Децата ни отново тръгват на училище. Родителите усмихнати им желаят успех като по вода и тичат да купуват учебници, помагала, чанти, дрешки – нали чедата са най-важни, а образованието им пък уж съвсем. Онова образование дето все нещо се влошава и за което се сещаме само на 15-ти септември. Включваме късите светлини на колите, по стара българска традиция оплакваме семейния бюджет и забравяме.
В суетнята, естествено се намират и хорица, нямащи нищо общо с просвещението, които да извлекат някой дивидент. Или просто някой лев. Или доста левчета. Началници и министри откриват учебната година по села и паланки. Лицата им са озарени сякаш са най-чистите и мили чичковци на света. Медии не пропускат вдъхновено да обрисуват на хората апокалиптична картина за супер скъпи учебници и аксесоари. Доверчив читател би останал с впечатлението, че идва края на спестяванията му и няма как да изкара зимата. Забързани търгаши са опасали двореца на културата с табели “учебници втора употреба” и трупат богатства на гърба на легитимните автори и издателства. Телевизиите се надпреварват да им правят безплатна реклама, защото хората си падат по евтинията. Все пак – човещинка.
Какво пропускаме в суетнята? Ами чистите чичковци доста често са нечисти политици, виновни за това, че мама и татко се затрудняват да дадат 100 лева за книги и така губят достойнството си. Медиите просто демонстрират това, което ще се хареса на хората, а именно: всички които им искат пари – под ножа. Никой дори не се замисля, че образованието е скъпо и важно, много по-значимо от това дали мама и тати ще боядисат вилата или ще си купят телевизор. А търгашите лъжат децата, че им продават евтини и запазени книги. В същност го правят на 60% от коричната цена, докато официалните борси и издателства продават новите учебници на 70-75%. Разликата се свежда до 30-50 стотинки, но хората просто не го знаят. Правят опашки на щандовете за употребявана учебна литература. В цялата страна. Големи опашки! Да не изпуснат келипира. В навалицата купуват и неизползваеми учебници по стари програми и книги в лошо хигиенно състояние. Социолозите казват, че 40% от българите купувт стари учебници. Кой излъга тези българи, че новата учебна литература е скъпа? С изключение на някои учебници по чужди езици и някои монополни заглавия на издателство “Просвета” – повечето учебници имат цени между 5 и 7 лева, което е точно половината от цената на един булеварден роман и се равнява на билет за кино!?
Имам един сън. Че отново в България уважаваме учителите и им даваме нормални заплати, а не само цветя на 15-ти септември. Че сме благодарни на хората, които цял живот са трупали опит и знания, за да създадат чудесни учебници и не се подиграваме с труда им като купуваме парцали. Че медиите насърчават семействата да инвестират в образованието на децата си, а не в снобистки прищявки. Че политиците наистина са чисти и добри чичковци. Ех, сънища.......
Пламен Паскалев
гл. асистент по математика
упр. на изд. “Архимед”
Сподели с приятели: |