Дейност 8 Работна среща
Изтегляне 207.86 Kb.
|
ДОКЛАД СРАВНИТЕЛЕН ПРАВЕН И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (ИНСТИТУЦИИ – ДЪРЖАВНИ И ЧАСТНИ – СВЪРЗАНИ СЪС СЪДЕБНАТА СИСТЕМА) В СЪОТВЕТНИТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА ЕС И В БЪЛГАРИЯ Дейност 8. Работна среща 11- 15 януари 2010 г. дейност 8Работна среща„Сравнителен правен и институционален анализ на националните органи на съдебната власт (институции – държавни и частни – свързани със съдебната система) в съответните страни-членки на ЕС и в България” Срещата започна с кратко въведение от г-жа Йоп (Постоянен съветник); присъстваха следните испански експерти: г-н Давид Веласкес Виоке (краткосрочен експерт), г-н Хесус Гонзалес Гарсия (КЕ) и г-н Хавиер Фраука (основен експерт). От страна на българските партньори срещата бе открита от г-жа Милена Петрова (Главна прокуратура, „Международни отношения”), г-жа Магдалена Лазарова (прокурор във АП – София), г-н Атанас Попов (правен експерт към Инспектората), Райна Мартинова (съдия в Софийския районен съд) и г-н Калин Калпакчиев (съдия в Софийския апелативен съд). По-късно в срещата се включи и г-жа Милка Итова от Инспектората към ВСС. За да може българските партньори да разполагат с точна информация по въпроса, на всички бе предоставена кратък писмен материал с описание на състава и организационната структура на Испанския съдебен съвет. Освен това г-н Гонзалес даде подробни пояснения относно отговорностите на Съвета (наричан по-нататък CGPJ), като се спря върху три чувствителни теми, свързани с взаимодействието между CGPJ и другите институции:
Що се отнася до ролята на CGPJ, испанските експерти изразиха единодушно становището, че Съветът играе решаваща роля в процеса на модернизиране на съдебната система с помощта на редица инструменти, като създаването на съвместни комисии с членове на CGPJ и други институции (Парламент, Министерство на правосъдието, Прокуратура, Върховен съд), назначаването на помощник-членове на Съвета, които да работят по различни теми (като домашно насилие, системата на набиране на съдии, съдебна статистика, отношения с документационния център или издателската служба, освен другото), или засилването на функцията на говорителя на Съвета и създаването на бюро за връзки с мас медиите. След това общо изложение г-н Веласкес представи накратко службата на инспектората, като обясни какви са организацията и съставът й и очерта като цяло преимуществата и недостатъците на системата. инспекторат КЪМ ВССПо силата на чл. 132, (а) от Конституцията на България към ВСС се създава Инспекторат, който се избира от Народното събрание с четиригодишен мандат; тази разпоредба е разработена подробно в Правилника за организацията и дейността на Инспектората. Тъй като настоящият инспекторат е нова организация, която съществува от две години, е трудно да се правят категорични оценки. Въпреки това, според оценката в докладите на Европейската комисия, Инспекторатът е ефективна и надеждна институция в българската съдебна система Във връзка с българския инспекторат са нужни някои пояснения относно смисъла и обхвата на разпоредбата на член 55, ал. 1 от Закона на съдебната власт, който предвижда ограничение по отношение на броя на служителите на тази служба. Българските колеги поясниха, че в резултат от измененията на закона от 2009 година това ограничение се отнася само за административния персонал, а не до експертите в Инспектората. Съвсем очевидно е, че такова изискване крие сериозна заплаха за ефективността на Инспектората, тъй като ограничава способността му да изпълнява всички свои правомощия. След горепосоченото изменение в закона Инспекторатът е предложил увеличение на броя на експертите с 11 души, но това все още не е осъществено поради бюджетни ограничения. Що се отнася до разпоредбата на член 337 от ЗСВ за невъзможността да се ползва годишен отпуск при определени обстоятелства, българските участници поясниха, че това е свързано с обстоятелства, при които магистратът трябва да изготви своите актове или да върне дела, които са му възложени – това обяснение се прие като логично от испанските експерти. Испанските експерти поискаха пояснения и по член 54, ал. 4 от ЗСВ: представителите на Инспектората обясниха, че тази разпоредба представлява защитен механизъм за предотвратяване на противоречия в съдебната практика и никога не се използва като основание за дисциплинарни санкции. Според българските експерти механизмът на сигнализиране не е задължителен за Върховния касационен съд; като замисъл той е решение за засилване на тълкувателната дейност на касационния съд, но не означава, че страните в производството