пнеуматикос (pnyoo-mat-ik-os’);
            от 4151; не-плътски, т. е. (човешки) неосезаем (като противоположност на газ), или (демоничен) дух (конкретно), или (божествен) свръхестествен, възроден, религиозен:
            KJV – духовен. Сравни с 5591.
            Това означава ‘дъха на Бог’ в някои изпяти думи. Това е Бог пеещ чрез Своите хора. Духовната песен е песента на Господа. Той пише мелодията и думите, а ние отваряме устата си и я изкарваме.
            Забележете, че писанието обяснява, че трябва да всичките три вида, а не само единия или другия. Да пеем само композирана музика на нашите служби е неизпълнение на инструкциите на това писание.
            Много църкви все още използват песнарки с химни. Други използват шрайфпроектори, за да прожектират текстове на песни на стена или екран – това е просто мулти песнарка с химни. Някои църкви насърчават спонтанното хваление и пророкуване, а други го забраняват. Чувал съм пастири да казват, че определени видове музика са приложими за младежите, и че свиренето им пъди старите хора. Ако свирите на възрастни хора, вие пъдите младите. Някои се опитват да предложат по-малко от нещо за всички.
            Защо сме в църквата? За да угаждаме на нашите индивидуални вкусове ли? Трябва ли лидера на хваление да се опитва да угоди на господин и госпожа възрастни на последния ред? Може би те ще се опитат да угодят на младежите, защото църквата се нуждае повече от младежи?
            Истината е, че вие не можете да им угодите на всички по едно и също време. Наистина, ние трябва да изпитаме дали ходим на църква, за да угодим на себе си. Или, сме там за да служим на Бог, и да Го хвалим?
            Човек може да чувства, че е неприятно да седи по време на песен, която не знае, или не харесва. Това може да е така. Но опитайте се да слушате всеки член на църквата като пее нова песен от сърцето. Те могат тогава с благодарност да сменят това за песните, които не харесват!
            Представете си, обаче, Божието виждане на ситуацията: ако истината се знае, песните от сърцето са за Него най-красивото от всичко.
            Пс.33:1
            1 Радвайте се в ГОСПОДА, О праведници! Защото хвалението от праведния е красиво.
            (NKJ)
            Тази дума хваление в Пс.33:1 е техила. Това е красиво за Господа.
            Няма значение за Него дали човека преживяващ техила пее добре, или не. Църквата е била забавлявана със своите любими песни твърде дълго. Какво да кажем за Бог? Какво иска Той? Библията ни заповядва да пеем нова песен на Господа много пъти. Църквата се нуждае от нова песен. Новата песен може да идва всеки ден.
            Молим ли се с една и съща молитва всеки път когато се молим? Имаме ли любима молитва? Не. Защо тогава, се отнасяме с песните по различен начин?
            И така казвам ли, че трябва да захвърлим старите благонадеждни ‘химни’, които сме пяли с години? Не, разбира се, че не! Писанието казва да пеем спонтанни религиозни оди, композирани религиозни оди (това, което ние наричаме химни) или псалми и песни на Господа (духовни песни). Всички три вида песни трябва да бъдат част от нашите събрания.
            Ние сме чували опровержения за това понятие в църквата днес. Например, „Е, това няма да върви много добре със събранието тука.” Или, „Не можете да си тръгнете и да оставите хората. Те трябва да участват и те не знаят какво да правят когато хвалението става инструментално или спонтанно.”
            Чували ли сте това преди? Ако хората не знаят думите, те няма да влязат с такава готовност. Новите песни могат да направят да се чувстват неудобно. Но действително, ВСЯКА ПЕСЕН, КОЯТО ТЕ ЗНАЯТ Е ПЯТА КАТО НОВА ПЕСЕН НЯКОГА.
            По-важно за Бог е, че ние излизаме от нашите зони на удобство и пристъпваме в библейския модел. Нека да спрем да търсим причини да не се променяме, и да започнем да търсим причини защо трябва да се променим. Нека да спрем да се опитваме да вкараме нашата любима музика в църквата, а да вкараме музиката, която Бог има за нас. Ако нови песни и стилове не са идвали в старите поколения, ние все още щяхме да пеем старите песни от по три ноти.
            Никой не харесва промяната, но ние трябва да се променяме. Ние трябва да го правим по Божият начин. Ние просто сме използвани да го правим по начина, по който сме научени.
            Какво би станало, ако отидете да служите в Африка? Ще откриете напълно различен вид музика. Не само думи, които не знаете, но думи, които не разбирате! Ако се случи да има шрайфпроектор, вие няма да можете да четете думите! Така че трябва ли да разбираме, че християнина няма да може да се покланя в Африка поради тези бариери? Кажете ми.
            Помните ли стиха „от утробата му ще текат реки от жива вода”? не се казва река, казва се реки. Многобройни. Повече от една. Това Той говореше за Духа. Думите, които Исус говори бяха Дух и живот. Реки от мъртва вода не е, което се казва, но по-скоро жива вода. Нещо, което е живо е свежо. Когато не е живо то бързо загнива и не е свежо. Тези реки от жива вода могат много добре наред с другите неща, да бъдат песни. Нали?
            Словото на Бог композирано с музика. Какво понятие! Уоу, открили ли сме нещо? Не! Псалмите са били наоколо от дълго време. Ние църквата, трябва да оставим оплакването и да хванем плана, който Бог е поставил. Ако приемем Божия модел, това ще стане удобно за нас след време. в известен момент това ще стане нормално. Докато изучаваме по-нататък, ще открием, че спонтанното хваление е много важно в Божия план.

Глава пета



            Какво точно е всичко, което трябва да правим относно техила, това спонтанно хваление? Знаете ли, че това е единствения вид хваление, който писанието казва, че Бог обитава? Не слагам ограничения на Бог – Той може да обитава всичко, което иска. Истината е, че има само едно място в писанието, което казва, че Той обитава в хваленията на Своите хора:
            Пс.22:3
            3 Но Ти си святият, възцарен в хваленията на Израел.
            (NKJ)
            Думата възцарен е преведена ‘да обитаваш’ в някои преводи. В действителния еврейски текст, тя е да обитаваш. И така защо Бог избира да обитава техила? Това е спонтанно, и следователно творческо. Бог е Твореца. Ако ще бъдем като Него, ние трябва да бъдем творчески. Той обитава в творческата песен, спонтанната песен от нашето сърце. Да обитаваш е да останеш върху съществуваща основа.
            Пс.34:1
            1 Ще благославям ГОСПОДА по всяко време; неговата хвала постоянно ще бъде в устата ми.
            (NKJ)
            Думата хвала тука е техила, и забележете, че се казва постоянно. Нашето желание е Бог да живее в нас. Ако ние Го хвалим (техила) постоянно, Той е в нас постоянно. Означава ли това, че пеем през целия ден? Не можем да го правим, но ще направим нещо друго. Възможно ли е да Го хвалим със самия си живот?
            Действително, постоянно може да означава през всичките дни на живота ни, а не непременно с всеки изговор на устата ни. Ако говорим само истината, ние Го хвалим и ако пребъдваме в истината ние Го хвалим постоянно. Ние говорим за техила тука, въпреки че аз съм убеден, че това означава ежедневно през целия ни живот.
            В Новия Завет откриваме, че Исус живее с нас. Така че защо се безпокоим за техила въобще, тъй като Исус е в нас? Тогава не сме ли вече, обитавани от Бог? Никъде в Новия Завет не се казва, че трябва да спрем да принасяме на Бог техила. В същност, когато ранната църква беше основана, те нямаха Новия Завет, чрез който да ходят. Той все  още не беше написан. Те използваха Божието Слово за тяхно указание в хваление и поклонение. Това беше Старозаветния модел установен от Бог чрез Неговия слуга, Давид. Тъй като това не е изменено в Новия Завет, то все още е принцип на хваление.
            Някои спорят, че ако това не е в Новия Завет, то не е валидно. Аз избирам да не влизам в този спор. Новозаветните писания утвърждават, че ние трябва да принасяме химни, псалми и духовни песни... (Еф.5:18. Кол.3:16 и 1 Кор.14:26) Ние знаем, че това е модела установен от Бог в Давидовата скиния, в която Давид използваше Псалмите (композирана музика) химни (спонтанни песни, които бяха записвани, когато идваха) и духовни песни (доказани чрез пророчеството в псалмите).
