Действащия гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото


Общи условия – прилагат се във всички инстанции. Съдебните заседания биват



страница4/4
Дата08.05.2018
Размер0.65 Mb.
1   2   3   4

Общи условия – прилагат се във всички инстанции. Съдебните заседания биват:


  1. Открити – участват страните.

  2. Закрити / разпоредителни състава на съда – 134 ГПК. То е изключението от правилото – по принцип съдебните заседания са открити.

Видове заседания

Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.

(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.

Откритите съдебни заседания биват два вида:


    1. Публични – това е принципът;

    2. При закрити врати ( в Закона пише „врата” но това е граматически и семантично неправилно!)

Съдебните заседания са по по принцип публични и по изключение при закрити врати. На публичните заседания могар да присъстват и трети за делото лица.

11 ГПК – принцип на публичността. Счита се, че това е гаранция на принципа на публичността, който гарантира от своя страна принципа на закоността.

Публичност и непосредственост

Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.


Публичността може да бъде изключена било по молба на страната, било по почин на съда. Случаите са изрично посочени в 136 ГПК.

Изключване на публичността



Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:

1. общественият интерес налага това;

2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;

3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;

4. са налице други основателни причини.

(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

Начина, по който се изключва публичността е уреден в чл. 137:

Разглеждане на молбата за изключване на публичността

Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.

 

При закрити врати – присъстват само страните и процесуалните им представители.



Задължение за пазене на тайна

Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.

 

Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава.



Задължения на председателя

Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.

(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.

(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.

(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Председателя на състава следи за реда в съдебна зала и може да налага глоби. Може също така да отстрани всеки, който не спазва реда – 141 (3). Ако става въпрос за страна или процесуален представитл – отстранява ги временно. Когато се върне се прочита протокала, за да се запознае лицето с междувременно извършените процесуални действия.


ПРОТОКОЛ
152 ГПК – доказателствено значение на протокола. Има материална доказателствена сила.

Доказателствена сила на протокола

Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

Протоколът се създава под диктовката на председателя на състава. Той / тя има право да редактира казаното в съдебна зала. Възможно е да допусне грешки. Затова протокола трябва да е на разположение за разглеждане от страните в тридневен срок – 150 (2) изр. 2 ГПК.


(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието
Възможно е председателят да определи друг срок. Всяко участващо лице може да иска поправка на протокола в едномесечен преклузивен срок – тече от деня, в който протоколът е бил на разположение. Поправката се осъществява на база:

  • ЗВУКОЗАПИС (ако има такъв)
    Молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Изслушват се страните. Изслушва се и съдебния секретар.

Всяко заседание започва с извикване на страните. Ако не се яви някоя отстрани делото се оставя настрана – т.е. – първо се гледат делата, за които страните са се явили. Ако и на второто викане не се явява страна? При първо викане не се проверява дали страните са редовно призовани, докато на второ викане се проверява, (ако страната не се е явила) дали е редовно призована. Ако не е – делото се отлага и насрочва за друга дата. Ако страните са редовно призовани и някоя от тях или и двете не се явят – делото се гледа.


Първоинстанционно разглеждане
Отговор на исковата молба - с него или с изтичане на срока се преклудират редица права на ответника. В отговора ответникът изразява становище по допустимостта и основателността на иска. Това е срокът за възражение за местната подсъдност, в противен случай се
131 (2) т. 4 становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

В отговора на исковата молба, ответникът трябва да каже дали признава фактите в нея или не. След това прави своите възражения и упоменава обстоятелствата, на които се основава – т.5 – т.е. – това е защитата по същество.

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

В отговора ответникът посочва и своите доказателства.


Съдът пристъпва към подготовка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Чрез разпореждане – 140 ГПК.

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.

(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В открито заседание съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора – 143 (1) ГПК. Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

 Съдът задава въпроси на всяка от страните за субективните твърдения отностно фактите, твърдяни от другата страна. Ищецът може да поясни или допълни исковата молба, ако съдът му е дал такива указания.

145 (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

Съдът е длъжен да прикани страните към спогодба и да им изясни последиците. Когато страните са се спогодилие по – вероятно да изпълняват добросъвестно спогодбата, докато съдебното решение е по-малко вероятно да бъде изпълнено (!!! – и това съвсем спокойно ни го съобщават на лекция, представете си!). Спогодбата пести време и пари. Съдът я утвърждава с определение и с второ определение прекратява делото.

Доклада по делото – 146 ГПК:

Доклад по делото

Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:

1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;

3. кои права и кои обстоятелства се признават;

4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;

5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Има за цел да се поправи правната квалификация на спора. Т.к. при една квалификация се доказват едни факти, при друга – други. Предвижда се устен доклад. Той включва обстоятелствата, от които произтичат права и задължения, кои се признават, кои не се оспорват и как се разпределя доказателствената тежест, за кои факти се сочат доказателствени средства.

146 (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

След това отново съдът призовава страните към спогодба!

Втора фаза : РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Втората фаза може да настъпи в същото съдебно заседание или в друго. Това зависи от възможността за събиране на доказателствени средства и извличане на информация от тях. След първа фаза не могат да се правят нови доказателствени искания. Аргумент от 147 ГПК.

Нови факти и обстоятелства

Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:

1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;

2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

 СЪДЕБНО ДИРЕНЕ – извличане на информация от доказателствените средства. Съдебното дирене приключва с определение на съда. След това се пристъпва към устни пледоарии. Всяка от страните представя модел на възможно съдебно решение. Първо ищеца, после ответника. Ищецът има право на реплика – ответникът – на дуплила и т.н. докато съдът прецени, че делото е изяснено (от фактическа страна). Обявява устните състезания за приключили с определение – 149 (2) ГПК.

2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.


Писмените защити по действащия ГПК не са уредени изобщо. Нарушава се принципът за равенство и състезателност. В новия ГПК – в 149 (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

– страните могат да поискат срок за писмена защита. Те се представят с копие за другата страна и имат право на допълнителна защита по този въпрос. Писмената защита има три части:



  1. по фактическата страна на спора: всяка страна първо посочва фактите, които са от значение за решаването на спора. Посочва доказателствените средсва, които са били събрани за тези факти, прави се оценка на доказателствените средства и може да се направи оценка до каква степен те доказват фактите. Тази част от писмената защита приключва с извод кои факти са от значение.

  2. По юридическата страна – правната квалификация - както съдът я е дал. Отново – посочва се кои факти са от значение ( за квалификацията);

  3. заключение – доказан или недоказан е искът.

Същото се отнася и за устните пледоарии. В определението за прекратяване на устните състезания посочва датата, на която ще се произнесе. Ако не може да се произнесе в стока – в с ново определение в срока за произнасяне да се определи нова дата. Но това не е преклузивна дата – няма процесуално значение.


 

Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница