Дейността на прокуратурата на република българия срещу дискриминацията реалности и проблеми

/РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА/

Понятието дискриминация идва от глагола discriminare – лат., със значение „разграничавам между /двама/”. По своята същност дискриминацията представлява различие, изключване или предпочитание, което има за последица накърняването, ограничаването или премахването на определени права и свободи на човека. Дискриминацията още може да се определи като разграничение, противоречащо на принципа за равенство на гражданите и състоящо се в неговото нарушаване в ущърб на някои лица поради действителната или предполагаемата принадлежност към определена група, обособена по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Това определение е изведено от Рамковото решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28.11.2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. В него липсват някои от дискриминационните критерии, като пол, политически убеждения, здравословно състояние и др., но това вероятно се дължи на специфичното му приложно поле - по отношение на дискриминация, проявяваща се като расизъм и ксенофобия. Като най-изчерпателно изброяване на дискриминационните критерии /признаци/ може да се посочи това, съдържащо се в чл. 21.1 на Хартата на основните права на ЕС: "пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация".

Това ни дава основание да изтъкнем една от особеностите, а и трудностите, на борбата с дискриминацията - наличието на множество актове за противодействие на дискриминацията на различни органи и организации - ООН,

ЮНЕСКО, Европейски съюз /ЕС/, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, Европейска комисия срещу расизма и нетолерантност /ЕКРН/, Върховният комисар по правата на човека в Съвета на Европа и др. А тези актове третират появата на дискриминация в отделни области на обществения живот и само въз основа на някои от признаците. Най-важните от тези актове са: Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, международните пактове на ООН за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на ЕС , както и редица директиви на ЕС - 2000/43/ЕО (по признак раса и етнически произход) , 2000/78/ЕО (в областта на заетостта и професиите), 2002/73/ЕС (мъжа и жената в областта на заетостта), 2004/113/ ЕО (мъжа и жената в областта на достъпа и предоставяне на стоки и услуги), 2006/54/ЕО (мъжа и жената в областта на професионалните социално-осигурителни схеми), Рамково решение 2008/913/ПВР (за борбата с расизма и ксенофобията посредством наказателното право) и др.

Едни от най-разпространените проявни форми на дискриминацията са: хомофобия /от гр. omo "еднаквост" и phobos "страх"/-омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните и сексуалното им поведение; сексизъм /полова дискриминация/ - комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техния пол, но най-вече във вреда на женския пол; ксенофобия /гр. xenos „чужд” и phobos „страх”/- страх от всичко чуждо и омраза към чужденците; антисеметизъм /от фр. antisemitisme/ - враждебно отношение към евреите, изкуствено разпалвана омраза и преследване на евреите на религиозна и расова почва; расизъм /фр. racismе/ - враждебност, неприязън, снизхождение или предразсъдък на основата на социалната практика на расово разделение и по-разпространения феномен на социално, икономическо и политическо незачитане, често придружаващо това разделение; нетолерантност - разнообразни форми на нетърпимост към хора, които са различни - по националност, религия, сексуалност, език, мнение, външен вид и други, липсата на способност или желание нещо чуждо да се приеме и разбере, но най-често терминът се използва за нетърпимост към лица с увреждания.

В НК има различни престъпни състави, в които дискриминацията, възприемана най-общо като неравното третиране на хората по определени критерии, се проявява като мотив за извършване на престъплението, като признак на жертвите на престъпления и т.н. Дискриминационните признаци, като основа за неравното третиране, са различни, както и сферите на човешка дейност, в която то може да се осъществи, а оттук и многообразието на форми и начини на проявление на това неравенство. Изложеното е в основата на различните престъпни състави в НК, създадени за борба с дискриминацията, които трудно се обединяват и систематизират в обща категория „дискриминационни престъпления”. Но следва да се приеме, че в тази система същински дискриминационни престъпления са тези за защита от посегателства против националното и расово равенство, религиозната и политическа търпимост, трудовите права. Дори и систематически те са групарани в Глава трета на Общата част на НК „Престъпления против правата на гражданите” – чл. 162-166 и чл. 172, ал. 1 НК. Тук се включват и обединените по национален, етнически, расов или религиозен признак на жертвите си престъпления от Раздел ІІІ „Унищожаване на групи от населението /геноцид/ и апартейд” на Глава четиринадесета от Общата част на НК – чл. 416-418 НК, както допускане извършването на такива престъпления /а и на други престъпления против мира и човечеството/и оправдаването, отричането и омаловажаването на престъпления против мира и човечеството, с което мже да се създаде омраза и опасност от насилие върху хора по посочените по-горе признаци– чл. 419-419а НК. С измененията на НК с ДВ, бр. 33 от 26.04.2011 г. в Глава втора на Общата част на НК „Престъпления против личността” към квалифицираните състави за убийство и за телесна повреда, извършени по хулигански подбуди, бяха добавени и тези, извършени по расистски и по ксенофобски подбуди – чл. 116, ал.1, т. 11 НК и чл. 131, ал. 1 , т. 12 НК. Тези престъпления също следва да се включат в групата на същинските дискриминационни престъпления. Използвайки основният критерий за обособяване на отделните глави на действащия НК /поне при създаването му през 1968 г./ - обекта на престъплението, можем да се опитаме да определим кой е общия обект на тази група. Считам, че такъв обект за дискриминацията е равноправието /равенството, възприемано като еднакви условия/ при осъществяване на личните права и свободи. С други думи, тези престъпления защитават от престъпно посегателство обществените отношения, осигуряващи нормалната реализация на правата и свободите на хората на базата на равенството между тях, прогласено с чл. 6 от Конституцията, без ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В настоящотко изложение ще се спрем основно на тази група престъпления.

Изложеното ни позволява да изясним различието между посочената група престъпления и други от НК, при които формално в някаква степен също става дума за нееднакво третиране, използвани са думи и изризани, сходни с тези, с които са определяни дискриминационните признаци и критерии. Но при повечето от тях приликата им с дискриминацията е само външна. Така напр.: чл. 137 и чл. 138 /злепоставяне/- излагане на опасност или съзнателно неоказване на помощ на лице, което е в опасност поради „малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност”; чл. 141, ал. 1 – неоказване на помощ от лице, което упраж-нява медицинско занятие на „болен или на родилка”; чл. 142, ал. 2, т. 3 – отвличане на „бременна жена или лице, ненавършило 18 години”; чл. 142а, ал. 3 – противозаконно лишаване от свобода на „бременна жена, малолетно или непълнолетно лице”; чл. 149, ал. 1 – извършване на блудствени действия по отношение „на лице, ненавършило 14-годишна възраст”; чл. 149, ал. 2 – блудство извършено „чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия ...или чрез използване на положение на зависимост или надзор”. Подобни са и чл. 149, ал. 5, т. 1, чл. 150, ал. 1, чл. 151, ал. 1 и ал. 2, чл. 152, ал.1, т.1, ал. 2, т. 1, ал. 4, т. 1, чл. 154, чл. 154а , чл. 155, ал. 5, т. 2, чл. 155а, ал.1 и ал. 2, чл. 155б; чл. 156, ал. 2, чл. 157, ал. 1 - ал. 4, чл. 158а, ал. 1 и ал. 3, чл. 159, ал. 3 , 4 и 6, чл. 159а, ал. 2, т1 и 4, ал. 3, чл. 177, ал. 2, чл. 178, ал.1 и ал. 2, чл. 181, чл. 182, ал. 1, чл. 182б, ал.1 и ал. 2, чл. 183, ал.1 и ал. 2, чл. 184, ал. 1, чл. 185, ал.1 и ал. 2, чл.186, чл. 187, чл. 188, ал.1, чл. 189, ал.1 и ал. 2, чл. 190, чл. 191, ал. 1-3, чл. 192, ал.1 и ал. 2, чл. 192а, ал.1 и ал. 2, чл. 193, ал.1 и ал. 2 и чл. 410, б. „а” НК.

По същество при посочените престъпления не става дума за дискриминация. Просто има формално съвпадение между някои от признацине, характеризиращи жертвата на престъплението /обикновено/, които същевременно са посочени и като дискриминационни признаци, като възраст, пол и др. Но при посочените престъпления не стои въпросът за неравно третиране. Посочените признаци при изброените престъпни състави характеризират жертвата, но в индивидуален план и с оглед квалифициране на деянието /обикновено като по-тежко наказуемо/. Същият признак при дискриминацията и при дискриминационното престъпление е белегът, който свързва жертвата – реално или предполагаемо, с други негови притежатели в една група, а с оглед това се проявява някаква нетолерантност. Във вторият случай същият признак е обединяващ, а не индивидуализиращ жертвата. Напр., ако е криминализцирано, в основен или квалифициращ състав, деяние по отношение на бременна жена. Жертвата е индивидуализирана по този признак, но тя не е разглеждана като част от групата на бременните жени и сам по себе си той по никакъв начин не е мотивирал извършителя и няма отношение към причинно-следствената връзка при осъществяване на престъплението. Същият признак, но при престъплението по чл. 172, ал. 1 НК – работодателя прекратява трудовия договор на бременна жена, за да не плаща осигуровки и с оглед големия платен отпуск. В този случай отделната бременна жена по този признак е преценявана като част от групата на бременните и въз основа на това е уволнена, т.е. тя е третирана различно от небременните и от мъжете, именно въз основа на този признак. Самият признак е основа за неравното и третиране.

Типични дискриминационни престъпления са тези по чл. 116, ал. 1, т. 11 и чл. 131, ал.1, т. 12, чл. 162-166, чл. 172, ал. 1, чл. 416-419а НК.

Чл. 162 НК предвижда наказание за: проповядване или подбуждане, по какъвто и да е начин, към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация; насилствени действия на основата на расова, етническа, религиозна или политическа нетърпимост; образуване, ръководене или членуване в престъпна организация или група, която си поставя за цел, извършването на горните деяния. Чл. 163 НК предвижда наказание за подбуждане, участие и предвождане на тълпа, събрана за насилствени действия на основата на национална, етническа или расова нетърпимост. Непосредствен обект на тези престъпления са обществените отношения, които осигуряват равенството между хората без оглед на тяхната национална или расова принадлежност. От субективна страна те се характеризират с особените мотиви на извършителите: расистка, националис-тическа или политическа нетърпимост. Втората подгрупа от престъпления-та, които засягат политическите права са престъпленията против свободата на изповеданията.

Чл. 164 НК предвижда наказание за противозаконна пропаганда на религиозна основа и за оскверняване, повреждане или унищожаване на религиозни храмове или символи. Чл. 165 НК предвижда наказание за насилствени действия на основата на религиозна нетърпимост и участие в тълпа на основата на верската нетърпимост. Чл. 166 НК предвижда наказание за противозаконно използване на религията за политически цели.

Непосредствения обект на защита на тези престъпления са обществените отношения, чрез които се осъществява свобода на вероизповедание или на атеистично убеждение и на съответните обреди в пределите, установени от Конституцията.

От групата престъпления, засягащи лично-икономическите права на гражданите значение за нас имат тези против трудовите права на гражданите.

Чл. 172, ал. 1 НК предвижда наказание за противозаконно препятстване упражняването на правото на труд поради расова или национална нетърпи-мост, както и поради незачитане на свободата на религиозни и политически убеждения, на религиозно, синдикално или политическо самоопределение.

Непосредствен обект на защита е комплексен - обществените отноше-ния, които осигуряват расовото и национално равенство, свободата на рели-гиозни и политически убеждения и на правото на членуване в синдикални, религиозни и политически организации, партии, движения, коалиции. Но тези отношения се засягат чрез засягане на обществените отношения, които осигуряват свободното упражняване правото на труд. От субективна страна престъплението се извършва с пряк умисъл, като деецът съзнава, че възпрепятства упражняване правото на труд от пострадалия, поради национална, расова, религиозна, синдикална или политическа нетолерантност.