нямат право да насърчават такива тълкувателни решения или постановления. Бе посочено обаче, че тъй като Върховният касационен съд е прекалено претоварен, за да може да насочи вниманието си към тълкувателни решения, е желателно да се препоръча на НИП организирането на курсове по тази тема (прилагането от съдилищата на различни критерии във връзка със сходни казуси); това би довело до по-високо ниво на правна сигурност и надеждност на съдебната система. Този проблем се отежнява и от липсата на централна база данни, в която да се съдържат всички съдебни решения, постановени от съдилищата в цялата страна; това означава, че всяка страна по дадено производство трябва да търси сама съответните решения и постановления в подкрепа на иска си за противоречие в съдебната практика, което е особено трудна задача предвид горепосочения факт. С този въпрос е свързано и становището на повечето експерти във връзка с критериите за набиране на членовете на Инспектората: ясно се очерта виждането, че не трябва да се взимат предвид само прослужените години и старшинството, а по-скоро предходният професионален опит в съдебната система, което е важно с оглед на ролята на Инспектората, определена в Конституцията. Трябва да се въведат и други механизми в процеса на назначаване на членовете, като публичен дебат или интервю, за да може да се оценят действителните възможности и умения на кандидата. Във връзка с обичайната дейност на Инспектората се очертава въпросът за осигуряването на публичност чрез месечни доклади и годишен доклад. Освен това заключенията на инспектората могат да се обжалват пред централния инспекторат, който е последната инстанция, с изключение на случаите на санкции, налагани от ВСС, за които инстанцията за съдебен контрол е Върховният административен съд. Що се отнася до отношенията между Инспектората и ВСС, член 54, ал. 9 от ЗСВ предвижда обсъждане на предложения от Министерството на правосъдието проект на бюджет. Като пример за това българските експерти споделиха, че тази година в хода на обсъжданията на проекта е възникнал спор във връзка с решението на Министерството на финансите за намаляване на общия размер на сумата за дневни/командировъчни/ с 50% в сравнение с предишната година. В резултат от обсъжданията и представените доводи е постигната договореност за намаление само с 10 до 20 %. Експертите посочиха, че ВСС е подкрепил изцяло доводите на Инспектората по този въпрос. С оглед на общото укрепване на ръководния капацитет на Инспектората подобни възможности за обсъждане на възникнали проблеми трябва да се оценяват като положителен аспект на действащата нормативна уредба във връзка с обхвата на този компонент на проекта. Понастоящем електронната база данни на Инспектората съдържа лични данни за съдиите и констатации от проверките, което налага често да се изисква допълнителна информация от административните ръководители на съдилищата. За преодоляването на тези ограничения в системата препоръчваме да се използват възможностите по ОПАК „Мотивирани и компетентни магистрати и съдебни служители”. Освен това според българските специалисти в констатациите от проверките няма възможност да се правят предложения и препоръки пред ВСС или МП за подобряване на функционирането на проверяваните съдилища. В Испания тази възможност е една от най-съществените функции на Инспектората, която спомага за постигането на конкретни резултати. Инспекторатът трябва не само да е инструмент за санкциониране на магистрати, но и способ за подобряване на функционирането на проверяваните съдилища и за укрепване на ръководния капацитет на ВСС. Препоръките, правени в констатациите от проверките на Инспектората в Испания, представляват основание за предложения за промени в законодателството. Тъй като това не е възможно в България, представителите на Инспектората споделиха, че магистратите ги възприемат като механизъм за наказание, а не като инструмент за повишаване на ефективността на съдебната система. Основният източник на информация за целите на проверките е съдебната статистика. Има два вида статистически данни – едните за МП, а другите за ВСС, които всеки съд е задължен да изпраща и на двете институции на всеки шест месеца. В случай на разминаване между статистическите данни и тези, установени в хода на проверката на съответния съд, този факт се записва в констатациите от проверката. Препоръчително е Инспекторатът да не разчита само на горепосочените статистически данни, а и на други налични; в Испания Инспекторатът проверява статистически данни от различни институции, свързани със съдебната система, като пенитенциарната система или адвокатски