            Исус е същия днес, вчера и утре. Нашия Бог се наслаждава да прави ‘ново нещо’, и въпреки това Той никога не се променя. Той ни е дал модел за хваление, и как да се покланяме. Никъде не ни казва да изменяме това или да го спираме.
            Исус не отмени хвалението и поклонението. Той отмени церемониалния закон на жертване, принасяйки Себе Си като жертва веднъж и за всички. Останалата част от писанията все още остават. Не ние даден избор между това да се покланяме и да не се покланяме, между това да хвалим и да не хвалим. Не ни е дадена свобода да хвалим и/или да се покланяме както ние виждаме за подобаващо. Това е човешка идея.
            Ако все още трябва да Го хвалим, трябва да се научим как Той иска да го правим и да Му дадем хвалата, която Той желае.
            Има 57 споменавания на техила в Стария Завет, намиращи се в 57 отделни стиха. Ще откриете, че някои от тези писания са много познати.
            Ето няколко писания използващи техила (спонтанна хвала), които чувствам, че изпъкват. Искам да заменя специфичната дума техила с преведената дума хваление. Това ще помогне да закараме посланието у дома. Вие ще намерите всичките 57 стиха описани в края на тази глава за ваше улеснение.
            Пс.33:1
            1 Радвайте се в ГОСПОДА, О   праведници! Защото хвалението от праведните е красиво.
(NKJ)
            Бог казва, че спонтанната хвала е красива!
            Пс.35:28
            28 И езика ми ще говори за Твоята правда и Твоята хвала през целия ден.
            (NKJ)
            Колко дълго?
            Пс.40:3
            3 Той е поставил нова песен в устата ми – хваление на нашия Бог; мнозина ще видят това и ще се убоят, и ще уповаят на ГОСПОДА.
            (NKJ)
            Неспасените ще видят тази проява на Бог в Неговите хора и ще се убоят и ще уповават на Господа. Това е евангелизиране.
            Пс.48:10
            10 Според името Ти, О Боже, толкова е Твоята хвала до краищата на земята; десницата Ти е пълна с правда.
            (NKJ)
            Колко далеч се простира техила?
            Пс.66:8
            8 О, благославяйте нашия Бог, вие праведни! И направете гласа на хвалата Му да се чуе,
            (NKJ)
            Това е заповядано, нали? Чия хвала? Каква хвала”? Техила. Да се чуе!
            Пс.79:13
            13 Така че ние, Твоите хора и овце на пасбището Ти, ще Ти благодарим вечно; ние ще покажем хвалата Ти на всички поколения.
            (NKJ)
            Колко дълго хората на Бог ще правят ‘техила’? Кой предполагате иска да спрем? Защо? Кой би искал да накара Бог да спре да говори чрез Своите хора?
            Пс.100:4
            4 Влезте през портите Му с благодарение, и в дворовете Му с хвала. Бъдете Му благодарни и благославяйте името Му.
            (NKJ)
            Ние трябва да влезем в дворовете Му с техила.
            Пс.119:171
            171 Устните ми ще изричат хвала, когато ме научиш на Твоите постановления.
            (KJV)
            KJV много близко следва еврейския текст. Кога ще произнасяме техила? Ако сме в Него и Го обичаме, ние ще пазим Неговите заповеди. Ако пазим заповедите Му, ние знаем Неговите постановления. Тогава ще правим техила.
            Пс.111:10
            10 Страхът от ГОСПОДА е началото на мъдрост: добро разбиране имат всички, които вършат Неговите заповеди: Неговата хвала трае вечно.
            (KJV)
            Колко дълго трае техила? Не трябва ли да я правим?
            Пс.147:1
            1 Хвалете ГОСПОДА! Защото е добро да пеем хваления на нашия Бог; защото е приятно, и хвалението е красиво.
            (KJV)
            Добро е да пеем хваления на нашия Бог. Техилата е красива. Някои преводи използват думата прилично, което означава приятно и полезно на външен вид.