Към дискриминационните престъпления се отнасят и унищожаването на групи от населението /геноцид/, както и установяване и поддържане на господство или подтисничество над определена расова група /апартейд/ - чл. 416 - чл. 419 НК. С промяната на НК с ДВ, бр. 33 от 26.04.2011 г. беше изпълнена препоръката на Рамковото решение и беше създаден чл. 419а НК. Той въздига в престъпление оправдаването на . В някои отношения този текст е сходен с чл. 162, ал. 1 и това е вид пропаганда и подбуждане към

ІІ. СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ПРБ/ ПО ДИСКРИМИНАЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 3 ГОДИНИ.

Статистическите данни най-точно показват доколко дадено престъпление е актуално и в каква степен участва в общата дейност на ПРБ. Но за съжаление данните в ПРБ се събират не със статистическа цел и съответно не се отразяват много показатели. Данните отразяват броя новообразувани досъдебни производства за престъпление по съответен текст на НК през съответния период, брой приключени с обвинителен акт и внесени в съда, брой предадена на съд лица и брой осъдени и съответно оправдани лица с влезли в сила присъда.

Видовете престъпления са групирани по специфични признаци и понякога от събраните данни не се изясняват отделно различните видове и форми на престъпна дейност, които са формулирани в няколко отделни текста и дори в няколко алинеи на един и същ текст. Така напр., в чл. 162, ал.1, ал. 2 и ал.3-4НК са формулирани различни по вид престъпления, а всяко от тях от своя страна може да се прояви в две и повече форми на изпълнителното деяние. Но данните се събират общо за целия текст и показват броя на досъдебните производства за всички престъпления по всички алинеи. Подобно е положението и с престъплението по чл. 172, ал. 1 НК, което съдържа дискриминационни елементи. Но се събират общо данни за досъдебните производства по ал. 1 и по ал. 2 /дори има вероятност всички деяния да по ал. 2, който текст е много по-приложим в практиката ни/.

При боравенето с данните следва да се има предвид посоченото обстоятелство, както и това, че данните отразяват развитието на процеса за определен период - година, но образуването и приключването на разследването не се съобразява с този период. Това също води до неточности и недоразумения.

Данните са за последните три години: 2008 - 2010 и за първото шестмесечие на 2011 г. и се отнасят за престъпленията по чл. 162, чл. 163, чл. 164, чл. 165, чл. 166, чл. 172, ал.1 и общо за чл. 416-419 НК:

За 2008 г.

През годината са били образувани /новообразувани/ 16 бр. досъдебни производства по текстовете, които разглеждаме /но 9 бр. от тях са по чл. 172 НК/, 2 бр. са приключили с обвинителен акт срещу 2 обвиняеми. През 2008 г. 5 лица са били осъдени за такива престъпления с влязла в сила присъда /поне 3 лица са имали присъди от предходната година, но през 2008 г. те са били потвърдени и се отчитат за тази година/.

През 2008 г. не са били образувани и приключени досъдебни производства по останалите текстове - чл. 163, чл. 165, чл. 166, както и общо по текстове чл. 416 - чл. 419 /геноцид и апартейд/.

За 2009 г.

През годината са били образувани /новообразувани/ 22 бр. досъдебни производства по текстовете, които разглеждаме /като 10 бр. са по чл. 162 НК, а 8 бр. - по чл. 172 НК/, 4 бр. са приключили с обвинителен акт срещу 4 обвиняеми. През 2009 г. 7 лица са били осъдени за такива престъпления с влязла в сила присъда, а 1 е оправдан /поне 4 лица са имали присъди от предходната година, но през 2009 г. те са били потвърдени и се отчитат за тази година/.

През 2009 г. не са били образувани и приключени досъдебни производства по останалите текстове - чл. 163, чл. 165, както и общо по текстове чл. 416 - чл. 419 /геноцид и апартейд/.

За 2010 г.

През годината са били образувани /новообразувани/ 34 бр. досъдебни производства по текстовете, които разглеждаме /но 17 бр. от тях са по чл. 164, а 11- по чл. 172 НК/, 1 бр. са приключили с обвинителен акт срещу 1 обвиняем. През 2010 г. 6 лица са били осъдени за такива престъпления с влязла в сила присъда /поне 5 лица са имали присъди от предходната година, но през 2010 г. те са били потвърдени и се отчитат за тази година/.

През 2010 г. не са били образувани и приключени досъдебни производства по чл. 163, както и общо по текстове чл. 416 - чл. 419 /геноцид и апартейд/.

За първото шестмесечие на 2011 г.

От началото на 2011 г. до момента са образувани общо 3 бр. досъдебни производства /1 бр. - по чл. 164 НК и 2 бр. - по чл. 172 НК/. Не са приключени дела и няма внесени в съда такива, както и към момента няма осъдени или оправдани лица.

Няма новообразувани производства по останалите текстове - чл. 162, чл. 163, чл. 165, чл. 166, както и общо по текстове чл. 416 - чл. 419 /геноцид и апартейд/.
ІІІ. ПРОБЛЕМИ В ДЕЙНОСТТА НА ПРБ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Прокуратурата като функции и органи е част от съдебната власт, а структурата и съответства на тази на съдилищата /чл. 126, ал.1 от КРБ/. Основ-

ната функция на прокуратурата е да осъществява надзор за законност /чл. 126, ал.2 и чл. 127 от КРБ/ като особена форма на държавна дейност. Тя се отличава от решаването на спорове в правораздаването, но се отличава и от изпълнителната власт: проявява се в изисквания към всички и в действия за отстраняване на нарушенията на закона, както и за прилагане мерки за въздействие спрямо нарушителите.

Прокуратурата действа по сезиране, но и по своя инициатива. Тя следи за спазването на законността, като:

а/ ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане /чл. 127, т.1 от КРБ/; ЗСВ въведе категорията на наблюдаващ прокурор /чл. 144, ал. 1/;

б/ може да извършва разследване /чл. 127, т. 2 от КРБ/;

в/ привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер /чл. 127, т. 3 от КРБ/;

г/ упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки, вкл. в местата за задържане /чл. 127, т. 4 от КРБ/;

д/ предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове /чл. 127, т. 5 от КРБ/;

е/ участва в граждански и административни дела в предвидените от закона случаи /чл. 127, т. 6 от КРБ/.

При изпълнение на функциите си прокурорите могат да изискват документи, сведения, обяснения и експертни мнения, да извършват лично проверки; да призовават граждани и представители на юридически лица, вкл. с принудително довеждане; да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение . Разпорежданията на прокурора са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и за гражданите /чл. 145 от ЗСВ/.

По отношение на участието на прокурора в борбата с дикриминацион-ните престъпления няма никакви различия от действията му по други престъпления. Той ръководи разследването и повдига и поддържа обвинението в съда.

Въпросът за профилактиката, която може да осъществява прокурора по отношение на подобни деяния е по-деликатен. С приемането на новата Конституция от 1991 г. съществено се промениха задачите и функциите на прокуратура в системата от държавни органи и в наказателния процес. В чл. 127 КРБ вместо да осъществява "надзор за законност" прокуратурата вече "следи за спазване на законността". Това не е само смяна на термините, а реално отпаднаха правомощия на прокуратурата и се намалиха значително възможностите и за въздействие, а функциите и се ограничиха до следене за спазване на законността в наказателното производство. Тези конституционни промени намериха отражение и в промените в НПК и ЗСВ. В НПК беше премахната възможността прокурорът по своя преценка да участва в делата от частен характер, когато това се налага от "държавни и обществени интереси"/чл. 45 и чл. 46 НПК, отм. и изм. ДВ, бр. 70/06.08.1999 г./. Премахната беше сигналната функция на прокурора и разследващите /чл. 184 НПК, отм. с ДВ, бр. 86/28.10.2005 г./ - когато установят причини и условия, които са способствали за извършване на престъплението те предлагат на съответното учреждение или юридическо лице да вземе мерки за тяхното отстраняване, а последните имат задължение в едномесечен срок да разгледат предложението и да уведомят органите за взетите мерки. Премахната беше възможността за вземане на мерки за предотвратяване на престъпления /чл. 185 НПК, отм. с ДВ, бр. 50/30.05.2003 г./- прокурорът и следователят са били длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и чрез временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши, а по изключение и със задържане за 24 часа на евентуалния извършител на убийство или на друго тежко умишлено престъпление.

По сега действащото законодателство органите на МВР имат правомощие по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР да задържат по административен ред лица за 24 часа, а прокурорът няма такова правомощие. Задържането на обвиняемия от прокурора на основание чл. 64, ал. 2 НПК за 72 часа е с цел явяването на лицето пред съда и не е същинско задържане под стража, а е свързано и с много изисквания и условия.

С новият Закон за съдебната власт /обн. ДВ, бр. 64/07.08.2007 г./ беше отменена разпоредбата на чл. 118, т. 4 ЗСВ /отм./, която даваше възможност на прокурора "за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права".

С оглед изложеното възможността за превенция от прокурорските органи се свежда до постигането на предвидените в чл. 36, ал. 1 НК цели на наказанието. С осъждането на всеки извършител на престъпление и с налагане на съответното наказание се цели: индивидуална превенция - поправяне и превъзпитание на осъдения, предупредително въздействие върху него и отнемане възможността да върши други престъпления; генерална превенция - да се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото. Естествено, че тази превенция е ограничена и засяга само деянията, които са определени като престъпления по НК.

Изложеното следва да се взема предвид, защото често прокуратурата е натоварена с големи очаквания от обществото, а в същото време, тя няма необходимите правни инструменти да оправдае това очакване.

ІV. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРБ В БОРБАТА С ДИСКРИМИНАЦИЯТА.

Посочените данни за дейността на прокуратурата по дискриминационните престъпления за периода 2008 – първто шестмесечие на 2011 г. сочи, че образуваните по тях досъдебни производства са минимален брой. Няма криминологически изследвания, които да изяснят на какво се дължи това – на малкия брой такива деяния или на обстоятелството, че разследващите органи и прокуратурата не действат адекватно. Но е възможно и второто ояснение.

В Прокуратурата липсва организация за качествено разследване и адекватна реакция на дискриминационните престъпления. Няма специализация и квалификация за разследването на тези деяния. Те са относително сложни, изискват добра подготовка, борави се с много директиви, философски понятия и термини. Редно е да се създаде структура и организация за разследването на такива престъпления, а и за анализирането им въз основа на събран импреричен материал.

Наложително е съответните дирекции в Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи да преценят необходимостта от съобразяването на нашето право с нормите на международното право. Това следва да стане в два аспекта. Първо, в ускорен порядък да се синхронизира нашето законодателството с това на ЕС. Особено наложително е това да стане по задължителните за България насоки. Напр., съгл. чл. 5 и чл. 6 от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28.11.2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право следва да се предвиди отговорност и санкции срещу юридически лица. Чл. 5 изисква всяка държава-членка да предприеме мерки за подвеждане под отговорност на юридически лица за действия, посочени в чл. 1 и 2, извършени в тяхна полза от отделно лице или колективен орган, упражняващо ръководна длъжност в това юридическо лице. Чл. 6 изисква ефективни, пропорционални и възпиращи санкции срещу юридическите лица, подведени под отговорност по чл. 5, § 1, включително и до съдебна ликвидация на юридическото лице.

Второ, да се подобрят наличните текстове в НК. Проблем е и, че в НК по отношение на тези престъпления са използвани термини, за които няма легални или еднозначни и безспорни определения - раса, религия, етнос, нация, дискриминация и т.н. Съгласно Закона за нормативните актове /чл. 9, ал. 1/ разпоредбите на нормативните актове се формулират на "общоупотре-бимия български език". Ако думи и термини се използват с друго специфично значение то следва изрично да се изясни в допълнителните разпоредби.