сдружения. Препоръчително е също за изготвянето на докладите Инспекторатът да се използва официален формуляр: такава е практиката в Испания и тя се оказа особено полезен инструмент, за да може проверяваният съдия да се запознае предварително с основанията за проверката и с резултатите от нея. Предвидена е и възможността ВСС да прави предложения на Инспектората за проверки на съдилища, които не са включени в годишната програма за проверки, като механизъм за координация между двете институции. В България няма система за смекчаване на дисциплинарната отговорност на основание натовареност на съответния съд; в Испания е предвидена такава възможност. Горещо препоръчваме въвеждането на разпоредби по този въпрос, които да уреждат прилагането на механизъм за оценка на натовареността на магистратите. Друг механизъм за подобряване на сътрудничеството между отделните съдебни органи са съвместните комисии. Във водещи държави членки е широкоразпространена практиката за създаване на комисии с представители на различни институции; целта на този подход е постигането на по-ефективни действия и сътрудничество по правните въпроси, при което се осигурява и по-висока степен на легитимност на решенията. Желателно е и в България да се въведе такова взаимодействие. Що се отнася до взаимодействието между Инспектората и НИП, засега то се свежда до участието в семинари, организирани от НИП. С оглед на засилването на това взаимодействие испанските експерти предложиха уреждането на механизми, с помощта на които Инспекторатът да може да предлага провеждането на семинари за обсъждане на въпроси, като промени в законодателството (като например бе посочен новият гражданскопроцесуален кодекс). Съществува обаче възможност Инспекторатът да прави предложения за участие в курсове за всеки младши съдии, когато се установят слабости в подготовката им: според испанските експерти тази практика е похвална и трябва да се насърчава. Инспекторатът няма правомощия да изготвя предварителен доклад с предложения за съдии, които да посещават курсове, въпреки че той е поддържал препоръката си за това, участието в курсове да е възможно само в периоди, когато съдиите нямат насрочени изслушвания в съответните съдилища, за да не се нарушава работата на съдилищата. Що се отнася до взаимодействието между Инспектората и Съюза на адвокатите, няма законова разпоредба, която да урежда получаването на информация от адвокатската колегия, въпреки че неформалните срещи с адвокати по време на проверките са обичайна практика. Тъй като получената информация не може да се включи в официалните констатации от проверките на Инспектората (поради това, че е получена по неофициален канал и не може да послужи като основание за дисциплинарно производство, нито за налагане на санкция), тази практика трябва бъде прекъсната, докато не се уреди законово правото на Инспектората да използва информацията, получена официално по такива канали, за да се гарантира правото на защита на проверяваните съдии. С други думи, няма постоянен контакт между Инспектората и Съюза на адвокатите освен горепосочения пример, въпреки че е препоръчително в близко бъдеще да се засилят отношенията. висш съдебен съвет Г-жа Тодорова, като представител на ВСС, обясни, че във ВСС няма говорител, както е било посочено при подготвителната мисия. Всеки член на ВСС има право да говори от името на ВСС, но това не означава, че той прави това в качеството си на негов говорител. Силно се препоръчва назначаването на говорител на ВСС, за да може ВСС да заявява публично позицията на ВСС по различни въпроси. В Правилника за организацията на дейността на ВСС са предвидени няколко положения за взаимодействието с други институции: - Във връзка с ролята на ВСС по член 21, ал. 4 от Правилника Съветът изготвя проектобюджета, който се представя пред Народното събрание. След това Министерството на финансите решава дали проектът се приема изцяло или частично. Като пример за това българските партньори ни уведомиха за намаление с 50 000 000 лева в бюджета за миналата година: тази сума се равнява на сумата, предвидена през миналата година за заплатите на съдии, които по това време са били на обучение в НИП; тези съдии са били назначени по-късно от определените за това дати. Като се има предвид че ВСС няма задължението да уведомява Министерството на финансите за такива подробности, е нужно да се подобри координацията, за да се избягват подобни намаления в бюджетните субсидии. - Разпоредбата на член 23 и обменът на информация с Народното събрание, Министерския съвет и Сметната палата. За въвеждането на тази разпоредба са постигнати няколко споразумения и са проведени множество срещи. - Що се отнася до НИП и член 24, ал. 5 от Правилника, Съветът има правомощия да одобрява програмата на НИП: тази институция е към ВСС, от който получава бюджета си, въпреки че самият институт има известна степен на независимост по отношение на включените в програмата теми. Последните се одобряват от Управителния съвет на НИП, като съдиите имат възможност предварително да правят предложения. Желателно е да се създаде педагогическа комисия в рамките на Управителния съвет на НИП с цел подобряване на техниките на преподаване. Освен това българските експерти посочиха, че началното обучение е прекалено кратко (шест месеца). Въпреки тези критични бележки експертите бяха единодушни, че НИП е една от институциите, отбелязала значителен напредък през последните години, за което заслужава положителна оценка. - По отношение на споразуменията за сътрудничество по член 26 между ВСС и съдебните органи в други страни и друг също толкова важен въпрос, като инициативите на Европейската мрежа на съветите на съдебната власт или участието в международни организации, българските партньори изясниха, че ВСС често участва в европейски институции, като Евроджъст или Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси. За въвеждането на разпоредбата на член 26 трябва да бъде дадена положителна оценка. Българските експерти посочиха, че въпреки всички тези положителни елементи, няма споразумение между ВСС, Министерството на правосъдието или Министерството на външните работи за осигуряване на ефективност в тази област. Понастоящем Министерството на правосъдието предоставя информация за свободните места в международните организации. Комисията по международната дейност съвместно с Министерството на финансите решават дали да се номинира кандидат. Испанските експерти силно препоръчаха създаването на постоянен пул от експерти и съветници по международните въпроси; трябва да се обърне специално внимание на владеенето на чужди езици като един от критериите за избор на кандидати за запълване на вакантните места. Всички гореизложени примери за сътрудничество се оценяват като много положителни от испанските експерти, въпреки че в близко бъдеще е нужно да се засили ролята на ВСС посредством интензивно сътрудничество с всички съдебни органи в страната. ВСС има малък състав в сравнение с броя на съдебните служители в България (4 288 магистрати, 9 000 съдебни служители в 113 града). Членовете на ВСС определят този факт, произтичащ от член 55 от ЗСВ, който е отбелязан и от испанските експерти, като необичайна разпоредба в законодателството не само за други държави членки, но и за самата България в сравнение с другите институции. Според ограничението в тази разпоредба съотношението на служителите на ВСС към неговите членове е три към едно (общо 75). Член 343 от ЗСВ не уточнява дали това ограничение важи за всички служители, или само за дейностите по управлението на съдебната система, което още повече задълбочава трудностите, произтичащи от недостатъчния брой служители. Понастоящем в тази бройка са включени, например, и служители като шофьори, служители по поддръжката и други, които не се избират с конкурс, а се назначава пряко. Въпреки че това съотношение бе увеличено след неотдавнашно изменение на разпоредбата, настоящият брой е недостатъчен. Необходимо е да се направят промени в настоящата разпоредба, която ограничава броя на служителите на ВСС, за да може да се повиши капацитетът на ВСС с оглед на изпълнението на правомощията му. Към тази аномалия членът на ВСС и ръководител на проекта г-н Вельо Велев и главният секретар на ВСС г-жа Каменова добавиха и намаленията в размера на бюджета, на които е подложена институцията: 400 млн. лева, като седем от тях са за ремонт на сгради на съдилища, с които ВСС трябва да осигури трудовите възнаграждения на служителите и всички бюджетни разходи, както и поддръжката на сградата, в която се помещават и други институции, които не са свързани със съдебната система. Това не отговаря нито на изискванията за институция на държавната власт, нито на представителността, която заслужва съдебната власт. ВСС е единственият орган с правомощия за назначаване на магистрати; дори Главният прокурор няма право да назначава младши прокурори. Това е в противоречие с ограниченията в бюджетното и кадровото обезпечение, които понякога влияят на вземането на някои решения. Например, ако има повреда в материалната база на ВСС, трябва да се сформира съвместна комисия с Министерството на правосъдието, за да се установи кой ще поеме разходите за ремонта; когато не са високи, разходите се поемат от ВСС. Друг пример с проблеми, произтичащи от ограниченията, е свързан с правните експерти във ВСС, които са седем на брой и зависят от Дирекцията по правни въпроси. Освен регулярната подкрепа, оказвана на комисиите, тези седем юристи отговарят за представителството на ВСС в съдилищата – понастоящем тази роля е свързана с около сто дела. Що се отнася до организацията на ВСС, той се състои от пет дирекции („Правна”, „Съдебна дейност и информационни технологии”, „Финанси и бюджет”, „Организационно-административна дейност”, „Връзки с обществеността и протокол”). Към комисиите на ВСС има технически служители, чиято роля е да осигуряват подготовката на заседанията. Комисията отговаря за административната дейност на съдебните служители и оказва помощ на комисиите при изпълнението на техните споразумения. Комисията по бюджета управлява целия бюджет на съдебната администрация. В съответствие с Правилника за дейността си ВСС има комисия, която анализира жалби, предложения или съобщения от институции като Омбудсмана и НПО. Жалбите от Омбудсмана се препращат към съответната прокуратура или съд и след това ВСС решава дали е необходимо да образува дисциплинарно производство. По инициатива на Комисията по етика е създаден Етичен съвет (в състава му са включени представители и на гражданското общество: журналисти, престижни НПО), чиято функция е да разглежда различни проблеми, свързани със съдебната система. Испанските експерти препоръчаха горещо въвеждането на разпоредба, която урежда състава, целите и минималния брой дейности на тази комисия.
По отношение на споразуменията ВСС има широка дейност, като например споразумението със Софийския университет за обучение на съдии по европейско право. По отношение на съюза на адвокатите и прокуратурата, има комисия, която осигурява постоянен контакт с тях, въпреки че няма конкретно споразумение. ВСС получава жалби от адвокати за забавяния на съдебните производства; ако разследването по жалбата покаже, че твърденията в претенцията са неоснователни, това може да доведе до дисциплинарна отговорност за подалия жалбата адвокат. ВСС поддържа постоянни отношения с Министерството на правосъдието. Министърът на правосъдието председателства заседанията на ВСС. инспекторат към министерството на правосъдието Взаимодействието между ВСС и Министерството на правосъдието е уредено в член 368 и следващи от ЗСВ, където Инспекторатът се определя като институцията за сътрудничество между министерството и съдебната власт. В рамките на тази служба се разграничават четири основни групи: - Инспекция във връзка със съблюдаването на процесуалните норми и мониторинг на новото процесуално законодателство - Инспекция на частните съдебни изпълнители - Инспекция на съдиите по вписвания - Нотариуси По силата на член 372, ал 6 обаче Инспекторатът има право да провежда проверки, като тези в съдилищата, за да проверява правилното прилагане на процесуалното законодателство: това е т.н „оценка на въздействието”, при която се проверява ефективността на новите закони след влизането ми в сила и в резултат от която може да се направят предложения за промени в законодателството или за теми за обучение в НИП. И двете практики отговорят на най-добрата европейска практика и трябва да бъдат оценени положително. Проверките се провеждат въз основа на програма, която се актуализира на всеки шест месеца; преди изготвянето й обаче са необходими статистически данни от ВСС. Освен това за целите на наблюдението се използват различни критерии в зависимост от правната материя, прилагана от обекта на проверката (граждански, наказателен или административен кодекс), и се създават различни работни групи със заповед на Министерството на правосъдието, което пряко назначава членовете на тези групи – обикновено съдии и прокурори, юристи, представители на Министерството на правосъдието или университетски преподаватели. Що се отнася до констатациите на Инспектората, те се изпращат на проверявания съд и на съда на по-висока инстанция, но обикновено не се предоставят на ВСС освен ако не са нужни организационни действия (като например преместване на съдия или подобряване на материалната база на съда). Според българските експерти има постоянен обмен на информация с Инспектората към ВСС: тази практика трябва да се насърчава и поддържа. Очевидно е, че ако Инспекторатът към Министерството установи основания за евентуална дисциплинарна санкция, това трябва незабавно да уведоми Инспектората към ВСС, тъй като той има правомощия да разследва такива случаи. Също така важно е изготвянето на предложения във връзка с противоречия в съдебната практика на същата база, както прави това Инспекторатът към ВСС. Що се отнася до статистическите данни, те се изготвят и оформят от ВСС, а Министерството изисква от ВСС важна за него информация, тъй като в неговата статистика се съдържат само данни за горепосочените четири групи, но не и за съдилищата. Самият инспекторат се състои от 16 инспектори, един главен инспектор и 3-ма сътрудници без юридически стаж, които са разделени в два отдела (единият за статистиката и другият за назначаването на експерти). Един от инспекторите е специализиран по финансови въпроси, а останалите – по конкретните области на правомощията на Инспектората (като съдебните изпълнители или нотариусите). Повечето от тях са с юридически опит като магистрати или адвокати със стаж най-малко 8 години, който се изисква от закона за заемане на длъжността съдия в окръжен съд. Що се отнася до главния инспектор, той има ранга на съдия в апелативен съд. Всички български експерти, с които се водиха разговори, изразиха задоволството си от ясното разграничение между Инспектората към МП и Инспектората към ВСС, се очерта необходимостта от увеличаване на броя на инспекторите поради огромния брой случаи, по които трябва да работят (повече от 1 000 годишно в резултат от жалби и сигнали на граждани). Като цяло функционирането на Инспектората може да бъде оценено като положително с уточнението, че е нужно да се засили взаимодействието с НИП и сдруженията на съдиите и адвокатите. съюз на съдиите и Висш адвокатски съветЩо се отнася до сътрудничеството и междуинституционалните отношения с други съдебни институции, отношенията с Висшия адвокатски съвет и съществуващите съдебни сдружения, е необходимо да се подобрят действащите механизми. Съдебните сдружения са уредени в членове 18 и 195, ал. 3 от ЗСВ. При сегашната нормативна уредба ВСС няма възможност да установи по-добър диалог с професионалните сдружения в съдебната система. В България има три основни сдружения на съдиите (Асоциация на българските административни съдии, Съюз на съдиите в България и Съдии за обединена Европа). Независимо от съществуването на тези три организации няма законови разпоредби, които да уреждат взаимодействието между тези структури, които като цяло представляват повече от 50% от българските съдии. Някои съдии споделиха разочарованието си от това, че ВСС не взима предвид писмените предложения, които те представят на ВСС, във връзка с промени в законодателството, а понякога запитванията им остават без отговор от ВСС. Сдруженията на съдиите не участват в процедурите за подбор на членовете на ВСС. Те не участват със свои представители и в Управителния съвет на НИП. Сдруженията на съдиите не получават финансова подкрепа от ВСС. Те се издържат от членски внос и външни източници, като ААМР, проекти по европейски програми, в които участват след тръжни процедури. Би било удачно взаимоотношенията със сдруженията на съдиите да се уредят чрез рамкови механизми в правилника на ВСС, които да предвиждат редовни срещи с техни представители. Сдруженията на съдиите могат да играят съществена роля за някои от дейностите на ВСС, като участие в обсъждания по важни въпроси на съдебната система и по бюджета за съответната година. Това би допринесло за укрепването на престижа на ВСС и би засилило неговия капацитет, а това означава по-висока степен на легитимност на решенията, които се взимат с участието на сдруженията на съдиите, както и приобщаване на членуващите в тях съдии към интересите, отстоявани от ВСС. Не е уредено нормативно и взаимодействието между ВСС и Висшия адвокатски съвет и Адвокатските колегии. Адвокатурата е независима и автономна, което е уредено в Закона за адвокатурата. Ролята на адвокатурата е да предоставя помощ на физически и юридически лица при защитата на техни права и легитимни интереси. Във водещи държави членки адвокатите могат да участват в дейностите на ВСС, например в някои страни са подписани споразумения между сдруженията на адвокатите и ВСС, по силата на които могат да се изискват становища за кандидат съдии, за да се получи по-ясна представа за тяхното професионално развитие и възможности като юристи. Такова сътрудничество може да се установи и в сферата на обучението на съдии, медиацията и дисциплинарната отговорност, като се правят допитвания до адвокатските сдружения за мнението им за проверявания съдия. Такова развитие ще подобри имиджа на съдебната система, като ще я доближи до гражданите и ще ограничи изолацията на ВСС като институция, отдалечена от социалната действителност. прокуратура Сътрудничеството между ВСС и Прокуратурата не се различава от това с другите съдебни органи. То се осъществява в две насоки: 1) при оценяването на съдиите, следователите и прокурорите, което се провежда периодично на всеки 5 години; 2) по въпроси, свързани с оценяването на служителите във връзка с първоначалното назначение и повишаването в ранг и длъжност. След последните изменения и допълнения към ЗСВ е премахната възможността за противопоставяне и сравняване на атестираните магистрати с оглед на повишенията. Понастоящем почти всички кандидати (90%) получават най-високия резултат, което е възможно поради прилаганите критерии и методология за оценяване; това води до сериозни проблеми при избора на най-добрите сред атестираните. Въведена е нова технология от ВСС (която включва критерии за оценяване на конкретната работа на магистратите), но тя не може да се прилага, преди да приключат конкурсите, провеждани по предишната методология. Във връзка с това трябва да се отбележи, че ВСС предвижда прекалено конкретни критерии за оценка, заложени в членове 198, 199 и 200 (прокурори, съдии и административни ръководители), което означава, че ако разпоредбите за по-ниските рангове трябва да са в съответствие с тези разпоредби, ВСС има ограничени възможности за въвеждане на нови критерии. При това положение професионалните сдружения са предложили да се отменят членове 198 и 199 и да се запази само член 209, но това не е било прието. Новата наредба отчита критериите, определени в членове 198 и 199 от ЗСВ, като обяснява подробно показателите, заложени в закона. Едно от новите задължения на комисията за предложения и атестиране е да присъства на изслушванията, както и да разгледа 15 от делата/преписките на атестирания, подбрани на случаен принцип. Изисква се също да се направят заключения относно работата на съответния магистрат, например способността му да се изразява в писмена форма или начина, по който излага фактите и законовите основания. Трябва да се посочи, че тази система е по-обективна от предишната, но успехът й ще зависи в много голяма степен от състава на комисиите и от начина по който членовете на комисиите ще бъдат насърчавани да извършват работата си, като се има предвид, че това е допълнително натоварване за съдиите, прокурорите и следователите. По отношение на обобщения доклад, който Главният прокурор трябва да представя всяка година до 30 април на Висшия съдебен съвет относно прилагането на ЗСВ и работата на прокуратурата и разследващите органи, се препоръчва категорично да се направят предложения за законодателни промени. Независимо, че повечето законотворци в България са юристи, е желателно в бъдеще да се засили участието на прокурорите в законотворческия процес. Що се отнася до връзката между Етичния кодекс и дисциплинарните производства, се оценява положително отстояването на интересите на прокурорите в случаите на конфликт по тези въпроси, което е добра практика и в други държави членки. Тази година в НИП ще започне обучение на всички магистрати по етичния кодекс. Миналата година към всяка прокуратура е създадена комисия по етика, която да съблюдава за спазването на етичните стандарти. Независимо от положителните страни на това действие, е добре да се имат предвид не само задълженията и санкциите, но и правата на прокурорите. Българските партньори посочиха, че в рамките на сътрудничеството, предвидено в член 138 ал. 5 на ЗСВ, в прокуратурата работят съвместни екипи на най-високо професионално ниво, което е видно и от неотдавнашните постижения на прокуратурата по отношение на дела с голяма обществена значимост. Работата е свързана най-вече с дела по злоупотреби със средства от фондовете на ЕС, трафик на наркотици и организирана престъпност, корупция и пране на пари, по които се работи съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, НАП, агенция „Митници” и други институции, които имат отношение към такива дела. Тъй като в тази насока са постигнати безспорни резултати, трябва и в бъдеще да се насърчава това сътрудничество, както и да се подобрява електронната деловодна система, която вече е въведена в 13 съда (сред тях районни и окръжни). Каталог: register -> project-2009 -> WorkSpace1 -> Component2 Component2 -> Доклад дебат по въпросите на координацията и сътрудничеството между българските органи на съдебната власт и механизмите за координация между комисиите и звената на всс и други външни институции WorkSpace1 -> До членовете на комисия „международно правно project-2009 -> Доклад за работни срещи по дейност 23 26-29 октомври 2009 г WorkSpace1 -> Доклад по изпълнение на дейност 20 WorkSpace1 -> Доклад дейност 18 Краткосрочни експерти: Йоланда Родригес Вивалес, Бригите Кьопенхофер, Блас Алберто Гонсалес Наваро project-2009 -> Доклад заключителна конференция Изтегляне 207.86 Kb. Сподели с приятели:
|