            Ис.60:18
            18 Насилие няма повече да се чува в земята ти, нито загуба нито разрушение отвътре границите ти; но ще наречеш стените си Спасение, и портите си Хвала.
            (NKJ)
            Ще наречеш портите си техила. Вдигнете главите си всички вие порти! Хъммм...
            Ис.61:3
            3 Да утеши онези, които скърбят в Сион, да им даде красота от пепелта, миро на радост вместо плач, облекло на хвала вместо дух на тежест; така че да могат да бъдат наречени дървета на правда, растението на ГОСПОДА, за да бъде прославен Той.”
            (NKJ)
            Всички ние знаем този стих. Това е този стих, към който Исус се отнесе когато чете в храма и после затвори книгата и седна. Това говори за когато и/или след като Исус дойде за първи път. Облеклото, което Той ни дава в замяна на тежестта е техила! Това ясно ни казва, че ние трябва да правим техила дори днес. Неговата техила трае вечно!
            Ис.61:11
            11 Защото както земята произвежда растенията си, както градината причинява нещата посяти в нея да израстват, така Господа БОГ ще направи правда и хвала да поникнат пред всичките народи.
            (NKJ)
            Къде ще направи Той техила да поникне? Пред ВСИЧКИТЕ народи. Той ще издигне Давидовата скиния така че ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ДА МОЖЕ ДА ГО ПОТЪРСИ! Ние говорим за великия ден на евангелизиране, за който сме чували в църквата. Ние не трябва да стоим на пътя, защото не се чувстваме удобно с ‘някои форми на поклонение’! Ние трябва да прегърнем техила и да я направим нещо нормално в нашата църква. Бог я е планувал и я иска. Той ще я направи да се случи с или без нас!
            Ис.62:7
            7 И не Му давайте покой докато не установи и докато не направи Ерусалим хвала на земята.
            (NKJ)
            Докато не направи ЕРУСАЛИМ ТЕХИЛА НА ЗЕМЯТА!
            Ер.13:11
            11 ‘Защото както пояса прилепва за кръста на човека, така Аз направих целия Израилев дом и целия Юдов дом да се прилепи за Мен,’ казва ГОСПОД, ‘така че да могат да станат Мой народ, за именитост, за хвала, и за слава; но те не послушаха.’
            (NKJ)
            „ТАКА ЧЕ ДА МОГАТ ДА СТАНАТ МОЙ НАРОД, ЗА ИМЕНИТОСТ, ЗА ТЕХИЛА, И ЗА СЛАВА, НО ТЕ НЕ ПОСЛУШАХА”. Аз не искам да бъда причислен към тези, които не послушаха.
            Соф.3:19-20
            19 Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те измъчват; ще спася куците, и ще събера онези, които са изгонени; ще ги определя за хвала и слава във всяка земя, в която са били посрамени.
            20 В това време ще те върна, дори във времето когато те събера; защото ще ти дам слава и хвала сред всички народи по земята, когато върна пленниците ти пред очите ти,” казва ГОСПОД.
            (NKJ)
            Къде, в стих 19, се казва, че ще бъдем определени за техила?
            Това по никакъв начин не са всичките споменавания на техила, просто тези, които са ме грабнали. Ясно е, че тя е за да продължава вечно и ние сме, за да я практикуваме, пред и във всички народи на земята!
            Така че нека да видим един ключ тука. Техила е обитавана от Бог. Ако това е истина, тогава Той буквално е във всеки изговор, който излиза. Ако осъзнаем това и се предадем на Него, тогава Той е, който говори и пее чрез нас. Ние просто сме направили преход в духовната песен.
            Уоу! Доста лесно, а? Просто започнете да пеете спонтанно и слушайте Бог. Когато Го чуете, предайте се и Го оставете Той да пее и вие имате духовна песен. Ако Бог прави пеенето, тогава може ли да се каже, че това е пророческо? Несъмнено! Ако кажете, че не можете да пеете спонтанно, тогава как се молите? Молите ли се с молитва, която някой ви е написал? Аз мисля, че се молите спонтанно. Ако пеете молитвата си, това е тефила. Тефила не е ли вид на техила?
Пророчеството не е просто предсказване на Словото на Бог, но също е казване напред на Словото на Бог. Ако той ви дава стих и вие го пеете, вие пророкувате. Ако Той ви дава нови думи и вие ги пеете вие сте пророкували. Тази духовна песен е ‘новата песен’, която намирате в Библията. ‘Новата песен’ е пророческата ‘песен на Господа’.
И така ние можем да пророкуваме, нали? Трябва ли да сте пророк, за да пророкувате? Не. Павел каза, че желае всички да пророкуват. Ние можем да пророкуваме. Ние не всички държим офиса на пророка, но всички можем да пророкуваме.
            Някои хора са прободени тука, защото те просто не могат. Чувстват, че просто не могат. Искам да се спра на това за момент. Божието слово казва:
            Фил.4:13
            13 Аз мога всичко чрез Христос, който ме подкрепя.
            (NKJ)
            Аз мога всичко. Сложете вашето име в това и вижте. Вие можете всичко. Притчи 23:7 казва „ както мисли човек в сърцето си, такъв е той”. Думата мисли означава:
            8176 шар (shaw-ar’);
            основен корен; да разцепя или да отворя, т.е. (буквално, но не само като нарицателно от 8179) да действам като портиер (вж. 7778):  (фигуративно) да преценя:
            KJV – мисля.
            Ние трябва да действаме като портиери. Какво прави един портиер? Той се грижи за вратата, и пуска вън или вътре само това, което трябва да влезе или да излезе. Този стих казва,  че ние сме това, което пускаме да излезе или да влезе.
            Ако казваме на себе си ‘Аз не мога’, тогава ние сме в директен конфликт с Божието Слово. Божето Слово казва, че ние можем всичко чрез Исус. Когато чуем ‘Не мога’ в умовете си, ние трябва да се погрижим за вратата и да пазим това вън. Ако го пуснем вътре, ние ставаме тази мисъл и ставаме неподравнени с Божието Слово.
            ВСЕКИ набег на врага е голям удар. Истината е, че всеки може да пее. Колко добре е въпрос на личен вкус. Ние не трябва да се страхуваме от човешко мнение за нашето пеене. Бог иска да го чува, защо трябва човек да застава на пътя? Просто кой е този на когото пеем? Има ли значение човешкото мнение когато пеем на Бог?
            Божието значение е, което има значение, и аз знам, че Той обича да ме чува да пея! Хората, които са надарени в изпълнението на песен не трябва да правят по никакъв начин тези, които не са надарени да се чувстват неудобно за тяхната способност да хвалят. Истината е, че всеки може да пее хвала на Бог. Качеството на гласа или на излизащата песен не е от значение. Бог е, който ни дава плода на нашите устни. Да съдя ли Бог? Защо тогава съдим Неговия слуга, или гласа, който е създал в Своя слуга?
            Основната линия на въпроса е, че вие можете да пеете и да хвалите Бог спонтанно. Ако мислите, че не можете, прочетете горната част отново. Мислите ли, че не можете да проповядвате или да евангелизирате? Прочетете горното отново.
            Ето 57-те споменавания на техила:

Из.15:11
Втор.10:21
Втор.26:19
1 Лет.16:35
2 Лет.20:22
Неем.9:5
Неем.12:46
Пс.9:14
Пс.22:3
Пс.33:1
Пс.34:1
Пс.35:28
Пс.40:3
Пс.48:10
Пс.51:15
Пс.65:1
Пс.66:2
Пс.66:8
Пс.71:6

Пс.71:8
Пс.71:14
Пс.78:4
Пс.79:13
Пс.100:4
Пс.102:21
Пс.106:2
Пс.106:12
Пс.106:47
Пс.109:1
Пс.111:10
Пс.119:171
Пс.145:1
Пс.145:21
Пс.147:1
Пс.148:14
Пс.149:1
Ис.42:8
Ис.42:10

Ис.43:21
Ис.48:9
Ис.60:6
Ис.60:18
Ис.61:13
Ис.61:11
Ис.62:7
Ис.63:7
Ер.13:11
Ер.17:14
Ер.33:9
Ер.48:2
Ер.49:25
Ер.51:41
Авак.3:3
Соф.3:19
Соф.3:20




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница